В периода между 3 декември 1995 г. и 7 януари 1996 г. успях да възстановя спомените си относно няколко „междуживотни инцидента“. По този начин научих как бях вкаран в капана на реинкарнационния цикъл на Земята. Впоследствие открих една от най-добре пазените тайни относно извънземната манипулация.Датата на влизането ми в капана на цикъла на земните въплъщения е преди 12 389 години. Преди това аз бях свободно същество. Под „свободно същество“ имам предвид, че бях духовно същество, което все още не беше вкарано в примката на принудителния земен цикъл на реинкарнации. Аз бях свободен да бъда в тяло или пък извън него по свой собствен избор. Можех да бъда в тяло без нуждата да бъда „заклещен“ в него. Прекарвах повечето от времето си просто бидейки свободно същество без изобщо да имам тяло. Имаше обаче и моменти, когато временно бях поставян в такова посредством станциите за имплантиране. В тези случаи в крайна сметка успявах да се освободя от тялото и да продължа щастливия си път на свободно същество. Както ще видите от следното изложение разликата тук на Земята е, че съществува СИСТЕМА, която създава амнезия и която държи съществото заклещено в един изглеждащ безкраен ЦИКЪЛ от превъплъщения подобен на въртяща се врата.

Свободните същества са невидими за невъоръженото око. Те обаче могат да създават и проектират видима форма на енергия, която може да се види от всеки.

Преди да бъда заклещен на Земята, аз обикалях около тази зона в продължение на хиляди години като влизах в контакт със същества в тела, както от земната раса, така и от извънземни. Например, един ден обикалях около Атлантида, когато забелязах млад мъж и жена да лежат на тревата и да се любуват на океана. Успях да ги подтикна един към друг, така че да започнат полов контакт. Влязох и в двете тела по едно и също време, като усетих удоволствията от секса като трета страна, въпреки че нямах свое собствено тяло.

Разбира се това не беше особено „нравствена“ постъпка от моя страна, но го споменавам, за да илюстрирам факта, че свободните същества не са винаги най-етичните такива. Подобни техни постъпки им носят лоша слава. Понякога дори свободно същество може да убие тялото при досег с него. По този начин свободните същества принуждават тези в тела да измислят всякакви електронни методи за залавяне, за да се предпазят от тази своеобразна напаст. В действителност конфликтът между свободните същества и тези в тела е доста стар и между двете групи се водят войни. Също така бих искал да отбележа и факта, че първоначално всички ние сме били свободни същества преди да влезем в капана на физическата вселена.

Ако някой започне усилена работа свързана с терапия по разкриване на минали животи ще открие много различни видове станции за програмиране. Това са капани за духове, които са проектирани да примамят свободното същество, след което насила да го приковат към тялото. Една обща черта при всички тези преживявания е електрониката. Има много различни видове високотехнологични електронни методи, за да се постигне това. Изглежда че електромагнитите играят ключова роля в този процес. Това, което аз намирам за удивително е, че същества без тела могат ефективно да бъдат контролирани с електроника. Колкото и невероятно да звучи, този феномен е често срещан и всеки един може да си спомни подобни изживявания в миналото.

Дори нещо повече – всички ние сме били от двете страни на уравнението. В смисъл, че сме били жертви на тези имплантиращи техники, но също сме ги и прилагали на други същества. Въпреки претенциите на някои хора, че са „най-големите светци“, всички ние имаме доста шарено минало.

На 3 декември 1995 г. например, успях да открия един инцидент свързан с мен докато още бях свободно същество в космоса. Бях заинтригуван от много голям кораб с форма на диск, така че влязох вътре. Веднага бях избутан от електронно силово поле в малка затворена зона в близост до единия край на кораба. След това бях „всмукан“ в тяло посредством някакъв вид електронен притегателен лъч. След това бях закотвен в тялото чрез серия от електронно-вълнови импулси, които усетих като интензивни електрошокове. Това направо ме порази и след това бях буквално наврян в главата на тялото.

Две високи същества с хилави ръце, крака и вратове и уголемени черепи се приближиха до имплантиращото устройство. Едно от съществата каза (телепатично): „Сега ти си един от нас“. След това тези две същества ме ескортираха – мен и новото ми тяло към контролната кула в центъра на кораба. Корабът бе отворен от вътрешната страна без да има разделящи стени и беше с размера на футболно игрище (но формата му беше кръгла). След това двете същества ме инструктираха как да оперирам с приборите в контролната зала, за да залавям други същества, като ги поставям в тела. На практика аз се превърнах в ловец на свободни същества след като самия аз бях заловен.

При един друг инцидент пътувах из вселената с един приятел, който също беше свободно същество. Това беше наистина забавно, защото е все едно да си на почивка по всяко време и да ставаш свидетел на всевъзможни нови и интересни неща. И едно от най-големите предимства да сме космически туристи бе това, че не трябваше да имаме пари, храна, място за отсядане и т.н. и не трябваше да се прибираме вкъщи в някакво определено време. Приближихме се до една „имплантираща станция“ на планета, която беше хванала моя интерес. Един гол мъж стоеше на един стол между 4 колони. Няколко голи жени стимулираха сексуално мъжкото тяло. Моят добър приятел усещайки надвисналата опасност ме предупреди да не се доближавам до това място. За нещастие аз пренебрегнах неговото предупреждение и влязох в мъжкото тяло, за да усетя сексуалния акт. Точно в този момент някой включи електрониката и ме закотви за тялото. Както по-късно установих по време на изследванията ми относно миналите животи, сексът е един от основните методи за примамване на свободните същества в тела.

При един по-скорошен инцидент като свободно същество в зоната на планетата Земя, работех за една извънземна група – мисля че името й беше нещо звучащо като „теолосианци“ или „телосианци“ (повече информация за различните извънземни раси, за които ще става въпрос по-надолу, може да откриете тукбел. Alien). Работех на голям кораб с форма на диск, който беше ситуиран над Земята. Моята задача беше да доставям същества, които да бъдат имплантирани в тела. При този инцидент открих кораб на сивите – отново с форма на диск, а неговите обитатели тъкмо бяха отвлекли човешко същество от Земята. Човекът лежеше на масата за изследвания, а високите сиви стояха от двете страни на масата „работейки“ върху отвлечения. Влязох в кораба и наблюдавах техните действия. Изненадващо открих, че тяхното оборудване и процедури за отвличане бяха абсолютно същите тогава, каквито са и днес. При положение, че от времето на този инцидент са минали 15 290 години, това е сериозна индикация, че те имат възможност да пътуват във времето. Не вярвам че методите, технологиите и дейностите им биха останали абсолютно непроменени за период от 15 000 години. Докато сивите бяха доста заети с отвлечения аз обикалях около задната част на главата на един от тях, който стоеше точно до масата (отляво на отвлечения). Влязох в главата на сивия, залепих се към съществото и след това успях да го избутам извън главата му. След това закарах съществото до кораба на телосианците, където го очакваше тялото, в което щеше да се имплантира.

Това човешко тяло беше ниско и набито и беше вързано за един стол. Поставих съществото вътре в главата на тялото след което се дръпнах на дистанция от стола. Успявах да държа съществото вътре в тялото, въпреки че бях на повече от 9 метра от него. Някой пусна „тока“ на електронния стол, който закотви съществото в тялото. След като изживях наново този инцидент почувствах угризения, че съм вкарал този сив в друго тяло против волята му. Въпреки моята ненавист към сивите, това е нещо, което дори аз не бих желал да изживея. Този инцидент също така ми демонстрира, че на този етап от моето съществуване аз имах повече способности без тяло, отколкото с него. Когато успях да изкарам съществото от тялото на сивия, това показа, че съм много по-силен от него. Когато успях да го задържа докато го „инсталираха“ в човешкото тяло, все едно имах много дълга невидима ръка, която ми помагаше в действията ми. Разбира се оттогава съм изгубил тези си способности. Въпреки това считам, че всички ние имаме потенциала да си върнем нашите вродени способности като силни духовни същества. Освен всичко друго, този инцидент ми показа откъде навярно датира конфликта ми със сивите и защо се бях оказал проблем за тях с намесата ми в техните дела.

