(Доклад, изнесен на XV научна историческа конференция “България в световната история и цивилизации – дух и култура” – 27-28 ноември 2010 г. град Варна)

Всички тайни общества създават и утвърждават ред в предаването на знанието и тълкуването на символите, с които то се закодира, за да се предпази от злонамереност. Символите са измислени, за да се скрие същността на инфармацията, без да се унищожава въображението, а само да се рамкират границите в определената символна система. Всяко общество си има своя символна система.

Духовността обаче изисква знанието индиректно да достига до всички хора – и до непосветените души, затова  в Българската Колобърска устна традиция съществува методът Приказка, чрез който сакрално организираното слово работи в душите на хората и извежда съзнанието им на по-високи нива.

Преди две години на този форум изложих разбирането на колобрите за спецификата на посвещението в Тангризма и строгата му регламентация от Небето. Сега ще  разгледаме основните приказки от системата на колобрите за духовна работа сред хората. Съществуват 14 сакрални вълшебни български приказки, които разглеждат овладяването и владеенето на Силите (Джиловете) и на Мощта на знаещия и можещ духовен човек – Героят на приказката. Двата символа Сила и Мощ  означават двете основни нива в обучението на духовния ученик – бъдещият колобър. Но те работят и на ниво подсъзнание сред обикновените хора, чрез емоционалното ни отношение, когато слушаме приказки.

Още в самото начало трябва да направим уточнението, че непросветеният в знанието човек може да бъде обучаван и подпомаган единствено в овладяването на Силите, на окултното тайнство. Такива са всички Герои от вълшебните приказки. Такъв е начинът на работа и при колобъра от Трета степен – Гарван. Посветените колобри, от степените Орел и Сокол, работят с Мощта на своето съзнание, а не с енергията на окултните сили.

Цялото Знание, което колобрите са предлагали на света, тоест светското ниво на информацията, е закодирано  в текстовете на 14 приказки,  които анализирахме в книгата „Български вълшебни сакрални приказки”.

В момента ще резюмирам тези приказки според това как Героят овладява по-характерните моменти от посвещението си и една допълнителна приказка „Салбийският гарван”, която спада към приказките за вътрешна колобърска информация. Анализирам я и огласявам сакралното знание в нея заради надеждата да спрат спекулациите с един от най-древните  символи в колобърството – Двуглавият орел. Спекулациите с него са излезли отдавна извън тесния кръг на посветените и са стигнали дори до държавно ниво във Византия и Русия, които го обсебват и превръщат в личен държавен символ.

Ще ги разгледаме  по реда, в който са представени в книгата „Български вълшебни сакрални приказки”

1. Златното момиче. Приказката разглежда основния проблем на всяка Коренна раса – полагането на основите на Новото човечество от новите родоначалници – Принцът и Принцесата, които ще станат по-късно Цар и Царица. Тук душевната и умствена чистота на бъдещата Майка на човечеството е главният проблем на посветената горска Старица. Като съпруга на колобър в ниво Гарван, наричан в българския фолклор Змей горянин, старата жена носи отговорността да избере, според личните им качества, онова момиче, което ще предаде по генетичен път качествата си на хората. Оказва се, че момичета като Златка, притежаващи чистота и доброта на душата си, са носителките на тези възможности през Златната раса. Затова тя се нарича от хората Златка  златното момиче, докато другата дъщеря остава изобщо без име – безименна и незнайна, тя потъва в миналото на старата раса, на изживените отношения. Жените като Златка, но вече като посветени пратенички, участващи активно в обучението на хората, ще открием отново в приказката Котката.

2. Седемте козлета и вълкът. На второ ниво, когато вече е определена основната генетична и душевна еволюция на бъдещето човечество, колобърството поставя въпроса за цикличността при обучението на хората в новото еволюционно ниво на Човечеството като единен организъм.  Всяка коренна раса има Седем подцикъла, които отработват основните направления на развитието според Закона за Последователността и Пропорционалността. Тук символът Седем козлета е ясен и определен от самото начало. От приказката читателят научава преди всичко как действа в критичните ситуации на промените посветеният ученик – най-малкото козле. То е безименно, но не е без значение, защото се оказва носител на идеята да се запазят качествата и да се победи злото – вълкът. Неговата хитрост не е тарикътлък, а средство да запази себе си, а от там и своите събратя, като открие освободителите – Козата – майка и Ловецът. В случая ловецът е символ на войнстващите посветени пазители на расата. Малкият посветен ученик (козлето) и посветеният – воин извършват заедно спасентието на расата.

