et

Срещнах се с това създание на едно от местата във Второто внимание, което както знаех отпреди, го посещават същества от други планети. Но дотогава не ми се беше случвало да ги срещна, това е първият ми опит за среща със създание от друга планета, което както мен притежава тяло.

Общувахме чрез мисловни образи. Съществото се държа с мен като с равен, затова се обръщах към него като човек. Как се нарича неговият вид този “човек” не ми съобщи. Само името си, което няма да обявявам публично. Съществото имаше “хуманоидна” структурата на тялото: две ръце, два крака, една голяма, лишена от коса глава, кожа с цвят “сребрист металик”, големи очи, ръст от около 120-130 см, на ръцете по четири пръста, слабо тяло. Създанието беше от мъжки пол.

Срещата ни на това място беше неочаквана и за двама ни. Аз отдавна не очаквах среща там с някого, а това същество не очакваше да се срещне с човек на това място. Виждайки този „човек”, аз го поздравих и поисках разрешение да го видя като енергия. Той също ме поздрави и каза, че няма нищо против да го видя като енергия. Видях го. Видях голяма жълта топка от енергия с много специфичен, луминесцентен отблясък. Топката създаваше впечатление за много еластична енергийна субстанция. Разбрах, че съм се срещнал с реално органично същество от друг свят, което както и аз, се намираше на това място със своето енергийно тяло. “Човекът” беше напълно спокоен и не показваше агресия. Всичко сочеше, че той има пълен контрол над своето индивидуално осъзнаване и над цялостността на енергията си, затворени в неговия сияен пашкул.

Попитах: “Можеш ли да ми отговориш на някои въпроси, които искам да ти задам?” “Разбира се”, каза той – “Можеш да ми зададеш всеки въпрос, който те интересува, ако този въпрос, ми се стори важен и знам отговора му, ще отговоря на него.”

– Знаеш ли кой съм аз?

– Ти си човек, който сънува в момента, пристигнал в това положение на събирателната точка на сънуващия.

– Знаеш ли откъде идвам, къде живея?

– Вие наричате вашата планета Земя. Тя ни е добре известна.

– Откъде си ти самия? От коя планета?

– Името на моята планета нищо няма да ти говори. Иначе тя се намира в галактическия звезден ореол (централната зона на нашата галактика). Моята планета е с размера на вашият Марс. Тя се върти около планета газов гигант 4 пъти по-голяма от вашия Юпитер, а той се върти около звезда – червено джудже три пъти по-малко от вашето Слънце, правейки (газовия гигант) пълен оборот около звездата за 16 ваши денонощия.

– Според нашите учени на планети, въртящи се около червено джудже, органичен живот не може да възникне в резултат на силните излъчвания на гама и рентгенови лъчи, което става при тези звезди. Как оцеляхте при такива условия?

– Всичко е в много силното магнитно поле на нашата планета, а също и много по-силното магнитно поле на газовия гигант, около който се върти. Тези две магнитни полета ни защитават от убийствената радиация, която понякога излъчва нашата звезда.

– Планета с размера на Марс би трябвало отдавна да изстине и да се превърне в безжизнена пустиня. Така както малките планети много по-зле от големите запазват вътрешната си топлина и сравнително бързо се охлаждат. А изстинали, те губят и атмосферата си (поради относително ниската гравитация), която (в случай на планети с размер на Марс) постоянно се допълва с газове от изригващи вулкани, така че да се поддържат подходящи за биологичния живот плътност и налягане. И ако казваш, че животът на планетата ви съществува вече 8 милиарда години, то как през това време вашата планета не е изстинала и не е изгубила плътна атмосфера около себе си?

– Моята планета е много близо до газовия гигант. Дори още по-близо, отколкото спътника на Юпитер Йо е от него. И както в случая с Йо, недрата на планетата ни се нажежават от мощните приливни сили, произтичащи от гравитационното поле на нашият родител. Ето защо нашата планета не изстива, а вулканите ѝ не спират и тя запазва плътна атмосфера около себе си.

– Кажи, вашето общество разработва ли материални технологии?

– Да.

– А какви са вашите постижения в тази област?

– Кое да се счита за постижение?

– Имате ли материалните средства, за да пътувате от една звезда до друга?

– Да. С тяхна помощ, някои от нас достигат вашата планетата, както и много други звезди и планети.

– Ти каза, че “някои от нас”, тоест не всички?

– Да, по този начин пътешестват далеч не всички от нас. По-точно жителите на един цял град, който е нещо подобно (за целите на неговите жители) на академичните ви градчета. Повечето от нас предпочитат да пътуват из Вселената чрез сънуването. То е по-естествено и се прави много по-лесно.

