.

Откриването на звездното дете
Изгубената колония
Космическият кораб
Странният rрад
Социалната структура на чуждата планета
Енергийният разпределител
Четириизмерният град
Отпечатването
Смърт в спринцовка
Пробивът до Трите кули
На помощ на Земята
Звездните семена
Изследователите
Плевели в градината
Динозаврите
Кръстосването
Мястото на сановниците
Други видове същества
Извънземните са тук
Ужас в нощта
Откриване на предишни контакти
Изгубване на връзка с действителността
Отказ за достъп
Загадъчната черна кутия
За автора

. .

Открихме странни следи по бреговете на неизвестното. Една след друга създадохме мъдри теории, за да обясним техния произход. Накрая успяхме да пресъздадем съществото, което бе остивило следите. И виж! Те са наши.

Сър Артьр Стенли Едингтън

Откриването на звездното дете

В момента на Земята живеят извънземни. Те вече не могат да бъдат приемани за чуждоземци, които съществуват само по далечните звезди или пътуват в космически кораби. Те са навсякъде – сред вашите приятели, съседи и дори роднини. Всички сме взаимно свързани, защото те са нашите предци. Във вените ни тече тяхната кръв. Ние сме братя със съществата от звездите, така както и с животните на Земята. Установих това след години на интензивна работа с лице, което действително идваше от звездите. Контактът между нас се осъществи чрез хипноза. Аз съм регресионист и редовно пътувам през пространството и времето, за да посещавам миналото на Земята и да изучавам нейната история. Но преди да започна работа с Фил Д., никога не бях посещавала други планети. Винаги съм го искала. Мислех, че това със сигурност не е по-невероятно от онова, което вече правех. Някои човешки същества определено бяха живели и на други места освен на Земята. Идеята ме бе очаровала, но все още не бях срещала подходящ обект. Мислех, че такъв тип хора са рядкост. Но тъй като работя с много хора, смятах, че има шанс рано или късно да открия някой или той да ме открие (което обикиовено е по-точното). Нямаше как да знам, че шансовете са по-големи, отколкото предполагах. Но тези хора не се разпознават лесно. Те са изключително умело прикрити, дори за самите себе си, от защитно подсъзнание. Когато започнах това напълно неочаквано пътешествие, бях склоина да мисля, подобно на всички нас, че всичко чуждоземно е плашещо и лошо. Изпитваме естествен страх към всичко, което не сме в състояние да разберем. Бях доста изненадана, когато открих, че тези същества са съвсем различни от образа, който ни се представя от филмите, телевизията и научнофантастичните произведения. Беше ми необходимо доста време, за да преодолея дългогодишното проминане на мозъка и да разбера, че дълбоко в нас, в нашата духовна същност няма различия, а само неразбиране.

Работата ми с Фил эапочна съвсем случайно, ако въобще може да се говори за истински случайности. Срещам се с много различни типове хора, които искат да иэживеят хипнотична регресия в миналите си животи. Всъщност няма истински “тип” личност, който да е най-податлив на този метод. Моите обекти действително представляват широк напречен разрез на човечеството. Всички те имат лични причини, поради които искат да изследват възможността за прераждане. Често посещавам домовете им за сеансите, защото хората се чувстват по-комфортно в позната среда и тогава цялата тази идея не ги плаши толкова много. Извършвала съм хипнотични регресии в почти всякаква обстановка – от най-разкошното до най-скромното жилище, по мотелски стаи и дори в офиси и магазини след края на работното време. Свикнала съм да се приспособявам и да се чувствам добре дори при необичайни обстоятелства, защото вярвам, че удобството на пациента е най-важния елемент при изграждането на доверието. Работата ми в тази необикновена област ме е отвеждала в странни места и накрая бях принудена да сложа край на това. Пътувах толкова далеч, че шофирането ми отнемаше повече време, отколкото самата работа. Затова си поставих ограничението, че ще пътувам не по-далеч от петдесет мили. Всеки, който живееше по-далеч, трябваше да си уреди среща с мен в къщата на някой приятел. Страхувах се да отпращам когото и да е, защото точно той можеше да се окаже търсеният от мен човек, онзи, който щеше да е в състояние да ми осигури информацията, необходима за започването на ново вълнуващо пътешествие.

Няма външни признаци, по които да го разпозная, и никога не мога да знам какво точно търся, докато не го открия. Това са обикновени хора, които не носят външни следи от приключенията, през които са минали душите им в други животи и времена. Имах среща с млада разведена бизнес-дама и бях шофирала почти до предела си (50 мили), за да проведа сеанс в дома й. Тя вече два пъти си бе уговаряла срещи с мен, но ги бе отлагала в последния момент. Подозирах, че все още не е готова за регресия. Понякога съм твърде прозорлива. Може би тя подсъзнателно се страхуваше от онова, което бихме могли да открием, ако започнем да се ровим в скритото й минало, и тези извинения бяха вид самоотбрана. Не исках да я подтиквам, а и без това работех с още много хора. Когато навлязох в малкия град, си помислих, че тя най-сетне ще се реши, защото не се бе обацила да ми съобщи противното. Но когато стигнах до нейната улица и наближих къщата й, не видях колата й. Вместо това на алеята беше паркиран непознат жълт камион, на който бе нарисувана реклама на местен сервиз за поправка на електроуреди. Първата ми мисъл беше, ие тя е забравила за срещата ни и в момента поправят телевизора й. Щеше да е типично за нея, а аз не можех да проведа хипнотнчен сеанс в подобна атмосфера.

Когато слязох от колата, ззбелязах бележка на вратата й. Трябвало да излезне по работа. но тя бе уредила замяна, за да не се разкарвам напразно. Бележката ме уведомяваше, че моят пацнент – Фил Д., ме очаква в къщата. Подобна постъпка в последната минута беше типична за нея н затва не бях особено изненадана. Така моят пзциент щеше да е напълно непознат, без уroворена среща. Не очаквах много от сеанса. Често се рзботн трудно с нови пациенти, особено ако иямат предварителни знания за хипнозата. Вероятно щеше да е вдигнал гарда и очаквах, че по-голямата част от сеанса ще премине в установяване на доверие и връзка, което е особено важно в работни взаимоотношения от този тип. Очаквах, че това ще е еднократна среща н вероятно никога вече няма дз видя Фил. Фил се оказа симпатичен дългокос младеж на 28 roдини, тих н както подозирах доста срамежлив. По- кьсно разбрах, че това e било просто една тиха самоувереност. Той имаше собствен бизнес за поправка на електроуреди, с който се занимаваше в гаража на баща си. Беше от roлямо семейство и беше едно от петте деца. Единственото необичайно нешо за неro беше факта. че е еднояйчен блзнак. С течение на времето научих много неща за Фил. Той изглежда не се интересуваше особено много от момичетата и не бе имал сернозна връзка, което беше изненадвашо, защото беше доста привлекателен. Бе прекарал известно време във флота, където се запознал с електрониката.

Един от първите въпроси, които ми задават за подходящите обекти за хипноза, е какви са религиозните им убеждения. Хората някак решават, че за да прояви такква способности, човек трябва да има нетрадиционно религиозно възпитание. Това е далеч от истината, защото има представители на всички религии и не окзва особено влияние на типа информация, която получавм. Фил бил отгледан в строга католическа среда и е работил като помощник в местната църква, в която е вземал участне в литурги, погребения н празнични обреди. До седми клас посещавал католическо училище под надзора на монахини и е бил отгледан с идеите на катехизиса. Тази атмосфера едва ли е насърчавала размислнте за прераждане. Интересуваше се окултизъм, бе чел мноro по тези въпроси и искаше да опита регресията от любопитство. Беше мноro дружелюбен и още от самото начало приемаше добре мен и идеята за хипнозата. Първият сеанс протече така, както бях очаквала. Въпреки, че лесно стигна до средното равнище на транс, той не беше комуникативен. Гласът му беше неясен и трудно можех да преценя дали нечленоразделните му отговори означаваха да или не. Това е типичен проблем и често се слyчва. когато обектът е толкова отпуснат. Отговорите на хората идват бавно, сякаш мързеливо говорят насън. Те са дълбоко погълнати от онова, което виждат, но няма да дадат информация, освен ако не бъдат помолени за това. Повече не желая работата ми да е толкова тежка.

Предпочитам свободно протичане на комуникацията и това е една от причините, поради които тьрся сомнамбули. Фил отново изживя скучния и лишен от събития живот на човек, скитащ се нз пустиня. В езин момент тьрсеше вода, а когато се събуди, каза, че наистина е почувствал жаждата, горещия сух климат и общите терзания на всичкн около него. Това беше доста типично за първа регресия. Докато подсъзнанието изсзледва тази новост, много често се изживява семпъл, обикновен живот. Когато се събуди, той каза, че впечатленията мy са били доста живи, но беше толкова отпуснат, че полагаше усилия, за да разговаря с мен. Сподели, че вече наистина знае какво е да си стар, эащото наистина се е чувствал така към края на онзи живот – стар, уморен н изхабен. Беше развълнуван от преживяването и с нетьрпение очакваше да го изпита отново. Ще ми се да кажа. че също съм била ентусиазирана, но в онзи момент нямах особено желание да работя с него отново. Твърде трудно полyчавах отговори. Предпочитам да работя с хора, които са по-спонтанни и приказливи. Но ако някой иска да се занимава с това, обикновено се съгласявам, не обичам да отказвам на никой, защото не знам до какво прозрение би могьл да достигне индивида при нашите сеанси. Затова неохотно насрочих среща за следващата седмица.

Реших, че след няколко сеанса любопитството му ще бъде задоволено и ще мога да продължа да тьрся по-продуктивни обекти. В своята техника използвам различни процедури и ги изпробвам последователно, докато обекrьт открие най-сполучливата за него. Един от методите напомня асансьор. Когато обектът почувства, че е достигнал до правилния етаж, той изпитва желанне да излезе и да изследва всичко, което вижда. Иэползвахме този метод при втория сеанс и той стана любим за Фил. Все още го излолзваме и той се е превърна.л в много ценно средство за контакт с различните места и нива, които сме посещавали. По време на втория сеанс той беше малко по-приказлив. Разказа ми за живота си в Мюнхен в периода на военна Германия. Той и другнте били евреи, които работели за гражданския сектор на правителството. Въпреки че семействата им били избити, те бнли пощадени, защото притежавали умения, които можели да бъдат използвани. Трябвало да носят идентификационни ленти на ръката, които намирал за унизителни. Фил и другите участвали в строго секретна работа, свързана с проектирането на бази за подводници, но нямаше желание да говори за това, rьй като информацията била поверителна. Въпреки че тези евреи били полезни за германската кауза, те били унижавани и третирани зле от висшестоящите. Това го карало да се чувства огорчен.

Разказа ми как веднъж видял Хитлер на един парад и си помислил, че този човек е луд. Другото Аз на Фил – Карл, загинал, когато той и още един мъж прелитали с малък самолет край френската граница. Били на път към мястото на базата за подводници и по погрешка били улучени от вражески противовъздушен огън. Разбнли се посред малко селце. Когато се събуди, Фил каза, че за него сеансът е бил изпълнен със смисъл. Имал мноro реален сън, който силно наподобявал сцената на смъртта. Сънят бе оставил у него силни и трайнн впечатления. Мислел си, че е бил в германската армия и е бил прострелян в боен самолет, защото видял свастиките по него. Но сега разбрал. че самолетьт бил граждански. Онова, което го измъчвало най-силно в съня, била пълната апатия на хората в града, където се разбил самолета. Те стояли отстрани и го гледали как умира – очевидно се радвали, че самолеrьт е покосен. Не се разстроили от случилото се и въобще не се опитали да помогнат. Тяхната враждебност го разгневила, но той сподели, че в съня нзпитал по-силни емоцни, отколкото докато наблюдавал всичко под хипноза. По време на този сеанс отговорите му все още бяха бавни и се чуваха трудно, но имаше подобрение.
Вече се чувстваше по-комфортно в мое присъствие.

Третият сеанс обхващаше главно живота му като жена в древна цивилизация, живееща около огромна пирамида някъде в Южна Америка. Получих обширна информация за свещениците и религиознитс обреди, извършвани по онова време. Той разказа за интересна церемония, проведена при смъртта на кралицата. Придворните й дами били упоени, а след това пронизани в сърцето. Това се приемало за чест, тъй като всички били погребани заедно, за да я последват в отвъдния живот. По време на тази регресия Фил изживя раждане. Беше странно да се наблюдава как един мъж преминава през всички емоции, изпитвани от жена по време на раждане. Той (тя) загина, когато група испански войници нападнаха селото и започнаха да избиват населението. Съществуват типове живот, през които хората преминават в началото. Те вече са ми така добре познати, че не ги намирам за необикновени, освен ако не предлагат информация, която би могла да се окаже важна. Събрaла съм стотици подобни разкази и въпреки че те могат да са полезни за обекта по някакъв начин, за мен те са от значение само като общ поглед върху историята. В началото на този трети сеанс обаче се случи нещо странно. Когато вратите на асанеьора се отвориха за първи път, той съзря непознат силует на хоризонта. Това бяха очертанията на назъбен, скалист релeф на фона на червено небе. По някаква причина гледката ro обезпокои. Тя го трсвожеше и той се отдръпна от нея. Не желаеше да я изследва и поиска да се върне в асансьора, за да отиде някъде другаде. Никога не карам хората да правят нещо, от което се чувстват зле, затова го оставих да отиде където иска.
Така той се оэова край основите на пирамидата. Като позволявам на обекта да прави онова, което го кара да се чувства най-комфортно, аз изграждам доверието между нас. Това показва на хората, че наистина владеят положението по време на регресията. Чувствам, че ако има нещо важно, което трябва да видят, те в крайна сметка ще го направят, стига никой да не ги насилва. Сцената пробуди любопитството ми, защото странния пейзаж не ми напомняше за нищо познато. Когато Фил се събуди, го попитах эащо не е искал да го изслсдва. Той каза, че няма представа къде се е намирал. В пейэажа имаше нещо странно, което той не можеше да разбере. На хоризонта нямаше дървета, а единствено някакви смущаващи зъбери. Отдясно бе видял заострен връх или нещо подобно с кръгъл придатък към него. Единственото, което успя да обясни, беше, че му е приличало на огромен геврек, нанизан на монолит близо до върха. “Имаше нещо смущаващо в сцената – каза той тихо с далечен поглсд в очитс. – Чувство на здрач, тъмнина… тъмнина, която сякаш не се променяше.” Погледът му се завърна в настоящето: “Много съм доволен, че не ме принудихте да го изследвам, че ми дадохте възможност да се върна в асансьора. Не знам защо, но там се чувствах в по-голяма безопасност.” В сцената имаше нещо неземно. Кое беше това място и защо го смути? Очевидно подсъзнанието му допускаше проникването на първите отблясъци от един друг свят. Щяха да минат няколко седмици, преди да открием значението на тази сцена и причината за нежеланието му да я изследва.

При следващите сеанси той сякаш беше привлечен към живота си в Германия, въпреки чс му носеше горчивина. Тези спомени пробуждаха дълбоки смоции у него. Иэпитваше живи чувства на гняв, объркване и нещастие. Искаше да ги изрази в пълна степен, докато беше в транс, но се страхуваше да не ме засегне. Приэна, че и в настоящия си живот трупно се справя с емоциите, чувстваше се принуден да ги пази дълбоко в себе си. Увсрих го, че именно затова съм там и той може без страх да израэи онова, което чувства. Подобно освобождаваие често може да е много полезно. По време на следващите сеанси той все по-често виждаше сцени, които го тревожеха. Съзираше странен град с много кули и автомобили, които летяха като самолети и профучаваха във въздуха. Градът имаше вид на безцветна, сива еднаквост, пронизвана на места от бели светлини. Фил всеки път се отдръпваше при появата иа тази сцена. Молеше ме да се завърне отново в безопасния асансьор и да отиде другаде. Бях заинтригувана, защото сцсните опредслегго изглеждаха сякаш принадлежаха към друг свят или поне футуристично и нямах тьрпсние да ги изследвам. Но от опит энаех, чс не трябва да се поддавам на люобопитството си. Обектът нс грябва да бъде пришпорван. По-добре е той да открие своите способности и животи със собствено темпо. В моята работа търпението обикновено сс възнаграждава. Фил беше озадачен. “Имам чувствоrо, че нещо, разгголожено точно под повърхността, се опитва да иэлеэе на бял свят и няколко пъти за малко да успее.” Той чувстваше, че каквото и да е то, може да се свърже с иего чреэ асаисьора, стига да открие правилния етаж или ниво и да има смелостта да го изследва. Почувствах, чс това по някакъв начин бсше свързано с разнообразиите сцени на назъбения хориэонт и странния град.
Изграждахме нашсто доверие и връэка и аз продължавах да провеждам сеанси с Фил, наред с останалите, с които работех. Отговорите му ставаха все по-спонтанни и странните сцени ме наведоха на мисълта, че може да иэникне нещо, което заслужава да бъде изследвано. Те определено бяха пробудили моето любопитство. Едва ли можех да предвидя приключенията, които ни предстояха.

Изгубената колония

След няколко седмици при отварянето на вратата на асансьора Фил попадна на сьщата сцена. Той видя назъбения, самотен и някак забранен силует на фона на червеното небе. Подсьзнанието му очевидно смяташе, че е време да се срещне с този живот и непрекъснато му позволяваше да го зърне по време на сеансите. Тозн път той реши да слезе от асансьора и да навлезе в сцената. Беше решен да я изследва и да открие какво е смущаващото в нея. Той вече беше научил, че ако онова, което виждаше, не му харесва, щях да му дам възможностга да се завърне. Това му даваше чувство за сигурност дори в тази чужда среда. Така Фил си позволи да стьпи на сцената и незабавно бе завладян от чувство на дълбока тьга. Той описа онова, което виждаше.

Ф: Ветровито е… Има пясък и прах. Виждам го и го усещам. Небето има червеникаво-оранжев оттенък. Стоя край космически кораб. Приземили сме се на равно пространетво. Гледам кулата. Тя е отдясно.

Още при първото описание на сцената си бях помислила, че на Земята няма подобно място. То определено принадлежеше към друг свят. Сега, когато той спомена за космическия кораб, бях убедена, че вижда минал живот, но изживян не на Земята. Изглежда най-сетне желанието ми да изследвам други светове щеше да се сбъдне.

Кулата очевидно беше страниият монолит, който той бе описал. Тя се открояваше от останалите остри върхове заради сгранната, наподобяваща на геврек структура, която обгръщаше върха. Той продължи със своето описание.

Ф: Точно отдясно има някакви бараки или колиби, които са представлявали продоволетвени или складови помещения… (Тъжно.) но сега са празни.

Д: Има ли други с теб?

Ф: (В гласа му имаше печална нотка.) Само тези в кораба. Тук сме, за да подновим запасите и да проверим как са учените на тази планета. Те са колонизатори от нашата планета. Редовните ни маршрvти са установените тьрговски пътища. Това е, така да се каже, встрани от “отьпканата пътека”, в изолирана част на галактиката. Става дума за изолиран експеримент, сондажна и научна колония, която има не колонизаторски, а научни целн.

Д: Знаеш ли откога са на тази планета?

Ф: Времето не съответства на земните годинн, но… седем хронометра, въпреки че не мога да поясня какво представляват хронометрите. Вече седем от тях са минали в опити за колонизация.

Д: Това дълъг период от време ли е?

Ф: За същество, което пребивава на планета, да.

Д: Много време ли е минало откакто за последен път сте подновявали запасите тук?

Ф: Идваме приблизително на всеки два хронометъра.

Д: Доброволци ли са тези хора?

Ф: Да. всяка работа е доброволна. Няма задължителна работа.

Въпреки че се интересувах от историята и исках да открия причината за тьгата на Фил, любопитството ми надделя и аз го помолих да направи физическо описание на екипажа на кораба. Той каза, че те са ниски на ръст, с големи плешиви глави, светла кожа и не са особено мускулестн.

Д: Приличат ли на хората, имат ли кръвоносна система или са различни физически?

Ф: Да, приличат на хората. Имат две ръце, два крака, очи, уши и уста, но нямат нос. Нямат нужда от него. Това е част от еволюцията. Устата е просто процеп и през нея вдишват въздух. Нямат език или гласни струни за говорене, защото це- лият процес на общуване е телепатичен.

Физическото описание звучеше леко отблъскващо, но явно Фил не се притесняваше да ги гледа. По-късно каза, че се е чувствал много добре в присъствието на тези чуждоземни същества.

Д: Хранят ли се тези хора?

Ф: Да. Поемат храна през процепа.

Д: Има ли мъжки и женски пол при тези същества?

Ф: Всички сме андрогинни, цялата раса.

По онова време имах смътна представа за значението на тази дума. Не знаех дали означава съчетаване на двата пола, какго при хермафродитите, или липса на определен пол. Очевидно тя означаваше същество, което се възпроизвежда по начин, различен от познатите ни.
Ф: Ние сме по-скоро съчетание на двата пола в един, тоест, смесица от мъжки и женски характеристики.

Д: Това ме заинтригува. Как се възпроизвеждат андрогинните хора? Или те живеят по-дълго u не ce нуждаят от възпроизводство?

Ф: Животът е по-дълъг, но не е вечен, затова има нужда от размножаване. Всеки поема някоя роля. Разделението обаче не е така ясно, както сме свикнали тук, на земята. След като задоволих любопитството си, се върнах към разказа.

Д: Каза, че сте дошли на тази планета, за да подновите эапасите на ученште. Къде си учените?

Ф: (Тъжно.) Всички освен един са погребани. Бяха общо дванадесет и всички освен един вече са погребани. Последният оцелял е погребал останалите. Споделяли са тази отговорност до последния, а сега иеговите тленни останки лежат заедно с другите, но на повърхността на земята.

Д: Знаеш ли какво се е случило на тези хopa?

Ф: Да. Монолитът, кулата съдържа телепатични записи на всичко, което се е случило тук. Те са умрели от глад и жажда или техния еквивалент. Бавна и мъчителна смърт.

Това ли беше причината за някогашната му неохота да рдзгледа и изживее сцената? За него явно беше болезнено да говори за това. Предположих, че не би
било зле да помисли за това и да го обсъди. Казах му, че често е полезно подобни спомени да бъдат извадени иа бял свят.

Д: Нямаха ли тези учени възможност сами да отглеждат храна?

Ф: На планетата няма нищо, което да поддържа естествения растеж. Ако искаш, си предетави градина в пустинния югозапад. Би било същото. Скалите и земята са безплодни, толкова безплодни, колкото едва ли е възможно да си представим на Земята. Районът обаче е пълен с минералн и именно затова учените бяха там. Те бяха геолози.

Д: Ти каза “жажда или нейния еквивалент”. С други думи там няма и никакви флуиди или течности?

Ф: Точно така. Всичко е свършило. Това никога нямаше да се случи, ако бяхме дошли навреме. Корабът, който трябваше да достави продоволствията, се повреди скоро след като напусна базата, която се намираше в космоса, а не на нашата планета. Проблемът беше голям и сложен. Повредата беше толкова голяма, че не можеше да бъде поправена “на място”. Беше необходимо да се върнем, за да извършим ремонта. Именно това връщане причини голямото закъснение. По онова време разстоянията имаха за нас голямо значение, както е в момента на Земята. Нашата скорост обаче е много по-висока, затова можем да покоряваме много по-големи разстояния эа по-кратко време. Имам предвид стандартите за време и разстояние от 1984 година. Необходимо е да интегрирам тези две времена, защото все още съм човекът, който е тук, в тази стая. Необходимо е да илюстрирам или да обясня разликите, защото това е нещо, което аз – ние – учим, а именно, че сме всички тези неща едновременно.

За мен това беше странно събитие. Никога не бях работила с обект, който при регресия може да сравнява времевия период, и който наблюдава с настоящия си живот, освен ако не е в много лек транс. В такова състояние хората обикновено са объркани от онова, което виждат, и често се опитват да го преценяват или да го сравняват с нещо, което познават. Това не се случва в по-дълбок тране, затова бях изненадана. Обикновено при дълбок транс, в какъвто беше изпаднал Фил, настоящето преставаше да съществува. Хората са напътно погълнати от онова, което изживяват, Но скоро щях да науча, че става дума за енергия от съвсем различен тип от онази, с която бях работила дотогава. Тя щеше да се засилва с всеки сеанс. Постепенно открих, уе тези сравнения са много полезни. Щях да се объркам, ако не разполагах с нещо познато, към което да съотнасям информацията. Дори не се бях замисляла по този въпрос, когато копнеех да изследвам живота в космическото пространство – фактьт, че обектьт можеше да не е преведе онова, което вижда поради липса на база за сравнение.

Д: Въпреки че закъснението е станало причина за смъртта на учените, бих искала да разбереш, че вината не е била твоя. Никой не е можел да го предотврати.

Ф: Не, но все пак бремето тегне върху плещите ми. Това не е бремето на вината, а на мъката. Съжаление и мъка.

Д: Какво възнамеряваш да правиш ceгa?

Ф: (Въздиша.) Обсъждахме дали да върнем телата на родната планета, или да ги оставим. Взехме решение да ги оставим… за тяхно добро, да ги оставим да почиват там, защото чувствахме, че те биха желали същото. Чувствахме, че с гордост бяха отдали живота си на тази мисия и затова решихме да ги оставим там. Погребахме и дванадесетия член. Взехме записите и пробите, събрани до този момент, но само онези, които бяха важни, за да ги отнесем от планетата. Всичките седем души, които бяхме стигнали до това решение, споделяхме убеждението, че никога вече не трябва да се създава толкова отдалечена колония, за да не се повтори същото.

Д: Но ти знаеш какви са пионерите откриватели и изследователи. Те винаги искат да стигнат по-надалеч.

Ф: Не сме хората, които ще попречат на онези, които пожелаят да изследват тези територии. Учените ще посrьпват както искат и ще имат нашата пълна подкрепа. Но като хора, които доставят продоволствията, смятахме, че не трябва да се стига по-далеч от необходимото. Не исках това чувство на вина да навлиза в съзнателния му живот. Внимавам да не позволя на нищо от миналите животи да проникне и да окаже прекомерно влияние върху настоящия живот.

Д: Бих искала да разбереш, че ти не носиш вииа за случилото се. Знаеш го, нали? Не носиш лична отговорност за това.

Ф: Разбирам това.

Вече беше очевидно, че от плещите му се бе смъкнaл товар, чието присъствне той дори не бе осъзнавал. За мен беше интересен факта, че въпреки странния външен вид на тези същества в сравнение със земните, който несъмнено би ни уплашил, ако ги срещнем, те притежаваха много човешки емоции и възхитителни черти, с които с готовност бихме могли да се идентифицираме. Не знам какво очаквах. Поради предубежденията ми не мисля, че очаквах такава прилика с хората. Много разкази изобразяват тези същества като напълно лишени от емоции и подобна представа ги прави още по-чуждн за нас. Мислех, че Фил може да бъде отблъснат от идеята, че някога е живял като подобно странно като вид сьщество, но за моя иэненада това не го притесняваше. Той каза, че това било много дълбоко преживяване, защото е било съвсем реално. Чувствал се много добре с хората от космическия кораб и знаел, че работят много добре заедно. Така че причината, поради която не искaл да изследва сцената, не е имала нищо общо с техния външен вид или с факта, че в предишно съществуване е бнл извънземен, а се е дължал на емоциите, свързани с нещастното събитие.

Космическият кораб

Любопитството ми се поднови. Винаги съм искала някой да си спомни чрез регресия за живота си на друга планета и определено не бих пропуснала възможността да науча нещо за съществата от космоса. Така че за да отвлека вниманието му от болезнените спомени, го попитах эа космическия кораб.

Ф: Той е овaлен и сребрист. В центъра на самия връх има купол. Той не се използва за насочване, а за оглеждане на обстановката. Отляво има прозорец и команден пулт. Точно пред шлюза има тръби. Корабът има две нива. Горното е едно помещение. Там е разположено навигационното оборудване. На долния етаж има четирн спални и научна лаборатория. Главната зала е кръгла и с приблизителен диаметьр 10 метра. Двата етажа са свързани със стълба или пълзяща пътека.

Д: От какъв материал е изграден корабът?

Ф: Материалът е много тьмен, мътносив; няма блясък. По природа е много по-твърд и устойчив от материала, изграждащ повърхността на нашата планета. Този метал не се произвежда на планетата, внасяме го. Установените тьрговски маршрути доставят този метал от съседните планети, където се добива и обработва.

Д: Има ли еквивалеит на Земята?

Ф: На този етап не. В бъдещето би могъл да се появи такъв, но в момента еквивалент липсва. Структурата му би могла да се сравни с най-твърдия метал, който въобще може да бъде произведен на Земята. По твърдост бих моrьл да го сравня с диаманта, но няма да съм точен. Диамантьт има различни видими свойства, на които се дължи неговата твърдост. Той нс би имал същата твърдост, ако се оформи на пластини, дори това да беше възможно.
Д: На родната ти планста ли се конструират тези кораби?
Ф: (Пауза.) Трудно е да се каже. Не мисля, че мога да отговоря точно сега. Това не е нещо, за което ни е позволено да говорим,,, по някаква причина. Всъщност не става дума за забрана, а за липса на знания, тьй като нс съм достатьчно запознат с производствения процес.

Д: Можеш ли да видиш как се управлява кораба?

Ф: Чрез докосване.

Д: Така ли го насочвате и направлявате?

Ф: Така се дават командите. Но те не се осъществяват по този начин. Трябва да има връзка между управляващ и управляван обект и тази връзка е докосването. Това позволява на оператора да каже на оборудването какво трябва да се направи. На командното табло има области, които трябва да бъдат докоснати за всяка определена команда. Идеята за управление чрез докосване може да се илюстрира от начина, по който някои уреди тук на Земята реагират на докосване. В техническите среди те се наричат чувствителни на допир уреди, които не са движещи се части. Те са чувствителни към докосване или променят естеството си при допир. Запозната ли си с тях? Виждала ли си тслевиэори, чиито канали се сменят само чрсз докосване?

Д: Да. Такива са новите телевизори.

Беше очевидно, че Фил прибягва до энанията си в ремонта на телевиэори като база за сравнение эа уредите, които виждаше.

Ф: Горивото за кораба е… Той използва кристална енергия. Кристалът е канал или филтьр, който фокусира космичнитс енергии и ги насочва, за да породи тласък. Кристалът е висок приблизително един метьр. Има формата на две многостенни пирамиди с допрени основи и насоченн навън върхове – трапецовидни.

Д: Гладка ли е повърхността иа пирамидите, или имат стени?

Ф: Имат стени. А всеки край на фуниите е плосък. Когато се събуди, го помолих да нарисува кристала, за да определим формата му по-точно. Върховете на пирамидите не бяха остри, а пресечени.

Ф: Това са естествени кристали, оформени эа специфичната си функцня, Те са направени или шлифовани специално за тази цел. Други функции биха изисквали друга форма. Всъщност това се прави днес и на Земята, но в по-малки мащаби. Загубеното познание вече се завръща

Д: Къде в кораба е разположен кристалът?

