Strelec1

В книгата си „Астрология и издигането на кундалини“ (Astrology and the Rising of Kundalini: The Transformative Power of Saturn, Chiron, and Uranus) авторката Барбара Хенд Клоу пише, че по време на болезнено събитие две от следните три роли са активират:

  • да бъдеш този, който е наранен,
  • да бъдеш този, който наранява, и
  • да бъдеш ранения, който лекува.

Третата функция, която не е активирана, остава в сянка. Това е изключително ценно да се знае от всеки, за който себепознанието е важно.

Очевидно възможните комбинации в този случай са: да раняваш и да те раняват; да си ранен и да лекуваш; да раняваш и да лекуваш, но ти самият да не си ранен. Съответно на тези три комбинации има и три различни психични сенки като сянката на ренения лечител, т.е. на този, който сам е ранен и лекува раните на другите, е „да бъде този, който наранява„. За една голяма група хора, към която принадлежим и ние, терапевтите, е характерно, че когато сме били малки деца и сме се чувствали наранени от отношението на нашите родители, не сме им се сърдели. Подсъзнателно сме усещали, че те се държат така, не защото са лоши, а защото са нещастни и объркани. Несъзнателно сме влизали в ролята на техни лечители като сме се опитвали да им дадем любовта, която сме усещали, че им липсва. Така в сянката на малкото дете, което сме били, е оставал гневът и желанието да им покажем какво в действителност ни причиняват. Барбара Хенд Клоу пише: „твоето сенчесто лице е да нараниш силно този, който ти е причинил цялата тази болка“.

Както обикновено обаче става със сянката, тя също търси своя път към светлината, за да бъде видяна и интегрирана. В противен случай страда не само нашата психична цялостност, но се налага и светът да се разцепи на две половини, за да въплъти отхвърлената от нас част. В такива случаи сякаш животът влиза в заговор, за да те накара да излезеш от порочния кръг, в който си лечител на този, който те наранява, като постоянно попадаш в ситуации, в които другите са агресивни към теб, злоупотребяват с теб, унижават те, мачкат те, притискат те до стената, обиждат те, крещят ти. Както казва Барбара Клоу, това е, за да ти покажат, че също толкова, колкото ти самият подсъзнателно се наслаждаваш на своя мазохизъм, те не по-малко се наслаждават на садистичната си роля. Те са садистите в живота ти не заради друго, а защото ти като страдалец имаш нужда някой да играе тази роля заради теб.

Сянката на ранения лечител, който иска да бъде само бял и добър, е да иска да наранява. И в дадения случай не става дума за отмъстителност. В дадения случай става дума за психична цялостност. Докато човек потиска желанието си да покаже на другите какво всъщност му причиняват, неизразеният гняв се натрупва в сянката и, ако не намери здравословен начин да го изрази навън, стига до мрачен мазохизъм, в който изход от безкрайния кръг на страданието няма. А изход всъщност има – проблемът е, че минава през отхвърлената част.

Да бъдеш ранен лечител, който разбира другите като постоянно им прощава, не е добре нито за него, нито за тях. Необходимо е да може да се каже „не“ на болното, дори това да означава, че в началото може дори още повече да заболи. Понякога това не е нещо кой знае колко страшно – свежда до това да напуснеш връзката, в която се отнасят с тебе зле. Това просто нещо обаче за някои хора със силна съзнателна нагласа да бъдат състрадателни и да помагат може да е най-трудното нещо на света! В този случай е добре да приемат, че освен да помагат на другите и те самите имат нужда от помощ. След което да си зададат няколко прости въпроси. Ако това, което са правели досега – с търпението си, с разбирането си, с прошката, с любовта си, е било правилното нещо, за да помогнат на другия човек да се промени, той е щял да се промени вече. Ако се е променил, тази статия не се отнася за тях. Ако обаче не се е променил, а те продължават да стоят в същата връзка и правят същите неща, това е ясен знак да направят нещо по-различно. Вече знаят какво.

Най-важното в този случай е да се уверят, че ножът, с който ще правят операцията, е чист. Това е чистотата на меча от историята за самурая. Все пак, когато отиваме на операция, не се сърдим, че ни режат и че ни боли. Единственото, което искаме, е хирургът да си свърши работата както трябва. Това в не по-малка степен се отнася и душата на човека. Подсъзнателно сами си търсим взаимоотношения, в които да страдаме, защото всичко, което ни наранява, е свързано с нещата, от които е дошло времето да се освободим – като разберем, помъдреем и развием сила. Силата на истинската любов.

Камелия