В основата на тази класификация е книгата на Авесалом Подводни – „Повест за фината седмица“

 

„Тъй като човешкият разум не познава начини на съществуване, които да не са свързани с формата и движението, той среща огромни трудности в опита си адекватно да отрази безформените състояния на пасивност, които между другото съществено се отличават от несъществуването“ – Мистичната Кабала, Д. Форчън. Например камъните са обекти, чиято вибрация ние не долавяме, но това е защото тяхната честота на „трептене“ се отличава от нашата. За нас те не са живи, но в действителност не е така. Те представляват най- ниското ниво на еволюционно развитие на Земята, но в тях също има енергия, особено в кристалите. Животът им просто тече много бавно. Растенията са по- гъвкави, животът им е по- подвижен, но пък за сметка на това е много по- кратък. Животните – от амебите до конете и делфините, представляват следващото стъпало на еволюцията, както на физиологичната, така и на духовната. Когато едно животно умира, неговата душа се завръща в един общ съсъд от животински души. Животните имат колективна душа. Те нямат прераждания, съответно и карма. Човекът обаче има индивидуална карма.

Той притежава физическо тяло, следващите три са Ефирното, Емоционалното(астралното) и Менталното. Те са това, което ние наричаме душа. Първите 4 тела представляват низшето ни Аз или личността. Следващите три тела са Каузалното, Будхиалното и Атманическото – тяхната съвкупност образува Висшето Аз. Именно това е онази част от нас, която се преражда. Последните 3 тела ние не можем да осъзнаем. Можем да видим само последствията от това, което се случва на тези нива. Каузалният поток представлява особен интерес за предсказателите, тъй като в него се съдържа информацията за плътната карма на човека – конкретни събития от външния му живот и отчетливи преживявания за вътрешния. Будхиалното тяло съдържа информация за фината ни карма, т.е за основните сюжети, в съответствие с които се развиват плътните събития. Чрез това тяло може да се влияе на фундаменталната психична структура на хората и базовите жизнени сюжети, които са тясно свързани с неговите основни жизнени позиции, етиката и конкретните начини за възприемане на света. Атманическото тяло или Атманът, както още го наричат, е „обвивката“ на висшето ни Аз. В това тяло е закодирана мисията на човека в конкретния живот, като то включва определените сценарии, записани в Будхиалното ни тяло. С Атмана са свързани най- високите ни религиозни идеали и абстрактно–философски жизнени позиции, специфичният ни начин за общуване с Бога и само на нас присъщо светоусещане. Това е религиозност в най- интимния смисъл на думата. В него са записани жизнените принципи на индивида. Това са неща, за които той не може да си затваря очите. Тези ценности вибрират на ниво, което е по- високо от неговата личност.

За какво се преражда тази част, която наричаме Висше Аз? За да еволюира. Това е отговорът. Еволюцията на духа се постига единствено по време на живота на Земята.

Има понятие като Дух Наставник. Това е дух, който е минал през всички възможни нива на развитие, еволюирал е в максимална степен и вече е спрял да се преражда на Земята, с което неговите земни задачи обаче не приключват. Той е на такова вибрационно ниво, че ако се инкарнира в човешко тяло, то няма да може да го понесе и ще се разпадне. Тук душата е надраснала човешкото въплъщение, нивото на човешката раса, като това е върховната еволюция на духа. Какви са неговите задачи към Земята тогава? Той се превръща в Дух Наставник на души, които отделя от самия себе си и пуска по веригата на преражданията. Те са точно определено количество- 12. Тъй като животните, дори и най- еволюиралите, не могат да се инкарнират в човешки облик, на тяхната душа им е необходима една така частица от Духа Наставник, за да получат човешки живот. Това е онази Божествена част, която в Кабала се нарича Нишама и без която човекът би бил просто един бозайник. Всички сме по образ и подобие Божие създадени и във всеки от нас има Божествена искра. Това е като Слънцето, което огрява всички без изключения. Така че във всички хора има както животинска, така и Божествена субстанция.

Всеки от нас има такова духовно дванадесет членно семейство. Тоест има още 12 човека на Земята, които носят частици от общ за всички тях Дух Наставник. Той се развива и еволюира именно чрез тях. Той също така е отговорен за тях и когато някоя от тези 12 души започва да изостава в духовното си развитие, той й изпраща подкрепа отстрана на някоя от останалите души от това семейство.

Нива на духовно развитие имат всички и всичко- държави, народи, също и планетата, тъй като според първия херметичен принцип тя е съзнателна.

Нивата следват символично ведическия смисъл и цвят на чакрите. За улеснение ние ще ги назоваваме по цвят.

Първо човешко еволюционно ниво- Муладхара – червеното ниво – това е оцеляващият човек (условно дивак, роб, войник).

