Дойде ли февруари, темата за житния режим се превръща в масов феномен, за който всички говорят, но като че ли пропускат основното – това не е диета. Това е духовна практика. А духовните практики, за разлика от светските, се подчиняват на едно важно правило – не говори, а прави! Те затова са духовни, защото мястото им е в нашето сакрално пространство. Защото от всичкото това говорене вече не знаем през февруари ли го правим или през март, в сряда ли да го започнем или в петък и най-важното – защо и как да го направим.

Ето някои малки утночнения

Житният режим не е 10 дни. Той продължава почти месец, като включим подготовката за него и захранването след това. И тъй като това е програма за хармонизиране на тялото, ума и духа е желателно подготовката да е също толкова щателна, колкото и провеждането на самия режим. А това означава, преди да започнете, да сложите в ред и покой мислите, да се “изчистите” от негативните влияния, да си осигурите покой и уединение, да четете духовна литература, да се молите, да медитирате. И разбира се, да изхвърлете хранителнителните продукти от животински произход от менюто си.

Житният режим не е просто диета, но дори да подходите към него така, той пак ще осъществи онези процеси, за които е предназначен. Съзнателното преминаване през тях обаче има ключово значение за това как ще се чувстваме преди, по време и след него. Когато се прави с необходимото желание и настройка, житният режим има влияние не само въху физическото тяло.

Чрез житния режим се изхвърлят утайките от физическото тяло, натрупани през зимата, порите на тялото се отварят и то е готово да посрещне идващия прилив на енергия (прана) през пролетта. Но всъщност житната диета има далеч по-дълбок и пречистващ ефект, простиращ се и върху астралното и умственото тяло.

Емоционални и ментални блокажи могат да бъдат изчистени веднъж завинаги. Както казахме, житният режим не е диета, а духовна практика, предназначена за тези, които са поели по пътя на духовното ученичество и са постъпили в школата на Вселенската духовна академия. На практика житният режим е вид пост. А всеки пост е катарзис. От готовността на ученика да допусне катарзиса да се случи, зависи ползата, която може да се извлече от поста.

Житният режим изчиства утайките от тялото и при правилно приложение повдига съзнанието (чувствата и мислите), внася в човека лекота, вдъхновение за живот и работа, яснота на мисълта и свеж духовен импулс. Това е ефикасно средство, което ни пренася от полето на застоя, инертността, невежеството и водовъртежа на чувствата и страстите в царството на чистото съзнание и добродетелността. Възвишеното състояние, което се постига след 10 дни хранене с жито, е еталон за нивото на съзнание, което би трябвало да се поддържа през цялото време на годината.

Житният режим е също така и тест, който всеки един може да си направи, за да определи къде се намира в момента. Ако режимът се понася тежко, това указва за наличието на много утайки в тялото, чувствата и мислите. По време на житния пост всеки един може да добие ясна представа до каква степен е потопил главата си в гъстата материя през изминалата година. Няма изключение в това правило.

Обикновено първите 3 дни са най-трудните – това е периодът, когато системата (физическо, етерно, астрално и умствено тела) преминава в по-висока степен на “вибрация”. Утайките в тялото, чувствата и мислите се раздвижват и излизат на повърхността. Чернилката от подсъзнанието идва в полето на съзнанието, така както нечистотата на кръвта излиза като обрив на повърхността на кожата. Това се изразява в упорита сънливост, главоболие, различни нюанси на песимистични и негативни настроения (всеки според нагласите си) и т.н. Но в същото време това дава възможност “утайките” да бъдат изхвърлени навън.

Ако постът се прекъсне в този най-труден момент (първите 2–3 дни), се губи ефектът от упражнението. Когато съзнанието е сънливо, с чувство за безсмисленост, незаинтересованост, депресия – това е проявление на замърсяванията, от които се освобождава физическото тяло. Когато се появява раздразнение (а това е винаги по време на пост), гняв (със или без видима причина) и други емоции от този род, протича процес на пречистване на ниво емоции и чевства. Ученикът трябва да е подготвен за “срещата” с тези състояния и да ги премине с вяра и мисъл, потопена в Божествените качества – светлина, любов, добродетел… и чудо.

