Да видим една звезда отблизо

Едно тантристко гледище за Слънцето се състои в това: когато го виждаме да изгрява, да мислим следното: „Аз съм привилегирован и имам шанса да съзерцавам една звезда от­близо” (8 светлинни минути, това е един скок на бълха от глед­на точка на астрономическите разстояния), а когато поглеж­даме през нощта към звездното небе, да си мислим „Аз виждам слънца отдалече…”

Всичко това не са свободни съчинения или приказки за приспиване, предназначени за малките деца, а една солидна действителност. И аз го повтарям някъде, нещо в мене го знае, моето подсъзнание го съхранява в себе си и като извиквам образа на самото изгряващо слънце, достигам до този непознат за моето същество размер.

Гаятри

Индийските Риши (Мъдреци) поетично са включили та­зи „слънчева философия” в прочутата Гаятри (вж. на фиг.З об­раза на богинята Гаятри), смятана от брахманите за толкова свещена книга, че я рецитират съвсем рядко, само в изключи­телни случаи, и е почти недостъпна за недостойните уши на хората от Запада, каквито сме и ние. За индуистките брахмански интегристи (вярвайте ми, че те съществуват!), ние не сме достойни дори за „ОМ”, а камо ли за Гаятри. И когато виждаме злоупотребите, които се вършат с ОМ, се питаме дали тези интегристи нямат основание.

Помислете за сектата на Мандаром, за сектата на Аум, която вилнее в Япония, а има и други, разбира се.

Но всичко това не пречи тази Гаятри да бъде повече от възхитителна. Всъщност „Гаятри” означава „тройна песен” и това е една станса от 24 срички и 3 стиха, откъс от Ригведа, която се повтаря всеки ден при изгрев слънце от правоверните (ортодоксални) брахмани с почитание към слънцето: „Мила светлина на Савитур (пише се също Савитух), нашето поже­лание е да те имаме в нас, като водач на мислите ни.”

За отбелязване е, че при изгрев (зазоряване) слънцето се нарича Савитер, на обед Савитри, за да стане Сарасвати при залез.

Ето санскритския текст на Гаятри:

БХУХ БХУ В АХ СВАХ

ТАТ САВИТУХ ВАРЕНИАМ

БХАРГО ДЕВАСИЯ ДХИМАХИ

ДХИЙО ЙО НАХ ПРАКХОДАЯТ

ОМ

Тази космическа покана има стойност само с едно правилно произношение, което трябва да се научи чрез пряко предаване от устата на ухото. Тогава то е точно ритмуване върху диша­нето.

Ето един по-дълъг и по-обработен превод:

ОМ

Висше Божество, ти си

Създателят на вселената,

На земята, на небето и на пространството.

Ние боготворим Савитур.

Твоето излъчващо сияние,

Твоята чиста форма е

Източникът на всяко създание.

Ние медитираме върху твоя божествен блясък.

Вдъхнови всички наши мисли,

Води нашата душа,

Отвори нашето вътрешно око –

Това на мъдростта.

ОМ

А ето и един друг текст:

ОМ

СФЕРА Земна

СФЕРА на Пространството

СФЕРА Космическа

ДА МЕДИТИРАМЕ

Върху излъчващото се сияние на

САВИТРИ,

Което разпръсква нашето Незнание

И осветлява нашето Съзнание.

Езическа молитва ли е това? Може би защото от наша страна това е било преди идването на Христос на Земята. Но от друга, ако мислим, че тя предизвиква Съзидателната МОЩ, която се проявява и която символично е изразена чрез слънцето, разбираме защо индусите почитат Гаятри като свещена.

Когато Слънцето е повече от Слънце

Ако се позовем на книгата на И. К. Таймини „Гаятри -всекидневната практика на индусите” ще разберем, че той раз­глежда Гаятри едновременно като мантра и като заклинание.

Нека първо спрем вниманието си върху неговия аспект „мантра”. Учението, основаващо се на Мантра Йога, твърди, че „всичко в тази осезаема и компактна вселена, която ние наблюдаваме около нас, в действителност е образувано само от различни вибрационни честоти и енергии, действащи на раз­лични нива.” И по-нататък: „Нещата, които ни изглеждат со­лидни и реални, са само това, което се представя пред нас; те са резултат само от взаимодействието на различни форми на енергията и съзнанието.”