Второто ниво е Свадхистхана – оранжевото ниво – това е живеещият човек (феодалният селянин). Начинът на живот на това ниво е свързан с приспособяване и познание.

Третото ниво е Манипура – жълтото ниво – това е управляващият човек (повелителят). Тук Егото влиза в резонанс със собствения си цвят. Нивото на Волята.

Четвъртото ниво е Анахата – зеленото ниво. Това е любещият човек. Тук индивидът може да пропуска през своето същество Божествената енергия на любовта.

Петото ниво е Вишудха – светлото – синьото ниво – съвършеният човек (наставничесто). Такива хора трябва да основават школи и да живеят не заради себе си, а заради човечеството. Това също е ниво на Волята, само че на Божията воля.

Аджна – синьо ниво – виждащият човек (пророк). Това ниво не е представено в съвременното ни общество.

Сахасрара – лилаво ниво – Божи човек (Бог). Това ниво не е представено в съвременното ни общество.

На последните две нива душата вече не се въплъщава във физическо тяло. Ако това се случва, то е по изключение и само заради много значими задачи, които да променят света.

За нас простосмъртните съществува ниво на Висшето ни Аз и ниво на Низшето ни Аз или на личността, както още го наричаме. Тези нива могат да бъдат различни.

Например Висшето ни Аз се преражда от живот в живот и расте в духовната си еволюция. Да речем 5, 7 живота подред се преражда на червеното ниво. Първо стартира от червено–червено ниво, после преминава към червено-оранжево, после червено–жълто, червено–зелено и така докато не стигне до следващото ниво, което ще бъде оранжево-червено.

Нивото на Низшето ни Аз или на Личността винаги започва еволюцията си от базовото червено ниво на оцеляването. Като Иван или Петър в този си живот аз стартирам като червен и духовната ми цел е да се изравня с нивото на Висшето ми Аз, което може да е на всяко друго ниво- както червено, така и светло – синьо. Няколко години ще прекарам в усвояването на червеното ниво, после няколко за усвояването на жълтото и така докато не достигна нивото на Висшето ми Аз. Само когато си изравня нивата, мога наистина да говоря за Самореализация. Тогава постигам своята Самост, според терминологията на Юнг. Ако се закрепя добре на изравненото ниво и живея години наред в това състояние на низше и висше Аз в единен цвят, тогава може да стане преходът към следващото ниво. Това може да се случи единствено по време на инкарнация. Тогава Низшето Аз надраства Висшето си Аз и става този преход. НО той може да се точи и няколко живота. Човек уж заявява намерението си да се закрепи на по- високото ниво, но тъй като то не му е достатъчно познато, пак се спуска на предишното.

Всички хора имат много така наречени „опашки“. Да речем, ако човек е постигнал жълтото ниво като цяло, той може да има червени опашки по отношение на определена тема. В него в определени моменти да се поражда страх за оцеляване например.

Има души, които са постигнали много високо светло- синьо ниво, което също наричахме ниво на Волята. Била им е дадена реализационна власт, за да помогнат в нещо конкретно на човечеството, а те са я използвали за свое благо. Обикновено тук давам примера с Продан Христов, за който Карбовски беше направил двучасов репортаж. Този човек е измислил лекарство против рака. То представлява някаква формула-панацея, която за броени месеци лекува раково болни в 4 стадий. Хората оздравяват и после живеят колкото им е отредено без никакви проблеми. Карбовски интервюираше такива излекувани, които разказваха, че лекарите са ги отписали и те чак тогава като последен влак са търсили Продан Христов. И така, този човек- П. Христов, е вече на 90 и няколко години и казва така: „ще продам рецептата на някоя фармацевтична компания“. Карбовски го пита: „за колко пари?“. Той казва: „много евтино, само за 10 000 000 евро. Това е много евтино за тези браншове!“. Карбовски пита: „ами ако не доживееш? Много си стар вече, утре може да умреш и формулата ще си остане в главата ти!….“. Ето това е „рушене на нивото“. Такива души в следващата им инкарнация отново се връщат на жълтото ниво, където да отработват и изтъняват своето Его още и още, пак и пак. Жълтото ниво по принцип се минава много трудно за нас хората. Само на това ниво може да се използва Егото за себе си. Тук е допустимо. За да преодолее страстта си към властолюбие, човек трябва да й се насити в най- голяма степен и като види, че тя не му носи „напълване“, не му дава нищо стойностно за душата, осъзнава, че трябва да я отхвърли и да търси нещо, което наистина може да го направи щастлив.

