Ние имаме седем тела: физическо, етерно, астрално, ментално, духовно, космическо и нирванично.

Всяко тяло има свой тип сънища. Физическото тяло в западната психология е известно като съзнание, етерното – като подсъзнание, а астралното – като колективното неосъзнато.

Физическото тяло ражда свои сънища. Ако ви е разстроен стомахът, сънувате определен тип сънища. Ако имате температура – друг тип. Едно нещо няма съмнение: всеки сън е причинен от някакъв дискомфорт.

Физическото неразположение и дискомфорт раждат свой особен свят от сънища, затова физическият сън може да бъде стимулиран отвън. Вие спите. Ако ви сложат мокър чаршаф на краката, може да сънувате, че газите в река. Ако ви сложат възглавница на гърдите, може да ви се присъни, че някой е седнал върху вас, или че е паднал камък на гърдите ви. Това са сънищата, които идват чрез физическото тяло.

Етерното (второто) тяло също има свои сънища. Тези етерни сънища са объркали западните психолози. Фройд приема етерните сънища за проява на потиснати желания. Наистина съществуват сънища, предизвикани от потиснати желания, но те се отнасят към първото, физическото тяло. Ако сте потискали физическите си желания, например, когато сте гладували, много е възможно да сънувате, че закусвате. Ако сте потискали сексуалните си желания, възможно е да имате сексуални фантазии на сън. Но тези сънища се отнасят към физическото тяло. И оттук идва голямото объркване.

Етерното тяло по време на сън може да пътува. То може да напуска тялото ви. Ако си го спомните, струва ви се, че е сън, но не е сън в смисъла, в който разбираме сънищата на физическото тяло. Етерното тяло може да ви напуска, когато спите.

Вашето физическо тяло е тук, а етерното тяло излиза и пътешества в пространството. За него няма ограничения в пространството или разстояния. Тези, които не разбират това, не признават съществуването на етерното тяло, обясняват го като сфера на подсъзнанието. Разделят човешкия ум на съзнание и подсъзнание. Тогава наричат физиологичните сънища съзнание, а етерните – подсъзнание. А те не са подсъзнателни. Те са така съзнателни, както и физиологичните сънища, просто са на друго ниво. Ако започнете да осъзнавате етерното си тяло, сънищата от тази сфера ще станат осъзнати.

Подобно на физиологичните, етерните сънища също могат да бъдат стимулирани отвън. Един от методите за предизвикване на етерни видения и сънища е мантрата. Определена мантра или определена нади (слово, звучащо периодично в етерния център) могат да предизвикат етерни сънища. Има много начини. Звукът е един от тях.

Суфиите използват аромати за създаване на етерни видения. Самият Мохамед много обичал благоуханията. Определен аромат поражда определен сън.

Може да се използва и цвят. Летбитер веднъж имал етерно видение на синева – син цвят, но с определен оттенък. Започнал да търси този особен син цвят по пазарите из света. След неколкогодишно дирене намерил някъде в Италия кадифе в този цвят. С помощта на това кадифе предизвиквал етерни сънища и у други хора.

Когато се потопите дълбоко в медитация и виждате цветове, усещате аромати, чувате звуци и музика, непознати дотогава, това също са сънища, сънища на етерното тяло. Към тях се отнасят и тъй наречените духовни видения – те също са етерни сънища. Учителите, явяващи се на своите ученици, не са нищо друго, освен етерно пътешествие, етерни сънища. Но тъй като сме изследвали ума си на едно ниво от битието – физиологичното – то такива сънища се обясняват или на езика на физиологията или се отхвърлят и отричат, или се отнасят към подсъзнанието. Когато казваме, че нещо е част от подсъзнанието, ние просто признаваме, че нищо не знаем за него. Това е технически трик. Няма нищо подсъзнателно, просто това, което е осъзнато на по-дълбоко ниво, е неосъзнато на предхождащото го ниво. Затова за физическото тяло етерното е подсъзнание; за етерното – астралното тяло е подсъзнание; за астралното менталното е подсъзнание. „Съзнание“ е всичко, което познаваме, „подсъзнание“ – онова, което още не познаваме, неизследваното.