Ф: Кристалът е в идеалния център на кораба, на първото ниво.

Д: Вижда ли се или е эатворен в нещо?

Ф: Има поставка, но се вижда.

Д: Безопасно ли с доближаването до кристала?

Помнех от материала за Исус (“Исус и есеите”), че хората е трябвало да стоят настрана и да не докосват гигантския кристал в Кумран. Помислих си, че навярно този кристал може да изгори или нарани хората, които са около него.

Ф: Не е безопасно да се докосва или да му бъде оказвано въздействие, докато функционира, эащото това ще промени еманациите. Той не може да причини физическо нараняване, но би променил курса на кораба. Еманациите са насочени и придвижването на кристала би ги променило.

Д: Там откъдето идваш, използват ли кристала за други цели?

Ф: Да, за всякакви цели — за нагряване, готвене и пътуване. Той има толкова приложения, колкото и вашите енергийни източници.

Д: И за всяко приложение е оформен по ризличсн начин?

Ф: Грубо казано, да. Веднъж оформен, кристалът остава такъв завинаги. Освен при особени инциденти или обстоятелства, промяната на формата би го разрушила. Това е сьщият вид кристал, но той може да се използва за различни типове енергия. Енергията за движение се различава по своя вид от енергията, използвана за готвене и нагряване. Разликата между нагряването като цяло и готвенето като цяло е в по-центрираното фокусиране. При готвенето фокусът е по-ясно определен.
Д: Ако кристалът може да се използва за готвене и нагряване, не e ли onacен за физическата личност?
Ф: Разбира се. Земният континент Атлантида беше унищожен от кристал. Това би трябвало да ви даде представа за силата, която притежава той. Всяка енергия може да се използва за добро или за зло, зависи от потребителя. Естествено, хората могат да бъдат наранени от тези енергии, но в една по-позитивна светлина те биха могли да са им от огромна полза.

Д: Кристалът на кораба сам ли създава енергия или я извлича от някъде другаде?

Ф: Той просто фокусира енергията на Вселената. Тя е навсякъде около нас, дори и сега, докато говорим. Така че както виждате въздействието й не е вредно, защото в момента тя очевидно не ни наранява. Все още никой на Земята не използва този енергиен източник. Той идва от много източници – от слънца, от енергията на Вселената, която е и може да бъде наречена Бог. Божествената енергия, която е проникнала във всичко и навсякъде. Има космични енергии, астрални енергии, фокусни енергии; има много видове енергии, които могат да се използват за много различни цели.

Започвах да се обърквам, затова смених темата.

Д: Каква е твоята длъжност на кораба?

Ф: Член на екипажа. Не съм капитан, а участвам в ежедневните задачи на екипажа. Моята работа е да осигуря правилното функциониране на различните системи на кораба. С други думи наблюдавам машините, а не картите, каквато е дейността на навигатора.

Д: Има ли много машини на кораба?

Ф: Има достатьчно оборудване, за да се работи и това е всичко, което ни е необходимо. На кораба е доста комфортно.

Д: Какво е оборудването – механично, електрическо?

Ф: Да, физическо е. Работи чрез енергия: електрична, хидравлична, пневматична, статична, динамична. Уредите са толкова разнообразни, колкото и на съвременен земен кораб. Физичните принципи са същите.

Д: Но ако нещо има движещи се части, винаги с възможна повреда.

Ф: Съвсем вярно. Частите понякога се повреждат и моята работа е да ги поправям, а ако това не е възможно, да ги заменям. Носим резервни части. Но оборудването не се поврежда често. Производственият процес е бил уточнен и усъвършенстван до такова високо равнище, че дефекти се срешат рядко. Но за съжаление и това става. Именно такъв беше случаят с учените на тази минна планета. Това беше именно такъв инцидент.

Д: Има ли нa борда системи, за които полагаш специални грижи?

Ф: Занимавам се главно с навигационното и двигателното обарудване, с кристала и поддържащите го системи.

Д: Това всъщност е една система. Из целия кораб ли с тя?

Ф: Има няколко системи. Няколко различни системи осъществяват отделните задачи. Но те са разположени основно в една част на кораба.

Д: Би ли могъл да разгледаш някоя от тези системи и да опишеш нейните функции?

Ф: Тази в центъра, кристaлът, има двойна функция – насочване и тласкане. С други думи кристалът може да долавя направление и позиция, а и да генерира движеща сила. Това се осъществява благодарение на поддържащите системи. Но истинската работа се извършва от самия кристал.

Д. Опитвам се да визуализирам начина, по който работят тези системи, и да разбера всичко възможно най-добре. Има ли жици, които се свързват с кристала?

Ф: Не, няма директна връзка. Има енергийни полета, които, така да се каже, предават енергията и информацията.

Д: Използвате ли нa кораба принципа на електричеството?

Ф: Не така, както е познат тук на Земята. Използваме енергия, но тя не е еквивалентна на електричеството.

Д: А как се осветява кораба?

Ф: Това също се осъществява от кристали или видове кристали, които излъчват светлина, когато се стимулират от определен тип енергия. Това не са отделни, индивидуални кристали. Има много късове… (Срещаше трудности при обяснението.) Най близкият еквивалент е фосфорът във флуоресцентна трьба, Но този еквивалент на фосфора не е разлоложен във вакуум. Той е на тавана и в самия таван. Енергията преминава през таваните, эа да породи излъчване на светлина от кристалите. Затова, на практика, целият таван се превръща в светлина.

Когато се събуди, Фил каза, че бих могла да си представя светлината на кораба като стрито на прах стъкло по таваните или стените. Кристалите били много малки – многобройни миниатюорни късчета – и когато енергията протичала през тях, те светели.

Д: Има ли e кораба нещо, еквивалентно на компютъра такъв, какъвто го познаваме ние?

Ф: Не и от гледна точка на обработка на информацията. На земята компюrьрът приема информация и я обработва. Системата на кораба поема енергията и я насочва. Няма обработка или промяна, а само насочване.

Д: Може ли да се каже, че този тип кораб е превозно средство, което използва антигравитация?

Ф: Терминът “антигравитация” е общо взето точен. Няма обаче вещество, наречено антигравитация. Имам предвид по-скоро средството, чрез което се постига антигравитация. Използва се космическа енергия. Няма сила, която да е обратна на гравитацията. Съществува или съществуват сили, които могат да бъдат използвани за преодолянане на гравитацията. Те обаче не са тъмната страна или огледалните образи на гравитацията.

Д: Това е, което съм чувала; че тези кораби трябва някак да отхвърлят гравитацията, зи да полетят.

Ф. Не толкова да отхвърлят, колкото да преодолеят. По-скоро ще се почувства тласък или дръпване по линиите на магнетизма. Разбираш ли?

Наистина не разбирах. Опитвах се да събера информация, която би могла да бъдс разбрана от някой, който притсжава повече знания по тези въпроси.

Д: Предnолагам, че това е същият тип въздухоплавателни средства, които са наблюдавани в земната атмосфера.
Ф: Около тази планета са били наблюдавани много различни видове космически кораби. Някои са триизмерни, други – чстириизмерни. Hе винаги се наблюдава сдно и също нсщо.

Д: Хората не могат да разберат огромните скорости, с които са се движели тсзи кopaби.

Ф: Това се постига с помощта на енсргийни вихри. Има енергийни вихри, които свързват различните части на галактиките и при влизане в тяхх и правилно насочване на енерrията обектьт може да бъде тласкан с изключително висока скорост. Тези кораби използват принципитс на левитацията и обикновеното космичсско пътуванс чрсз слънчсви ветрове или реки. Между звездните системи и планетите има широки енергийни реки, които текат през Вселената. Не e трудно корабът да се насичи по тези широки реки и просто “да се оставиш на течснито”. Това не е много по-различно от принципа на речното корабоплаванс на Зсмята.

Д: На различните течения ли се дължи невероятната маневреност?

Ф: Точно така. Техен еквивалент е магнитьт. Това е като да яздиш магнитно поле.

Д: Предполагам, че ще е необходимо още доста време, преди хората на Земята да могат да направят тези подвизи?

Ф: Не толкова дълrо. Не толкова дълго, колкото бихме могли да си помислим. И в момента съществуват хора, които работят с тази енергия. Това не е далече в земната еволюция. В Япония съществува влак, който използва груба аналогия на това явлеиие. Функционира на основата на магнетизма. Движи се по магнитно поле. На мястото на релсите има електромаrнити. Всички магнити последователно се включват и изключват като се придвижват към местоназначението, което позволява на влака да се движи. Магнитите на влака се отблъскват от магнитите на коловоза и по този начин тласкат влака или по-точно неговото магнитно поле към местонзначението.
Д: Значи твоят кораб работи на подобенпринцип?

Ф: Донякъде. В единия край на кораба се създава привличане към мсстоназначението, а в другия – отблъскване от иэходната точка. Така че тези течения естествено движат кораба по посоката на неговата поляризация.

Д: Тогава това не е магнит, но действа на подобен принцип?

Ф: Точно така.

Д: Какво правите при тези космически полети?

Ф: Извършваме проучвания, колонизация, доставка на продоволствия, оказване на помощ. Има изследователски маршрути, учебни маршрути. Има и производствени маршрути там, където има производствени – компании не е точната дума – производствено оборудване на други планети.

Д: Означава ли това, че транспортирате готовата продукция?

Ф: Да. Има търговски маршрути, оето не би трябвало да те изненадва. Космосът е населен много по-гъсто, отколкото може да си представи обикновеният човек. Районът, в който е разположена моята родна планета, е много по-богат на онова, което би могло да се нарече ‘населени планети’. Има повече населени планети на сектор от пространството. С други думи там е претъпкано. Наистина е така.

Д: Чудя се дали Земята е била включена в някои от тези маршрути?

Ф: Не, по онова време никой не е подозирал за съществуването на тази планета.

Д: Твърде отдалечено ли е била?

Ф: Просто не е била в непосредствения район на нашите изследвания и транспорт.

Д: Предполагам, че и ние по същия начин не подозираме за съществуването на други планети. Вероятно не знаем за онази откъдето си ти.

Ф: Така е. Тук на Земята сме силно отдалечени от отъпканата пътека, а и местната технология не е напреднала до такава степен, че да можем да видим тази активност или да я регистрираме.

Бяхме отворили вратата или по-скоро “шлюза”, който да nозволи на сnомените от космоса да се отприщят. Първото събитие не отговаряшс на очакванията ми. Описанието на начина на функциониране на кораба бешс твърде техническо, за да го схвана. Надявах се, че непохватните ми въпроси са успсли да разкрият нещо интересно за някой, който ще е в състояние да разбере подобен тип данни. Богатата информация, която като регреснонист съм събирала с други обекти, винаги се е дължала на способността ми да задавам изключително много въпроси за периода от време или за страната, с която сме се срещали. Започнах да се питам дали ще мога да измисля подходящите въпроси за подобни странни тсми. Без правилно формулирани въпроси, отговорите няма да се появят или ще се появят само частично.

Странният rрад

Разбрах, че напредвaмe, коraтo Фил успя да cu спомни живота си като член на екипажа, посетил планетата на изгубената колония. Той най-сетне бе позволил на тези погребани спомени да излязат на повърхността. Подсъзнанието му виждаше, чe това не го наранява и информацията ce изливаше бързо и бурно, без предишната колебливост. Бариерите сякаш бяха разрушени и той нямаше тьрпенис да ми ракаже всичко. Вече нищо не можеше да го cпре – спомените напираха. Така в началото на следващия сеанс, когато вратите се отвориха и отново разкриха страниия град с кулите, той вече не се поколеба да го изследва. Негьрпеливо пристьпи от асансьора в другия свят. Незабавно прегърнах тази нзключителна възможност да разговарям с извънземен н да открия какъв е животът на другата nланета.

Ф: Отново стоя извън града. Тревата с зелена. Виждам близките покрайнини на града. Това са жилищните райони. Живял съм тук и преди, много пъти в минало съществуване. Сградите представляват овални кули – това е общата архитектура, – но всички кули са с различни размерн и височина. На места са свързани страиично. На различии нива пo стените им има прозирци. Всички сгради са кръгли и сттупани в отделни групи, но не всички си приличат. Някои са хамбари или складове и те са кръгли, ниски и широки. По-високите са жилища эа населението. Повърхността им е изrрадена от сребрист мстал, който сс добива на планстата. Това нс е металът срсбро, но външио прилича на него. Има искрящ цвят, който блести и отразява слънчевата свстлина. Когато сс прсчисти до стспснта. в която се използва эа строителетво, той е мек, лесно се оформя и обработва дори в атмосферата или при стайна температура, както бихме се изразили тук.

Д: Има ли той иналог на Земята?

Ф: Една от съставките му е като алумииния. На таэи планета обаче има и други всщества и минерали, които не съществуват на Земята. Но алумнният се доближава най-много до него. Изполэва се единствено за външното покритие на сградата. В арматурата са иэползвани по-твърди u тежки метали, каито са еквиваленти на стоманата. След това се добавя вътрешната арматура, или скелетьт, която изгражда стените, подовете и таваните. Накрая се прибавя външното покритие, което придава блясък на сградата.

Д: Защо искат да е бляскава?

Ф: Няма особена причина. Това е съвременната архитектура и тя изглежда привлекателно. В обществото има силен конформизъм. Общият консенсус е, че това е начинът, по който ще се правят нещата и почти всеки, ако не и всеки, го харесва. Така и се прави.

Д: Звучи красиво, нo cu помислих, че можс да има и функционална причина.

Ф: Функционалността му е от второстепенно значение пред външния вид.

След едно толкова добро описание на сградите, беше време да науча нещо повече за планетата. Запитах дали има слънце.

Ф: Да, има. Всьщност тя много прилича на тази планета тук. Но не е толкова хълмиста. Има равнини, главно гладки равнини. Раждането на планетата съвсем не е било така бурно, както това на Земята. Планетата има две луни. Небето има зеленикав оттенък така, както земното – син. Има вода, вятьр, растения, и дървета. А обществото има [неясна дума: неферна?] структура. Ще наричаме обитателите “хора.” Технически погледнато, те принадлежат към човешката раса, въпреки че не приличат много на хората тук. Те са земни. С други думи това са същества с физическа, а не с духовна или енергийна природа. Това са физически сьщества, които се раждат във физически тела на тази физическа планета. Вървят изправени и имат същата или подобна кръвоносна и дихателна система.

Д: Имат ли ръце, длани и кракa?

Ф: Да – два крака, две ръце и длани с по пет пръста. Формата им силно наподобява човешките същества на таэи планета, но пръстите им са твърде дълги и тънки за нашите стандарти. “Обвивката” им обаче е различна. Телата им са високи и слаби, нямат косми и ушите им са някак заострени. Имат блестяща кожа, сякаш изкуствена и твърда за човешките стандарти, но много пластична и еластична. Тенът им е много светьл и искрящ. Имат далеч по-голям мозъчен капацитет и затова челата н ropната част на главата им или черепната област са прекалено големи за човешките стандарти. Това се дължи на повишените умствени възможности. Очите им са много кръгли, сближени и тъмни.

Д: Имат ли очите им зеници като човешките?

Ф: Те са кафяви -всички са кафяви и мънистени, но като цяло действат по същия начин.

Д: Как общуват тези кора? Говорят ли?

Ф: Изполэват се думи эа nодчсртаване или нюансиране на значеннето, но в по-голямата си част общуването е мисловно. Всъщност по-точно би могло да се определи като емпатично. То наnодобява взаимен обмен на вибрации. Това е кънтящо чувство, което започва да се появява и у много хора на земята. Тези хора сa силно телепатични и имат силно развити сетива, особено за допир.

Д: Искаш да кажеш, че ръцете им са много чувствителни?

Ф: Да и не само ръцете, а и цялото тяло. Кожата им като цяло е твърде чувствителна за човешките стандарти. Това важи особено силно за ръцете, защото те насочват енергията. [Помолих за обяснение.] Енергията се насочва и приема от ръцете. Това наподобява чакрите, при които ръцете се използват като възлови точки за енергията.

Д: За какво използват те тази енеpгия?

Ф: За много неща – лечение, общуване, спиритически сеанси или физически двнжения. Много сензорни възприятия се приемат през енергията на
ръцете.

Д: Каза ‘общуване чрез ръцете’. Искаш да кажеш, че мисловната им комуникация се насочва чрез ръцете?

Ф: Не. Тя е телепитична nо своята природа и се излъчва от главата. Дистанционната сетивност обаче се постига с помощта на ръцете. Съществува и въэможносrта за nридвижване на предмети от разстояние, благодарсине на насочваната от ръцете енергия. Това е проява на движение.

Д: Искаш да кажеш – подобна на левитацията.

Ф: Точно така. Телекинеза.

Д: Осъществява ли се на големи разстояния?

Ф: Постига се най-лесно в непосредствена близост. Въпреки това с подходяща подготовка и настройка тя може да се осъществи на оrромни, дори звсздни разстояния мсжду планстите.

Д: Каза, че дихателната им система е подобна на нашата?

Ф: Точни така. Подобна, но не е еднаква, поради различния състав на газовете. Белите дробове на Земята поемат кислород и отделят въглероден диоксид. Цялата физиологическа структура на планетата е различна поради разликите в атмосферата и структурите.

Д: Има ли типът газове, който дишат еквивалент на Земята?

Ф: Хелий, азот, кислород, въглероден диоксид. Важното обаче е, че съотношението между теэи газове е различно. На Земята има повече хелий, отколкото на тази планета. Издишваният газ в този момент не е познат на земята. Не съм налълно запознат с тази наука, защито това не е изследователската ибласт, която съм избрал.

Д: Тогава очевиднo земен човек не би могъл да диша на тази планета.

Ф: Правилно. Те биха се задушили от липса на кислород.

Д: Функционирането на телата им прилича ли ни човешкото?

Ф: Да. Налице е поемане на храна, процес на храносмилане и отделяне на отпадъците. Има възпроизводителна система. Могат да бъдат открити много еднотипни функции с човешките тела на тази планета днес.

Д: Има ли нещо различно във функционирането на тялото?

Ф: Химията на тялото е донякъде различна. Но различията не са съществени. Минималните разлики могат да бъдат отдадени на различната атмосфера и на различните комбинации от химични елементи на планетите, които естествено се отразяват върху изграждането на човешкото тяло. Затова има разлика и във физичния строеж на телата.
Д: Има ли мъжки и женски пол uлu техни съответствия?

Ф: Съществуват мъжки и женски пол. Това са полови същества. Те се възпроизвеждат за запаэване на вида. През недетеродния си етап на развитие или в периода, през който няма бременност, те силно си приличат на външен вид поради факта, че нямат окосмяване, което тук на земята е най-ярката разграничителна черта между половете. Тук съществата от мъжки пол са по-грапави, което се дължи главно на силното окосмяване, липсващо при женския пол. Така че при пълната липса на окосмяване и при двата пола, те твърде много си приличат на външен вид, освен при бременност, когато естествено разликата е очевидна.

Д: Следователно детето се ражда както на Земята и израства от бебе.

Ф: Точно така. Ние сме хора и те са хора.

Д: Не е ли по-правилно да се употреби думата хуманоиди?

Ф: Все едно е, те приличат на хората. Те принадлежат към човешката раса – всички принадлежим към нея. Но този тип личности или същества биха се откроявали драстично в нашата среда. Бихме се ужасили, ако ги видим да се разхождат по улиците на Земята.

Д: Главно заради височината им или…

Ф: Заради височината, маниерите, походката. Целият им разум е различен, защото съзнателността на техния вид е толкова високо развита, че в маниерите и жестовете им липсват защитни механизми. Тук на Земята сме така привикнали към езика на тялото с дифензивен (защитен) характер, че бихме се почувствали неловко при срещата с личност, напълно лишена от защитно телесно поведение.

Д: С други думи те са много открити към хората и вибрациите. Тови ли имаш предвид?

Ф: Те са открити един към друг, напълно откритн. За хората тук биха изглеждали застрашително.

Беше ми доста трудно да разбера тази концепция. Очевидно те притежаваха психически усет, който им позволяваше да възприемат истината за всяко нещо. При тях нямаше преструвки и фасади. Във взаимоотношенията с подобен тип личности основното изискване би било абсолютна откровеност. Би било немислимо да се скрие каквото и да е. Това би ни застрашило, зашото не сме свикнали някой да знае и най-дълбоките ни мисли. Човешките същества определено биха възприели такова същество като откровена заплаха. Защитните нагласи са били вградени в гените ни още от времето на първобитните ни предци. Трудно ще е да отвикнем от тази наша характерна черта.

Д: Мисля, че paзбиpaм какво имаш предвид. Приблизително колко дълго живеят тези хуманоиди?

Ф: Средно сто и двадесет години; някои много по-дълго, други много по-кратко. Болестите все още са широко разпространени, макар и не в същата степен както тук на Земята. Благодарение на процеса на естествен подбор расата се е доближила до своите физически предели по отношение на здраве и еволюция.

Д: Наблюдават ли се физически промени във външния вид с остаряването на тялото?

Ф: Кожата се сбръчква и хлътва. Намалява количеството калций в костите. Това е форма на артрит, макар и не така остра както тук, защото гравитацията на планетата е около шест пъти по малка от земната. Така че, разбираш, че телесното тегло съвсем не е толкова голямо. Но определено се наблюдава остаряване.

Д: Спомена за някакви болести, които не са били победени. Има ли опредслени видове, които са по-лоши от другите?

Ф: В минало или в сегашно време ми говориш?

Д: И в двете. Има ли сериозни болести, които сте успели да победите?

Ф: Имаше една болест, донесена от планета, която изследвахме и колонизирахме. Нямахме биологична защита срещу нея. Това предизвика меко казано ужас. Почти една -трета от населението — по-точно е да се каже една-четвърт — една-четвърт от населението стана жертва на ужасната смърт поради непредпазливост и небрежност към детайлите. Това ще ни е за урок. Причината беше изолирана. Ставаше дума за вирус, който се бе развил на друга планета под слънце, което имаше различен светлинен спектър или светлинен интензитет. Този вирус беше неизвестен, много опасен и силно въздействащ за физическите системи на посетителите.
Д: Те не биха могли да имат имунитет срещу нещо подобно. Вземате ли вече предпазни мерки срещу вероятността това да се повтори?

Ф: Да, разбира се! Разбира се!

Д: Спомена, че има болести, които още не сте победили?

Ф: Точно така. Повечето от тях се дължат на непредпазливост и небрежност към храната и подходящите здравни процедури. Ако човек обръща внимание на хранителните си потребности и упражненията — както бихме казали тук, ако се отнася отговорно към эдравето си — ще има здравословен живот.

Д: Но при нормални обстоятелства и грижи за здравето хората живеят около 120 години?

Ф: Да, това е средната възраст, която достигат.

Д: Имате ли болници, медицина?

Ф: Да. Както винаги все още съществуват болести и смущения, сривове във функционирането на органите и злополуки, независимо от усилията, които полагаме, за да ги изкореним. Те налагат необходимостта от уреди и лекарства за лечението им.
Д: Използвате ли ваксинация в борбата срещу болестите?

Ф: Да. дори подобна на използваната тук на тази планета. Инжекциите са груба аналогия. Точното предаване е различно, но идеята… с други думи инжектирането или внасянето на лекарството в системаrа е същото.

Д: Спомена сривове в органите — практикува ли се трансплантацията на органи?

Ф: Не, това не се прави. Това е непозната област. Не знам дали е възможно технически. Не мисля, че е невъзможно от морална гледна точка. Просто не се практикува.

Д: А използвалзването на изкуствени органи?

Ф: Има машини, които могат да се включват за поддържане на функциите на болен или увреден орган. Не съм чувал обаче за трансплантиране или имплантиране на машини за тази цел.

Д: Значи имате лекари и медицински сестри?

Ф: Да, техният еквивалент. Това са онези, които са избрали професия в тази област и те биха могли да бъдат наречени лекари и медицински сестри. Те обаче не се ползват с такава почит като тук на тази планета. Тук лекарите сякаш са обгърнати от аура на божественост, която откровено липсва на другата планета. Там те се приемат като хора, които са избрали тази изследователска област, имат познания в нея и това е всичко.
Тъй като общуваха телепатично, запитах дали не използват съзнанието и за лечение.
Ф: Да, определено се използва за енергийно лечение, което е един от възможните подходи. То обаче не е абсолютният изход. Валидно е колкото всяко друго лечение, но не е единственият начин. Използва се, когато може да бъде използвано, когато би било полезно да бъде използвано. Например не би било практично да се опитваме да излекуваме наранена ръка чрез психична енергия. Това е пример за неудачно използване на психичната енергия. Еволюцията на тази планета не е достигнала до такова равнище, че да е възможно постигане на мигновено изцеляване със силата на съзнанието. Те просто не са толкова напреднали.

Д: Спомена, че тези хора умират. Какво се случва тогава?

Ф: Телата се погребват и така се връщат към родилата ги земя. Не се балсамират и не се поставят в гробници като тук. Голяма чест е да върнеш на планетата онези вещества, мииерали и елементи, коити си заел за временно ползване. Така тази енергия и материали се връщат на планетата, за да бъдат използвани отиово.

Д: А кремацията?
Ф: Това съществува, може да се направи. В някои случаи е желателно. Има болести, които могат да се развиват в почвата, и ако човек е станал тяхна жертва, този метод се практикува, эа да се иэбегне заразяването на земята.
Д: Разбирам. Спомена за метални сгради. Използва ли се дърво в строителството?

Ф: Не, не използваме дърво. Дърветата не са подходящи. Да, те са растения, но използването им в строителството не е удачно, защото дървото не е достатьчно плътно, за да nоддържа конструкцията. Гъвкаво е. Поради гравитацията на Зе- мята дърветата тук са подходящи за строителен материал, защото еволюцията е изисквала от тях да бъдат много по-твърди, за да издържат на гравитацията. Гравитацията на тази планета е едва една-шеста от земната, затова дърветата не са плътни. Te също са много големи, много обемни. Но в сравнение със земните дървета имат по-скоро rьбест строеж. Притежават еквивалента на листа и корона. Съществува и процеса на фотосинтеза, който преобразува слънчевата светлина в хранителни вещества, които се използват от растенията. Това ми напомни за банановите дървета. Те израстват много бързо, но не притежават необходимата плътност, за да се използват като строителен материал.

Д: Имате ли форма на храна, произвеждана от дърветата?

Ф: Няма форма на храна, проиэвеждана от дърветата, за които говорим сега. Но други растения раждат плодове и эеленчуци както на Земята. Много от тези растения са увивни. Те са характерни за планетата. Съществуват обаче разновидности на плодове и зеленчуци, внесени от други планети.

Д: Приличат ли те на зеленчуците, отглежданu нa Земята?

Ф: Има някои видове, които са подобни. Доматите например имат аналог. Но повечето видове са напълно непознати на Земята. Отглежда се широко разнообразие от насаждения, защото по-голямата част от населението се эанимава със земеделие. Ние въобще не ядем месо. Това просто не се прави. Консумацията на месо се счита за нездравословна, затова сме на вегетарианска храна.

Д: Поемате ли течности?

Ф: Да. Съществуват например растения, които пускат много хранителен сок. Това е растение, което няма земен аналог, но течността съответства на млякото, получавано от кравите тук. Става дума за сок, който се извлича от растение и е много вкусен.

Д: Hо единствените строителни материали, които използвате, се добиват от земята?

Ф: Съществува еквивалент на стъклото. Съществуват електрическата жица и проводниците. Има проводник, който не е мед, но много добре обслужва неговите цели. Мсдта не се използва на тази планета. Не се среща в такива количества, че да е полезен. Медта е полускъпоценсн мстал и служи единствено за декорация.

Д: Разбирам, че иэползвате електричество. Съществува ли тук еквивалент на метала, който използвате като проводник?

Ф: Алуминият отново е най-близката аналогия; той обаче не е еквивалент. Доближава се до него. Много е разпространен. Използва се широко в индустрията на нашата планета, поради съчетаването на качества като леко тегло, ковкост н широко разпространение.

Той беше така открит при даването на информация по толкова разнообразни теми, че се изненадах от реакцията му при следващия ми въпрос, който нами- рах за доста обикновен.

Д: Имате ли мебелировка, както я разбираме ние?

Ф: (Пауза.) Това не е подходяща тема. Просто бих искал да цензурирам част от материала, който е неудобен за превеждане.

Стори ми се странно, че материал, свързан с мебелировката се нуждае от цензуриране. Не можех да си представя кое е неудобното в тази обикновена тема

Д: Хм, чудя се защо с неудобно. Знаеш ли?

Ф: Просто не е удобно за превод.

Д: Не искам да те насилвам. Просто ми е любопитно защо мебелировката да е неудобка тема. (Без отговор. ) Но ако нямаш желание да говориш за това, добре.

Ф: Именно.

Това иэглеждаше странно, но тьй като той не желаеше да го обсъжда повече, нямаше как да открия защо информацията е цензурирана. Трябваше да сменя темата.

Д: Ами забавленията?

Ф: Съществуват игри или техният еквивалент; разкаэи, песни, декори. Много неща, които изобилстват на тази планета.

Д: Значи мислиш, че си пребививал на тази планста в друго съществуване?

Ф: (Срещна трудности при формулирането на изречението.) Думата “мислиш” малко ме обърква, защото това същество (Фил) наистина е обитавало таэи планета няколко пъти в миналото си.

Това е пример за буквалния начин, по който обектът в транс, подсъзнанието му или въобще отговарящият приема въпросите ми. Те трябва да са съвсем ясни.

Социалната структура на чуждата планета

Д: Имате ли правителство на тази планета?

Ф: Не в смисъла, който влагате в тази дума тук, защото до голяма степен всеки се самоуправлява. Законите на Земята са неписани и неизказани. Просто всеки знае как да постъпва и как да не постьпва, затова липсва еквивалент на политицн и законодателство. Съществува обаче тьрговия.

Д: Имате ли водач?

Ф: Няма едноличен водач или нация. Ние сме глобална общност. Съществуват съвети от индивиди, които определят политиката. Те се избират чрез всеобщо гласуване, с консенсус от населението.
Д: Това не e ли форма на политика?

Ф: Всъщност не е. Гласуването е един от аспектите на политиката тyк на Земята, само една от страните на цялостната картина. Докато цялостната картина на тази планета е консенсусът. Да. има сьстезателност, но липсва… Опитвам се Да измисля как да го обясня. Работата или целта е общ стремеж. Няма политически партии. Няма скандали, удари под кръста и хвърляне на кал. По своята форма това е консенсус затова в това отношение съществува разлика. Разбираш ли?

Д: Опитвам се да разбера тази концепция. За определен период от време ли се заемат длъжностите?

Ф: Зависи от длъжността. В някои случаи лицето е “на поста си” в буквален и в преносен емисъл, докато реши, че е свършило достатьчно работа или поиска да прави нещо друго.