Едно такова заявление би ни изглеждало фантастично преди по-малко от век, когато се смяташе, че материята е със­тавена от материални неразрушими атоми. Трябваше да нас­тъпи прогресът на науката и по-специално на физиката, за да се затвърди напълно тази доктрина на Мантра Йога, и то по един нечуван начин! Това, което ни изглежда за сетивата като осезаем свят, бе сведено от науката в състояние на пълен вакуум, на пълна пустота. Науката, интересувайки се от предаването на мисли, посредством обществата за психически изследвания доказа, че природата на мислите повече от вероятно е от вълнов (виб­рационен) характер, нещо, което е известно и използвано много отдавна от окултистите.

Един друг фактор, който трябва да вземем предвид в теорията на Мантра Йога, е, че „вибрацията е основата на всяка форма”, „форма”, взета тук в нейния най-широк смисъл. Проявеният свят изобилства с разнообразие и безкрайно голям брой форми, които отличават нашите органи с физически и свръхфизически сетива и всяка от тези форми е произведена от една вибрационна честота и може да бъде видоизменена, променяйки честотата…

Всичко е вибрация

Окултните изследвания, върху които почива науката за мантрите, доказа, че зад всяка жива форма една особена виб­рация поддържа различните съставляващи елементи на фор­мата заедно в качеството на нейната същност и когато тази вибрация изчезне, формата се разпада.

Един важен факт е този, който показва, че вибрацията изразява не само формата, но че тя е необходима за проявата на съзнанието. Най-простият начин в това отношение, а имен­но да схванем взаимната връзка между вибрацията и съзна­нието, е да изучим в дълбочина механизма на възприятието и как една вибрация, идваща от външния свят, се превръща във вътрешно съзнателно усещане.

Проявеният свят в своята цялост е резултат изключи­телно от една космическа вибрация, която обхваща всичко и която се нарича Нада. Възможно е не само да придобием из­вестни „способности” с помощта на мантрите, както се отбе­лязва в „Йога Сутра” на Патанджали, но също да произведем явления от прост тип и в този смисъл тантристката литература изобилства с такива мантри. Няма нищо специфично духовно в тази наука за мантрите, която е наука като всички други, наука, чрез която окултните способности могат да се проявят благодарение на определени комбинации от звукове. В Йога мантрата служи, за да благоприятства еволюцията на съзна­нието.

„Вибрациите бавно реорганизират материята по начин да произведат нови състояния на съзнанието” – се казва в Ман­тра Йога.

Спираме дотук с науката за мантрите, понеже има едно голямо препятствие за нейната практика на Запад. В действи­телност тези вибрации (или звукове, ако предпочитате!) трябва да бъдат излъчени в една добра интонация, с един определен ритъм и затова е необходимо едно директно посвещение.

При все това ние можем да достигнем до известна сте­пен до тези вибрации, използвайки най-важната от всички ман­три, единствената, която заслужава да бъде наречена Прана­ва, т. е. „тази, която направлява праната”, ОМ-ът.

Гаятри в качеството си на мантра

Една мантра може да се състави само от неразбираеми звуци, какъвто е случаят на по-голямата част от тантристките мантри. Обратно, ведическите мантри и Гаятри, която е една от тях, са най-често съставени от разбираеми думи, които да­ват повод за различни интерпретации и преводи. Гаятри е сме­сена мантра, съставена едновременно от вибрации, от звуци, но тя е също едно заклинание и в този си аспект ще ни заинте­ресува най-вече. Гаятри включва под формата на една мантра най-висшия духовен стремеж, на който е способна човешката душа (по текст на Таймини).

Гаятри се състои от: 1 – Пранава, 2 – от израза Тат Савитух Варениам Бхарго Девасия Дхимахи, и в края 3 – Дхийо Йо Нах Пракходаят.

Пранава е от такова значение, каквото е Мандукая Упанишад, която в своята цялост е само един дълъг коментар относно Пранава.

Целта на 2 е да стимулира в ученика силно желание да влезе в контакт с божественото съзнание (космическата сила), която направлява цялата Слънчева система.

