Христовото учение е великата наука за спасението на човека. В него обрядност е сведена до минимум. Двата основни обряда, които Христос е установил са кръщението и причастието. В настоящата глава ще се запознаем с основите на библейското кръщение. Казвам библейско, защото съществуват и кръщения, които не отговарят на евангелския образец.
Съгласно Св. Писание за окончателното уреждане на отношенията с Бога, човекът трябва да приеме и кръщение. В края на Своето поучение към апостолите Исус изрично подчерта това – Марко 16:15,16:
“И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен, а който не повярва ще бъде осъден”.
Кръщението е посочено в този пасаж като необходимост за спасението на грешника. Впрочем, две са изискванията, които Спасителят изтъква тук:
Първо, абсолютно необходимото условие – повярването, и второ – кръщението. В края на 16 ст. Исус казва: “Който не повярва ще бъде осъден”. Защо тук липсва второто условие – кръщението? Отговорът е: в някои случаи, когато липсва физическа възможност за извършване на кръщение, Бог ще спаси човека само чрез искрената вяра и приемане на истината. Такъв специален случай имаме в лицето на единия разбойник, разпънат до Христа. Дълбокото покаяние на този престъпник и изразената вяра в Христа, бяха увенчани с уверението дадено от Спасителя, че той ще бъде спасен. Нямаше физическа възможност за кръщение. Това са, разбира се изключителни случаи. В общия случай кръщението е необходимо.
Богочовекът Исус Христос е идеален образец за нас във всичко, вкл. и в кръщението. То е докладвано в Мат.3:13-17:
“Тогава идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана за да се кръсти от него. А Йоан Го възпираше казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, и Ти ли идваш при мен? А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право. Тогава Йоан Го остави. И като се кръсти Исус веднага излезе от водата и ето отвориха Му се небесата и видя Божия Дух, че слизаще от небето като гълъб и се спускаше на Него; и ето глас от небесата, *който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение”.
Йоан Кръстител под действието на Божия Дух познава в лицето на идещия към него човек Спасителя. Той е развълнуван от тази среща и чувства неудобство да кръсти Божия Син, но Христос го уверява, че това трябва да стане. За нас е изключително важен отговорът на Исуса в ст.15. Той показва, че кръщението е част от Божието право, на което трябва да се покори всеки човек. Сам Исус не се нуждаеше от кръщение, тъй като беше безгрешен, а кръщението е символ на очистване. Но Той мина през кръщението за да ни даде пример, който трябва да последваме.
Тук драги читателю присъстваме на една сюблимна сцена на свята тържественост. В този момент става помазването и посвещението на Световния Изкупител. При това събитие трите лица на Божеството са събрани заедно. Бог Отец манифестира от небето Своето благоволение към Сина, а Св. Дух под формата на светлинен гълъб озарява бъдещия Спасител.
Но да продължим с кръщението. Библията ни учи, че външният акт, чрез който един човек става член на Христовата църква е кръщението – Деяние 2:41:
“И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около 3000 души”.
Какъв е истинският фон на този обряд? Кръщението е религиозен обичай, чието начало се губи в предхристиянски времена. Той има своите предобрази в Стария Завет най-напред в церемониалните омивания описани в Мойсеевото петокнижие, а по-късно и при така наречените “прозелити”. “Прозелитите” бяха езичници, които възприемаха еврейското вероучение. След обучаването им в правилата на истинската религия, те изоставяха своето идолопоклонство и приемаха вярата в Единия истински Бог. Това биваше освидетелствано чрез кръщение. Че Йоан Кръстител не е бил първият въвел кръщението е ясно от древни източници. Не е известно точно кога е въведено кръщението на прозелитите, но незначителни детайли относно процедурата на обряда бяха спорни между школите на Шамай и Хилел в първия век след Христа. Тъй като по това време практиката е била добре установена, много е вероятно кръщението на прозелитите да датира от предхристиянски времена (Талмуда).
Кръщението извършено от Йоан Кръстител беше наречено “Кръщение на покаяние”, и беше преходен етап към истинското кръщение въведено от Христос – Матей 3:11:
“Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Оня, Който иде след мене е по-силен от мене… Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън”.
Сам Йоан считаше кръщението си като подготовка за кръщението в името на Исус Христос.
Нека сега проучим посочените от Евангелието условия за кръщение. Кога един човек е подготвен за кръщение? Ще изброим три условия:
Първо: Матей 28:19,20:
“Идете прочее и научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Св.Дух, като ги учите да правят всичко, що Съм ви заповядал”…
Кандидатът за кръщение трябва да бъде основно запознат с истините на Св.Писание. Той трябва да премине един системен курс на обучение в принципите на Христовото учение. Иначе той не би бил подготвен да живее като християнин. Второ – Деян.2:38:
“А Петър им рече: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в Името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух”.
Кандидатът за кръщение трябва да се покае от греховете си и да започне да живее нов живот, съобразен с Божиите заповеди. Този текст посочва освен това, че при кръщението вярващият получава прощение на греховете си и особената сила на Светия Дух.
И трето: Марко 16:16. Този стих е цитиран вече в началото на главата. Третото условие е искрена вяра в Спасителя, дълбоко обмисляне на пътя, който се поема, и сериозно и твърдо решение да се живее за Божия слава. Това изискване представи дякон Филип пред етиопския велможа – Деяние 8:35-38:
“И Филип отвори уста и като почна от това Писание благовести му Исуса. И като вървяха по пътя дойдоха до една вода, и скопецът каза: Ето вода, какво ми пречи да се кръстя? И Филип рече: Ако вярваш от все сърце – можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий. Тогава заповяда да се спре колесницата и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го”.