3. Златното ключе. Тази много интересна приказка разглежда един дълбок и труден алхимичен процес  когато предствавител от едното царство трябва да премине в друго Царство, ставайки в края на своето дълго и драматично обучение Човек. Бура (Буратино) е представител на Растителното царство, който мечтае да влезе в Животинското царство. За целта посветената Феявлага цялата си мъдрост и добросърдечност, но въпреки това  Бура преминава и през първата структура на животинското царство – животните. Помагат му трите други животински структури на това царство на материята – рибите, птиците и земноводната костенурка. Накрая обучеинието е успешно и дървеното човече Бура става Човек. Одухотворен и добронамерен.

4. Снежанка и седемте джуджета. Приказката е феноменална по отношение на съдържащата се в нея сакрална информация. Не напразно в колобърството тя се нарича Менделеевата таблица на колобрите – алхимици. По своята същност тя разглежда един чисто алхимичен процес в еволюцията на жените – възможността да възпроизвеждат живота. Този творчески момент на техните утроби е плод на дълъг труд и обучение от страна на елементалните представители на езотеричния код Земя – джуджетата.  Ако се замислим, ще открием, че: Снежанка и седемте джуджета разглежда процеса на възможността организмът на жената да разгражда на елементи материята (храната), да я транстформира и да трансмутира от тези елементи нов организъм – този на бебето. Само в една приказка ние научаваме как става това. И когато Снежанка е готова, когато може вече да ражда, незнайно от къде идва Принцът. Тя става негова съпруга – бъдещите Цар и Царица на Човешкия род.

5. Ян Би Би Ян  представлява една отлично организирана и ясно поднесена на читателя Методика за обучението на ученика от Йерархията на Лунните Питри. Характерното в нея е, че Героят ЯН БИ БИ ЯН, попадащ не по своя воля в царството на тъмните магове, е принуден да извърши САМ своята душевно-духовна еволюция до нивото на посветен. Той става Посветен, борещ се с представителите на тъмната ложа чрез овладяването на определени сили (енергии) и умението да борави правилно с тях. Но  освобождава себе си и света на злото чрез Мощта на своето съзнание.

6. Юнакът, що бозал 25 години. Приказка за личната сила и мощ на посветения. Кодовата система на колобърството разкрива пред читателя как стават промените в ученика, за да овладее Силите на природата и да се научи правилно да борави с тях, както и трудната задача да трансформира личната си сила до ниво Мощ на съзнанието. Ученикът, чрез личната сила на своите събратя, перфектно владеещи четирите енергии на материалната трансформация – вода, огън, въздух и земя – успява да измине  Пътя на посвещението, трансмутиращо силите му в мощ на съзнанието. Той овладява тази мощ и подпомогнат от Орела, успява да стигне до Горната земя, тоест до Небесното царство. Откриваме тънката и специфична разлика между Мага на Силите (окултистът) и мага на Мощта (езотирикът).

7. Живата вода – показва уменията на ученика, овладял Силите и Мощта, как прилага своите качества в помощ на събратята си, потънали в невежество и страсти.

Тук откриваме Правилата как трябва да работи в Човечеството воинът на духовното. Героят прилага воинските си способности в четирите посоки на света и побеждава навсякъде злото, като спира войните, кръвопролитията, въвежда мир и ред в държавите. Това е Колобърът – Багатур.

8. Приказката „Котката” е много тънък и находчив начин да се покаже методът,  чрез който посветеният (жена)  работи, когато е под действието на закона за Мълчанието. Тя описва принципните постановки, в които съпругата на колобъра Баба Янга е представена като  изчакващ, но действащ посветен. Изпитанията на ученика предшестват всяко нейно действие, но когато се наложи, Котката контролира незабавно и безжалостно своя ученик. Описано е много пестеливо, но ярко и показателно прилагането на Закона за безжалостното обучение.

