12524258_455714071286137_1958373423017485386_n Сега много се лансира тезата, че мъжете не са мъже, защото видите ли жените не били достатъчно женствени, защото видите ли жените били твърде еманципирани и твърде оправни, защото видите ли не можели да бъдат слаби и беззащитни пред мъжа, за да може той да се почувства истински мъж. Има една мисъл: “Жените се раждат, а мъжете се изграждат”. В тази мисъл е заключена цялата истина. А тя е, че ако нещата се оставят на естествената им природа, то жените са по-силния пол. Те са свързани с енергията на Земята чрез матката си и имат повече първична сила, повече издръжливост, повече интуиция, повече вродени способности за оцеляване и справяне. Те са свързани с източника по рождение и не е нужно да бъдат някакви или да правят нещо, за да са жени. Те са родени жени.

Жената ражда и мъжа и жената, а мъжът може да роди само себе си. За да бъде силен и успешен и да твори той се нуждае от енергията на източника, намиращ се в матката на жената. Този източник не се отваря просто и само, защото мъжът е проникнал. Това място е много архаично и се събужда единствено, ако усети силата на твореца. А как да се изгради мъжът, за да има силата. Знаем качествата на боеца и на добрия стопанин. Мъжът трябва да стане боец и добър стопанин. Боецът приема предизвикателствата, той е смел и рискува, търпелив е, и не се обезкуражава, развива воля, решителност и всякакви качества, които ще го доведат до победата. Когато завладее мечтаната земя той се грижи за нея с любов и търпение като добър стопанин. И тогава той черпи от благата на земята.

Жената е по природа силна, по природа могъща. Ако боецът я победи, укроти и подчини тя отваря източника за него, ако е и добър стопанин този източник остава отворен за целия му живот. Няма такава възможност жената да се опитва да става слаба, да става беззащитна, за да може мъжът да лентяйства и да получава наготово. Защото женският принцип е принципа на неправенето. И ако се опитва да става някаква, за да угоди на мъжа тя започва да прави. Самото действие, самото правене я изваждат от женската й същност и я откъсват от източника. Принципът на правенето е мъжкия принцип.

В противовес на общоприетото схващане в  сексуалното общуване мъжът е този, който дава секс и го прави, за да получи женската любов, за да отвори резервоара на женските емоции, където е силата и енергията. Затова е нормално жената да е пасивна в секса, за да се вглъби и да почувства, а мъжът да е активен, за да отвори и да вземе. Мъжът прави всякакви активни действия – купува къща, кола, печели пари и се грижи за жената, не защото я обича, а защото иска да получи нейната любов. Защото нейната любов му дава сила и енергия да печели още пари и да се грижи за нея, за да получава още любов. Всъщност мъжът обича себе си и жената обича него. И това е естественият ред. Ако мъжът обича жената, за да получи секс потока е обърнат. Жената обича мъжа и получава секс. Половите органи на мъжа са извън тялото и той изхвърля сперма навън. Половите органи на жената са вътре в тялото и тя приема спермата вътре в себе си. Тя има нужда от материално напълване – секс и материални придобивки, а той има нужда от духовно извисяване – емоции, чувства, любов. Затова рядко мъжете казват на жените, че ги обичат, защото не е истина, докато жените често казват на мъжете, че ги обичат, защото е истина. (Тук имам предвид потока мъжко-женско, разбира се в междучовешките отношения мъжът обича не по-различно от жената) Когато мъжът е интимен с жената той казва: “Аз правя секс” и това е буквално така. Когато жената е интимна с мъжа тя казва: “Аз правя любов” и това също е буквално така. Когато мъжът иска да е с жена той казва: “Искам да я сваля” и това е точната истина, защото той я сваля отгоре надолу. Прониква първо в мислите й и печели нейното уважение и възхищение, после завладява чувствата й като печели нейното доверие, и накрая  покорява тялото й, където е източника на силата. Отворена веднъж емоционално за мъжа жената тече към него постоянно, дори и, когато не са заедно и са на хиляди километри разстояние. При жената важи принципа на Мечо Пух  „Колкото повече, толкова повече“. Т.е. – колкото повече емоции, чувства, любов тя дава на мъжа, толкова повече има за даване. Докато при мъжа сексуалните възможности са ограничени, то при жената способността за емоционален отговор е безгранична. Тук е важно жените да знаят, че ако правят секс само заради физическото удоволствие, без да са ангажирани чувствата им в процеса, то те изчерпват мъжа през секса, без да му дават нищо в замяна. На пръв поглед изглежда, че в това няма нищо страшно. И ако това е само епизодичен контакт наистина е така. Но когато става въпрос за семейна двойка, при която години наред жената прави секс по задължение, без чувства и емоционален подтик, или заради мъжа, или като превенция на менопаузата само защото гинеколожката го е предписала, тогава е съсипващо и за двамата. Защо и за двамата? Защото системно се нарушава основен космичен закон за даването и получаването и мъжът се свръх изчерпва, а жената ненужно натрупва. Затова най-често срещаните женски болести са болестите на излишъка на енергия, а най-често срещаните мъжки болести са болестите на недостига на енергия. Жените са тези, които подкрепят живота и е добре да не изневеряват на това си основно предназначение и да не поддържат безплодно сексуално общуване само заради безсмислени порядки или още по-лошо, заради нежизнеутвърждаващи модни схващания. Мъжете са тези, които посяват семето на живота и за собственото им здраве и просперитет е препоръчително да се грижат жената да разцъфва в любов към тях, а не да се задоволяват с дежурни физически упражнения.