(Тук е интересно да се отбележи, че един друг изследовател в тази област, който има „лични изживявания със сивите“ – Синтия Кроуел, описва че самите сиви прилагат технология чийто резултат в крайна сметка силно напомня за работата, която авторът на този материал е вършел за телосианците. Чрез тази технология сивите можели буквално да вземат „есенцията“ на един човек и да я прехвърлят в друго тяло, което до този момент е имало свой собствен живот. „Прехвърлената есенция“ изобщо не може да разбере какво се случва, защото получава спомените и програмирането на новото тяло и продължава да живее неговия живот все едно винаги е била в това тяло. Единствените улики могат да представляват странни чувства и сънища, които силно се разминават със спомените и програмирането на „новото“ тяло, чийто бивш обитател е вече изкаран оттам. Нещо повече, Кроуел намеква, че технологията се ползва доста редовно не само върху „човешкото население“, а и за прехвърляне на „души на извънземни“ в тела на хора! Авторката описва, че този вид процедура се ползва и като вид „наказание“ с цел жертвата да бъде напълно объркана относно нейната самоличност. Отделно самата технология или подобна на нея, предоставя безкрайно много възможности за влизане в „земната игра“ по начин, който не е непременно насилствен както в споменатите тук случаи. Някои други източници описват извънземни кораби, в които телата на извънземните се държат в капсули поддържащи живота им, а техните „обитатели“ трансферират своето съзнание в човешки тела и живеят земния си живот без да осъзнават своя произход. Ако приемем, че това е „доброволен“ акт от тяхна страна и целят просто земно изживяване, опциите относно степента и „тайминга“ на осъзнаване на този факт могат да са доста вариативни според самата цел на съществото. Също като интересен момент в тази връзка може да се отбележи, че подобен „трансфер“ много често се прави когато някое тяло претърпи инцидент и изпадне в кома, а след това се събужда като „напълно нов човек“, без разбира се това да означава, че при всички такива случаи е направена такава замяна. – бел. Alien)

 

 

3 декември 1995 г. – сесия за възвръщане на спомените

Преди 12 389 г. бях в открития космос като свободно същество в близост до Земята. Гледайки към нея не успях да забележа как една много голяма, черна станция за имплантиране с форма на сфера се приближава към мен, защото вниманието ми беше насочено върху планетата. Невидим електронен притеглящ лъч ме захвана и започна да ме придърпва към една кръгла вдлъбната структура в станцията. Огромната сила на този лъч ме порази и ме накара да се почувствам ужасно. Въпреки способностите ми като свободно същество, не можах да се освободя. Бях вкаран във входа, който всъщност беше тунел в центъра на вдлъбнатата повърхност. След това бях засилен надолу по този дълъг извит тунел към СВЕТЛИНАТА накрая на тунела. Изразът с който бих описал тази имплантационна станция е „всмуквач на души“.

След като тотално бях зашеметен от този енергиен лъч и пуснат през тунела започнах да се чувствам много летаргично. След това се озовах в стаята за имплантиране, в която бях компресиран в женско тяло от много мощен енергиен лъч с БЯЛА СВЕТЛИНА, който ме натика в тялото. Този енергиен лъч беше толкова дразнещ, че исках да крещя. Опитах да се боря, но го направих с тялото си. Точно в този момент осъзнах, че имплантацията е завършена точно защото използвах ТЯЛОТО СИ, за да се боря.

След това, две високи инсектоидни същества, които изглеждаха като богомолки, ме ескортираха до друга част на станцията. Сега вече се озовах в много голяма стая с БЯЛА СВЕТЛИНА. Разходих се безцелно в нея, а около мен имаше други човешки тела обвити в тази гъста подобна на мъгла СВЕТЛИНА. Чрез телепатична хипноза чух много успокояващ хипнотичен глас, който шептеше в главата ми: „Спи. Не се тревожи. Ние ще се погрижим за теб. Не си спомняй. Ти нямаш минало. Няма нужда да си спомняш миналото си. Бъди тук сега. Никакви мисли повече за миналото. Забрави миналото. Премини напред към един нов живот. Ще започнеш нов живот в СВЕТЛИНАТА.

След като бях напълно внедрен в тялото и тази стая за амнезия с БЯЛА СВЕТЛИНА, два инсектоида ме приближиха и ми казаха, че съм готов да започна новия си живот. Те ме ескортираха до друга голяма отворена част на станцията, която всъщност бе хангар, в който имаше много летящи дискове. Те ме съпроводиха из хангара до рампата на една от чиниите. Доста се изненадах в тази сесия, когато видях че вътрешността на този кораб е като копие на кораба с окото на РА. Единствената разлика е, че при този кораб нямаше трон. След това инсектоидите ме свалиха с този кораб долу на Земята – на Атлантида. Когато се приземихме, слязох по рампата и се озовах отново обвит в мъгла от амнезия от БЯЛА СВЕТЛИНА. Очевидно извънземните могат да създават тази „мъгла“ и в открити пространства.

Една от извънземните богомолки ми каза, че няма да си спомням нищо и че ще започна новия си живот сега. След това те си тръгнаха и ме оставиха „сама“ на хълмовете близо до океана. Започнах да се движа в посока обратна на океана. В крайна сметка ме откриха някакви атланти и решиха, че от мен ще стане отлично жертвоприношение. Озовах се „легнала“ в един храм върху каменен саркофаг. Разрязаха гърдите ми с огромен нож, пиха кръвта ми и изядоха сърцето ми. Това бе същия ритуал за посвещение в „Братството на Змията“, който изживях в Египет над 9000 години по-късно! След това напуснах тялото си и „се явих“ в същата станция за имплантации. След това бях върнат обратно в Атлантида, но този път в утробата на майка, която раждаше бебе – момиче. Този път те не ме имплантираха в тяло на самата станция. Вместо това просто ме програмираха да се върна в Атлантида и да вляза в тялото на бебето по време на раждането. Прекарах остатъка от живота си там. Тази къща, в която бях „родена“ имаше хубав изглед към океана. Израснах в къщата и продължих да живея в нея след като родителите ми починаха. Аз също умрях там и отново се „явих“ в същата станция.

(Организацията на „Братството на Змията“ се свързва най-вече с противоречивата фигура на ЕА/ЕНКИ – главният извънземен генетик проектирал телата на хибридния вид – Homo Sapiens, който в много езотерични и окултни източници е представен и като най-големия застъпник на правата на хората. Редица шумерски летописи описват човешките същества като духовни същества временно пребиваващи във физически тела, а извънземните управници измислят оригинален план как да държат съществата привързани към телата физически и психологически, така че да им служат като робска работна ръка. Докато е все още на власт, ЕА бил посветен на разпространяването на духовно познание сред новосъздадените човешки хибриди. Той бил напълно наясно с желанието на другите извънземни фракции да държат хората в затвор. Въпреки неговите добри намерения ЕА се проваля в опитите си да запази свободата на човешките същества. Неговата фракция позната под името „Братството на Змията“ е победена от другите извънземни фракции. ЕA е прокуден от Земята, а титлата му е сменена от „Принцът на Земята“ на „Принцът на Тъмнината“. Той е представян на хората като „враг на Върховното Същество“ и освен това им се казва, че всичките им беди идват по негова вина. Част от тези събития са описани и в „Документите Тера“. Разбира се по „стар извънземен обичай“ създадения от ЕА орден не е напълно заличен, а чисто и просто променя своите функции, което допълнително може да обърка изследователите в търсенето на отговори. Под негативното извънземно влияние „Братството на Змията“ променя своята форма от сила разпространяваща научно и духовно знание до такава, която придобива известност с духовната си репресия и предателство. Покварата в Братството е особено очевидна около 2000 г. пр. н.е в Египет. Фараоните и жреците са внедрени в Братството като Елит, който да манипулира масите за своя собствена изгода. Функцията на Братството в обществото постепенно еволюира и се появяват различни мистични и окултни школи, които изкривяват духовното познание и ограничават публичния достъп до всяка една истина, която е оцеляла. Започва да се прилага и практиката познанието да се предава само устно, обгърнато от система от символи, която само Елита можел да разбере. – бел. Alien)

На 5 декември 1995 г. открих друг „междуживотен“ инцидент, който показа малко по-различен тип на имплантационната техника. Включил съм съдържанието на цялата сесия тук. Жена ми ме напътстваше по време на цялото преживяване като направихме 4 опита. Ще забележите, че на повърхността излизат нови детайли всеки път когато мина наново през инцидента. Изследователите, които са запознати с техниките по хипноза, може би ще забележат някои от разликите между похватите, които ние използваме и стандартните техники за хипноза.

