Автор: Кристоф Бурсейе

 

Още от раждането всичко се обърква и заплита. Сандра Бъртън от американското списание Time, която се опитва през 1973 г да проследи първите стъпки на вечно изплъзващия се писател, признава безсилието си: „ Според собствените му думи, Кастанеда не е истинското му име. Роден е поне така твърди, в известно, но остнало анонимно семейство, в Сан Паулу, Бразилия, в коледния ден на 1935 г.” Отговаряйки на въпросите на журналистката, Кастанеда се показва разговорчив. Говори за майка си – починала, когато е бил на 7 години. Проявява склонност към подробностите и забавните истории: бил е отгледан от баща си, професор по литература. Макар и от бразилски произход, той започнал училище в Буенос Айрес, а после продължил образованието си в САЩ. Твърди, че е учил изобразително изкуство в Милано. Разказът е строен и поучителен.

Той всъщност е пълна измислица… В предговора към второто френско издание на основната книга на Кастанеда Учението на дон Хуан Ив Бюен изгражда през 1985 друг сценарий. Тук антропологът е представен като италиански гражданин, който заминава съвсем млад за Южна Америка. И бил изнесъл отвъд Атлантика философския поглед на старата Европа: „Роден в един от културните центрове на стара Европа, той се докосва до чудатите и космополитни култури на две от големите южноамерикански държави…” , разсъждава Ив Бюен. Също като Сандра Бъртън и той споменава Бразилия и Аржентина, но ги посочва като земи приемнички. Тази нова теория е също толкова невярна, колкото и предишната. Две различни свидетелства за един единствен живот. Съществуват и други също толкова произволни версии. Могат да се изброят поне 15. Кастанеда не престава да разкрасява, да измисля, да заблуждава.

Постоянно се сблъскваме с променящия се разказ за един измислен живот. Истината и лъжата постоянно се преплитат, за да скрият по – добре следите. И така налага се всичко да бъде преразгледано. Карлос Кастанеда не произхожда нито от старата Европа, нито от Бразилия. Той не е роден през 1935, а през 1926 г. Появил се е на бял свят в град Кахамарка, Перу. Древно селище и паметно място, Кахамарка се намира на 856 км северно от Лима. Този легендарен град, кацнал на 2719 метра височина, е основан преди около 3000 години. През 1450 г Кахамарка е завладян от Капак Юпанки, в резултат, на което става част от Империята на Инките. На 29 август 1533 обаче войниците на конкистадора Писаро пленили императора Атауалпа. Според легендата екзекуцията на Атауалпа съвпада със слънчево затъмнение.

Легендарно и митично място, Кахамарка е също любимо свърталище на курандеросите. Чародейци, лечители, церители – намествачи, курандеросите по свой начин предават знанията, които са наследили от древните времена. Кахамарка е Меката на тази непризната, но изключително популярна в Латинска Америка медицина. Карлос Сесар Салвадор Арана Кастанеда се появява в тази особена среда на 25 декември 1926г. В Кахамарка разказите за подвизите по време на Империята на Инките са обгърнати в тайнственост. Как да не се запечата в ума историята за онова магическо затъмнение, което съвпадало с рухването на цяла цивилизация? Можем ли да твърдим, че детето е израстнало при климат изпълнен със суеверия и известна носталгия към миналото?

Нямаме основания за това, тъй като семейството на Карлос е образовано и интелигентно. Баща му със сигурност е университетски преподавател. Той се казва Сесар Арана Бурунгарая и също така е собственик на бижутериен магазин в центъра на Кахамарка. Сесар взема диплома по изобразителни изкуства от университета в Сан Маркос, един от най – престижните в Латинска Америка. Дълго време живее в Лима като „волна птица” сред художници и бикоборци. В Кахамарка той не се задоволява само да продава бижута, проявява сръчност и е прекрасен майстор – занаятчия. Създава свои собствени накити. Продължава да се интересува от изкуство и литература, увлича се по философията, чете Кант и Спиноза.

Малкия Карлос е много привързан към майка си, Сусана Кастанеда Новоа. Наред с всички други измислици, той ще твърди че тя е умряла, когато е бил на 6 години. От това твърдение ще се родят сърцераздирателни разкази. В Една отделна реалност той ще разкаже за мъките на сирака: „….Бях на 8 години. Вече 2 години бяха изминали, откакто майка ми си беше отишла от този свят и аз преживявах най – ужасното време в своя живот, предоставен на грижите на лелите си по майчина линия, които се бяха нагърбили с ролите на майки-заместнички и ме гледаха всяка на свой ред по два месеца. Двете имаха многобройни семейства и въпреки цялото им внимание и закрила, трябваше да се оправям с 22 братовчеди….

Имах чувството, че съм заобиколен от врагове и през отвратителните години, които последваха, се наложи да водя отчаяна и мръсна война.” В действителност майка му е жива и здрава. Тя умира много по – късно, когато Карлос е на двайсет и две години. Защо измисля тази ранна майчина смърт и в какво упреква баща си, чиито слабости и отсъствия непрестава да порицава във всички сценарии? Нека отгърнем Активната страна на безкрайността. И тук той не пропуска да спомене за това ужасно детство: ….”Един любим мой чичо бе скандализиран, когато узна, че никога не съм получавал подарък за Коледа или за рождения си ден….Той постоянно ми повтаряше, че трябва да простя на тези, които ми бяха причинили болка.”

Тук Кастанеда не лъже изцяло, когато човек е роден на 25 декември, често му се налага да избира между Коледа и рождения си ден. Той обаче изрежда въображаем низ от страдания. Това единствено дете е било изоставено, прехвърляно от къща на къща. Той изгражда мита за „ бездомното хлапе”, предоставено само на себе си, което не престава да трупа значими срещи. Късното произведение Активната страна на безкрайността публикувано през деветдесетте години изобилства с всевъзможни невероятни истории. В него Кастанеда твърди, че дядо му е имал билярдна маса и той нерядко се упражнявал на нея. Детето става истински майстор.

На 9 години е забелязано от безскрупулен индивид, който решава да натрупа състояние благодарение на „чудото”, като го кара да работи нощем по баровете. Малкия Карлос се оставя да бъде експлоатиран в продължение на месеци, докато най – накрая дядо му реагира макар и със закъснение. Често образът на славния дядо замества този на отсъстващия баща. Карлос не престава да се хвали с дядо си, когото нарича „мъжа в моя живот”. Той разточително описва и баба си. И дядото и бабата са по майчина линия. Затова пък бащата и майката са отсъстващи, без видима роля. Да погледнем сега каква е действителността? Имената имат своята история. Бурунгарая е от баски произход, докато Новоа е от португалски.

Колкото до Кастанеда и Арана , тук става дума за испански имена. Дядото на Карлос е италиански емигрант, риж и нисак на ръст. Този богат фермер приема ролята на патриарх. В семейството на Карлос няма нищо традиционно. Дядо му е ексцентричен патриарх, докато баща му е славен представител на бохемата, обърнал гръб на финансовите успехи. Въпреки всичко детството на Кастанеда е относително нормално. Той е тъмнокосо и набито момче, което страда от ниския си ръст. Постъпва в държавното училище номер 91 през 1932 г. През първите години Карлос се удивлява от бижутата на баща си.

Та нима не е нормално за едно дете да се възхищава от баща си? Той прекарва часове наред в семейния магазин. Учи се да моделира златото, среброто и медтта. Много скоро започва да прави бижута и проявява артистичните си дарби. Възпитан е в католическата релия. Всяка неделя помага при отслужването на литургията. Семейство Арана е образовано, несъмнено бихме могли да го представим като дребнобуржоазно. Когато Карлос или братовчедката му Лусия се разболеят, те отиват на лекар, а не при курандерото. По – късно Карлос ще споменава понякога Лусия, представяйки я за своя сестра. Той обаче си остава единствено дете.

Изчезнал

 

Италия постоянно се мержелее на хоризонта като неосъществена мечта. В Активната страна на безкрайността Кастанеда говори за едни престой там в годините на следването му, през който учи склуптура. Без да споменава името на града, в който е отседнал, той се разпростира върху приятелството, което завързал с един чудат и развратен шотландец, който го завежда в някой и друг публичен дом. Истината обаче е друга. Карлос чисто и просто продължава обучението си в гимназията San Ramon в Кахамарка. През 1948 семейство Арана се установява в Лима, в апартамент, в района Porvenir. Карлос е вече на 21 години. Той се записва в националния колеж Nostre Senora de Guadalupe. След това се записва в Академията за изобразително изкуство в Лима. През 1949 г семейството е сполетяно от трагедия. Сусана Кастанеда Новоа умира след кратко боледуване.

Карлос е съкрушен от смъртта на майка си. Той изпитва такава мъка, че отказва да присъства на погребението. В продължение на три дни остава затворен в стаята си, без храна и вода. Тази криза се оказва решаваща. Младият Карлос поставя под въпрос увлечението си по изобразителното изкуство. Вероятно бижутата, които майсторски е изработвал през детството си, са били предназначени за майка му, която е обожавал повече от всичко на света. След драматичното усамотение, може да се каже, че от стаята излиза мъж. Мъж или може би „воин”, за да използваме термина, който по – късно ще вложи в устата на дон Хуан. Карлос си поставя нова цел – иска при първа възможност да емигрира в САЩ, за да се наложи там като художник и скулптор. Той все още се увлича по изкуството от предколумбовата епоха.

Той напуска семейния дом и наема апартамент заедно с двама студенти, които са неговите най – добри приятели: Карлос Релус и Хосе Бракамонте. Последния говори за Карлос с лека насмешка. Той го представя като „ хитрец неизчерпаем на номера, който се издържа основно от комар и е буквално обсебен от желанието да отиде в САЩ. Друг негов приятел е Виктор Делфин. Той се забавлява с безкрайните лъжи на Карлос: „ Беше невероятен лъжец и първокласен прелъстител. Спомням си, че момичетата по цели сутрини го чакаха в Академията по изобразително изкуство. Наричах ме го „златната усмивка” Карлос Арана – университетски Дон Жуан? У студента няма нищо аполоновско. Момичетата обаче примират, когато ниския прелъстител с черна коса ги стрелне с кадифения си поглед. Карлос развива парадоксалното у себе си.