9. Самодивско царство 

Предстои посветеният да се докосне до светове неизвестни на хората и в същото време намерили отзвук в душите им, в подсъзнанието. Достигналият определено ниво ученик разбира, че животът не е само във видимото, а и в невидимите пространства и измерения. Символиката на имената е най-важната информация за ученика. Всяко име е код и задача, всеки символ е информация и знание. Приказката „Самодивско царство” със самото си име отчита място, което ние не знаем, но съществува, така както самодивите съществуват във фолклора, в психичния живот на хората. Овладяването на огнените сили, зачеването на деца от успореден на нашия свят, е част от осъзнаването на космическата действителност, далеч по-различна и по-реална от нашата. Тук посветеният става Душа с космично съзнание и съпричастност към вселената.

10. Змейова невеста 

След като имаме вече готов и обучен ученик – воин за благото на събратята си, Колобърската традиция ни запознава с един непрекъснато присъстващ, но все още не зададен въпрос: какъв е методът и какви са циклите на индивидуалното обучение? Тази приказка запознава читателите точно с тези процеси, които разбира се не разкриват тайните похвати на посветените при обучението, но показват времето, през което се реализират промените в съзнанието на ученика. Кодовете тук са ясни и категорични, дадени са в години и дори дни. На двадесет и една година е момъкът, когато тръгва да търси майка си, тоест своите генетични корени, за да ги освободи от Змея – представител на тъмната йерархия. Три цикъла по седем години (седем планини, седем реки, седем гори) преминава, преди да достигне до мястото на решителната схватка с поробителя  на майка си – отново символът 21 и отново става въпрос за години, защото една планина не може да се мине ей така, от ден до пладне. И… скъсва седем чифта обувки, тоест преминава седемте лични нива на съзнанието, чрез които той вече е изграден духовно човек – духовна индивидуалност. Обувките са личен атрибут, затова се отнасят до човека, до ученика, докато горите, реките и планините са препятствия – успешно преодолени изпитания.

Когато обучението е приключило и всеки момент очакваме да се появи целта – змеят, неочаквано се появява нов символ: първият ден от 19-годишнината на царската дъщеря, тоест тя е на 18 години и един ден – символът 9 (1+8) дава завършеност и съвършенство, но… не сами, а чрез своята сродна душа. За архетиповия Герой тя е Принцеса, тоест бъдеща Царица и Майка на народа. И тя се появява по необясним магичен начин. Извършва се съюзът на зъвършената духовно личност с нейната духовна половинка. Сватбата е готова, обаче… ТОЗИ духовно зъвъшен човек има сакрална, мистична и опасна задача – да освободи Майка си, генетиката си, от коварния Змей. Целта е ясна, зрелостта е налице, сакралната половинка е готова да стане съпруга – остава само битката.

Битката този път е равностойна и принципно коректна. И двамата  се борят в лична схватка, с равностойни сили. Бялата и Тъмната ложа имат еднакви права в материалния свят на Човечеството. Срещат се в индивидуална битка Мощта (съзнанието) на Героя и Силата (магията) на Змея. Когато андрогинната половинка (принцесата) се включи в битката за бъдещето на Човешкия род, Целостта е завършена и Героят побеждава Змея, Злото. Принцесата не е случайна, тя не е просто капризната царска щерка, а посветената съпруга, която има своите лични оръжия, за да помага на Съпруга си в битката със злото. Ето архетиповият герой на Жената от приказката „Котката”, прилагащ  вече личните си умения в една конкретна и тежка ситуация. Нейните стрелци уцелват животните, които крият стъкленицата с  душата на змея. Бият се Колобърът – воин и неговата Съпруга (Баба Янга), които в единство и обща цел, осъществяват своето духовно сродство.

Ако пресметнем годините им, ще установим един много интересен факт – при срещата им момъкът е на 42 години, а момичето на 18. Съществена е разликата в годините им, тоест в зрелостта на духовните двойки. Разбираме защо Майките на Великите личности, осъществяващи духовната еволюция на човечеството, са винаги млади, задължително са девствени, но зрели и знаещи, и защо Бащите им са все възрастни и обучени в духовните тайни хора.