5 декември 1995 г. – сесия за възстановяване на спомените

– Спомни си последната сесия.

– Тази в която бях в поставен в тяло (това е сесията от 3 декември, описана по-горе).

– Изследвай последния инцидент.

– Бях обучен да залавям същества в тела, но не си спомням някакво специфично събитие, при което поставям същество в тяло. Удивително е как могат да компресират съществата в толкова малка глава.

– Успяхме ли да извлечем цялата информация от последния инцидент?

– Да.

– Върни се на по-ранен, подобен инцидент.

– Усещам нещо подобно на гадене в стомаха и спазми в десния си крак. Свързано е с извънземен – приличащ на буболечка или по-скоро на богомолка. Чувам някакъв глас – вероятно програмиращ. Нещо просветна в главата ми. Изказвам просто впечатления. Видях тази мъглива СВЕТЛИНА. Чувам глас да казва: „Отиди към СВЕТЛИНАТА“ и аз отивам към СВЕТЛИНАТА. Имам чувството, че съм в много голяма зала. По някаква причина се върнах назад във времето, когато бях ученик и ходех в гимнастическия салон. Не знам защо. (В ретроспекция вярвам, че това се случи защото стаята с БЯЛАТА СВЕТЛИНА в този инцидент ми напомняше за голям гимнастически салон.) Това звучи толкова абсурдно, но продължавам напред. Усещам как ме поставят в тяло, а него в капсула, която се изпраща след това на планетата. Имам това отвратително чувство в тялото, че нещо ужасно се случва с мен. Това подобно на богомолка същество е надвесено над мен. Всичко се случва малко преди да бъда поставен в капсулата. Изглежда тя се приземява във водна среда близо до един плаж – местността е тропическа и мисля, че съм напълно гол.

– Започни от началото на инцидента и виж дали можеш да видиш повече детайли.

– Не отивам в началото, а някъде по средата на инцидента. Фразата „Отиди към СВЕТЛИНАТА“. Намирам се в станция за програмиране. Виждам голяма кръгла сфера, може би като космическа станция.

– Какво се случва после?

– Този инсектоид. Мисля че преди това съм на място, което усещам като кръгла стая има много наситена БЯЛА заслепяваща СВЕТЛИНА идваща от стените. (Стаята, в която се намирах беше сфера с диаметър от около 3,5 метра. Стените от вътрешната страна на сферата излъчваха това силово поле от ярка БЯЛА СВЕТЛИНА.) Имаше борба да се противопоставя на силата на тази СВЕТЛИНА, която идваше от всички възможни посоки – 360 градуса, която ме придържаше към тялото. Чувствах я в цялото си тяло, а не само в главата и торса. Те не просто ме компресират в главата. О човече, не отивай към СВЕТЛИНАТА. Сферата се отвори откъм единия си край правейки форма на елипсовиден ореол. Интересно е да се проследи как се вписва това в историята.

(Тази форма се образува при пресичането на две окръжности. Прилича на типичния летящ диск стоящ на ръба на два вертикални разреза при очите на котките и змиите. Има същата форма като християнския рибен символ за Исус, само че без перките. Освен това е древен символ на плодородието представляващ женската вулва.)

vesica piscis christship

(Това са някои от изображенията на символа, а статия свързана с него и функцията му като портал можете да видите тукбел. Alien)

След това излизам през този процеп (с форма на елипса в сферата). Аз съм тялото си. Гол съм. Намирам се в голяма зала с висок таван. Изглежда, че е кръгла както навсякъде в имплантационната станция. Имам чувството, че все едно съм телепортиран в друга стая доста по-нагоре от предната. Това е стая, в която всички лежат на някаква маса. Това е контролна зала. Не е стая тип „кутийка“. Странно е. Тези същества – не смятам, че са от расата на сивите. Имат дълги слаби крака точно като насекоми. Комуникират телепатично. Лежа на масата. Правят нещо с мен – усеща се като високоволтов ток. Мисля, че при този процес ме закотвят към главата.

– Какъв вид тяло имаш сега?

– Мъжко е. Космато с кожа като на бялата раса. Нещо, което изскача в главата ми е, че тези същества са „древните“. Идва ми като вътрешно знание, че са древните. Под стъпалата ми се намира капсула с форма на пашкул. Конвейерът ме плъзва в нея и капака се затваря. Затворен съм в капсулата и съм изстрелян на тази планета. Мисля, че е Земята.

– Кога е това?

– Не знам. Капсулата се приземява в морето до един остров, близо до брега на пясъчен плаж. Изобщо не съм сигурен за датата.

– Върни се към началото на инцидента.

– Ок, отивам към голяма, дори огромна сфера – космическа станция. Преминавам през тунел от СВЕТЛИНА. В края на тунела има стая и тяло, а много интензивна СВЕТЛИНА и мощ ме притискат да вляза в това тяло. Сега мога да усетя тялото – докато силовото поле ме натиска. От бялата раса е – голо, мъжко. (В този момент сравнявам тялото, в което съм сега, с тялото в което съм принуден да вляза при този инцидент.) След това се отваря този елипсовиден процеп. Започвам да се движа по някакво направление. Сега всичко започва да си идва на мястото. Това е програмиране да бъдеш бебе и да преминаваш през родилния канал. [Сега разбирам че те са проектирали тази сложно изработена схема-капан, за да симулират процеса на естествено раждане, когато съществото се изтласква през тунел (родилния канал) към СВЕТЛИНАТА в края на тунела и през елипсовидния отвор (вулвата).]

– Има една огромна зона в кораба, огромен висок таван, стената отива нагоре. (Имплантиращата сфера се намираше точно в тази много голяма зала.) Един лъч слиза надолу от тавана, който е над 100 метра висок. Аз летя заедно с този лъч и влизам в тази зала. Те ме напътстват през цялото време (телепатично): „Мини оттук, моля“, „Легни на масата, моля“. Те са вежливи. Лежа на метална маса. И тук усещам също някакви електрически импулси. Те ме концентрират към главата на тялото. Съществата изглеждат като богомолки. Дълги вратове. Когато се опитам да погледна в лицата им, главата започва да ме боли. Чувствам се наистина тъжен.

– Защо се чувстваш тъжен?

– Защото ме поставиха в тяло. Те ме измамиха. Пратиха ме в капсула и я изстреляха към… към планетата. Приземи се в океана до един плаж. Отвори се и аз излязох. Климатът е тропически и е топло.

– Дай ми директен отговор – кога се случва това?

– Нещо като преди 5000 години. Просто това е първото нещо което ми идва наум. Топло време, много храна. Това е мястото на което живея. 15 000 или 5000 години – не съм сигурен… Чудя се дали съм бил свободно същество. (Понякога две или повече дати могат да се появят едновременно ако има други подобни инциденти, които могат да задействат спомена.)

– Дай ми директен отговор – коя е тази планета?

– Земята.

– Върни се към началото на инцидента.