Той обича празненствата и жените, но същевременно проявява забележителен аскетизъм. Не пуши, не пие и се обгражда с тайнственост. Състудентите му не зная нищо за него. Той не им е казал, че баща му живее на две крачки разтояние. Вероятно се е срамувал от този провинциален златар, който по своя воля е избрал скромния живот. Карлос успява да прелъсти една студентка от китайско – перуански произход на име Долорес дел Росарио. Ухажва я в продължение на доста месеци. Момичето обаче държи на честта си и не отстъпва. Но Карлос знае всякакви номера. Като не помагат аргументите, накрая и обещава женитба. Момичето забременява. Месец по – късно Карлос Арана изоставя Долорес.

На 10 септември 1951 младият перуанец, който е на 24 години, се качва в Каляо на товарния кораб Явари заедно с още шестнайсет пътници и заминава без мисъл за връщане. Явари хвърля котва в Сан Франциско на 23 септември 1951 г. Карлос не се е обадил на никого. За семейството си, приятелите, роднините той е чисто и просто изчезнал. Едва след много седмици ще се задоволи да пише на братовчедка си Лусия, споменавайки за тайнствена военна кариера, съпътствана от ранявания и бой. В страните на Латинска Америка никак не са бласклонни към самотните майки. Долорес става за присмех. Дъщеря й Мария е отгледана в манастир. Колкото до Карлос той ще спомене за този случай години по – късно. Връзката му с Долорес става повод за увлекателен разказ, изпъстрен с истини и измислици. В него най – вече ще твърди, че емигрира в САЩ, за да избяга от китайка, която пушела опиум. Понякога споменава и за малко момиче, родено в Бразилия. Ще го кръсти Карлота. Очевидно младият прелъстител изобщо не се притеснява за последиците. По пътя му вече откриваме първите наранени.

Маргарет

Карлос Кастанеда често разправя, че когато емигрирал в САЩ, е влязал там през Ню Йорк. И добавя, че е останал да живее в този град месеци наред. Ние обаче знаем, че е влазъл в страната през Сан Франциско. Първите седмици остоват мъгляви. Нашият герой понякога се хвали, че е служил при елитните командоси на някакви тайнствени специални сили. Участвал в кръвопролитни операции, при които е ранен в корема. Прес 1952 той се установява в Лос Анджелес и среща млада жена на име Лидет Мадуро, която фамилиарно нарича Нанека. По това време Карлос Арана често добавя едно h към фамилното си име. И вече се представя като Карлос Араня. В промяната няма нищо случайно. Става въпрос да се утвърди версията за бразилския му произход. Където и да ходи младият перуанец се представя вече като бразилски гражданин от италиански произход.

Добавянето на h обаче има и още по – конкретно значение. Карлос твърди, че принадлежи към семейството на Освалдо Араня. Не можем и да си представим по – престижен произход. Освалдо Араня е един от най – популярните политически мъже в Бразилия. Няколко месеца преди раждането на Карлос, през 1926 осигурява военната защита на град Итаки, който е застрашен от бунтовници. Ранен в крака, той повежда контрааката също като Емилиано Сапата. Впоследствие се налага като реформатор, което го отвежда до председателското място в Общото събрание на Обединените нации. Освалдо Араня е бил министър, после посланик на Бразилия във Вашингтон. Дори се кандидатира за президентския пост.

През 50 години престижът му в Америка е сравним с този на Нелсън Мандела. Проявявайки невероятна наглост, Карлос без колебание се представя за племеник на Освалдо Араня, подчертавайки близките и привилегировани връзки, които го сближават с политическия мъж. Именно чичо Освалдо го е изпратил в САЩ, за да го откъсне от порочното влияние на „ пушещата опиум китайка”. Карлос Араня е само дребен перуански емигрант, син на търговец в Кахамарка. Той обаче сънува с отворени очи и си измисля семейна история. Ако реалността не му се нрави той я прекроява, както му харесва и се оплита в лабиринт от лъжи. През 1955 младежът с богато въображение се записва в Лосанджелеския държавен университет. Дали и тук ще изтъква прочутото си родство с Освалдо Араня?

Точно обратното, той отново размесва картите и този път се представя под името Карлос Кастанеда, перуански гражданин, роден на 25 декември 1931г. Годината на раждане е измислена. За повечето свои познати обаче той си остава Карлос Араня. Целта на емигрирането му в САЩ е била да се изяви като художник, той обаче се записва в катедрата по журналистика. Посещава и лекции по художествено писане, метод, който позволява да се напише книга, като се следват безпогрешни правила. През декември 1955 Карлос се запознава с красива и интелигентна млада жена с остър ум. Лидет Мадуро е тази, благодарение на която се среща с Маргарет Ръниан. Двете жени са приятелки. Майката на Лидет, Анджела е известна шивачка. Тя е ушила на Лидет и Маргарет рокли за коктейл. Една вечер Лидет отива да предаде дрехата на Маргарет, а Карлос я придружава.

Родена в Чарлстън / Вирджиния/ на 14 ноември 1921 Маргарет Ръниан е на 34 години, докато Карлос е на 29. Тя моментално усеща привличане, но не го показва. Няколко дни по – късно посещава Карлос, за да му даде книга, върху която е надраскала телефонния си номер. Трябва ли да съзираме в този жест дързостта на влюбена жена? Случаят не е съвсем такъв, жестът е продиктуван от религиозните убеждения на Маргарет. По това време тя ратува в полза на един „духовен учител” на име Невил Годард /1905-1972/ . Той се определя като пътуващ проповедник. Този своеобразен претестант, повлиян от будизма, препоръчва всекидневни практики за духовно извисяване като медитиране и позитивна мисъл. Годард установява близка връзка с божественото начало до степен, че си позволява да се обръща на „ти” към Бога.

Маргарет Ръниан иска да предложи на Карлос основното произведение на Невил Годард, което последователите му са длъжни да разпространяват. Книгата се казва Устремяването. Тя вероятно си е въобразявала, че може да вербува Карлос и да го накара да приеме нейното верую. Карлос приема подаръка. Той обаче се интересува много повече от Маргарет, отколкото от бароковия синкретизъм на Годард. Представя се като бразилски скулптор, би искал да направи бюст. Дали жената би се съгласила да позира за него? Обажда й се едва през юни 1956 г. Изминали са шест месеца. Една вечер „случайно” се отбива, за да и покаже някои картини. Напълно съзнателно е донесъл картините в багажника на колата си. Уверява я, че връзката му с Лидет е вече минало. Но лъже.

Любовната история с Маргарет е белязана с печата на „свободната връзка”. Необичайна любов на две зрели създания, които отказват да приемат взаимното си привличане и яростно се вкопчват в своята независимост, колекционирайки странични авантюри. Тази „многопосочна вярност” е съпроводена от обичайната върволица от страдания и кризи на ревност. Маргарет признава, че е очарована от този тайнствен мъж, който постоянно и замайва главата с „прелестни истории”. Двамата излизат често, редовно ги виждат да вечерят заедно. Понякога тя го разпитва за миналото му, за родителите му, за произхода му. Той обаче е уклончив и отново променя своята биография. Сега е роден в Италия на 25 декември 1931 г.

Представя се за незаконен син на 16 годишно момиче, което завършвало училище в Швейцария, коагото срещнало баща му, богат бразилец, който минавал през Европа. Плод на грешна любов, заклеймена от обществения морал, Карлос първоначално е бил под грижите на една леля, набързо изпратена от Американския континент в Италия. Именно там учил изобразително изкуство. Една вечер Карлос разказва на Маргарет, че преди време, когато служел в американската армия в състава на специалните сили, е ранен в корема. Бил изпратен с тайна задача в чужда страна. Една нощ лагерът му е нападнат, когато внезапно се събудил като по чудо избягнал фаталната участ. Лагерът бил освободен в последната минута от американските войски. Така че Карлос е оцелял човек, който се е сблъскал със смъртта.

Олдъс Хъксли

По времето, когато омагьосва обкръжението си с изумителни и променливи разкази, Карлос е измъчван от съмнения. Трябва ли да упорства по пътя си на художник, след кат галериите в Лос Анджелес не желаят да излагат картините му? Освен това трябва ли да се обвърже още повече с Маргарет и дори да създаде семейство? На 26 април 1957 той подава официално молба за американско гражданство. Представя се за артист – художник. Двамата му свидетели за благонадежност са художниците Айвън Кълвър и Антонио Фуентес. Досието му е одобрено на 21 юни 1957г. Той живее вече в мебелиран апартамент, повечето от наемателите са студенти като него. Двамата му най – близки приятели се наричат Байрън Диоур и Брус Беб. Първият е студент по психология с костарикански произход и както изглежда предпочита момчета. Вторият работи в завод, но се готви да стане писател.

Брус Беб е запазил спомена за забавно и крепко приятелство. Карлос не престава да променя миналото си. Често споменава прослувутото си пребиваване в специалните части. Много се гордее с „чичо си” Освалдо Араня, който е на път да стане президент на Бразилия. Твърди, че е остовил в Бразилия съпруга пристрастена към хероина и малката им дъщеря. Карлос е припряна натура, вулкан от енергия. Брус Беб добре си спомня една подробност, всеки ден Кастанеда отделя известно време за медитиране. Освен това се опитва да контролира съня си и често карал Брус да го буди призори. Също така се хвали, че познава някакъв врач, индианец на име Тонто. Твърди също, че е пряк потомък на Фернандо Песоа / най – големият португалски писател и поет на 20 век/.

Твърди, че е по – висше създание и често се отдава във възхвала на лъжата. Истината съществува само за онзи, който иска да вярва в нея. Времето на хипитата още не е настъпило, в средата на 50 години обаче Калифорния е истинска Мека на всякакъв вид ексцентричности. Паранормалното е на мода и лекциите на тази тема стават все повече. Навред никнат пророци, месии и какви ли не гуру. Ако по онова време някой автор е наистина на мода, то това е Джей Бий Рин. Този бълнуващ ботаник се възползва от заобикалящата атмосфера на мистицизъм и издава една след друга просветителски творби. Той се интересува главно от възможностите на човешкия мозък и развива тази тема в книги с гръмки заглавия: Новите граници на мозъка; Новият свят на мозъка.

Именно Рин е автор през 1964 на прочутия израз Extra Sensory Perception / изострено сетивно долавяне/, с който означава свръхсетивното възприятие телепатия. Формулировката добива голяма известност с тайнственото съкращение E.S.P. Карлос Кастанеда се поддава на общата зраза. Той открива Рин и е привлечен от невероятните възможности на човешкия мозък. През 1956 той открива и Дверите на възприятието на Олдъс Хъксли. Години наред това ще е неговата настолна книга. В това сложно и мрачно произведение Хъксли проповядва един вид естествена религия, основаваща се на индивидуалния опит. Той твърди, че научното изследване го е накарало да опита някои видове дрога, които променили системата му от представи. Тръгвайки от тази емпирична констатация, авторът описва едно мистично и синкретично възприятие, което се основава най – вече на християнството, будизма и индуизма.

