Във всеки човек спят способности посредством които той може да достигне познанието на висшите светове. Мистикът, гностикът или теософът говорят за света на душата и на духа като за понятия толкова действителни, колкото за другите е действително това, което се вижда с физическите очи и се усеща с физическите ръце.

Въпросът е само с какво да се започне, за да се разбудят тези сили. На това могат да ни научат само онези, които вече са ги пробудили.

От незапомнени времена са съществували школи, в които лицата, които са развили висшите си способности, са давали наставления на онези, които са се стремели да развият в себе си същите способности. Такива школи се наричат езотерични или тайни школи, а обучението, което се преподава там – обучение в тайната на окултната наука. Никак не е чудно, че казаното може да предизвика недоразумение – защо тези лица крият своите познания? Ако в тях има неща действително сериозни, то няма нужда до ги държат в тайна, напротив, може и трябва да ги откриват и направят достояние на цялото човечество.

Посветените в същността на тайното знание ни най-малко не се учудват на такова разсъждение на непосветените. Тайната на посветените разбира само този, който сам е посветен до известна степен в тайната на живота. Но пита се, по какъв начин непосветеният може да почувства някакъв интерес към тъй нареченото тайно знание? На какво основание той трябва да търси такова знание, за природата на което не може да си състави някаква представа? В основата на този въпрос лежи грешното понятие за същността на тайното знание. Всъщност тайното знание се подчинява на същите закони, както и всяко човешко знание. То е тайна за средния човек в същия смисъл, в какъвто писмото е тайна за неграмотния. И както всеки може да се научи да пише, ако избере правилен път, така всеки може да стане таен ученик и даже учител, ако избере съответния път.

Мнозина смятат, че учителите, които могат да дадат разяснение за висшите знания, трябва да се търсят на определено място. Всеки, който сериозно се стреми към висшите знания, няма да се бои от никакви препятствия, за да намери Посветения, който да го въведе във висшите тайни на света. От друга страна, за всеки трябва да бъде ясно, че и посветеният при всеки случай ще намери този, който сериозно и дълбоко се стреми към висшето познание, защото съществува строг закон за Посветените, според който никой човек не се лишава от правото на знанието, до което той е дорасъл вътрешно. Заедно с този закон има и друг също строг закон – на никой не могат да бъдат дадени тайните знания, за които той още не е повикан. Колкото е по-съвършен Просветеният, толкова по-строго се изпълняват от него тези два закона. Орденът на Посветените е ограден с непроницаема стена и двата посочени закона образуват връзките, които свързват съставните части на тази стена. Ти може да се намираш в най-интимна дружба с Посветения, но тази стена ще те разделя от него дотогава, докато не станеш също Посветен; ти можеш напълно да се ползваш от любовта и сърцето на Посветения, но той няма да ти повери своята тайна, ако ти не бъдеш достатъчно зрял за това; ти можеш да го ласкаещ, можеш да го питаш, нищо не може да го застави да ти открие онова, което той не смее да ти открие, докато ти не си подготвен да го разбереш правилно.

Пътищата, които водят човека към зрялост и го правят достоен да възприеме духовната тайна, са точно определени. Тяхното направление е начертано с вечни букви в храмовете, където Посветените пазят висшите тайни. В старите доисторични времена тези храмове са били видими и за физическото зрение. Сега, когато животът съвършено е изгубил духовността, те са невидими за външното око. Но те съществуват навсякъде и всеки, който ги търси, ще ги намери.Само в своята собствена душа човекът може да намери средствата, които да накарат Посветения да се разкрие пред него. Той е длъжен да развие в себе си до висока степен известни качества, и само тогава може да му бъдат съобщени висшите съкровища на духа.

Известно основно настроение на душата трябва да послужи като начало на това. Окултистът нарича това основно настроение път на благоговение, и само този, който притежава такова основно настроение, може да стане ученик.

Ако ние не повикаме към живот от дълбочината на нашето сърце ясното съзнание, че има нещо по-високо от самите нас, то ние не ще намерим в себе си сили, за да се издигнем до висшите възприятия. Посветеният е придобил сила да повдига главата си към висините на познанието като е склонил сърцето си към дълбоко и живо благоговение. Духовните висини могат да се достигнат само като се премине през вратата на смирението. Истинското познание може да се достигне само когато се почита това познание. Разбира се, човекът има право със собствени очи да гледа светлината, но той трябва да придобие това право. В духовния живот владеят същите закони, каквито и в материалния.

За всеки трябва да бъде ясно, че при пълното потъване в днешните житейски суети, много трудно може да се достигне познанието на висшите светове. При тези условия само енергичната работа над самия себе си може да помогне на човека.

Който иска да стане ученик, трябва навсякъде, във всичко обкръжаващо го и в своите собствени преживявания да търси онова, което може да възбуди чувство на удивление и благоговение. Навсякъде, където е възможно, той трябва да се въздържа от всякаква критика и всякакво осъждане.
Не е достатъчно външно да проявява уважение към едно или друго същество, той трябва да храни такова уважение в своите мисли. Трябва съвършено да изгони от съзнанието си всяка помисъл за осъждане и критика и да се старае да развие в себе си мисли за уважение и благоговение.

Всеки момент, когато това се постига, в човека се пробуждат сили, които иначе биха останали в спящо състояние. Чрез това в човека се открива духовното зрение. Той започва да вижда неща, които по-рано са били невидими за него.

Незабелязано за външния свят се извършва встъпването на ученика в пътя на познанието. Възможно е и никой да не забележи промените в него. Той изпълнява своите задължения, труди се, както и по-рано. Промяната става само вътре в него, скрита за външния поглед. Целият душевен живот на човека се просветлява от това основно настроение за благоговение към всичко, което е истински достойно. В това единствено основно чувство се събира като в център целият душевен живот на човека. Както слънцето със своите лъчи съживява всичко живо, така и благоговението в ученика одухотворява всички чувства на душата му.

Отначало човек не вярва, че такива чувства като почит и уважение могат да имат нещо общо със способността за познание. Това произлиза от обстоятелството, че ние сме свикнали да си представяме способността за познание като нямаща никаква връзка с другите душевни действия. Но при това се пропуска, че душата е тази, която познава. Чувствата за душата са същото, каквото е храната за тялото. Ако на тялото се дава вместо хляб камък, то неговата дейност ще се прекрати. Същото става и с душата. За нея почитта, уважението, благоговението са питателни вещества, които я правят здрава и силна и преди всичко силна за познавателна дейност. И обратно – презрението, омразата, неоценяването качествата на достойния парализират н убиват познавателната способност. За окултиста този факт се вижда в аурата на човека. Душата, която е развила чувството за почит и благоговение, променя цвета на своята аура.

Съществува основен закон в тайната наука, който не трябва да се нарушава. Всеки учител трябва да го запечата в съзнанието на своя ученик. Този закон гласи: всяко познание, с което ти искаш само да се обогатиш, да събираш съкровища вътре в себе си, ще те откъсне от твоя Път, но всяко познание, което ти търсиш за благото на човечеството и всеобщото развитие, ще те премести крачка напред. Този закон трябва непременно да се изпълни. И не можеш да станеш ученик, ако не направиш този закон ръководна нишка в своя живот. В много окултни школи тази истина е формирана така:всяка идея, която не стане за тебе идеал, убива твоята духовна сила; всяка идея, която става за тебе идеал, създава в теб жизнена сила.

д-р Рудолф Щайнер