– Мисля, че началото е когато умрях. Имаше битка с мечове. Мисля че един меч минава право през мен, през стомаха. Чувам следното: „Отиди към СВЕТЛИНАТА“. Аз съм извън тялото си – не знам дали някой комуникира с мен като ми казва това, но аз отивам към СВЕТЛИНАТА, един тунел от СВЕТЛИНА – много бързо. Тази СВЕТЛИНА стига до станцията за имплантиране, която от своя страна е огромна. Напомня ми за малка планета или луна. Просто е наистина огромна. Накрая на тунела от СВЕТЛИНА, в тази стая със светеща БЯЛА СВЕТЛИНА, стои тяло в средата на помещението. СВЕТЛИНАТА направо ме натиска в тялото. Има напрежение в главата ми. Сферата се отваря правейки проход през който преминавам (елипсовидния отвор). Излизам през средата на стаята. Вървя, а след това се „нося“ нагоре към тази стая, където се намират тези „древни“ – богомолките. Аз съм бял мъж. Отивам до капсулата. Тя се отваря. Едната страна на стаята е като на зигзаг и отива до един контролен панел – подобен на тези от Стар Трек. В капсулата ми дават електрошок. Той допълнително ме закотвя за тялото и особено към главата. Богомолката ми дава телепатична команда да стоя в главата си. Правят и други неща да ме вкарат в главата с помощта на някакъв автомат – наподобяващ пневматичен чук. Той направо те вкарва в главата. Когато се свърши с това капсулата се запечатва. От външната страна не е гладка – има вдлъбнати секции. След това те изстрелват капсулата към Земята. Тя се приземява в океана. Излизам на плажа. Изглежда, че след като се приземят, тези капсули биват прибирани обратно. Изглежда, че битката, при която умрях се беше състояла някъде в Близкия Изток. Мисля, че беше преди над 5000 години.

Считаш ли, че извадихме всичко от този инцидент?

– Преди 5349 години е бил. Не отивай към СВЕТЛИНАТА. Бях прав за това. Нещата се наместват. Групата на змийския жезъл. СВЕТЛИНАТА на Ню Ейдж. Това е част от капана.

– Вече може ли да оставиш този инцидент?

– Да.

(Споменаването на „древните“ в комбинация с инсектоидна раса представлява много интересен момент, защото много сходна сюжетна линия е отразена в сериала „Farscape“, за който сме споменавали, че съдържа много езотерична информация. В случая епизода за който става въпрос се казва „Човешка реакция“ и е излъчен 3 години след първоначалното публикуване на този материал. В него главният герой се опитва да локализира междупространствен тунел, който да го отведе към неговата родна галактика и респективно Земята. След като най-накрая „успява“ и вижда Земята от другия край, той се впуска със своята „капсула“ в него, като накрая на тунела зрителите виждат само „бяла светлина“, а героят губи съзнание. След като се свестява, той се озовава в една добре симулирана изкуствена реалност, която напълно дублира родната му планета, а освен това самият тунел също се оказва изкуствен капан, който да го примами там. След като героят в крайна сметка се усеща, че нещо не e наред и изисква отговори, става ясно, че зад всичко това стои забележете – инсектоидна извънземна раса, която освен всичко това се казва „Древните“ (което се потвърждава от следващите епизоди). Целта на извънземните инсектоиди е да направят психологически експеримент с човешката раса с „благородни цели“ – бел. Alien)

На 9 декември 1995 г. Дж. проведе с мен сесия при която успях да покрия няколко подобни инцидента при които влизах и излизах в тела на тази планета. Аз дойдох в тази слънчева система като свободно същество преди 55 539 години. Влязох в космически кораб, който пътуваше за Земята. Влязох в тялото на лидера на мисията – много силна и независима жена. Тя имаше красиво тяло с физика на атлет. Аз не бях програмиран да вляза в нейното тяло. Влязох там по собствена воля. След това успях да си спомня и за друг инцидент свързан със свободната воля преди 25 329 години, когато отново влязох в женско тяло на Земята. Следващите инциденти обаче се случиха след като бях заклещен в програмирания реинкарнационен цикъл на Земята. Открих и друга значима информация засягаща извънземната манипулация, така че по тази причина включвам по-голямата част от сесията тук.

9 декември 1995 г. – сесия за възстановяване на спомените

– Спомни си за подобен инцидент.

– Усещам болка, която започна вчера от дясната страна на гръбначния стълб. Аз съм в тяло. Копие или нещо подобно ме пронизва откъм гърба. Имам мъжко тяло. Имам брада. Това е планетата Земя. Усещам, че ръцете ми са вързани с въже за някакво скеле. Това е някакво наказание. След това излизам от тялото си и отивам нагоре към имплантационната станция. Тя е от същия тип „отиди към СВЕТЛИНАТА“ и после кръжа около стая с БЯЛА СВЕТЛИНА. След това ме изпратиха долу на Земята – във Вавилон в тялото на бебе. Преди това докато още съм в тялото на мъжа, което е измъчвано, усещам че всъщност съм „поставен там“. (Не мога да вляза в досег с неговите спомени, така че знам, че не съм изживял неговия живот.) Има някакво скеле и въжета, които са вързани около ръцете и краката. Наблюдавам сцената като стоя точно зад мъжа, след това влизам в неговото тяло. Това има нещо общо с програмиращата станция – същия тип станция, която описах преди. Очевидно съм изпратен в това тяло точно в момента, в който то е наказано и изтезавано. Някакво копие ме пронизва откъм гърба близо до дясното рамо. След това следва поредица от отиване и връщане към имплантационната станция.

– Дай ми директен отговор – кога се случва това?

– Преди 5 619 години. След това отивам към станцията, за да се родя в тяло на бебе от мъжки пол във Вавилон. Имам чувството, че животът там не е никак лош.

– Спомни си за подобен инцидент.

– Нещо свързано с американския континент – от другата страна на планетата (от гледна точка на Вавилон). Влизам в индианец там, където сега се намира Флорида. Дава ми се някакво знание, че това всъщност представлява термина „walk in“ (душа която в определен момент влиза в друго тяло). На тях им се дава инструкция да влязат в тялото и да го превземат. (Всъщност осъзнаването на този факт по-скоро дойде след преживяването на предния инцидент, отколкото на този). Имам лодка. Има алигатори. Тази инкарнация започва в момента на раждането на тялото в една колиба направена от кал и мъх.

– Кога се случва това?

– Първото число, което ми идва наум е преди 625 г. Предполагам има логика.

– Спомни си за подобен инцидент.

– Идвам в това тяло (моето сегашно тяло). Слизам надолу – не съм сигурен откъде и как съм се озовал тук. Това се случва в град Споукейн – виждам болницата отгоре. Влизам в тялото, което се намира в моята майка и след това бивам изтласкан навън. Опитвам се да разбера откъде съм дошъл преди това. Явно съм умрял през 1945 г. и съм отишъл директно в имплантационната станция. Изглежда винаги отивам точно в една и съща такава. Тунелът от СВЕТЛИНА. Отидох към стая, в която има други хора. Приближих се в задната част на главата на един от хората. Бивам програмиран. „Бъди в СВЕТЛИНАТА“. „Винаги се връщай към СВЕТЛИНАТА“. „Безопасно завръщане“. „Никакъв страх“. Разбирам защо хората биват привлечени тук. Това е като да си на почивка – обикаляйки около БЯЛАТА СВЕТЛИНА. Тук няма никаква болка. Тук биваш програмиран да си овца. Тук не си изложен на различни проблеми. Има други части на кораба, където обаче душите са вкарвани в телата със силови лъчи.

(Това е изключително интересно описание на различните типове програмиране дори в границите на една и съща станция, защото загатва и за вероятността то да се дължи на „различни типове групи души“, които играят различни видове „игри“ като своеобразното разделение може да бъде извършвано по много различни критерии. Привидното участие против свободната воля всъщност е част от макро-рамката на земната игра (а и на галактическата такава) и е доста характерен неин аспект, който ще бъде коментиран малко по-късно. – бел. Alien)

Успях да открия още един инцидент в тази сесия. Оказа се че съм живял много кратък живот между 1945 г. и 1949 г. Когато умрях през 1945 г. отидох направо в станцията за програмиране и след това се завърнах на Земята. Въпреки че Дж. не ме попита къде бях роден, мисля че градът беше Филаделфия в щата Пенсилвания. Живеех с майка си и баща си в апартамент над една много натоварена улица. На 4 годишна възраст излязох внезапно на улицата и бях блъснат от кола. След това напуснах тялото си и се явих в обичайната станция, след което бях върнат в болницата в Споукейн, където влязох в сегашното си тяло през 1949 г.

Вече бях правил възстановителна сесия за раждането си още през 1983 г. Спомням си ясно как изглеждаше болницата преди да вляза в нея отгоре. Въпреки това не си спомням как се озовах до болницата. През 1986 г. посетих същата болница и бях доста объркан, защото не изглеждаше като същата болница, в която се родих през 1949 г. После открих, че сградата е била драстично преустроена, така че поисках някои стари снимки, за да видя как е изглеждала през 1949 г. Бях много изненадан, защото снимката показа точно същата сграда, която видях преди да вляза в сегашното си тяло. Фактически тази фотография показваше източната страна на болницата – същата страна която бях видял, но от по-висока гледна точка.