Карлос е въодушевен от книгите на Олдъс Хъксли, които му се струват много по – любопитни от булевардните произведения на Рин. Хъксли изучава също и пейотовите култове, които са дръска синтеза между християнство и анимизма на туземците. Карлос е толкова впечетлен от Дверите на Възприятието, че рашава да посвети на Хъксли научна разработка за часовете по английски. Той я написва през декември 1957г. Обръща се към една от многобройните си приятелки, Джени Лейвър, да препише на машина ръкописа. Така още през 1957 Олдъс Хъксли е се нарежда в основата на творчеството на Карлос Кастанеда. Връзката с Маргарет сякаш се засилва, тъй като общуването им се превръща както в интелектуално единомислие, така и в любовно приятелство.

По настояване на Карлос през 1958 тя се записва в Лосанджелеския държавен университет. Започва да учи руски, като допълнително посещава курс по история на религиите. На границата на 60 години Карлос проявява безраличие към бийтпоколението и предпочита да чете перуанския поет Сесар Валехо или Свети Хуан де ла Крус. В книгите му ще открием пряка следа от това старо увлечение. Като епиграф в Сказания за силата през 1974 ще се появи дълга поема от Свети Хуан де ле Крус. По – късно, през 1981г Кастанеда ще вмъкне в Дарът на орела текст от Сесар Валехо. През 1958 г обаче Карлос Арана Кастанеда – Араня е застигнат от реалността. Никакъв богат чичо не го издържа. Вижда се принуден да потърси работа.

В Активната страна на безкрайността измисля, разкрасява и увърта, но му се случва и да вмъкне някое зрънце истина. Например споменава за една временна работа: „ Реших да напусна за известно време университета и започнах работа в художествения отдел на предприятие за производство на лепенки. Сприятелих се с директора на художествения отдел, който така да се каже ме взе под крилото си. Той се наричаше Ърнест Липтън. Много го обичах и ценях.” Дали Кастанеда е анонимният автор на няколко прочути лепенки? Във всеки случай през 1958 г е назаначен от компания за детски играчки Mattel. Наема малка къща в Холивуд и както обикновено няма нито радио, нито телевизор, нито телефон. Къщата му е съвсем близо до апартамента на Маргарет Ръниан. Двамата студенти се виждат всеки ден.

Невил Годард редовно събира своите последователи и Маргарет не пропуска нито една поява на учителя. Карлос обаче упорито отказва да я придружава. В началото на 1959 г Маргарет се нанася при Карлос. Ще заживее ли двойката най – сетне нормално? Излишно усилие. Само след месец тя вдига ръце и си събира багажа. Карлос все още се занимава с живопис и скулптура. По – голямата част от времето си обаче посвещава на писането. Получава дипломата си за завършено образование на 19 юни 1959. Прави си труда да съобщи на перуанското си семейство добрата новина. През лятото отново прекъсва всички мостове, сякаш иска окончателно да обърне тази страница. Ето го отново италианец, бразилец, американец, потомък на Освалдо Араня и на Фернандо Песоа. Баща му и близките му няма да го видят повече.

1959 – 1968

През 1959 Карлос Кастанеда постъпва в Калифорнийския университет в Лос Анджелес /УКЛА/. През 1968 той публикува първата си книга Учението на дон Хуан. 1959 – 1968 точно в този период се решава всичко. Карлос открива съществуването на дон Хуан, изследва малките и големи тайнства, слага началото на единственото по рода си творчество на границата на мистиката и поезията. В началото читателят на Олдъс Хъксли не знае почти нищо за индианската култура. Той сякаш изибщо не се интересува от тези традиции и дори се старае да забрави Кахамарка, създавайки си фалшива самоличност, полубразилска, полутрансалпийска. На почетната възраст 32 години се записва във факултета през есента на 1959. на закъснелия студент му е трудно да открие пътя си. Понякога мечтае да стане преподавател. И както обикновено лъже за възрастта си.

Първоначално решава да следва психология. Впоследствие изборът му се спира на антропологията. И едната и другата наука са в една и съща катедра на УКЛА по социални науки. Той продължава сложната си връзка с Маргарет, тя отскоро живее в мезонет, а нейна съквартирантка е някоя си Су Чилдрес. Това заслужава нашето внимание. Знаем, че Карлос не престава да колекционира завоевания и въобще не се крие. Маргарет е разкъсана от ревност, тя го обсипва с въпроси за различните му връзки. Един ден Карлос подхвърля едно име: редовно се среща с някаква Су Чилдрес. Маргарет решава незабавно да направи разследване. В телефонния указател има такова име, без да се бави тя вдига телефона и се свързва със Су Чилдрес. Оказва се, че Карлос никога не се е срещал с нея.

Изнервен от разпита на Маргарет, той спонтанно е измислил някакво име. Двете жени обаче стават толкова добри приятелки, че решават да бъдат и съквартирантки. Така Су Чилдрес се превръща в довереница на Маргарет. Карлос наблюдава цялата тази игра развеселен и объркан. Много скоро започва да дава на Су частни уроци по испански под зоркия поглед на Маргарет. Той притежава изключителна дарба за езици. В здрача на живота си ще говори италиански и португалски и дори ще владее аржентинския диалект от Буенос Айрес. Маргарет проявява повече от всякога интерес към паранормалното. Случва й се да експериментира транс и отделяне на астралното тяло. Карлос присъства на свръхестествените ритуали, но стои настрана от тях. Сексуалната свобода не задоволява никого от двамата.

И ето, че ревността взема връх над желанието. Малко по малко се налага играта на взаимно измъчване. Карлос добива навика да посещава Маргарет, когато тя е заедно с любовник. Той сяда на един диван и остава там невъзмутим, докато накрая не започне да ги притеснява. През януари 1960 в тази наелектризирана и мъчителна връзка се получава късо съединение. Маргарет приема да излезе с един делови мъж – арабин на име Фарид Авеимрин. Той я завежда в ориенталски ресторант, когато Фарид я изпраща до дома й, Карлос изниква изневиделица. Добре възпитан Фарид посреща съперника си изключително учтиво. Очевидно поради неведението си за отношенията между двамата, той обяснява на Карлос, че много обича Маргарет и е трябвало да й поиска ръката още при първата им среща.

Карлос отвръща, че Маргарет не би могла да се омъжи за друг мъж освен за него. Фарид е учуден защо в такъв случай не го е направил до сега и как така тя излиза с други мъже? На разсъждението не липсва здрав смисъл. Леко засегнат Карлос се обръща към Маргарет и настоява начаса да тръгне с него за Мексико, за да се оженят веднага. Фарид тактично напуска сцената. Забелязват ли Маргарет и Карлос тръгването му? Кавгата им се разгаря. Накрая се качват в черния Фолксваген на Карлос и полетяват към границата, цепейки ноща. Разказът за епичната сцена присъства с мого подробности в Магическо пътуване с Карлос Кастанеда на Маргарет Ръниан. В тази автобиографична книга излязла през 1997г тя описва най – подробно бурната си връзка с писателя.

Трябва ли обаче да и вярваме дословно? На 27 януари 1960 Карлос Араня Кастанеда действително се жени за Маргарет Ивлин Ръниан при кратка административна церемония в мексиканския град Тлакилтенанго, на юг от град Мексико. Веднага се забелязва, че изборът на мястото е в разрез с разказа на Маргарет. Тлакилтенанго се намира на близо 2500 км от Лос Анджелес. Трудно можем да си предстамвим, как две влюбени „гълъбчета” подтикнати от внезапен порив, биха могли да изминат подобно разстояние с Фолксваген през ноща. Вероятно женитбата се е състояла близо до американо – мексиканската граница, някъде близо до Тихуана. Брачната церемония и обстоятелствата около нея не са отминати от вечния облак мъгла. Мексиканската женитба като че ли е начало на ново сближаване.

Карлос се премества да живее при Маргарет, която сега работи в телефонната компания Bell. Семейството става почти нормално. Карлос от край време страда от комплекс свързан с ниския му ръст, както и от латино произхода си. С надеждата да се помири с тялото си, той упорито посещава спортен клуб в Холивуд, чийто главен управител е Джак Лалан. През този период Маргарет е във възторг от ново популярно произведение – Свещената гъба на Андриха Паурич. Паурич очевидно гради картонени кули. Според него съществува тайна връзка между „излизането от Тялото”, което осъществяват сибирските шамани и трансовете предизвикани от свещената гъба. Дори е посочен пример с гърците, които също се употребявали опиатни вещества.

Книгата обаче е преди всичко възхвала на шамана. Знаем, че от много отдавна съществуват шамански практики в напълно отдалечени една от друга области, каквито са Сибир и Перу. Паурич извлича верска поука: нима шаманите не се „богоизбрани” хора, които са умеели да „разбуждат” подсъзнателната памет? Карлос Кастанеда открива Андриха Паурич през зимата на 1959 – 1960г. Интересува се какво мисли той за страниците посветени на шаманите и на способността им за билокализиране, която позволява на едно и също лице да се намира едновременно на две различни места? Паурич говори много за американските индианци. Вероятно при него през 1960 Кастанеда открива съществуването на една чудотворна гъба, наречена Psilocybe mexicana. Той отсъства все по – често от семейния дом. Няма го дни наред, след което се появява сякаш нищо не се е случило. Оправдава изчезванията си, като изтъква нов обект на проучване.

 

На 5 март 1973г списание Time посвещава първата си корица на Карлос Кастанеда. За целта се използва психеделична снимка, достойна за „Ролинг Стоунс” и шоково заглавие: „ Карлос Кастанеда: магия и реалност”. Корица в едно от най – известните списания…за по – хубаво не може и да се мечтае. Успехът обаче има и своята обратна страна. Издигайки се до водещите писатели на 70 години, Карлос става център на внимание. Няма ли опасност постоянните му лъжи да да го дискредитират? Пред журналистката Сандра Бъртан той продължава да развива версията за трудното бразилско детство. Роден е през 1935 в известно семейство в Сан Пауло. Раждането му е напълно нежелано. Той е плод на случайна бременност. Баща му е бил на 17 години, а мяйка му на 15.