Частта 3 е предназначена да поддържа самоотричане в името на Бога.

Включването на Пранава в Гаятри увеличава доста ефи­касността на последната. Пранава помага на ученика да раз­вие духовното си съзнание и освен това отстранява разните препятствия по неговия път.

Частта 2 е един призив на Савитух (слънцето), за да по­лучи ученикът повече вътрешна светлина, едно просветление на по-висшата природа, което ще му помогне да осъществи своето единение с Този, който е източникът на всяко познание, мощ и блаженство.

По начало какво е Савитух? Главно в Индия Савитух означава Слънцето, центъра на Слънчевата система.

Вече споменахме, че според науката Слънцето е източ­ник на всички необходими енергии за живота върху планетата. Но тя вижда в Слънцето само една огромна огнена топка, чия­то енергия произлиза от превръщането на неговия водород в хелий, същата енергия, която се проявява във водородната бомба. Съвременната наука ни учи, че ако температурата на Слънцето се повиши с 1 градус, ние бихме се превърнали в пе­пел, и обратно, ако тя се понижи със същия 1 градус, ще се заледим веднага.

НАД НАУКАТА

Но това, което науката не знае, е, че Слънцето е нещо повече от център и източник на целия физически живот и че то е източникът на всички физически, емоционални, умствено-психически и духовни аспекти на живота. Методите на Йога позволиха да се открие, че физическите аспекти на Слънцето са само външната обвивка, която скрива в себе си пълната реалност, т. е. онези нежни светове на един невъобразим блясък и мощ, израз на едно могъщо Същество, наречено Сурия Нараяна или Слънчев Логос.

Това същество е божеството (Ишвара или Брахманда), което ръководи Слънчевата система. И целият действащ живот на различни нива и сфери на Слънчевата система се съдържа в това Съзнание, захранвано от неговия живот, както и от силите и енергиите, излъчвани от него. Всички сили произлизат от неговата власт. Накратко ние живеем, действаме и дължим нашето съществуване на него.

Този, който е разрешил тайната, скрита зад нашето Слънце, до голяма степен е разрешил тайната, скрита от Кос­моса… Действителността, скрита зад Слънцето, е неизмеримо по-обширна, отколкото това, което се явява пред нашето съз­нание, за което е от значение да знае дали съществуват други по-дълбоки състояния на съзнанието и дали съществува една Реалност още по-обширна, намираща се над него.

Тази духовна светлина, скрита в Слънцето, е най-хубавата от всички светлини. Тя сияе в сърцето на всички живи същества, както сияе светлината, излъчвана от физическото Слънце.

Да не забравяме, че Слънцето, което ние виждаме и кое­то нашата наука изучава, е само най-външният пласт на истин­ната Реалност, проникваща и изпълваща цялата Слънчева сис­тема със своята енергия. Мъдреците посочват, че тази Реал­ност е по същество като тази, скрита в сърцето на всяко живо същество. Разкривайки Реалността зад външността на Слън­цето, се разбира, че благодарение на нея човек получава от този върховен Източник духовното просветление, което той търси. Външното, вдъхващо респект гигантско Слънце, е само физически носител на това мощно и изумително Съзнание, ко­ето изпълва слънчевия слой с една невъобразима слава. Мъд­рецът разкрива, че неговото ограничено съзнание е едно изра­жение, една плоскост на това Съзнание, един лъч на духовното Слънце. В действителност самият той и духовното Слънце, скрито зад физическото, са нещо мистериозно, но всъщност са нещо цяло.

Процесът на Самореализацията се схваща като разши­ряване на собственото съзнание, за да срещне съзнанието на слънчевия Логос. Тази светлина се нарича Варениам. Защо?

На санскрит тази дума означава „най-добрата”, в смисъл желана и достойна да бъде търсена. Дхимахи ще рече – „ние медитираме върху”, за да развием нашето духовно съзнание. Дхийо означава Будхи, т. е. нашите способности за разум, за мъдрост. Медитиращият се идентифицира с всички хора, предизвиквайки Савита. Що се отнася до думата Пракходаят – тя означава: „Може ли да развием нашето Будхи (нашият разум)”?

Венцислав Евтимов, Медитацията