И чудото се случва – съзнанието “пристига” в царството на съвършеното единство – пир за душата с едностепенно меню – ангелската супа (затова е наречена “ангелска”) на общата трапеза.
Когато човек поддържа високо ниво – в смисъл на чистота на храната, която физическото тяло приема, чистота на чувствата, с които астралното тяло се храни, чистота на мислите, с които менталното тяло се храни – тогава “катарзисът” в първите дни на житния режим не се случва – просто защото няма какво толкова да се чисти (“катарзис” означава чистене). Преходът е труден, само ако сме тръгнали от дълбоката долина; но ако сме “горе” в планината, тогава изкачването до върха е леко, безусилно и приятно – без симптомите на световъртеж и главоболие.

Човек има нужда от много по-малко храна, отколкото си мисли. Учителят казва, че духовният човек се задоволява с 2 яденета на ден, а на светията му стига и едно. Това не е метафора, а факт за тези, които са го изпитали. Когато акцентът на съзнанието е в материалното поле, физическото тяло има голяма нужда от храна. Но с преместването на фокуса към духовното нуждата от “твърда” храна намалява за сметка на нуждата от по-фините “храни” – праната, чувствата, мислите. Затова, ако ученикът успее да премести фокуса на съзнанието си през първите дни на житния режим (чрез молитва, медитация и други видове духовни упражнения) от материалното към духовното, чувството за глад изчезва заедно с всички останали проблеми, с които физическото тяло напомня за себе си.

bulgaria.utre.bg

————————————————————

“Ще се намериш посят на Божествената нива. Ще ми­неш през процеса на житно­то зърно. Ще намериш про­цеса на поникването, ще пре­търпиш зимата, вятъра, сту­да, додето разбереш Божии­те пътища. Не че БОГ има не­що против теб, но то е за твоя полза. Тогава ще се развиваш, иначе ще стоиш в хам­бара. Когато БОГ иска да ни даде свобода, то е премина­ване от едно състояние в дру­го. Външните страдания ид­ват, като един процес на съз­нанието. Страданията показват, че ние сме на правия път. Щом страдате, бъдете сигурни, че се намирате на правия път. Но престанеш ли да страдаш на Земята, тогава можеш да се разколебаеш. Сега трябва да изучава­те тази дълбока наука за самовъзпитанието. Трябва да се възпитавате. Човек трябва да работи върху себе си, за да стане силен, за да из­работи своята свобода, тряб­ва да придобие и знание. А пък за да придобие знание, трябва да има широк поглед, трябва да учи. Аз желая всич­ки да бъдете много трудолю­биви, да учите и да правите постоянно малки опити“.

“Доброто семе”, ИБ1930-1932 г.

Автентична статия за провеждането на житния ре­жим от Учителя през месец февруари, бе публикувана за първи път в брой 1/1995г. на в-к “Братски живот”. Незави­симо от това, през изминали­те години често се спекулира по този въпрос и се пра­вят много грешки от хората в Братството, най-вече от незнание. Възникнаха и много допълнителни, уточняващи въпроси. Затова сега, отново, бих желал да разкажа по-подробно за това, как точно Учителят е провеждал житния режим.

Аз започнах да изпълнявам житния режим през месец февруари 1960 г., в съответствие с указанията, които ми даде нашата ръководителка в Габрово – с. Цанка Екимова – една от най-близките ученички на Учителя. През тези години ми правеше впечатление, че точният начин на провеждането на режима не беше еднакъв във всички братски групи по градове и съществуваха явни разлики в детайлите. Това за мене беше учудващо и необяснимо. Случи се така, че през м. януари 1968 г. бях изпратен от завода, в който работех, на двумесечна специализация в София. Тогава посетих на Изгрева готвачката на Учителя – с. Йорданка Жекова и й се оплаках, че тази година ня­ма да мога да проведа житния режим понеже съм в командировка в София и нямам условия да си приготвя житото. Тогава тя ми предло­жи да ходя всеки ден при нея, да се храним заедно и така да изкараме житния режим. Аз й благодарих с голяма ра­дост и така БОГ ми даде въз­можност “да пия от извора” и да разбера истината за жит­ния режим. Едва сега аз разбрах, защо имаше сред уче­ниците различия при провеж­дането на режима.