Червеното ниво

Червените съвсем до скоро са били животни. Те тепърва са започнали да се инкарнират в човешки облик. Имат чудесно развит инстинкт за оцеляване, съответно и прекрасни физически данни. Техните задачи се свеждат до оцеляването и запазването на човешкия вид. Имат стадно, колективно мислене. Трябва да са като всички, за да оцеляват по- лесно. С нищо не трябва да са по- различни от останалите. При тях има стремеж към максимално популярен и усреднен начин на мислене. Тяхната личност е невероятно цялостна. Те нямат вътрешни противоречия и терзания, както и вътрешен диалог. Тези неща са характерни за хора от по- високо стъпало на духовното развитие. Червените конкретно знаят как да живеят. На тях е трудно нещо да им се доказва. Те смятат, че останалите хора, ако не вършат нещо „полезно“, значи се занимават с глупости. Обичат да се размножават. Те са най-много на нашата планета. Не изхвърлят абсолютно нищо, което след 20 години може да им потрябва. Имат нечовешко търпение. Не осъзнават духовната си част. Те са гола маймуна, която има човешка душа.

Напомням, че всички ние сме започнали духовно- еволюционното си развитие от този базов етап, затова описвайки това ниво, не деля и себе си от него!

Червените имат нужда от пастор. Инакомислещите ги отхвърлят, не ги приемат, както са правели в Спарта. Когато са заедно, са силни. Човекът е разумен, а тълпата е безумен звяр. Имат категорично мислене. Когато Мойсей е слязъл първия път от планината Синай с двата скрижала, на които били изписани така наречените Божи заповеди, той заварил отрекла се от него тълпа, която се била отдала на разгулен живот. Той разбрал, че на такъв тип хора не може да им се разкриват подобни космически тайни и затова строшил скрижалите. Възкачил се втори път и тогава вече донесъл десетте Божи заповеди, които познаваме в сегашния им вид. За хората от тогавашното еврейско племе е било достатъчно да изпълняват безпрекословно тези 10 наставления, за да могат да еволюират или поне да не деградират повече от това, което са били. Червените приемат религията от гледна точка на забраните и догмите. Страхуват се от това за какво ще ги накаже Господ. Съответно констатират за какво ще ги хвали. Например дядо ми 1949г. е бил обявен за „враг измежду своите“ и подложен на мъчения покрай процеса срещу Трайчо Костов. Слаган е на електрически стол, пребиван е до неузнаваемост и…. какво ли още не, като от него се е искало да издаде местонахождението на някакви партизани, както ми казваше баба ми. Той през цялото време(72дни) не е проронил и дума. Баба ми не е знаела къде е. Имали са едномесечен син тогава- чичо ми. Дядо ми разказвал, че една вечер в затвора видял свой съученик, който обаче бил на страната на мъчителите. Онзи го познал и му донесъл храна, но дядо ми, въпреки че не бил ял една седмица, я хвърлил и казал, че от такива хора отрова не приема. След като са го освободили той казвал, че това било петно на комунистическата партия и такова нещо с него не можело да сторят честните комунисти. Той преподаваше във ВУЗ диалектически материализъм и дълги години предано отдадено работеше за партията. Един ден, докато вървели по улицата с този ми чичо, който тогава бил бебе, а сега вече пораснал младеж- див и непокорен, дядо ми видял на отсрещния тротоар един от своите мъчители и възкликнал: олеле, този ми пускаше ток тогава! Чичо ми веднага поискал да му го покаже, за да се разправи с него, но дядо ми казал: „не съм му аз съдия, има кой да го съди…“. Той е простил на своите мъчители, затова е постигнал духовна еволюция в своя живот, с каквато цел му е било изпратено това страшно изпитание. Прошката е в основата на изтъняването на Егото. С тази история исках да подчертая това, че когато човек има такива „червени опашки“ или основното ниво му е червено, той оцелява във всякакви условия и е много цялостен и предан на идеите, в които вярва.

И така, да се върнем на това, че червените отхвърлят всички различни. Например защо черните врани убиват белите, въпреки че са от едно ято? Защото привличат внимание и застрашават оцеляването на всички останали.

Червените обичат да трупат и събират запаси за всеки случай или за черни дни. Имаше такъв виц: „един човек толкова много пари отделил за черни дни, че с нетърпение ги очаквал“. Това е техният начин на мислене. Така те разбират живота.

Земята за тях е много важна. Реколта, домашно производство.Тя винаги ще ги изхрани. Това е независимост за тях. В града им е много трудно да оцеляват. Те задължително правят зимнина, защото така ще спестят някой лев. Едни мои бивши вече сродници, въпреки че притежаваха средства от продажба на имоти и ниви, всяко лято садяха домати и краставици в градината си и ги продаваха на различни магазинчета. Това е техният начин на мислене. Те дори и да имат огромни финансови възможности, живеят под нивото на екзистенциалния минимум. Предпочитат да спестяват за старини или за погребението си. Самата мисъл, че има такива заделени пари, ги утешава. Градските червени изпитват някакъв вид хазартно удоволствие в това да открият нещо на супер промоция. За тях има цяла индустрия от вериги магазини, които продават стоки само на промоция, нищо че от време на време са развалени.

