17061_gallery_main

Аз излекувах живота си* Според големия американски психолог Ейбрахам Маслоу човешката личност се развива като удовлетворява последователно, на етапи, първо своите биологични, личностни и социални потребности, за да може да достигне до творчеството – отличителната характеристика на човешкия вид. Моят живот потвърди тази истина по един нов изненадващ за мен начин.След завършването ми на две висши образования – по медицина и психология, аз се озовах в положението на все още прохождащо дете. Макар и лекар с практика – първо в бърза помощ, след това като участъков лекар и накрая като терапевт в хемодиализа на Окръжна болница – София, аз трупах заболяване след заболяване (тях описах в книгата на Лидия Ковачева “Гладът – приятел и лекарство”).  Моята реактивна депресия растеше, защото дълбоко в себе си усещах, че греша в нещо съществено по отношение на живота. Лекувайки моите пациенти аз все повече се чувствах в ироничната роля на илюзионист, предлагащ надежди, макар и сам загубил своята надежда за живот. Краят на моята агония дойде след преломната ми среща с Лидия Ковачева през 1992 г., която промени живота ми.

Тук искам с няколко прости думи да подкрепя и да дам надежда на тези, които се чувстват болни, все още потиснати, депресирани и тревожни, които имат проблеми в отношенията си с хората в семейството или на работното място; на тези, които не вярват, че човек може да живее щастливо във всяка ситуация, изявявайки по най-добрия начин най-дълбоката си същност и дарба. На всички тях искам да кажа – вече не само като лекар, а като човек: Това е възможно!

Аз изминах този път, той съществува, откъдето следва, че той може да бъде изминат и от вас!Бях допуснал една основна грешка – бях пренебрегнал природата, а следователно и моята човешка природа. Когато коригирах тази грешка, изкачването по моята жизнена стълба стана един естествен и спонтанен процес. Човек е едно взаимосвързано цяло от тяло, душевност и дух, които непрекъснато се преплитат в своя взаимен живот. Не можем да отделим нито едно, без да нарушим хармонията на цялото.

Под ръководството на Лидия Ковачева проведох лечебно гладуване в няколко последователни курса. Замених също така и неестествената храна, която приемах, с човешка, с проста храна.

И чудото стана! Плавно и хармонично. Последователно изчезнаха телесните ми заболявания. Но най-интересното беше, че аз промених душата си. Това беше най-неочакваният, но и най-щастливият резултат от лечението ми. За мое учудване неусетно се коригираха базови нагласи на личността, които смятах преди за постоянни и непоправими. Най-напред аз погледнах на себе си като на едно достойно за живот същество. Защото наистина, аз чувствах в себе си силата на живота. И това беше реалност. С никаква психотерапевтична практика това не можах да постигна, защото природата не търпи лъжата. Не можеш да внушиш на един човек, че е здрав и достоен за живот, когато той реално не е. Едва когато човек реално притежава здраве, той може да е здрав и да излъчва това здраве в живота си.

Моята нова жизнена самооценка и самочувствие спонтанно се отразиха и в очите на другите – промениха се коренно моите междуличностни отношения. С любопитство и изненада забелязвах как по един често пъти неосъзнат за тях, но категоричен и недвусмислен начин, те усещаха и възприемаха здравия човек в мен. Те отразяваха това, което бях станал. Моята приветливост, оптимизъм и усмивка се появяваха в очите и душите им съвсем естествено. Сега разбрах, че бях станал лекар. Как можех да помогна преди, когато цялото ми същество излъчваше болка и негативизъм? Как можех да играя един абсурден и обречен на фиаско театър?

Разбрах, че истинският лекар е моята здрава същност в мен самия. Не само моите болни, но и моите близки и приятели се промениха. Срещнах безброй стойностни хора, които ме посрещаха с усмивка и отваряха вратите и душите си. Оказа се, че успехът в живота е нещо просто и естествено. Той не може да се имитира. Истината е, че трябва първо да се почувстваш здрав и щастлив, за да се усмихне и щастието в живота ти. Допреди, въпреки моите съзнателни техники, аз никога не можах да установя задоволителни отношения с другите – нито в личния си живот, нито в службата. И това е съвсем естествено – светът е само едно огледало на това, което ние сме. Той ни отвръща със същото, което ние му подаваме. Ако сме болни и мрачни – болен и мрачен ще бъде и животът ни. Ако сме здрави и жизнени – здрав и жизнен ще е животът ни, защото нашето поведение и нашият живот са просто едно продължение на нас самите в пространството и времето.

Бъдете здрави, за да се усмихвате! А когато се усмихвате, тогава и животът ще се усмихва на вас. Такъв е кръговратът на любовта, такъв е кръговратът и на щастието! Ако не изпълним нашата първа човешка задача – да бъдем здрави, ние не можем да растем в живота. Ако се вслушаме в нашата собствена природа и започнем нашия живот по човешки – ако се храним по човешки, ако се движим по човешки, ако сме здрави по човешки – ние ще започнем и да обичаме по човешки. А когато започнем да обичаме, ние ставаме творци, започваме да изявяваме себе си и да отдаваме себе си на света.

Творчеството е най-изконната и същевременно най-висшата изява на човешкото поведение, защото то указва на човека, че Източникът е в него. Само когато се почувстваме и преживеем като Източници на живота, като създатели на живота, ние можем да бъдем щастливи. Ако потребността ни от саморазвитие и продуктивно поведение е неудовлетворена, тогава винаги ще ни липсва най-същественото, най-човешкото. С никаква друга замяна, била тя метериална или емоционална, ние не ще бъдем щастливи, ако ни липсва оригиналът!

Творчеството, изявата, отдаването на другите са възможни само ако ние се чувстваме реално можещи, заредени със сили и енергия. Можем да даваме на другите само това, което имаме и не можем да даряваме нещо, което не притежаваме.Такава е дълбоката и проста връзка между човешкото здраве, творческото развитие на личността и щастието в живота.

Трябва да си здрав, за да даряваш щастие, а животът ти като огледало ще отразява същото. Това, което те заобикаля, ще бъде просто продължение на теб самия  и ще носи качеството, което носиш ти.След всичко, което преживях, сега аз съм отворен към всички вас, за да мога да споделя с вас моя път. Този път съществува! Изход има! От всяка болка, от всяка ситуация и от всеки проблем.

Аз излекувах живота си – това можете да направите и вие!

Спасителна е първата крачка, която ще предприемете. Защото, както казва Лаодзъ: “всички трудни неща в света започват от лесните, всички големи неща започват от малките и дългото пътешествие започва от късчето земя под краката ни”. Започнете от малкото, от здравето на своето тяло и пътеката, която сте поели, ще стане залог за вашето щастливо пътешествие, наречено живот!

* текстът е откъс от книгата на д-р Георги Гайдурков „Човешкото хранене

http://vitamores.com/