Сестра Йорданка ми обясни, че по време на Учителя, този режим през м. февруари са го провеждали само двамата тайно и Учителят не е искал да го даде на Братството. Тъй като по време на Учителя на Изгрева е съществувала тра­дицията да има общ обяд, а вечер Учителя често са го канили на вечеря от някоя брат­ска група с цел за общуване и разговори с Учителя – тогава е правело впечатление, че за известен период от време през м. февруари, Учителят е отказвал на тези покани и са се хранили само със своята готвачка. Приятелите не са знаели истинската причина за отказа на Учителя, но са приемали това като негово желание за известна почивка и усамотение. Ние можем само да гадаем, каква е истинската причина Учителя да не сподели това упражнение с братството, но този факт ми обясни на какво се дължат различията за провеждането на режима в раз­личните братски групи. Фактически този режим не е описан в никоя беседа или пък в разговорите с бр. Боян Боев, а упражненията с жито, даде­ни в някои беседи са доста различни от провеждането на житния режим през февруа­ри. Затова някои наши прия­тели, които твърдят, че са чели в еди коя си беседа, всъщност говорят за други упражнения и зада­чи, които Учителя е задавал в Школата. Фактически с. Йорданка Жекова е единствената, която е била запозната с режима. Тя ми споде­ли, че през 1953 г. Учителя й се явява на сън като видение и й разрешава да даде режи­ма на Братството. Тя обаче беше изключително свенлива, скромна и свита душа и не го беше описала, а ми каза, че го споделя само с тези, които се интересуват, ко­ито пък съответно преразказ­ват на другите и така възникват неточности и непълноти. Затруднението идваше от това, че даже най-близките ученици на Учителя, като бр. Боян Боев, бр. Борис Нико­лов, с. Паша Теодорова, с. Мария Тодорова и други фактически не знаеха за съществуването на житния режим.

Затова аз съм изключително благодарен на съдба­та за дадената ми възмож­ност да карам режима с готвачката на Учителя и да й задам много въпроси, които да изяснят всички детайли и се­га споделям това с всички, за да стане истината достъпна до всеки, който желае да се докосне до нея.

Житният режим ЗАПОЧ­ВА ВИНАГИ през м. февруа­ри (никога през друг месец) 1-3 дни след пълнолуние. Тъй като то всяка година се пада на различни дати, затова и началото на режима не е от една и съща дата и понякога, когато пълнолунието е по в края на месеца, режи­мът може да продължи и през м. март. Трябва ведна­га да отбележим, че житният режим през м. февруари ня­ма пряка връзка със зодиа­калните знаци и не е задъл­жително да бъде провеждан само в зодиакален знак Во­долей, а може и в зодиакален знак Риби. Когато пълнолуни­ето през м. февруари се пад­не в крайните дати на месе­ца (например 27-28 февруари) и тогава ако вземем за начало на режима три дни след пълнолуние би означавало режима да започне през м. март. Това не би било правилно, защото противоречи на основното правило режи­мът да започва през месец февруари. В такива крайни случаи се взима пълнолуни­ето в крайните дати на м. яну­ари, като режимът трябва да започне в началото на м. февруари.

Като отчитаме дневната цикличност през седмицата, най-благо приятно (но не за­дължително) е режимът да започне в сряда, за да се отпости на десетия ден в петък. Задължително обаче е, отпостването да стане все още на разсип на Луната, т. е. пре­ди датата на новолунието.

Така ако отчитаме всичко горепосочено, най-благоп­риятно е житният режим през м. февруари 2006 г. да започ­не на 15.02. (сряда), тъй като пълнолунието е на 13.02.2006 г. Житният режим продължава десет дни.