На 7 януари 1996 г. открих, че съм имал инкарнация свързана с Рамзес II. Включвам всички бележки от записките на Дж., защото по време на тази сесия имах някои много големи просветления и осъзнаване на информация. Фактически в един момент започнах да ги вербализирам толкова скоростно, че Дж. не можеше да смогне да ги записва. Впоследствие се оказа, че не е успяла да запише всичко. Така че в скоби съм сложил всичко допълнително, което съм усетил като впечатление и не е било записано в самата сесия.

7 януари 1996 г. – сесия за възстановяване на спомени

– Преди 3219 години когато умрях (като Рамзес II) имаше инцидент. Аз лежах на леглото и знаех, че умирам.

– Разкажи за инцидента моля.

– Аз съм стар човек и при мен идват много слуги да ми отдадат почит – на Сина на Ра. Нямам никакъв страх от смъртта и вярвам, че съм безсмъртен. Дори че тялото ми ще бъде реновирано, когато отида да живея при Боговете. Аз умрях поради възрастта си. Наистина съм стар.

– На колко години си?

– 89 е числото, което ми изниква. Вероятно е от всичкия този добър секс. Тялото ми умира и аз излизам от него. Отивам в програмиращата станция през някаква тръба или тунел. Изглежда, че тунела е извит и има завои. Сега съм в стая с БЯЛА СВЕТЛИНА. Изглежда ме слагат отново в тяло. Вече съм в друго тяло.

– Какво тяло е това?

– Мъжко тяло.

– Човешко?

– Да, отвеждат ме до стаята с Бяла СВЕТЛИНА с всички тези тела около мен. Това е преди 3219 години. Те ме програмират – „УСПОКОЙ СЕ и си ПОЧИНИ“. Идеята е да създадат място, в което е удоволствие да пребиваваш. „БОГ ТЕ ОБИЧА. ТИ СИ ОБИЧАН“, ми се шепти в ухото. След това се чува успокояващо „РАДОСТ и ЛЮБОВ“. „ВИНАГИ МОЖЕШ ДА СЕ ВЪРНЕШ КЪМ СВЕТЛИНАТА. БЪДИ В МИР“. Инсектоидите ме извеждат от стаята със СВЕТЛИНАТА. Изглежда, че това е същата програмираща станция, в която ходя всеки път или е напълно идентична на нея, защото изглежда като нея. Отивам в „окото“, изкачвам се по рампата на „окото“. Вътре съм. Чувствам все едно съм гол. Сядам на… Това е същия вид кораб като на РА. Сядам на някаква сферична пейка, която се издига нагоре. Аз съм от другата страна на стаята (за разликата от инцидента свързан с Атлантида). Стоя тук в чинията, в „окото“. Аз съм в ново тяло. Чинията се приземява някъде. Слизам по рампата. Навън е светъл, слънчев и топъл ден. Изглежда съм в пясъчна пустиня. Изглежда съм се върнал отново в Египет. Корабът се беше приземил близо до пирамидите, на платото Гиза.

– В това ново тяло, имаш ли някакво чувство за твоя минал живот? Спомняш ли си го?

– И да, и не. Всичко ми изглежда много познато. Аз съм гол, така че някой ми подава роба и ме облича с нея.

– В зряло тяло ли се намираш?

– Да.

– Човекът, който ти подава робата говори ли с теб, казва ли ти нещо?

– Има повече от един човек. Все едно бивам почитан. Имам чувството че съм на някаква висша позиция. Имам впечатлението, че съм нещо като учител сега. Нещо като висш жрец, а не фараон. Все още обаче служа на Боговете. Инструктирам хората, които имат система от вярване за безсмъртие (физическо). Трудно ми е да призная това, но в известен смисъл това е вярно, защото аз току-що напуснах тялото си и ми беше дадено ново тяло. Чувствам някакъв дискомфорт около всичко това. Все едно съм леко дрогиран. От изживяването усещам все едно съм отключил нещо и от този факт се чувствам леко замаян. (Под това имам предвид, че нещо задейства някаква информация в моето подсъзнание, и чувството беше на неудобство).

– Върни се към началото на инцидента.

– Преди 3219 г. аз съм фараон на Египет. На смъртно легло съм и явно всички знаят това. Аз обаче нямам притеснения относно смъртта. Очаквам своето безсмъртие и живот с Боговете – системата на вярване, която ни се преподаваше. Умирам от старост. Напускам тялото си и съм придърпан в тунел от СВЕТЛИНА. Тя те привлича със сила, на която не може да устоиш. (Нещо като притеглящ лъч всмукващ душите.) Направо те засмуква. Ситуацията е почти сходна на тази при която за първи път бях поставен в земно тяло (преди 12 389 години в Атлантида, където бях пожертван). Има сфера около 3,6 метра в диаметър (това всъщност се явява СВЕТЛИНАТА в края на тунела). Стените на устройството светят с БЯЛА СВЕТЛИНА. Има мъжко тяло по средата на сферата и бивам изстискан в тялото. Чувството е ограничаващо. Излизам от тази голяма стая. Има две същества – не съм сигурен какъв вид точно са те.

– Можеш ли да ги погледнеш?

– Първоначално си помислих, че са СЪЩЕСТВА от СВЕТЛИНА. Това обаче са богомолките! Те ме водят към БЯЛАТА мъглива СВЕТЛИНА. Бивам програмиран: „СПОКОЙСТВИЕ и ПОЧИВКА“, се шепне в ума ми. Думите: „БОГ ТЕ ОБИЧА. МИР В СВЕТЛИНА.

Бивам програмиран, че сега вече съм с БОГ. „ВИНАГИ СЕ ВРЪЩАЙ КЪМ СВЕТЛИНАТА“. Сега мога ясно да осъзная защо хората мислят че да отидеш към СВЕТЛИНАТА е нещо хубаво, защото се ЧУВСТВАШ добре. „ЩЕ ЗАПОЧНЕШ НОВ ЖИВОТ СЕГА. МИНАЛОТО ВЕЧЕ Е ЗАД ТЕБ. ЩЕ БЪДЕШ В БЕЗОПАСНОСТ В СВЕТЛИНАТА. ВИНАГИ МОЖЕШ ДА СЕ ВЪРНЕШ КЪМ СВЕТЛИНАТА“. Чувстваш се все едно си „наистина обичан“ и си „наистина специален“. (Когато казвах „настина обичан“ и „наистина специален“ гласът ми беше спокоен, но същевременно със саркастичен тон. Тяхното програмиране е много сладникаво, много неискрено и фалшиво. Наблюдавал съм същата захаросана сладникава измамна реторика в ченълингите на плеядианците). Така, после ме извеждат навън (от голямата стая с БЯЛА СВЕТЛИНА). Имам впечатлението, че това са СЪЩЕСТВА от СВЕТЛИНА, но те не са!

– Какво представляват СЪЩЕСТВАТА от СВЕТЛИНА?

– Това е тяло, което е съставено само от СВЕТЛИНА. Само че те не са. Те са инсектоиди! Отивам в хангара, където са „очите“. Сядам в една летяща чиния. (Очевидно инскетоидите използваха телепатична хипноза, за да създадат илюзията че са светлинни същества.)

– Сам ли си вътре?

– Да, освен този, който я управляваше. За известно време просто си стоях вътре. Те ме водят някъде. Когато излязох беше много светло навън. Аз съм гол. Има някакво тържество по посрещането ми. Телепатично ми бе казано да сляза по рампата. Наистина е светло навън. (Предполагам че един от инсектоидите ме е свалил долу на планетата. Който и да е пилотирал чинията остана извън погледа ми в пилотската кабина. Нямаше извънземни, които да се появят публично пред останалите хора, които ме посрещнаха.)

– Когато беше приветстван от тези хора, казаха ли ти нещо директно?

– Директно не. Те ме третираха като свят човек или нещо подобно. Помагат ми да си сложа роба и сандали или някакъв вид обувки и нещо, което да си сложа на главата, висока джаджа.