Д: Случва ли се понякога да се появят хора, които искат да отстранят някого от служба, от съвета?

Ф: Това се случва много рядко. По същността си то е крайно необичайно, но се е случвало.

Д: Значи съветът е този, който управлява планетата, ако приемем термина “управлява”. Напътства?

Ф: “Управлява” не е точен термин. Да, “налътства” е по-подходящо.

Д: Никога ли няматс проблеми с хора, които не приемат тези напътствия, така да се каже?

Ф: Несъгласия с други думи. Нали за това ме питаш? Възможно е да има частно несъгласие. Правилата обаче, неписаните правила на живота гласят, че човек не бива да “подкопава системата”, така да се каже. Общият консенсус служи на общото благо, затова частното несъгласие е равносилно на саморазрушение.

Д: Трудно ми е да разбера толкова лесно управляеми хopa. При нас има толкова мкого разногласия.
Ф: Тук управлява сърцето, а не главата. Вътрешните замисли имат много по-добра настройка, затова общото благо се откроява много по-ясно.

Д: Имате лu религия на тази планета?

Ф: Няма такова нещо. Религия и политика не съществуват. Няма нужда от тях. Религията и политиката са били създадени, за да отговорят на определена потребност. Ако такава потребност отсъства, отсъстват и те.

Д: Вярвате ли в Създатсля или Бога?

Ф: Раsбира се. Това е повече от вяра, това е знание, съзнание. Тя обаче е твърде различна от земното разбиране за религия. В този момент на Земята религията е преди всичко политическо явленне. Асоциацията е Върховното Същество или познанието за Създателя издига религията до нейната извисена позиция. Но тя не е по-значима от това дали си републиканец или демократ.

Д: Искаш да кажеш, че вие сте по-близо до Бога?

Ф: По-близо не е… Никой не е по-близо до Бога. Разликата е в неговото поэнаване.

Д: На способността ви за психична комуникация ли се дължи то?

Ф: Тези неща вървят ръка за ръка, но между тях липсва причинно-следствена връзка.

Д: Имате ли нещо като училище на тази планета?

Ф: Разбира се. Във всички възрастови групи са оформени групи от хора, които искат да учат и те изучават много раэлични неща. Няма разделение с оглед възраста. Хората с общи интереси се обучават заедно. Преподавателите могат да идват от други планети и системи и имат преподавателска квалификация. Изучават се много различни области като чужди култури, история, производствени процеси, различни науки.

Д: Задължително ли е образованието? Тук от определена възраст нататък е задължителлго дстето да ходи на училище.

Ф: Тази идея ни е абсолютно чужда, защото всеки изпитва естественото желание да учи. Това е тяхната лична еволюция. Не е нужно да бъде задължителна. Всеки иска да учи, защото това е растеж, също както и физическия. Образованието се търси и дава с готовност. Това се дължи на различния поглед върху образованието; на Земята не гледате на образованисто по същия начин.

Д: И ако някой нe иска да учи, нe e длъжен да го прави, така ли?

Ф: Да, не е задължително. Земният еквивалент на тази ситуация би бил изборът да се изолираш от обществото, да не контактуваш с околните. Това наистина е аналогично, защото всеки иска да има приятели, да бъде уважаван и харесван. Тук това е естествен вроден порив, същото е и на онази планета. Има такива, които не по своя вина имат психически недостаrьци, или както бихте се изразили вие, са бавноразвиващи се. Този порив не се изявява у тези злощастни хора, което както вече казах, те не носят вина. Нещата просто стоят така.

Д: Позволяви ли ce на тези хора да действат в нормалния живот, затваряте ли ги някъдс или…
Ф: Това зависи от степента на увреждането. Онези, които могат да намерят своята социална ниша се окуражават да го правят. На тези, които за нещастие не са способни на това, се осигуряват подслон и грижи. Върху това се работи от много, много години. Необходимн са хиляди години за еволюиране на расата чрез естествения подбор, за да се освободи населението от такива индивиди.

Д: Значи това не е планета на съвършени хора. Имате ли еквивалент на полицията? А право прилагащи органи?

Ф: Не няма нужда от тях, защото всеки сам ръководи себе си. Не е необходима армия или полицня. Военната или правоприлагащата атмосфера просто не е необходима, когато всеки се самоуправлява. Значи няматс проблеми с негативни личности?

Ф: Понякога се срещат хора с посредствен ум, а понякога, някой, който действа добре, ще стане не непременно недействащ, но зле действащ. Еквивалент тyк са психичните болести. Има такива, които вследствие на определени обстоятелства просто се самоунищожават или се насочват към преживявания, които ги правят зле действащи.

Д: Искаш да кажеш, че биха могли да наранят околните?

Ф: Не толкова другите, колкото себе си. Помагаме им, като им даваме цялата любов, която могат да приемат, за да могат да разберат своята… грешка. След това им помагаме да се възстановят.

Д: Имате ли затвори?

Ф: Не, техен еквивалент са болниците. Тези хора, бедните нещастни създания се настаняват в болница и им се оказва специално внимание. Наказание обаче няма, защото нарушенията им не са умишлени. Те просто не са разбирали.

Д: Значи сред нaceлениemo ви няма случаи на умишлени нарушения?

Ф: Това се случва толкова рядко, че почти не съществува. Ако някога се е случвало, не съм го знаел, не съм подозирал, че е било умишлено.

Д: Зкачи еволюцията ви е надмогнала това?

Ф: Точно така, това е еволюционна концепция.

Д: Съществуват ли други раси?

Ф: Има група нисши същества, които благосклонно използваме за изпълнение на задачи и за прислужване. Всъщност те не са нисши. Не гледаме на тях отвисоко. Не ги считаме за нещо по-малко от нас, а просто за по-слабо развити. Имат ниски умствени възможности, но са много полезни. Добиват метала, който използваме. Те са “слуги” в буквален и в преносен смисъл, но ние много се грижим за тях. Те населявали планетата преди пристигането на по-висша раса и били интегрирани в издигането на планетарната съзнателност. На външен вид са като животни, окосмени са, по-дребни са на ръст и с някак приведени рамене. Обичаме малките хора, както нежно ги наричаме и се грижим за тях като за братя.

Д: Но те се използват за извършването на различни задачи?
Ф: Не толкова “използват”, колкото… (Той млъкна, сякаш търсеше подходящата дума.) Преводът е труден, защото тук липсва подобна концепция. Най-близкият съществуващ превод е “робство”, но това съвсем не е точно. Става дума за тотална интеграция. Те знаят мястото си, ние знаем мястото им и приемаме паложението. Съществува хармония, която липсва на Земята. Те са приели положението си с много достойнство. Случайното увреждане или както бихме се изразили ние неизправност на тези същества не е преднамерено. Те се разболяват както всички други. Това не е преднамерено, въпреки че причинява затрудиения. Важен е умисьлът, а той липсва тук. Съществува единетвено стремежът да служат. Поради животинската им природа, ако се претоварват или насилват, могат да проявят свирепост, затова отношението към тях трябва да е внимателно. Но дори това не е умишлено. Това е емоционална реакция на обстоятелствата. Необходимо е единствено отстраняването на стимула и реакцията ще изчезне. Ако не се насилват и не им се противоречи, няма да проявят тази реакция. Тук говоря за вероятности. Това се случва много рядко, но е възможно. Както вече споменах такива случаи не се срещат често защото в голямата си част расата се е “прочистила”.

Д: Тогава не се нуждаете от никакви оръжия.

Ф: Няма оръжия за воюване между хората, но в горите има влечуги с огромни размери, подобни на динозаврите на тази планета, чийто ръст достига до 10 метра. Ако някой отиде в дивите райони на планетата, ще се нуждае от защита. При определени обстоятелства, ако някой обезпокои гнездото им, те ще го атакуват, за да предпазят малките си. Могат да бъдат отблъснати с електрически заряди. Електрошоковият уред е цилиндричен, а в края му е разположен контролен ключ за регулиране на заряда. Носи се чрез дръжка (не е сигурен за думата) и единият му край се опира в тялото на животното, което целим да отблъснем. Точно това оръжие е предназначено за защита, то е отбранително, а не нападателно. То не би убило животното, би го отблъснало. Те бързо се научават да не посягат на тази палка. Научават се да не се доближават след като веднъж са получили токов удар. След като е било толкова близо до нещо, което причинява такава болка, животното веднага се насочва в обратната посока. Но не всички същества са толкова огромни. Повечето не са много по-големи от хората, които използват палката. Те живеят в обрасли, ненаселени райони далеч от градовете. Повечето са влечуги по природа, но не всички. Има и покрити с козина или коса същества. Палките обаче действат еднакво добре на всички.

Д: Никога ли не ви се налага да убивате нещо?

Ф: Бихме могли да стигнем и дотам. Ако това се случи, ще го направим, но винаги се опитваме да отблъснем съществото. Зарядите не са толкова силни, че да убиват. Съществува еквивалент на пушките. Това са оръжия, които използват съответствие на патроните. Те ще бъдат използвани само ако се налага.

Д: Зaщo хората посещават местата, където живеят тези животни?

Ф: Вce още изследваме планетата и това са онезн, които са избрали да живеят в такава среда.
Д: Това единственитс видове диви животни ли са?

Ф: Като цяло само те са опасни. Има животни или същества от най-малките до най-големите размери. Съществуват многобройни разновидности, макар и не толкова, колкото на эемята. Има прилики, но доколкото знам не и точни еквиваленти. Повечето животни в гористите райони са влечуги а и тревопасни. Има и равнини, обитавани от космати същества. Съществуват еквиваленти на рибите или същества, които живеят във водата, и такива, които живеят във въздуха.

Д: Имате ли домашни животни?

Ф: Главно домашни любимци. Има коне или техния еквивалент, които се използват за дърпане и теглене. Единствено тях използваме. Има домашни животни, подобни на маймуните. Има същества, които биха изглеждали много странно на Земята и биха ужасили някое дете. Но те са съвсем безобидни и много любвеобилни, като малки другарчета са. Всички животни иэглеждат по различен начин от тези на Земята. Прилики съществуват, но доколкото знам липсват точни еквиваленти. Имат характерни различия от животните, които съм срещал аз. Но не съм се срещл с всички животни на Земята и затова не мога да твърдя нищо със сигурност. От онези, които съм виждал, няма еквиваленти. Някои са по-подобни от други, напркмер, както вече споменах, конят има груб еквивалент на онази планета. А кравата всъщност няма истински еквивалент.

Д: Значи не използвате мляко или друг животински продукт?

Ф: Има животни, които дават мляко, но то не се консумира.

Д: Живеели ли са тези същества на планетата, когато тя с била колонизирана за първи път?

Ф: Някои са живеели, а други са били докарани от други системи. Тук има много неща. Имаме градове, провинция, водопади, птици, дървета и пикници. Нямаме коли, замърсяване или табла за афиши. Това са прояви на земната култура към конкретния момент, които там не съществуват.

Д: Какъв тun транспорт използвате?

Ф: Има превозни средства, които пътуват по свои пътища. Има такива, които се движат във въздуха и по водата.

Д: Какъв тип енергия използват те?

Ф: Превозните средства, които летят във въздуха, често използват кристали, които ги тласкат. Има обаче и летателни апарати, които работят на принципа на магнетизма. Обвивките им са направени от материали от типа на алуминия. Това са малки превозни средства, които се плъзгат по енергийните течения или пътеки. Тези пътеки силно наподобяват съвременните магистрали на тази планета.

Д: Искаш да кажеш нещо като електрични потоци?

Ф: Грубо казано, да.

Д: Те навярно не могит да се отклоняват от тях?

Ф: Това не е вярно, защото съществува възможност за пътуване независимо от тях. Най-ефсктивно обаче е използваието на тези пътища. защото то не изисква външен енергиеп нзточник, какъвто е необходим при пътуване извън nътя.

Д: Разбирам, те просто се движат по течението и изnолзват друг тип енергиен източник, ао искат да се отклонят? Какъв е този енергиен източник?

Ф: Това е складова клетка, чийто земен елвивалент е батерията. Тя съхранява онази енергияя. която впоследствие ще бъдс насочена през превозното средство, като ще го поляризира в съответствие със силовите магнитни линии на планетата. Така пътуването се постига лесно чрез поляризация в съответствие с желаната посока, независимо дали тя е успоредна, перпендикулярна или друга.

Д: Управляват ли ce превозните средства no някакьв начин или са автоматични?

Ф: Да, съществува ръчен контрол. Той силно на подобява управлението на съвременните автомобили тук на тази планета. В определен момент в бъдещето на Земята ще бъде предоставена информация за конструирането на тези машини, защото те използват енергия, присъща на планетата. Тази енергия не използва изчерпаеми източници като въглища иди петрол. Напротив, този тип енергия е изобилна, неизчерпаема и доста ефективна. Тя ще бъде използвана, без да замърсява околната среда. Това са универсалните концепиии, които ще бъдат дадени на това физично ниво на планетата Земя в бъдещето.

Д: Имате ли годишни сезони?

Ф: Не, нямаме. Има постепенна промяна на климата след определен период от години, дължаща се на голямата орбита, която планетата прави около слънцето. Тя е много по-голяма от орбитата, която Земята описва около своето слънце. Смяната на сезоните обаче дaлеч не е така драматична или екстремна, тъй като времето се променя от топло към горещо. Ако съотнесем състоянието на нещата към тази планета може да се каже, че това е преходът от ранното лято кьм август или късното лято и после отново към ранното лято.
Д: Искаш да кажеш, че никога не е студено както в нашите зими?

Ф: Точно така. Разбираш ли, промяната на сезоните на Земята се дължи на наклонената й ос. Точно както тьмната страна на вашата Луна никога не се обръща към Земята, така тази планета никога не накланя оста си и сезоните на нея не се променят. Винаги е приятно или горещо. Ако съотнесем преживяването със земното, това би бил преходът от топло или приятно към горещо или много топло. Това е просто преход, защото на онази планета такова време не се възприема като неприятно. За нуждите на превода обаче, трябва да сравня това положение с температурните вариации, познати на тази планета. Въртенето на тази планета, също както и еволюцията й, е постоянно, затова времето не се променя. Няма различни сезони, но има различен климат в различните части на планетата. В съответната част на планетата обаче климатьт не се променя. Тъмната страна е по-непроходима и ненаселена. В голямата си част населението живее в светлата част на планетата.
Д: По-студено ли е на тъмната страна?

Ф: Донякъде, но разликата не е драстична. Съществува вътрешен енергиен източник, който генерира топлина за цялата планета.

Д: Значи планетата не разчита единствеко на слънчевата светлина за нагряване?

Ф: Точно така.

Д: Бил ли си някога на тъмната страна?

Ф: Изследвал съм този район. Растителността е много по-гъста. Топографията не е особено различна. Като цяло на планетата липсват планински вериги или екстремни височини.

Д: Чудя се как на тъмната страна могат да виреят растения без слънце.

Ф: Нима на дъното на земните океани няма растения, които живеят в пълна тъмнина? Значи прецедент съществува. Тези растения се хранят с газовете в атмосферата. Те не разчитат на светлината за храненето си, а поемат вещества от п0чвата. Светлината е само един от начините, чрез които функционират растенията.

Д: Ами животикският свят на тъмната страна? Различен ли е той?
Ф: Тъмните животни не излизат на светло, защото еволюцията им ги е приспособила към тъмнината. В това отношение те са различни. Има и животни, които могат да отиват и да се връщат, да живеят еднакво добре и на тьмно, и на светло.

Д: И двете ви луни стоят на небето едновременно?

Ф: Те обикалят. Понякога и двете са в небето едновременно, понякога нито едната от тях.

Д: Ами дъждът? Имате ли нещо подобно, което пада от небето?

Ф: Не, не и както на Земята. Дъждът на Земята се дължи на гравитацията. Както споменах, нашата е една-шеста от земната. На тази планета дъждът прилича повече на мъгла, изпълнена с големи капки. Това е състояние на крайна влажност. Случва се по време на промени в посоката на вяrьра и други подобни явления. Времето е много по-стабилно, но все пак се променя. Може да провали един пикник. Забавляваме се, имаме ваканции, птици, които да ни радват, и мравки.

Д: Тогава имате насекоми. А имате ли реки и океани?

Ф: Да. Има реки и големи водни басейни, но не толкова както на тази планета. Климатът е много по-сух и няма толкова големи водни басейни. Насаждения обаче могат да се отглеждат през цялата година, защото изискват много по-малко влага.

Д: Имате ли дни и нoщu? Тук те сс дължат на въртенето нa планетата.

Ф: Отговорът е не, няма смяна на деня в тази част на планетата. Почти изпитваме тъга, че това не се случва. Едната част винаги е в сумрак, а другата – не. Разбираш ли, това се дължи на еволюцията на планетата. Тя не е била така травматизираща, както земната.
По-късно си спомних эа думите му, че очите на жителите на тази планета виждали изключително добре в тъмното. Това може би не беше противоречие, защото той бе казал също, че народът му е колонизирал тази планета, а не се е родил там. Само “малките хора”, животните и растенията принадлежаха към това място. Може би това обясняваше неговата тъга, гените му помнеха нощта на родната планета.

Енергийният разпределител

Д: Спомена за търговия. Ще ми разкажеш ли повечс за това?

Ф: Има търговия между населението на планетата и населението на други планети и системи. Някои от металите, които се добиват на планетата, са в изобилие, а съществува потребност от тях в райони, където са оскъдни, и затова се развива тьрговия в минното дело.

Д: Тови основното перо в износа ви ли е или не използвам точната дума?

Ф: Терминът е съвсем подходящ. Но не изнасяме само това. Изнасят се също плодове и зеленчуци.

Д: Какво нямате на плаететата и ви се налага да внасяте?

Ф: Внасяме някои метали, които се използват в строителството и не се срещат на планетата. Внасяме и медицински продукти. Има други системи, в които медицинските технологии са достигнали до много високо равнище и те изнасят своята “медицина” в буквален и в преносен смисъл. Внасят се също познания и важни технологии за начина на живот, знания за това как да направим живота си по-добър и по-лесен.

Д: Какво средство за обмен използвате при вноса и износа?

Ф: Паритс не съществуват. Има бартерна система. Пет паунда руда могат да бъдат разменени за пст паунда знания. Това обачс е само пример и не можс да бъде приеман буквално.

Д: Защото е трудно да измерим знанието?

Ф: Точно така.

Д: Иматс лu при тази система проблеми с оnити за измами?

Ф: Това е невъзможно поради открития начин на договаряне. Всче разговаряхме за това, че ние сме напълно честни. Нивото, което смс достигнали, не допуска измамата и притворството, шарлатанството и който и да е от тъмиите първични инстинкти като егоизма или стремсжа към лична изгода.

Можех да приема, че тази раса притежаваше такива качества, особено като се има предвид факта, че те общуваха по телеnатичсн начиин. Но хората от други планети, с които се иэвършваха сделки? И те ли бяха на същото високо ниво на развитие?

Ф: В непосредствена близост цо планетата, за която говоря, има еднородност на еволюционното развитие. Какго бихте се изразили вие, това е високо развит квартал от вселената. Имаме взаимоотшения и с планети, които нe ca развити до такава степен. Но предимство има онзи, който може да прозре измамата. Когато принадлежиш към ниво което е надмогнало измамамата, е много по-лссно да я съзреш. Тя е така ирозрачна, че всякакви опити са безполсзни.

От неговата уста всичко звучеше лесно, логично и разбираемо, въпреки чс идеята беше чужда на нашия иачии на мислене.

Д: Спомена, че имате търговски маршрути и използвате кораби, които летят през пространството. Умсе ли твоят народ на лети през времето?

Ф: Не е възможно да сс пътува прсз врсмсто. Всъщност времето не съществува. Времето е идся, а нс… (Тьрси подходящите думи.) същсствуващ материал или функция. То е само идся. Ако може да се пьтува през идея, тогава да, това би било възможно. На нашсто ниво обачс ощс не сме го постигали.
Д: Хората на Земята винагиги мислят за пътуване в своето минало и бъдсще.

Ф: Това подреждане или разполаганс на събитията служи единствсно на нуждите нa човешкото възприятис. Всичко е едновремснно, така чe всичко, косто се е случвало или ще се случи, всъщност се случва. Врсмсто с представа, която хората използват, за да разбсрат нсщата по-добрс или да ги свсдат до своето ниво.

Д: Много ми e трудно да разбера подобна концепция, защото нue мислим, че миналитс събития влияят на настоящите и бъдещите.

Ф: Това е само един от начините за разбиране на нещата. Ако дсйства — добре. Значи обслужва цслта си. Ако нещо е неудобно за възприемане, не се опитвайте да го вьзприемате. Останете на удобното ниво. Тъй като искате да знаетс повсче, търсете го и то ще ви се разкрие в сънища, в случки от живота ви, в хората, които срсщате. Определено съществуват много идеи, които са чужди на тази планета, но са актуални в други райони на галактиката. Истината е такава, каквато я направите.

Идеята за едноврсменно време винаги ме бе терзала, защото беше много трудна за разбиране. Затова отново насочих разговора към по-всекидневни теми.

Д: Щом нямате пари или подобна систЕма, как се снабдява c храна и вещи обикновеният човек?

Ф: Всеки прави нещо, за да може да обмени своята полезност. Има толкова много различни неща, които могат да бъдат правени. Просто всеки индивид избира какво иска да прави и по този начин се сьздава неговият бартерен потенциaл. Някои се занимават със земеделие, други преподават, лекуват. строят. Избираш занятие и вече имаш възможност да получиш храна, дрехи, подслон. Това се осъществява на чисто лична основа. Нямаме пари и затова липсват супермаркети и въобще този клон от търговията. Това не съществува на нашата планета. Има хора, които отглеждат храна, затова ако искаш храна, отиваш при тях.

Д: Какъв тип дрехи носите на тази планета?

Ф: Общото описание би било тесни – не толкова тесни, колкото плътно прилепнали, бляскави, сребристи облекла като гащеризони, но плътно прилепнали, като дълго бельо от една част. То е еластично и се разтяга, затова може да се навлича като се разтегне деколтето и се навлече през краката и по цялото тяло. Материалът е метал, вид метал със сребрист блясък. И въпреки това на докосване той е така мек, както всяка тъкан тук на Земята.

Д: Не загрява ли твърде много?

Ф: Не, тези дрехи са по-скоро за приличие и украса, отколкото, за да топлят, защото планетата не е студена. Както вече казах, по-голямата част от планетата има умерен климат. Той се различава от земния, поради разликата в слънчевия спектър. Слънчевите лъчи не са така интензивни или по-точно не са така осезаеми както на тази планета.
Д: Значи облеклото нс служи за защита от атмосферните условия?

Ф: Облеклото служи за защита от атмосферните условия, но слънчевата светлина е само един от техните аспекти. Вятърът носи из въздуха частици, които при удар могат да наранят незащитеното човешко тяло. Те са различни – скални, стъклени частици и други. Поради ниската гравитация, те не падат на земята така лесно, както на тази планета и затова лесно се носят от вяrьра. Имат ефекта на снаряди.

Д: По естествен начин ли се появяват във въздуха тези частици?

Ф: Някои да, други се създават при инциденти.

Д: А лицето? Покрито ли е то по някакъв начин?

Ф: Съществуват маски за извънредни случаи. Обикновено тези дрехи се носят във всекидневието. При навлизане в буря се добавя допълнителна защита.

Д: Как сс отразява тови на дишането на хората? Не сс ли вдишват тези частици?

Ф: Само по изключение. Обикновено дишането не е по-трудно, отколкото на таэи планета. Ако тук попаднете в буря от прах, няма ли да имате проблеми с дишането? Отговорът е да и същото важн и там.
Д: Стори ми се, че искаш да кажеш, че частиците винаги са във въздуха.

Ф: Не по-често, отколкото има бури от прах тук.

Д: Разбирам. Носите ли нещо на краката си, например ботуши или обувки?

Ф: Да, има облекло за извънредни случаи, но това зависи от конкретния вкус на личността и средата, в която се намира. Напълно приемливо е да се разхождаш в собствената си къща без никакви обувки. На обществени места е прието краката да са обути.

Д: Еднакво ли ce обличат мъжете и жените?

Ф: Да, обличат се по много подобен начин.

Д: Имаш ли име, с което бихме могли да те наричаме, с което си бил наричан на онази планета?

Ф: В този момент не бих искал да се назовавам по някакъв начин. Има фрази, които се прикрепят към индивида и отразяват неговото равнище на усъвъргценстване и лични постижения. Но обиквовено не чувстваме необходимост да слагаме етикет на всичко, включително и имена, както постъпвате тук.

Д: Знаеш ли името нa тази планета?

Ф: Тъй като общуването е телепатично би било невъзможно да го преведа в еквивалентната звукова енергия. Тази концепция е доста странна за разбиране. На Земята сме така привикнали да имаме имена и етикети за всяко нещо. Трудно е да възприемем място, където имената не са необходими.

Д: Тази планета разположена лu e в система или галактика, която познаваме и на Зсмята?

Ф: Намира се в съзвездието Сириус. Самата небесна област е била наблюдавана, но не и нейните граници. Физически граници липсват. Има — преводът не е правилен, но само така може да бъде разбран — политически граници или по-точно духовни граници на влияние. Това се дължи на йерархията от духовни светове, която е почти непозната на Земята в настоящия момеит.

Д: В района на съзвездието Cupuуc лu ce извършва по-голямата част от търговията?

Ф: То просто е близо до онова, което от земна гледна точка бихме могли да наречем оживено място. Има много търговски маршрути, които се простират до други галактики и вселени. Сириус обаче е най-близката населена система.

Д: Значи това е едно оm най-оживените места?

Ф: Не, не е правилно да се каже, че това е едно от най-оживените места защото има много по-оживени райони. Но този е най-близо до планетата Земя. Оттам обаче тази активност не може да бъде наблюдавана.

Забележете отново стремежа към пълна точност, който се наблюдава в отговорите му. Той се запази по време на всичките ни сеанси.

Д: Не може ли Земята да приеме радиовълни или нещо подобно, които да регистрират тази активност?

Ф: Има някои по-малко напрсднали планети, отдалечени дори от Сириус, които могат да бъдат регистрирани. Не е особено вероятно, но е възможно. Комуникациите, осъществявани между планетите на това ниво са далеч по-напреднали от всичко, което тази планета е в състояние да възприеме чрез машини на тоэи етап. Възможен е подем в знанията на Земята, който да позволи приемането на комуникацията и то с много силни сигнали.

Д: Учените на Земята се опитват да уловят знаци на живот като слушат радиовълните.

Ф: Те се опитват да уловят сигнали от живота, такъв, какъвто го познават те, или на нивото, на което те се намират. Ако знаеха как да се опитат и да уловят сигнали от ниво, много по-високо от тяхното, вероятно биха били приятно изненадани. Биха се изумили, ако научат дори малка част от онова, което наистина се случва.

Д: Искаш да кажеш, че не познават начин, no който да общуват на това ниво?

Ф: Не в настоящия момент, но напредък има. Проблемът на науката на тази планета е, че тя е затворена за всяка идея, чужда на онова, което се наблюдава на Земята. С други думи съществува само онова, което може да бъде възприето с наличните към този момент апаратури.

Д: Тогава тези сигнали, ако тови е подходящата дума, не могат да бъдат възпристи от нашата техника?
Ф: Точно така. Затова и приемате, че те не съществуват. Това е спънка за учените на тази планета.

Д: Поне доближават ли се до разкритията съвременнитс методи чрез използване на радиовълни?

Ф: Никога не могат да стигнат до тях чрез съвременната технология, защото не става дума за същия тип радиовълни.

Д: Можеш ли да ми посочиш някакъв еквивалент, за да разбера как се осъществявч общуването?

Ф: При общуването се използват естествени сили като гама-лъчите или космичните лъчи. Така природните явления се използват, вместо да се създават, както посrьпват днес учените на тази планета. Разбираш ли?

Д: Смътно. Значи тe трябва да намерят начини за улавягге и превеждане на тези лъчи?

Ф: На този етап учените могат да откриват тези еъществуващи в природата лъчи в естественото им състояние. Например, когато настройвате радиото между станциите, има смущения. Тези смущения са породени от космическия радиационен фон. Учените не са в състояние да открояват сигналите в това естествено протичащо явление, познато като космическа радиация. Текущите комуникации използват гама-лъчи, рентгенови лъчи — този диапаэон или тоэи cпектър на радиация. Затова за да ги присмсте тук на Зсмята, апаратурата трябва да откроява комуникациите в този спсктър наенергията.

Д: Дори да ги разкрият ще могат ли да ги разберат? Имам предвид като глас ли ще прозвучат ?

Ф: Трудно е да се кажс, защото това е като да се опитваме да предскажем oтговора на задача, която още не е решсна. Нсзависимо дали ще успеят да го разбсрат, или не, твърдс всроятно е това да не е същата фарма на комуникация като земната реч.

Д: Ако го чуят ще го разпознаят ли като комуникация?

Ф: Със сигурност. Този шум не e като фон. Той се различава много от естествсно появяващия се шум. Няма сьмненис, чс би бил възприет като форма на интелигентна комуникация. В неrо ще има повтарящи се характеристики. Друг е въпросът дали те ще бъдат разбрани.

Д: Прилича ли на морзов код?

Ф: Тук не е налице nреднамерено эамаскиране на информацията. (какъвто е буквалният превод и значение на думата “код”.) Това просто е формата на комуникация, използвана в този район на галактиката. Не е нужно да замаскираме комуникацията. Ако в този миг тя стигне до ушнте ти эвукът, който ще чуеш, ще е като от тонове, множество тонове. (Фил се насочи към познаннята си по електроника, за да се опита да обясни и илюстрира мисълта си.) Тук в момента се иэползва подобен тип комуникация, наречена променливо контролиране на честотата, ПКЧ, което представлява модулиране на фиксиран тон и комуникация чрез променяне на честотата му, тоест про менливо контролиране на честоrата.

Д: Тогава е като звук, издавин от машина или компютър?

Ф: Би могъл да се раэглежда така, но няма да е съвсем точна. Липсва еквивалент. В съвременните начини на комуникация, които съществуват на тази планета, няма такъа звук. Но има някои, които могат да се използват като аналогия, и както казах, такъв е ПКЧ.

По-късно, кагато Фил се събуди, каза, че в представите му звуците приличали по-скоро на музикални акорди, отколкото на един-единствен тон. Един акорд, в койта различните ноти са с променлггва честота и настройка.

Д: Мислиш лu, че някой някога е чул тези звуци и не е разбрал какво означават?

Ф: На Земята липсва оборудване, което да може да ги приеме. Може би на други планети това се е случвало, но не и тук.

