Марина Морозова, психолог от Център „5 ДА”

Всеки от нас вярва в Нещото, което ни управлява, в така наречените Висши Сили (в Бога, Висшия Разум, Космоса) или в най-лошия случай – в съдбата. Да се спори със съдбата е също толкова безсмислено, колкото да се спори с началството. И само след като се променим и открием хармонията с Висшите Сили, ще се опазим от ударите на съдбата. Не се ли промените, остава ви само съдбата. Промените ли себе си, променяте съдбата си. Всеки от нас е покровителстван от Висшите Сили (Ангелите-Пазители). Те ни наглеждат и винаги са готови за помощ. От наша гледна точка може да ни изглежда, че ни помагат твърде своеобразно, но задачата им е да не позволят да свърнем от Пътя си, да ни помогнат да опазим и прочистим душата си, а не да решават практическите ни земни задачи – как, примерно, да спечелим милион или да пътешестваме. Висшите Сили ни говорят на един от достъпните ни езици – чрез положителното въздействие на успехите, щастливите случаи и всевъзможните други възходи и падения, наказания, чрез метода на моркова и тоягата. Висшите сили помагат на човека да следва предназначението си. Има няколко начина за взаимодействие на Вселената със човека.

    Езика на фините чувства
Най-мекия и фин от тях е езикът на състоянието ни, по-специално енергийното, емоционалното, интуитивното. Ето защо е толкова важно да се вслушваме в себе си, в душата си, за това, какво ни казва сърцето, макар и да не са ни учили на това, а то никога не лъже. Ако правиш нещо, отиваш някъде (няма значение – работа, делова среща, романтична среща) и душата ти пее, значи си на верния Път. Ако усещаш дискомфорт, тежест, неуловима тревога – спри се, помисли, нужно ли ти е това, за тебе ли е?

    Езика на знаците и сигналите
Ако не слушаме сърцето си, Висшите сили използват по-нагледен, но и по-груб език – езика на знаците и сигналите. Като знак или сигнал може да послужи, което и да е малко вероятно и сякаш случайно събитие. Оглушен си, навехнал си крака, спънал си се, някой ти е попречил да кажеш нещо, да направиш нещо, нещо е паднало. Знаците на съдбата ни предупреждават, както за добрите, така и за негативните събития, посочват ни Пътя в живота. Затова е важно внимателно да се вглеждаме в околния свят, в хората, в себе си. В паметта ни се е врязала случайно дочута фраза, от няколко места ни препоръчват някоя книга, това не са случайности, защото няма случайности. Примерно, имате идея и искате да я предложите за реализация на стар свой познат, но ви е трудно да откриете телефона му. Това е сигнал, че идеята ви или е невярна, или ще ви отведе встрани от предназначения ви път. Задавили сте се, когато сте оплювали свекървата или сте се спънали, когато сте решили да излъжете жена/мъжа си? Бъдете уверени – това е сигнал, че не сте прави. Такива знаци могат да се интерпретират след като се обърне каруцата. И разберете ли ги – няма да се повторят. В случай, че не ги разбирате, ще ви се повторят до три пъти, след което преминават към следващия, по-груб начин за общуване с вас.

    Езикът на ситуациите
Ако човек не разбира или не забелязва знаците, които предупреждават за неправилната посока, която е извън Пътя ти, то висшите сили ни заговорват на по-неприятен език – езикът на негативните ситуации, за да почувстваме по-добре и да ни е по-разбираемо. С една дума, от този момент към човека се прилага лек възпитателен процес. И ето – не вдигат телефона на настоятелните ви позвънявания, важна среща или сделка са се провалили, струва ви се, че всичките ви планове пропадат. Ако приятелката ви разпространява клюки за вас, жена ви ви изневерява, приятелят ви е излъгал или просто са ви изоставили, значи е дошло времето да се замислите за това, Кой съм аз и Какво правя на този свят. Трябва да преразгледате предпочитанията си и ценностните критерии.
Като не трябва да се задълбочавате в преживяванията, а да анализирате, защо се е получило така. Какво ви говорят тези ситуации? Възможно е да не ви пречат Висшите сили, а напротив, да ви пазят от нещо. Възможно е, да сте се отклонили от своя си Път и да не правите нещо както трябва. Всички тези ситуации са жизнените ви уроци. Не ги ли разберете, ще ви се наложи да решавате по-сложни жизнени задачи, ситуациите ще станат по-напрегнати, при което врагове могат да ви станат порядъчни хора и обратно – приятелите и близките да не са най-добрите представители на човечеството. Ако човек не разбира уроците си, дразни се (а това е обичайната ни реакция към възпитателния процес), то възпитателните мерки се засилват. В зависимост от вникването ви в ситуацията и дали преживявате неудачите, тя ще се смекчи или втвърди. С нейна помощ, Висшите Сили ще ви покажат, в какво не сте прави. Когато разберете урока, ситуацията се изравнява и като похвала ви се изпращат други положителни ситуации.