– Вие добре познавате хората, Земята и Слънчевата система, как придобихте познания за нас?

– Ние открихме Слънчевата система преди повече от 5 милиона години. От тогава непрекъснато наблюдаваме Земята и как се развива животът на нея. За нас това е удивително интересно занимание. Всъщност, в нашата галактика планета, на която органичният живот е успял да се развие до такива сложни форми както при вас е голяма рядкост. Особено в околностите на вашата звезда. Близка до Земята като планета със сравними по сложност биологични форми на живот се намира на почти 1000 светлинни години от вас. Земята е рядко срещан оазис на различни форми на органичен и неорганичен живот, насред слабо населените и пустинни светове, където максимума до който достига еволюцията на биологичния живот – това са бактерии и едноклетъчни водорасли.

– Съвсем не. Подобни на Земята планети, на които живеят и еволюират сложни форми на органични същества, в нашата галактика има още. Известно ни е местоположението на няколко хиляди такива планети. Просто около Слънцето такива планети няма.

– Винаги ми е било интересно, защо различни извънземни не влизат в открит контакт с хората?

– Какво се разбира под “открит контакт с хората”?

– Открити контакти с нашите политически лидери, обръщения към ООН, установяване на дипломатически отношения.

– Ха, ха, ха! Ние отдавна сме установили “открити контакти ” с хората. Наистина, не с всички. Но например с тези, които са създали това положение на събирателната точка на сънуващите, където с теб се срещаме. Що се отнася до Вашите политически лидери, държавни и междудържавни структури, то правилно отбелязваш, че е необходимо установяването на контакт именно с хора, а не с вашите господари. И винаги, когато се появи възможност да се направи контакт с хората, ние се стараем непременно да се възползваме от тази възможност. Потвърждение за това е сегашният ни разговор с теб. Колкото за вашите господари, с тях сме били в контакт много дълго. В края на краищата прекъснахме отношения с тях и повече не искаме нищо общо.

– Под нашите господари имаш предвид летачите?

– Да. Непроницаема неорганична форма на живот, с която човечеството в този момент е в симбиозни отношения.

– Тоест различни пришълци не влизат в контакт с хората, заради летачите?

– Да кажем, че някои раси предпочитат да си нямат работа с тези създания. И понеже в този момент да ги отделим от вас е невъзможно, то тези раси съответно, предпочитат да не се занимават и с повечето хора. Интересно е да се наблюдават хората и какво се случва. Но общуването с вас и чрез вас с вашите господари – въобще не е интересно и може дори да е опасно.

– Как може да бъде опасно за вас?

– За нас – не. За вас – много. Непроницаемите същества са потенциални убийци. И те ще започнат да ви убиват при първия признак, че можете да се изплъзнете от властта им. При това може да стане открит контакт между нас и вашите политически лидери. Това е много сериозна заплаха, и ние не можем да не се съобразим с нея. Летачите са постъпвали така на други планети. И ние познаваме светове, които са опустошили. Затова близкия космос около Слънцето е относително безжизнен, защото това е поле на действие на тези създания.

– Но защо ще ни унищожават летачите? Нали те имат също така спрямо нас предопределен и жизненоважен за тях интерес?

– Вярно е. Именно защото човечеството ги интересува от гледна точка на тяхното оцеляване, при първата заплаха от масов бунт те ще ви унищожат. За да не разкажете за тях на други разумни същества, които са тяхна потенциална храна. Преди много милиони години, тези същества избягали от централните райони на галактиката тук в спиралните ръкави на периферията. Те избягали, защото в центъра не останали повече същества, които могат да бъдат храна за тях. Тук те открили няколко много отдалечени една от друга планети, на която живели същества, които те могат да ядат. Те дошли при вас на Земята. Вашият свят им дава практически неограничени запаси от храна, в това е неговата ценност за тях. И в същото време, хората са най-сериозна заплаха за благосъстоянието на летачите, тъй като винаги остава теоретичната възможност да вдигнете бунт и да ги прогоните от Земята. Тях вече ги прогониха от няколко други планети, например, от моя собствена планетата. Те знаят за тази възможност, и всеки път те създават все по-усъвършенствани стратегии на контрол и господство над своите жертви, така че този сценарий да не се реализира.