Д: Значи ще тряова да бъде изобретено нещо ново?
Ф: Да, ново за тази планета. Докато завършвах тази книга, попаднах на статия във вестник, която загатваше, че учените може би се насочват в правилната посока, изследвайки микровълновия спектър:

Планират се масирани усилня за търсене на живот в космическото пространство

Планира се най-амбициозният и задълбочен опит, който някога е правен, за изследване на космическото пространство за сигнали, макар че един от експертите се опасява, че хората не са достаrьчно интелигентни да разберат сигналите, дори ако ги чуят. “Когато бъде завършен към края на века, проектьт ше започне да търси извънземни сигнали – каза Джил Тартьр от Калифорнийския университет, Бъркли, на годишната среща на Американската асоциация за научен напредък. Това са първите сrьпки на мащабно изследване на микровълновата система в тьрсене на свидетелства за изкуствено създаден сигнал. За първи път нашата цивилизация става свидетел на изследване, подбудено от чиста любознателност, което може да не донесе плодотворни резултати в течение на много поколения. Според Тартьр в момента тече третата година от петгодишна програма за изследване и развитие, свързана с извънземното проучване, Програмата, финансирана от Националнатв служба по аеронавтика и космос (НАСА) ще хвърли светлина върху микровълновата радиация, която достига Земята от космическото пространство. Машините и компютрите ще се вслушват за микровълнови характеристики, които не съществуват в природата, но често биват съэдавани от хората с тяхната груба технология. Програмата ще раэдели микровълновия спектър на 10 милиона или 100 милиона канала и ще ги изследва систематично.”
(Статияrа е издадена във вестник от 29 май 1986 г.)

Д: Знам, че учените са най-нетърпеливи да общуват.

Ф: Те всъщност нямат какво да кажат. Хората от Земята могат да изнасят много малко неща, които да са от полза за жителите на другите планети.

Д: Това вероятно е вярно. Но аз мисля, че те ще търсят знания, ако въобще могат да ги разберат.

Ф: Да, това търсят, но знанието би могло да бъде иэползвано, за да наранява. На този етап това именно е същината на ситуацията. Тази планета трябва да развие своята съзнателност, преди да полryчи и усвои познанието. Много хора на Земята мислят, че сме сами. Те приличат на отшелник, израснал сам в горите или пустинята, който в своята изолация естествено смята, че е единствен. Защото отшелникът в пустинята няма да научи уроците, които ще научи отшелникът, който върви по улиците на града. Така и вашата планета е отшелническа. Индивидите, които живеят на тази планета, ще научат много уроци, като например какво е чувството да бъдеш сам във Вселената. Еволюцията на вашата планета е от такова естество, че тя трябва да бъде изолирана, за да научи своите уроци. В този свят се раждат много хора, които живеят в самота, эа да научат своите уроци. Същото важи и на планетарно ниво, защото всяка цивилизация трябва да научи своите собствени уроци. Като цивилизация вие трябва да научимте уроците на самотника, а след това да пристьпите в реалния свят и да използвате уроците на самотата. Земята в никакъв случай не е разположена в центъра на Вселената, а по-скоро в нейкия заден двор. Това не е случайно, а преднамерено. Целта е била тази цивилизация да е в задния двор, но самата тя не е заден двор. Не искаме да ви обидим. Не се чувствайте подценени. Искам да кажа, че тук не се случват много неща. Тази раса е била оставена в изолация в името на собствения й прогрес. Разбираш ли, защото ние — казвам ние, защото в момента и аз съм един от вас — човешката раса, сме район или раса, която израства. Това не е единствената раса. Това е раса, чиято съдба е да се развива на тази изолирана планета, за да стане вселенски съсед, което е неизбежно.

Д: Знаеш ли зa други населени планети в Слънчевата система, с които бихме могли да общуваме?

Ф: На първо място бих се запитал защо някой би го поискал, като се има предвид състоянието на Земята в момента. На второ място бих искал да ти задам въпроса дали имаш предвид планета на същото ниво на еволюция?

Д: Мисля, че това търсят учените, нещо с което биха могли да общуват.

Ф: Има планети, които са далеч под тази планета в своята еволюция. На този етап учените имат намерение само да се доберат до нещо, което би представлявало доказателство за наличието на други живи същества. Това обаче е някак… Не ми е приятно да използвам думата нелепо, но е тьжно, като се има предвид състоянието на планетата в този момент. По-добре, много по-добре би било да се научите да общувате един с друг на тази планета, вместо да се опитвате да поемате новото бреме на опознаване на чужда култура.

Д: Да, но има ли в Слънчевата система на Земята по-високо развити планети?

Ф: Не, не и в Слънчевата система на Земята. Както вече казах в съэвездието Сириус има планети, които са по-високо развити от Земята. В този момент те са най-близо до земята. Ако приемем обаче, че разумът тук е вид болест, то никой не би искал да се зарази от контакта си с болния. Това състояние на разума поставя много сериозно задължение пред човечеството. Това не се приема лесно от Вселената. Сърцевината на човешкото съществуване е засегната от този разум и ако щеш, цялата му еволюция се спъва от тази болест. Но не, няма друг разумен живот в тази Слънчева система в този момент. Дори до микроскопично равнище, както бихте се изразили вие, не знам дя има други. Възможно е, но не и в личната ми сфера на съществуване.

Д: Значи щe трябва да търсим другаде?

Ф: Ще трябва да тьрсите на места, до които никога не сте стигали. Но е много по-добре да изчистите пиесата тук, отколкото да търсите нова пиеса другаде.

Д: Да, разбирам какво имаш предвид, но все пак е трудно да спреш търсенията на науката. Струва ми се, че твоята планета, която описа, наистина е много високо развита.

Ф: Сравнително. Със сигурност има много планети, които са далеч по-раэвити. Но в сравнение със Земята, да, тя би могла да се приеме эа високо развита.

Д: Преди известно време когато говореше за эемеделието, спомена, че не знаеш нищо за него, защото mовa не е избраната от теб област. Коя е твоята област?

Ф: Личната ми област винаги е била научната, това, с което се занимавам и в момента на тазн планета. На другата планета работех с енергия, насочвах я, за да бъде използвзна за различни цели. Така енергията може да бъде използвана в комуникациите, навигацията или индустрията. Всеки работи в конкретната област, която е избрал. Това е конкретната област, която избрах аз, което определено не означава, че тя е по-добра или по-лоша от всяка друга. Това просто е моят личен иэбор.

Насочих го към времето, през което е изпълнявл своето занятие. Нямах представа какво можеше да представлява тази работа.

Ф: Заемах длъжността енергиен раэпределител. Работех с енергиите, които се използваха на планетата. Приемах и разпределях енергии. Има много енергии, космични и планетарни по своята природа, които могат да бъдат насочени и изпратени на онези, които искат да ги използват.

Д: Имате ли лаборатории или места, където се извършва тази дейност?

Ф: Да, има изследователски райони. На физично ниво абсолютното знание не сьществува. Винаги могат да бъдат откривани нови знания, дори на далеч по-напредналите планети. Винаги съществува новото или най-новото, току-що откритата информация.

Д: Значи и вие не зиаете всичко, човек би си помислил, че сте открили всеки възможен начин за използване на енергията.

Ф: Съществата, които са на божественото или крайното ниво, нивото на Създателя, с право могат да твърдят, че притежават това познание. Ние обаче сме далеч от това ниво и трябва да го открием сами, със собствени усилия.

Д: В сграда ли работиш?

Ф: Да, има отделен район. Ниско, кръгло помещение с издигнат — замисля се за превода — олтар, който е в идеалния центьр на вихрушката. Защото на планетата съществува вихрушка от енергии. Просто трябва да си във вихрушката и да насочваш енергията към онези индивиди, които нскат да я използват. Това е предназначението и на кръглата форма — да не наклонява към нито една посока.
Д: Опитвам се да си представя това. Седиш или стоиш в тази цеитрална част?

Ф: Има издигнат олтар и свещеникът — замисля се за превода — застава в центьра на вихрушката и насочва енерrията към индивидите, които искат да я получат.

Д: Използвате ли физически средства при тази дейност — машина, пулт или нeщo подобно?

Ф: Да, има помощни инструменти. Те са кристални или са изградени главно от кристали или кристалоподобни материали. Работата обаче е по-скоро мисловна, отколкото физическа по своя характер.

Д: Ще можеш ли да нарисуваш част от инст рументите, когато се събудиш?

Ф: Мога да нарисувам груба скица на олтара. На този етап обаче не би било редно да се опитвам да преведа в рисунка нещата, които имат характер на инструменти. Създадох у Фил постхипнотичното внушение, че ще може да нарисува работното си място.

Д: Всеки ден ли ходиш да работиш на това място?

Ф: В някои случаи е необходимо да се работи в продължение на дълги периоди от време, а в други не е необходимо. Тоест всичко зависи от потреблението. Има и други като мен в други вихрушки от същия тип, които биха могли да ми окажат помощ.

Д: Помислих си, че тази работа навярно трябва да се върши постоянно.

Ф: Не е точно така, защото постоянният престой във вихрушката не би бил здравословен за разпределителя, защото това би причинило бързо износване на индивида или остаряване.

Д: Дълга подготовка ли се изисква, за да се научиш да правиш това?

Ф: Много… (Дълга пауза – трудно му беше да намери думата.)

Д: Учене?

Ф: Морал в неговата най-чиста форма, за да може енергията да бъде възможно най-чиста. Защото разпределителят би могъл да помрачи енергията, ако не притежава високи морални добродетелн, Това е еквивалентен превод. Липсва му нещо от гледна точка на широта на възприятието. Въпреки това става ясно, че разпределителите трябва да притежават абсолютни добродетели. Чиракува се при майстор-учител. Тези, които проявят големи способности, се открояват още в ранна възраст и… (Отново срещаше трудности с думите.) се изпитват и наблюдават за… годност. Голяма чест е да издържиш, защото режимът е много строг и тежък.
Д: Дългo време ли е необходимо за обучекиетnо?

Ф: По-голямата част от младостта и ранната зрелост, еквивалент на завършването на училнще и университет.

Д: Трябваше ли да живееш някъде, за да научиш тези неща?

Ф: Останах вкъщи при семейството си. Училището обаче беше разположено в централизиран район. Считаме, че за да стане индивидът завършена личност, той трябва да получи познания по въпросите на домакинството и храненето от своите родители и да бъде отгледан със своите братя и сестри. Подобно е и разбирането на Земята в момента.
Д: Помислих, че може би е трябвало да напуснеш семейството си и да отидеш другаде.

Ф: Не е така. Тогава не бих получил здравословното иэрастване на характера, което се възпитава у дома.

Д: Харесваше ли ти този тип работа?

Ф: Да, тя беше много удовлетворяваща, защото при изпращането на енергията човек трябва да се настрои на една вълна с получателя и затова може да установи с него психично или телепатично общуване. Така той получава благодарност и споделя енергията по телепатичен път.

Д: Складирахте ли някъде тази енергия, за да я усилите? Или просто я изпращахте директно?

Ф: Не, не се нуждаехме от това, защото Вселената разполага с неизчерпаеми запаси от енергия. Както и на тази планета енергията от вътрешността на планетата и извън нея. Всичко е въпрос на канализиране на енергийните потоци към желаните райони.

Д: Необходими са само определен тип хора, които знаят как да я използват и насочват?

Ф: Точно така.

Д: Какво правеше по времето, през което не се занимаваше с това?

Ф: Участвах еъс семейството си в много интересни и удовлетворяващи начинания. Също както на Земята ние имаме семеен живот и ни е необходимо врсме, през косто да бъдсм с теэи, конто обичаме.
Д: Как умря на тази планета?

Ф: Смъртта ми беше причинена от досега с енергиите. Фиэическият живот на разпределителя е по-къс поради интсизитета на енергиитс. Аэ обаче съзнавах това още nрсди да приема тази отговорност и не смятям, чс цената бсше висока эа службата ми.

Д: Предполагам, чс тя е довела до стрес и износване на органите?

Този разказ эа живота на чуждата планета несъмнено ще се стори скучен и вял на поколението, привикнало да бъде бомбардирано от научна фантастика. Но за мен именно това му придава достоверност. Фил е обикновен млад мъж, израснал с “Междузвездни войни” и други подобнн филми и телевиэионни шоу програми. Със сигурност в разказа му эа планетата имаше достатъчно плодотворна ииформация и ако беше склонен на това, той можеше да създадс интригуваща фантастика. Вместо тива той изrлежда бе живял нормално съществуване както всеки средностатистически земен човек, като се изключат по-високо развитите морални и умствени възможности. За мен именно това придава на разказа му истинност и правдоподобност. Подсъзнанието му не се опитваше да ме впечатли по никакъв начин, то просто въэстановяваше спомените си.

Четириизмерният град

След подробното описание на чуждата планета, бях нетьрпелива да изследвам други животи, които Фил можеше да е имал в космическото пространетво. Нямах представа, че някои от тях може да са били не на триизмерни или фиэически места, на каквито сме свикнали тук на Земята. Тъй като единствено тях познаваме на съзнателно равнище, никога не се бях эамисляла эа възможността за живот в други измерения. Учени сме, че в материалния свят има само три измерения: дължина, ширина и дълбочина. Единственото друго измереные, эа което съм чувала, е четвъртото измеренне, наречено “време”, което определено не е плътно или фиэическо. Изследването на космическото пространство се окаэа по-сложно, отколкото си бях представяла. Щяхме да стигнем до територии, които съзнанието ми трудно можеше да разбере. Фил не бе очаквал да се отдели от познатата Земя и да сс залута из подобни странни представи. Областта на научната фантастика беше много по-безопасна. Но тези нови и предизвикателни идеи поне в никакъв случай не бяха скучни. Никога не знаех какво да очаквам.
По време на следващия сеанс, когато вратите на асансьора се отвориха, Фил видя на хоризонта очертанията на високи, назъбени, остри кули. Веднага си помислих, че се е завърнал към сцената, която го бе терзала преди — планетата, на която бяха намерили смъртта си членовете на научната експедиция. Но той каза, че това е град. Той обаче не приличаше на града с кулите и странннте превозни средства, който бе видял в другите сеанси.

Ф: Това е силует, очертания на сградите на града. Те са кули с различни височини. Когато го помолих да слезе от асансьора и да изследва странното място, той се съгласи. Подсъзнанието му се бе убеднло, че другите сеанси не бяха смутили съзнанието му и очевидно смяташе, че е време да започне да освобождава информацията по- бързо. Оэова се на нивото на улицата. Вървеше и се приближаваше към някой, който явно познаваше, защото той му махна. Беше плешив човек с тьмносин тесен костюм от една част с висока яка. Когато сведе поглед към себе си, Фил видя, че носи същия тнп облекло.

Ф: Явно сме в покрайнините на града. Не мисля, че живея в града, но ходя в града. Навярно живея в провинцията, но работя в града.

Насочих го към работното му място и го помолик да ми разкаже за типа работа, която е обучен да върши.

Ф: Изглежда, че това е овално или кръгло npocтранство с ръбове по стените… Те се спускат от покрива. Имам чувството, че има нещо кадифено или меко в стените. Има подиум за оратора и пейки за публиката. Това е зала, създава впечатление эа съдебна зала. Служи эа раздаване на правосьдие.., един вид, може би за посредничество.

Д: Има лu други хора, които работят тук с теб?

Ф: Да, имам помощници. Има и други, които извършват… Не бих искал да кажа “черната работа”, защото дейносrга им е също толкова важна, но задачите им не са така сложни.

Д: Има ли наименование работата, която вършиш?

Ф: Адвокат или нещо подобно. Работата ми е да разрешавам спорове при различия в гледните точки. Трябва да помагам на всяка от страните да види правотата в поэицията на другата. Помагам им да стигнат до общо споразумение.

Д: Имаш ли някакъв тип служебна значка или друг отличителен знак? Нещо, по което хората да разбират кой си?

Ф: Личността е вид значка, защото тя отразява професията. Щом срещнеш някой, веднага можеш да разбереш кой е и с какво се занимава. Хората на Земята носят униформи, по които да ги разпознават, эащото нямате това… незабавно разпознаване. Ако можехте моментално и интуитивно да разберете, че някой е полицай, още щом го срещнете, нямаше да има нужда от униформи. Разбираш ли какво имам предвид? Очевидно отново се намирахме на място, където мисловната комуникация и интуицията бяха често срещани и високо развити.

Д: Каза, че работата ти включва разрешаване на спорове. Трудно ли е това?

Ф: Понякога да. Понякога въпросите могат да са много сложни.

Д: Дpyгuтe винаги ли се вслушват в теб?

Ф: Обикновено да. Те уважават моя авторитет и мъдрост. Несъгласието не им е от полза. Целта на посредничеството е разрешаването на проблема. А спорът с посредника би обеземислил целта му.

Д: Знаеш какви са хората — трудно постигат съгласие.
Ф: Хората тук са такива. Нещата не са същите, защото хората там по-лесно приемат чужда гледна точка.
Помолих го да ми посочи пример за типа спор, за който той би бил повикан, за да разреши, и той ми разказа следното.

Ф: По онова време в съзвездието Сигнус имаше… Не ми се ще да използвам термина “война”, зашо не е точен. Имаше остро несъгласие между раса от индивиди, които са… Няма отправни точки, чрез които да ги опиша. Липсва основа, на която да изградя концепцията си. Ще се опитам само да представя ситуацията. Става въпрос за две раси. Между тях има несъгласие по въпроса за териториалните права върху система от ненаселени планети. Едната раса има претенции, защото те първи са изследвали системата. Другата раса има претенции, защото те са произлезли от системата. Ситуацията е следната: Имало е преселение от тази система към други планети. В резултат на преселението се появила раса от същества, която скоро развила междузвезден флот или поне въэможностите за такъв. Тази цивилизация изгубила следите си, а скоро и знанието за произхода си от тази система. Но след като първите изследователи я открили, те осъзнали връзката си със системата и сега имат претенции върху нея поради своя произход.

Д: Каза, че това прилича на война?

Ф: Това не е война, защото няма проявява на насилие. Има само интензивни спорове и несъгласия. Органиэират се срещи… съвети на предс- тавители на всяка раса, които се опитват да дос- тигнат до някаква форма на консенсус, до някакъв компромис, при който и двете страни да заявят, че са постигнали целите си. Залогьт е правата върху минералите. Стои също и въпросът за гри- жите към жителите на тези системи, които не са така развити както спорещите страни. Начело на наследниците на систРмата стои човек, който има статута на водач и е дълбоко уважаван и почитан от своята раса. Той е техният лидер. Той настоява за териториален суверенитет над цялата система по силата на произхода и е прав в исканията си. Едната страна чувства, че произходът им дава права, защото там са живели техните предци и защото по-ниско развитите жители също принад- лежат към техния народ. Другите твърдят, че имат право, защото първи са открили системата.

Д: Ще се стигне ли до война, ако спорът не се разреши?

Ф: Не се постъпва по този начин. Съществуват разногласия и много оживени дискусии, но те не водят до жестокост. Всяка страна иэпраща представители и те трябва да стигнат до съгласие. Всяка от страните има право, защото в този район от галактиката, или Вселената, за териториaлни права могат да претендират и първооткривателите. Наследниците са загрижени эа безопасността и добруването на своите прадеди, което не означава, че откривателите биха пренебрегнали своята отговорност за безопасността на населението. Не в това е въпросът. Това е все едно да се окаже, че твоите прадеди живеят на остров, към който друга страна предявява претенции. Ти естествено би имала признат интерес за безопасносrта и грижите за населението. Такава е и ситуацията тук.

Д: Това силно наподобява териториалните спорове между индианците и Съединените щати. Това се е случвало на много места по цялата Земя и не е ново.

Ф: Системата, както вече споменах, е богата на минерални залежи. На някои от планетите има растения, които се използват за производствоrо на лекарства. Затова освен наследствени са налице и неоспорими тьрговски интереси. На този етап разрешението е споделената отговорност. С други думи откривателите отговарят за търговията и изследването на системата, а местното население и техните наследници отговарят за социaлното и културното развитие на системите. Хармонията винаги е желателна и според нас по този начин тя се постига. Но всяка страна трябва да даде съгласието си за това.

Д: Случва ли се понякога да налагате наказания?
Ф: (Дълга пауза.) Не мога да говоря эа това.

Д: Искаш да кажеш, че не ти е позволено?

Ф: Това е нещо, эа което… просто нямам какво да кажа. Очевидно не се занимавам с подобни неща.

Д: Само се питах дали в обществото ви има наказания, или нямате проблеми в тази област.
Ф: Нещата не стоят по същия начин, както в това общество, различни са.

Винаги се опитвам да определя къде сме с имена, дати и местности. Това се дължи на дългогодишната ми работа със земни животи. Когато го попитах за името на града или планетата, той отново ме информира, че е невъзможно да преобразува тези неща в звуци.

Ф: Имената не могат да бъдат преведени, тьй като нямат еквивалентен вибрационен превод на земния език.

Вече трябваше да съм разбрала, че ще имам същите проблеми при тези въпроси, но навиците ми надделяха.

Д: Има ли начин да опишеш времето там, където си? Имате ли, например, години така, както ги познаваме ние?

Ф: Не, нямаме време, защото сме в четвъртото измерение, където няма време. Няма смисъл да се измерва нещо неприложимо.

Това беше странно развитие. Никой до този момент не ми бе казвал, че е от четвъртото измерение, но, от друrа страна, никога не бях разговаряла и с някой от друга планета. Бях приела, че говорим за триизмерен физически свят, поради примера, който ми бе посочил. Явно сложните спорове се отнасяха за разрешаване пред четириизмерни съдилища. Можеби ги намираха за по-безпристрастни. При тези обстоятелства, при които индивидът описваше друго измерение, което въобще не познавах, ставаше трудно да формулирам смислени въпроси към сьбеседника си. Концепциите щяха да ми бъдат чужди и нямаше да има база за сравнение и съотнасяне.

Д: В такъв случай твоето тяло не би остарявало с годините или с онова, с косто преценявате нещата. Вярно ли е?

Ф: Нещата се променят. Трудно е да се обясни, но определено има промяна с онова, което вие наричате време.

Д: Като бебе ли ce появява тялото, за да израсне?

Ф: То се формулира. То не се ражда. Композира се такова, каквото е необходимо, за да върши работата, за която е предназначено с течение иа времето, както бихте се изразили вие.

Д: С други думи, то се формира напълно израснало. Точно ли се изразих?

Ф: Не, в смисъл, че обучението не се постига в началото. Идеята или целта е научаването. Затова в началото или при формулирането липсват знанията, които ще дойдат с опита. А с опита тялото ще се промени, което ще отразява промените в личността.

Д: Добре, опитвам се да разбера това. В нашето общество започваш като бебе и тялото ти постепенно израства, за да станеш възрастен. Това не се ли случва във вашето общество?

Ф: Така е. Разликата е следната: тук, на Земята, физическото тяло се променя и израства и до някаква степен отраэява растежа на душата в него, докато тя се учи. Това е физическият аспект на третото измерение.

Тези аспекти все още ме объркваха, но реших да продължа да задавам въпросите си с надеждата, че просветлението щеше да дойде по-късно, когато щях да имам време да мисля и изучавам това странно развитие.

Д: Имате ли мъже и жени като отделни полове във вашето общество?

Ф: Не, половете не са необходими, защото не се възпроизвеждаме като хората. Разбираш ли?

Д: Не съм сигурна. Тогава как се възпроизвеждате? На отделно място? Имах предвид лабораторни условия, както при клонирането. Тъй като не разбирах идеята, се хващах за всяка сламка.

Ф: Всичко е психично. Мисловната енергия се проектира. Ако възникне нужда от тяло, тялото се появява и става средство, което тази личност може да изполэва, за да действа и да научи необходимите уроци.

Д: Значи душита може да навлезе в тялото в момента, в който то се материализира?

Ф: Не, това не е физическа материализация. Всичко е енергия. Душата е тяло. Разбираш ли?

Д. Тази концепция ми е доста чужда, но се опитвам. Щом тялото е изградено от енергия и е главно душа, каква е околната среда? Физическа, материална ли е тя?

Ф: Тя е енергия. Всичко е енергия. Всичко може да бъде придвижено и да се манипулира, точно кактo и физическата материя. За да го направиш е необходимо единствено убеждението, че това е възможяо.

Д: Значи груnата матсриализира своитс потребности?

Ф: Точно така. Кармата им се осъществява чрез груповите им усилия.

Д: Значи вие също все още трябва да постигнете своята карма?

Ф: Точно така. Всеки трябва да го направи.

Д: Значи в този mиn общество нямате семейство, така да се каже?

Ф: Напротив, имаме, защото сме същите както и вие на Земята. Това обаче не е физическо семейс тво. Но обикновено сме с познати хора, както бихте се изразили вие. Ние, като тук имам предвид всички живи същества, имаме приятелства н близост между индивидите.

Д: Значи дори в състоянието, в което сте чиста енергия, съществуват емоции, чувства.

Ф: Определено. Точно така. Любовта и сьпричастието са част от индивидуалността на съществуването.

Д: Ами храната? Храните ли се по някакъв начин?

Ф: Храната не е необходима. Имаме забавления и онова, което би могло да се нарече “храна”, е едно от тях. То обаче не е необходимо, защото това, за което разказвам не е физически свят или съществуване. Трябва да разбереш, че това е чиста енергия. Във физическия свят вашите физически тела се нуждаят от храна, поради биологичните процеси. Но в това съществуване енергията е… Тя не изисква подхранване.

Д: Винаги съм си мислила, че останалите планети са като нашите. Те все пак би трябвало да имат някакви физически потребности.

Ф: На триизмерните планети това е вярно.

Д: Опитвам се да свържа това с познанията си за състоянията между животите, така наречените “мъртви” състояния, когато хората са в сферите между физическите си животи. В това състояние тялото вече не e необходимо и душата е свободна от него. Различно ли е това, за което говориш ти? Или вашият четириизмерен свят прилича на съществуването между животите на другите планети?

Ф: Да, така е. Той не е подобен, той е същото нещо. Коrато някой умре тук, той има възможността да живее на друга планета, ако отговаря на нейните изисквания. Няма разлика тук или там, става дума просто за пребиваване на едно или друго ниво.

Д: Разбирам.

Всъщност не разбирах. Свят ми се завиваше от тези странни концепции. Трудно ми беше да измисля смислени въдроси.

Д: Как тогава умирате, щом сте чиста енергия?

Ф: Не умираме като такива. Прсформулираме средството, чрез което съществуваме. Например, когато нечие полезно деиствис е изтскло или лицето е научило уроцитс си, всчс няма нужда от нсго. 3атова то се прсформулира и енсргията му се завръща към… там, къдсто има нужда от нея. Личността на инднвида обачс остава.

Д: Струва ми се, че във вашето общество хората нс бихa умирали, чс биха искали да останат там вечно.
Ф: Не, биха се отсгчили много бързо. Напримср, ако научиш уроцитс в трети клас, би ли пожгелала да останеш в него завинаги?

Д: Някои хора имат страх от смъртта, толкоеа се боят от неизвестното, че биха искали да ocmaнат там, където познават…

Ф: (Прекъсва мс.) Може и да с удобно, но няма какво да се научи.

Д: Няма предизвикателства?

Ф: Точно така, точно така.

Д: Говорехме за града. Използвате ли превоэни средства?

Ф: Да, тези превоэни средства са чиста енергия както всичко в четвъртото измерение. Те могат да бъдат формулирани и преформулирани в зависимост от потребностите.

Д: Опитвам се да разбера защо се нуждаете от превозни средства, след като имате вазможността да използвате енергия и съзнание в чист вид?

Ф: Не е по-различно оттук, от използването на влак или камион. Използвате трииэмерен материал, за да работите с триизмерен материал. Същото е и там. Нуждаете се от четириизмерни – нематериал – неща, за да боравите с четирииэмерни неща. Точно като телата, които се формулират. При извършването на работата се изполэват инструменти. Нещата не са много по-раэлични, отколкото тук, на Земята, като се изключи факта, че са четириизмерни, вместо тринэмерни. На по-високите нива, по-високите измерения и съществувания, нуждата от инструменти се губи до такава степен, че вснчко се превръща в мисъл. Духовете на по-висшите иива нямат такава потребност и затова те просто еъществуват в мисъл и само в мисъл.
Д: Именно това се опитвим да разбера. Смятах, че съществата, които са чиста енергия, нямат нужда от нищо друго. Очевидно това е някакво междинно положение между чисто физическото и чисто психичното. Те са се научили да контролират съзнанието до стеnен, която им позволява да материализират потребностите си.

Ф: Точно така. Бихме искали да ти кажем, че ще ти бъдат покаэани много неща. Ще ти бъде даден досrьп до много информация и записи. Някои от тях могат да съдържат трудни за превод концепции, но ние ще се опитаме да ги направим възможно най-леснн за разбиране. За сьжаление, трябва да ти кажа, че има области, до които не можем да стигнем. Но и това не би било от полза нито за теб, нито за мен. Всъщност може да е опасно и за двама ни.

Това неочаквано иэявленис ме нэненада и същевременно събуди любопитството ми. На първо място за мен винаги бе грижата за обскта, но човешкото в мен се эапита каква ли може да е забранената територия. Никога преди нe бях nолучавала подобно прсдупреждение. Така и не се опитах да разбсра, защото вероятно и беэ това нямшс да успея. Най-добре е просто да оставим някои неща настрана.

Ф: Идсята е да помогнем, така чс нс можем да допуснем това. Ще има достатъчно материал, който да задоволи всяко любопитство.

Д: Добре, значи можем да оставим това на твоята преценка.

Ф: He става дума за някаква моя преценка за това кое е…. грешно, ако щеш. Tова не е съзнателно решение от моя страна. Има записи, до които просто нямам достъп, поради този факт. Има много по-силни от мен, които бдят над нас. Всъщност те ни наблюдават и в момента в тази стая и ни водят в нашите въnроси и отговори. Това са нашите водачи и такива, които стоят над тях.

Косата на тила ми настръхна, защото често чувствам присъствието на невидимите “други”, когато върша работата си.

Ф: Те са доволни, защото разглеждат това като помощ за хората на Земята. Ако виждаха вреда в това, то нямаше да се случва. Толкова е просто. Затова ще има “забранени зони”, в които няма да ни е позволено да навлизаме и за които няма да мога да говоря и да имам достьп.

Уверих го, че макар да бях любопитна и да исках да опозная всичко, на което се натъквах, никога няма да поискам да правим нещо, което би му причинило вреда или неудобство. Бях доста развълнувана да науча каква информация щеше да бъде допусната при следващите ни сеанси. Този сеанс вече бе разширил кръгоэора ми, като ме бе запознал със странна нова концепция и непознато дотогава за мен нзмерение.

Отпечатването

Тоэи раэговор за други иэмерення ме объркваше и эатрудняваше эадаването на въпросите. Надявах се да получа отдих, време да събера мислите си, като го насоча към животите му на Зсмята. Там отново щях да бъда на позната територия. Но щях да открия, че след като вратите към други светове и странни сьществувания бяха отворени, нямаше да сме в състояние да се завърнем към скучння и беэопасен познат свят. Той посочи най-стряскащата причина, на която бях се натьквала, и за момент раэклати устоите ми и вярата в онова, което правех. Може би наистина нищо не е такова, каквото иэглежда.