    Езикът на неудачите
Ако и езикът на ситуациите е недостатъчен за вас, то Висшите Сили са принудени, поради затрудненото ви възприемане, да преминат към езика на неуспехите (някои предпочитат да наричат неуспехите наказание или Божия карма). А това е отрицателно въздействие на най-значимите за живота ни аспекти. Ако за човек, най-ценно е здравето му, то ще засегнат него, ако са парите – то материалното му положение, ако са любовните отношения – то те се късат, ако е здравето или благосъстоянието на близките хора (деца, любими, родители) – то там ще има проблеми. Често като възпитател се явява болестта. Така Михаил С. открил нова любов и решил да се разведе с жена си, но точно тогава дъщеричката му си счупва крака. Разбира се, това обстоятелство не го спира (защото не вижда връзката между дъщеря си и любовницата) и той се развежда. Малко след това дъщеря му заболява от нелечима форма на туберкулоза.
Николай е много разочарован от семейния си живот напоследък, заради постоянните караници с жена си, която не била достатъчно внимателна към него, защото се е посветила на работата си. В момента, в който се замисля за развод и търсене на друг спътник в живота, получава здравословни проблеми с краката, до степен да не може дори вкъщи да се придвижва сам. Така вече и не може да мисли за напускане на семейството.
Ударът винаги е там, където се вижда (а следователно, където боли). И винаги ви е нужно да разберете, защо са ви наказали. Ако разберете това, то наказанието се сваля и проблемите се стопяват. В това число и болестите, със скоростта на възстановяването на съответните тъкани и функции. Така можете да се избавите от всякакъв проблем или болест – минал или настоящ, освен съвсем необратимите случаи (смърт, ампутация).
Често с помощта на подобни неуспехи или болести, Висшите Сили насочват човека по Пътя му, за да може да изпълни земното си предназначение или не му дават да се отбие от Пътя си. Наталия Р. е много недоволна от материалното си положение и решава да измени на себе си като изостави любимата работа (тя е лекар със златни ръце) и се захване с нещо комерсиално. Речено-сторено и при поредната отпуска взима стока от Турция, наема помещение и започва търговия. Търговията не й върви и тя много преживява – явно стоката е подбрана неудачно, затова решава да лети за нова стока в Турция пак през отпуската си. В деня, в който трябва да отпътува, не може да стане от леглото си заради силни болки в кръста, едвам стига до тоалетната и обратно в леглото. Остър и внезапен пристъп на пиелонефрит (какъвто тя никога не е имала), я приковава към леглото до края на отпуската. Тогава Наталия се връща на работа в болницата, разпродава стоката чрез познати на цената, на която я е закупила и забравя за търговията и за пиелонефрита.
Алексей К. поддържайки семейната традиция и следвайки стъпките на баща си става лекар. Като такъв е посредствен и работата не му носи нито морално, нито материално удовлетворение. Започва да пие, появява се и язва на стомаха. А душата му, както установява на 40-годишна възраст, иска да рисува. При един облог, рисува портрет на приятеля си, виждат таланта му, ръката му сама търси четките и последвали поръчки. Така с медицината… и язвата на стомаха е приключено. А таланта му на художник е можело да бъде открит още в детските години, но никой не го е направил.
Светлана К. някога е работила като музикален педагог в детска градина и по съвместителство учила децата да свирят на пиано. Школа, музикално училище, след това педагогически институт (музикално-педагогически факултет) само за една година обучение, тъй като с години това висяло в олтара на семейната програма. „Баба ти искаше да се научи да свири на пиано, майка ти пееше в училищния хор, баща ти е завършил 4-ти клас на музикалното училище, поне ти да станеш професионален музикант. Е, нямаш дарба, мечка те е настъпила ухото, пък и с гласа имаш проблеми, но за преподавател ставаш”. Всичките й решения да захвърли музиката, водили до негодуванието на родителите й: „Нали когато работи в детската градина реши, че ще учиш децата да свирят” (интересно, това нейно решение ли е). Като резултат от неправилния професионален избор, се появили силни и постоянни ларингити, съпроводени с пълна загуба на гласа и отвращение към музиката. Естествено, че безгласният музикален ръководител, който си губи гласа точно преди тържествата, елхите и др.отговорни мероприятия, направили Светлана професионално непригодна още в началото на кариерата й. И тя сменя професията за собствено удоволствие, още повече, че по това време вече знае, каква иска да стане – социолог.