Сигурността за тях е отсъствието на промени. Умът им се стреми към определен консерватизъм, защото така по- лесно се оцелява. Измежду тях често се срещат занаятчии, защото занаятът винаги може да ги изхрани. Обикновено за това дали е развита социално една държава се съди по социалните придобивки на гражданите- безплатно пътуване в градския транспорт, безплатно здравеопазване, някакви квоти и т.н. Това е, защото червените преобладават. Смята се, че на един светло–син се падат 12 зелени, 24 жълти, 48 оранжеви и 96 червени. За тях съществуват определени реклами, дрехи, които трябва да са много здрави и евтини. В магазините за левче има много такива купувачи. За тях нещата се квалифицират като полезни и безполезни. Като вица: „хареса ли ти музеят?, – ами да, чистичко и подредено беше..“. Това е практичният подход към живота. Стремеж към прекрасното нямат. Книги не се четат. Мисленето им е малко по – бавно и те не могат да разсъждават в перспектива. Страхуват се от всичко ново. Любовта за тях се изявява в грижа. Не е възможно един червен да бъде подкупен. Ако той има за вас добро мнение и някой му каже нещо лошо, той просто няма да повярва.

Както казахме, всички ние преминаваме през този период и горе долу в пубертета включваме оранжевото ниво.

Оранжевото ниво

Оранжевите не могат да спестяват и не връщат кредити и дългове. За тях основното е опознаването на този свят и стремежът да опитат всичко какво представлява. Колко е интересно всичко, колко ми харесва, трябва навсякъде да тикна носа си…., разсъждават представители на това ниво. Авантата, да минеш без да плащаш са техните стремежи. Автостопът и палатковият лагер са тяхното разбиране за почивка. Те са почетни гости на всякакви „фестивали“ и събори на открито. Изпитват голям кеф от това да опитат нещо забавно и интересничко без да плащат. За разлика от червените те вече не се страхуват от нищо. Авто- Вело- Мото- Фото- това е тяхната мечта. Жълтото ниво е стабилно по отношение на парите, червеното е на оцеляването и оранжевото е между тях. Днеска сме тука, утре там, тук за риба, там на колела…Стремят се да опитат всичко до предел : а може и така… За тях са създадени тези рекорди на Гинес. Колко пъти можеш да уцелиш с бонбон дупчицата, ако го изстрелваш с ухото си… и тем подобни рекорди. Не знам дали сте чували, но има фонд, който дава посмъртно награда на хора, които са освободили човечеството от собствения си генофонд. „Премията на Дарвин“ се казва. Последната, мисля, беше дадена един човек, който вързал 150 балона за някакъв стол, полетял с него във въздуха, паднал от високо и умрял на място…

Те искат без много много да се харчат да опитат нещо ново. Някъде безплатно да заминат, без значение къде, просто това им доставя кеф. „Нямам пари, е-е, голяма работа. Все някой ще има…“ Всички сме минавали това ниво, просто има хора, които цял живот си остават на него, защото Висшето им Аз е Оранжево. Това са дядовци на ролери или разни пътешественици, които от време на време ги дават по телевизията и с гордост разказват, че са обиколили Европа на 70 години на колела и то без пари. Те постоянно искат разнообразие, не е важно какво, важно е с кого, да има приключения. От сорта: не знам утре къде ще се събудя. Червените не правят подобни неща, защото това е голям риск. Те трябва да спестяват и да не харчат ресурсите си безразборно. На оранжевото ниво хората големи цели не си поставят. Те живеят от ден за ден. Ако им изпадне някаква оферта или възможност, се възползват от нея. Дори и да имат пари, защо трябва да плащат за нещо. С това те често се гордеят, че са минали някъде на аванта, че са се прикачили към някой wi fi вкъщи, че пътуват без билет в транспорта и т.н. Повечето от тях имат нещо като хоби да търсят по сайтове, на които са обявени най- различни оферти за маникюри, фризьори и др., и после да обикалят цяла София и да се възползват от ваучерите, които са си купили за половин цена.