Поради младостта на родителите Карлос е отгледан в една семейна земеделска плантация във вътрешността на страната. Когато навършил шест години родителите му го взели при себе си. Баща му станал преподавател по литература. Когато бил на седем години майка му починала. Карлос е настанен от баща си в много строг пансион в Буенос Айрес, Аржентина. Останал там няколко години, но бил толкова буен и недисциплиниран, че един богат чичо го дал в приемно семейство в САЩ. През 1951 той посещавал колеж в Холивуд, после учил в Академията за изобразително изкуство в Милано. Накрая се записал в УКЛА и през 1959 приел псевдонима Кастанеда. Четейки подобен разказ, си даваме сметка за невероятната наглост на Карлос, който безсрамно лъже пред един от най – големите седмичници на Америка.

За нещастие Сандра Бъртан решава да провери казаното. Тя открива истинската му рождена дата. Запознава се подробно с детството му в Кахамарка, с престоя в Лима, с емигрирането в Калифорния. Материалът е съпроводен от непубликувани снимки, на които Карлос крие лицета си. Статията на Сандра Бъртан хвърля в смут преди всичко университетските власти. Списанието не би могло да улучи по – лош момент – Карлос е на път да получи докторска степен. Писателят естествено се е застраховал юридически. Той е под закрилата на двама видни адвокатти: Джеръм Уорд и Алекзандър Тъкър. Тези които го нападат и осмиват следва да си мерят думите.

Той представя докторската си работа през пролетта на 1973 пред комисия в ограничен състав: Филип Нюман, Клемънт Миан и Харолд Гарфинкъл. Както вече знаем дисертацията му се превръща в бъдещата му творба Пътуване към Икстлан. Карлос Кастанеда защитава своята докторска степен през 1973г. През лятото на същата година той се запознава при Нед Браун с един писател, автор на множество бестселъри – Ървинг Уолас. Кастанеда е придружен от красиво младо момиче на име Мериан Симко, наречена още Ана – Мари Картър. Тя е студентка в УКЛА и принадлежи към тесния кръг от близки приятели. Дъщерята на Ървинг Уолас е 17 годишна и се казва Ейми. Тази очарователна и доста образована хипарка се интересува от творбите на Кастанеда.

Той не пропуска да прояви интерес към девойката. През цялата вечер не откъсва очи от нея и с възторг слуша разказа й за училищния живот. В седмицата след приятелската вечер Ейми Уолас получава екземпляр от Една отделна реалност с много нежно посвещение: „ На Ейми Уолас с най – добри пожелания. „Пътят на свободата е понякога шепот в ухото”, дон Хуан го е казал. Карлос Кастанеда”. Карлос и Ейми завързват през 1973 своеобразна връзка, която ще остане приятелска в продължение на много години, преди да премине в болезнена и пламенна любов.

По времето, когато се запознава с много младата Ейми, Кастанеда окончателно скъсва и без това изтънялата връзка между него и Маргарет Ръниан. През есента на 1973г той узаконява мексиканския им развод пред федералните власти. В един от последните им телефонни разговори Маргарет му напомня, че наближава рожденият му ден. Отговорът му я изумява: „Не аз нямам рожден ден. Вече не.” Повече от всякога Карлос Кастанеда се стреми да заличи собствената си биография. Може ли обаче спомените да бъдат вечно потискани? Същата година писателят купува в квартал Уестуд красива къща, намираща се на Pandora Avenue 1672. Става дума за богаташки сенчест квартал, който е в близост до УКЛА. Ще остане в Уестуд до смърта си през 1998г.

Сказания за силата

От всички книги на Кастанеда тази се смята за най – силната, най – лиричната и най – съдържателната. Някои виждат в нея нещо като творчески апотеоз. С тази книга приключва тетралогия. Тя приключва с трогателния разказ за „изчезването” на дон Хуан след един последен урок за смъртта и възкресението. Какво да мислим за този трагичен литературен и философски край? Индианецът наистина ли умира през 1973г? В Колелото на времето Карлос дава следното обяснение: Сказания за силата разказва за моя пълен провал. В момента на събитията, за които се говори в тази книга, аз преживявах безпрецедентна криза….Дон Хуан току – що бе напуснал този свят, оставяйки след себе си четерима самотни ученици.” Разказът се отнася за последния цикъл от обучението, започнал през есента на 1971г., когато Карлос се впуска в преподавателска кариера в Ървин.

Последната част от книгата е посветена изцяло на практиката „напускане на тялото”. Карлос се отдава на едно последно преживяване. След като се съблича гол, той се хвърля от ръба на бездната. По време на полета надолу тялото му се разпада: „После и главата ми изгуби тежест и всичко, което остана от мен, бе някакъв квадратен сантиметър късче, зрънце, подобно на камъче. В него бяха съсредоточени всичките ми чувства: после късчето сякаш се взриви и в един миг се разлетях на хиляди парчета…Аз бях самото съзнание.” Няколко секунди по – късно той отново е на скалата. И пак трябва да скочи, за да „разтвори крилете на възприятието и да докосне едновременно тонала и нагуала”. И така всеки скок го отвежда все по – далече по пътя на нагуала. Карлос се подготвя за последния скок.

Този финален скок ще бъде извършен заедно с дон Хуан и дон Хенаро, който се обръща не само към Карлос, но и към един друг ученик, наречен Паблито. „Може би някой ден той отново ще влезе в очите ви.” Настава и часът за последния скок, който съвпада със здрачаването, „пролуката между световете”: „Дон Хуан и дон Хенаро се отдалечиха и като че ли се стопиха в мрака. Паблито ме държеше над лакътя и ние си казахме сбогом. После някакъв странен порив, някаква сила ме накара да се затичам с него към северния ръб на платото. Усещах как ръката му ме държи, когато скочихме, после бях сам.” Мистичната смърт на Карлос съвпада ли с „реалната” смърт на дон Хуан? „Сам” е запомняща се дума. Карлос не ще може повече да разчита на своя водач. Той ще трябва съвсем сам да си проправя път към нагуала.

Сказания за силата е разказ за възкресението. Старият човек е мъртав. Карлос ще разпери криле и на свой ред ще стане магьосник. Произведението излиза от печат през октомври 1974г. На 27 октомври Елза Фърст публикува в Ню Йорк Таймс рецензия за Сказания за силата под заглавието: „ Дон Хуан е за Карлос Кастанеда това, което Карлос Кастанеда е за нас”. След излизането на Сказания за силата през 1974г. Кастанеда на практика става недостъпен. Следите му най – неочаквано се появяват на 5 май 1974г., когато посещава индийски „мъдрец” ползващ се с голяма популярност в САЩ и пъддържник на автентичната традиция: Свами Муктананда. Пътят на този човек роден в Индия е показателен. Роден през 1908г., Муктананда е „открит” през 1970 г от един американски гуру, Ричард Алпърт или Баба Рам Дас.

Използвайки славата на Рам Дас, Муктананда за кратко време събира тълпа хипита. Движиенито му за медитиране „Сидха йога” бързо пуска корени на територията на САЩ. Много скоро Свами Муктананда ръководи 31 ашрама и места за медитиране разпръснати из целия свят. Този дребен брадат мъж облечен в оранжево, пътува само с частен самолет и в черна лимузина. Сред неговите най – прочути ученици през 70 години фигурират един бъдещ губернатор на Калифорния, известни певци и астронавта Едгар Мичъл. Колкото до координаторката на големия ашрам в Оукланд, Калифорния, Ерика Хъгинс, тя е бивша ръководителка в партията на „Черните пантери”. Свами Муктананда защитава чистотата на традиционата йога.

Според свидетелствата на бившите ученици обаче Муктананда се е възползвал от положението си, за да прелъстява млади момичета, живеещи в неговите ашрами. Младите последователки не смеели да отблъснат този, когото смятали за светец, проповядващ въздържание. Гуруто умира от сърдечен удар през 1982г. И така на 5 май 1974г. – срещата се осъществява благодарение на посредничеството на Кати Спийт и Клаудио Наранхо. Тя става в един ашрам в Пидмонт, Калифорния. Джинендра Джей изпълнява ролята на преводач. Когато четем разказа за срещата, си даваме сметка, че Кастанеда се поставя на равна нога с индийския учител: „През целия си живот дон Хуан е имал само двама ученици – и аз съм единият от тях.

При това те идват при него, чак когато е на преклонна възраст, на 80 години” , заявява той още в началото. Муктананда иска да узнае повече за този духовен учител, който доста напомня за индийски гуру: „Дон Хуан още ли е жив?” Карлос не се поколебава за секунда и „събужда” мъртвеца: „О, да!” Муктананда предлага да се срещне с него. Събеседникът му обаче е уклончив: „Той никога на идва в САЩ. Много обича да пътува, но не напуска Мексико.” Ясно се вижда, че сред вулканичността на 70 години „съдбата” на дон Хуан все още не е решена.

Вторият пръстен на силата

В много отношения книгата обърква и смущава. Самото заглавие като че ли е предназначено единствено за посветени. В Сказания за силата дон Хуан ни отвежда в царството на възприятието: „…Ние сме чувство и …това което наричаме наше тяло, е сноп от нишки светлина, притежаващ съзнание.” Описанието на човека като яйце от сияйни нишки идва от един английски йога на име Рамашарака или още Уилям Уокър Аткинсън. Откриваме обстойно описание на яйцето в едно произведение, публикувано през 1903г.: „Четиринайсет урока по философия на йогизма и по източен окултизъм”. Дон Хуан доразвива теорията за нишките: „ Ние като създания от светлина, се раждаме с два пръстена на силата, но можем да използваме само единия, за да създадем света”.Всеки пръстен представлява определена категория.

Единият съдържа разума, който ни позволява да създадем света и да властваме над тонала. Другият включва воля, която ни позволява да проникнем в нагуала. Така Вторият пръстен на силата се нарежда под знака на нагуала. Хуан и Хенаро сега ги няма. Те са заместени от жени. Можем да кажем, че Втория пръстен на силата е книга за жените. Тук намираме необичайно тълкувание на женското начало. Жените са описани като воини на вятъра, често пъти неспособни да владеят силите си. Както има четири вятъра, така четири жени изпълват живота на Кастанеда. Едната от тях доня Соледат се появява чисто гола. По – нататъка в края на един двубой едновременно войнски и любовен, Карлос вижда „бледа светлина”, която извира под пъпа. Това са искрите на силата.