– Около теб има ли някакви сгради или град, или нещо подобно?

– Ние сме навън на платото Гиза. Аз се возя в колесницата на един от хората. Пътуваме на изток към Нил. Очевидно сега съм част от жреческото съсловие. Един от моите синове е фараона. Голямата пирамида в Гиза е голяма част от моя живот като жрец. Ние продължаваме ритуалите в голямата пирамида. Те се правят непрекъснато. Аз помагам в увековечаването на ритуала – пиенето на кръв. Не мисля, че изобщо някога е имало финален камък на върха на пирамидата. По отношение на живота ми като жрец и причината поради която бях боготворен, бе факта, че аз слязох от Окото на Боговете и според мен това беше основната причина.

– Какво бе името ти като жрец?

– Част от името ми беше Амен (опитах се да произнеса името, както се е произнасяло тогава в Египет, но не успях съвсем). На египетски звучи като безсмислени срички. По-лесно ми е да се свържа с това какво означава името.

– И какво означава?

– Свят човек от Бог. Но просто „свят човек“ е основното значение. Звучи странно, но се чувствах почти като месия. Има някаква атмосфера на „святост“ около мен. Странно е. Имам чувството, че по това време съм правил ченълинги. Бях програмиран и част от това програмиране бе да получавам съобщения от извънземни (посредством ченълинг), за да поддържам религията. Странно е как тогава са приземявали своите чинии пред всички. По време на този живот бях висшия жрец. Останалите се грижеха за моите нужди. Бях нещо като еквивалент на папа.

– Колко време мина между смъртта ти както Рамзес и връщането ти като жрец?

– От моя гледна точка само няколко часа. Поне изглеждаше като няколко часа. Не бях сигурен кой съм всъщност. Не изглежда да знаех, кой съм когато излязох от чинията. Не знам и какво им беше казано на хората за мен. Те бяха много мили с мен, грижеха се за мен и ме хранеха. Между програмирането и ченълите, аз бях пратеникът на Бог, светият човек на всички Богове. Аз не представлявах само един бог. Продължих ритуалите на „Братството на Змията“. Аз бях този, който посвети сина ми – фараона в лоното на „Братството на Змията“. Всичко това се случи преди 3219 г. Сигурен съм в това.

Подсъзнателната информация, която получих по време на тази сесия и която Дж. не записа в бележките засяга извънземната технология, която закотвя душите в телата. Достигнах до тази информация, когато преживях наново поставянето ми в мъжко тяло, в сферата на края на тунела.

Изглежда, че електромагнитите играят ключова роля в тази процедура. Внезапно осъзнах, че те използват нервната система на тялото, включително мозъка разбира се, за да имплантират същества в телата. Тези нерви предават електрически заряди, които създават електромагнитни полета около тялото. Чакрите са просто нервни мрежи, които създават електромагнитни полета (това обаче може да е прекалено опростяване на феномена от моя страна). При змийските религии и особено при източните религиозни практики и Ню Ейдж-ченълингите, се поставя сериозен акцент на медитацията над чакрите, „изчистване“ на чакрите и канализиране на енергия през чакрите. По този начин духовното същество в тяло допълнително се закотвя в тялото изпращайки енергийни импулси през тези нервни мрежи. Дори аз лично съм изживявал този феномен по време на упражнение наречено „Съзнание и Енергия“, което се преподава от Рамта посредством ченълинг. След упражнението бях много по-здраво закотвен към тялото си и хванах някакъв грип, който ме държа 2 седмици. Освен това дори самото насочване на прекомерно внимание към тялото помага да се подхрани привързаността към тялото.

(Рамта е същество представящо се за духовен водач и контактува посредством Дж. З. Найт. Според нейните думи Рамта се появява през 1977 г. като в продължение на няколко месеца тя се опитва да свикне с неговото присъствие и употребата на тялото й, чрез което започва да говори. През 80-те години неговите учения се превръщат в център на движение в контекста на по-голямото Ню Ейдж движение, а книгите на Найт са може би най-успешните от всички ченълинги в този период. Рамта описва себе си като човек, живял на Земята преди 35 000 години. Той бил роден в Лемурия – описана като част от древния Атлантски континент. Докато е още млад, Рамта става свидетел на голяма технологична катастрофа, която става причина северната част на континента включително и Лемурия да бъдат унищожени. Лемурийците търсят убежище на юг, а семейството му се премества в голямото пристанище на „Атлатия“ – Онай. След катастрофата, атлантската система се разпада и е заменена от феодално-подобна структура, при която лемурийците са на дъното. След смъртта на майка си, разгневен отива в планините. Връща се в града начело на армия, покорява го и започва нов живот като боец. Става завоевател, който в крайна сметка е спрян от меча на наемен убиец. Той оцелява, но процесът на лечение е много продължителен. Рамта използва времето за съзерцание на Неизвестния Бог, който той открива в жизнената сила. Търсенето на Непознатия Бог го отвежда до съзерцанието на вятъра. Вятърът е мощен, свободно движещ се без ограничения, прегради или форма. Образът на вятъра подсетил Рамта, че може да съществува необременен от човешките ограничения, включително и смъртта. Неговото съзерцание в продължение на години го довежда и до първото му изживяване извън тялото. Но с течение на времето и подобряването на концентрацията, вибрацията на тялото му се променила и се издигнала до степен тялото му да стане от светлина. Той покорил живота и напускайки земното си съществуване се възнесъл. Есенцията на неговото учение е, че всеки човек е бог или суверен, който е забравил своя произход. Спомняйки си за този факт, и на тази база – осъзнавайки своята истинска природа, индивидът може да се превърне в създател, който може да има всичко, което си пожелае. Според него вселената е сътворена на различна етапи от Бог, който е описан като абсолютният потенциал. Всеки етап на сътворението е белязан от забавяне на честотата на енергията, от която е създадена вселената. Индивидуалните същества, които са богове са били въплътени във всеки етап на сътворението и сега са дошли във физическо тяло, за да растат и да научат чрез опит за живота. Основният проблем за хората според Рамта e, че са приели ограниченията на физическото съществуване, докато фактически те са богове с неограничени възможности – бел. Alien)

Плеядианците, както тези от днешните ченълинги, така и в древността, са установили религиозни практики фокусирани особено над нисшата чакра, мрежата от нерви в зоната на гениталиите. Днешните „ченъл плеядианци“ наричат това „свещена сексуалност“. Терминът кундалини от тантрическата йога е просто канализиране на енергия от нисшата чакра през другите чакри и нагоре през мозъка. Не е изненадващо, че понякога бива наричана „змийска“ енергия. Тези измамни практики служат само, за да държат вниманието на хората фокусирано над техните тела и да ги разсейват с религиозни практики, които водят до задънена улица. При тези условия човек трудно може да разкрие какво наистина се случва. Разкриването на истината разбира се може евентуално да доведе до измъкване от наложения цикъл на въплъщения на тази планета. Точно затова извънземните влагат толкова много време и енергия да програмират хората с фалшиви религиозни вярвания.