    Пряк текст
Наказанието за неразбралите се повтаря три пъти и ако не реагирате, се променя езика на прекия текст за разбиране. С една дума срещате човек (отивате при психолога, биоенергетика, свещеника, попадате на лекция, тренинг, звъните на приятелка, разговаряте със съсед или колега), който ви разяснява причината на неуспехите ви, и защо сте наказани. За това може да разберете от списание или книга, уж случайно попаднала ви в ръцете. Светът е такъв, какъвто е, защото е пълен с неразбиране. И ако разберете, че можете да живеете по друг начин, да видите взаимовръзките с Висшите Сили, то животът за вас ще се промени. Имате шанс за това. И всички събития, случващи се с вас и обкръжаващите ви хора, уж случайни и различни, ще започнете да ги свързвате в определени закономерни вериги.

    Езикът на агресията
Следващия, още по-груб начин за общуване е прекия текст, изказан в груба и агресивна форма. Примерно, на излизане от вкъщи виждате надпис на стената „Ти си глупачка”. Докато не разберете, че този надпис се отнася точно за вас, и в какво бъркате, той ще си стои там. Изчистите ли всичко неразбрано, надписът ще изчезне. Или друг пример. Стоите пред телефонната кабина и се чудите да звъните или не на познат, за да си му изкажете всичко, което мислите за него. И изведнъж сякаш отникъде се появява пияница (те са много лесно управлявани от Висшите Сили и могат в прав текст да ви кажат нещо, което трезвият никога няма да изрече). Минавайки покрай вас внезапно се обръща и ви казва: „Сега ще ти ударя един”, като ви показва юмрука си. Оттук-нататък всичко зависи от вас. Ако разберете, че не трябва да звъните, то пияницата ще си тръгне, ако не, май ще му се наложи да ви покаже вашата неправилна позиция.
Или пък си седите у дома и мислите, че ви е време да се разведете с този търтей (има се предвид съпруга ви) и изведнъж столът, който си е бил напълно здрав, се счупва под вас и си натъртвате опашката. В прав текст ви дава да разберете, какво ще се получи от идеята ви, и че „падането” в живота е много по-болезнено и усещащо се, отколкото от стола. Започвайки от нивото на ситуацията, човек попада под влиянието на низшите (тъмните) астрални сили, макар и да си остава под контрола на Висшите сили. В този момент започва борбата на светлите и тъмните сили за душата му. И ако той не разбере, какво се случва с него, и се дърпа надолу, то все повече се отдава на властта на низшите сили. В ситуациите на „агресивен пряк текст”, влиянието на низшите и Висшите сили е еднакво (петдесет на петдесет) и човек се оказва пред избора, на кого на се подчини. Висшите сили му помагат да се върне на пътя на предназначението си (това, за което човек е роден на Земята, и което рано или късно, ще му се наложи да направи, ако не в този, то в следващия живот). Тъмните сили оставят в човека не повече от 12 % от енергийните му, потенциалните, интелектуални и други средства. Останалото взимат за себе си. Принципно, тъмните сили омайват човека с разни прелести и съблазни. С тях е лесно, просто, не трябва да се мисли, не трябва да се поема отговорност. И когато човек избира нисшите астрални сили, Висшите го напускат и да ги върнете обратно е много сложно.

Езикът на внушенията
Следващия, по-разбираем език за общуване е „прекият текст за запомняне”. Основан е на използването на паметта, без мисленето. В този случай човекът се ползва само като запомнящо и възпроизвеждащо устройство, не можещо да мисли. В паметта му при възприятията и представите се натрупват знания, умения. На него му остава само строго да изпълнява заложената програма, съставена от другите, от социума някъде другаде, по друго време и с чужда свободна воля. Понякога човек се досеща, че живее като зомбиран, не е себе си, че това не е неговия живот. Всяка стъпка встрани, всяко проявление на собственото разбиране за света, се възприема като „бягство” с всичките произтичащи последствия. Човек става зависим, не е задължително да е от алкохол или наркотици (разбира се, алкохолиците и наркоманите се намират в това ниво), може да зависи от хазарта, хоби, работата, политическата група или секта, някаква идея, семейството или любимия – в живота ни има много зависимости.
В предишните етапи (дори когато Висшите Сили предприемат наказание към човека), той все още има свободната си воля. А тя предполага отговорност за собствените си решения и постъпки. И ако Висшите сили дават възможност на човека да се развива свободно сам, да разбира всичко сам и да се научи да взима правилните решения, то при влиянието на тъмните сили, човек става изпълнител на волята и решенията им. Той е винт в голям чужд механизъм. Какво пък – сам се е обрекъл на това. Всеки получава това, което заслужава. Но все още не е късно да размислите – имате шанс.
После възпитателния процес става още по-груб и жесток, наказанията се усилват, като внезапно проява на нелечими заболявания, нещастни случаи. Ако и след това човек все още не е разбрал, просто го прибират от живота на Земята.
Какво да правите? Сами сме си виновни за всичко и само ние можем да поправим всичко. Важното е да разбираме, че това е във възможностите ни.

 
    Превод: Анита