Има и астрални сънища. Чрез тях влизате в своите предишни прераждания. Това е третото измерение на сънищата ви. Понякога етерният или астралният сън може да бъде част от обикновения сън. Тогава сънят ви става объркан и нищо не разбирате от него. Тъй като седемте тела съществуват едновременно, понякога нещо от една сфера може да проникне в друга. Затова понякога даже в обикновените сънища се съдържат фрагменти от етерен или астрален сън.

В първото, физическото тяло, не можете да пътешествате нито във времето, нито в пространството. Ограничени сте от физическото състояние и от своето конкретно време – например – десет часа вечерта. Физическото ви тяло може да сънува в това определено време и пространство, но не и извън неговите предели.

В етерното тяло можете да пътешествате в пространството, но не и във времето. Можете да се отправите където поискате, но часът, все едно, ще бъде десет часа вечерта.

В астралната сфера, в третото тяло, може да се пътешества и в пространството и във времето. Астрал-ното тяло може да пресича бариерата на времето, но само по посока към миналото, не и към бъдещето. Астралният ум може да проникне в безкрайната верига на миналото – от амебата до човека.

В юнгианската психология астралният ум е наречен колективно безсъзнателно. Това е вашата индивидуална история на преражданията. Понякога тя прониква в обикновените сънища, но предимно в патологични състояния, а не когато сте здрави. При хората с психич-ни разстройства първите три тела губят обикновените си различия едно от друго. Психично болният може да сънува предишните си животи, но никой не му вярва. И той самият не си вярва и смята, че това е просто сън.
При него вече не е сънуване на физическо ниво, а на астрално. Астралните сънища имат голямо значение и смисъл. Но третото тяло може да вижда само миналото, не и бъдещето.

Четвъртото тяло е менталното. То може да пътува и в миналото и в бъдещето. В критични ситуации дори обикновен човек може да погледне в бъдещето. Ако умира близък човек, това може да бъде предадено и чрез обикновен сън. Тъй като не познавате другите нива на сънуване, не познавате другите възможности, съобщението може да проникне в обикновения ви сън. Но подобен сън няма да е ясен за вас, защото ще му се е наложило да преодолее много бариери преди да стане част от обикновения ви сън. Всяка бариера премахва по нещо, променя нещо. Всяко тяло има собствена символика и всеки път, преминавайки от тяло в тяло, сънят се превежда в символите на даденото тяло. Ето защо всичко се обърква.

Ако сънувате непосредствено в четвъртото си тяло, а не чрез другите тела, тогава имате възможност да проникнете в бъдещето. Но само в собственото си бъдеще. Това все още е индивидуално ниво, не можете да проникнете в бъдещето на друг човек.

За четвъртото тяло и миналото и бъдещето са толкова реални, колкото и настоящето. Минало, бъдеще и настояще става едно. Всичко се превръща в сега: сега се връщаш назад, сега се движиш напред. Вече няма минало и бъдеще, но все още има време. Времето, дори и като „настояще“, пак си остава като течение на времето. Все още ви се налага да фокусирате ума си. Можете да видите миналото, но за целта трябва да фокусирате ума си в тази посока. Просто сякаш временно изключвате настоящето и бъдещето. Когато се съсредоточите върху бъдещето, изчезват настоящето и миналото. Можете да видите и настоящето, и миналото, и бъдещето, но поотделно, не като едно. И можете да сънувате само своите собствени индивидуални сънища, сънища, принадлежащи ви като на отделна личност.

Петото тяло, духовното, излиза извън пределите на индивидуалното ви време. Сега сте във вечността. Сънят ви не се отнася само до самите вас, а обхваща цялото съзнание. Вие вече знаете цялото минало на всичко съществуващо, но не знаете бъдещето.

Чрез петото тяло са се появили всички митове за сътворението. Те навсякъде са еднакви. Различни са символите, малко се различават историите, но независимо дали са християнски, индийски, юдейски или египетски, всички митове за сътворението – как е създаден светът, как е възникнал – са сходни и имат обща основа. Например, в целия свят съществуват митове за великия потоп. Исторически сведения за това явление не са запа-зени, но митове има. Те се дело до петото, духовното тяло. Петото тяло може да ги вижда насън.