Какво да мислим за тази група жени, коята се появява през 1977 в творчеството на Кастанеда? Авторът вероятно намеква за вече създадения кръг около него. Знаем, че поне от 1971 г съществува тайно общество от последователи. В неформалната група около Карлос вече фигурират доста жени, но има и няколко мъже. Групата включва Бевърли Мадж Еймс, Реджайн Тал, Мериан Симко и Катлин Поулман. Мериан Симко е била вербувана от Мери Джоун Баркър. Тя бързо се налага като най – правоверната от всички последователки на Кастанеда. Тъкмо тя представя Реджайн Тал на Карлос. А Реджайн довежда Катлин Поулман, една крехка и чувствителна млада жена. На 5 септември 1974г Карлос Кастанеда, Мериан Симко, Реджайн Тал, Бевърли Мадж и Мери Джоун Баркър създават дружеството Hermeneutics Unlimited с предмет на дейност „занимания с документална етнология”.

Паралелно съществува и друга компания: Toltec Artists създадена от Трейси Крамър. Става дума за новия агент на Карлос. За разлика от Нед Браун, Крамър е от групата на последователите. Така Карлос си създава законна база, която му позволява да управлявава дивидентите, да купува недвижими имоти и да печели пари чрез постоянно нарастващия капитал. На 24 декември 1975 този здраво стъпил на земята мечтател прави завещание, с което оставя цялото си недвижимо имущество на Мери Джоун Баркър, Мериан Симко, Бевърли Мадж Еймс и Реджайн Тал. Постъпката му има символично значение. Кастанеда вече е създал нещо като харем. Какво е в действителност естеството на връзките , които има с тези жени – най – възрастната току що е навършила трийсет години? Знаем, че от 1973г той живее в къщата в Уестуд. В нея настанява някои от ученичките си: Мери Джоун Баркър, Мериан Симко, а също и Реджайн Тал.

В действителност кръгът на „куртизанките” постоянно се мени. Нека да се опитаме да направим някаква равносметка. През 1977г групата вече включва: Патриша Лий Партин /бъдеща Нъри Алегзандър/, Марк Уд Силифант /бъдещ Ричард Роло Уитакър или още Марк Остин/, Трейси Крамър / бъдещ Джулиъс Ренард/, Бевърли Мадж Еймс /бъдеща Бевърли Еванс, после Сесилия Еванс/, Катлин Адеър Поулман /бъдеща Каръл Тигс/, Мериан Симко /бъдеща Тайша Абелар/, Маргарет Нието, Глория Гарвин и Реджайн Тал / бъдеща Флоринда Донър – Грау/, без да забравяме Мери Джоун Баркър, неговата официална приятелка след развода му през 1960г. Като подражават на Карлос всички се стараят да разрушат Аза си, променяйки своята самоличност, приемайки псевдоним, унищожавайки личните си документи, изгарайки снимките от детството си, прекъсвайки всякакви връзки със семействата си, преустановявайки всякакви приятелства.

Във Вторият пръстен на силата авторът разговаря дълго с една жена, наречена Ла Горда. Съществува ли тя обаче в действителност? Вероятно Карлос умишлено е създал сборен персонаж. Това, което знаем е че по искане на Карлос Глория Гарвин понякога отговаря на телефона, представяйки се за Ла Горда. Този мъж е нанаситен за жени. Колкото до Глория тя ще участва през 1978г в колективна творба наречена „Четири изследвания на скални рисунки”. Нейната статия ще се нарича „Шаманите и символите в скалните рисунки”. И така в книгата си Кастанеда споменава още за малко дете, което някога много е обичал. Тогава си спомня думите казани му от дон Хуан преди неговият тайнствен скок в нагуала: „Обичал си го, зачитал си духа му, желал си доброто му, сега трябва да го забравиш….” Това дете вероятно е Карлтън Джереми.

В такъв случай следва да се замислим над факта, че завещанието написано в полза на четирите жени, го обезнаследява. Във Втория пръстен на силата откриваме нова концепция: „Ние всички сме толтеки”. Всъщност какво означава „толтек”? Ученикът Паблито отговаря на това: „…Толтек е този, който получава и знае тайни”. Препратката към мита за толтеките е върхът в цялото това развитие. Всеки участник в групата се превръща де факто в пълноправен член на загадъчния народ на толтеките, който съвсем тайно е успял да оцелее. Вторият пръстен на силата отбелязва прекрачването на прага. След като дон Хуан е изчезнал, остава единствено групата, която претендира за тайнствена връзка с народа на толтеките.

Авторът обстойно обяснява „изкуството на сънувачите”, което определя като „внимание”. Първият пръстен на силата това е вниманието на тонала, което се състои в способността „да сложим ред във възприятието си за всекидневния свят”. За да се стигне до подобно проникване в нагуала, трябва да се владее изкуството на сънуването. Сънуването в смисъла, който влага Кастанеда, означава донякъде да се влияе върху подсъзнанието, да се овладее подсъзнанието. Това вече е обяснено в Пътуване към Икстлан. Теорията на Кастанеда за сънуването коренно се различава от тази на Фройд. При Фройд подсъзнанието в буквалния смисъл е това, което ни се изплъзва. При Кастанеда, обратно, подсъзнанието е област, подлежаща на проучване. Ние можем да овладеем подсъзнанието чрез изкуството на контролираното сънуване.

Препратката към Фройд има разбира се своето основание. В Ню Йорк Таймс от 22 януари 1978г Робърт Блай се обръща именно към психоанализата. Защо жените почти отсъстват от първите четири книги и какво представлява това пето произведение, в което те играят едновременно мрачна и смущаваща роля? Във вторият пръстен на силата жените са плашещи, празни създания алчни за сила: доня Соледад иска да убие Кастанеда и да открадне неговата „сияйност”. Всичките са алчни. В сексуалните сцени, при които виждаме как някоя жена тежко се отпуска върху Карлос, освен ако не е обратното, винаги се съдържа ужас. Робърт Блай не щади Карлос. Той обаче разкрива основен момент. Този мъж, който си играе с жените, който ги прелъстява и изоставя, използва и засипва с лъжи, не напомня ли за един прочут литературен герой, наречен….дон Жуан?

В края на 80 години следата на Карлос с всеки изминал ден става все по лъкатушна. Писателят е вече богат човек, чиито книги се продават в стотици хиляди екземпляри. Той продължава дискретно да структурира групата си от чародеи, която сега наброява около 15 членове. Той обаче среща все по – нарастващо безразличие. Времената са се променили и щастливите дни са към края си. По това време Карлос се вписва в течение, което е в разцвета си и се радва на безспорно модно влияние, така нареченият „ню ейдж”. В много отношения ню ейдж е нещо като последно израждане на движението хипи. Обобщеното название включва разнородни практики: медиумство, кристали, шаманизъм, ясновидство, въщане към предишни животи, хипнотерапия, биохранене… Дори съществува музикално течение ню ейдж, чиито основни представители са Клаус Шулце и Андреас Воленвайдер. Парадоксален гуру и важна фигура в движението ню ейдж Кастанеда все така не подлежи на класиране.

Дарът на орела

Шестата книга на Карлос Кастанеда е отпечатана през май 1981г под оригиналното заглавие The Eagles Gift. В началото на книгата авторът отново за кой ли път изтъква качеството си на университетска личност с вече изтъркания припев: „Аз съм етнолог, но това не е етноложки труд в истинския смисъл на думата”. Той признава, че се провалил в научния си замисъл. Нали е решил да усвоява практиката? Той набляга също и на понятието „група”. Карлос изражда списъка на тези, които съставят групата: „Върнах се в Мексико, където открих, че дон Хуан и Дон Хенеро имат девет други чираци – пет жени и четирима мъже. Най – възрастната жена се наричаше Соледат; следваше Мария – Елена, преименувана на Ла Горда; другите три жени – Лидия, Роза и Жозефина бяха по – млади и ги наричаха „малките сестри”.

Четиримата мъже са подреждаха по възраст така: Елихио, Нестор, Бениньо и Паблито. Списъкът обаче нараства и се променя. Ето че се появяват нови герои: жаната – нагуал, Емилито, Хуан Тума, Марта, Тереса, Сулийка, Соила, Силвио Мануел, Сесилия, Делиа, Кармела, Ермелинда, Висенте, Нелида и Флоринда. Дали тези герои съответстват на хората, които населяват всекидневието на Карлос и представляват „близкия кръг”? Много е възможно. Измислица и свръхреално се препритат. Самият Карлос се оставя да бъде наричан „нагуала”. И чрез семантично приплъзване терминът „нагуал” вече означава не само това, което е отвъд разума, но и този, който прониква в отвъдното.

В предишната книга той вече е подхвърлил мисълта, че дон Хуан се е определял по подобен начин. Дарът на орела все пак съдържа някои и друг бисер. Между два брътвежа се потапяме отново в тази „друга реалност”, която авторът съумява да опише с прости думи, което я прави още по – истинска. Голяма част от книгата е посветена на разказа за любовната история с Ла Горда. Споменавайки дон Хуан и някогашното време, Карлос разкрива, че старият човек е обичал най – много от всичко поезията на Сесар Валехо. От страница на страница Хуан ту се появява, ту изчезва, в противоречие на всякаква хронология.

Дон Хуан обяснява в какво се състои дарът на орела: „Силата, която управлява съдбата на всички живи създания, се нарича Орелът, не че тя самата е Орел или че е свързана по някакъв начин с птицата орел, а защото се представя на чародееца, който я „вижда” под формата на огромен орел, катраненочерен, с горда осанка, необятен като безкрая.” Орелът олицетворява божественото начало, възприемано по – скоро като принцип, отколкото като съзнание. В края на краищата Дарът на орелът не предизвиква никаква полемика. И точно в това е драмата. Творчеството на Кастанеда вече нито притеснява, нито вълнува някого. То е напуснало традиционната книжарница, за да се озове на рафтовете за езотерична литература.

Флоринда Донер

Възможно е през този период писателят да е подсилил структурата на тайното общество, което го заобикаля и пази. На 21 септември 1981г той дава пълномощно на Реджайн Тал, която отсега нататък може законно да го представлява. Преплитат ли се духовното и земното? В очите на младите момичета, които го заобикалят и обичат, Кастанеда често изглежда като баща и съветник. Пати Партин, наречена още Нъри Алегзандър, е негова любимка. Той следи за учението й и я насърчава да запише икономика в УКЛА. Катлин Поулман, наречена още Каръл Тигс, взема свидетелство за правоспособност по акупунктура. Ученичките на нагуала не се задоволяват с приемането на псевдоними или с промяната на самоличността.