През м. февруари Приро­дата още “спи” зимен сън и ние трябва да пречистим фи­зически и духовно организма си, за да можем да възприемем праната, която е в изобилие в началото на пролет­та. Учителя е избрал м. фев­руари като най-подходящ пе­риод за прочистване на орга­низма. И наистина м. януари е все още много рано, а тем­пературните условия често са много сурови, което би изтощило организма, а м. март е вече късно в умерения пояс.

ПОДГОТОВКА

На първия ден сутринта се казва един път формулата:
“Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дни”.

Всеки ден трябва да се употребяват.

  • 100 грама жито (то съдържа всички елементи необходими за поддържане на живота);
  • три ябълки (за сърцето),
  • девет ореха (за мозъка),
  • мед (за кръвта) и лимон,
  • минимум 1,5 литра преварена вода.

Необходимо е плодовете да бъдат най-хубави и здра­ви, а водата да бъде от ня­кой чист извор, а не от водоп­ровода, защото последната е хлорирана и нечиста. Не се препоръчва и минерална вода, защото тя е по-наситена с някои минерални соли в съ­ответствие с нейния произ­ход. Идеалният случай би бил да разполагаме с рилска вода и най-вече от чешмичката „Ръцете, които дават“.

ПРИГОТВЯНЕ НА ЖИТОТО
Сто грама жито се измива много добре от вечерта и с лъ­жица се слага в добре запаз­ващ топлината еднолитров термос. Залива се с вряла во­да почти догоре и термосът се затваря добре, за да може житото да няма достъп до въздуха. На сутринта внимателно се излива от термоса само житената вода и се изпива на гладно, половин-един час пре­ди закуска, като се добавя мед и лимон по вкус. Необходимо е тази житена вода да се задържа малко в устата, като се “дъвче”, а не да се изпива на едри глътки, защото фактически това е изключително силна и концентрирана Хра­на. Житената вода е също и много силно лекарство, което Учителят дава за лекуване на нерви, като в този случай тя е необходимо да се пие 40 дни. Така че тези, които ис­кат да се лекуват, биха могли след завършването на житния режим (10 дни) да продължат да пият житената вода. Горепосочената житена вода има тази лечебна сила само в случая, ако житото е ГРУХАНО. Ако житото е су­рово, водата не може да проникне през обвивката на житните зърна и да поеме жизнената им сила Искам изрич­но да подчертая, че Учителя е ползвал през житния режим само грухано жито от сорта бяло жито, а не сурово или покълнало такова. Това трябва да се има предвид от всички, които искат правилно да проведат житния режим. Употребата на сурово жито -това е друго упражнение, да­дено от Учителя в беседа, която обаче не се отнася за житния режим през февруа­ри.

Дневната порция жито се разпределя на три части, ка­то е желателно, след отсипване на съответната част, останалите части да остават в добре затворения термос, което запазва житото в свежо и прясно състояние, докато, ако то се отсипе сутринта и стои на открито то се окисля­ва от въздуха и губи от своя­та хранителност. При всяко от яденетата се изяжда, съответната част от житото, една ябълка и 3 ореха.

Желателно е около час преди ядене да се изпиват поне по 2 водни чаши преварена вода с мед и лимон. Практически сутринта тази роля изпълнява житената вода. Ако не се пие достатъчно вода, организмът се обезводнява и житеният режим се кара много трудно. Затова пий­те вода, колкото може пове­че, но само преварена така­ва и никога студена, непреварена.