Колкото по-дълбоко прониквате навътре, толкова повече сънят се доближава до реалността. Физиологичните сънища не са много реални, макар че имат известна доза реалност. Етерните сънища се доближават повече до действителността, астралните са по-близо, ментал-ните – още по-близо, и накрая, в петото тяло, в сънищата си откривате истинската реалност. Те са начин за опознаване на реалността. Това не може да се нарече точно сънуване, но в някаква степен е сън, защото реалността не присъства обективно. Тя има обективност, но се проявява като субективно преживяване.

Двама души, реализирали петото си тяло, могат едновременно да сънуват еднакви сънища, което дотогава е невъзможно. Обикновено не може да се сънуват общи сънища, но от петото тяло нататък един и същи сън може да бъде сънуван едновременно от много хора. Ето защо тези сънища, в известен смисъл, са обективни. Можем да ги сравняваме. Именно по такъв начин много хора, сънувайки в петото тяло, са научавали едни и същи митове. Тези митове не са измислени от отделни личности. Те са създадени от цели школи чрез съвместен труд и в рамките на определени традиции.

И тъй, петият вид сънища е доста по-реален от предшестващите четири, които, в известен смисъл, са нереални, тъй като са индивидуални. Никой друг не може да сподели твоето преживяване. Невъзможно е да се провери неговата достоверност – може да е само твоя фантазия. Фантазията е една ваша проекция; сънищата са нещо несъществуващо, което само вие сте видели. Когато навлизате навътре в себе си, сънищата стават все по-малко илюзорни и фантастични, и все по-обективни, по-реални и по-истински.

Всички богословски понятия са създадени от петото тяло. Те могат да се различават в езика, терминологията, концепциите си, но в основата си са еднакви. Това са сънища, сънувани от петото тяло.

В шестото, космическото тяло, преминавате границите на съзнанието, подсъзнанието, материята и разума. Всички различия изчезват. Шестото тяло сънува космоса. Вие прекрачвате прага на съзнанието и подсъзнателният свят става осъзнат. Вече всичко е живо и съзнаващо. Даже това, което наричаме материя, става като част от съзнанието.

В шестото тяло са реализирани космическите митове. Вие сте трансцедентирали индивидуалното, транс-цедентирали сте съзнателното, трансцедентирали сте пространството и времето, но все още остава езикът. Той сочи нещо, той нещо обозначава. Теориите за Брах-мана, майя, за единството и безкрайността – всички те са реализирани в шестото тяло. Тези, които са сънували сънища в космическото измерение, са били създателите на великите системи, на великите религии.

Чрез шестия тип ум сънищата се явяват като проекции от битието, а не от небитието; обличат се в термини на позитивното съществуване, а не на несъществу-ването. Но при тях се наблюдава привързаност към съществуването и страх от небитието. Материята и съзна-нието са станали единни, но не и битието и небитието. Съществуването и несъществуването все още са разделени. Това е последната бариера.

Седмото тяло, нирваничното, преминава границите на позитивното и прави скок в нищото. То има свои сънища: за небитието, за нищото, за пустотата. „Да“ е останало далеч назад, даже „не“ сега е престанало да бъде „не“; нищото не е нищо. Напротив, това нищо е станало повече от безкрайно. Позитивното трябва да има граници, то не може да бъде вечно. Само отрицателното е без граници.

Седмото тяло има свои сънища. Но в тях няма нито форми, нито символи. Има само безформеност. Няма звук, има само беззвучие – само абсолютно безмълвие. Сънищата на безмълвието са всеобхватни и безкрайни.

Ето това са седемте тела. Всяко сънува свои сънища. Но седемте измерения на сънища могат да станат пречка за опознаването на седемте типа реалност. Физическото ви тяло умее да различава реалността и съня. Когато се храните, това е реалност, а когато сънувате, че се храните, това не е реалност. Сънят става заместител на истинската храна. Физическото тяло има своя реалност и свои сънища. Това са два различни начина на функциониране на физиологията, които много се различават един от друг.

Колкото сте по-близо до центъра, колкото в по-високо тяло се оказвате, толкова по-близко са сън и реалност. Както радиусите на окръжността се сближават, доближавайки центъра й, и се отдалечават, отивайки към периферията, така и сънищата и реалността са по-близо един до друг, когато сте по-близо до центъра си, и се отдалечават при движение към периферията. При физическото тяло сънищата и реалността са разделени от голямо разстояние. Тези сънища са чиста фантазия.