(Тук авторът отново подхожда едностранчиво показвайки нещата само през призмата на „задължително наложената инкарнация“, от която съществото има единствената цел да се освободи, а не отчита богатата палитра от преживявания само защото в голямата си част те са на практика програмирани, което в действителност е вярно. Дори да изключим директното психологическо или физическо програмиране чрез хипнотични команди или дори чрез физически импланти, индивидът в едно общество остава силно повлиян от социалното програмиране, което се предава от поколение на поколение и от човек на човек подобно на разпространението на вирусите. Това разбира се включва и всички възможни философски, езотерични или духовно-религиозни доктрини, голяма част от които са извънземни по произход. Някои от тях като даоистката езотерична йога например имат много балансирана гледна точка по отношение на сексуалността и необходимостта от наличие на тяло в пътя към просветлението. Даоисткият и споменатия от автора тантрически път се различават основно по езика и по практическите йогийски методи, които преподават за достигане на едно и също единство на ума, тялото и духа. И двата метода приемат изцяло, че управлението на индивидуалната сексуалност е не само допустимо, но и необходимо средство за постигане на възможно най-висше просветление в тялото. Даоисткият езотеричен метод сравнява тялото с кораб, а душата с машините и витлото на кораба. Корабът вози много ценен и огромен диамант, който трябва да бъде превозен до много далечен бряг. Без тялото не може да се достигне до Дао, но с тялото истината никога не може да се постигне. Последователят на Дао трябва да пази физическото си тяло, все едно е скъпоценен диамант, защото то може да се ползва като средство за постигане на безсмъртието. Ако обаче не го изоставиш, когато постигнеш своето предназначение, няма да постигнеш истината. Разбира се, на конкретно описаната даоистка формулировка може да се гледа през различни призми в опит тя да бъде анализирана – от задънена улица до пъзел, който предлага успешен сценарий за пълно изживяване, след което се дава ключ към излизане от Играта. – бел. Alien)

Сивите, рептилиите, плеядианците и инсектоидите – всички те използват помещения с БЯЛА СВЕТЛИНА, за да програмират хората от Земята. Този феномен показва, че има конспиративна мрежа между поне няколко раси извънземни. В днешно време обаче, те не се приземяват на публични места, както са го правели преди. Те не свалят долу на Земята хора във физически тела от програмиращите станции както в миналото. За сметка на това феномена на директното влизане в земно тяло (walk-ins) е зачестил. Различни „ченълинг-същества“ ни заблуждават за целта на тези коварни и тайни извънземни дейности.

Днес много хора съобщават, че при изживявания близки до смъртта са минавали много бързо през тунел, който води към СВЕТЛИНАТА. Когато достигнат СВЕТЛИНАТА в края на тунела, понякога виждат „създания от СВЕТЛИНА“. Понякога те вярват, че са пътували до някакъв вид духовен свят. От моя личен опит тези „същества от СВЕТЛИНА“ са инсектоиди. Те само се правят, че са „създания от СВЕТЛИНА“. Поради своите „чудновати“ способности да създават илюзии в умовете на отвлечените независимо дали те са в телата си или извън тях. Тази тяхна способност както съм споменавал и преди може най-добре да бъде описана като „телепатична хипноза“. Сивите също притежават тази удивителна способност да манипулират умовете на хората и техните емоции и те често използват тази способност да създават илюзия за доброжелателност и любов. Това е една от причините поради които, някои от отвлечените мислят, че сивите са добри. Рептилиите също притежават тази способност и би било логично да предположим че и други извънземни групи също използват телепатичната хипноза. Не знам дали има и други групи, които използват номера с „отиди към СВЕТЛИНАТА“ като аспект на програмиращия процес или само инсектоидите се занимават с имплантиращите станции, защото там съм виждал само богомолки. Някои хора съобщават, че са им били дадени пророчества за бъдещето по време на преживявания близки до смъртта и при това те често се сбъдват. Това не е кой знай колко удивително при положение, че извънземните могат да пътуват през времето в бъдещето, за да видят какво ще се случи. Освен това като истински кукловоди зад сцената, те манипулират започването на войни като по този начин придобиват значителен контрол над бъдещето. Все пак не мисля че бъдещето е нещо 100% сигурно, още повече ако по-голяма част от „земляните“ осъзнаят как планетата бива програмирана.

До сега не съм открил извънземен източник независимо дали е ченълинг или пък друг, който да информира хората на Земята за това, което наистина се случва тук. Това показва че извънземните, които „посещават“ Земята или които комуникират със земляни са или част от планетарния заговор или са „супер неинформирани“. Предвид техните психически и технологични възможности, е доста съмнително, която и да е извънземна група да не е осведомена и да си няма представа за земната ситуация дори да не е част от статуквото. В крайна сметка изглежда, че за хората ще бъде най-добре да не приемат съобщенията спуснати от която и да е извънземна група буквално. Тук ключовата дума е „проницателност“. Все пак можем да заобиколим тяхното програмиране ако направим свое собствено изследване на миналите си животи.

(Авторът не е съвсем точен в твърдението си, че няма дадена извънземна информация за това какво се случва на планетата Земя, но това вероятно се дължи най-вече на 2 причини. На първо място през 96-та година информацията в интернет по тези въпроси беше доста оскъдна и вероятно не е имал достъп до голяма част от материалите, които са налични днес. Отделно, известна част от нея точно по този въпрос наистина се появи след тази дата, но и преди това въпроса определено е бил коментиран. Вероятно не е имал и извънтелесни преживявания, които да го тласнат към подобен род информация в този период. Под „това, което наистина се случва тук“ той разбира се има предвид концепцията за Земята като своеобразен затвор. Този въпрос е изключително интересен и ако направите по-задълбочено изследване на земната история, ще установите, че е бил коментиран под една или друга форма от най-различни религиозни, окултни и езотерични източници от дълбока древност. Много групи дори са били преследвани като еретици за подобни твърдения. Въпросът дори е бил поставян и от Петър Дънов, който заявява, че Земята представлява огромен галактически затвор и тук биват изпращани най-големите престъпници от цялата галактика! Между другото Дънов има тази склонност да споменава изключително интересни факти за вселената в своите лекции без очевидно да акцентира на тях и да дава допълнителни подробности, поради което те не са широко известни дори на най-радикалните му последователи. В един подобен случай той дава минималния брой инкарнации необходими за завършването на „земната Игра“ както и необходимите „специфични такива“ преди на душата да й бъде дадено правото да сътворява собствени вселени. Друг интересен факт споменат от него във връзка с разглежданата в статията „технология“ за инкарниране е, че той самият не е влязъл в тялото си по време на раждането, а на по-късен етап, заемайки мястото на предишния „обитател“.

Описанието на Земята като галактически затвор от Дънов е в пълно съзвучие с твърдението на няколко извънземни раси по същата тема. Те даже добавят, че системата наложена над Земята от една галактическа империя е толкова добре и автоматично функционираща, че други извънземни раси ползват създадения от империята затвор, за да изхвърлят тук своите собствени затворници „безплатно“, като по този начин си спестяват проблемите с тяхното „завръщане“. Дори случайно попаднали „извънземни“ на планетата имали нещастието да загубят физическото си тяло тук, остават в капана на така добре направения затвор (подробности можете да видите в статията „Извънземни спомени и сънища“). Много е важно да се уточни и факта, че под думата „престъпници“, точно както и на Земята, се разбират най-общо казано 2 групи такива. Едните са типичните криминални престъпници, а другите са политически неудобните такива, които се противопоставят на тиранията или наложения режим на управление. Това е и една от причините на Земята да има толкова много хора свързани с различни форми на изкуството, което навсякъде в тази галактика се използва като начин за противопоставяне на тиранията. Неудобните „творци“ обаче биват пращани тук от всички краища на галактиката. Втората група (макар и значително по-малка от първата) – тази на криминалните престъпници заточени тук, дава отговор на въпроса откъде се пръкват всички тези „изроди“, за които повечето обитатели на Земята не могат да си обяснят логиката на тяхното присъствие, а доминантната им самоличност почти винаги изплува наяве на определен етап, въпреки земното програмиране. Отношението на отделните извънземни раси към „проблема“ със затвора се различава драстично съобразно техните собствени цели. Едни се възползват от наложената вече система, други са просто в ролята на наблюдатели и се намесват само ако техен представител бъде пряко засегнат от това обстоятелство, докато има и такива, които търсят начини за смяна на статуквото. Разбира се както всеки затвор, той има и своите пазачи на различни нива, като огромната част от тях са просто затворници с по-висш статус и привилегии съобразно ролята, която играят.

Всичко това погледнато от малко по-висока перспектива обаче ни дава една различна картина на действителността. Макар и с доста голяма роля, функцията на Земята като затвор е само един от нейните аспекти, защото тя се явява една мултифункционална платформа пригодна да съвместява различни по тип сценарии, както независими един от друг, така и преплетени заедно. Ако трябва да бъде казано още по-просто – Земята се явява арена на различни игрови матрици, в които участват различен тип играчи, като единствения спорен въпрос в този контекст, е доколко тези вторични игрови сценарии не са части на един общ, по-висш, или се налагат паралелно. В тази връзка, в статията „Причини да съществувате в човешко тяло на Земята“, затвора е посочен само като една от многото други различни опции и сценарии на базата на които едно същество може да влезе под шапката на земната Игра!

