Mалко история за една от редките намеси на колобърите в критично за нас време, дало ни свободата от ромеите. В някои места цитирам директно византийския летописец Никита Хониат (някои събития са пречупени през неговата гледна точка на човек от противниковата страна).

Близо 170 години са минали под ромейски ярем. Три генерации българи не са знаели какво е свобода. Историята за великото ни минало обаче не е била забравена. Особено в планините суровите българи въобще не зачитали властта на императора. Хониат казва:

“Те, надявайки се твърде много на своите планински теснини и облягайки се на многобройните си укрепления, които се намирали високо в недостъпните скали, били и по-рано надменни спрямо ромеите…”.

Там обаче е имало и едни други хора – тенгриани, Пазителите на България, които се наричали влахари, а покрай тях и всички българи започнали да се зоват така. Те имали контакти с братята от Волжка България, която по това време е била все още могъща държава. Откъде се появяват тримата братя тенгриани – Асен, Петър и Калоян – има спорове. Определено в тях има куманска кръв (на асите, както се наричали) .

Там, някъде високо в Балкана колобърите са познали в тях Носителите на Орендата, в чиито вени тече кръвта на свещенния род Дуло. Двамата по-големи братя по всички сведения не са били просто тенгриани, но и колобъри. Не случайно те се закичват с древното българско име Балгуни – Просветените!

Самият факт, че те без страх отиват при императора Исак 2 Ангел и той не посмява да ги убие говори, че те не само не са се страхували от него, но са и знаели силата си. Подготовката за въстанието започва доста по-рано. Един от тях отива до град Болгар, където получава подкрепата на Кан Челбир, техен роднина, правнук на кан Ибрахим от рода Дуло, помагал преди години на цар Самуил.

Той му дава и войни, както и материална подкрепа за започне делото. Защо точно периода около Димитровден и Никулден е определен за въстанието – може само да гадаем. По това време едно българско съзвездие е в зенита си, особено важно за промени.

Малко преди това ромейският педофил Исак Ангел си взима за жена едно 10 годишно дете – Маргарита и решава да направи пищна сватба.За целта вдига данъците и ограбва стоката на българите из планините, които стават още по-бесни и непокорни. Влиянието на Балкана ставало все по – силно. Докато един ден…

“Поради скъперничеството си, докато ограбвал и останалите градове, които били съседни на Анхиало, той (Исак Ангел) незабелязано въоръжил срещу себе си и срещу ромеите варварите от Стара планина, които преди това се наричали мизи [българи], а сега се наричали власи”

Тогава братята тенгриани отиват на среща с самовлюбения и надут ромеец..”те се явили при императора, когато се намирал на лагер в Кипсела (Тракия), като го молели и с императорска грамота да им даде едно не твърде доходно място в Стара планина” Естествено онзи дори нямал на идея какво ще му дойде на главата. Мястото което братята искали да е независимо бил Централния Балкан. Едно наистина не твърде доходно място:)

Един от роднините на императора, севастократора Йоан дори накарал да ударят през лицето Асен заради нахалното му държане (всъщност всеки друг би бил екзекутиран, но незнайно някакъв недоловим страх обзел ромеите). И с основание, заради това, че си позволил да удари български колобър, въпросният Йоан след време ще си остави костите в Балкана, а с благородното му севастократорско облекло българските войни щели да се подиграват на ромеите. На тръгване, Балагуните Асен и Петър цитирали един стар български кан – Крум Страшний, която надутите ромейски пуяци не схванали веднага “Като не щеш с мира, ще има секира!”

При завръщането си в Мизия нещата започнали да се развиват шеметно. След мълвата, че предсказанието се е сбъднало и наследниците на българските царе са в Търново, са се случили и други странни събития. Това станало на 26.10.1185 г. (Димитровден) по Юлиянския или 8.11.1185г. по новия Грегориански календар (Архангеловден). По времето, когато в нощното небе Плеядите са в зенита си.

Иконата-пазител на Солун се озовала по неясен път в Търново, точно навреме при отварянето на новата църква “Св.Димитър”. Построена на мястото на древно светилище. С нея дошла и новината, че Пазителите на България – св. Димитър, св. Михаил и св. Иван Рилски са казали, че е дошло времето. Това не било всичко. Някакви странни ХОРа викали нещо отдавна забравено.

БЪЛГАРСКИЯТ БОГ Е С НАС И БЪЛГАРИТЕ ТРЯБВА ДА СА СВОБОДНИ.

Ето и ужаса с който Никита Хониах описва събитията, донесени му от не по-малко ужасен очевидец:

“Тези безумци са дали за малко време отдих и из един път отново събрали по-голяма смелост, като че ли в нов припадък на болестта се възбуждали и почнали да викат в изстъпление и с крясък, че не е време вече за бездействие, но да вземат оръжие в ръце и дружно да нападнат ромеите.”