Това са много открити и спонтанни хора , откриват се на света изцяло, затова ПРОСТРАНСТВОТО ГИ ПАЗИ ОТ ОПАСНОСТИ. Те се вкарват в какви ли не приключения, но винаги успяват да минат метър и да не пострадат. Отворени са към света и той към тях съответно. Хипи движението е оранжево: палатки, племето, наркотици..Тук има наистина много енергия. На следващото ниво човек се учи да управлява тази енергия, да я канализира. За оранжевото ниво човек се присеща в последствие като щастливи младини и студентските години. На червеното ниво отвореност към света няма. Това неосъзнато желание възниква на оранжевото. На жълтото ниво човек разсъждава по следния начин- „какви ти екскурзии, какви забави, трябва да се работи, пари да се правят, да се гонят целите“. Оранжевото ниво разкрива вътрешното ни дете, което е и доста безотговорно. Като историите : излезе за хляб или до съседа и се прибра след 3 дена.. Това са оранжеви постъпки.

Има оранжеви сериали. Това са тези като Приятели, където постоянно на задния фон се чува смехът на несъществуващата публика. Сериалите за червеното ниво са от типа на Листопад и Касандра.

На това ниво развитието на личността е хоризонтално, не вертикално, както е на следващото. Как един оранжев започва да става жълт? Това е, когато темата за тузарското започва да го вълнува. Той пожелава да има по- хубава палатка, по- скъпо колело или кола и т.н

Жълтото ниво

На това ниво Егото влиза в резонанс със собствения си цвят. На него индивидът се учи да изтънява именно него- Егото си и да насочва в правилна посока волята си. Сега човек разбира, че може нещо сам да променя в живота си, поставя си цели и задачи. Целите се гонят до последно! Себеизразяването е обвързано с изкарването на повече пари и кариерното издигане, също и повишаването на социалния статус. На човек му се дава някаква реализационна власт, която единствено на това ниво е позволено човек да използва за самия себе си. Тук са моите цели, моите задачи, моята отговорност. Това е ниво, когато човека го учат, че всичко зависи от самия него, всичко е в неговата власт и ако има някакви проблеми, това е заради негови грешки, а не, че някой му е виновен. Всичките постижения се измерват в социален аспект. „Всичко зависи от мен и няма какво да си седя тук и да си почивам!“. Тези хора са изключително работоспособни. От главата до петите са облечени в Гучи и Версаче и т.н. Това е нивото на бизнесмените. Те имат много лични амбиции и желание да се изявяват социално и да изпъкват пред другите, за разлика от червените. Например оранжевият иска да се различава от другите просто ей така, дори само по своите дрехи или прическа, а жълтият иска да е различен с определена цел. За нето статусът решава всичко. Няма значение кое колко струва, ако това се изисква, за да се подчертае неговият статус, се закупува. Всичко се купува с пари или с много пари. Щастието се измерва с това колко струваш и какво притежаваш. Времето му струва пари… Time Is Money. Ако обаче човек не премине пълноценно това ниво, едва ли ще може да постига нещо по нататък. На него се учи да управлява силата си. Всичко зависи от самия него. Вече на следващото ниво ще започне да осъзнава, че съществува и Бог, пространството, което всъщност се разпорежда със всичко. Ако всички тези жълти уроци не се минат и научат има опасност човек да започне да обвинява във всички свои проблеми другите. Първо трябва да се научиш на отговорност, а после да разбереш, че този свят е „по- голям“ от теб. Без това да имаш лична воля нищо не можеш да направиш, нито за себе си, нито за другите. За някои хора изтъняването на Егото е равносилно на смърт. Това ниво им е много трудно. Имат повишено чувство за собствена значимост. Жълт без цел не може да съществува. Може много години да се стреми към нещо конкретно. Почива си с работа. Жълтите обичат да организират живота на червените и да оставят след себе си следа в историята. Жълтите са скарани с творчеството и креатива. Добре повтарят успешните модели на други- като франчайзинга. Затова могат перфектно да сътрудничат с оранжевите.

И така, червените се аклиматизират, свикват с обстановката и живота като такъв, а не се приспособяват. Оранжевите са като децата, адаптират се във всички условия, любопитстват, пъхат си носа на всякъде, трупат знания за този свят, опознават го. Притежават нестандартност в мисленето. Жълтите са хипер целеустремени. Те са на върха на социалната йерархия.

