wakinglife

— Привет, Вадим! – тези думи ме изтръгнаха от съня и всичко около мен рухна. Градът от съня ми се стопи и се превърна в пустиня. Сид, появявайки се пред мен, произнесе:
— Това е сън!
Осъзнаването, че спя дойде мигновено.
— Самоосъзнаването в съня е нелош шаблон, нали? – попита той, като пак се просна на земята, явно очаквайки, че ще започна да говоря.
— Шаблон? – гласът ми пресекваше и след като произнесох тази дума, ми притъмня пред очите и отново ми се проясни.
— Не говори толкова, – каза той безстрастно, – още си много слаб и използваш моята сила, затова не злоупотребявай с нея, иначе ще се наложи да прекратя разговорите с теб и появата ми в съня ти ще стане невъзможна, макар че общуването ни също е шаблон.
След тези думи той легна на една страна, започна да се търкаля и се опита да симулира пристъп на истеричен смях.
— Шаблонът, шаблоните – при обикновените хора те са цял легион! В теб също живеят огромен брой шаблони, така че не се учудвай, че ти е толкова трудно самоосъзнаването в съня. Шаблоните са разпилели твоята енергия, затова си толкова слаб.
Продължавах да го слушам с интерес, докато изведнъж реалността на съновидението започна да се размива.
— Не се втренчвай в мен, – изкомандва Сид, – върти очи или просто бегло се оглеждай наоколо само с поглед, а главата ти да остава неподвижна. Първо, това тренира осъзнаването в съновиденията и второ, по някакъв начин съхранява енергията ти.
Започнах да се оглеждам и за мое удовлетворение реалността на съновидението се стабилизира.
— Та какво за шаблоните? – попитах аз със все същия пресекващ глас.
— Шаблоните са привички и модели на поведение, подхранвани от ежедневните ни емоции. Но може и да се каже, че те имат свое съзнание, т.е. всеки шаблон е същество вътре в човека, и още по-точно – част от съзнателно същество. Шаблоните не съществуват сами по себе си, а има две чужди съзнания, които свързват всички шаблони. Първият тип съзнание живее над темето на човека. Това е паразит, своеобразно устройство, което поглъща голяма част от енергията, която всеки шаблон краде от човека. Вторият тип съзнание живее извън човека. Този тип обединява всички еднакви шаблони в различните хора и също събира своя енергиен данък.
Сид млъкна и ме помоли по-бавно да местя погледа си, защото гледането на предметите също хаби енергията, т.е. личната сила на човека.
— Интересна теория – признах аз. – А как се прогонват шаблоните?
— О, това е цяло изкуство! Шаблоните са много жизнеустойчиви благодарение на двете чужди съзнания. Ако човек с усилие на волята премахне някоя привичка или някоя последователност от действия, то шаблонът се разрушава. Например, човекът престава да ходи на работа и този шаблон малко по малко започва да изчезва. Обаче това не е изгодно за чуждите съзнания и те, независимо едно от друго, се стараят да върнат шаблона на мястото му.

— По какъв начин правят това? – чух се да казвам.
Сид забави отговора си и изведнъж се превърна в огромен черен старец. Беше толкова неочаквано, че тялото ми отскочи надалеч. Той отново придоби предишния си вид и отново се приближи на една ръка разстояние.
— Достатъчно е само веднъж, нали? Страхът, приятелю, е добър начин за връщане на шаблона на мястото му.
Например, когато човек загуби работата си, то страхът да остане без пари отново го връща към шаблона и човекът като послушен роб пак започва да търси работа. Трябва да ти кажа, че страхът е много силна емоция и изисква колосално количество енергия, която се явява енергия само от позиция на логиката на обикновения човек, затова за да върне шаблона обратно, чуждото съзнание дава назаем енергия на този шаблон и този влог практически винаги се връща и то с огромна лихва.

Страхът, насочен в обратна посока, може да работи и в полза на човека, проблемът е само, че на човек му е много трудно да го генерира срещу конкретния шаблон. Например, ако човек всеки ден ходи на работа, то какъв страх може да премахне този шаблон?
— Мисля, че никакъв, – признах аз.
— Мислиш повърхностно, даже доста, – каза Сид с престорена загриженост. – Трябва да мислиш задълбочено или въобще да не мислиш. За да се самоосъзнаеш в съновидение за предпочитане е второто. Ако търсиш страх по отношение именно на шаблона за работа, то това може да бъде страха да не загубиш семейството си. Ако жената е недоволна, че мъжа не й обръща достатъчно внимание и започне да го заплашва – или работата или тя, то напълно възможно е един любящ мъж да остави работата си, но всъщност това се явява замяна на един шаблон с друг.