Много тайни носи тази приказка и много знания дава за времето и характера на изпитанията, които умният читател трябва да открие и разбере сам.

11. Спящата красавица

След като анализирахме приказката, в която момичето – женският аспект на творчеството на Вселената – става пригодно да възпроизвежда потомство по свой вид и подобие, по характеристиката на своя род, трябва да видим как приключва битието на това потомство. Анализът на приказката дава да се разбере, че хората ще творят своето потомство по един по-особен начин. В „Снежанка” изяснихме как джуджетата подготвят организма на момичето за тази дейност. Сега ще проследим какво ще се случва с потомството на хората като Принцип на техния живот. Има раждане, трябва да има и край на живота, тоест стигаме до идеята за смъртта. В рамките на един живот Раждането и Смъртта дават един цикъл на живота.Този цикъл на живота, неговата  характерна за личността програма,  се изразява чрез понятието Съдба –  предопределеността и мистичността са нейните качества.

Архетиповият герой отново търси своята сродна душа, своята съпруга, но я намира не сред хората, не чрез подвизи и борба, а чрез мистичната среща със Смъртта, от която я изтръгва отново за живот. Няма по-красив символ за вътрешните алхимични промени, които настъпват в двама души, предопределени един за друг по Съдба. Тук посветеността на бъдещите Баща и Майка (Цар и  Царица ) на хората не се разисква, нито се коментира по какъвто и да е начин, но неизбежно трбява да се проведе битка, да се отвоюва от Силите на мрака духовното ниво на двамата – заедно. Социално те са равни – царски син и царска дъщеря. Сакрално също притежават чистотата на душите си – остава само посветената двойка да влезе в лична борба за правата си. Красиво и доста жестоко е описана методиката на Сценария, по който Царицата – майка и децата й устояват на атаките на злото, докато дойде освободителят в лицето на Царя (духът, космосът, съпругът). Постепенно осъзнаваме, че смирението е било единствената форма на действие от страна на Царицата, нейните деца и участващите царедворци, тоест посветени от различни нива, работещи в група за спасението на еволюиралите души. Смирение, което е възнаградено чрез намесата на Небето по сакрален път, внушило на Посветения Цар да се завърне по-рано в двореца и да завари неоспоримите доксазателства за битката на тъмните сили срещу доброто. Победата е ясна, мирът е възстановен и подмолната борба на злото е наказана справедливо. Забележете – царят не заповядва смъртта на злата жена, а тя сама полита и пада в казана. Провидението, тоест Небето, извършва акта на възмездието. Всеки посветен, достигнал високо ниво, трябва да се откаже да възмездява сам, предоставяйки това право на Небето.

12. Мара Пепеляшка и Жар птица.

Небето винаги следи и подпомага душите, готови да тръгнат по пътя на своето освобождение от света на материята.

Небето съхранява и се грижи за еволюиралите в материята души.  Психе – Душата е от женски род, затова тракийците я наричат Евридика, пропаднала в пределите на Аид (материята, ада). Посветеният Орфей я спасява, като слиза в Ада и чрез съвършената вибрация на своята духовна душа (седемструнната лира), омайва всички и прокарва пътека обратно към Небесата. Орфей е анимусът – духът, докато Евридика е анимата – душата, която не е безсмъртна и затова Евридика отново пропада в ада, тоест в пределите на смъртната материя.

Пепеляшка, преобразявайки се, всъщност се възражда. Така от пепелта (материята) се ражда Душата от Небето (БА). БА се възражда от пепелта на изгорялата в изпитанията КА (човека). Припомняйки си приказката за Ян Би Би Ян и казаното за псевдонима, както и за архетиповите кодове: ЯН, БА, КА, БИ и БО, можем да заключим, че Жар птица е Душата БА, преминала през пепелта на битието като КА и станала БИ – възвисена духовна душа, тоест посветена жрица на небесния огън Ур.

Самата Жар птица е станала възвишена душа след преминаването през процесите на раждането и обучението си като душа на Земята (КА),  а от нея се възражда БИ – победителката.