Тук искам да споделя, че когато бях с готвачката на Учителя, първоначално аз слагах меда във водата и така го пиех разтворен. Забелязвайки това, тя ми направи забележка: „Учителят не правеше така”. Но как, за­питах аз, нали науката пре­поръчва медът да се разт­вори, а не да се приема кон­центрирано. Тогава тя ми обясни, че Учителят е взимал с малка чаена лъжичка мед и го е слагал на горното небце. След то­ва е отпивал от водата, в която е капвал няколко капки лимон. Водата е задържал достатъчно дълго в устата си и я е “дъвкал”. По то­зи начин тя е разтваряла меда в устата и така я е поглъщал. „Но защо е правел така, попитах аз? Първона­чално и аз не знаех, каза тя, и затова го запитах и той ми обясни, че най-висшите ду­ховни центрове в мозъка на човека се хранят само с веществата, които се приемат чрез устата и че соковете от стомаха са много груби за тях. Освен това, каза тя, Учителя веднъж ме запита: „Сестра, вие колко пъти дъвчите житото преди да го глътнете?” Аз сконфузно отговорих: „Учителю, нали знаете, аз съм бързичка и така… набързо, набързо”. “А, не, поклати глава Учите­ля, трябва да го дъвчете 99 пъти”. Той винаги подчерта­ваше, че храната трябва да се дъвче продължително и внимателно, за да се хранят духовните центрове и за да бъдем здрави. Тези, които дъвчат малко и задържат храната малко в устата си, не могат да бъдат наистина духовни хо­ра, защото техните духовни центрове гладуват. Преди да изядем ябълката е необ­ходимо да я подържим в ръ­ка, да я разгледаме внима­телно, да се свържем с ней­ната аура, да й се порадва­ме, да благодарим на дър­вото, на Слънцето и т.н. При ядене трябва да спазваме даденото ни от Учителя правило. “Хранете се с Любов и Благодарност.“

Тук е мястото да споделя един интересен случай, който ми разказа с. Йордан­ка. “На петия ден на обяд, след като си изядохме житото, Учителя каза. “Рекох, идат”. Аз веднага погледнах през прозореца, мислейки, че някой ни идва на гости. Учителя се засмя и каза. “Не, рекох, новите клетки идват”. Житният режим е даден за обновяване клетките на организма и както се вижда това става на петия ден. Именно на това се дъл­жи и тази лекота и хубаво чувство, което ние придоби­ваме от петия ден нататък и ни става значително по-леко и приятно.

По време на житния ре­жим не се употребява никак­ва сол, а лимонът да бъде максимум един на ден. Медът е по вкус и няма ограни­чения. Добре е семките на ябълките да се посадят на подходящо място като с това, ние ще изразим нашата благодарност за тяхната са­можертва.

Нека сега разгледаме един изключително важен ас­пект на житния режим. За да го илюстрирам, искам да раз­кажа една много стара исто­рия, която някога сподели с мен една възрастна сестра: „Бях много болна и с всеки месец ставах по-зле. Лекарите не ми помогнаха и само влошаваха положението ми.

Накрая реших да се обърна към Учителя за помощ. Споделих с него за болестта си и след като ме изслуша внима­телно, Той каза. “Вие сте болна, защото ядете свински пържоли”. Но, моля ви, Учи­телю, възразих аз, от 17 го­дини съм вегетарианка и не съм опитвала и хапка месо. „Да, каза Учителят, но аз имам пред вид не физическата храна, а вашите мисли и чувства.“

Този случай много добре показва, че истинското, пъл­ното вегетарианство, както и постът са наистина такива и ще допринесат полза само ако са в трите свята, т.е. физическия, духовния и Божествения. С други думи, ние трябва да спазим закона за абсолютната чистота не само относно физическата храна, но също и да имаме само светли мисли, чисти чувства и добри и благородни постъп­ки. Затова е абсолютно необ­ходимо през тези 10 дни да станем СЛЪНЧЕВИ ХОРА и да не допускаме в себе си ни­какви отрицателни мисли и чувства и съзнателно да пра­вим добри и благородни постъпки.

ОТПОСТВАНЕ
Отпостването се прави на десетия ден на обяд, като към житото и останалата храна се добавя и ангелска су­па, подправена с малко сол. Ангелската супа се приготвя, като се сварят цели обелени картофи и накрая се до­бавя магданоз, като може и чер пипер. Няма точен брой картофи, които трябва да се изядат – това е според инди­видуалното предпочитание. В дните след житния режим трябва да се внимава да не се преяжда и преминаване­то към обичайния режим на хранене да се осъществи плавно и постепенно, в хармония с вътрешния усет и чувство за мярка.