Зеленото ниво

Това ниво е много особено и трудно за преминаване. Всъщност понятие като зелено ниво няма, а има жълто – зелен преход и зелено – светло син преход. На него човек се сблъсква с етапа на „нулевата точка“. Тя се намира на прехода между жълто- зеленото към зелено- светло синьото ниво. Характеризира се с един много специфичен момент в живота на човека, в който пространството му помага да закрепи напълно доверието си към него, само че го прави по начин, който ние хората често проклинаме. Точно сега, когато пиша тези редове, ми се обади майка ми и ми разказа за срещата си с една наша стара позната от времето, когато живеехме в Русия. Бях малка тогава, но много добре си я спомням като една нагласена, независима, добре установила се на жълтото ниво жена. Тя и семейството й разполагаха с възможности и облаги, както социални, така и финансови. Определено не й липсваше самочувствие. Сега обаче, 20 години по- късно, тя намерила майка ми в София и й споделила, че в Русия е изгубила всичко, сблъскала се с много големи трудности, семейството й се разпаднало, върнала се тук преди известно време със сина си, търсела помощ от роднини, от майка й, братята й, но всички й обърнали гръб. Само някаква далечна роднина й предложила за известно време подслон. Казала, че си търси каквато и да било работа, въпреки че има две висши и добре говори чужди езици. Но за нея в този момент е важно просто да знае,че има средства за препитание. И така, това е един пример за нулева точка, когато човек изпада в ситуация, в която иска или не, той трябва да се довери на пространството, Бога, случайността или както искате го наречете, и просто да вярва, че нещата ще се оправят. Да, той е изгубил абсолютно всичко, което е притежавал, но заедно с това, както се вижда и от този случай, е отхвърлил и ЕГОТО си. Именно това е целта на нулевата точка. Когато човек прави прехода от червеното към оранжевото ниво, тогава просто в него възниква едно любопитство към света, след това появата на цели го води към жълтото ниво. В един момент човек започва да отделя своето Его от онази Божествена частица, която притежава. Към тези две субстанции се присъединява и личността, която е неразделна част от Егото, съответно човек трябва да се научи да разграничава Егото, Личността и Божествената си част. Когато започваме да чуваме божествената си частица все повече и повече, тогава започва да се изтънява Егото. Позеленяването – това най- често е път, изпълнен със загуби, защото така най- лесно и ефикасно човек се справя с Егото си. Всичко, на което най- много е държал, го губи. Всичко, към което човек е привързан, това е от неговото Его. Дори когато се идентифицира с децата и семейството си, това също е от Егото… Тогава пространството започва да премахва всичко, което му пречи да се довери изцяло на Бога.

Сурогатът на щастието съществува на всички нива преди зеленото. На червено ниво това е илюзията за безопасност: ако съм подсигурен изцяло, ще бъда напълно щастлив“. Но това не е така. Въпреки всичко той постоянно ще се стреми все повече и повече да се подсигурява и обезопасява…За оранжевото ниво е характерен сурогатът на познанието, но то е само по върховете. На човека му се струва, че ако търси все повече и повече най на края ще научи нещо, което ще го направи щастлив. На жълтото ниво това е илюзията за контрола и влиянието. Човек мисли, че още малко му трябва, за да постигне абсолютна власт. Но в даден момент той ще разбере, че това няма да му донесе щастие. Ще си купи още една къща или яхта и какво от това… В един момент започва да усеща, че щастието- това е ВЪТРЕШНО СЪСТОЯНИЕ. Ето това е преходът на вниманието от външното към вътрешното. Човек започва да се пита: „какво ми трябва, за да се почувствам наистина щастлив?“. Външната точка преминава отвътре и нулевата точка е тази, която му дава последния тласък. Няма нищо по- важно от Бога. За да го разбере това, ще му се отнеме най- скъпото. Ако този преход се случва за един живот, това вече е много бързо, защото обикновено са нужни много прераждания. За хората, които са паднали от светло- синьото на жълтото ниво това е основната задача на това им въплъщение. Това ниво не е като стъпало, а като процес. На него не можеш да стоиш. Нулевата точка е само един пик. Зеленото ниво е като люлка.. Човекът, както се казва, трябва да се роди два пъти- единия път при майката, а другия- при Бога. По принцип това да се обособиш на дадено ниво е много трудно. Постоянно се случва човек да изпада на по- долното ниво и да отработва нещо там.

След като направи заления преход, човекът вече престава да бъде зависим. Зависимостта винаги се изразява чрез страх. На жълтото ниво смяташ, че ти управляваш този свят, но на зеленото, особено след като минеш нулевата точка, разбираш, че има сила, която е невидима, но тя управлява живота на всички ни. На зеленото ниво съвестта вече е много развита. Ако наистина се довериш на пространството, то започва да се грижи за теб!

Зеленият трябва да се отпусне и да плува по течението. Нивата червено, оранжево, жълто живеят за себе си, а зеленото и светло синьото- за другите.