Това разделение не е толкова голямо в етерното тяло. Реалността и сънищата се доближават и вече е трудно да се различат едно от друго. Но все пак има различия. Ако етерното ви пътешествие е било реално, то ще се появи, докато бодърствате. Ако е било сън, то ще се случи когато спите. За да се различат, човек трябва да е пробуден в етерното си тяло.
Има начини да си осъзнат в етерното тяло. Всички методи за вътрешно въздействие, като например джапа медитация (повтаряне на мантри), ви отделят от външния свят. Ако заспите, постоянното повтаряне на мантрите предизвиква у вас хипнотичен сън. Тогава ще сънувате. Но ако съумеете постоянно да осъзнавате своята джапа, тя няма да ви окаже хипнотично влияние и тогава ще опознаете реалността на етерното тяло.

В третото, астралното тяло, е още по-трудно да се усети разликата между сънищата и реалността, тъй като те още повече се доближават. Ако познаете истинското астрално тяло, а не само астралните сънища, вие ще преодолеете страха от смъртта и от този момент ще познаете безсмъртието. Но ако това е само астрален сън, а не реалност, ще се парализирате от страх от смъртта. Страхът от смъртта – това е моментът на различаването, пробният камък.

Този, който вярва в безсмъртието на душата и го повтаря безкрайно, докато не се убеди, не е в състояние да различи реалността на астралното тяло и астралния сън. Не е нужно да се вярва в безсмъртието; това трябва да се знае. Но преди да го узнае, човек трябва да мине през съмненията и неувереността. Само тогава можеш да се убедиш действително дали знаеш или просто си го измислил. Ако вярвате в безсмъртието на душата, тази вяра може да проникне в астралния ви ум. Тогава ще сънувате, но то ще е само сънуване, нищо повече. Ако имате не вяра, а жажда да намерите и узнаете истината, без да знаете какво търсите и какво ще намерите, когато нямате предварителна представа, ако просто търсите в пустотата, тогава ще откриете разликата. Тези, които вярват в безсмъртието на душата и в миналите животи, които приемат всичко това на доверие, просто сънуват астрални сънища, но не познават реалността.

В четвъртото, менталното тяло, сънищата и реалността стават съседи. Те толкова си приличат, че вероятността да приемеш едното за другото е много голяма. Менталното тяло сънува сънища, сходни с реалността. Има начини за предизвикване на такива сънища. Чрез практикуване на йога, тантра и други методи, чрез гладуване, усамотение и тъмнина, се създават сънища от четвъртия тип – ментални сънища. И те изглеждат по-реални от околния свят.

В четвъртото тяло умът достига върховете на творчеството – не му пречи нищо обективно и материално. Той има пълна свобода за творчество. Поетите, художниците – те всички живеят в четвъртия тип сънища. Този, който сънува в четвъртата област, може да стане велик художник. Но не и знаещ.

В четвъртото тяло трябва да се осъзнава всичко, създадено от ума. Не трябва да се проектира нищо; иначе то ще се осъществи. Не трябва да се желае нищо, иначе е много възможно желанието да се осъществи. Не само вътре, но и вън желанията могат да се изпълнят. В четвъртото тяло умът е много силен и кристално чист, защото то, четвъртото тяло, е последното му убежище. По-нататък започва не-умът.

Четвъртото тяло е първоизточник на ума, затова може да сътвори всичко, което човек желае. Трябва постоянно да си бдителен, да нямаш никакви желания, фантазии, образи, нито на Бог, нито на Учител. Иначе ще ги създадеш от самия себе си. Ти ще си техен творец! Да ги видиш е такова блаженство, че често не можеш да устоиш на желанието да ги създаваш. Това е последното препятствие за садхака, за търсещия. Ако го преодолее, няма повече бариери.

Ако в четвъртото тяло само осъзнавате като наблюдател, тогава реално знаете. В противен случай, сънищата продължават. А никаква действителност не може да се сравни с тези сънища. Блаженството им е несравнимо. Затова е нужно да осъзнавате екстаза, щастие-то и блаженството и постоянно да се пазите да не попаднете в клопката им. Един образ довежда след себе си друг и вие продължавате да спите.