Енергията, магическата сила на перото е духовната мощ на Небесната душа, в случая на Майката. Майката е символ и на генетиката на човешкия род, затова тя се връща на земята, осъществявайки тайнството на срещата и сливането на двете духовни души – принцът и принцесата.

Обикновено всички пратеници на небето, дошли да помагат на хората, имат Пето посвещение, или Първо Слънчево, както е известно в езотеричните науки. Незавръщаща се повече в материята Небесна душа се става, когато стигнем поне Първо Космично посвещение (САА). В това ниво Архетиповият образ и Архетиповият модел се сливат в едно. Извършен е доброволно и чрез личната си еволюция, актът на трансмутация на атомите по химично и психично сродство в човешката двойка.  Едновременно и в тяхната истинска пълнота. Законът за Подобието е осъществен съвършено. Достигнали съвършенство, Пепеляшка и Принцът се завръщат на Небето – на Горната земя. За българите това е съзвездието Еднорог. Тракийците  я наричат Тракия – Небесна твърд.

13. Звездочел юнак и конят му Еднорог.

Пътят на посвещението завършва винаги като лична дейност и заслуга в борбата на нашата душа със злото в този свят и с дълга да помагаме на своите изостанали в развитието си събратя. Посветеният има винаги Личен път в това велико служение към хората. Звездочелият юнак е такъв посветен. Той също намира своята сродна душа, но има основната  задача да проверява своите братя по ранг кой, как изпълнява задачите си на земята. Неговите събратя са специфични посветени, на които са поверени специфични задачи. Звездочелият, тоест посветеният, с ярко и непрекъснато светеща звезда на челото – третото око – притежава качества, позволяващи му да извършва проверката. Той е пратеник на Небето в армията на Небесните воини, живеещи на съзвезиде Еднорог, затова конят му е с рог на челото. Съзведието е на българите, на съществата, достигнали  духовно ниво Бал-гуру (Велик Учител, Воин на светлината), тоест Българин. Пратеникът на Небето, на Централното Слънце (Танг-Ра), слиза на Земята само при специално искане на друг Велик посветен, който лично избира  родителите му и предопределя Пътя на неговия живот. Докато проверява своите събратя в Силата им да вършат специални дейности, Звездочелият преминава сам през тежко смъртно изпитание, което издига нивото на събратята му до Лична Мощ, а самият той прекратява дейността си, като се свързва завинаги със своята сродна душа. Това е групова работа на посветените, единство и сънхрон между Воините на Светлината, които променят света според замисъла на Твореца „Иже си на Небесех”, както го нарече Великият хунор Иисус в ранга си Христос.

14. Приказката „Салбийският гарван” или „Гарванът Салбий” разработва методиката, която посветените колобри от ниво Гарван прилагат към учениците си, за да овладеят  Силата и да я приложат като Мощ сред хората. Това е приетият ученик, този на когото се възлага работа с непросветленото човечство. Разглеждат се 36-те нива на Земното, Слънчевото и Космичното посвещение, след като определен човек бъде приет за сътрудник на Йерархията на Мъдростта. За да схванем ясно  замисъла на приказката и скритото в нея сакрално знание, трябва да изясним следните понятия:

а)  Значението на  ИМЕТО на Гарвана –  САЛБИЙ.

Съставните срички са: САА + АЛ + БИЙ.

САА – висша степен на посветена душа в света на хората. Този род специфични посветени се наричат СААМАНИ – небесни хора.

АЛ – частица за принадлежност на ПЪТЯ, през който е преминала душата, достигнала това високо посвещение. В случая през Лунната Йерархия, в Лунната епоха. Човекът в степента Гарван в Колобърството работи с Йерархията на Лунните Питри (богове) – Агнишвати – боговете на УМА и РАЗУМА.

БИЙ – най високото ниво на достижение в духовността от определено лице, живеещо на Земята, сред хората ( Бат, Бай, Бей, Бий и Бо – който вече не живее сред хората).

Следващите две степени на посвещение в Колобърството имат следното значение:

б) Орел – Слънчево посвещение.

в) Сокол – Небесно посвещение. Вселенско.

В Митологията на Българите, посветените последователи на Сокола са Сак и Сок – синове на Каргаура, тоест на Земния посветен в нивото Гарван. Значението им е: Сок –  сокол, Сак – място на соколите.