Въпрос на приоритети в съзнанието на мъжа. Обаче чуждото съзнание съществува и в жената и макар то да е в известно противодействие с чуждото съзнание в мъжа, понякога то сключва с него своеобразна сделка. За това когато парите в семейството свършат, жената отново започва да поставя условията, този път за намирането напари. Мъжът отново тръгва на работа и жената временно сякаш си затваря очите за това, че не й достига вниманието му. Чуждото съзнание в мъжа получава енергия чрез шаблона му за работата и за известно време споделя тази енергия с чуждото съзнание в жената, но това обикновено не трае дълго и когато енергообмена се прекрати, жената отново ще започне да предявява исканията си за внимание от страна на мъжа, което за него означава отново да се откаже от работата си. Тук като че ли външното чуждо съзнание [егрегора] не се меси, а действат само вътрешните устройства [съзнанията от първи тип] – на жената и на мъжа, но егрегорът може да се намеси във всеки един момент. Някои съвременни последователи наричат чуждото съзнание от първи тип липс. Егрегорът многократно превъзхожда по сила първия тип, понеже обединява еднаквите шаблони на хиляди, а често и на милиони хора.
Обикновено той не влияе на механизма на взаимодействие между един-два липса, обаче ако става въпрос за голям брой хора, то енергията, която се отделя от тях в качеството на влог, може да бъде колосална! От този прост пример може да се проследи противодействието и взаимодействието между чуждите съзнания. Огледай се и ще видиш, че всичко в поведението на обикновения човек зависи от последователността, т.е. човек е последователен във всички свои действия. Със своето последователно поведение обикновеният човек като че ли се е вкопчил в своето описание на света, съществуващо извън знанието за смъртта. Разрушаването на привичната последователност във всичко – това е единственият мост, който обикновеният човек може да прехвърли от пътя на ежедневието към пътя на силата. Преминавайки по този мост и единствено по него, обикновения човек получава необходимото количество лична сила и достатъчно осъзнаване, за да направи първата си крачка по пътя на силата.

Сид млъкна и няколко пъти се завъртя около себе си като вихър.
— Все пак теорията за шаблоните ми изглежда съмнителна, – признах си аз.
— Помниш ли съня за момичето, на което те помолих да подариш нещо? – попита Сид в отговор на моите думи.
— Да, подарих й значка с надпис „Аз съм най-красивото момиче”. Тя я показа на приятеля си и с него имахме неприятен разговор, който едва овладях да не премине в сбиване.
— Имаше ли нещо необичайно в твоя сън с момичето? – попита Сид.
— Да, грееше слънце, а Кристина беше със зимна шапка.
— Може би работата е в цвета на косите й или прическата; какъв цвят на косите харесваш в момичетата? – продължи разпита Сид.
— Тъмен, бих казал дори черен, а косите на Кристина са светли! – отвърнах с учудване. — А казваш, че не вярваш в съществуването на шаблоните! Това, че харесваш тъмнокоси момичета е твоят шаблон, а значи част от твоята съновна програма, която се е проявила чрез шапката на главата й. Но към това момиче ти имаш не просто шаблонни емоции, ти изпитваш чувства, затова трябва или да бъдеш с нея, т.е. да следваш чувствата си, или да я избягваш, при което втория път не е по-добрия. Относно твоя подарък мога да кажа, че ти направи всичко правилно. Програмата за нейната смърт е променена.

Мога също да кажа, че тя има неоснователен страх от теб, може би защото чувства същото, което и ти. Ако аз бях гадател и погледнех през телескопа си, бих казал, че пътят ти към нея преминава през огромни трудности, много от които ще се проявят след години, понеже ти за нея си чуждо и в същото време родствено съзнание.
— Как видя какво съм извършил и какъв е страха й към мен? Ти можеш ли да излизаш от съновидението? – възкликнах аз.
— Само вие хората можете да се премествате от физическата реалност в съновидение, макар това да са страни на едно и също тяло, – отвърна Сид през смях. – Енергията ти се изчерпа и даже моята не може повече да поддържа твоето осъзнаване. Ще се видим следващия път, – каза бързо той и изчезна. Аз почувствах, че започвам да пропадам в тъмна бездна с някакъв грохот в ушите и се събудих в леглото.

 

из ‘Oпасни сънища за Силата’, Вадим Садовой