Четвъртият тип сънища може да се преодолее само ако останете наблюдатели на случващото се. Цялата работа е да останеш наблюдател, а не да се отъждествяваш. Отьждествяването е сънят за четвъртото тяло. В четвъртото тяло осъзнаването и наблюдението са пътят към реалното.

В петото, духовното тяло, сънят и реалността стават едно. Всяка двойственост изчезва. Вече не става дума за осъзнаване. Дори и да не осъзнавате, ще осъзнаете неосъзнаването си. Сънят вече е отражение на реалността. Има разлика, но няма разграничение. Ако виждам себе си в огледалото, няма разлика между мен и отражението ми, но има различие. Аз съм истински, а то не е.

Петият ум, ако е усвоил различни понятия, може да добие илюзията, че опознава себе си, само защото се вижда в огледалото. Той ще опознае себе си, но не такъв, какъвто е, а само като отражение. В това е единствената разлика. А тя е по-своему опасна. Опасна е, за-щото човек може да се задоволи с отражението и да приеме огледалния образ за реален.
За самото пето тяло това не представлява голяма опасност, но за шестото тяло е опасно. Ако сте се виждали само в огледало, няма да успеете да преминете границата, разделяща петото от шестото тяло. Тази граница не може да бъде премината през огледало. Мнозина са достигнали на петото тяло. Тези, които твърдят, че съществува безкрайност на душите и всяка душа има своя индивидуалност, са хора, задържали се на петото тяло. Опознали са себе си не непосредствено, а чрез посредничеството на огледалото.

Откъде е дошло това огледало? То възниква от култивиране на понятието: „Аз съм душа – вечна и безсмъртна. Стоя над пределите на смъртта и над пределите на живота.“ Да си представиш себе си като душа, без да познаваш нещата, значи всъщност да създадеш огледало. Тогава няма да се опознаеш, какъвто си, а само отразен в собствените си понятия. Единствената разлика е, че ако знанието идва чрез огледалото, то е сън; а ако идва пряко, непосредствено, без всякакви огледала, тогава е истинско. Това е единствената, но много важна разлика – не по отношение на вече преминатите тела, а по отношение на тези, които предстои да бъдат преминати.

Как може да се осъзнае сънуваш ли в петото тяло или живееш в реалността? Пътят е един: да изоставиш всички писания, да се разделиш с цялата философия. Вече не ти трябва никакъв гуру, защото той ще се превърне в огледало. От този момент си съвършено сам. Не ти трябва водач, защото водачът ще се превърне в огледало.

От този момент следва пълно и съвършено уединение. Не самота, а уединение. Самотният човек винаги съпоставя себе с другите. Уединението означава да си насаме със себе си. Аз съм самотен, когато има връзки между мен и другите, уединението е аз съм.

Нужно да си уединен във всички измерения: думи, понятия, теории, философии, доктрини; учители; писания; християнство и индуизъм; Буда, Христос, Кришна, Махавира. Необходимо е да оставаш в уединение; иначе всичко може да се превърне в огледало. Много ценно, но много опасно.

Ако сте абсолютно насаме със себе си, няма нищо, в което да се отразявате. Затова ключът към петото тяло е медитацията. Чрез нея намирате съвършено уединение, ставате свободни от всякакъв умствен процес. Това означава да си без ум. Ако има някакъв ум, той се превръща в огледало и вие се отразявате в него. Сега трябва да си с не-ум – без мисли, без представи.

В шестото, космическото тяло, няма огледала. Присъства космическото. Личността изчезва. Няма я, няма сънуващ. Но сънищата могат да съществуват и без сънуващ. А когато има сън и няма сънуващ, този сън изглежда истинска реалност. Няма ум, няма кой да мисли, затова това, което знаем, е действително известно. То става наше знание. Появяват се митове за творението. Вас ви няма, но нещо е преплувало покрай вас. Няма кой да оценява, да сънува.