Когато летачите започнали да мигрират от централните региони на галактиката тук, по периферията, те преодолявали огромни космически разстояния без да срещат никаква храна и много прегладнявали. Затова всяка планета, с повече или по-малко сложен органичен живот, с която се сблъсквали по пътя си, била опустошавана, когато се спускали на нея. Трябвало е на всяка цена да задоволят глада си, последствията за живота на планетата от това задоволяване не ги интересували. Когато се наядели, биосферата на много планети била необратимо унищожена. И сега има само водорасли и бактерии. Но на Земята и на още няколко места, те срещнали такова разнообразие от форми на живот, че първичното задоволяване на глада им не унищожило напълно сложните форми на органичен живот. Вашата биосфера издържала този удар и впоследствие се възстановила. А летачите останали тук, защото нямало кой да им се противопостави и намерили начин да възстановяват хранителните ресурси без да гладуват. Те встъпили в различни форми на симбиотични взаимоотношения с организми от тази планета. Между впрочем, най-съвършената форма на симбиоза от летачите била постигната с хората.

– Доколкото разбирам, от своята планета вие от много отдавна сте изгонили летачите. Не можете ли да ги изгоните и от Земята?

– Не, не можем ние да ги изгоним от Земята. В крайна сметка, те са влезли в симбиоза с почти всички сложни органични форми, обитаващи Земята. Може да се каже, че са ги взели за заложници. Ето защо, не можем да повлияем на летачите, без да навредим на вас. Само вие сами можете да се избавите от тях, в това никой не може да ви помогне. Всяка раса се освобождава от летачите по своему. На нас ни е много интересно как ще направите това вие.

Както разбирам, всички се освобождават от тях с изработването на колективно (общо за всички представители на тази раса) намерение да направят това. Но до това всяка раса достига по свой, специален начин. Той ми каза, че начините, по които другите раси са достигнали до това, няма да ни помогнат с нищо, даже ще ни навредят, тъй като ще тръгнем по лъжлив път. Нито един от старите способи, по който другите раси са избягали от летачите, вече няма да работи, тъй като за летачите тези методи са познати и са намерили начини как да противодействат на това. Поради това, всяка нова раса е обречена да се избави от летачите по свой собствен, уникален начин.

Темата за летачите в разговора с Пришълеца изплува още веднъж, когато го попитах защо тяхната раса, въпреки ясното осъзнаване за опасностите, произтичащи от летачите за биологичния живот като цяло, и по-специално за неговите висши форми, не прави нищо със заплахата от летачите, в галактически мащаб по никакъв начин не се бори с тях и им позволява да творят своите “тъмни” дела? Въпреки че е ясно, че най-малко изгонването на летачите от някои от планетите е по силите на тази раса.

– Не. Смятам ги за опасни хищници, убийци на живи същества. Действия, които в интерес на оцеляването на много форми на живот, трябва да бъдат ограничавани или прекратени. Познавам раси, които освободени от летачите, обявяват срещу тях “кръстоносен поход”, като започват преследването им в цялата галактика. Ние самите отначало така постъпихме. Но претърпяхме пълно фиаско. Където и да пристигахме с надеждата да предупредим местните жители за опасността от тези същества, ние или не намирахме в тези светове същества, които можехме да предупредим (те там или все още не са възникнали, или вече са измрели), или установявахме, че летачите са ни изпреварили и всички са или унищожени или взети за заложници, като са влезли в симбиоза с местните организми. И това се случва вече много милиони години. Летачите за милиарди години собствена еволюция са развили, не намирам друга дума, усет към потенциалната си плячка. Те по някакъв начин могат да почувстват, че в дадена звездна система (която е, може би, на стотици или хиляди светлинни години от тяхното текущото местоположение) се развиват сложни органични форми на живот. И отиват там. Там където ние действаме на случаен принцип, изследвайки всички звезди подред, в търсене на планети със сложен органичен живот, летачите действат целенасочено. Те знаят предварително, че звездната система, където отиват, има на някои от своите планети органичен живот в ядивно за летачите състояние. Ние пък, започвайки изследването си, не знаем нищо такова предварително. И като се има предвид общия брой на звездите в нашата галактика и разстоянието между тях, тогава сам знаеш какво е да се инспектират за кратък период от време всички от тях – не е възможно нито за която и да е раса, нито общност от раси. Затова летачите винаги са една крачка напред преди всяка раса, решена най-малкото да предупреди за това друга разумна раса. Нещо повече, срещу най-настойчивите си и опасни противници, те дори могат да започнат война (и това се е случвало). Не сами разбира се. А с ръцете на онези раси, които са в тяхно робство. Това е много опасна за летачите стратегия – да дават достъп на поробени раси до междузвездни полети. Всъщност тези раси, без да осъзнават това, може просто да избягат от летачите, скачайки в техните кораби от звезда до звезда. Или докато са в продължителен военен конфликт (особено важен първи контакт) с раса, която вече се е избавила от летачите, също да осъзнаят необходимостта да направят това. Така че това е една крайна мярка. Но за съжаление, всички междурасови галактически войни, които са се случвали откакто се помним, са започвали изключително само по тази причина.