Д: Имал ли си много животи на планетата Земя?

Ф: Това е първият ми физически живот, първото ми истинско раждане на тази планета. Имам отпечатьк от много други и съм асистирал на много други. Това обаче е първото ми истинско физическо раждане на Земята.

Момент! Какво искаше да каже той? По-рано той бе споменал, че эемният свят е нов за него, че е по-добре запознат с други планети и измерения. Но как беше възможно това да е първият му живот на Земята? Това ме объркваше, защото в началото на съвместната ни работа той бе споменал за четири други живота, които определено бяха изживени на Земята. Какво се бе случило по време на тези ранни сеанси?

Д: Другите, които обсъждахме, не са ли били истински?

Ф: Това бяха отпечатьци и помощни животи, а не истински физически раждания.

Това наистина ме пораэи. Никога не бях чувала за отпечатъци. При работата ми с регресии, човек или е изживял еднн живот, или не е. Другата алтернатива е обекrьт да си фантазира или да си представя всичко. Винаги съм се гордяла със способносгга си да откривам разликата. Във всичко, което съм чела эа възможните обяснения на спомените от друг живот, никога не бях чувала эа нещо, наречено “отпечатване”. Фил ме изправяше пред напълно нова концепция. Напомних си обаче да не забравям, че не работя с обикновена земно ориентирана енергия. Бях объркана. Ако един живот може да не се приеме за истинско физическо прераждане, как щях да знам с какво си имам работа?

Д: Да не искаш да кажеш, че когато идват в живота вместо да са изживели конкретните житейски преживявания, някои дvши вземат…

Ф: Могат да извлекат информация от Акашовите записи и да я отпечатат в душата си. Тогава те ще се превърнат в техни преживявания. Други изследователи твърдят, че Акашовите записи не съдържат указание за време, а са единствено записи на събития, емоции и усвоени уроци.

Д. Ами… Можеш ли да ми кажеш как да направя разлика при моята работа?

Ф: Не, защото дори аз не мога да направя разлика.
Ако аз съм в отпечатък, той е така истински, сякаш наистина съм гo изживял. Всички емоции, спомени, чувства, абсолютно всичко за този живот се съдържа в отпечатька. Затова от моя гледна точка не бих могъл да ro разпозная, защото ще бъда напълно погълнат от отпечатька. Това е цялата идея за отпечатька. Това е способностга да изживееш хиляди, стотици хиляди години на една планета, а всьщност никога преди да не си бил там.

Д: Каква е причината?

Ф: Ако се озовеш на тази планета от друrа планета или измерение без отпечатьк, ще бъдеш напълно объркан. Така човек не би могъл да разбере обичаите, религията, политиката или как да се държи в обществото. Оттук произтича необходимостта от отпечатък. Когато хора от звездите идват на тази планета, подсъзнанието им не е преживявало земно човешко съществуване. За да се чувстват удобно и спокойно, трябва да има нещо, с което да сравняват всекидневните си преживявания. 3ащото ако такова нещо липсва, всеки един ден ще бъде съпроводен с чувството за тотална дисхармония, докато не дойде моментът, в който човек най-сетне ще може да поrледне назад и да види някакво подобие на история. Това се случва през късните години от живота. Объркването и дисхармонията от това изживяване обаче ще обезсилят всяко познание защото дисхармонията ще я има винаги и познанието ще трябва да се бори с нея. Познанието ще бъде оцветено от тази дисхармония и вследствие на това ще отсъства. Така че отпечатването е необходимо, за да позволи на индивида да се чувства удобно в новата среда и теэи напълно чужди преживявания. Защото в противен случай дори толкова просто нещо като спор, би било така ужасяващо за индивида, че той би останал безпомощен. За разлика от вас, звездните хора не познават гнева или страха. Той би rи извадил от строя. Би ги парализирал. Те биха били напълно травматизирани.

Много хора вярват, че всичко това се обуславя от средата, че съзнанието на бебето е абсолютно чисто и всяка информация се научава и поема, докато то израства и живее живота си. Очевидно разчитаме на подсъзнателните си спомени повече, отколкото подозираме. Това изглежда е база данни, от която непрекъснато черпим сравнителен материал за всекидневния си живот. Според тази нова идея един извънземен, който за първи път влиза в човешко тяло и се сблъсква с тази странна нова култура, трябва да има в спомените си от миналото нещо, което да го ориентира и да му даде база за сравнение. Цялата тази идея беше стряскаща за мен и тя ми разкри съвсем нов начин на мислене. Тя можеше да промени цялостния ми поrлед върху прераждането.

Д: Но има ли някакъв начин да разбера дали хората cu спомнят и изживяват наново действителен живот или отпечатък, когато работя с тях?

Ф: Защо би искaла да знаеш?

Д: Вероятно, за да мога да докажа онова, което се опитвам да докажа.

Засмях се вътрешно, защото това водеше до: Какво всъщност се опитвам да дакажа? Той сякаш прочете мислите ми.

Ф: А какво се опитваш да докажеш?

Поклатих глава и се засмях в недоумение: “Това е добър въпрос.”

Ф: Ще отговориш ли на собствения си въпрос?

Д: Опитвам се да докажа реалността на nрераждането, защото много хора не вярват в тази концепция. Опитвам се да потвърдя тези неща като накарам хората да преминат през един живот, а след това да дакажа, че тази личност наистина е съществувала през конкретиия период от време. Но ако някой си спомня отпечатък, ще можем ли да го потвърдим?

Ф: Да, защото съществуването наистина е било изживяно, макар и не от индивида, с когото говoриш в момента. Цялата информация обаче ше е същата, както ако би говорила със самата душа, която е обитавала съответния индивид по онова време. Отпечатъците всъщност стават част от душата и тя ги носи в себе си.

Д: Това обяснява ли теорията, според която един и същи предишен живот е живян от повече от един цовек? Например няколко Клеопатри, няколко Наполеона. На отпечатването ли се дължи това?

Ф: Абсолютно. Защото няма… (Tpyдно открива точната дума.) право на собственост върху тези отпечаrьци. Те са отворени за всички. Така че е безполезно да се опитваме да определим кой всъщност е бил този човек, защото е беэсмнслено.

Това никога не ми се е случвало, но скептнците излагат този аргумент.

Д: Това е един от аргументите, които хората противопоставят на прераждането. Казват, че щом толкова много хора са живели един и същи живот, значи не може да е вярно.

Ф: Те са предизвикани да разширят своя обсег на знания. Предоставят им се факти, които противоречат на ограничените им убеждения, и така биват предизвикани да разгърнат своята съзнателност.

Д: Значи няма эначение кой всъщност е бил Клеопатра или каквота и да е. Независимо от тава ние получаваме достъп до информация за техния живот.
Ф: Тя може да бъде потвърдена еднакво лесно от истинската душа или от стотицнте други, които имат същия отпечатък. Няма разлика.

Д: Но няма ли вероятност различните хора да въэприемат отпечатака no различен ничин? Ако се задават въпроси на двама души, живели като Клеопитра, няма ли идеите им да се различават?

Ф: Много добър въпрос. Може да се каже, че човешкото битие е като филтър, който оцветява възприятията, преминаващи преэ него. Затова ако някое преживяване в прераждането като Клеопатра бъде подложено на критика от съзнанието на човека, който го разкаэва, той или ще го изтрие, или ще го промени, за да го представи по такъв начин, че да не причини личностен разпад.

Това звучеше като саморедактиране. Можеше ли то да обясни грешките, които се появяваха понякога? Не напомняше ли това за начина, по който хората разбираха и изполэваха изследователската дейност за свои цели и за доказване на собствените си раэнообразни гледни точки?

Д: Независимо oт всичко, това било истина, раэлична ще е само гледната точка.

Ф: Точно така. То щс е представено във въэможно най-точната форма, но и най-yдобната.

Д: Обяснява ли това u npоблема за паралелните животи, които очевидно съвпадат във времето или се застъпват?

Ф: Да, именно така се поражда парадокса или противоречието в паралелните животи. Става въпрос просто за усвояване на социален опит, закони, норми, обичаи , които да бъдат ефективно приложени в прераждането нa лнчността.

Д: Значи всъщност няма значение дали може да бъде доказано или не?

Ф: Точно така. Какъв е смисълът? В продължение на хилядолетия можем дa проследяваме нечии “миналн мивоти” в пряк и преносен смнсъл и в това отношение тази дейност ще е напълно безполеэна. Но от тези спомени можм да научим много. Не само от гледна точка на лицето, което изживява реrресия, но и за онезн, които четат и чуват эа това. Може да бъде споделено много знанне, затова полэа има эа всички.

Д: Когато вьзстановяват предишните си съществувания, някои хора имат полза в този си живот, защото наnpuмep, това им помага да разберат личностните cu взаимоотношения с околните.

Ф: Да, така е.

Д: Как се решава кou отпечатъци ще получиш тu или някой друг? Има ли отпечатъци, избрани за определени личности?

Ф: Отпечатькът се определя в эависимост от това какви са целите на преражлането. Например, ако човек трябва да стане лидер, президент, той би могъл да получи отпечатъци от лидери на раэлично ниво — от племенни вождове преэ президент, кмет или може би главатар на крадци. Ако ударението трябва да бъде поставено върху водаческата роля, моrат да бъдат използвани много отпечатъци от такъв характер, за да се запознае индивидът с аспектите на идеята за водачеството. Има също вторични и дори третични пластове, в които се усвояват смирението, тьрпението, эабавите и раэвлеченията. В тези отпечатъци се съдържа цялото многообразие на битието. Не познавам метода на отпечатване. Резултаrьт обаче е изживяването на много животи може би едновременно, може би последователно. Вследствие на това се усвояват уроци от преживяванията на други хора. Уроците се споделят. Преживяванията, които всеки от нас има в тоэи живот, в неговия край ще бъдат отпечатани, за да се изполэват от всеки, който има нужда от тях. Ако приемем всеки живот за книга, това е като да я заемеш от библиотеката, да я прочетеш и разбереш мигновено.

Д: Нима твърдиш, че енергията на живота сякаш се складира в книга, поставя се в библиотека и може да бъде отпечатана в живота иа други хopa, ако те пожелаят да иэползват тaзu информация.

Ф: Точно така. Няма ограничения в броя на индивидите, които могат за използват един конкретен живот. Хиляди хора биха могли да отпечатат едно и също битие едновременно.

Д: Значи е възможно да върна чрез регресия повече от един човек в конкретен живот, ако случайно и двата индивида имат един и същи отпечатък.

Ф: Точно така. Отпечатьците се иэбират преди прераждането. Има метод, който е твърде сложен за разбиране. Но може да се каже, че има компютър, главен компюrьр, който има досrьп до всеки един предишен живот. Така се въвежда информацията за онова, което се очаква от този живот, а след това се иэбират и инсталират подходяшите отпечатъци. Има йерархия от духове, натоварени с тази дейност. Има и съвет, който осъществява надзор. Те помагат на душата. Компютърът или съветьт получават цялата информация относно мисията и миналите съществувания на индивиднте и могат да я използват. Така че се осъществява избор между предишния живот, който е бил заложен в архивите, и съответствието между предстоящо и бъдещо. Всички спомени, мисли, чувства, всичко съществуващо в истинския живот, остават непокътнати. Това е холограма, триизмерен образ на този живот. Всички преживявания, спомени и емоции се отпечатват в тази душа и стават част от нея. Тази информация се запазва и след края на прераждането и е дар от живота в този свят, тьй като става част от постоянния архив на душата.

Д: Няма ли да е правилно да се каже, че отпечатъкат е като мостра. Можем ли да се изразим така? Вземаш една от тези мостри и я използваш, за да се опиташ да оформиш по-нататъшния си живот.

Ф: Може и така да се каже.

Д: Току-що ми хрумна интересна идея. Това е като да извършваш изследване в библиотека, нали.

Ф: Да. Предоставят ти се книги по много предмети и с тези знания продължаваш напред.

Д: Но когато човек наистина изживява един живот, той получава много от всекидневните срещи с битието. Можем ли да получим същото от отпечатъка?

Ф: Говориш от кармична гледна точка, а ние бихме казали, че това не е точно, тьй като отпечаrькът просто дава данни, от които можеш да черпиш. Той не допринася за постигането на кармата. Той е само един допълнителен инструмент за нейното постигане. Ако всеки получаваше отпечатъци, би възникнал застой, в който никой не би живял истински живот. И в крайна сметка няма да остане нищо, което да се отпечатва. Затова има или трябва да има истински живот, който да добавяме в тази библиотека с архиви.

Д: Да, след време душата ще започне да предпочита преките nътеки пред действителните преживявания.

Ф: 3а някои души преките пътеки са подходящи, за друrи не са. Един индивид, например, в момента изживява подходящия живот. Някой може да каже, че той просто може да почака някой друг да го изживее в същия момент и после да получи отпечаrька, нали? Действителното преживяване обаче няма да бъде научено. Тук е налице свободна воля на душата, изразяваща се в това, че отпечатъкът се прави по нейно, а не по нечие чуждо желание. Всяка значима информация се въвежда в този компютър и след това подходящите прераждания се извеждат за отпечатване. Отnечатьците от тоэи източник са налице, но личността взема крайното решение. Душэта има силата да ги отхвърли, ако намери, че даден отпечаrьк не е приемлив за нея по каквато и да било причина. Ако тя просто реши да използва авторитета си за да каже: “Не искам този отпечаrьк”, тогава така ще стане.

Д: Това малко ме обърква. Нима твърдиш, че няма такова нещо като прераждане, такова, каквото го познаваме?

Ф: Да кажем, че има преминаване от едно тяло в друго. Съществуват и отпечатьци. Някой може в действителност да е живнл пет живота, но да носи опита от 500. Същесrвува комбинация на ефектите.
Д. С други думи това е информация, която се дава npи раждането и се използва по време на живота.

Ф: В момента на раждането отпечаrьците са завършени. Но при необходимост могат да бъдат направени и допълнителни отпечатъци. Това е като да опаковаш багажа си за пътуване и по време на самото пътуване да откриеш, че си забравил нещо. Така че по пътя има складове. Запозната ли си с наслагването при географските карти? Да вземем например физическите граници на Съединените щати без политическите граници като щатове и държави. Нека те са на диапозитиви. Всеки диапозитив се наслагва последователно и се получава пълната картина. Това може да бъде използвано като аналогия ха отпечаrька. Отпечаrьците могат да се насложат по много различни начини чрез сънища или физически преживявания — травматиэиращо преживяване, например смърт в семейството, загуба на работата или въобще винаги, когато някоя случка разтвори дълбините на човека. Независимо дали тази случка е радостна или тъжна, или стои някъде по средата, ключът тук е отварянето на личността. Така необходимият отпечаrьк ще се настани там, неэабелязано за индивида. Но в действителност можеш и да изживееш истински много животи, без някога да получаваш отпечаrьк. Отпечаrьците са само спомагателни средства. Те не са необходими на всеки, но са абсолютно задължителни за хората от звездите.

Очевидно подсъзнанието на Фил бе използвало друг защитен механизъм, когато започнах да работя с него. Той бе позволил на отпечаrьците да се появят най-напред при регресията, за да не научи Фил за своите извънземни корени, преди да е готов да ги приеме и разбере. Ако не бях продължила да работя с него, разказите за живота му на други планети никога нямаше да излязат на повърхността. Това може да се каже и за други обекти. Няма начин да разбера, а още по-малко те, че става дума за хора от звездите. Това беше уникален защитен механизъм. Бях го забелязвала и при работа с други пациенти. Най-добрата информация идваше само след дълъг период на работа. Эа да бъде освободена тя, трдбва да бъде установен контакт с обекта. Тази работа изисква много тьрпение. Ако се бях уморила и предала твърде бързо, никога нямаше да науча историите, эа конто пиша в книгите си.

Д: Случва ли се звездни или други извънземни хора да идват на Земята, беэ духовете им да се прераждат? Искам да кажа случвало ли uм се е да дойдат тук и да проиэведат или асимилират тяло, за да се смесят с хората?

Ф: Да. Случвало се е многократно и ще се случва. Става въпрос само эа асимилиране на эемна енергия, чреэ която се възпроизвежда желания образ. Не е кой знае какво.

Д: Това истинско твърдо тяло ли е или npocmo образ?

Ф: Ще притежава характеристики и от двете. Няма да е така плътно като действнтелното фиэическо тяло, защото ще се основава на психична енергия.

Д: Защо го правят?

Ф: За да изпратят специално послание, вероятно до определена група хора или някой, който активно се опитва да комуникира с тях.

Д: Случва ли се да асимилират тяло и да останат на Земята по-дълго време?

Ф: Ако е необходимо, може да стане за неопределен период. Няма ограничения във времето. То се определя от предприетата мисия.

Д: Разбирам, чували сме истории за същества, които може би живеят сред нас, без да са хора, така да се каже.

Ф: Напълно възможно е.

Д: Представляват ли тези, които идват, асимилират тела и живеят сред нас, някаква опасност за човешката раса?

Ф: Те са опасни толкова, колкото и самата човешка раса за себе си. Дори по-малко, защото са тyк, эа да помагат и напътстват. Тяхната мисия е мисия на просветлението и ако това не се приема за помощ, значи нищо не би могло да помогне на човешката раса.

Д: Има ли начин да разпознаем тези хора от звездите?

Ф: Не бихме искали да притежаваме някакви отграничителни характеристики, затова такива липсват. Всъщност те са толкова истински и толкова от плът и кръв, както всеки човек. Съществуват белези, които могат да бъдат приети за някаква индикация. Чувстваме обаче, че е неудачно да ги издаваме, защото това би създало атмосфера на лов на вещици и би нарушило спокойствието на онези, които още не са осъзнали своя произход. Това ненужно би им причинило много грижи и тревоги.

Наистина е така. Сигурно има много хора, които подобно на Фил, нямат представа, че произхождат от звеэдите.

Ф: Защото ако индивид, който тьрси такива хора, има агресивна природа, той ще се впусне в лов на вещици, а ние не бихме желали това. Не бихме искали да насърчаваме подмамването на хората с такава информация, коета да ги доведе до преследването на някакви изкривени собствени желания за чужда сметка. Те ще гu раэrлеждат като иэвънэемни, а не като хора. А всеки индивид, който в момента ходи no Земята, има nравото да го прави.

Д: Ние сме предубедени от филмите и телевизията, че всичко извънземно е лошо.

Ф: Точно така, предубедени сте. Това не е факт, това е предубеждение. Чувстваме, чс най удачно би било да изясните във вашата книга защо не включвате информация за отличителните характеристики на тези xopa и не хвърляте светлина върху тези въпроси. Защото много хора не биха се замислили по този въпрос. Какго каэах, това са онези, чието най-голямо желание е да имат кого да преследват, а такива има в изобилие. Има закони срещу сегрегацята, открития расизъм и т. нт. В настоящия момент обаче лиnсват закони, които да защитават хората от звездите, и те са един вид позволен за преследване дивеч. Такива са схващанията тук.

Д: Тези хора, които идват, асимилират тела и живеят сред нас за известно времс, нямат емоции като нашите, иали? Или нямат отпечатъци?

Ф: Тук не говорим за асимилациите, имаме предвид редовите хора от эвеэдите. Те имат отпечатьци за това какво представляват емоциитс и как да се справят с тях. Именно такава е функцията на отпечатьцнте. Що се отнася до асимилациите, това е друг въпрос. Те не ползват материал от типа на отпечатьците. Това са специални индивиди, коита са изучили човешката раса до такава степен, че cе чувстват съвсем спокойни в нея и могат да се емесят с околните, без да бъдат разпознати.

Д: Но те не се поддават на емоции. Имат само наблюдения?

Ф: Не бихме се съгласили с това, защато те много приличат на хората и могат да се вълнуват точно както всички нас.

Д: Вярвам, че точно това си мислят хората – че извънземните нямат емоции, а са малко или много като роботи. Именно тази идея плаши хората.

Ф: Ще им е мноrо приятно да наблюдават събиране на планетарните раси эа честваиията на новия ред, эащото ще видят много емоции като плач и смях, песни и танци. Защото това не са единствено земни изживявания. Човешките същества винаги смятат, че всичко, коета правят, е абсолютно уникално. Това отчасти представлява вселенското братство – дори емоциите се споделят от вселената и не са част само от човешкото битие. Защото по цялата Вселена има радост. По цялата Вселена има мъка. По цялата Вселена има гняв. По цялата Вселена има страх. Те обаче се изявяват по различен начин в различните светове. Човешкият еквивалент на гнева и страха е черното. Преведено на други вибрационни честоти, това не е еквивалентно, эащото в този аспект земята е ненадмината. Човечествого е било в оковите на страха твърде дълго и вече е време човекът да разкъса веригите на това робство и да се освободи, за да поеме своята собствена отговорност и да се превърне във вселенски брат. Защото ако това робство се разпростре към останалата част от населението на Вселената, ще се раэрасне и страха. Затова вие сте в задния двор, за да се справите с този страх по свой собствен начин. Когато задържите този страх на вашата малка планета и го победите, ще ви бъде поэволено да тръгнете из вселената и да се срещнете с други цивилиэации, които никога не са били поробвани от тоэи страх. Защото страхът е зараэен и ние не искаме да го внесем сред онези деликатни съшества. Те биха били опустошени от самата мисъл за него, която никога не са нэпитвали по същия начин като вас. Защото те наистина са изпълнени с вяра и не се нуждаят от вашия тип страх.

Д: Cmpaхъm е чисто човешка черта?

Ф: На този етап и на тази планета това е болест. Тя ви поставя под карантина във вашия малък край на Вселената. В други области това не е болест. Съществува преразход или неправилно разходване на енергиите, или възможност за такова и един от примерите е неправилното разходване на енергията на страха на тази планета. Тя е разрушителна, а не съзидателна, тоест, използва се неправилно. Трудно е да намеря подходяща аналогия на това, защото е невъзможно да ви накарам да разбирате страха като съзидателна сила. Когато се преборите с тази болест, вратите ще се отворят и ще ви бъде позволено да noceщaвате други планети и т.н.

Д: Откога тези сьщества посещават нашата nланета?

Ф: Появявали са се епизодично през цялата земна история. Винаги е имало посещения от същества, които не са били преродени, и тук съществува значителна раэлика. Посещението може да продължи един ден или години, но никога няма да бъде прераждане. Преражданията са по-скорошни. Основният им приток эапочна наскоро в последните няколко десетилетия.

Д: Означава ли това, че е вярна теорията за същества от други планети, които са идвали и оказвали вьздействие върху нашите предци за научаването на нови неща и подобряването на живота им?

Ф: Всъщност човешката раса никога не би се развила. Такава раса не би съществувала, ако не бяха посетителите. Това датира от зората на човешката раса и преди нея.

Смърт в спринцовка

След ceaнca, пpи който узнах эа отпечатването, бях объркана. Трябваше да поема, смеля и разбера rолямо количество необикновен материал. Щеше да ми се наложи да npеоценя цялата си линия на мислене и да видя как тази концепция може да се съчетае с ииформацията, дадена ми от стотици друrи. Разклащането на cтpyктурата на убежденията е шок. Но разбрах, че трябва да проявя гъвкавост, защото наистина не знаем всичко. Вероятно имаме късмет, ако можем да видим само върха на айсберга. Знаех, че ако се вкопча в познатите теории, ще съм толкива предубедена, колкото някои религиозни догматици, които настояват, че тяхното учение е единсгвено. Много е трудно да запазиш съзнанисто си открито, но това е единственият път към търrсенето на крайното познание.

Фил също бе дълбоко умислен. Не ми се налагаше да мy обяснявам нищо, эащото той си спомняше голяма част от сеанса. Така или иначе се съмнявах, че в онэи момент можех да го направя. След няколко минути размисъл той каза: “Знаеш ли, мнсля, че эа първи път эапочвам да разбирам много неща, които са се случвали в живота ми. Все още не всичко ми е ясно, но голяма част от нещата придобиват смисъл. Това е обяснение, за което не бих се сетил и след милион години.”

Казах му, че е важно да извлече от сеансите това, което би му помогнало, независимо колко странно би звучало то за някой друг. Хипнотичната регресия е изключително лична по своя характер. ‘Той реши да ми се довери и да ми разкаже част от своите преживявания, за които энаеха малко хора, преживявания, които дотогава не бяха имали рационално обяснение.

Когато работя с един обект дълго време, естествено се развиват лични вэаимоотнишения, в противен случнй не бихме имали такъв достьп до подсъзнателното. Обикновено се превръщам в “майка-изповедница”, слушател, трамплин, от който да се оттласнат. Никога не любопитствам и не эадавам въпроси за личиия им живот. Никога не ги съдя. Онова, което се случва извън рабитните ми вэаимоотношения, не е моя работа. Може би всичко това е част от доверието и връзката, които постепенно се изграждат между обекта и мен. Но с течение на времето те често ми се доверяват, главно защото знаят, че информацията няма да излезе оит мен и защото това често ни помага да обясним неща в нашата работа, които могат да бъдат объркващи. Когато има подобни изповеди, те обикновено са спонтанни. Обикновено са предизвикани от особено раэтърсващ сеанс.

Фил ми разказа за юношеските си години, когато най-близкият му приятел бил неговият брат-близнак Пол. Съзнавал схващането, че еднояйчните близнаци обикновено имат някаква психична връзка помежду си, но никога не усетил нещо необикновено. Съществувало естественото съревнование за вниманието на баща им, в което брат му Пол имал преднина. Блиэнаците имали напълно различни интереси. Пол бил атлетичен и се интересувал от спорт и всякакви видове занимания на открито като лов и риболов, каквито били интересите и на баща им. Фил бил негова пълна противоположност, бил по-затворен в себе си и се интересувал от книги и умствени занимания. Може би на това се дължало чувството, че не е на мястото си. Знаел само, че винаги имал смътното усещане за непринадлежност, за различност, эа ‘неправилност’. Не си спомняше за някакви конкретни събития през детството си, които да са довели до това чувство. То просто сякаш присъствало винаги. Привикнал към него – то всъщност не го безпокояло, било нещо, което осъзнавал, и не се опитвал да го изследва в дълбочина. Каза, че имал чувството, че не е свързан с това място, но това не му причинявало проблеми. Страхувал се от емоциите и не ги иэразявал открито. Много неща го обърквали, особено човешкото поведение. Не разбирал защо хората се държат по този начин, защо казват такива неща, защо се нараняват, сякаш това не означава нищо. Докато бил в гимназията, многократно опитвал да се приспособи, да се държи като другите да действа по същия начин. Но вътре в себе си знаел, че това е само преструвка, фасада. Той просто не можел да бъде като тях и опитите само влошавали нещата. Бил по-объркан от всякога. Излизал с момичета, но не позволявал на никоя от тях да се доближи твърде много до него – страхувал се от емоционазно обвързване. Взаимоотношенията по онова време, а и по-късно били много повърхностни. Вярвам, че се е боял да не бъде наранен ако се ангажира твърде много. След като завършил гимназия, с което образованието му приключило, той се преместил в Канзас Cити за известно време и в опитите да намери себе си вляэъл във флота. Наслаждавал се на разнообразниrе преживявания и неясните чувства преминали на заден план, без да го безпокоят през този период. Връэките му с дома били много силни и той винаги се завръщал в къщата, в която бил израснал. Винаги, когато отсъствал твърде дълго, изпитвал чувството на иэолация.

Кулминацията в живота му била, когато бил 22- годишен и се преместил в Калифорния, за да живее при сестра си. По онова време започнал да иэживява странни сънища и пътувания извън тялото. Бил чел за такива неща, но никога не ги обсъждал с никого. Сега вярваше, че може би нещата са щели да бъдат различни, ако около него е имало някой, с когото да ги сподели. Някой, който да му каже, че тези преживявания не са необикновени и се случват и на много други хора.

Едно от първите му пътувания извън тялото се случило спонтанно един следобед, докато се опитвал да подремне. Със странен тласък той се озовал извън тялото си и се понесъл над леглото. След това се издигнал преэ тавана до апартамента на горния етаж. Той обясни, че преживяването имало странна плътност – някакво зърнесто чувство, сякаш е във вода и се отьрква в пясък. След това по необясним начин се озовал при жена, която рецитирала нещо. Той каза: “Беше като молитва или история. Беше историята на моята душа, моето съществуване или съществувания. Единетвеното, което наистина си спомням от всичко това, бяха думите й: “Ти си бил нещо по-велико в друга вселена.” Преживяването не беше страшно, по-скоро приятно.”

След това имал още няколко пътувания, при които най-често се връщал у дома и наблюдавaл брат си или приятелите си. Сънищата му ставали по-реални, по живи. Ставали все по-силни. “Струваше ми се, че тук не мога да общувам с хората така успешно, както там. Думите бяха недостаrьчни, за да изразя нещата, най-малкото защото не се иэразявам особено добре. И когато се връщах на това ниво, вннаги се чувствах ограничаван и откъснат от хората. Искам да кажа, че там всичко е завършено. Мисълта се приема и изживява изцяло. Познаваш всички нюанси и всичко, което съпровожда тази мисъл. А тук думите иэразяват много малка част от цялата мисъл. В един сън сякаш виждах това. Тук разглеждаме сънищата си, когато сме будни, но в този сън осъзнавах, че виждам това ниво от онази гледна точка. И тя дори не беше черна и бяла, а само сива. Беше толкова плитка в сравнение с дълбините на реалността от другата страна. Почувствах се наистина разочарован от това ниво на съществуване и не исках да остана тук. Започнах да чета много за тези неща и колкото повече научавах, толкова повече исках да си тръгна отгук.”

Мисълта за самоубийство не му била чужда. Тя го навестявала няколко пъти преэ живота му, но като нещо преходно, беэ да бъде приемано на сериозно. Но тези периодични депресии ставали все по-чести и все по-продължителни. Той описа това така: “Неясно чувство, което ме преследва. Харесвам тоэи живот, той може да бъде забавен или уморителен и объркващ, но никога не съм имал чуветвото, че съм на мястото си, че това е моят дом. Това никога не е било дом за мен.” Вместо това той започнал да чувства копнеж, странна ностaлгия по онова друго ниво, което успял да зърне за миг. Тъй като нищо не му било ясно, объркването и депресията станали негови постояннн спътници.

По това време решил да се завърне вкъщи и да вземе мотоциклета си. Всичко в живота му потръrнало. Делял апартамент със сестра си и имал миого добра отговорна работа, в която заемал ръководна длъжност по отношение на няколко работника. Не му липсвaло никое от удобствата, които смятаме за необходими в живота си. Но това не му било достатъчно.

Мислел, че пътуването до дома ще му помогне да се почувства по-добре, но депресията продължавала. Неговият брат-близнак решил да замине с него, когато Фил подкарал мотоциклета си към Калифорния. Никой в семейството му не усетил някаква разлика. Фил винаги бил тих и самовглъбен. Но докато опаковал багажа си, той попаднал на необичаен предмет – спринцовка, която семейството му използвало, за да поставя инжекции на домашните животни. Пъхнал я в куфара си с извинението, че може някой ден да му потрябва. Това говори, че част от неговото същество в този момент е търсело начин за самоубийство и е подготвяло средството, без дори да го съзнава.

