Имало едно време един далечен остров, на който живеели всички човешки чувства и състояния – Радостта, Тъгата, Суетата и всички останали. Включително и Любовта. Но един ден им било съобщено, че островът е започнал да потъва и трябва възможно най-скоро да го напуснат. Затова всички се качили на своите лодки и се приготвили за отплаване. Останала само Любовта. Тя била много силно привързана към това място и искала да бъде там до последния възможен момент. Но когато видяла, че островът е потънал почти напълно, решила и тя да потърси помощ.
В това време покрай нея минало Богатството с една огромна лодка. Любовта го попитала:
Богатство, ще ме вземеш със себе си?
А то отвърнало:
– Не, не мога. Има много злато и сребро в лодката ми и няма никакво място за теб.
Тогава Любовта се обърнала към Суетата, която също минавала наблизо в красив плавателен съд.
Суета, моля те, помогни ми!
– Не мога да ти помогна, Любов. Ти си толкова мокрa, че ще съсипеш новата ми лодка… – оправдала се Суетата.
Заоглеждала се Любовта в търсене на своето спасение и видяла тогава Тъгата. Помолила за помощ и нея:
Тъга, нека дойда с теб!
Но и тя не се съгласила:
– Ах, Любов! Толкова съм нещастна, че имам нужда да остана сама…
В този момент покрай тях минало Щастието, но то пък било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала…
Отчаяла се Любовта и започнала да плаче. Тогава от някъде дочула глас да я вика:
– Ела Любов, аз ще те взема със себе си – казал един старец. Любовта не го познавала, а и била толкова развълнувана, че ще успее и тя да се спаси, та забравила да попита за името му.
Когато стъпили на твърда земя, старецът си тръгнал по своя път. Едва тогава Любовта осъзнала, колко много му дължи. Бързо изтичала при Мъдростта и попитала:
Мъдрост, кой беше този, който ме взе със себе си и спаси живота ми?
Мъдростта отговорила:
– Това беше Времето.
Времето ли? учудила се Любовта. – Но защо от всички, единствено то се съгласи да ме вземе със себе си?
– Защото само Времето е способно да разбере, колко велика е Любовта и да й помогне да оцелее, въпреки трудностите! – усмихнала се Мъдростта
~ . ~ . ~

Автор – неизвестен
Превод на български – Melisa