Всички отпадъци от хра­ната по време на житния ре­жим като ореховите черупки, обелки и т.н. не бива да изхвърлят на боклука, а да се събират в найлонов плик и след като свърши поста, отпадъците да се заровят на някое чисто място сред При­родата. Между впрочем с. Йорданка добави, че по съ­щия начин трябва да се постъпва и с отпадъци от братските вечери, ко­гато се събираме за нашите празници и последните също трябва да се заравят, а не да се хвърлят на боклука.

Смисълът на житния режим е да ни пречисти и изви­си физически и духовно, да ни направи НОВИ ХОРА, хо­ра, които сега ще дойдат през новата епоха на Водолея и които Учителя нарече СЛЪН­ЧЕВИ ДЕВИ. А да се стре­миш да достигнеш тази мярка, този висок идеал е прекрасно! Нали?…

Записал от сестра Йорданка Жекова брат Жоро – Габрово, в. „Братски живот“ 7 бр. декември 2005 г –

————————————————————-

Целта на режима е духовното пречистване, с три основни части – подготовка, същинска част и захранване, всяка с продължителност десет дни.

За десетдневния Житен режим са ви необходими:

– 1 кг жито за покълване (Има три основни вида: жито за покълване, лимец и грухано жито)

– 90 ореха (360 орехови ядкиили резерв от поне 30 ореха (общо120))

-30 ябълки

-1 кг пчелен мед

– около 20 литра изворна или минерална вода

Температурата на водата трябва да е близка до телесната. Може да пием чай, но билките трябва да са успокояващи (при ниско кръвно налягане – една чаша зелен чай или кафе, след като сме хапнали житото). При здравословни проблеми можем да прибавим към водата лимон или мед, като пием тази смес малко след като станем, за изчистване. Лимонът е един за ден и не се яде, а се цеди сокът му, за да се поддържа алкално-киселинния баланс на организма. Не трябва да пием алкохол (бира, вино, ракия и други).

Подготовката за Житния режим започва десет дни преди същинската част на режима (обявената дата за начало).
Подготовка
През този 10-дневен период трябва да промените вида на храната си. Ако ядете месо, трябва да се откажете от него за тези дни и до края на режима. До началото на петия ден от подготовката трябва да сте престанали да ядете и млечни храни. През останалите пет дни до началото на режима можете да се храните със супи, салати, плодове и повече ядки (мазнините трябва да са до една четвърт от храната). Последният ден, в деня преди режима, си хапнете възможно най-приятно, най-леко и полезно (плодове, зеленчуци, ядки, картофи,…). В дните на подготовката може да консумирате следното: 10 ден (зрял фасул), 9 ден (зеле), 8 ден (нахут, небелена леща), 7 ден (зелен фасул), 6 ден (грах), 5 ден (белена леща), 4 ден (елда), 3 ден (просо, булгур), 2 ден (ориз), 1 ден (картоф).

Алкално-киселинният баланс е от основно значение за безпроблемното протичане на Житния режим.

Същинска част на режима
Какви продукти са ви необходими за всеки ден от режима? 100 гр. жито (то съдържа всички елементи, необходими за поддържането на живота), 3 ябълки (за сърцето), 9 ореха (за мозъка), 3 лъжици пчелен мед (50 гр.-100 гр.), по 30 мл на килограм тегло изворна или минерална вода.

Как протича един ден от същинската част на режима? Около 36 часа преди началото на режима (може и 48, зависи от условията) се приготвят 100 гр. жито за покълване в глинен или дървен съд (10 лъжици без връх, от 8 до 12 грама), като се заливат с вода (около 22 градуса), за да се покрие зърното. Покриваме купичката и сменяме водата през 8 или 12 часа. Житото е готово за ядене, когато е в началото на покълването /1-2 мм/. Идеалната температура на стаята трябва да бъде 22 градуса или поне между 18-27 градуса. През зимата за подготовка на зърното са необходими поне 36 часа, ако е по-студено в стаята – дори 48. През есента може и 24 часа.