– Значи в нашата галактика бушуват “Междузвездни войни”?

– Войни между раси се случват понякога и при това са много разрушителни. Но това се случва твърде рядко. В крайна сметка не може да се сравнява дори малко с това, което става на Земята. Космическите разстояния и различните видове природни бедствия ограничават проявите на враждебност сред интелигентните раси. Под натиска на външни фактори, разумните раси, които са усвоили междузвездните полети, по-скоро са склонни да си сътрудничат едни с други, отколкото да враждуват. В действителност, освен расите, държани в робство от летачите, никой не започва война. Защото е достатъчно да се посветят само няколко години на пътуване между звездите, за да се разбере колко рядко и крехко нещо са проявите на органичен живот в сложни форми. Желанието за разрушение при разумните същества изчезва заедно с освобождаването от зависимостта от летачите.

Древните хора много пъти били предупреждавани за летачите. Но предложението, което летачите направили на най-древните хора оборило всички аргументи против сътрудничеството с летачи. Умът на летача се сторил на някои от древните хора твърде ценен за придобиване, а цената му – приемлива.

Така че предупреждение за опасностите, произтичащи от летачите, не е достатъчно, ако летачите вече са тук. Подобно предупреждение просто повишава за летача цената, за която те ще купят в свое робството тази разумна раса. Те винаги ще намерят това, което привлича млада и неопитна раса, която не е имала отношения с тях. В крайна сметка, летачите не просто поробват разумните същества, те ги купуват в робство. И това робство винаги има формата на договор, който двете страни сключват доброволно по силата на определени условия. Никой не може да даде на хората главата си, така че те встъпвайки в този договор, да видят всичките му последствия. По ирония на съдбата, за тази цел на хората дават главата си именно летачите.

Превод от руски. От форум с ограничен достъп,

Дадено от lightworker

*   *   *

Ето и тук има нещо за летачите, в този сайт има дадения тук разказ и на руски и на бълг.
http://poligon.evroweb.com/viewforum.ph … a1628a3224

Цитат на един участник – josemity

“Миналата година под въздействието на книгата “Хакери на сънуването” се заинтересувах от летачите…

Преди да заспя възнамерих да науча нещо повече за тях. Осъзнаването в съня започна, когато някой ме потупа по рамото. Аз се обърнах и видях млад мъж-негър, който ме попита ” Ти ли искаше да научиш кои са летачите?”. Отговорих утвърдително и той ми каза да го последвам, за да ми ги покаже, защото е един вид специалист т.е. познава ги добре. Каза ми и да не се отделям от него.Ние влязохме в един асансьор и започнахме да се движим надолу, а после започнахме да вървим по някакъв коридор. Влязохме в нещо като подземен гараж и първото нещо, което видях бяха хора, изпаднали в истерия, крещящи и бягащи хаотично навсякъде. В следващия момент видях и причината за техния ужас…това бяха няколко въоръжени мъже, които стреляха…във въздуха, а паника на хората им създаваше удоволствие, защото те ехидно се подсмихваха, надблюдавайки всеобщата истерия.В този момент осъзнах, че съм сама и че съм изгубила гида си.Тълпата от хора беше вече скупчена на едно място и между мен и тях беше един от въоръжените, който веднага насочи вниманието си към мен.Започна да ме гледа подозрително, защото не бягах и бях спокойна. Тогава за части от секундата взех решение да започна да се правя и аз на паникьосана. Започнах да викам, крещя както всички останали, но вътрешно нямаше никаква паника. Въоръженият се подсмихна ехидно и ме пропусна да се присъединя към тълпата.Аз и останалите хора бяхме в нещо като кошара. Моя гид беше сред тях.Те не стояха като другите, а бяха легнали хоризонтално зад всички останали. Гида ме попита къде съм била. Започнах да му обяснявам и докато го правех един от въоръжените започна пак да ме надблюдава подозрително. Казах на гида, че съм вероятно разкрита и че ме надблюдават. Той ми отговори да легна веднага като тях и да не гледам никого. В един момент той се надигна и каза “Сега гледай внимателно! Виж енергията!”. Аз се надигнах и видях как петимата въоръжени се наредиха един до друг, човешкия им образ изчезна и всеки от тях се превърна в черна маса, нещо като колони или тръби с височина 2-3 метра. Казах на гида “НЕ виждам никаква енергия, само черни сенки”, а той “гледай, гледай внимателно!”. Тогава черните сенки пак станаха хора и пак станаха черни сенки…и така няколко пъти. Последното нещо което видях беше как пред погледа ми се появиха карти и на всяка от тях беше един от въоръжените. Тогава чух гласа на гида “А това е предводителя им” и пред мен се появи нова карта на жена….на Мадона (певицата).Тя беше провокативно облечена, с маска на очите и рога на главата. Събудих се от изумление! Мислех..Що за глупост Мадона? Някаква глупава интерпретация на ума?. После се замислих, че може би ми е показано нещо чрез символ- име на светица, красота, дявол….”