Този факт се потвърждава от данните на много изследователи и терапевти, които експериментират в областта на регресивната хипноза, състояния близки до смъртта и различни нива на съзнанието. От хилядите описани документално случаи, веднага на преден план изниква наблюдението, че като че ли отделните духовни същности не играят по едни и същи правила и се оказват в „различен вид условия“, особено когато са на границата на смъртта на физическото тяло. Така единия ако можем да го наречем „тип“ очевидно разполага с някакъв вид автономност на вземане на решенията и в момента на „прехода“ е напълно наясно, че е същество, което всеки път само избира и наглася различни земни роли и сменя персонажите си подобно на маски. При това съвсем целенасочено се редуват инкарнации на богатство и мизерия заедно с всякакви разнообразни ситуации. Интересна особеност в този контекст е, че обикновено съществата прилагащи този сценарий се групират по двойки или по-големи групи, така че независимо от инкарнационната ситуация – да са в близки родствени връзки – най-често братя и сестри. Те разбира се имат само интуитивна представа затова, докато са във физическото тяло, защото точно при вмъкването в него (което най-често се описва, че става при самото раждане, а често за тялото има повече кандидати, което поражда други конфликти) потъват в пълна мъгла и губят всякакви спомени. С две думи – типичното обрисуване на театралната постановка, след която „героите“ стават сами себе си и драма относно изминалия живот и приключването му – няма. Макар в някакъв смисъл от преживяното да има „поука“, „урок“ и „израстване“ – то е много по-различно от стандартно приетите в обществото разбирания за „награди“, „наказания“ и „карма“, които се базират на извършените дела през живота и биват налагани като външна система.

При други описани случаи нещата обаче не стоят по същия начин и много често съществото по-скоро бива „наставлявано“ и „поучавано“, а неговите бъдещи инкарнации по-скоро са налагани, отколкото да са предмет на свободна воля и лично планиране. „Други същества“ взимат решения относно съдбата на индивида включително и това дали да остане да живее в сегашното си тяло. Не остава незабелязан и факта, че при повечето от точно този тип описания, като неизменна част от „интериора“ се явява засмукващия черен тунел или коридор, който води към „светлината“ носеща радост и „безкрайна любов“, което от друга страна активира и много религиозни асоциации при различните индивиди. Важно е да се отбележи отново в контекста на материала и наблюдаването на „същества от светлина“, че голям брой от респондентите често срещат такива и точно по отношение на тях имат най-голяма трудност да определят какво точно представляват и много често ги интерпретират на базата на „социалното си програмиране“. В голяма част от случаите именно тези същества играят някакъв вид регулационна роля, с която „обърканите новодошли“ се съобразяват.

По отношение на излизането от тялото в състояния близки до смъртта, трябва да бъде коментирано и нещо доста интересно, на което може би до голяма степен се дължат и „различните условия“, в които съществата попадат. От многото описани случаи става ясно, че индивида излизайки от тялото си първоначално е силно объркан относно своята самоличност, защото „няма тяло“, а около него има други безформени същества, които той трябва да интерпретира на базата на личния си опит, а в суматохата много често бива погълнат от тъмния тунел водещ към „светлината“. При други случаи обаче индивида се озовава в изграденото приживе „астрално тяло“, което се явява перфектната версия на физическото. Тоест – докато то е било в най-добра форма и сравнително младо, независимо от моментната възраст и състояние на физическото. Този факт сам по себе си отключва милиони други сценарии за продължаване на живота в астралния свят, който пък е разделен на различни нива. Особено интересен в този контекст се явява един конкретен случай, който до голяма степен засяга и темата за „затвора“. Жена „умира“ точно след като ражда бебето си и точно в този момент се озовава в „перфектното си астрално тяло“. Тя не иска да се върне повече във физическото, дори го намира за противно, а същевременно се чувства прекрасно в „новото“. Полита над болницата, нагоре право към космоса, накъдето я влече (защото иска да си отиде у дома). Около нея са милиарди звезди, а тя се любува на гледката. След известно време до нея се приближава някаква светлина, като впоследствие тя охладнява и се чува строг и мощен глас, който я пита накъде е тръгнала? След това й дава директно нареждане да се върне обратно, защото „не е изпълнила предназначението си“…

Спомената вече теза за паралелно развиващи се Игри в рамката на една платформа, отключва допълнителни асоциации към още една различна възможност за влизане в земната Игра. За разлика от различните групи същества, които са избрали „пълните версии“ на някой от сценариите и погледнато от перспективата на земното време остават на Земята в продължение на еони (а някои групи са тук просто за конкретен период от време в рамките на няколко хиляди години след което се прехвърлят към други светове), очевидно има и такива, които прекарват по-голямата част от времето си в други реалности и са тук за една своеобразна и концентрирана „демо версия“ на Играта, от която да останат с възможно най-точни впечатления за какво „наистина става въпрос“. За тях земната инкарнация е просто един сън подобно на известната притча за китайския философ, който сънувал, че е пеперуда, която от своя страна сънувала, че е стар мъдрец! Накрая той бил силно объркан по отношение на това кое е истинското му аз (или по-скоро доминантното такова). В тази връзка, в няколко източника съвсем сериозно е обяснен и един друг много сходен сценарий при който „земната Игра“ е била рекламирана и презентирана пред същества от съвсем различни реалности, които идват на Земята примамени буквално от „лъскавата брошура“ подобно на практиката на различните туристически агенции на планетата. Някои от „туристите“ обаче са останали доста неприятно изненадани от фактическата обстановка и преживявания в човешкото земно тяло и очевидно са се почувствали до голяма степен измамени от „некоректната презентация“. Част от друга група същества наречени AKHU (за които е споменато в „Документите Тера“) пък останали „заклещени на планетата“ въпреки предварителната си увереност, че могат лесно да се справят със „земната игра“, която им била описана като върховното предизвикателство. Сходни „туристически сценарии“, но от по-различен тип има описани от хора, достигнали променено ниво на съзнанието при което са наблюдавали една „странна извънземна реалност“, която обаче всъщност се оказва планетата Земя погледната през очите на извънземни същества, каквито в действителност са били преди да влязат в земното тяло. Не по малък интерес (особено в контекста на статията) представлява и случай, при който индивида е отведен в огромен, почти безкраен “технологиченкошер“ пълен с инсектоиди, които се държат твърде приятелски и го убеждават, че бъдещето на хората е пряко свързано с това на инсектоидите и го „зарибяват“ да се присъедини и да остане с тях! Тоест, привличането към земната или пък друг тип „Игра“ очевидно е двустранен процес.

Ако подходим исторически към въпроса, не малко източници дават информация, че „мултифункционалната платформа“ наречена „Земя“ не винаги е била „затвор“, а в определен момент е сменила своето основно предназначение и ако използваме компютърни термини е била „хакната“. Точно затова има определени извънземни групи, които имат пряк интерес да възвърнат предишното положение. Те от своя страна набират „доброволци“ от цялата галактика, които симпатизират на каузата им, което от друга страна не им пречи да използват върху тях техники за манипулация доста сходни на тези, асоциирани с „Тъмната страна“, макар оправданието да е, че това се прави за един по-добър свят (което в определена степен е вярно на фона на сегашната ситуация). Истинският тест доколкото това е така, ще се покаже от наличният набор от възможности за преживявания, които индивидите ще имат след една евентуална подобна смяна. Споменатите „интереси“ са разбира се в различни направления, но може би основният е свързан с промяната на хранителния източник, който тази „платформа“ предоставя. За да стане по-ясно, може би най-добрата аналогия би била с изживяването, което изпитвате, когато гледате някой филм! Той е храна за вас, както в преносния, така и в буквалния смисъл на думата! Има жанрове и категории филми, които много харесвате и след които се чувствате наистина „заредени“ и такива, които изобщо не ви харесват или пък са ви безразлични. Точно затова става въпрос. Драмите, които се играят на Земята са хранителен източник за други реалности и очевидно съществува конфликт какво точно ще се „яде“. Този конфликт бива проектиран на по-ниско ниво чрез различните междуизвънземни конфликти. – бел. Alien)

Откъс от книгата на Труман Кеш „Окото на Ра

Превод и коментари: Alien