Но умът, който отсъства, все пак съществува на някакво ниво. Унищоженият ум още съществува, но не като индивидуалност, а като космическо цяло. Вас ви няма, но има Брахма. Ето защо казват, че целият свят е сънят на Брахма. Целият този свят е сън, майя. Не сън на някакъв индивид, а сън на цялото. Вас ви няма, но цялото сънува.

Единствената разлика е в това дали сънят е позитивен или не е. Ако е позитивен, значи е сън, защото във висшия смисъл съществува само негативното. Когато всичко е станало част от безформеното, когато всичко се е върнало в първоизвора, тогава всичко Е и в същото време не е. Позитивното е единственото, което е останало, но и то трябва да се прескочи.
И тъй, ако в шестото тяло позитивното е изгубено, вие прониквате в седмото. Реалността на шестото е врата към седмото. Ако не е останало нищо позитивно, дори мит или образ, сънищата се прекратяват. Тогава има само това, което Е. Вече не съществува нищо друго, освен това, което Е. Няма предмети, но има източник. Няма дърво, но има семе.

Тези, които знаят, наричат този тип ум самадхи със семе – сабиджи самадхи. Всичко е изчезнало; всичко се е върнало в първоизточника, в космическото семе. Няма дърво, но има семе. И то все още може да сътвори сънища, затова дори семето трябва да бъде унищожено.

В седмото тяло няма нито сън, нито реалност. Да се види нещо реално може само докато са възможни сънищата. Щом няма възможност за сънища, не съществува нито реалното, нито илюзорното. И тъй, седмото тяло е центърът. Тук сънят и реалността са станали едно. Между тях няма разлика. Или сънувате нищото, или познавате нищото, но нищото си остава едно и също.

Ако ви виждам насън, това е илюзия. Ако ви виждам наяве, е реалност. Но дали виждам насън вашето отсъствие или го виждам наяве – то е едно и също. Ако сънувате отсъствието на нещо, сънят прилича на самото отсъствие. Разлика е само в термините на нещо позитивно. Затова до шестото тяло съществува разлика. В седмото тяло остава само нищото. Отсъства дори семето. Това е нирбиджи самадхи, самадхи без семе. Сънищата стават вече невъзможни.

И тъй, има седем типа сънища и седем типа реалности. Те се проникват взаимно и това поражда голямо объркване. Но ако си изясните разликата между тях, това много ще ви помогне. Психологията все още знае съвсем малко за сънищата. Това, което е известно, се отнася до физическото и отчасти до етерното тяло. Но и етерното се тълкува като физическо.

Юнг е проникнал малко по-дълбоко от Фройд, но неговият анализ възприема човешкия ум като митологичен, религиозен. Но съдържа зърно. Ако на западната психология й е писано да се развива, то ще стане чрез Юнг, не чрез Фройд. Фройд е пионер, но всеки пионер става препятствие за по-нататъшен прогрес, ако привързаността към него премине във фанатизъм. Независимо, че Фройд вече е остарял, западната философия все още е обсебена от неговите идеи. Време е Фройд да мине в историята, а психологията да продължи нататък.

В Америка се опитват да изучават сънищата чрез лабораторни методи. Има много лаборатории, но използваните методи се отнасят само до физиологията. Необходимо е да се обърнат към йога, тантра и другите езо-терични методи, ако искат да опознаят света на сънищата. Всеки тип сънища има свой паралелен тип реалност – ако не бъде опозната цялата майя, целият свят на илюзии, не е възможно да се опознае реалността. Само чрез илюзорното може да се опознае реалността.

Моля ви, не приемайте всичко, което ви наговорих тук, като теория, като система. Просто го приемете като отправна точка и започнете да сънувате осъзнато. Само когато бъдете осъзнати в сънищата си, ще успеете да опознаете реалността.

Ние не осъзнаваме дори собственото си физическо тяло. Не го усещаме. Само когато някоя негова част заболее, започваме да го осъзнаваме. Нужно е да осъзнаем тялото си в състояние на здраве. Осъзнаването на тялото при болест е извънредна мярка. Това е естествен заложен в нас процес. Умът ви трябва да узнае, че някаква част от тялото не е в ред и е нужно да положи грижи за нея. И щом оздравеем, отново забравяме тялото си.

