cropped-flashmo_dragonfly_01

Тази базова техника ви дава безплатен, бърз, лек и ефективен метод за работа с разхвърляните части от вашето подсъзнание. Разработена е от Интегралния институт на Кен Уилбър. Подсъзнателните („сенчести“) проблеми отдавна са признати за важни в психологията, но специализираната работа с тях традиционно е твърде продължителна и скъпа. Тук представяме методика за самостоятелна работа, по която някои биха могли да постигнат много, а други – да стигнат само донякъде; това зависи от състоянието на съответния ум, както и от редовността на практикуването.

1. Изберете преживяване от живота си, с което бихте желали да работите. Обикновено е най-лесно да се започне с човек, с когото имате емоционални проблеми (т.е. любим, роднина, началник…). Този човек може да ви плаши, тревожи или възмущава; или пък да изпитвате по отношение на него безразсъдна страст, необяснима зависимост, пиетет и т.н.

2. Вижте Сянката. Сега си представете този човек. Опишете качествата, които най-силно ви отблъскват или привличат, като използвате езика на третото лице (той, тя, то). Говорете за тях на глас, на ум или ги записвайте на хартия. Не се опитвайте да смекчавате или редактирате описанието си; все пак човекът, за когото става дума, няма да узнае за това, а за вас е важно да проявите автентичност, поне когато сте насаме със себе си!

3. Поговорете със Сянката, т.е. започнете въображаем диалог с този човек, като се обръщате към него във второ лице (ти, вие). Говорете или мислено произнасяйте с усета, сякаш той или тя наистина се намират при вас. Кажете му/й какво ви тревожи в отношенията ви. Например, попитайте го: „Защо постъпваш така с мене?”, “Какво искаш от мен?”, “На какво би ме научил?” и др. Отговорете от негово или нейно име, може и на глас, а може и да запишете целия диалог.

4. Станете Сянката – „превърнете се“ в този човек. Приемете в себе си качествата, които ви дразнят или привличат. Използвайте първо лице (аз, мое, на мен). Това може да ви причини неудобства – та това са същите черти, от които се дистанцирахте! Но продължавайте, като използвате утвърждения от рода на: „Аз съм безразличен“, “Аз съм жесток”, “Аз съм прелъстяващ”, „Аз съм работохолик“, „Аз съм музикално надарен“ и т.н. Може да запишете и това на хартия.

5. За да завършите Процеса, забравете изобщо за другия. Намерете същите тези качества в себе си и ги преживейте, като присъща част от природата си. Не провеждайте Процеса чрез абстракции и понятия, просто СТАНЕТЕ Сянката. Само така бихте могли да си върнете и интегрирате въпросните черти в себе си

Възможно е да се използва и празен стол, вместо да се водят записки. Поставете го срещу себе си и си представете, че избраният от вас човек седи на него. Опишете качествата на този човек, които ви провокират, после му ги „кажете“ направо „в лицето“, после седнете на стола му и „чуйте“ неговия отговор. Местете се от единия стол на другия, докато продължава диалогът. В “Станете Сянката” – останете на неговия стол и се „превъплътете“ в него. Пуснете в себе си качествата, които ви отблъскват или обвързват и говорете чрез „аз“-утвърждения.

В тази практика, ние намираме Сянката си в трето лице, започваме диалог с нея във второ лице и я откриваме истински в първо лице. Да Видиш, да Поговориш, да Станеш… Всъщност е просто.
„3-2-1“ променя перспективите от трето, във второ и после в първо лице. Когато някакъв аспект се е възприемал като заплашителен, ние сме се опитвали да се отделим от него и после сме настоявали: “Аз не съм това, аз не съм такъв. Аз съм нещо различно”. Проектирали сме нежелателната си черта върху други хора; това може да се отнася не само за низши, но и за висши аспекти, които не сме пожелали да приемем. Те се проектират от нас в образа на “Ти”; това може да има или да няма много общо с реалните качества на нарочената личност. Например, „ти си сърдит, алчен, непрактичен, гениален…“. Ако емоционалната заплаха, зависимостта или отхвърлянето станат толкова силни, че отхвърлим напълно съответния аспект, ние го изтласкваме в трето лице: “Той”, „Тя“ или “То”. Тогава Сянката се усеща „маскирана“, т.е. под формата на раздразнителност, страх или депресия, но ние не осъзнаваме защо се чувстваме по този начин!

Разсъжденията в обичайното ни състояние не са в състояние да ни помогнат относно Сянката. Също така, дори и чрез много медитиране, тя не би могла да ни се проясни, тъй като повечето медитации предполагат разтъждествяване с преживанията: “Вие не сте вашите мисли, чувства и действия.” Ала за да интегрираме Сянката, ние следва отново да се отъждествим с отхвърлените измерения на нашия опит. Ние можем реално да се освободим само от онова, което ни принадлежи съзнателно! Здравото разтъждествяване е възможно, само след като сглобим отново нашия цялостен психоемоционален „пъзел“.

Това е причината, поради която работата със Сянката е незаменим модул по пътя на терапията и интегралното ни развитие. Върнете си „сенчестите аспекти“, иначе те ще ви овладеят! Ние обичайно изразходваме неподозирано голямо количество вътрешна психична енергия, за да пазим някои аспекти от себе си скрити в подсъзнателната Сянка. Тази потискаща енергия би могла да се употреби за нещо коренно различно: например за лекуване, дълбока индивидуална трансформация, или за творчество. Но за да стане това възможно, необходимо е да преминем през изваждането на Сянката „на светлина“, да я осъзнаем и така да обединим разпръснатите си части!

Процесът „3-2-1“ може да се прилага по различни схеми. За начинаещи, практикувайте го веднъж седмично по половин час, като преработвате най-голямата тема на отминалите 7 дни. За по-напредналите се препоръчва отделяне на повече време, както и прилагане на Процеса относно всекидневни проблеми и теми от сънищата.

dpashkulev.info