*   *   *

Летачите. Кои са те? И какво искат от нас?

– И в момента множество външни сили те държат под контрола си – отговори дон Хуан. – Но тази власт, която имам предвид, е нещо недостъпно за езика. Тя е твоя и в същото време не е. Не може да се класифицира, но със сигурност може да се изпита. И най-вече – със сигурност може да се управлява. Запомни добре: може да се управлява в твоя полза, което и тук не е в твоя полза, а в полза на енергийното тяло. Обаче енергийното тяло си ти, така че опитвайки се да го опишем, можем да продължим така до безкрай, като куче, което си гони опашката. Всички тези изживявания излизат извън пределите на синтаксиса.

– И какво открили, дон Хуан? – попитах аз.
– Открили, че си имаме компания за цял живот – произнесе той отчетливо. – Имаме си един хищник, който идва от дълбините на Космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем

– Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите – каза дон Хуан. – През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.
– Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? – попитах аз. – Трябва да има някакво логично обяснение.
– Има обяснение – отговори дон Хуан, – което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари”, хищниците, ни развъждат в „човечарници”. Така винаги имат храна на разположение

– Нито ти, нито аз не можем нищичко да им направим – каза дон Хуан със сериозен, печален глас. – Единственото, което можем да правим, е да дисциплинираме себе си до такава степен, че те да не ни закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през цялата тази сурова дисциплина? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват, а по-агресивните ще ти избият от главата тия щуротии. Не толкова, защото няма да ти повярват. В дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на хищниците

– Този хищник – каза дон Хуан, – който естествено е неорганично същество, не е съвсем невидим за нас като останалите неорганпчни същества. Мисля, че като деца ние го виждаме, но ни се струва толкова ужасен, че не искаме и да мислим за него. Децата, естествено, са в състояние да съсредочат вниманието си над него, но всички около тях ги разубеждават да го правят.
– Единственият избор, който остава за хората – продължи той, – е дисциплината. Дисциплината е единственото средство за възпирането му. Но под дисциплина нямам предвид някакъв строг режим – да ставаш всяка сутрин в пет и половина, да се обливаш в студена вода до посиняване – нищо такова. Под дисциплина магьосниците разбират способността да посрещнеш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуство – изкуството да се изправят пред безкрайността, без да трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание

– Според магьосниците дисциплината прави блестящата обвивка на осьзнаването безвкусна за летача – каза дон Хуан, внимателно взирайки се в лицето ми, сякаш за да открие признаци на неверие. – В резултат хищниците се объркват – една неядивна блестяща обвивка на осьзнаването, това не е част от тяхното познание според мен. И след това объркване не им остава нищо друго, освен да се откажат от гнусното си занимание.

– Когато хищниците престанат за известно време да поглъщат нашата блестяща обвивка на осъзнаването – продължи той, – тя отново започва да расте. Най-просто казано, чрез дисциплината магьосниците отблъсват хищника за достатъчно дълго време, за да позволят на блестящата обвивка на осьзнаването да порасне над нивото на пръстите на краката. Веднъж достигне ли до там, тя възстановява естествения си размер. Магьосниците от древно Мексико казвали, че блестящата обвивка ни осъзнаването е като дърво. Ако не се подрязва, тя израства до естествения си размер и форма. И когато осъзнаването достигне нивото над пръстите, всички чудеса на възприятието стават нещо най-естествено

– Бунтът на магьосниците – продължи той – е, че отказват да спазват договори, в сключването на които не са участвали. Никой изобщо не ме е питал съгласен ли съм да ме изядат същества с друг вид съзнание. Просто родителите ми са ме въвели в този свят в качеството на храна, също както те самите са били, и толкова…

КАРЛОС КАСТАНЕДА

Дадено е от ИНИЛ

“Нека бъде светлина- каза Създателят на звездите”
Материалите в темата са предоставени с любезното съгласие на делфин-хадзапи