Те трябва също да прекъснат всички мостове, да забравят за семейство и приятели: „ We dont need freeeeends” („Не се нуждаем от приятели”), повтаря Карлос, като набляга на провлачеността на английската дума, означаваща приятели. Реджайн Тал, наречена още Флоринда Донър, се налага като главатар на групата. Тази дребна руса жена, чийто тотем е жабата, от 1970 г учи антропология в УКЛА. Тя публикува през 1982 произведение, което привлича вниманието: „Сабоно: посещение в един далечен магически свят, скрит в сърцето на южноамериканската джунгла”. В много отношения този „научен” доклад подражава на Кастанедовия стил.

Флоринда до такава степен се е смесила с индианците, че започнали да я приемат за шаманка. През 1983 г обаче Ребека Би Де Холмс заявява в нашумяла статия в списание American Antropologist, че съществуват смущаващи прилики между произведението на Флоринда Донър и книгата на Еторе Биока: „ Йоноама – разказ за едно бяло момиче, отвлечено от индианците на Амазонка”, която разказва историята на Елена Валера, млада жена, отвлечена от венецуелските индианци. И така написаното от Флоринда Донър се оказва също толково спорно, колкото и творбите на Кастанеда. Ученичката върви по стъпките на учителя. През целия си последващ живот младата жена ще говори лъжи и ще скрие автобиографията си под куп измислици.

Карлос остава близък с Ейми Уолас. Спомняме си че той се запознава с дъщерята на Ървинг Уолас през лятото на 1973г. Оттогава никога не е прекъсвал връзката с нея. Редовно й се обажда и пише, интересува се как е, разказва й за своя живот. През 1983г тя получава странно телефонно обаждане. На отсрещния край на линията е Карлос. Той изглежда напълно отчаян. Ла Горда току – що е починала и той оплаква мъртвата в изблици на невероятна искреност. Ейми Уолас няма никакво основание да се съмнява в съществуването на Ла Горда. Тя е трогната. Значи този мъж е способен на страдение и е уязвим? Тази мъка не може да не ни заинтересува.

Нима Карлос е до такава степен убеден в истинността на своите герои, че чак ги оплаква, когато ги е убил на книга? По отношение на Ейми Уолас Кастанеда проявява очарователна черта на характера. От деня в който я е срещнал, когато тя е била 17 годишна, той знае, че му е предопределена. Отогава проявява невероятна настойчивост. „Сливането” в края на краищата ще стане чак през деветдесетте години. През 1984г. Кастанеда е потърсен от Федерико Фелини. Режисьорът мечтае да пренесе на екрана Учението на дон Хуан. Той се свъързва с Александро Йодоровски и го кани да напише сценария. Фелини се сблъсква обаче с големи трудности. Той не успява дори да установи връзка с Карлос Кастанеда. Заминава за Лос Анджелес и напразно се опитва да си уреди среща. Нагуалът остава недостъпен. Срещата не се осъществява. Карлос не за пръв път е ухажван от филмовите среди. Оливър Стоун например дава на филмовата си къща името „Ixtlan Films”.

Семинарът в Анахайм

През 1995г писателят официално осиновява Патриша Лий Партин под името Нъри Алегзандър. Организираните през 1995г семинари в Кълвър Сити и Анахайм бележат решителен етап. Става дума за пищно честване на единственото по рода си публично „разкриване” на Карлос. За да участва всеки трябва да заплати сумата от 1500 долара. На място посетителите могат да купят брошури, бижута, както и фланелки с надписа: „Успокояване на напрежението. Магията е в движението.” Първият семинар в Анахайм се провежда през декември 1995г пред повече от 400 души. В действителност духовното събите, много прилича на рок концерт. Публичното „разкриване” на Кастанеда много скоро предизвиква огромно любопитство. Списание Paris – Match решава да изпрати в Калифорния Мари-Терез дьо Брос, която често отразява паранормалните събития.

Освен това тя е във връзка с две французойки в Калифорния, които участват в групата Софи и Терез. Статията й излиза на 28 март 1996г с крайно критичното заглавие: „Видях да се ражда секта”. Журналистката присъства на един от семинарите в Анхайм. Веднага я смущава полицейската обстановка. Забрана за филмиране, за записване, за правене на снимки, дори за водене на бележки. Входът е по – строго охраняван дори от Форт Нокс и представлява низ от драконовски проверки, които завършват с печат на китката като пропуск. Тя се смесва с тълпата, подобно на съседите си се опитва, доколкото може да повтаря изпълняваните на сцената движения. Изведнъж в залата настъпва раздвижване, появата на учителя е режисирана и многократно репетирана. Рок звезда или гуру?

Френската журналистка на може да повярва на очите си. Тя присъства на дълга цветиста реч, прекъсвана от смях и аплодисменти. Участниците ликуват, докато Мари – Терез дьо Брос хладнокръвно наблюдава екзотичната радост: „ Хората са екзалтирани. Те са кастанедианци на един Кастанеда, станал техния дон Хуан. И на свой ред искат да се втурнат в чародейски пътешествия. Един от участниците ме пита най – сериозно: „Дали в другите светове приемат кредитни карти?” Журналистката е подложена на пряк натиск: „Щом подготвех материала, той трябваше да бъде изпратен на тяхното дружество, за да бъде прочетен и поправен. Можех да го публикувам само с тяхното одобрение, като подписвайки един формуляр се задължавах да не променям нищо, да не зачерквам нито дума и да отстъпя авторските права върху текста на „Cleardreen”. Paris – Match отхвърля тези искания.

Накрая Мари – Терез дьо Брос казва: „Този, който не преставаше да повтаря, че не е гуру, много скоро ми се видя най – завършеният от всички гуру. Непреклонен, фанатизиран, догматичен, нетърпящ никакво възражение, никаква критика.” Журналистката добавя още нещо: „Има и по – лошо. Кастанеда обича да повтаря как дон Хуан и неговите 14 ученика, изгаряни от „огъня от вътре”, скочили през 1973г в една пропаст, за да отлетят със сияйното си тяло, без да оставят никаква следа от себе си на Земята. За Кастанеда постигането на подобна смърт представлява крайната цел на живота.” Възможно ли е Карлос да втълпява на своите близки последователи, че рано или късно ще трябва да скочат на свой ред в бездната? Когато описва в Сказания за силата показния скок в метафизическото простронство, никой не си представя, че един ден той може да нареди извършването на реален скок.

През 90 години множеството колективни самообийства свидетелстват за верските изстъпления в сектите. По времето, когато движението за Успокояване на напрежението е в разцвета си, излиза важен биографичен речник на философите на 20 век. В него Карлос Кастанеда стои редом с Витгенщайн, Ленин, Троцки, Роланд Барт, Жан Бодрияр, Луи Алтюсе, Жан-Франсоа Лиотар, Карл Попър и Лев Толстой. Въпреки отклоненията си той продължава да шества из елисейните полета на културата. Що се отнася до „Cleardreen”, дружеството започва да организира сеанси в Мексико, Испания, Италия, Германия и Аржентина. Във Великобритания дори се появява фондация, която се опитва да наложи практиката. Успехът на мексиканска земя е невероятен.

По същото време Кастанеда общува с един мексикански университетстки преподавател – Хокобо Гринберг. След известно време Гринберг изчезва безледно, съпругата му Тере Гринберг е заподозряна в убийството му. Тя твърди, че е невинна и подържа близки връзки с Флоринда Донър. На 28 май 1997г Марион Партин, баща на Патриша, умира, без тя да го е посетила нито веднъж. По нареждане на Карлос тя не е виждала баща си от 20 години. Карлос вече се представя под образа на медиен мъдрец, който трябва да укротява нарастващото въодушевление на разпалените последователи. През 1997 г групата наброява близо 7000 души.

Реаниматор на духа

Платените семинари, разбира се, са предназначени за широка публика. Приятел или противник всеки може да участва в тях, при условие, че си плати таксата. Съвсем другояче стоят нещата с „неделната група” и с „вечерните сесии”, които се появяват много скоро като допълнение. В тези всекидневни събития не може да се участва без личната покана от Карлос. В зависимост от настроението си водачът кани, после отстранява. Той изисква абсолютно постоянство. Само едно отсъствие – и посочва вратата. Подборът е изключително елитарен. Постоянно трябва да се доказват „чародейски” качества, за които Карлос е единственият съдник. Това положение много скоро поражда кавги и ревност.

Всички, и мъже и жени са борят да бъдат любимци на учителя. Трудно е да се направи списък на тази вътрешна група, в която се влиза и излиза според настроенията на нагуала. Ако все пак се опитаме да съставим списък на имената, установяваме, че всяко от тях е скрито зад псевдоними. Бъдещите воини са скъсали с близките си, унищожили са личните си спомени, отказали са се от корените си и са приели различни нови имена, които често се наслагват едно върху друго така, че все повече да се заличават следите. За удобство псевдонимите са дадени в скоби. Сред последователите на Кастанеда, които участват редовно в неделната група през 1997г, откриваме:

Катлин Поулман ( Каръл Тигс, Каръл АранЯ, Каролайна Лионора Араня, Елизабет Остин, Мъни Араня, Мъни Алегзандър, Карола Алегзандър). Реджайн Тал (Флоринда Донър, Флоринда Донър-Грау). Мериан Симко (Тайша Абелар, Ана-Мари Картър). Патриша Лий Партин (Нъри Алегзандър). Дий Ан Джо Алвърс (Кайли Лъндал). Алексис Бързински (Рената Мърес, Рени Мърес, Рени Алегзандър, Анджела Панаро). Карен Махони ( Наи Мърес, Клеър Барън). Премахиоти Галвес и Фуентес (Тичо Араня), Брус Уагнър (Лоренцо Дрейк). Трейси Крамър (Джулиъс Ренард). Амалия Маркес (Талиа Бей). Федерико Дженот (Брандън Скот, Филип). Мария Гуадалупе Бланко (Аерин). Фабиана Помпа (Дариън). Умберто Фонтанес (Фабрицио Магалди). Сюзан Арслън (Зая Алегзандър). Рене Галвес и Фуентес (Карола Гарсиа Арслън). Ейми Уолас (Елис Финеган). Пауло Риварола (Майлс Рийд). Нина Блейк (Хейли Алегзандер ва Остен). Маркос Конъл (Лерой Робинсън-Уелби). Стив Левинсън(Грант Воспър). Дарби Ромео (Уилки Мак Ларън). Пол Гътсмътс (Феликс Улф). Мишел Стинсън (Рейли Демарис). Хайко Хипкън (Гавин Алистър). Ричард Дженингс (Кори Донован). Върджиния Лий. Маргарет Нието. Дан Лотън или Франсоа Милер.