Имало нещо в Калифорния. Там се чувствал изолиран и откъснат. Дори в тълпата се чувствал сам. Когато се завърнал, депресията се эасилила и станала обсебваща н всепоглъщаща. Дори присъствието на брат му и сестра му не променяло нещата. Чувството, че не е на мясrото си, че нещо не е”наред”, постепенно се засилвало. “То винаги е присъетвало, но никога не сьм чувствал, че това е нещо, с което не мога да се справя. Но е било с мен постоянно. Аз съм много самовглъбена личност. Изживявам настроенията си много интензивно. Без причина ставам много тьжен и меланхоличен. Но по онова време в Калифорния чувствах това особено силно. Всичко това заедно с депресията ме доведе до решението, че просто искам да отида от другата страна и да остана там. Сметнах, че съм живял достатъчно, видял достаrьчно и съм готов да си отида от него.” Същия ден отишъл на работа, но се чувствал емоционално пресушен, силно потиснат и иэтощен. Знаел, че не може да свърши нищо, не искал да върши нищо. Тръгнaл си с извинението, че му е зле и се върнал вкъщи. Фиэически му нямало нищо, проблемът бил емоционален и психичен, но наистина не се чувствал никак добре.

Вкъщи планът, който се оформял в подсъзнанието му, излязъл на повърхността. Намерил спринцовката и след като потьршувал из кухнята открил бутилка ЧПА (чист пшеничен алкохол), уиски с много високо алкохолно съдържание. Напълнил едно шишенце с уиски и го пъхнал в джоба си заедно със спринцовката.

Карал беэцелно мотоциклета си, а съзнанието мy било заето изцяло с плана му. “Чувал съм, че някои хора го правят по много зрелищен начин, като скачат от сграда, край която се събира огромна тьлпа, и т.н. Не желаех никой наоколо. Смятах, че онова, което исках да направя, е нещо много лично и тьрсех изолирано място. Бях съвсем сериозен в намеренията си. Бях решил, че ми е писнало. Бях просто уморен 0т живота… просто уморен и толкоз.”

Той наистина нямал представа къде отива, докато не стигнал до малка, лъкатушеща, буренясала пътека която водела към плажа. В началото й имало верига и той едва проврял мотоциклета си през тесния процеп. Пътеката била толкова тясна, че щяла да е непроходима за кола. Водела към изоставена група бунгала в самотен залив. Вероятно преди години това е бит0 летен курорт, но тогава представлявало само 12 малки порутени бараки, които се разпадали. Заливът бил заобиколен от три страни от високи скали, а четвъртата бил чистият пясъчен плаж. Единственият подсrьп била тясната лъкатушеща пътека. Сцената била съвършена, пълна изолация беэ жива душа наоколо. Щял да бъде сам със собствените си мисли и цел.

Иэвестно време изеледвал лениво изоставените бунгала, разхождал се по плажа, мятал камъни във водата и се наслаждавал на слънчевата светлина. Но причината, поради която бил дошъл, не му давала покой. Тя го преследвала и неговото съзнание непрекъснато се връщало към плана му. Той ми каза: “Извадих шишенцето и напълних спринцовката с уиски. Седнах на пясъка, втренчих се в иглата и се замислих за миг. Исках да съм сигурен, че желаех да направя именно това. Не исках да се чувствам така, сякаш съм под натиск или по някаква причина постьпвам погрешно. Реших, че съм намерил мястото и средството, с кoero да го направя и ако ще го правя, няма по-добър момент. Бях твърдо решен да изпълня намерението си докрай.”

Някои твърдят, че инжектирането на алкохол във вената може да не доведе до смърт. Според други това зависи от концентрацията на aлкохола, количеството, телесното тегло на човека и от други фактори. Така че този момент е спорен. Фил каза, че и за миг не му е хрумнaло, че би могло да не подейства. Дори не се замислил за тази вероятност. Вярвам, че важното в случая била неговата решимост да се самоубие. Методът, макар и необичаен, не бил от значение. Избрал изолирано място, толкова изолирано, че вероятно тялото му нямало да бъде открито дълго време. Фактът, че наоколо нямало никой, който да го спре, демонстрира колко сериоэни били намеренията му. Не, единствеиият начин по който можело да му се попречи да отнеме живота си, бил намесата на нещо, различно от човешката, физическата сфера. “Забих иглата във вената на ръката си… и поставих палеца си на помпата. Замълча за миг, докато си припомняше събитието. – И тогава се замислих за моя брат, моя брат-близнак и имснно това ме възпря. Смятах, чс съм обмислил всичко, всички въэможности, чс съм прстеглил всички за и против. Но внезапно видях лицето на брат си. Това не беше съпроводено с някаква конкретна мисъл. Пpоcтo си мислех за Пол и за това дали наистина искам да ro наnусна. Можех ли да му причиня това? Какво щешс да си помисли той за мен н как щешс да се чувства слсд това? И така.,, нздърпах иrлата. Поглсднах я и изпитах срам и отвращение. Чувствах се така, сякаш по някакъв начин бях предал себе си дори с това, че съм стигнал дотук… И изхвърлих всичко – шишенцето и спринцовката, в океана.”

Фил се почувствал nрсчистен, облекчен н накая прероден. Но това не бил краят на тази история. Когато се эавърнал в апартаменга на сестра си, той откркл, че само на няколки мили разстояние на същия плаж се била разиграла друга драма, точно по сьщото врсме, когато той избирал между живота и смъртта. Брат му Пол бил леководолаз и попаднал в подводно течение. Бил повлечен под водата и се давел. Тогава по накакво чудо, което не можел да си обясни, успял със сетни сили да се измъкие от вълиите и припаднал на брега от изтощение. Съвпаденне ли било това? Фил не мисли така. Той каза: “Наистина чувствам, че ако бях решил да продължа и да си отида, той също щеше да се удави. Но не знам. Може би е било обратното. Може аз да съм искал да бъда готов, в случай, че той се удави. Като близнаци бяхме много близки, но между нас никога не е сьществувала такава психична връзка. Сякаш и двамата бяхме стигнали до самия предел и се бяхме обърнaли едновременно.”

Съвпадение? Кой знае? Съществува теория, според която еднояйчните близнаци са двете части на една и съща душа. В работата си съм научила, че преди навлизинето в живота се осъществяват определени контакти и обвърэвания с друrи кора, особено с членовете на семейството. Може би двамата се бяха договорили да останат тук, само докато и двамата го искат. Каквото и да е било това, то бе оказало определено влияние върху промяната в решението на Фил да сложи край на живота сн. През онази нощ се случила и друга странна случка. Още един инцидент белязал края на този необичаен ден. Когато си легнал, Фил имал много силно извънтелесно преживяване. “Изляэох от леглото, погледнах тялото си и се издигнах през небето извън земната орбита. Спомням си, че когато се обърнах наэад, видях, че Земята зад мен става все по-малка. Повече нищо не си спомиям. Но помня, че когато се събудих, знаех, че съм бил някъде. Сякаш цялото ми сьзнание бе отишло някъде другаде. Каквото и да се е случило през онази нощ, разбрах, че трябва да остана. Не знам какво се е случило някъде там, но осъзнавах, че още не е време да си тръгвам. Не трябваше да си тръгвам. Когато ми дойде времето, това щеше да се случи. Никога не съм чувствал, че имам някаква конкретна мисия или цел в живота си, различна от това, че просто съм тук и върша онова, което върша в момента. Чувствам, че просто трябва да съм тук. Несъмнено самото осъэнаване на факта, че тези други нива съществуват, обогатява този живот и ми помага да се справям с него. И въпреки това болезнено осъзнавам недостатьците на този живот. Те ме карат да се стегна и да стана по-отговорен. Веднага щом взех решението да остана, трябваше да приема този живот с всичките му недостатъци, това ниво на съществуване. В този смисъл съм много доволен, че направих това, което направих. Че стигнах до ръба.”

Вярвам, че Фил говореше за нещо важно. Вероято и други хора изпитват същите чувства. Той каза, че никога не се е мислел за по-различен от останалите. Просто през по-голямата част от живота си се е чувствал не на място. Откритието, че е извънземен, беше изненада, но не и шок, защото той почувства, че то му е помогнало да обясни живота си и може би най-сетне щеше да успее да разбере защо живее тyк no това време. Изглежда, че ако отпечатването е факт, то не винаги съществуват причинно-следствени връзки. Вероятно още много хора са извършили самоубииства, които не са се дължали на травматизиращо събитие в живота им, а само на смътното чувство, че не са на мястото си. Подобно на Фил, те не са били в състояние да разберат тези емоции достаrьчно добре, за да опишат на някого своите тревоги. Може би това се среща по-често, отколкото си мислим. За мен тези сеанси бяха пълни с изненади, но ако Фил получаваше от тях прозрения и помощ, значи баха важни.

Пробивът до Трите кули

Работата ми с Фил напредваше доста добре и всеки сеанс ни носеше нови изненади. Никога не бях работила с обект, който се поддаваше на регресия така, както Фил. Винаги съм работила най-добре със сомнамбули, този тип обекти, които могат тотално да се трансформират в личносttа от миналия си живот и когато се събудят да не помнят нищо. Съзнанието им е напълно потиснато — те се потапят напълно в предишната личност и период от време и за тях не съществува нищо друго, особено настоящия им живот. Работата ми с Фил беше необикновена, защото той можеше да разтвори съзнанието си до забележителна степен и да отговаря на въпросите обективно, подобно на сомнамбул. Но състоянието на транс не беше абсолютно и той можеше да се връща към настоящия си живот и да извлича от съзнателните си преживявания сравнителна информация и аналогии. Спомняше си голяма част от онова, което се случваше по време на сеансите, докато сомнамбулите не помнят абсолютно нищо. Този тип хипнотичен транс, при който информацията идва чрез посредник (тялото), сякаш е насочвана от друга единица или група от единици, е познат като контактьорство. Чувала съм за това, но за първи път се срещах с него лично. Запитах Фил какво изпитва, когато се случва това:

— Чувстваш ли се сякаш си подтикван от нещо вътре в теб и просто наблюдаваш, беэ да имаш контрол върху думите си?

– Не – отговори той, след като се эамисли върху въпроса и това как да ми обясни нещата. – Не е точно така. Когато това се случва нямам чувството, че нещо вътре в мен ме подтиква, а че се разгръщам. Моето съзнание се разгръща и същевременно се централнзира. Затова се настройвам на вьлната на впечатленията, които ми се представят, и след това превеждам идеята в думи. Забеляэал съм, че говоря по различен начин, когато правя това. Сякаш не ми се налага да спирам и да се замисля какво ще кажа, защото всичко е вече там. То ми се дава накуn, а аз трябва само да преведа предоставената ми концепция. Това го прави много по-лесно от обикновената реч. Не ти се налага да спираш и да се эамисляш эа думите, които щe изполэваш, или за идеята, която искаш да израэиш. Трябва само да намериш подходящите думи. Всичко иэглежда много спонтанно. Не вярвам, че бих могьл да го карам да се случва. Тук има нещо друго, друг процес. Но когато то се случва мога да преведа само нещата, коити са в моя… речник, моя житейски опит и моето познаване на думите в английския език.

– Вярвам, че това е много по-сложно, отколкото хората си мислят. Имаш ли понякога чувството, че това е плод единствено на въображението ти?

– В началото често си задавах този въпрос, эащото имам много живо въображение. През цялото време, докато виждах това, се питах дали не си въобразявам, или сънувам, или си измислям, за да отговоря на желанието ти да узнаеш нещо.

– Но ако случаят беше такъв, защо би ми разказвал сцени, които не те карат да се чувстваш удобно, и които не искаш да изследваш?

– Дори не съм се замислял за това. Не ми е хрумвanо. Само се питах откъде проиэтича? Чувствам, че би било съвсем лесно да дам на всичко съвсем различна интерпретация и да го раэкрася, ако поискам. Но по някаква причина не мога да го направя. Сякаш трябва да превеждам толкова точно, колкото е въэмижно онова, което виждам. Не бих могъл да го променя и да внеса собствените си фантазии, дори да исках. Просто не става. Има някаква много неуловима разлика между това и въображението. Трудно е да се каже дали си представям, или създавам това в собственото си съэнание, или то изниква спонтанно. Но с опита вече може да се различи кога то иэниква спонтанно. Не мисля, че бих могъл да го опиша с думи. Просто когато започнеш да го изживяваш, когато преминеш през изпитанията и грешките, започваш да чувстваш много, много тънката разлика между двете. Всъщност само трябва да… се отпуснеш. Не энам как да го опиша по друг начин. Но това е точно като да се довериш на онова, което е, без да се опитваш да го осмисляш, просто разказвам за това, което виждам. Оставям го да се излее, беэ да предлагам раэсъждения, преценки или нещо подобно. Трябва просто да се предадеш и да му се довериш.

– Да, мисля, че ако си представяше, щеше да имаш по-голям контрол над това и щеше да можеш да го моделираш в онова, което искаш да видиш, както например когато си фантазираш.

От описанието беше очевидно убеждението му, че тази информация не идва от неговото въображение, а от някъде другаде, от място, над което той нямаше контрол. Каэа също, че когато му се яви сцена, в нея има още много неща, за които не може да ми раэкаже, много подробности, за кокто не научавам нищо. Той чувстваше, че може да отговаря на въпросите ми единствено буквално. Често му се искаше сам да предостави информация за онова, което вижда, но отговорът не можеше да се появи, ако не зададях подходящия въпрос. Според мен това също говори, че не става дума за въображение, в противен случай щеше да му се иска да украси и оформи всичко, което ми казваше. Това ми доказа нещо, което знаех отдавна: че целият процес зависи от питащия. Трябва да се зададе правилният въпрос, за да се получи правилен отговор, и това прави изключително важен типа въnроси, които ще се задават. При регресивното хипнотично изследване задаването на въпроси се превръща в изкуство.

Подозирах също една от причините, поради които Фил се държеше различно от всеки друг обект, с когото бях работила дотогава. Той притежаваше друг тип духовна енергия — от звездите, и работеше в други измерения, които не бяха земни. Може би затова не позволяваше на съзнанието си да се разтвори по цялостно.

С всеки сеанс другата енергия ставаше все по-силна и се пробуждаха все повече спомени, които изненадваха и мен и него. Фил ставаше все по-интуитивен и все повече разчиташе на психичното във всекидневието си. Не знам колко дълго щяхме да продължаваме да получаваме типа извънземна информация от предишните глави, но отново се случи нещо необикновено.

По време на този сеанс присъстваше моята приятелка Хариет, също хипнотизатор, която няколко пъти е работила с мен при регресии. Винаги съм чувствала, че нейната енергия някак добавя “нещо” съществено, което иначе липсва. Винаги когато тя е присъствала на сеанси, са се случвали хубави и странни неща. Тя е като батерия, осигуряваща допълнителна енергия, от която аз и обектьт черпим.

В началото на сеанса допълнителното “нещо”, внасяно от присъствието й, работеше добре. Може би твърде добре, защото допълнителният тласък накара Фил да изживее много емоционална сцена. Когато вратите на асансьора се отвориха, той видя три кули. Разказа, че са високи, гладки и заострени, изправени една до друга. Бяха подредени по височина като най-високата стоеше вдясно.

Не разбрах веднага значимостта на онова, което описваше, докато не забелязах, че от очите му бликват сълзи. При предишните регресии той никога не бе проявявал емоции, но това винаги е знак за среща с нещо важно. Но какво в трите кули можеше да причини емоционална реакция? Той произнесе следващите думи със силно разчувстван и треперещ глас: “Това е моят дом! Това е моят дом!”

Тръпки ме побиха от думите му. Това определено беше нещо важно за него. Помолих го за описание и се надявах, че ще може да отговори, независимо от чувствата, които се надигаха у него.

Ф: Гледам от разстояние през едно зелено поле към кулите. Те са сами. Те са паметник… за тази цивилизация.

Гласът му нямаше нищо общо с нормалния глас на Фил. Това беше гласът на някой, който се е завърнал у дома след дълго, дълго пътуване. Надявах се да го накарам да преодолее емоциите си, за да обясни защо мястото го разстройва толкова много.

Д: Паметник ли е това?

Ф: (гласът му трепереше и той трудно образуваше думите.) Това е повече от nаметник, това е вид антена. Това е фокусната точка на планетарната комуникация от тази планета. Това е и фокусна точка за мен, за онова, което ще разкажа за тази планета.

Все още не можех да разбера какво се опитваше да каже. Защо трите кули бяхи толкова важни?

Ф: Това е моят дом! Там аз…

Думите му секнаха. Той nлачеше и очевидно изживяваше нещо много эначимо. По-късно, когато се събуди, каза, че е почувствал такъв силен приток на любов и коnнеж към това място, че ro е эавладял напълно. Знаел беэ всякакво съмнение, че се е завърнал у дома и тази дума никога преди не е притежавала за неro такъв красив смисъл. Той знаел, че това е неговият истински дом, и че подсъзнателно му е лиnсвал много снлно. В приток на интуитивно познание разбрал защо винаги се е чувствал толкова не на място. Земята не беше неговият истински дом, неговият дом беше тази странна планета с трите кули. За него това беше огромно прозрение.

Д: Говори ли ти се за това или искаш да се отдръпнеш от него?

Ф: Бих искал да го изживея. Просто ми е трудно да говоря за това.

Винаги давам на обекта тази алтернатива при среща с нещо травматизиращо. Може да го изживее или не, както избере. Ако се чувства неудобно или е смутен от онова, което вижда, му позволявам да се върне, докато не почувства, че е готов да се cnpaви с това. Този метод вече беше подействал успешно при срещите на Фил със сцени от други светове.

Д: Ако това те тревожи, не е нужно да го гледаш. Мислиш ли, че има нещо, което можеш да научиш от това, като говориш за него?

Ф: (Много емоционално.) Това е эавръщане у дома!

Д: Ако искаш да го изживееш като наблюдател, можеш да постъпиш така.

Той остро възрази: “Предпочитам да го почувствам!” Това не беше характерно за Фил. Той винаги бе срещал трудности пpи израэяване на емоциите си. Беше склонен да rи прнкрива и да не поэволява дори на семейството си да види тази негова страна. Това поведение 6еше странно и реших да продължа предпазливо и да мy позволя да изинвее това, тьй като то явно беше много важно за него. Но и при най-малкия признак, че не може да се справи с това странно място, щях незабавно да го отделя оттам.

Д: Ако чувстваш, че искаш да говориш за това, добре. Сигуро има причина.

Ф: Просто ще обясня какво означава това място за мен. Можеш да си правиш такива изводи, каквито пожелаеш. Това е…

Гласът му отново секна. Подадох мy успокояващи внушения. Той эапочна да диша тежко, сякаш се опитваше да сдържи силните си чувства и да не се разплаче отново. Казах му, че е добре да говори за нещата и да се опита да ги разбере.

Ф: (Все още ридаейки.) Ще се оправя.

Трябваше по някакъв начин да го настроя обективно и да го отдалеча от емоциите.

Д: Бешe ли щастлив там? Затова ли това място е специално?

Ф: Да! (Изклипва думите.) Дълго време това място силно ми липсваше. Часът на раздялата беше чудесен. Беше за доброто на… всички. За мен това е много важно! Това беше и е моят дом! Планетата, където… или мястото, от което съм част.

Д: Мисля, че понякога всички ние изnитваме тази самота. Всички ние имаме такива места, които ни липсват. Това същото място ли е, за което говореше преди?

Ф: Досега не сме споменавали эа това място. Това е… моят… дом!

Той ставаше емоционален всеки път, когато споменаваше тези думи. Чувствата му бяха много силни.

Д: Триизмерно ли с това място. (Да.) В същия район като другата планета, за която говорихме ли е разположено?

Ф: Донякъде.

Д: 3aщo нe ми го опишеш? Така ще можеш да си по-малко емоционален.

Ф: Много прилича на Земята. Както вече каэах, избрах да бъда тук, защото планетата Земя прилича на други места, където съм бил. Възможно е да се отиде на друга планета, която е или може да бъде чужда или раэлична.

Д. Има логика. Искал си ди останеш всреда, която mu e по-добре позната.

Ф: Районът, за който говоря, е равнина, зелена плоска равнина с трите кули. Те са остри пирамиди с квадратна основа. Не съм сиrурен эа материала, от който са направсни. Той е бял, мътно бял. Около тях няма нищо. Те се иэдигат самотни.

Д: Каэа, че това е aнmeнa, но също и паметник? Знаеш ли нa какво е паметник това?

Ф: Той символиэира трите еволюцни на тази раса. Всяка еволюция е по-висока и по-напредиала от предишната. B определен момент ще се добави и четвърта кула със следващия напредък. Това е паметник на наnредъка на тази раса.

Д: Знаят кога са достигнали точката на еволюция, при която да построят паметник?

Ф: Разбират го. Съзнават го интуитивно.

Д: Можеш ли да опишеш хората, които живеят тук?

Ф: Те не са фиэически, трииэмерни, полови същества. Нуждата от възпроизводство е фиэическият аспект на прераждането. Тази необходимост е очевидна: за поддържане на броя на населеннето е необходимо възпроиэводство или раэмножаване. Там това не е необходимо, защото душевната енергия не се помещава във фиэически тела. Енергията съществува без физическо тяло, така че това не е необходимо. Това е енергийна планета. Триизмерна планета, но населявана от енергии. Това е пример эа енергийното свързване, при което енергийните форми съэдават средата, в която искат или имат нужда да живеят, за да постигнат своята цел. Това просто е форма на възлроизводство.

Това звучеше различно от четирииэмериия град, който Фил бе описвал преди, эащото там всичко, дори планетата, беше четириизмерно или енергийно.

Д: Не мислех, че тови се cpeщa в триизмерните физически места.

Ф: Самата планета е трииэмерна. Съществата, които я населяват, имат духовна природа и използват планетарните енергии за всичко, от което се нуждаят, эа да постигнат своята цел.

Д: Тогава телата не са истински физически тела, такива, каквито ги познаваме ние?

Ф: Точно така. Тези същества не притежават телесен аспект. Това е енергиен комплекс, много форми на който съществуват и тук на Земята. Формата е отражение на целта, която трябва да бъде постигната, или работата, която трябва да бъде свършена. Това, ако щеш, е униформа на текущата професия.

Д: Опитвам се да разбера. Смятах, че ако личността е чиста енергия, тя не се нуждае от тяло или форма.

Ф: Това е неправилно разбиране. Съществува енергийно тяло, ако мога да се изразя така. Самата единица може да привлече много разнообразни енергии около себе си, за да формира енергийно тяло, което не е същото като физическото тяло. Енергийното тяло няма физически измерения или свойства. То е чиста енергия. Енергията, която обгръща единицата не е самата единица, това е обвивка или преносител на енергия за единицата, която също е енергия. Изяснява ли това картината?

Тази линия на мислене отново беше твърде сложна за мен. Не можех да я разбера, затова реших да сменя темата.

Д: Значи броят на населението е фиксиран?

Ф: Населението варира, защото някои идват, други си отиват. Има и посетители на планетата. Можеш да използваш аналогията за имигрантите на планетата Земя или в тази страна. Населението варира, защото някои местни жители напускат, а някои чужденци пристигат. Така населението непрекъснато се променя.

Д: Чужденцитпе същият тип същества като вас ли са?

Ф: Имаш предвид дали са от същото енергийио ниво? От същото ниво са, но от други райони. Те са посетители.

Д: Води ли това до проблеми при приспособяването към вашия начин на живот?

Ф: Понякога могат да възникнат проблеми поради новия начин на правене на нещата, така да се каже. Но това води до придобиване на житейски олит, затова е добре, че се случва, въпреки че може да причини дискомфорт. Думата “непознат” е неприложима на тази планета. Общият възглед е, че всеки, когото срещаш, е твой брат или сестра. Може и да нямате общ произход, но враждебното отношение към непознатото не съществува. Това е идея, която стои зад безусловната любов. Може и да не се познавате от времето на Адам, но се обичате.

Д: Когато дойдат чужденците, те също ли не се нуждаят от тяло?

Ф: Да, точно така.

Трудно ми беше да възприема тази идея. Радвах се, че Хариет има въпрос.

Х: Как тогава се разпознавате?

Ф: Ако ти или някой друг в тази стая е достатъчно интуитивен, бихме могли да завържем очите ви и да ви поставим в едно помещение, без да можете да виждате хората, които са там. В случая интуитивното разпознаване влиза в действие. На енергийно ниво съществува универсално осъзнаване на идентичността на другите енергии. При него е възможно да разпознаеш човека срещу теб без помощта на физически черти или идентичност. Възприемаме се взаимно като личности. Трудно ми е да съотнеса тази концепция към нещо, защото тук всички концепции трябва да се основават на физическите дадености, с които сме запознати. Много е трудно една духовна концепция да се основава на физически дадености. Но може да се каже, че има мигновено абсолютно разпознаване. Това не е физически поглед, а всеобхватно познание, сливане или разпознаване.

Х: Задавах си именно този въпрос, дали се виждате взаимно, като нac.

Ф: Това е много повече от просто виждане. Това е вид сливане, превръщане или споделяне на енергиите, а не просто наблюдение.

Х:Дълго ли тази планета беше твой дом?

Ф: Да, прекарах там много вечности. Вечността е просто описание на много време. Чрез него само се опитвам да ти дам някаква представа за продължително пребиваване на планетата – дълго време. Това е донякъдс неточно, защото там липсвашс идеята за течащото врсме. Би било по-точно да се каже, че бях силно обвързан с тази планета, бях в работни взаимоотношения с цивилиэацията. Рабитил съм там под много различии форми, по много рзэлични начини и на много различни нива.

Д: Опитвам се да разбсра какви са характерните черти на тази планета. Имате ли градове, в които живеете?

Ф: Няма нищо. Ако се озовеш на тази планета, няма да видиш нито rpадове, нито сгради, нищо освен естествена вегетация като трева и малко храсти или шубраци. Това обачс не е важно, защото ще липсва цялата същина на съществуването там. Онова, което не можеш да видиш, е много повече от видимото в човешкия смисъл на думата. Трябва да разглеждаш това в енергиен аспект. Това не е физическа, а енергийна цивилизация. Самата планета е там, тя е трииэмерна. Можеш да се наведеш и да загребеш шепа от кaлта на планетата. Кулите са физически. Те са триизмерни и са направени от материала на планетата. Цивилизацията, която населява тази планета обаче е невидима за очите на смъртния. Можеш да минеш през нея, без дори да го разбереш. Можеш да стоиш сред нея, без да го осъзнаваш. Дори така, както стоим в момента. Точно сега в тази стая и на това място, докато говорим, около нас има цивилизация от духове и енергии. Обнкновено не го осъзнаваме.

Х: Имит ли кулите друго прсдназначение освен че са паметник?

Ф: Както вече споменах, те имат двойно предназначение. Кулите имат ефект на антена, подобен на ефекта на пирамидите на тази планета. Енергията е от много по-високо ниво, което налага физическата форма на кулите. Не знам дали ще ме разберете, но в електрониката формата на антената се определя от честотата на вълните или вълновите формации, които тя иэпраща или приема. Колкото по-висока е честотата, толкова по-къса е антената. По същия начин тези кули са антени, точно като пирамидите тук, на Земята. Но те са с различна честота и затова изполэваме кули вместо пирамиди. Те са преднаэначени за планетарната комуникация, за която вече говорихме. Тяхната вторична цел и минимален аспект е почитта към трите предходни цивилизации. Те символизират борбата и усилията на тези цивилизации – точно както небостъргачите символизират еволюцията на техническите умения на човечеството на тази планета. Идеята е същата.

Д: Когато цивилизацията е започнала да се развива на тази планета, имала ли е тя различна форма от настоящата?

Ф: Цивилизацията не е започнала да се развива на тази планета. Започнала е в триизмерна форма на друга планета и се е развила до точката, в която вече не се е нуждаела от физическа форма и масово се е преселила на друга планета, эа да продължи издигането си към Твореца. Именно към това се стреми и Земята.

Д: Защо е нужно да се преселваме? Защо до не можем да постигнем тези неща и на Земята?

Ф: Би ли искал да останеш в класната стая от трсти клас, докато взсмаш материала от четвърти или шести клас? Не е ли по-добре да си в нова среда и да започнеш с нова нагласа. Ако останеш в същата класна стая, ще раэсъждаваш със същите мащаби. Нагласата е миого важна. Почти както смяната на сградите при эавършването на гимнаэня и постъпването в колеж. Физическото придвижване към други сгради влняе на мисленето и на нагласата спрямо обучението.

Д: Ако ocmaнеш в същата среда, не израстваш. Това ли имаш nредвид? Нуждаеш се от предизвикателството на нещо ново – ново място, ново обкръжение.

Ф: Новото обкръжение е много важно за прогреса. Спомените от миналото пречат на погледа към бъдещото.

Д: Сега се връщаш към спомените си; това ще те смути ли?

Ф: Олределено не. Тук не сме в нашето минало. Ние сме в бъдещето, но поглеждаме наэад, което е полезно. 3а да си спомниш миналото обаче, не е нужно да го изживяваш наново или да го обитаваш.

Д: Опитваш се да научиш нещо от него и да продължиш напред.

Ф: За мен това е житейски опит, доколкото миналото ми е интегрирано в моето бъдеще. Това е интеграцията ми на планетата Земя.

Д: Значи другата планета, която разгледахме преди, въпреки че ми изглеждаше високо развита, дори не ce доближива до тази, за която говориш сега.

Ф: Онази планета беше абстракция от свързани идеи. Това не беше време, към което да се завърна в пълния смисъл на думата. То се основаваше на фактите, но не беше… цялата истина. Това бяха ръбовете на тортата, а не цялата торта. Беше само кората и към онзи момснт тя обслужваше своята цел.

Д: (Това ме обърка и изненада. ) Тава всъщност не е било невярно, просто е било…

Ф: Истината в премерени доэи. Парчета от цялата картина. Важно беше Хариет да дойде тук, преди да си спомня всичко. Тя осигури допълнителната енергия, която ми беше необходима. Досега нещата не бяха завършени, не бе дошло времето да станат завършени. Да, информацията се отнасяше до действително съществуващи места. Преживяванията са истински. Представата, че са произтекли на друго място, произтича от твоите усилия да сведеш всичко до черно и бяло. Моля те, разглеждай го като сиво или като различни нюанси. Ти поиска информация. Не може да има тотално или пълно разкриване, затова беше освободена толкова информация, колкото беше допустимо към онзи момент. Тя беше отчасти точна, но не изцяло. Ако се нуждаеш от сертификат за истинност, това е истина. Може би не е цялата истина, но само по себе си това е истина. Разбираш ли това?

Наистина не разбирах. Свикнала съм нещата да са в чсрно и бяло, без сиви петна.

