cameron-gray-art-two-man-woman-anatomy-chakras-symbols-water-sky-meditation-spirituality

 

Влюбил се юноша дзен-будист в момиче и й предложил да му стане жена. Момичето се съгласило, но казало, че има чепат характер – невъздържана е и се кара. Юношата казал, че за него това е без значение – “Обичам те такава, каквато си”. Но имал само една молба към нея – да вика още по-силно, когато той медитира, за да може да заобича и чудесния й вик и да го хармонизира с пустотата. Тя не разбрала докрай предложението, но се съгласила.

Започнали съвместния си живот. Мъжът седнал да медитира. На жената не й харесало дългото мълчание на мъжа си и проявила претенциите си на висок глас. Но той не реагирал. След 4 – часово викане жената пресипнала и разбрала, че може да загуби гласа си. Седнала отчаяно на пода и замълчала.

Мъжът се обърнал и й казал:
– Скъпа, защо не викаш, почти заобичах вика ти и мъничко не ми достигна да успея да го хармонизирам с пустотата.
Жената погледнала умоляващо мъжа си и едва му проговорила, че повече не може да вика. Мъжът станал и прегърнал жена си, като й казал, че и без нейните викове ще я обича, защото си я обича такава, каквато е.

Донесъл чайника с горещ зелен чай и дълго разказвал на жена си за тишината, за медитацията и за това, колко вселени има в една чаша чай.

 

 
Превод: Анита