От колобърството знаем, че сричката РА или АР  означава Звезда – Слънце (Амон-Ра), а Централната звезда (Слънце) на нашата вселена се нарича Танг-Ра. Посветените от това ниво се наричат РААМАНИ – височинни хора,скити.

Планината Сакар в България се явява свещеното място на Слънчевите соколи. Област с името Сакар съществува и в Египет. Тъй като за Земята връзката с Небесните САА се  осъществява чрез съзведие Голямо  куче (Сириус), Египет издига Сокола (окото на Хор) във върховно същество.

Под името Горен Египет в Тангризма разбираме Балкански полуостров.

Синовете на Каргаура Сок и Сак са соколи, работещи в семейството на Орлите – земните посветени в нивото САА и оттук идва сакралната символика на Двуглавия орел, която ще разясним, защото с този символ се спекулира много.

Двуглавият орел е сакрален символ на колобрите – катари (алхимиците) –владетелите наДеветте снепени на Двете Йерархии, символично илюстрирани от двете глави на орела. Не на Сокола, а на Орела. Двуглав Сокол не може да има.

orel1.jpg

На снимката: Двуглав орел на колобрите – с девет пера на опашката.

Две глави с един организъм. Две йерархии в приоритета на свещенната цифра 14, която се образува от двойката крила на орела, всяко от които с по седем пера. Всяко от тях съответства на една от Сакралните вълшебни приказки, които са нализирани в книгата.  Този факт определя приказките като Път за духовното развитие на посветените, а Двуглавия орел като специален символ за колобъра – алхимик.

Деветте пера в опашката на орела са деветте нива на посвещенията, които колобърът вече е усвоил перфектно.За значението на опашката при животните говорихме в приказката „Котката”, тук само уточнявам, че при птиците е същото.

В сакралните релефи на двуглавия орел опашката може да бъде с Пет, Седем и Девет пера, което има своето кодово значение. Около него е венецът на Живота, който е съставен също от две части обединени в основата си от символа на Земната творческа йерархия, с код 6 (+1).

Над главата на Орела е Символът – код на Слънчевата творческа йерархия, чийто символ е 7 (+1).

Колобърът Двуглав орел работи с енергиите и на Двете йерархии, които ние наричаме Сила и Мощ. От тук произлизат и различията в качествата, задачите и дейността на двата основни вида, посветени от линията на Знанието – окултисти и езотерици. Окултистите работят със Силите на материалния свят,  докато езотериците предпочитат с Мощта на своето съзнание да променят съзнанието на непосветените. Велик пример в това алхимично ниво на възможностите на личността е исихастът  и Патриарх на Българския народ Евтимий (когато искат да му отсекат главата).

От името на сина на великия КаргаУр  Сок произлиза сакралното име и значение на свещената птица Сокол.

От името на другия му син Сак произхожда названието на предметите или всичко, което има таен, свещен, символичен характер с определено ниво на кодирана информация – сакрален.

+++ Сакрален – свещен атрибут, предмет със свещено значение за връзката  Сириус – Слънце – Земя. Сириус е двойна звезда от съзвездие Голямо куче.

Двуглавият орел е сакрален  символ на Колобрите от това високо Вселенско ниво на духовно просвещение.

orel2.jpg

На снимката: двуглав орел на Царството – с корона и пет пера на опашката. Когато същият се използва като държавен символ, задължително над главата на орела стои корона, символизираща земната власт, а опашката има само пет пера. Според българската устна колобърска традиция тези са символиките на Двуглавия орел. Всички други опити да се анализира този символ са свободни интерпретации, лишени от знание и принадлежност към някоя духовна школа или религия. Византия и Русия присвоиха този дълбоко сакрален български колобърски символ, но до ден днешен не знаят какво означава и какви следствия води след себе си  употребата му.

orel3.jpg

На снимката: двуглав царски символ – с корона и пет пера на опашката.
Приказката „Гарванът Салбий” разкрива за посветените колобри тайната на работата на посветените българи с непросветленото непросветено човечество.

Спас Мавров

“Български вълшебни сакрални приказки”.zip