Трябва да осъзнаете проявите на тялото – как работи, какви фини усещания има, неговата музика и неговото мълчание. Понякога тялото ви мълчи, понякога шуми, понякога е релаксирано. Във всяко състояние усещанията са различни и е жалко, че не осъзнаваме то-ва. Когато лягате да спите в тялото стават фини промени. Когато се събуждате сутрин отново настъпват промени. Нужно е те да се усетят.

Когато сутрин искате да отворите очи, не го правете незабавно. Като усетите, че сънят е преминал, осъзнайте тялото си. Не отваряйте очи веднага. Усетете какво става с вас. Вътре във вас стават големи промени. Сънят ви напуска и го сменя будуването. Виждали сте как изгрява слънцето, но не сте виждали как изгрява тялото ви. То е по своему прекрасно. Тялото има утро, има и вечер. Това се нарича сандхя – момент на трансформация, момент на промяна.

При заспиване мълчаливо наблюдавайте какво става. Ето, идва сънят. Осъзнавайте го! Само тогава ще съумеете да осъзнаете физическото си тяло. И щом осъзнаете физическото си тяло, ще разберете какво е физиологичен сън. Тогава сутринта ще успеете да си спомните кой сън е бил физиологичен и кой не. Когато опознаете своите вътрешни чувства, вътрешните си потребности, вътрешните ритми на тялото си, ще съумеете да разберете езика на сънищата си, в които те се отразяват.
Хората не разбират езика на собственото си тяло. А тялото притежава своя мъдрост. То има хилядолетен опит. В тялото е затворен опитът на баща ви и майка ви, на техните родители, и тъй нататък, в течение на много векове, през които семето на тялото се е развило, докато стане това, което е сега. Тялото има свой език. Затова преди всичко трябва да се разбере езикът на тялото. Само когато го разберете, ще разберете какво представляват физиологичните сънища. И тогава, на сутринта, ще можете да различите физиологичните сънища от другите.

Тогава ще ви се отвори нова възможност – да осъзнаете етерното си тяло. Само тогава, не преди това. Ще станете по-фини. Ще сте в състояние да усещате звуци, аромати и оттенъци на по-фино ниво. Тогава, когато вървите, ще знаете, че върви физическото тяло, а не етерното. Тази разлика ще ви бъде пределно ясна. Когато се храните – яде физическото, а не етерното. Съществува етерна жажда, етерен глад, етерни стремежи, но те могат да се разпознаят само след като напълно се опознае физическото тяло. Така постепенно ще бъдат опознати всичките тела.

Сънищата са едни от най-великите явления. Те все още са скрити, неразгадани, неопознати. Те са част от тайното знание. Но сега е дошло време, когато всичко тайно трябва да стане явно. Всичко, което е било скрито досега, не трябва повече да остане скрито, защото това е опасно.

В миналото е било необходимо някои неща да остават в тайна, тъй като знанието, попаднало в ръцете на невежите, може да бъде опасно. Така се получава сега с научното знание на Запад. Учените осъзнаха тази криза и искат да създадат тайни науки. Ядреното оръжие не трябваше да се дава в ръцете на политиците. Следващите открития трябва да останат неизвестни. Ще се наложи да изчакаме времето, когато човекът ще порасне до състояние да му бъде открито цялото знание, без всякакви опасения.

На Изток са известни много неща в областта на духовното. Но ако те попаднат в ръцете на невежи хора, това ще причини безброй вреди, затова ключът е бил скрит. Знанието станало тайно, езотерично и много внимателно се предавало от човек на човек. Но сега, поради прогреса на науката, дойде време то да се открие. Ако духовните, езотерични истини, останат неизвестни, науката ще стане опасна. Те трябва да станат явни, за да върви духовното знание в крак с научното.
Сънят е една от най-важните езотерични сфери. Аз ви разказах нещо за нея, за да можете да започнете да осъзнавате, но не съм ви казал всичко. Не е нужно и няма да ви е от полза. Оставих ви празноти. Ако се задълбочите в казаното, всички празноти автоматично ще се запълнят. Аз ви дадох само външните очертания. Това не е достатъчно, за да построите теория, но е напълно достатъчно, за да можете да започнете.
Извадка от книгата „Трансформиране на седемте тела“, Ошо, изд. Шамбала

 

geosoul.wordpress.com