Милер открива Кастанеда през 1984г, когато излиза от печат Огънят отвътре: „Прочетох книгата за едно денонощие. По това време бях секретар в съда на Монреал. Усещах, че вехна в сегашния си живот. Започнах постепенно да се откъсвам от обичайния свят. Години по – късно той попада случайно на рекламно приложение, съобщаващо за среща на движенията Успокояване на напрежението. През 1995 участва в семинар, организиран в кварлтал Калвър Сити в Лос Анджелес. Впоследствие постепенно се включва в неделната група: „ Прекъснах всички мостове. Не съм виждал семейството си от 10 години”, казва този търсещ дух, който остава убеден в правотата на Кастанедовото послание.

Кастанеда доста често заявява, че сексуалното въздържание е характерен белег на воина. В общи линии, с изключение на някоя и друга дискретна авантюра, мъжете приемат да играят играта: „Запазих сексуалната си активност”, признава обаче Франсоа Милер. Докато мъжете са приканени да потискат поривите си, то Карлос в никакъв случай не е безраличен към плътските удоволствия. Той умножава завоеванията си и се превръща в ревнив и единствен любовник на жени, които се боричкат за мястото на фаворитка. По време на семинарите първите редове са запазени за кохортата на избраничките. Всеки стол е отбелязан. В зависимост от статута си за деня дадена жена стои по – далеч или по – близо до естрадата. Мястото показва статута.

Болезнени вражди, дива ревност и сплетни изпълват ежедневието на напълно заслепени „чародейки”. Карлос и приближените му водят относително безобиден живот. Ходят на ресторант, посещават кафенета в Уестуд и гледат почти всички филми, които излизат на екрана. Жените посвещават много време на купуването на скъпи дрехи. Подобна баналност може само да ни учиди. Нима групата на Кастанеда не ратува на всекидневното чародейство? Нима „сънуването” и „шаманските практики” не следва да озаряват всеки ден? Въпреки „космическата си сперма” и претенциите, че е свръхчовек, Кастанеда води съвсем обикновен живот. И в това е неговата вечна двойнственост. Този мъж отвращава и очарова едновременно.

Той е едновременно гуру и поет, сянка и светлина: „кагото го следвахме и за миг не се съмнявахме в истинността на това, което говореше”, коментира Франсоа Милер и добавя: „Карлос Кастанеда бе реаниматор на духа.” Освен другите практики, групата се впуска и в театрални прояви. „Театърът на безкрайността”, представя малки комедии, често пъти язвителни, високомерни, обидни, които имат за цел да осмеят слабостите на ученици, прекалено вкопчени в своето его или да ги разобличат. По време на представленията често всички лица се обръщат към Кастанеда. Най – важният зрител ще благоволи ли да се засмее? Ако „гуруто” се развесели, цялата зала се разтърсва от смях. Ако направи недоволна гримаса, актьорът бързо напуска сцената и скрит в някой ьгъл умира от срам. Вероятно повече няма да бъде поканен да участва в театъра.

Карлос вече се е отегчил от Мери Джон Баркър, която от край време живее в къщата в Уестуд. Това е жената, с която започва любовна връзка през 1960г след като окончателно се изнася от апартамента на Маргарет Ръниан. Писателят измисля сложен план за прогонването на Мери Джон Баркър. По негово нареждане Ричард Дженингс се маскира като агент по надвижимите имоти. За да бъде принудена да напусне жената трябва да повярва, че къщата предстои да се продаде. Това хвърля клетата жена в дълбока печал. Къде би могла да отиде, след като всичко е пожертвала заради Кастанеда? Карлос наистина обича да измъчва жените си. Чисто женските сбирки скоро се превръщат в специалитет на дома.

Понякога последователките вкупом се качват на някой от хълмовете на Лос Анджелес. Там те лягат направо на земята и свалят бикините си, така че чародейските ветрове да проникват в тях. Не е рядкост да се видят 10 – 15 жени налягали голи една до друга, в очакване на някой особено енергийно наситен бриз. По време на едно занятие в УКЛА през март 1996г, чиято тема е „Женското енергийно тяло” Флоринда Донър заявява, че навремето дон Хуан я накарал „Да изложи на вятъра половите си органи”. После й показал пениса си, най – големия, какъвто някога е виждала. По нареждане на стария мъдрец тя легнала под слънчевите лъчи – гола и готова за милувките на бриза. После заспала и била събудена от млади мексиканци, които я изнасилвали. По – късно дон Хуан й препоръчал никога да не носи бикини.

Болестта

Карлос Кастанеда е болен, но откога? В „Ученичка на чародееца” Ейми Уолас говори за диабет, който станал причина за появата на глуакома и съответно намаляване на зрението му. Ричард Дженингс също отбелязва отслабване на зрението на Карлос: „Той отдавна страдаше от диабет. Зрението му намаля. През 1996г вече не можеше да кара кола. Беше престанал да усеща стъпалата си.” През 1997г се появява и раково заболяване. На 14 и 15 февруари писателят ръководи семинар по Успокояване на напрежението в Лонг Бийч. Това е последното му появяване пред публика. Всички запазват спомена за трогателните му слова. Разказва една неотдавнашна забавна случка. Някой се обадил в седалището на „Cleardreen”, за да съобщи, че Карлос Кастанеда е починал. Ставало дума за обикновено съвпадение на имената.

Талиа Бей приела съобщението, изпаднала в паника и започнола упорито да си мърмори: „Не, Карлос Кастанеда не е мъртъв!” Писателят порицава тази прекалено емоционална реакция и я определя като недостойна за жена – воин. Накрая цитира думите на дон Хуан, който казал, че всеки момент може да си тръгне. В случая най – важното било да имаш здрави обувки. И Карлос завършва: „Много си харесвам обувките.” През пролетта състоянието му се влошава. По време на нощно заседание предназначено за „първия кръг”, той загубва съзнание и се налага да го изнесат. В събото 7 юни, за пръв път пропуска да отииде на една от лекциите си. През този мъчителен период „мъдрецът” става все по – тираничен.

Страстта му да унижава вече не знае граници. Има ли желание да прави любов той повиква една или друга ученичка, която моментално влиза във ваната и после бързо дотичва, за да не бъде изгонена. Всяка избраница рано или късно получава телефонно обаждане. И дума не може да става да не е до телефона. Всички те живеят в атмосфера на страх. Между жените цари ужасна ревност. Фаворитката за момента е незабавно намразвана от групата. Флоринда Донър се държи като господарка. Тя е специалистка по „неподправената любов” и умее да бъде по – жестока дори от Карлос. В края на краищата сексът заема централно място в Кастанедовата практика. Една жена може да стане магьосница само при условие, че поеме у себе си чародейското семе, което ще проникне в мозъка й.

Единствен Карлос има такава свръхчовешка сперма. Официално обаче той проповядва въздържание. Така че повечето редовни последователи са в пълно неведение за цялата мръсотия на върха. Карлос си е присвоил правото на „шаманско проникване”, което поставя жената в състояние на „вътрешно мълчание”. През юли 1997г. Карлос Кастанеда окончателно разпуска „неделната група”. Престава да води и „вечерните заседания”, които накрая са станали почти всекидневни. Учениците са напълно объркани. Те решават още известно време да продължат неделните срещи без Карлос. Пол Гътсмътс и Ричард Дженингс се заемат с преподаването на чародейските движения. Нещата обаче не потръгват.

На 22 октомври писателят подписва ново завещание – третото поред. Последното анулира предишните. В него Карлос заявява, че законно е осиновил Нъри Алегзандър (Патриша Лий Партин). Той разпределя имуществото си поравно между Флоринда донър-Грау, Тайша Абелар, Мъни Алегзандър, Нъри Алегзандър, Хейли Алегзандър ван Остен, Кайли Лъндал, Талиа Бей, Наи Мърес, Мария Гуаделупе бланко, Зая Алекзандър, Карола Алегзандър и Фабиана Помпа. През този труден период Карлос е на път да възкачи на трона нов нагуал. Избраникът е не друг, а Марко Антонио Карам. Този мексикански будист дълго време е ръководел сдружение наречено „Casa Tibet”. Той е организирал през 1994г пътуването на Далай Лама. Живее в Лос Анджелес. Обратно на всякакво очакване, Карам отказва короната, която му се предлага.

Изказвайки на висок глас съмнения относно духовните качества на Карлос, той бърза да се отдръпне. Състоянието на Карлос Кастанеда отчайващо се влошава. Изплашените чародейки ясно виждат, че водача си отива. Жените-воини присъстват безпомощни на неизбежното разпадане на този, когато смятат за свръхчовешко същество. През последните дни на 1997 се установява един мъчителен ритуал. Всяка сутрин Флоринда, Тайша и другите застават край леглото му и прочитат основните статии от всекиднивния печат. По искане на Карлос четенето става при пълна тишина после настъпва моментът на ругатните. Сочейки с пръст към тази, която е взел на прицел, Карлос я обсипва с лични обиди, докато не я разплаче. Сцената се повтаря всеки ден до втръсване.

В къщата мирише на смърт. Натъпкан с обезболяващи лекарства, Карлос по цял ден гледа на видео военни филми. Той е напълно наясно със сериозноста на болеста си. Често разговаря с приближените си за близката смърт. Подтикван от последователите си той най – сетне се погрижва за бъдещето след смъртта си. Групата Успокояване на напрежението трябва да остане. Определя новите ръководители. Дава разпореждания и за погребението си. Много от последователите му искат да умрат заедно с него. Не би ли могло да се наеме кораб, който в последствие да потъне в международни води като някакъв чародейски „Титаник”?

По нареждане на Карлос Кайли Лъндал поръчва по интернет при “Barnes and Noble” около 15 книги по корабоплаване. На 31 октомври 1997г Тайша Абелар, Нъри Алегзандър и Фабрицио Магалди вече са отлетели за Форт Лодърдейл във Флорида. Те оглеждат множество кораби. На 23 април 1998г. Карлос подписва четвъртото и последно завещание, с което оставя цялото си имущество на една нова структура – “The Eagles Trust”,която е натоварена да управлява наследството му и да се грижи, доколкото е възможно за целостта на групата. Както обикновено той разпределя богатството си между своите ученици. Един смущаващ израз се повтаря няколко пъти в административния документ.

