– Използвате ли петрол? – попита Оуз.
– Ооооо, това е отживелица! – отговори момчето.
Всичко, което замърсява природата, отдавна е забранено.
– Ти къде работиш, – попита Оуз.
– Вкъщи естествено!
– Как така?
– Ами включени сме в мрежа и работим с техника, която не изисква да се поддържа офис. Спестяват се пари и съответно излишни усилия. В постоянна видеовръзка сме и работим екипно. Плащат ми по сметка с точки.
– Ами данъците?
– Нямаме данъци! Няма правителства! Няма държави!
Валутата е точкова. Генерира се в карта, с която мога да разменям точки за продукти или услуги.
– Нямате ли банки?
– Не!
– Всеки си има собствена сметка в световната система.
– Има ли безработица?
– Не!
– Как така?
– Ами всеки иска да работи и му се дават точки.
– Домове за сираци имате ли?
– Не! Децата са най-важните. Това са души, които ние посрещаме с радост и ако нещо се случи с някой родител, оставяме малката душа да си избере от желаещите приемни родители.
– Болници имате ли?
– Не са ни нужни. Тук при нас няма болести. Всички сме здрави.
– Не може да бъде! – възкликна Оуз.
– Така е! В училище ни учат как да се храним правилно, как да поддържаме емоционална хигиена.
– Емоционална хигиена.
– Да! Ние сме отговорни да се чувстваме добре. Нямаме право да нараняваме хората около нас с лошото си настроение – отговори Аби.
– Когато си щастлив, болестите изчезват. Учат ни също как да се зареждаме от природата и слънцето, как да се лекуваме сами и да си помагаме – допълни Вон.
– Какво се изучава в училищата? Кои предмети освен основните?
– Много предмети и всички са забавни и интересни,
защото се учат в динамична среда и най-вече практически занятия. Изучаваме енергийно лечение, пранично земеделие, старинни занаяти, слънчеви и биотехнологии, екосистеми и тяхното съхранение, ясновидство, етика на взаимоотношенията и комуникации, законите на кармата и Вселената, имаме много спорт – почти всичко, което се сетиш, и естествено след основното училище всеки си избира тясноспециализиран профил.
Започваме да работим още докато учим, за да се включим в системата за разпределяне на енергията между хората, така проверяваме на практика знанията си.
– Нямате ли изпити, оценки?
– Не. Всеки е прав, дори когато прави грешки, защото така се учим. Оценките са самите резултати и ние никога не се сравняваме. Просто живеем, давайки каквото можем, а получаваме в замяна всичко, от което имаме нужда.
– Не може да бъде! – Оуз беше отворил широко очи и не вярваше на ушите си.
– А имате ли старчески домове? – намеси се Рая.
– Не! Душите сами избират кога да се оттеглят от земята и тогава канят близките си на сбогуване. След медитацията, която се извършва, душата отлита за ново прераждане.
– Не видях възрастни хора наоколо?
– Ами, ние запазваме телата си дълго време млади.
Аз съм на шейсет, а Аби – и той посочи момичето – на петдесет.
– Намигна й закачливо.
– Наистина ли? Не се шегувате, нали?
Без малко да помисли, че му се подиграват, но видя сериозните им лица, по които нямаше и следа от насмешка. Къде бяха попаднали? Невероятен свят!
– Имате ли деца?
– Да, пет и шестото е напът.
– Така ли? – Рая се развълнува. – На колко години са?
– Най-голямото момче е на двайсет и пет, а най-малкото на пет.
– И успявате да запазите такава блестяща форма, спокойствие и желание за живот?
– Ами спортуваме всеки ден, имаме прекрасен дневен график и се радваме на живота! Когато не губиш енергия в гняв и негативни емоции, имаш много повече сили да се справяш с ежедневието!
– Не ви ли е скучно, като си имате всичко и нямате грижи?
– Не! Просто се забавляваме! Има толкова много неща, които още не сме опитали.
– С какво се храните? – попита Рая.
– Вие хора, с цялото ми уважение, от кой свят сте?
– Ммм – за малко Рая да им каже, но в главата й
прозвуча гласът на техния водач:
„Не трябва да се намесваш във времето, само наблюдавай и не отговаряй!“
Рая замълча.
– Естествено че се храним предимно със слънчева храна, но от време на време ядем ядки и зърнени култури, пием сокове от плодове и зеленчуци, билкови чайове и мед –довърши отговора си Вон. Има прекрасни полета и много млади хора обичат да отглеждат вкусни плодове и зеленчуци.
– А какво правите в свободното си време?