Ето и как следват режима последователите на Дънов. В 6 часа се изпива една чаша топла вода с няколко капки сок от лимон (затоплена до три последователни „бълбукания“ и после оставена да изстине до телесна температура). В 8 часа може да се изпие още една чаша вода с лимонов сок. В 8.30 е закуска с една ябълка, в 9 часа – с 30 грама жито, а в 9.30 часа – с 3 ореха. В 10 и 12 часа отново се пие топла вода. Около 13 е обядът с ябълка, в 13.30 – с около 30 грама жито, а в 14 – с 3 ореха. В 15 часа отново идва ред на топла вода. В 18 часа е вечерята с една ябълка. Накисваме и житото за по-следващия ден в хладка вода (22 градуса). В 18.30 часа се консумира останалото жито, а в 19 часа – три ореха. Около 20 часа пием топла вода.

Ако имате повече време, можете да разделите храните. Например в 12 часа да ядете ябълката, в 12.30ч. орехите, а в 13ч. – житото. По този начин намалявате лекото “вкисване” на житото в стомаха си. Макар, че ябълката може малко да повиши глада ви. Опитайте се да не смесвате вода и храна. Пийте течности поне един час преди или след хранене. Не прекалявайте с меда (по лъжичка на хранене). Ако често страдате от запек, внимавайте с орехите.

Този и останалите дни могат да бъдат обвързани и с “обливането” с цветове. За понеделник – зелен, вторник – червен, сряда – жълт, четвъртък – син, петък – розов, събота – виолетов, а за неделя – аметист или портокалов. В понеделник можете да си мислите за обновяване клетките на сърцето; във вторник – на половата ви система; в сряда – на слънчевия сплит и дробовете; в четвъртък – на гърлото; в петък – на очите и ушите; в събота – на мозъка и в неделя – на храносмилателна система.

Захранване
Първи ден започвате от картофите, които допълвате с зеленчуци, накиснати ядки, плодове. Класическата ангелска супа е само от цели картофи, но може да се добави малко лимон, морков, лук. Не е за предпочитане още първия ден да се прибави черен пипер. Първата голяма опасност е да не се нахвърлите на голямо количество храна. Дори и на салати, и на плодове. Затова яжте по-малко, но повече на брой пъти. Чудесна добавка към салатите могат да бъдат белени слънчогледови семки. Можете да ядете и кълнове. Не е проблем и ако продължите да си хапвате покълнало жито, орехи, ябълки и мед.

Ето някои насоки за първия ден от захранването: количество калории – около 1200-1400, количество храна – около една трета от нормалната за нас – плодове, супи, зеленчуци, ядки (орехи, семки, лешници), съчетани съобразно с алкално-киселинния ни баланс. Мазнините са една четвърт от цялата храна. Ползваме само зелени подправки. Не ядем хляб, въздържаме се от мазнини за салатите (дори от зехтин). Може да ползваме много малко сол, ако не можем без нея и сок от лимон. По възможност се храним повече от 3 пъти.

През втория де продължавайте да се храните с варена или приготвена на пара зеленчукова храна. Хапвайте и плодове, салати, зеленчуци /сурови, най-вече морков/, ядки /една четвърт от храната ви/. Избягвайте зелето. Не включвайте „класически“ подправки с изключение на малко сол и зехтин или няколко капки лимон. Не яжте хляб. Не яжте и сурови люти зеленчуци /ряпа, чесън, лук…/.

Количеството храна през третия ден трябва да е две трети от обичайното за вас /относителен критерий за тези, които са си хапвали повече преди режима/. Калориите за жените-1550-1600 ckal, a за мъжете-2150-2200 ckal. Продължавате да ядете зеленчуците, плодовете, ядки. Можете да включите в храната си ориз, грах. Вече можете да ползвате и малко зехтин, сол. Варите, но не печете и не пържите храните. Не ядете хляб, месо, захарни изделия, млечни храни, гъби, боб. Можете и да си хапвате до 50 гр. пчелен мед.