Кои били тези безумци – пак той ги описва като странни хора, с дълги коси (как да си обясни горкото ромейче какво е чембас), изпаднали в транс и с разкривени очи (най-вероятно уплашеният ромеин е видял проявлението на Ордената в очите на колобърите)

Двамата еднородни братя, за да освободят своите сънародници от този страх, построили храм на името на великомъченик Димитрий, в който събрали много и различни луди с кръвясали и разкривени очи, с разпуснати коси и проявяващи напълно останалите неща, които правят обхванатите от зли духове, и внушили на тези бесновати люде да викат с висок глас, че бог е решил да подари свобода на българския и влашкия народ и да премахне дългото им робство”

Много силно проявление на колобърите! Просто първият път като го прочетох, аз самия онемях. Внушили им, че времето на страха свърши! Аналогиите ги запазвам за читателя.
Резултатите били мигновени. Повсевместно въстание!!…

Малко след това, по възрастният от двамата- Петър се облякъл в пълните регалии на рода Дуло – плащта със свещенната свастика, поставил златната корона и пръстена с Барса и патриарх Васил го повъзгласява за цар на свободна България. Ромейският летописец се жалва:

“Въодушевен от такова предсказание, целият народ се въоръжил. Понеже въстанието имало отначало успех за тях, то те още повече се убедили, че бог благоприятства на свободата им. Те не се задоволили само със собственото си въстание и освобождение, но се разпръснали и по намиращите се далеч от Стара планина паланки и селища. Единият от братята, Петър, поставил на главата си златна корона и обул на краката си червени сандали.”

Ромейските гарнизони са анихилирани. Първата работа на българските войски е да освободи старопрестолния град Велик Преслав. Въстанието избухва и в други райни мна България – Странджа (присъеднена към България след мирния договор), както и Македония, където действа болярина Добромир Храз. Малко по-късно Калоян ще включи и Тракия и Родопите, за да е пълно Освобождението.

Изтрезнелият набързо василевс праща войска на север, само за да бъде разбита в старопланинските проходи (по стар български обичай). Отново жалбите:

“Защото, щом като императорът навлязъл вътре в тази теснина, която не давала никаква възможност за бягане, варварите го нападнали с цялото си множество. Ромейските пехотни сили не отстъпили пред тях, като се стараели по всякакъв начин да не бъдат обградени. Те се отправили бързо към недостъпно място и макар и с голяма мъка, и с голям риск, отблъснали нападащите ги от височините варвари. Но когато били притиснати от множеството и когато твърде пострадали от търкалящите се камъни, ромеите започнали да отстъпват наистина отначало бавно и внимателно, а и не за дълго време. Събраните заедно врагове получили надмощие. Напирайки с всичките си сили и нападайки постоянно с по-голямо мнозинство, те се нахвърлили без всякакъв ред върху войската. Тогава настъпила суматоха, когато всеки се стараел да спаси себе си, враговете избивали всеки заловен войник и клали попадащите в ръцете им, както се коли заграден в обор добитък. Нямало кой да ги защити, а и никой не бил в състояние да ги защити. Сам императорът, заловен като в мрежа, често се опитвал да отблъсне насочващата се срещу него варварска войска, но не можал да направи нищо и дори загубил шлема от главата си. Около него се насъбрали най-сетне много знатни, които пожертвували много животни и, както казват, много ромейски войници, които застанали на прохода, за да спират нападението. По този начин бил осигурен изход за него и той сам се спасил чрез смъртта на мнозина.”

Из Тревненския проход още се търкалят костите на цвета на ромеите. Там има и една любопитна подробност, която летописеца смята, че е била в полза на имперската армия. Едно внезапно слънчево затъмнение, точно както се случило преди няколко столетия в битката при Калиакра. Използвайки някои умения за управление на природните стихии, нашите не са не са им дали никакъв шанс да се измъкнат от усойните и затъмнени проходи на Балкана и капаните, с които ги нагостили.

И още един упрек, този път от духовника – фарисеин Лъв Монастириот, който жали че:

“Страда душата на Василий Българоубиец, понеже императорът пренебрегнал неговия пример и това, което той бил наредил в завещанието си в Состеновия манастир, ако някога власите въстанат.” Горкият страдалец! Така ще страдат и други българоубийци скоро време!

Това е историята за един кратък период от време – 1185 до 1188г, когато България като Феникс възкръства от пепелта, благодарение на една невидима намеса в критичния момент.

Дали не сме в навечерието на нещо подобно – само Седмостълпците над нас знаят! Нашето поколение ще разбере – ще има ли България или това ще ни е края и Жар-птица ще е отлетяла завинаги.

От нашето действие или бездействие зависи!