Този финансов министър на етиопската царица вероятно е бил запознат с много неща от вярата, тъй като се връщал от поклонение в Ерусалим и четял Библията. Под влияние на Божия Дух Филип повежда чудесен разговор с този човек, в който му обяснява истината за Исус Христос като Спасител. Сигурно в разговора са стигнали и до кръщението. Осъзнал в душата си истината, този човек решава да освидетелствува вярата си в Спасителя чрез кръщение.
Ето, това са предпоставките. Но трябва да отбележим, че мнозина правят една грешка, която ще нарека “грешка” на искреността. Те считат, че за да са достойни за кръщение, трябва да станат съвършени и с това винаги отлагат кръщението си. Това е неправилно становище. Кръщението не е край на духовното развитие а само начало. То е свещен договор между Бога и човека, един завет, едно велико обещание и посвещение. В този двустранен договор човекът обещава да бъде послушен на Бога, а очаква от Него да Го закриля и изработи спасението му. Обратно, Бог поема задължението да спаси човека, а очаква от него искрено послушание.
Тук му е мястото да кажем, че детското кръщение няма никакви библейски основания. Самите три условия са абсолютно несъвместими с него. Едно пеленаче не може да бъде запознато с Христовото учение, не може да се покае и повярва в Исус като личен Спасител. В свещения текст не са докладвани никакви случаи на детски кръщения. Първите исторически данни за детско кръщение изхождат от втората половина на втория век сл.Хр.
Кръщението е една форма, един ритуал, но какъв е смисълът му? Какво духовно съдържание се влага в него? Ясно е, че на първо място то е символ на нравствено и духовно очистване, омиване на греховете. Но този обряд има и едно по-дълбоко евангелско значение , представено от великия новозаветен богослов, ап.Павел в Римл.6:3-6:
“Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исус Христос, кръстихме се да участваме и в смъртта Му? Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, тъй щото както Христос биде възкресен от мъртвите чрез Славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. …като знаете това, че нашето старо естество бе разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха”.
Ап. Павел ни казва тук, че кръщението е символично повторение на Христовата смърт, погребение, и възкресение. Както Христос е умрял, бил е погребан и е възкръснал, така и вярващият трябва да умре за своите минали грехове, да бъде погребан във водния гроб и излизайки от водата да възкръсне за нов живот, съобразен с Божията воля. Тук отварям една скоба. В православието всяка година се честват тези събития в живота на Христос чрез един въведен от църквата празник, наречен Великден. Но в Св. Писание липсва такава наредба. Съгласно Божието слово, единственият правилен начин за възпоменаване на смъртта и възкресението на Исус е кръщението. В идеалния случай това трябва да стане един път в живота на всеки човек, именно при кръщението, а не всяка година под формата на един празник, лишен от библейска аргументация.
Как трябва практически да се извършва кръщението? Съгласно заповедта на Исус, то трябва да се извършва в името на Отца и Сина и Св.Дух – Мат.28:19:
“Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Св.Дух”.
В християнския свят се практикуват различни видове кръщения: чрез поръсване, чрез поливане и чрез потапяне. Първите два начина са незащитими от библейска гледна точка. Кои са аргументите в полза на кръщението чрез пълно потапяне на кръщаемия във водата? Гръцката дума употребена в оригинала е “баптизо”, което значи “потапям”. Също така, добре е установено, че прозелитите са били кръщавани чрез потапяне. Съгласно Талмуда (древноеврейски сборник), цялото тяло е трябвало да бъде покрито с вода. Неотдавнашни открития в Кумран и Кайро показват, че юдейската секта есеи, всекидневно се кръщавали с потапяне, омивайки се символично от греховете си. В Кирбет Кумран, който е бил вероятно център на есеите, са открити няколко цистерни за вода със стъпала до дъното, използвани вероятно като баптистерии. Библейските текстове показват, че е било необходимо много вода – Йоан 3:23:
“Също и Йоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода…”.
При случая с Етиопския велможа се подчертава изрично “слязоха във водата” и “излязоха от водата” (Деян.8:38,39).
Но най-силният аргумент в полза на кръщение чрез потапяне е самият символ – смърт, погребение и възкресение. Обрядът не би отговарял на символа, ако тялото не бъде “погребано” във водата.
И един последен въпрос: Допустимо ли е повторно кръщение и кога се налага то?
В Деян.19:1-7 е описан интересен инцидент:
“А когато Аполос беше в Коринт, Павел… дойде в Ефес, гдето намери някои ученици. И рече им: Приехте ли Св.Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух. И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение. А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч в Исус… И като чухо това, кръстиха се в името на Господ Исус… И те всички бяха около дванадесет мъже.
Павел среща една християнска група в Ефес, чиито членове нямали пълни познания върху евангелските принципи. Те не познавали същността и ролята на Светия Дух – третото лице на Божеството. Тогава ап.Павел кръстил втори път тези вярващи. И това били 12 души възрастни хора.
Следователно, ако е извършено непълноценно кръщение, или ако имаме явно нарушение на библейските принципи и членът е отпаднал от вярата, налага се повторно кръщение. Естествено това съвсем не е желателно, но при подобни особени случаи е допустимо.
Драги читателю, денят на кръщението е най-светлият ден в живота на всеки християнин. В този ден ти и аз поемаме добрия път, който води към вечно спасение и безсмъртие.

biblebg.com

Advertisements