Ф: Ако някой иска да onишe действително събитие, което му се е случило, но разкаже само определени детайли от това събитие, само онези, за които е удобно да rовори, щс бъдат ли теэи части сами no себе си истина? Риэказаните късчета от историята всьщност бяха само части от нея. Не сьм в състяние да предвидя възприятието, начинът, по който я е приел всеки един от вас, защото само вие можете да определите това. Мога да кажа единствено, че това са само късове от цялата история. Как ги възприемате, зависи единствено от вас и от вашшя опит или знания към определен момент.

Така се оказа, че историята, която Фил ми 6е разказал эа живота си в странния град, беше истина до иэвестна степен. Но под повърхността трябва да е имало много повече и по някаква причина му беше неудобно да ми разкаже за това. Това е имало особено голямо эначение в началото на нашата рзбота, кoraтo подсъзнанието му тькмо залочваше да долуска освобождаването на информация. То е позволявало на 6ял свят да излизат само онези неща, с които Фил спокойно е можел да се справи. Никога не се завърнахме към онзи живот, за да открием какво е останало скрито. Имахме да изследваме още много пътища. Отново се опитах да разбера енергийната цивилизация на триизмерната планета.

Д: Тогава с право мога да приема, че при еволюцията, достигната в момента от цивилизацията (Три кули), те не се нуждаят нито от храна, нито от облекло, нито от подслон. Преминали са този етап на развитие.

Ф: Не съвсем. Както вече споменахме, дори в самата цивилизация има нива на раэвитие и някои са по-висико развити от другите. Цивилиэацията като цяло може да бъде приета эа по-напреднала от чивешката цивилиэация в този момент. Във всяка цивилизация има напредничави индивиди, които се развиват по-бързо от останалите. Така че има вероятност по-бавните или по-малко напредничавите да се нуждаят от неща като храна, подслон, облекло и да ги създават. 3атова не е съвсем точно да се каже, че те не се хранят, не пият или не дишат, защото преживяванията им са много реални. Те не са триизмерни, но са не по-малко реални.

Д: Съществата, които се нуждият от тези неща, осъзнават ли, че има и други?

Ф: Разбира се. Професорите съзнават, че има неграмотни и неграмотните определено съзнават, че има професори.

Д: Разбирам. Помислих, че те може би са различни по някакъв начин и не осъзнават взаимно присъствието си.

Ф: Расата съзнава своето съществуване. Има нива над тази раса, за които те може би знаят, но без да ги усещат. Могат да знаят, че те съществуват, но не ги възприемат и това важи за всяко по-горно ниво.

Д: Heщama взеха да се усложняват. Но ако се нуждаят от храна или нещо подобно, те могат да го създадат със съзнанието си. По-високо развитите нямат ли потребност да създават такива неща?

Ф: Може и така да се каже. Необходимостта от храна обаче не с непременно индикация за еволюция. Това може да е удоволствие, а в удоволствието няма нищо лошо. Освен това эабавленията са здравословни. Не можс да се мисли, че те вредят ни еволюцията. Ако храната е забавление, а не потрсбност или копнеж, така да бъде, всекиму своето.

Д: Значи съществата там не се раждат така, както го разбираме ние.

Ф: Точно тяка. Няма физическо раждане или смърт, просто израстване на съзнателността.

Д: Това ли имаше предвид преди това, когато каза, че телата само се формуират и преформулират, когато исат да продължават напред?

Ф: В четвъртото измерение това е точно така.

Д: Някои хора искат да живеят вечно, затова не ризбрах защо някой 6и желал да се преформулира, ако има възможността да продължи съществуването си в тази форма. Защо биха искали да се променят, да умрат, така да се каже, и ди преминат към нещо друго.

Ф: А сега раэбираш ли?

Д: Мисля, че да. Както ти каза, доскучава, вече няма предиэвикателство.

Ф: Да, ако уроците, които учиш, свършат, ще има отпадане на преживяванията, чрез които се учат теэи уроци. Ще има и преминаване към нови преживявання за изучааане на нови и по-напреднали уроци. Ако щеш, това е като изкачване на стълбите, при което съзнанието на всяко ниво на битието се
се покачва. Така эаобикалящата среда, която е катализатор на тези преживявания, отпада при нуждата от нови преживявания.

Започнах да чувствам, че не съм в състояние да измисля други въпроси. Не бях привикнала да говоря на тези теми. Чувствам се по-комфортно, когато изследвам историята и тьрся нещо, което може да бъде проверено и проследено. Така усещам, че мога да контролирам и планирам насоката на бъдещите сеанси. Това метафизично измерение с неговите странни и непознати концепции беше извън моя обсег. Нямах представа каква посока ще вземе следващият сеанс. Това беше причината эа моята несигурност и така зададох следващия си въпрос: “Каква е целта на следвансто на таэи линия на анкетиране?”

Ф: Сега по-наясно ли си с онова, което протича в невидимите светове?

Д: Мисля, че да. Ще ми е нужно време, за да го възnрисма и да се опитам да го разбера.

Ф: 3начи целта е постигната.

Д: Има ли смисъл да продължаваме?

Ф: Разбира се, ако пожелаеш. Ако не искаш, така да бъде. Няма диктат, правило или закон, според който трябва да се постъпва по един или друг начин. Правим онова, което желаем, и което ни кара да се чувстваме добре. Можеш да научиш много и да ти предоставим голямо количество информация. Има още много въпроси, на които можеш да получиш отговор, но те трябва да идват от теб, а не отвън. Надяваме се това да продължи.

Изглежда неиэвестно как Хариет бе поэволила на Фил да освободи нсйната енсргия като по този начин бе иэиграла ролята на отлична батерия. Можс би без нсйната подкрепа този пробив нямаше да е въэможен. Хариет понякога присъстваше и на други сеанси, но вече никога присъствието и не беше абсолютно необходимо. Когато Фил се съ6уди, той эапочна да раэмишлява за странната си емоционална реакция при вида на Трите кули. Сега, когато беше вече в съэнанне, тази сцена не го терзаеше, но нзпитваше нсясно чувство на меланхолия. Опита се да обясии онова, което чувстваше:

“Беше много истинско. Но донякъде сьжалявам, че отидох там. Не знам точно как да го опиша. Това е сладко-горчиво чувство. От една страна, почувствак какво е да съм там и съжалявам, че си спомних защото го бях забравил и болката бе спряла. Но от друга страна съм толкова щастлив, че си спомних. Предполагам, че това може да се сравни със срещата с някой, когото сте обичали много силно и с когото сте имали блиэки и изпълнени с любов взаимоотношения преди годнни. Като двама души, които са били много, много дълбоко влюбени и после са се раздели при някакви обстоятелства или е трябвало да поемат по различен път. Напълно са забравили един за друг, всеки си е отишъл от живота на другия и е изживял много нови неща. Оставил е другия в миналото и не се е сещал за него от години. И тогова изневиделица се срещат отново и всички тези чувства се връщат. Въпреки това по накакъв начин те съжаляват, че са се срещнали. И същевременно са много щастливи да се видят отново. Разбира се, никога не съм изживявал нещо подобно, но чувството беше такова. Чувствам се тьжен, но вече знам, че мога да се завърна. Искам да кажа, че всъщност никога не съм си отивал. В известен смисъл сякаш съм напуснал това място само в нагласите си. И съм щастлив, че го открих отново.”

Това беше странен сеанс. Реакцията му беше наnълно неочаквана. Обикноаено видът на пейзаж с три кули не въздейства емоционално на някой освен, разбира се, ако той няма силни лични връзки с това място. Това потвърждава достоверността на регресията. Дори обяснението на чувствата му е сложно и не nрилича на обикновена фантазия. Вярвам, че Фил действително откри реално място, където беше изживял много “животи”. За неrо това беше дом в много no-голяма степен, отколкото Земята щеше някога да бъде. Може би това беше мястото, където несъзнателно се е опитвал да се эавърне през онзи ден на плажа, когато е бил на път да сложи край на живота си. В такьв случай сега той разбираше, че не е загубил истински връзка с него. Можеше да се завърне там винаги, когато пожелаеше чрез съэнанието си. Въпреки че първоначалното му чувство беше горчиво-сладко,той най-сетне бе започнал да намира покой. Започваше да разбира себе си. Бяхме отворили вратата и щяхме да се връщаме към планетата на Трите кули многократно, за да получаваме кзключително важна информация. Беше открит пътя за свободния обмен на знания.

На помощ на Земята

Способността на Фил да изпада в дълбок транс и да отговаря на различни въпроси ставаше все по-очевидна. Присъствието на други хора като Хариет сякаш осигуряваше необходимия тласък за истинското разкриване на неговите възможности. Колкото по дълго експериментирахме, толкова по-спокоен и ясен ставашс той. Но ме водеше към територии, които бяха чужди и объркващи за мен, и моите въпроси се изчерпваха. Бях свикнала да изследвам историята чрез миналите животи вместо да се занимавам с абстрактни философски идеи и непознати концепции.

Междувременно всички ние участвахме на cpeщи с група хора, които се интсресуваха от пстихични и метафизични въпроси. Тези срещи се провеждаха доста неформално в един частен дом. Често нямаше дневен ред и присъстващиге обсъждаха всеки повдигнат въпрос. Тъй като Фил познаваше хората, реших че ще се чувства спокоен, ако проведем сеанс по време на една от редовните срещи. Той не тьрсеше слава, за него това беше нещо миого лично. Затова много малко хора извън тази група узнаха за нашите разкрития. Предложението ми да го приведа в транс пред хората не целеше провеждането на шоу. Стремях се главно да разгледам това ново явление от различна rледна точка. Смятах, че ще е интересно да видя дали той ще може да отговори на въпросите на групата. Това шеше да ми даде възможността да седна отстрани, да оценя нашата работа и да рсша каква посока да поеме тя оттук натаrьк. Този сеанс беше експеримент и ние не знаехме какъв тип въпроси да задаваме, нито какво би могло да се получи като отговори.

Както можешё да се очаква, голяма част от въпросите, зададени от групата, бяха от личен характер. Хората се възползваха от ситуацията, за да видят дали ще могат да намерят отговор на проблемите в своя живот. А Фил беше като бебе, което прави първите си стьпки и се стреми да открие какво може да направи и колко далеч може да стигне, докато свиква с новооткритите си способкости.

На първия сеанс присъстваха около десет човека, но по-късно групата се разрасна почти до 30, когато новината эа експеримента стигна до ушите на любоnитните. По онова време не подозирах, че Фил щеше да стане така популярен на тези срещи, че щяха да изминат много месеци, преди отново да можем да проведем сеанс насаме. Когато най-сетне успяхме да се срещнем насаме, аз вече го очаквах с нетърпение, защото бях открила, че груповите сеанси не създаваха благоприятна атмосфера за нашата работа. Нямах възможността да се задълбоча в изследването на интересна идея или въпрос, които някой беше повдигнал. Можех само да си записвам нещата, които исках да науча при по-късните срещи. Но поне се чувствах по спокойна при този тип връзка.

Следва значима за тази книга информация, получена по пътя на груповите сеанси.

Когато вратите на асансьора се отвориха и Фил видя странната планета, той отново възкликна: “Това е моят дом! Това е моят дом!” Този път не беше така емоционален. Това беше само един приет и желан факт. Помолихме го да опише и обясни значението на трите кули.

Ф: Кулите олицетворяват трите отделни равнища на постиженията на хората на тази планета. Протекъл е преход от фиэичното към духовното. Цялото население вече не е имало нужда да се ражда и се е преселило вкупом в други измерения. Преселението е било от фиэичното към безплътиото, или духовното. Населението е останало на физическа планета, но те вече не се нуждаели от фиэически форми. Това е значението на първата кула. Втората кула отразява равнището на постижения на духовиото ниво – иэрастването от по-ниските към по-високите енергийни нива. Това е нещо, неосезаемо за фиэическите единици. Третата кула отразява развитието, постигнато на тоэи етап, и е просто ново израстване.

Д: Случило ли се е нещо, което да го стимулира? Нещо, косто ги е подтикнало да решат да “израснат”?

Ф: Това е не толкова стимулирано или подтикнато, колкото постигнато. Еволюцията беше вторичен продукт или реэултат от израстването.

Д: Те вече не са чувствали нуждата от бремето на физическото тяло ли, така да се каже? Затова ли са разградили своята физика и са се превърнали в чиста енергия?

Ф: Точно така.

Д: Можеш ли да ми кажеш какъв тип енергия сте вие?

Ф: Съществуват много различни типове енергия. Безсмислено е да се впускаме в подро6ности за спецификите или различията.

Д. Чувала съм много хора да говорят за светлиннни същества, енергийни същества от светлина. Питам се дали те имат нещо общо?

Ф: Светлинният индивид е енергийно същество, което трябва да се представи в такъв вид, че да е видимо за смъртните. С други думи трябва да се представи по такъв начин, че да бъде осезаемо эа техните сетива. Това е проявление на външния им вид. Енергията е вселенска. Типовете енергия са така разнообразни както човешките раси или зърната пясък. Едно енергийно сьщество може да представлява много различни енергии. Това е само един от аспектите на възприятието на смъртния от физическа гледна точка, така енергията може да се прояви като светлина. Това може да е и същество на докосване или звук. Срещат се и същества от сняг. Светлината е само едно от петте сетива, които позволяват на човека да разбере, че се нимира в присъствието на енергийно сьщесгво.

Д: Възможно лu e me да бъдат усетени и от така нареченото шесто цувство?

Ф: Разбира се. Има много нива, които човек притежава, без да го осъзнава. Светлинните същества просто използват едно от проявленията, което е често срещано, удобно и познато на хората. Човекът в крайна сметка ще достигне този етап на развитие, но това няма да стане незабавно. Съществува иэкачване или аклиматизация, която е необходима, за да се отьрсите от обичаите и навиците на смъртния и да привикнете към определен начин на съществvване.

Д: Ако си бил толкова щастлив там, защо си почувствал необходимост да напуснеш тази nланета?

Ф: Това не беше нсобходимост. Нямаше потребност, а по-скоро желание да помогна. Това беше просто избор, свободсн и доброволен избор. Много са избрали тази мисия на вэаимопомощ. Целта ми е същата както и на всички други, дошли тук: да издигам, да просветлявам, да помагам по всяко време и по всякакъв начин. Отново бихме могли да иэполэваме притчи. Тъжно е, когато синът или дъщерята напускат дома, за да отидат в колеж, защото връзката с родния дом е силно емоционална. Но това е и полезно, въпреки силната привързаност. Затова можем да използваме аналогията за напускането на дома, эа да отидем на училище. Това е обучение.

Д: На духовете от твоята планета е било наредено да дойдат на Земята, да приемат земни тела и да помогнат на планетата ни.

Ф: “Наредено” не е точната дума. Всички се преселиха напълно доброволно. На тази планета няма и един звезден човек, който да не е пожелал да бъде тук. Беше съвсем доброволно. Беше ни представена ситуацията. Може да се каже, че ни беше представена една възможност. Мнозина я избраха, а много други биха искали да я изберат, но по някаква причина не можеха да го направят. Някои от причините се дължаха на положението, в което се намираха в момента. По онова време те не бяха привършили работата си или просто нямаше тeла, готови да приемат такъв брой доброволци.

Д: Ако в момента звездните хоpa идват нa Земята толкова много и се заселват в земни тела, то къде отиват земните духове?

Ф: Съществува асимилиране на информацията от страна на духа, която по някакъв начин съхранява характерните черти на единиците. Сега е време звездните хора да се вселят във физическите. Така те могат да увеличат съзнателността на физическото ниво, докато онези на духовното ниво оценяват и увеличават своята съзнателност в този аспект. Затова може да се каже, че местните или “отбора домакин” по отношение на индивидуалните използвани тела са в пасивна, а посетителите – в активна позиция.

Д: Значи те нe cu отивит, а просто преминават в изчаквателна позиция?

Ф: Точно така, те преминават в духовния резерв на Земята.

Д: Завръщането във физическо тяло не представлява ли в известен смисъл отстъпление?

Ф: Различно е. Това е ново и много стойностно преживяване. Тук няма малоценност. Това е само ново приспособяване към нова среда.

Д: Смлтах, че това може би е завръщане към мкого ограничено физическо съществуване.

Ф: Преживяването нямаше да бъде предприето, ако няма израстване. Така че в това отношение всяка трудност или изпитание е част от опита или израстването. Нека ти дам един пример. Разположил си се удобно в колата си през един горещ и задушен ден и си включил климатика или може би вали. Изведнъж се натъкваш на непознат, който е спукал ryма. Можеш да спреш, да излезеш от удобната среда, да запретнеш ръкави и да смениш гумата на непознатия, който може би не е в състояние да го направи сам. Така ти приемаш една по-примитивна среда от онази, която си напуснал току-що. Важното обаче е целта. Помощта, която оказваш на непоэнатия, издига не само твоя собствен статус, но и неговия. Така че двамата бихте могли да продължите своето пътуване. С други думи Земята в момента е със спукана ryма и гaлактиката полага усилия да я смени. Скоро Земята ще поеме по собствения си път, подобно на онези, които са й помогнали. Тези концепции може би са твърде напредничави. Аналогиите и иносказанията са полезни инетрументи, които ще ви помогнат да ги разберете. Затова ако искате да правя аналогии, просто кажете.

Д: Това ще ми е от голяма полза, защото главата ми не побира някои от тези неща. Спомена, че в момента се полагат галактически усилия, за да се помогне на Земята. Означава ли това, че има u други планети, и други хора, които също вземат участие в това?

Ф: Разбира се. Не само нашата планета участва в това. Това е галактически стремеж. Съседите на Земята идват на помощ. Приятелите на Земята са наистина много. Всички съседи на Земята знаят какво става тук. Помощта е абсолютно доброволна. Между планетите съществува комуникация за онова, което се случва в различните части на галактиката. В комуникацията се включват и тези сьбития.

Д: Можеш ли да обясниш какво имаш предвид?

Ф: Ако желаеш можеш да излолзваш аналогията на късовълновото радио, което може да се настройва на вълните на други държави, за да се получат новини за онова, което произтича там.

Д: Иэползва ли се при тази комуникация някакъв тип машина, като например радио?

Ф: Има машини, които могат да правят това. На духовно ниво обаче, индивидът трябва единствено да се настрои.

Д: Земята не е включена в тази верига, нали?

Ф: Включена е. На това земно ниво обаче няма техника с такава настройка. Възможно е да се създадат такива апарати. Мнозина тук ще получат тези знания, но все още не е настьпил подходящият момент.

Д: Това същата техника ли е, която изпплзва гама-лъчи вместо радиовълни.

Ф: Да, гама лъчите или космическите лъчи са средството за тези предавания. Може да се каже, че това са “радиовълните”.

Д: Да, ти вече ми каза, че нашите учени търсят в погрешна посока, когато се опитват да създадат връзка.

Ф: Посоката е правилна, но те тьрсят на погрешно равнище. Те тьрсят в много по-нисък край на спектьра от истинския. Този обект (Фил) би искал да направи интересен коментар, докато наблюдава Трите кули. На вашата планета има кула с идентичен дизайн и това е монументът на Джордж Вашингтон. Подобно на кулите, той функционира като предавател. Именно затова сградите във Вашингтон не са по-високи от тази кула. Така тя може да бъде видяна, а чреэ визуалния контакт тя осъществява комуникация с индивидите във Вашиигтон. (Това определено ме изненада.) Методът на комуникация е следният: Съзнателно или подсъзнателно, както при периферното зрение, кулата се вижда и връзката се осъществява. Така енергията на личността се… с колебание иэползвам термините “предава” или “приема” от монумента. За да си представиш по-реално нещата, ще кажа, че тази кула общува с енергията на личността. Тя препраща енергиите от върха и така онези, които имат настройката на кулата са наясно с настроението в страната. Като столица Вашингтон е наясно със ситуацията в страната, точно както съзнанието или мозъка е наясно със състоянието на другите части на тялото. Така столицата е мозъкът на страната и винаrи има достьп до информация за нейното сьстоянне. Тази информация се разпраща и може да се получи и от разстояние.

Д: Кой поема meзu вибрации или каквото представлява това?

Ф: Вашите братя във Вселената четат тезни послания. Това е универсалният предавател на тази планета или един от тях за да бъда точен. Защото пирамидите имат различна природа, но също са предаватели.

Д: От значение ли е фактът, че и двата предавателя, монументът и пирамидите, са изградени от камък?

Ф; Да. Камъкът е… Трудно ми е да намеря правилната терминология, но той е подходящ за канализиране на енергиите, присъщи на таэи планета. Например той не би бил подходящ за енергии, които не са присъщи на тази ппанета. Интересно е да се отбележи, че върхът на монумента във Вашингтои всъщност е мaлка пирамида.

Д: От значение ли е формата, върхът и четирите събиращи се страни?

Ф: Да. Има фокусиращ ефект, който се постига чрез вариране в пропорциите на страните една спрямо друга. По този начин се реализира фокусът, точно както лещите или призмата насочват извън едната си страна енергията, поета от другата.

Д: Съзнавали ли са строителите на монумента на Вашингтон този факт, когато са го изграждали?

Ф: Не на съзнателно ниво, защото таэи енергия е била канализирана в тях.

Д: Искаш да кажеш, че плановете за изграждане на монумента са 6или получени от стрoителя подсъзнателно? Toй нe е имал представа какво всъщност изгражда?

Ф: Точко така, защото в неговите възприятия това е било произведение на изкуството. В съзнанието си той е видял формата на онова, което е искал да построи, и после се е заел да го конструира така, че да отразява представите му. А можеш да си представиш откъде е дошла тази представа. (Аха!) Ето как действа контактьт. Един образ може да бъде внесен в нечие съзнание и тогава личността го вижда или възприема като своя собствена представа или въображение. Често наистина става дума единствено за въображение. В други случаи, като например този, когато изходът вече е бил решен и подреден, личността се изполэва като канал за постигане на желания резултат.

Д: Значи nостраяваието на монумента е било nредопределено. Никое човешко същегсво не би могло да го спре. Това ли имаш прсдвид?

Ф: Това не е вярно, защото както е видно от вашата история, случвали са се много неща, които са спирали или забавяли прогреса. Винаги съществува свободна воля. В тоэи случай обаче не е имало опит за блокиране на това начинание, эатова то е било эавършено.

Тази идея беше интргигуваща, но тя ме остави с неприятиото чувство, че ни шпнонират или наглеждат. Запитах дали и други кули като Айфеловата също са предаватели.

Ф: Тя до известна степен също е предавател. Природата й обаче е различна. Конструкцията й не позволява предаванията на големи разстояння.

Д: Ами Русия и другиrпе страни: имат лu те подобни прсдаватели?

Ф: Не и така ефикасни. Те не действат по сьщия начин като монументьт във Вашингтон. Той е световен предавател. Защото вашата страна е наясно със ситуацията във всяка друга, нали?

Д: Да, така си мислим. Надяваме се, че е така.

Ф: Нямам предвнд толкова разузнавателна дейност, колкото за условия като времето или общественото положение, като гладуване, терор, любов, сьчувствие и добри чувства. Предава се една цялостна картина на положението по света. Ако светьт се превърне в универсална планета на любов и съпричастие, ще бъде изпратен напълно различен сигнал. Така чреэ предавателя вселенскитс ви братя могат да наблюдават развоя на събитията на вашата планета. При покушението срещу вашия президент Кенеди сигналът беше изпратен и приет на различни планети. Това е само пример. Това беше важно эа цялата ни Вселена не толкова по лични причини, а по-скоро защото говореше зле за състоянието на вашата планета. Затова ние ви наблюдавахме със съчувствие и натежали сърца.

Д: Значи това е система за наблюдение, чрез която регистрират какво се случва на Земята?

Ф: Точно така.

По онова време извършвах проучвания върху ядрената експлозия в Хирошима за книгата, която пишех -“Една душа си спомня Хирошима”. Питах се дали е било изпратено съобщение за това ужасяващо събитие и как е било погледнато то.

Ф: То не само беше погледнато, беше почувствано. Атомните експлозии нарушават енергийните канали. Ако искаш си представи внезапното хвърляне на скала в течащ поток, което спира потока и променя пътя му. Това е една rpy6a аналоrия. Обекrьт (Фил) иска да каже, че скалата просто прекъсва потока и в този смисъл той временно е отклонен и блокиран. Тази аналогия демонстрира ефекта на атомния взрив и неrовото действие на нива, които излизат извън физичното. Цялата Вселена усеща тези събития. Енергийните потоци на Слънцето са в баланс и съществува хармония. Ядрените вэривове са точки на дисхармоння, които отекват и изпращат вибрации през вселенската енергия като далечен звън. Те се усещат из цялата локална вселена и в по-малка степен в по-далечните вселени, эащото с разстоянието ефектът намалява. Тези неща се знаят от всички по комуникационните всриги във вселените. Действнето им не е ограничено от планета до планета, планети и галактики и вселени, но и от вселена до вселена. Има няколко равнища на комуникации и те действат на всички тях.

Д: Каза “комуникации между вселените”? За мен тази идея е нова. Виниги съм мислила за една вселена. Би ли ми обяснил, ако обичаш?

Ф: Има много вселени. Много, много вселени. Ние се намираме в една конкретна вселена и тя е просто една от многото. Има много, много различни вселени. Те са във физическото пространство. Изисква се много обширно въображение, за да възприемеш разстоянията, за които става дума. Те са политически… Политически не е точният термин, но тук той може да бъде разбран, Във всяка вселена има правителствени равнища, които управляват индивидуалните и колективните вселени.

Д: Еквивалента на онова, което хората наричат Бог ли имаш предвид?

Ф: Бог, концепцията за Бога обединява всички, всичко. Ние сме Бог. Колективно ние представляваме Бог. Ние сме индивидуални късчета от Бог. Бог не е един, Бог е всички.

Д: Щом има много вселени, има ли всяка свой собствен Бог?

Ф: Всички вселени взети заедно изграждат Бог. Всяка вселена притежава съзнанието на Бог, въпреки че тази съзнателност е различна в различните вселени, както и в раэличните части на една и съща вселена. Концепцията за Бог е различна. Неговата същност остава непроменена във всички вселени, във всички сътворения. Бог е, а индивидуално всеки от нас е част от Бог. Но всички ние эаедно, взети в своята цялост, сме Боr.

Д: Това ли е силата, която е сътворила всичко?

Ф: Точно така. Това е просто проявление на Бог.

Д: Знаеш ли нещо за сътворението на района, в който живеем нue?

Ф: Вселената, в която живеем сега, е все още млада. На създаването й се приписва стремителност, по-голяма от обикновената. Говоря за стремителност в чисто физичния смисъл на думата, засягаща еволюцията на природно равнище. Вселените се формират по много различни начини. Тази е създадена по един от тях. За да разберем различните начини е необходимо проучване в много различни области, включващи астрономия, астрология, геология и много други науки.

Д: Съществува теорията за “големия взрив. Сnоред нея нашата вселена се е образувала за един-единствен миг при експлозия. Съответства ли това на действителността?

Ф: Грубо казано, да. Това извключва просто големия взрив, защото нещо е сьществувало и преди него. Взривът е бил само част от големия процес на сътворението. Той е бил само един от аспектитс на непрекъснатата еволюция на вселените. Теорията за осцилиращата вселена е най-точна от теориите, предложени на таэи планета.

Д: Как ге избира методът, по който да бъде създадена вселсната?

Ф: Понякога той се предопределя от спедифичната цел. Знанията за това как, защо и кога са далеч от всяка концепция, която бихме могли да обсъждаме на това ниво. Но има нива на съэиание, които боравят с теэи реалности доста лесно.

Д: Kакво ще кажеш за нас като индивидуални души? Имаш ли някаква информация за нашето сътврение.

Ф: Можеш ли да иэясниш какъв е аспектьт на твоя въпрос? За кои аспекти на сътвореиието ме питаш?

Д: Ами, ние като индивиди. Мисля, че ние сме индивидуални души. Ти каза, че вгички сме част от Бог, но имаш ли информация за това как сме започнали да саществуваме като индивидуални души?

Ф: Просто ни е била дадена персонализация, ние сме само частици от Бог на които той е дал персонализация.

Д: Защо сме се отделили от Бог, ако терминът е точен?

Ф: Това е било част от цялостния план. Великият, божествен план, който единствено Самият Бог познава в пълнота. Много знаят малки детайли, но никой освен Самият Той не го познава в неговата эавършеност. Обединението на всяко поэнание е Бог или концепцията за Бог. Когато личността съзнава това и се открива за него, тя има достьп до неограничено познание. Това познание просто съществува. Онези от вас в тази стая, които биха искали да се открият за него, биха могли да приемат същото това поэнание по всяко време.

Д: Наподобява ли това връзката. осъществявана чрез подсъзнанието?

Ф: Да, чрез човешкия разум. Познанието просто сьществува навсякъде и по всяко време. Не е точно да се каже, че информацията се съхранява тyк на планетата на Трите кули. Аз просто приемам информацията от тази точка. Това е моята родна планета, където се изявява моята енергия. Енергията на информацията е вселенска и може да бъде приета също толкова лесно тук, на тази планета, от онеэи, които са готови и открити по всяко време и на всяко място. Тя е предоставена на всичко сътворено.

Д: Преминали ли са твоята планета и другите планети през серия от еволюционни стъпала, подобно на нашата?

Ф: Не, не по същия начин. Не с толкова много… сътресения, така да се каже. Еволюцията беше по-лесна. Не лесна, но по-лесна.

Д: Изглежда на вашата планета не е имало толкова много предизвикителства. Сякаш това е било съвършеният свят.

Ф: Съвсем не. Предизвикателствата може би не са били същите, но тс все пак са 6или предизвикателства. Просто нс са били същите като тук. Съвършени светове на практика не съществуват. На развиващите се нива има съвършени светове, но те не са еволюционни. Идеята, на която са изградсни еволюционнитс светове, е постигането на съвършенството. Щом веднъж то бъде достигнато, вече няма нуждя от еволюция.

Д: Това ли е една от nрuчините, погради които cu реишил да дойдеш тук? 3aщomo при со6ствената ти еволюция не ca били налице същите обстоятелства?

Ф: Това е нещо, което не исках да изживея, но то ми беше от полза.

Д: При прсбиваването си на онаэи планета ти си бил чиста енергия. Това може би обяснява защо си по-открит къмм тази информация, от онези, които са обременени с тела.

Ф: Точно така. Раждането притъпява сетивата. Това обаче може да бъде преодоляно с практика, упражнения и вяра. Има съвети, например, вселенският съвет които са на разположение за справки и въпроси. Съществуват мнозина на другите планети, които 6ихa искали да изживеят прераждане на Земята, но не могат поради други ангажименти. Затова мнозина на другите планети косвено изживяват нашите эемни преживявания от разстоянне. Тези връзки се събират и разпределят, за да могат и други да имат полза от тях. Може да се каже, чс ние сме актьори във филм.

Д: Искаш да кажеш, чс ни наблюдават?