Количеството храна през четвъртия ден от захранването трябва да е три четвърти от обичайното за вас. Калориите за жените – 1600-1650 ckal, а за мъжете -2200-2250 ckal. Продължавате да ядете зеленчуци, плодове, ядки. Можете да увеличите количеството сол и зехтин. Продължавате да варите храните. Ако ви е домъчняло за млякото, можете да хапнете няколко лъжици. Не е проблем и ако хапнете малко хляб (до една филийка).

През петия ден вече можете да ядете нормалното за вас количество храна. Калориите за жените – 1650-1700 ckal, a за мъжете – 2200-2250 ckal. Продължавате да ядете зеленчуци, плодове, ядки /вече може и по-твърди/. Последен ден, в който можете само да варите храната. Можете да хапнете до около 200 гр. кисело мляко и една филия хляб.

През шестия ден можете да хапнете и малко печено. Но то не трябва да бъде повече от една трета от цялата ви храна. Калориите за жените са около 1750 ckal, a за мъжете – около 2300 ckal. Продължавате със салатите, плодовете, ядките. Можете да си приготвите ориз с грах, царевица. Ако ви се яде малко ряпа, хапнете си спокойно /но да не е много люта/. Можете да ползвате и малко чесън и черен пипер. Вече можете да хапнете и малко кашкавал, сирене и маслини /до 100 гр/. Ако ви се яде хляб – до две филии.

През седмия ден от захранването може половината ви храна да е печена. Вече можете да си хапнете малко зеле и боб. Филиите хляб – най-много три. Добре е да продължите да ядете повече плодове, зеленчуци и ядки. Не яжте сладко, гъби и месо /които не са вегетарианци/. Кашкавал, сирене, маслини – до 150 гр. /не много солени/. Кисело мляко – в нормалното за вас количество. Калориите за жените трябва да бъдат 1800 ckal, а за мъжете-около 2400 ckal.

През осмия ден от захранването съотношението варено – печено може да бъде вече една трета към две трети. Продължавате да се храните, както през седмия ден. Можете да си хапвате нормалното количество боб и зеле. Ако много ви се е прияла баничка, хапнете, но малко /до 100 гр./. Не забравяйте, че количеството на плодовете, зеленчуците и ядките трябва да е поне половината. Калориите за жените трябва да са 1900 ckal, a за мъжете – 2500 ckal.

През деветия ден от захранването съотношението варено-печено /за половината от храната ви/, може да бъде една четвърт към три четвърти. Продължавате да се храните, както през осмия ден. Количеството на тестените изделия може да бъде до 200 гр. Не ядете гъби, месо и сладкарски изделия. Калориите за жените са 1950 ckal, a за мъжете – 2600 ckal.

През десетия ден от захранването почти сте се доближили до нормалното си хранене. Половината храна можете да я печете или варите. Другата половина са зеленчуци, плодове, ядки. Остава малко ограничение за тестените храни /до 300 гр./. Продължавате да не ядете месо, гъби и захарни изделия. Калориите за жените са 2000 ckal, а за мъжете -2700 ckal.

Всеки ден от захранването трябва да пиете достатъчно вода (около 2 литра).

След края на режима може да съберете семките от ябълките и да ги заровите на място, където могат да поникнат и растат ябълкови дървета. Черупките от орехите и обелките от ябълките (ако има такива) също заравяме на чисто място, сред природата. Така благодарим на плодовете и им даваме последна възможност да служат (чрез гниенето и торенето) на природата.

Ако имате здравословни проблеми, се консултирайте с медицински специалисти преди да започнете режима, за да получите ценни съвети дали това е подходящо, в зависимост от здравните ви неразположения.

 

Използвана литература: Bratstvotoфб групабгмама