Защо жената чисти, мие, готви, пере и поддържа дома? Защото тези дейности символизират грижата за храма. Храмът, от който мъжът ще почерпи вдъхновение и духовно извисяване е тялото на жената. Тя отговаря за сексуалността, но потенциалите, които ще разкрие зависят от мъжа. Затова във връзката жената е съответна, а не активна. Това означава, че тя може да се изяви и като жена, и като мъж, и като майка и това зависи от състоянието на мъжа. При жената има усещане и автоматична реакция на усещането. Тя отразява мъжа и запълва празнините. Така че, ако мъжът е безпомощен тя автоматично приема ролята на силния пол, ако е безотговорен тя автоматично става майка и съответно, ако той е мъж тя с лекота става просто жена. Тя е адаптивна и приспособима. Затова, ако мъжете смятат, че жените не са достатъчно слаби и безпомощни, нека да погледнат себе си и да видят как тяхното поведение предизвиква проявата на тези потенциали. С всичко казано дотук искам да подчертая, че няма как жените да станат слаби за мъжете, по-скоро мъжете трябва да станат силни за жените.

Така че: Жени, не очаквайте от мъжете да чувстват като вас и да ви казват, че ви обичат! Това противоречи на мъжката съзидателност. И повлияни от модерните тенденции за женско поведение не припознавайте в инфантилизма женственост. Инфантилността е недостатък както при мъжете, така и при жените. И мъже, не очаквайте от жените да ви бъдат утроби и не се опитвайте да им станете деца! Колкото и да обича децата си все пак жената в един момент ги отхвърля, а любовта и към мъжа е завинаги.

Постигналият мъж няма вид на отявлен мъжкар, защото в него тече потока на женската енергия и тя му придава мекота, благост, топлина. Ако видя шамаросващо ме мъжкарство аз знам, че този мъж е гладен и незрял. Но той няма да получи от жена, докато не победи и не се научи да получава първо от жената вътре в себе си, която е изначално по-силната. Също така, ако видя подкосяващо женствена жена, аз знам, че тя е незряла и не отдава на мъж. Но тя няма да може да отдаде, защото първо трябва да отдаде на вътрешния си мъж. Истинската жена може да си позволи да се държи и като мъж, ако поиска, и женското й присъствие няма да пострада от това. На нея не й е нужно да се прави на слаба и беззащитна, за да доказва на себе си и на мъжете, че е жена. Когато е налице вътрешното качество, външните проявления го показват ненатрапчиво и негротескно.

Затова, ако една държава е закъсала, начело на управлението трябва да застане жена. Защото жената влиза във властта, за да отдаде. А често мъжете се стремят към власт само защото властта ги обгражда с божествен ореол и така по-лесно могат да се домогнат до женското внимание и до резервоара на женските емоции. Тук не казвам, че мъжете не стават за политици. Разбира се, ако един мъж е боец и добър стопанин и вече има до себе си жена, от която черпи енергия, то той може да стане и много успешен и отговорен политически водач и историята познава много такива мъже. Но ако няма вътрешните качества и не е отворил за себе си поне една жена, а се домогва до властта само, за да получи женската енергия, то такъв лидер е пагубен и обикновено закопава държавата, която управлява. Парадоксът тук е, че обикновено мъжете, които имат енергията на източника и са успешни не се стремят да влизат във властта и тя не ги привлича. В този случай трябва да бъде ангажирано чувството им за отговорност към бъдещите поколения и във властта е редно да бъдат привличани само такива мъже. Ако не искат, по добре да управляват жени.

Това, което аз наблюдавам в момента е, че голяма част от мъжете и жените са по неволя мъже и по неволя жени. Ще спечелим всички като общество, ако не се съпротивляваме на ролите, които природата ни е отредила и ако се откажем от инфантилността, поемайки отговорност за  съхраняването на чудото, наречено живот.