– Пътуваме със самолета ни. Много ни е приятно да се срещаме с хора от цял свят. Имаме приятели почти във всяка точка на Земята. Обичаме да плуваме и имаме график. Лятото всяка втора седмица сме на океан или на море, в различни континенти. Всяка първа седмица имаме гости от други страни. Зимата сме на ски по същия график, но когато ни омръзне, отиваме отново на море на някое екзотично местенце.
– Имате собствен самолет? – поинтересува се Оуз.
– Как си позволявате този живот? Богати ли сте?
– Какво значи богати? Просто работим. Самолетът
е като колата и всяко семейство има. Той също се зарежда със соларни системи по време на полет.
Докато говореха, неусетно бяха стигнали до дома на Вон и Аби.
– Заповядайте у нас на чаша сок! – покани ги любезно Аби.
Оуз и Рая се съгласиха. Влязоха в просторна, но не голяма стъклена къща. Вътре, освен дивани и кръгла стъклена маса, нямаше нищо претрупано. Голям стенен гардероб, кухненски бокс с уреди за изцеждане на сок,
голям екран на стената, хладилник от странен материал и дървен шкаф, където бяха поставени стъклени чаши.
Нищо излишно. Колко просто може да живее човек!
– Извинявай, Аби, но може ли да видя спалнята ви?
– Разбира се, мила, заповядай! – покани я тя.
Стаята отново бе със стъклени стени. Имаше излаз към просторна тераса и вътрешна баня. В средата беше разположена огромна кръгла бяла спалня и отново голям стенен гардероб. Аби го отвори и Рая видя огромно огледало на стената и закачалки, на които висяха костюмите на Вон и роклите на Аби. Всички бяха в светла млечна тоналност и покриваха цветовете на
дъгата. След краткото им отсъствие двете се върнаха в стаята при Оуз и Вон, за да се включат в дискусията.
– Каква религия изповядвате? – попита Оуз.
– Бог не е религия! – засмя се Вон. – Тук вярваме в това, че Бог е любов. При нас няма насилие. Всеки има свободната воля и разум. Всички сме Божии чеда, всеки изучава всички имена на Бог и как ще го нарече, е
само въпрос на негов личен избор.
– Това означава ли, че като се жените, всички изпълняват един и същ ритуал?
– Ние не се женим или омъжваме. Имаме развити сетива и можем да усетим коя е подходящата душа за нас. Разпознаваме се без никакво съмнение и нямаме нужда от вричане и клетви за вярност. Когато две сърца се обичат истински, няма нужда от брачни окови, те винаги ще се обичат. Вон погледна с така любов Аби, че Рая направо им завидя. На свой ред погледна към Оуз и видя, че той също я гледа нежно.
– Не можеш да задържиш любовта насила. Тя е енергия – или я има, или я няма. Власт над нея има само сърцето – добави Аби.
– Няма ли разводи? Ако се окаже, че вече не обичаш човека до себе си?
– Ние не се нараняваме никога и затова любовта между една двойка не изчезва. Основното нещо, заради което живеем, е Любовта. И двамата сме отговорни и я захранваме.
– Как така?
– Ами прекарваме много време заедно. Спортуваме, разхождаме се и никога не си казваме лоша дума.
– Не се ли отегчавате от еднообразието?
– Не! При нас всеки ден е различен, защото имаме свободата да правим каквото си поискаме, стига то да е в рамките на разумното и да е съобразено с вселенските закони.
– Как сте постигнали този ред в живота си?
– разпитваше Рая ненаситно, типично в неин стил.
– Нищо сложно! Родихме се в прекрасен свят, в който всеки помага на другия и споделяме всичко като едно семейство. Грижим се един за друг. Всеки се опитва да измисли нещо според собствените си заложби, така че да подобри живота на останалите. Всичко сме получили от другите и се чувстваме задължени да направим и ние нещо за тях. Аби например шие невероятни дрехи от естествени материи, а аз се опитвам да опростя живота на другите, за да имат време за семейството си. Създавам нови екологични технологии.
– Къде са децата ви в момента?
– Големите работят и специализират, а малките са на училище. Днес имат обучение по телепатия, а следобед ще садят нов сорт дървета, които да пречистват по-голямо количество въздух, въпреки че замърсяването почти изчезна, като няма заводи, които да изхвърлят вредни газове. Сега възстановяваме и водите, като отглеждаме специални водорасли, които се хранят с токсични и петролни отпадъци. Напът сме да се справим и с този проблем. Не знам как са живели прабаба ми и прадядо ми. Горките, толкова кратък живот са имали!
Рая искаше да прегърне тези хора сякаш винаги ги бе познавала и обичала. За миг се зачуди дали това не бяха тя и Оуз? Заедно – някога в бъдещето…
– Време е да тръгваме – чуха гласа на водача им.

„Пчелата“ – Оура Лов