Избраните последователи ще го наследят, ако преживеят „отключващото събитие”, или “triggering event”. „Отключващото” събитие очевидно представлява нещо като „заминаване”. И то се отнася за всички от първия кръг. Всъщност става въпрос да се разбере кой ще придружи Карлос в другата реалност. Каръл Тигс веднага отказва да напусне този свят. Други слагат в ред нещата си изгарят последните спомени, които ги свързват с тяхната „собствена биография”. Флоринда се разделя най – вече с ценната си колекция от предмети с форма на жаба. Вече може да се каже, че е започвало обратното броене. Трейси Крамър депозира в издателство “Harper Colllins” ръкописа на последната книга: „Активната страна на безкрайността”. Като се има предвид състоянието му не се знае дали Карлос е изцяло авторът.

Смъртта

На 27 април 1998г в три часа сутринта Карлос Кастанеда е обявен за мъртъв от доктор Анджелика Дуенас. Тя го е лекувала в последно време. Още същия ден е кремиран в пълна тайна. Прахът му е предаден на директорката на „Cleardreen” Талиа Бей. Според смъртния акт Кастанеда е починал от метаболична енцефалопатия, предизвикана от бъбречна недостатъчност, дължаща се на чернодробния рак, от който е страдал от десет месеца. С други думи Карлос Кастанеда умира от рак на черния дроб, който се е добавил към диабета. Смъртта на водача за момента се държи в пълна тайна. На 1 юни 1998г в книжарниците се появява, сякаш нищо не се е случило „нова книга” на Кастанеда: „Колелото на времето. Шаманите на дравно Мексико, техните мисли за живота, смъртта, Вселената.” Всъщност става дума за сборник с цитати.

На 19 юни смъртта на Карлос Кастанеда е обявена официално от Карлтън Джереми, който е бил потърсен от нотариус във връзка с деликатен наследствен въпрос. Групата Успокояване на напрежението продължава дейността си , ръководена единствено от Каръл Тигс. Къде са обаче другите чародейки? Флоринда Донър, Тайша Абелар, Талия Бей и Кайли Лъндал изчезват от лицето на земята в деня, в който Карлос умира. Талиа Бей е последната, която е видяна публично. Именно тя прибира праха на писателя, преди да „замине”. Колкото до Нъри Алегзандър, тя сякаш се изпарява през май 1998г. В последните дни на април 1998г телефонните линии на чародейките едновременно спират да работят. Когато ги питат служителите на „Cleardreen” все повтарят, че жените-воини са „заминали на пътешествие”. За какво пътешествие обаче става дума?

През ноември 1998г излиза Активната страна на безкрайността. Малко се читателите, които забелязват двойнствения смисъл на произведението. На пръв поглед става въпрос за овтобиографична творба: „Книгата представя паметни събития в моя живот”, заявява Карлос още на първата страница. Забавните случки обаче служат само за претекст. Целият разказ има за цел да ни отведе на ръба на платото от финала на Сказания за силата. Спомняме си, че дон Хуан бе скочил в бездната, изпълнявайки показен ритуал на смъртта. Кастанеда наново преживява изчезването на своя учител и се отдава на мрачни размисли: „Според дон Хуан шаманското знание имаше за крайна цел да ни подготви за окончателното пътешествие, това, което трябва да направи всеки от нас в края на живота си.” Кастанеда не се задоволява с общи философии.

Той изгражда теорията за края: „Благодарение на своята дисциплинираност и решимост, казваше той, шаманите можеха да запазват и след смъртта си своето индивидуално съзнание и личните си цели. Това, на което нашият съвременен идеализъм дава мъглявото определение „живот след смъртта”, за тях е било съвсем конкретно съществуване, изобилстващо с практически дейности.” Така както през 1973г дон Хуан е скочил в другата реалност, като се е хвърлил от ръба на пропастта, така и физическата смърт на Карлос не означава нищо, тъй като животът на война продължава на по – висше равнище: неговото съществувание сега протича в „активната страна на безкрайността”. В един ключов пасаж писателя се пита: трябва ли да замине сам? „Почувствах без сянка на съмнение, че не трябва да умра сам”.

Дали Кастанеда в последна сметка е сключил с най – преданите си помощници договор за смърт? Възможно ли е Флоринда Донър, Тайша Абелар, Талиа Бей, Кайли Лъндал и Нъри Алегзандър да са го придружили в неговото „окончателно пътешествие”, по един или друг начин да са скочили от някоя скала? В противоположност на всякакво очакване, тайнствения живот на Кастанеда приключва сред гадост и трагедия. В групата езиците се развръзват макар и дискретно. Става ясно, че във вътрешния кръг никой не си е правел илюзии. Окончателното пътешествие съвсем не е било виртуално, нито символично. Наистина е ставало въпрос за заминаване, при това напълно съзнателно. През седмиците, които предшестват смъртта на Карлос, много последователи са се надявали да чуят съдбоносния телефонен звън. Те искали Карлос да ги вземе със себе си.

Заминаването е било доказателството, че са избраниците. Онези, които не са били повикани, горчиво съжалявали и се почувствали пренебрегнати, изоставени и забравени. Ейми Уолас твърди, че е имало опити за самоубийство: „Имаше самоубийства и опити за това, някаква жена в Санта Фе се хвърли в урва, за да се присъедини към нагуала. Уви тялото и бе открито разтрошено. Така и още един член от групата се опита да се замоубие по същия начин.” Каръл Тигс е истинска загадка. Защо тази, която Карлос е наричал жената – нагуал, не е последвала спътничките си? Запитана по този въпрос, тя дава доста изтънчен отговор: „Решението за не-решение ме задържа тук.” Никой и не помисля да се разрови къде са се дянали чародейките.

Според официалната верисия те просто са „зминали”. Защо обаче нито една от тях не е потърсила частта си от наследството? През февруари 2003 г са открити човешки кости в една местност, наречена Panamint Dunes в Долината на смъртта, Калифорния, близо до изоставена мина. Човешките останки са трудни за идентифициране. Те са били оглозгани от животни. Полицията обаче открива необичаен предмет . Става дума за монета от 5 френски франка, в чийто прорез е пъхнато острие от бръснач. Според Ричард Дженингс този предмет е принадлежал на Патриша Лий Партин (Нъри Алегзандър). Колкото до „Cleardreen”, в дружеството поддържат една философска версия. Те цитират следните думи, които били казани от дон Хуан: „В момента на преминаването цялото тяло започва да сияе от знание”. И заключават: „Карлос Кастанеда напусна света по начина, по който го бе направил неговия учител дон Хуан Матус: напълно съзнателно.”

Думи на автора

В средата на зимата самолетът ми кацна в Лос Анджелес. Трябваше да видя местата където се би развил животът на Карлос Кастанеда. Какво всъщност знаех за него? Като някои крадец обикалях около къщата на Пандора Авеню. Седях в ресторантите, които е посещавал, ядях от ястията, които е поръчвал. Разговарях със сервитьорките. Странен призрак, аз дълго бродих самотен из града на ангелите, търсейки знаци, думи, образи, символи. Един ден пътувах по някаква безкрайна, почерняла от коли магистрала, когато здрачът ме запрати сред феерия от цветове, а сенките на небостъргачите продължаваха все така да се удължават. Спомних си, че за Кастанеда това бе особен час, който представляваше „пролуката” между световете. Какво търсех тук на волана на взета под наем кола? На чудо ли се надявах? Исках само да разбера. Този мъж се бе обгърнал в плътна мъгла, която бе започнала да се разнася.

Струваше ми се, че в Лос Анделес пелената щеше да се разкъса. Най – напред ме обззе гняв. Какво трябваше да мисля в края на краищата за един мошеник, самохвалко, витиеват лъжец, хитрец, който цял живот съчинява, фантазира, променя биографията си, за да прелъстява и унищожава по – лесно. До последния си дъх Карлос Кастанеда не престава да разправя небивалици. Най – прекрасната му измислица се нарича дон Хуан (дон Жуан), на франски език двете имена се изписват по един и същи начин. Оченидно е, че Хуан (Жуан) е Карлос и тази самоличност никак не е случайна. Нима Кастанеда не е през целия си живот непоправим прелъстител, който се опитва да покори света и женските сърца, служейки се както с чар, така и с лъжа? Не се ли захваща да колекционира жени, като дори ги събира в модерни хареми.

Целият му жизнен път не свидетелства ли за отчаяните усилия на един прелъстител, на перуански имигрант, който се опитва с всички възможни средства да осъществи за себе си американската мечта, заличавайки своя прекалено „скромен” произход? Дон Хуан (дон Жуан) очевидно е образецът, към който Кастанеда се стреми. Той прелъстява омъжени жени, разбива съдби, нарушава законите и се възправя срещу общоприетия морал. Той е вестител и рушител. Той предизвиква дори смъртта. Вечеря с нея, преди да бъде отнесен от „каменния си гост”. Прелъстител, който погазва правилата, това е образът, който ни предлага Карлос Кастанеда. Нима не защитава докторска степен по антропология въз основа на измислен, мистичен и поетичен разказ? Той успява да омагьоса Американския университет. Да омагьоса целия свят.

Преследва жените. Лъже до припадък. Какъв да го смятаме все пак: мошеник или невиждан митоман? Това ли е цялата му „заслуга”, че е оскубал последователите си и е прелъстил приятелките им? Веднага усетих, че този пряк път не води на никъда. И така единственото, което е от заначение е загадката на книгите му. Вярно е, че писателят изгражда образът на доста странен индианец от племето яки. В устата му обаче влага доста красиви думи на фона на простичък, но объркващ разказ. Творчеството на Кастанеда е като широко отворена врата към другия свят. Напълно безмислено е в желанието си да го разберем, да тръгнем да бродим из пустинята на Аризона. Самият той сигурно я е посетил единствено като турист.

Да оставим съня на индианеца яки и съпътствалия го прекалено фолклорен кортеж. Лос Анджелис е ключът към загадката. В този необятен и призрачен град всеки е зает със своето малко пътешествие навътре към самия себе си. Успява ли Кастанеда да открие своя път сред пустинята на духовния свят или окончателно се залутва по някоя претъпкана с коли магистрала? Той е вестителят на други реалности? Какво е останало след него? Фрази, ориентири, мълчания, адресът на един сайт: „Всички пътища си приличат. Те не водят на на никъде.”

Поезията не лъже.

Кристоф Бурсайе

 

sexnature.org