Зеленото ниво- това е СЛУЖЕНЕ. Човек търси някакво състояние и по него се ориентира. Стреми се към нещо истинско. Най- важна за него е вътрешната хармония. Жълтият се държи по начин, който му е изгоден. Ориентиран е към социума, към външното си състояние. За зеления ако социумът и вътрешното му състояние са съзвучни, тогава той е там, ако се разминават и той усеща външна дисхармония, отстранява се. На другите им изглежда, че животът му се нарежда от само себе си. Тук понятието Воля отсъства. Той с никого не спори. Това ниво е повече относно приемането и откритостта. Зеленият се моли и Господ чува молитвите му и ги изпълнява. Задачата на човека на това ниво е не чрез волеви действия, а чрез пасивност и чакане да постига нещата. Конкретни цели обаче вече отсъстват. Сроковете също не го интересуват. На външен вид той изглежда дори безотговорен. Достатъчно е нещо да пожелае и то се случва. Дори ако той има нужда от нещо, пространството му го предоставя преди самият той да го е осъзнал като потребност. То го закриля като едно дете. Понякога това състояние прилича на авантаджийството на оранжевите, но това не е така. Просто сега човекът трябва да е защитен, за да може да премине това сложно ниво. Неговата мотивация е такава, че той иска да отдава на света, на хората. Ако е астролог консултант, да речем, той дори не разбира откъде при него идват клиентите. Пространството му ги довежда. Той няма реклама.

Да разсъждаваш върху това какво е Бог може вечно, но божественото състояние може единствено да преживееш. Това се случва единствено през енергиите, които идват от пространството. Когато сме близо до този човек, ние се зареждаме. Той неволно повдига нивото на своя събеседник. Парите за него не са цел. Питаш го : „как си с парите?“ той ти отговаря: „много добре! Нали не съм умрял от глад!“. За него работата е нещо, което наистина иска да прави, това дали печели от него, съвсем не е от значение. „Това не ми носи социални облаги и какво от това, аз чувствам, че това ми е призванието“. Това са художници, писатели. Понякога може да прекаляват с тази неангажираност към парите: „аз за това, което върша, не мога да взимам пари. Като работя, чувствам, че служа на хората“. Ако зеленият има пари, това е хубаво, разбира се, че с тях се живее по- лесно. Но ако ги няма, това не е проблем. Той няма зависимост към парите. Има случаи, когато човекът прекалено много време е прекарал в нулевата точка и е видял, че може и без пари да кара. Няма пари- няма и отговорности. Така че тук може да имаме бягство от тази тема. Често на това ниво хората минават уроците на парите, отношението им към тях.

На това ниво възприемането на религията вече е друго. За червените казахме, че в лицето на Бога те виждат някого, който им забранява или разрешава нещо; за оранжевите Бог е този, който им осигурява авантата и ги пази от опасностите. За жълтите Бог е нещо като инструмент на тяхното влияние: „аз с Бога съм се разбрал, за църквата дарение съм направил и Дай Боже…“. На зеленото ниво идва разбирането, че Бог не е строг родител, че каквото и да прави, това е за наше добро и че той е Любов. Има смирение пред Божия укор. Зелените имат друго разбиране за смъртта. Усещат, че това не е нещо страшно, а е ново ниво, нов път. Например имаме един болен човек: жълтият започва да търси всевъзможни доктори, да го води по най- скъпите клиники, а зеленият смята, че това е волята Божия и казва: „аз по лекари не ходя“. Зеленият отдава на света и светът му връща обратно. „Който не иска нищо, има всичко“- това е зелена поговорка. Такъв човек не мисли: „ох, ето, нали исках нова работа, тази е ужасна, защо не ми се обаждат от никоя обява..“. Той няма конкретни планове, има доверие. Него не можеш да го вкараш в някакви рамки. Същността за него е важна, не формата.

Преходът от жълтото към зеленото ниво е толкова голям, че се усеща като някакъв огромен скок. Трудността тук е в това, че индивидът трябва да премине от активен към пасивен начин на живот.

Светло – синьото ниво

Това е много значимо и мощно ниво, последното от представените в обществото. То отново има отношение към съзиданието и Волята, но тя вече е съвсем различна от жълтата. Егото изцяло е преодоляно и ако зелените напълно се разтваряха в божественото, тук на светло- синьото ниво човек възприема света като свой и знае, че може да направи нещо за него. Разбира, че за да променя, трябва да създава нещо. Той е съ-творец на този свят. Светло- синият знае какво е отговорност и как в света може нещо да се създава. При това той е наясно, че над всичко стои по- голяма от него сила и ако тя му позволи, той ще твори! На това ниво са учителите, които създават свои школи и направления или големи фирми, които доставят на хората нещо, което им е от голяма необходимост.

Например човек си има свой център, фирма. За жълтия това е неговият личен център, той го е организирал и той е шефът, защото го е създал със свои собствени усилия. Гордее се с него.

За зеления не е от значение колко пари ще му донесе този център, важното е да служи на хората.

На светло-синьото ниво този център е отворен за всички, защото други такива центрове няма и той е необходим на хората. Това е мотивът за неговото създаване.

В даден момент тази мощна реализационна воля, която я има на светло- синьото ниво, човек може да я сбърка с жълтата воля. На него вече не му е все тая какво се случва в пространството, иска му се да наставлява хората, да им показва кое е правилно и кое не! Ако такъв човек нещо го кара да се намесва в дадена ситуация, тя не му дава да спи нощем и той постоянно мисли за това, въпреки че не го засяга- това означава, че чрез него пространството иска да покаже на някого нещо!

Светло- сините упражняват своята воля, правят каквото трябва, търсят начини, за да постигнат целите си. Не са като зелените, които си казват молитвата и чакат! Това е съединение на зелената и жълтата енергии в едно. Светло- синият може да се разпорежда със собствената си свобода, защото ПРОСТРАНСТВОТО МУ ИМА ДОВЕРИЕ. ТОЙ Е ПРЕМИНАЛ ПРЕЗ ВСИЧКИ НЕГОВИ ТЕСТОВЕ И ИЗПИТАНИЯ. Затова светло- синият има огромни отговорности пред хората и пред Бога. Например собственото си дете ние обичаме невероятно много, но не му даваме пълна свобода, защото то не може да се възползва от нея без да навреди на себе си и на околните. То не е пораснало достатъчно, не е готово, за да борави с нея.

ПО ПРИНЦИП СВЕТЛО- СИНИТЕ ГИ ПОДКРЕПЯТ МНОГО МОЩНИ ЕГРЕГОРИ С МОЩНИ РЕСУРСИ. ЗАТОВА ТЕЗИ ХОРА ВИНАГИ ИЗЛЪЧВАТ МНОГО СИЛНА ВОЛЯ- ТОВА Е ЕНЕРГИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО, КОЕТО ГИ ЗАРЕЖДА. Понякога да се намираш в тяхното обкръжение не винаги е комфортно.

На зеления пространството винаги му дава, а на светло-синия само му предоставя възможности, дава му сили! Нищо на готово той не получава.

Представете си ситуацията: един светло-син вижда, че на някакъв човек му е лошо. Да му помогне негово право или задължение е? Истината е, че на това ниво няма такива понятия. Той възприема света като нещо свое. Например ако вие видите, че в дома ви на пода има някакъв голям боклук, нали тутакси ще го изметете и изчистите. Така е и светът за светло-синия- той иска всичко да е наред в него. Правя това, защото това е необходимо на света! Това са доброволни действия, човек чувства отговорност за този свят. Властта и волята трябва да се използват с цялата възможна любов. Когато светло-синият иска да постигне нещо, това не е за да задоволява егото си. Той живее активно в социума. За сравнение зеленият е извън социалното тяло- не плаща осигуровки, данъци, не му пука за правителството и политиците.. Просто защото смята, че така трябва да бъде. Светло- синият се засяга от всякакви социални неправди! Негова задача е да влияе на така нареченото социално тяло. „Искам да подобря света и хората да живеят по- леко!“ Но за съжаление все още нивото на планетата не позволява на зелените и светло- сините да влияят на по- ниските нива, защото са много малко. Но чрез тях работят егрегорите.

Синьото ниво

Това ниво в социума не е представено. ТАКЪВ ТИ МОЖЕШ САМО ДА СЕ РОДИШ. Не извървяваш цялата духовна еволюция на низшето Аз от червеното ниво. Също така до това ниво не можеш да дораснеш, или си син, или не. Няма преход от светло-син към син. В този живот си светло-син, а в следващия вече се раждаш син. Това е. Всичко гореспоменати преходи между нивата се реализират по време на инкарнацията. Въплъщението на сините като че ли го има, но всъщност го няма. Те се раждат и умират в Шамбала. Влияят на живота на хората чрез посредничество, защото енергията им е толкова мощна, че може да унищожи човека. Все едно човек да поиска да извади нещо от мравуняк- със сигурност ще го направи, но за сметка на унищожаването на част от дома на мравките. Има редки изключения, когато сините са представени в социума- това са Далай Ламите. Те имат спомен за своите предишни инкарнации. Идват в обществото с конкретни задачи. Задачите на сините за нас не са ясни, но влияят на света чрез ненамеса (ахимса). Те са прекалено мощни и могат да нарушат равновесието в света. Ако се ражда един такъв на 100 години, това вече е огромна помощ за човечеството.

Лилавото ниво

За нашата планета нулева точка е първото пришествие на Христос. Неговата душа е била на такова ниво, че е изместила цели пластове в развитието на хората. Един човек влияе на цялото човечество. Лилавите аватари идват, за да могат да коригират посоката на развитие.

К.Иванова