Ф: Нещо повече, те съпрсживяват. Така ние изживяваме нещата не единствено эаради самите нас, но и заради доброто на Вселсната.

Д: Защо са толкова загрижени за нас ?

Ф: Загрижени не е толкова точно, колкото эаинтересовани. Много от онези, които биха искали да са тук, не са в състояние да го направят и затова възможността за наблюдаване и съпреживяване се популяризира. Това е голямо начинание за Земята и за таэи вселена, велика схема в плана на Бог. Това е само един от аспектите на цялата схема, но въпреки това той не трябва да бъде подценяван. Много други планети наблюдават с голям интерес онова, което се случва тук.

Д: И затова изпращат тук тези други енергии (единици), за да помагат?

Ф: Да, това е напълно доброволно усилие в помощ на ближен, който се препъва.

Д: Как bиха могли да ни помогнат съществата, които идват тук? Можеш ли да бъдеш nо-конкретен?

Ф: Усилията са едва доловими. Ние не идваме тук, за да почукаме по главите на хората и да кажем “Така трябва да постьпите!”, защото това не би било от полза за никого. То би ви изплашило и не би постигнало целта си. Причината за раждането е да съществува пример за подражание сред самото население и да се работи сред самото население, за да бъде ефектьт едва доловим, но съвсем завършен. Има такива, които не искат да помогнат и се придържат към старите порядки. Но изборът е изцяло техен.

Д: Спомена, че те знаят какво става на Земята. Какво става на Земята? Защо са толкова загрижени? Можеш ли да ми обясниш?

Ф: Расата се намира на кръстопътя или вододела между унищожението и еволюцията. В този момент човешката раса лесно би могла да се самоунищожи, ако не й се помогне. Това е и причината, за да се втурнем на помощ за спасяването на една цивилизация. Ако вашият съсед се кани да извърши самоубийство, няма ли да се втурнете да му помогнете? Ако въобще сте в състояние да го направите, ще опитате всичко възможно, защото знаете, че това не трябва да се случва. Земята е на ръба на самоубийството или поне се бе запътила натам преди изпращането на помощта. Така че в момента се наблюдава стабилизация на състоя нието й.

Д: Мислиш ли, че са в състояние да помогнат на Земята? Човешките същества са толкова твърдоглави.

Ф: Ние също! (Смях сред групата.)

Д: Но ако Земята е толкова глупава, че да се самоунищожИ, това ще засегне ли остаНалите?

Ф: Другите еволюции ще продължат. Така че в това отношение ефект няма да има. Невъзможно е обаче да стоим отстраНи и да гледаме, когато знаем, че можем да направим нещо. Собственото ни морално чувство повелява поне да се опитаме да помогнем независимо дали ще постигпем успех, или не.

Д: Случвало ли се е нещо подобно и преди? Имам предвид изчезването на Атлантида в древността.

Ф: Това беше различно. По времето на Атлантида не съществуваше опасност от унищожение. Имаше… да речем “дискомфорт” тук, на Земята, но положението не беше така критично, както е в момента. В момента сме на ръба на унищожението, пълното унищожение на човешката раса, на разрушаването на тази планета, на буквалното убийство на планетата и живота на нея. Случаят с Атлантида не беше такъв и затова по онова време нямаше нужда от вмешателство. Можеш ли да предположиш каква щеше да бъде съдбата ви, ако не беше изпратена помощ? С други думи, имаш ли представа какво щеше да се случи, ако не ви бяхме помогнали?

Д: Всъщност не. (Групата също се съгласи с мен.) Ще ни кажеш ли?

Ф: Тази цивилизация беше поела по пътя на пълното унищожение чрез ядрена война. Всеобхватна, тотална ядрена война. Технологията се разпространяваше и все още се разпространява дори до малките, развиващи се страни. Не е нужно особено голямо въображение, за да си представим какво би се случило, ако една страна или дори един човек в една страна започне войната.

Въпреки че цялата тази перспектива беше ужасяваща, реших да теоретизирам. “Добре, но каква ще е всъщност разликата, ако свеrьт бъде унищожен? Няма ли просто отново да се превърнем в духове?”

Ф: Не е дошло времето този свят да бъде унищожен. То ще настьпи, но не сега. Много знания, много добро, много помощ могат да дойдат от тази планета преди това.

Д: Значи в определен момент тя ще бъде унищожсна?

Ф: Разбира се. Но това ще бъде естествено явление. Не е било предопределено планетата да бъде унищожена от своите житсли.

Д: Нима искаш да кажеш, че когато дойде краят, това ще бъде по-скоро ново сволюционно стъпало, отколкото масово унищожение?

Ф: Точно така. Когато моментьт настьпи, всички ще бъдат подготвени. Няма смисъл да се тревожите, защото този момент е далеч. Ще изминат хиляди и хиляди години напред в бъдещето. Тази планета ще бьде трамплин, от който всички ние, които сме тук, ще се пренесем на други територии. Когато полезното действие на планетата изтече, тя ще бъде унищожена в естествен експлозивен катаклизъм.

Д: Но съществува ли опасност хората да изпреварят естественото развитие на нещата?

Ф: Точно така.

Д: Каква е разликата? И в двата случая ще има експлозия, нали?

Ф: Всички умираме във физическите си тела. Когато сме в напреднала възраст, значи ни е дошло времето. Едно дванадесетгодишно дете очевидно не е готово. Понякога и това се случва вследствне на предварителни съглашения преди раждането.
Но по правило дванадесетгодишната възраст не е време за умиране. В момента Земята е все едно на дванадесет години. Не й е дошло времето! Не е това начинът, не е това времето. Земята не е съзряла. От гледна точка на цивилизацията Земята е в своята юношеска възраст. Тя дори не е достигнала зрелостта. Толкова много може да се очаква от бъдещите поколения. Когато дойде времето, тя ще е подготвена.

Д: Ако Земята има ранна гибел, това ще засегне ли другите галактики и планетарни системи?

Ф: Ядрената война причинява смущения в реда и космическата схема. Това би довело до смущения в системите по цялата Вселена. Ще трябва да се променят плановете. На вселенско ниво крайната цел ще бъде постигната, но индивидуалните цели ше трябва да бъдат променени.

Д: Има ли много планети, които изпращат индивиди на Земята по този начин и по тези причини?

Ф: Да, много са.

Д: Идват ли от тези източници някакви вредни влияния?

Ф: Не бих казал вредни влияния. Има влияния, които са по-добри. Няма такива, които идват, за да попречат на постигането на целта. Сред тези, които идват, има такива, които допринасят в по-голяма степен за постигането на целта.

Д: Откъде тогава получаваме влиянието, което ни кара да ускоряваме унищожаването на планетата? Откъде идва то?

Ф: Идва от енергията, мисловните енергии на тази планета. Те са свързани с тази планета.

Д: Значи злото произлиза от нас самите?

Ф: Злото не е точен термин. По-подходящо е да се използва терминът… подвеждане. Тези енерrии просто не са еволюирали. Те живеят на тази планета. Всички сме енергии. Ти си енергия, душата ти е енергия. Това са енергиите, за които говоря. Могат да се нарекат “души”.

Д: Тогава откъде произлизат тези негативни мисли?

Ф: Мисълта е енергия. Душата ти борави с енергия. Мисленето е боравене с енергия. Мислите са резултат от минали преживявания, средата и волята. Мислите не са обусловени, те са вторичен продукт или продукт от волеви акт. Мисълта е волеви акт.

Д: Съответства ли това на идеята, че мислите са материални?

Ф: Да. Мислите са енергия. Мислите са реални проявления.

Д: Искаш да кажеш, че когато хората мислят за лошите неща, които се случват на света, те всъщнocm ги създават?

Ф: Точно така. Мисълта за ад на Земята ще доведе до него също толкова сигурно, както ако излезеш и го изградиш с пот на чело. Може би няма да изглежда по същия начин, но със сиryрност ще се появи.

Д: Значи като мислят за тези неща (ядрената война и т. н.) и се страхуват от тях, хората създават мисловна енергия, която е достатъчно силна, за да ги причини.

Ф: Може да се каже, че приемането на възможността създава отворената врата, през която тази възможност може да премине. Ако психичните енергии се насочат към мисълта, че това е невъзможно, така и ще бъде. Затова е толкова важно да прочистим енергиите от допускането или приемането на ядрената война, защото те на свой ред създават сьщия този сценарий. Затова целим да внесем свежа енергия, която не е била заразена от тези мисловни характеристики. Енергия с нови идеи, нова надежда и нова насока — звездните хора.

Д: Да. Тези нови енергии, които идват от други светове, няма да носят в себе си насаждания в продължение на много, много животи деструктивен начин на мислене.

Ф: Точно така. Това е преливане на нова кръв, добра кръв. Тя ще пречисти енергиите, ще даде нова енергия, нов поглед върху нещата. Тя ще покаже как да се прочисти енергията на онези земни души, на които това не е било показвано никога. Защото ако оставим нещата на собственото им развитие, накрая всички ще започнат да излъчват отрицателна енергия и резултаrьт ще е крайното унищожение.

Д: (Зазорява се.) О! Значи това е причината. Има смисъл.

Ф: Научете своите уроци и ги прилагайте във всекидневието си. Бъдете пример за подражание и така ще се превърнете в посланици, точно както съществата от другите планети.

Д: Мисля, че един от проблемиите е, че земните хopa са били научсни да се cmpaхуват от иэвънземните. Те xpaняm nредставата, че всичко извънземно или чуждо трябва да е лошо.

Ф: Това се дължи на въображение, несигурност и незнание. Хората винаги се страхуват от онова, което не раэбират.

Хрумна ми, чс в никой от миналите си животи (или отпечаrьци), разказани от Фил, той не бе проявил жестокост или наранил околните. Той винаги беше потърпевш от жестокост или жертва на негативизъм. Може би това беше причината. Той не беше програмиран да разбира този тип мислене. Това очевидно важеше и за останалите енергии на звездните хора, изпратени като приток на свежа кръв. Това би могло да обясни много неща — антивоенните протести, антиядрените движения, обявяването против жестокост. Миролюбивата природа е била програмирана в тях още преди да навлязат в света.

Звездните семена

Удивителен е начинът, по който стигам до тези разкази, често пъти благодарение единствено на случайни забележки. Не е трудно да се разпали любопитството ми и когато се захвана за нещо каэано и се задълбоча в него, често отварям вратата към ново nриключение в неизвестното. Щом вратата се отвори, nътят често може да ни отведе по странни и чудни улички. Такава беше случайносrга, която доведе до откриването на засяването на нашата планета Земя от хора от други светове. Ще оставя читателя да изживее nриключението като мен, да премине от напълно чуждата идея към завладяващи територии. Въпреки че концепцията е странна, под нея ромоли тихият поток на истината. Това вероятно, навярно, може би е истинската история за нашето начало. Не твърдя това със сиryрност, но поне го прочетете с открити умове и допуснете слабата възможност в тази версия да има nовече истина, отколкото сме могли да си представим и в най-бурните си мечти и фантазии.

Това се случи по време на сеанс, в който Фил говореше от нивото на Трите кули, откъдето се предnолагаше, че има достьп до всички знания за историята на Земята. Този достьп се осъществяваше от тази точка чрез комуникационната система, за която той вече бе споменал. Тъй като това беше родната му nланета, той беше в хармония с нейната енергия и това му даваше възможност да открие архивите. Изследвахме и се опитвахме да открием отговорите на големите загадки на Земята и той спомена расите от Атлантида. Внезапно се сетих за един въпрос, който често си бях эадавала. Често съм се питала откъде произхождат различните раси, тези, които наричаме черни, жълти, червени и бели. Всички те са толкова различни. Какъв е техният произход?

Ф: Кожната пигментация и физическите характеристики, които описваш като раси, са реэултат на еволюционен процес. В онези ранни години, когато пътуванията не били така лесно постижими, един човешки род населявал една територия от поколение на поколение. Така външният им вид отразявал средата, в която живеели. Така се появили расите. На Земята били познати няколко раси. Онези, които имали зелена и синя кожа, изчезнали, както бихте се изразили на 3емята. Зеленокожите били обитатели на джунглата, населявали горите н зелените площи и така придобили эелена кожа.

Определено не бях очаквала такъв отговор.

Д: Искаш да кажеш, че те подобно ни хамелеони са се приспособлвали към зиобикалящата гu среда?

Ф: Не, те били эелени по рождение и останали такива. Същото важало и за синята кожа – тя била синя по рождение. Това се дължало на генетична мутация. Съществували и виолетова и морава раса хора. В определени моменти тези цветове могат да се наблюдават и у всеки един от нас днес, Хората могат да станат “зелени от завист”, “сини от студ” или “морави от гняв”. Не случайно тези цветове се свързват с тена на кожата.

Д: Искаш да кажеш, че всички те са възможни за физическото оцветяване на нашите тела?

Ф: Точно така.

Д: Тези раси имали ли са и различен цвят на косата?

Ф: Зеленокожите имали тъмнокафява и къдрава по своята структура коса. Тези със синя кожа имали по-светла, почти руса права коса. Виолетовата раса имала червена, ситно накъдрена коса. Струва си да се види.

Д: Да, днес виждаме наистина различни цветове. Има ли такава възможност тези раси да се проявят в наши дни при така наречения „атавизъм” (Атавизъм – биол. Проява на npuзнаци у човек, животно или растение, които са 6uлu свойствени на по-далечни прадеди. – Бел. прев. ) в генетиката?

Ф: От време на време може да се види вроден недъг под формата на мораво или виолетово петно. Това е спомен от онези времена. Ако искаш си представи човек, на който цялото тяло е покрито с такъв пигмент и ще добиеш представа за виолетовата раса.

Д: Така ми е много nо-лесно да си представя нещата. Виждала съм тези така наречени “белези по рождение”.

Ф: Да, те са малък спомен за отминали времена в човешката история.

Д: В процеса на кръстосване ли са изчезнали тези цветове?

Ф: В историята на планетата те не са оцелели.,. Това е всичко. Не са били така агресивни, както останалите. Имали са по-нежна и по-духовна природа, а не агресивна и физическа.

Д: Това е била причината за тяхното… унищожение, ►така да ce каже?

Ф: За тяхното… не толкова унищожение, колкото изчезване. Не е точно да се каже унищожение. Думата не внушава правилния смисъл.

Д: Значи останалите раси, които съществуват днес, са тези, които са оцелели? Жълтата и червената, черната и бялата, кавказката.

Ф: И кафявата.

Д: Знаеш ли на кой континент са се развили първоначално расите?

Ф: Били са засети в района на река Нил. Условията там били подходящи. Тогава животьт бил засят и подтикнат да се развива. Това били първоначалните форми на живот – клетките, клетьчните форми на живот, които се развили и израснали до по-сложни форми.

Д: Еволюирали са до всички животински и човешки форми?

Ф: Да, точно така.

Д: Можем ли тогава да считаме, че родното място на живота на Земята e и родно място на човешката раса?

Ф: Описаният район не е бил единствен. Не може една конкретна територия да бъде определена като първоначална. Има няколко места по планетатa, които били засети едновременно.

Д: Можеш ли да обясниш това малко по-добре? Когато казваш ‘засети’, това напомня за градинарство.

Ф: Съвсем точно си схванала идеята.

Д: Не разбирим. Семенaтa трябва да идват отнякъде.

Ф: Точно така. Откъде би се родил живоrьт, ако няма първоначалсн живот? Той би трябвало да произлиза отнякъде.

Д: Ами, учените и теолозитс имат много теории за нсговото начало. Нима искаш да ка- жеш, че в началото нe e имало клетки или нещо nодобно? Нс с имало треви, растения, нищо – всичко е започнало със засяването?

Ф: Точно така. Момснтът, в който средата е станала благоприятна за живот, е 6ил първоначалният момент, в който Земята е получила своята харта на живота. За да бъде даден живот на тази планета, е било нужно извършването на доста работа. Това събитие е било надлежно записано и регистрирано в аналите на вселенската история. Нищо не е случайно.

Д: Какво имаш предвид под “харта на живота”?

Ф: Земята е придобила права на жива планета, планета, която може да поддържа живот. Има разлика между планета, на която въобще няма живот и планета, която носи живот. Това е крачка в еволюционния процес на планетата.

Д: Кой решава кога е време да се направят тези неща?

Ф: В духовната и физичната сфера има такива, които работят заедно, и определят точката, до която е еволюирапа планетата. След като се проучи срсдата, се опрсделя дали тя е благоприятна за поддържането на живот. И така живоrьт се дава на планетата. И забележи, казвам “ддва се”.

Д: Ами откъде произлизат клетките? Смятам, че те трябва да идват отнякъде.

Ф: Те са били донесени от други планети, които вече си били достигнали висок етап на еволюция. По времето, когато Зсмята получн своята харта на живота в местната вселена имашс много населени планети. И така клетките са били донесени от някои от тях.

Д: Да не искаш да кажеш, че са били култивирани в нещо като ла6opamоpни условия?

Ф: По скоро градински. Това е градина, в която са засети нови семена, за които са nолагани нежнн грижи.

Д: Kaк са били транспортирани те?

Ф: С космически кораби.

Д: Обяснява ли това моето усещане, че хората от космоса се грижат за нас?

Ф: Да. Ние все още сме в градинския етап и едва сега започваме да връзваме. Може да се смята, че градината е готова да дава плодове.

Д: А добри лu щe бъдат нашите плодове?

Ф: Това эависи от градината. Никой не може да й каже какви плодове да даде. На нея й се предоставя свободната възможност да израства. Няма правила, които гласят: “Тази градина трябва да даде този или онзи плод”. Историята се гради от свободния избор на Земята. Тук действа свободната воля.

Д: Значи смяташ, че ще дойде време, когато ще эаnочнем да даваме семена и сами да засяваме други nланети?

Ф: В момента се подготвяте за това. Подготовката се извършва дори докато говорим. Градината е готова да даде плод.

Мислех си за космическите ни изследвания и се запитах дали той имаше предвид това. Дапи щяхме да се опитаме да създадем живот на друга планета в нашата Слънчева система.

Д: Да не искаш ди кажеш, че на Земята има хора, които експериментират с това?

Ф; Това се иэвършва както на физическо, така и на духовно ниво. По-голямата част от тази дейност обаче не е видима на Земята.

Д: Много хора биха взели активко отношение по този въпрос. Кой го върши — НАСА, различни vчени?

Ф: Говорим и за духовно засяване. То може да означава и даването на знания, просветляването на планетата, а не непременно физически транспорт. Просветляването на индивидите е част от целия този процес.

Д: Но мислиш ли, че има учени, които разработват възможността за засяване на други планети във физическия смисъл на думата?

Ф: Има такива, които хранят идеята за колонизиране на други планети. В момента има и такива които действително планират и проектират подобно начинание. Тс нс са повече, нито по-малко эначими от когото и да било в тази стая. Делото на всеки е еднакво важно.

Д: Знаеш ли дали имат прсдвид определена планета, върху която биха искали да изпроб- ват това?

Ф: Поради състоянисто на технологиите и наличните планети, в момента се разглеждат две от тяк. Едната е Луната, която формално погледнато не е планета, но cе нма прсдвид за населяване. Сериозно се гледа u нa колонизациятa на Марс, поради техническите ограничения пред човешките технологии на този етап. В момента това са единствените два възможни избора.

Д: Предполагам, чс засдно с колонизацията ще трябва да се извърши и засяване, за да се осигури храна за живота. Това ли имаш npeдвид? Или засяване, което ще бъде началото на живота такъв, какъвто го познаваме?

Ф: Това са първите стъпки, коисто едно дете би направило в своя път към зрелостта. Това са първиге напразни или неуверени сгъпки, които не трябва да се смятат за началото на пътуването. защото още не е изминато никакво разстояние.

Д. Това ще се случи един ден, точно както ce e случило и на нашата планета?

Ф: Точно така.

Д: Какво ще кажеш за Венера? Доколкото знам, тя е също толкова близо, колкото и Марс.

Ф: Когато развитието на технологията достигне необходимото равнищс, тези планети въобще няма да сс разглеждат, защото ще е възможно пътуването до други галактики, където има много по-гостоприемни планети от тези в Слънчевата система.

Д: Каза, че Луната не е планета. Това е вярно. Какво знаеш за Луната?

Ф: Защо питаш?

Д: Винаги са били задавани въпроси за нейния nроизход.

Ф: Луната е изтръгната от Земята при сблъсък с лутаща се звезда. Това се е случило по време на течния етап от земната еволюция и е било причинено от гравитацията на преминаващата звезда.

Д: Имало ли е някога живот на Луната?

Ф: Не, защото там иикога не е имaло атмосфера. Материалът, от който тя е била съставена по времето, когато се е отделила от Земята, никога не е бил благоприятен за живот. Това обаче не означава, че не е била посещавана от живи същества, за което свидетелстват и човешките постижения.

д: Чувала съм също, че може би в някакъв момент извънземните са имали бази там.

Ф: Вярно е, че са били там. Не са имали бази, но са я посещавали. Може да се каже, че това е бил удобен район за отдих.

Д: Има хopa, които твърдят, че чрез телескопи виждат на Луната обекти, които сякаш са направени от човека. Знаеш ли нещо за това?

Ф: Твърденията са само твърдения. С изключение на предметите, оставени от космииеските програми на тази страна, няма физически доказателства эа предишни посещення. И тоаа не е съвпадение, защото всички следи са били внимателно отетра- нени, за да не издават присъствието на nредишни посетители. Защото ако се открият отпадъци от гости от други планети, това би било травматизиращо откритие за Земята.

Д: Значи онова, което хората твърдят, че виждат, са само естествени явления или npuродни сmpуктури?

Ф: Точно така.

Д: Има ли извьнземни, които днес използват Луната по този начин?

Ф: Все още има редки посещения, но не повече от преди и не по различен начин.

Д: Мислиш ли, че 3емята в един момент ще колонизира Луната и ще изгради база там?

Ф: Товз е възможно, твърде възможно.

Сеансът откри ннтересна насока за размнсъл. Нашите учени са стигнали толкова дanеч в космическите иэследвания, че предполагам не би трябвало да се изненадваме, ако обмислят възможността за сьздаване на живот на пуста планета. Когато и ако това се случи, някъде в неясното бъдеще, новопояаилнте се същества ще ни считат за свой Бог, свой Създател. 3ащо тогава ни е така чужда идеята, че това може вече да се е случвало тук на Земята в някакъв момент на далсчното минало? Смятах, че цялата тази концепция e интересна, но nо онова време не разбирах в пълна степен значимосттa на това, което ми разказваше Фил. Това беше простo oщe една тема, която ми 6eшe изпратена чрез Трите кулн, Не смятах да я иэследвам по-задълбочено, но силите (или както бихте ги нарекли), които насочваха предаването на информацията, имаха други планове. Те мислеха, че е време и цялата история да излезе на бял свят.

Изследователите

През следващите няколко седмици се завръщахме многократно към Трите кули, задавах въпроси за необикновени места на Земята и позволявах на участниците в груповите сеанси сами да задават въпрос. Такъв беше и този сеанс, на който присъстваха много хора, които никога не са били свидетели на подобно явление. Те бяха чули за онова, което се случваше, от приятели и бяха дошли от любопитство. Всички очак­вахме въпроси за различните земни загадки, които винаги са ни интригували. Бях убедена, че някои от наблюдателите също така бяха приготвили и въпроси. Но силите, които ни насочваха, не възнамеряваха сеансът тази вечер да се движи в очаквана посока. Бяха планирали нещо друго. Този път, кога асансьорът спря, не се оказахме на планетата на Трите кули. Вместо това Фил каза, че вижда дървета.
Ф: Отдясно има сребрист кораб, който очаква тримата от екипажа да се завърнат от гората.
Нима Фил бе избрал да изследва някой минал живот? Това обикновено не се случваше по време на груповите сеанси. Той бе изпаднал в транс и очакваше да отговаря на въпроси. Онова, което виждаше, не приличаше на сцената с изгубената експедиция. Пла­нетата, на която се намираше, беше пуста. Очевидно силите, които контролираха това явление ни насочва­ха към място, на което смятаха, че трябва да отидем, независимо от желанията на хората в стаята. Нямах друг избор, освен да следвам тези насоки. Поисках описание на космическия кораб.
Ф: Той е сребрист и овален. В напречен разрез е кръгъл и е издигнат на четири крака с рампа или врата, които се отварят откъм дъното.
Д: Много ли е голям?
Ф: Около десет метра в диаметър.
Д: Това звучи като доста голямо.
Ф: Не е толкова голям, защото корабът майка, от който е дошъл, е много по-голям. Това е разузна­вателен или експедиционен кораб и се използва само за полети на къси разстояния.
Д: Каза, че виждаш дървета. Как изглежда пейзажът?
Ф: Пейзажът е земен. Това е период, през който планетата Земи е била посетена от този индивид (Фил) в друг отрязък от неговата история.
Следователно той гледаше един от истинските си минали животи, а не отпечатък.
Д: Каза, че има трима души, които вървят към кораба?
Ф: В момента те са в гората. Те вземат проби от почвата и растителността, защото на планетата й предстои скоро да получи своята харта на живота. Преди планетата да бъде засята, трябва да бъдат извършени проучвания, които да определят пригод­ността на условията. Те трябва да бъдат благоприятни за поддържане и развитие на живот. Целта на експедицията е да се опита да определи дали към този момент условията са подходящи за живот.
Д: Има нещо, което ме обърква. Ако там има дървета, това е форма на живот, нали?
Ф:Точно така. Говорим за човешки или животински живот, чието поддържане изисква различни параметри. Това е времето на минералните ирастителните кралства, които предхождат живо­тинските на тази планета. Има единствено растителност.
Д: Каза, че ще вземат пробите и след това ще ги отнесат някъде. Кой ще вземерешение по въпроса?
Ф: Пробите се събират и изпращат към централната свръхвселена и там се разглеждат и анализират. В този момент трябва да бъде извършено адаптационно проучване, което да определи пригодността на планетата за поддържане на животински форми на живот.
Д: Къде е това централно място?
Ф:Това е Хавана (фонетичното звучене), централната вселена или свръхвселената. (Питам се дали приликата с нашата дума “рай”1 е преднамерена?) Това е изходната точка, към която може бъде отнесено всяко сътворение. Защото в тази вселена се помещава Той, който е най-възвишеният властелин на всяко сътворение – Хосана или Бог, както го наричате на тази планета. Това е централната точка на всяко сътворение, от която произтича целостта на сътворението.
Д: Значи вашата цивилизация признава Бог?
Ф: Всички цивилизации признават Бог. Онези, които са напреднали, признават един и същи Бог, защото Той е един и Той е всичко. Той се признава под различни наименования и концепции, но Не­говата същност се признава от всички, защото Той е и ние Го съзнаваме.
Д: Бил ли си някога на това място?
Ф: Няма да отговоря на този въпрос, защото посоката, в която ще поемат въпросите, няма да е подходяща. На този етап не можем да говорим за това.
Той очевидно усети, че ще поискам описание на мястото, а след това и на самия Бог. Уверих го, че никога не бих го накарала да прави нещо, което не желае. В експериментите с регресии и хипнотичен транс често има ситуации като тази, при които обектътне може да говори за определени неща. Когато товасе случи, пробивът е труден, ако не и невъзможен. Обикновено уважавам тяхното решение, защото те са по-наясно със ситуацията от мен.
Д: Само бях любопитна.
Ф: Това е разбираемо, защото ние също сме лю­бопитни. Така че копаем в гората и изпращаме проби, за да задоволим своето любопитство. За­щото тази черта не е присъща само на човека, както може би си мислят някои.
Д: Помислих си, че ако Той се помещава на определено място, значи е по-скоро физическа единица. Това породи моето любопитство.
Ф: Той не е единица. Той е. И това е всичко, което може да бъде казано на това ниво на разбиране. Но съществува обител. Залата на Бога, откъдето Той извира, и в която заема централно място.
Д: Стори ми се странно, че Той има обител.
Ф: Това е само интерпретация, която сте в състо­яние да разберете на вашето ниво. Защото ако ви предоставим информация на по-високо ниво, ня­ма да разберете нищо. Затова трябва да сведем информацията до това ниво, на което можете да я разберете.
Д: Добре. Но с други думи Той има централна точка, където може да бъде осъществен контакт с него. А вашият кораб един от многото, които носят такива неща ли е?
Ф: Има флота от кораби от това конкретно поде­ление. Защото корабите са част от експедиционна сила, чиято работа е точно такава: да пътува до онези планети, които чакат на опашката за преда­ването на живота или са получили статут “плане­ти за живот”. Защото има правила и норми, които трябва да бъдат следвани и това е част от тях.
Д: Но вие нямате нищо общо с вземането на решенията.
Ф: Точно така, защото събирането на данни е една миниатюрна частица от цялата картина. Това им е работата и нищо повече.
Д: Можеш ли да ми опишеш как изглежда екипажа, докато излиза от гората?
Ф: Не бихме искали да се впускаме в подробности на този етап, защото това би препрограмирало слушателите да мислят, че всички може би из­глеждат по този начин, което определено не е вярно. Защото има много раси, които според чо­вешката терминология стигат до крайности във външния си вид, във всяка насока. Затова не бихме искали да препрограмираме едно описание като представящо всички, ще ви бъде предоставена много информация, която по-късно ще опише много индивидуални форми на физическа пост­ройка. Но на този етап това не би било удачно.
Д: Преди, когато говореше за хора от други планети, ти ми ги описваше.
Ф: Точно така, но сеансите бяха закрити и доста ограничени по своя обхват. В момента обаче сре­дата не е такава и затова трябва да вземем тези предпазни мерки.
Д: Добре. Ще се подчиня на преценката ти. Можеш ли да ми разкажеш какво се случва, докато наблюдаваш сцената?
Ф: Пробите се събират, поставят се в цилиндрич­ни контейнери и се изпращат в разузнавателния кораб. Оттам се транспортират до кораба майка и след това до транслационната станция, която е в “Териториалното управление” на тази част от галактиката. После се транспортират чрез… космическите куриерски услуги, ако искате да ги наречем така, (Смях сред групата.) до централна­та вселена, където се изследват и се взема реше­ние.
Д: Значи преминават през много различни мес­та.
Ф: Вгледайте се в собственото си общество и ще видите, че същото го има в много области. Защо­то вашето общество е отражение на вселенското.
Д: Те вземат проби от почвата и растителносmmа. Ами въздухът и други подобни неща? Това не е ли също толкова важно?
Ф: Обсегът на тази мисия беше съсредочен изцяло върху почвите и растителността. Това беше цялостния обхват на мисията.
Д; Добре. А екипажът? В състояние ли са те да действат и да дишат в земната атмосфера?
Ф: Няма да отговорим на този въпрос на настоящия етап, поради вече казани причини. Бихме искали да отбележим обаче, че те могат да се движат свободно, без да срещат трудности и неудобство.
Д: Добре. Ще ми отговориш ли на тези въпроси в частен сеанс?
Ф: Това няма да ти кажем, защото… повече няма да говорим за това.
При този сеанс изглежда имаше много забранени теми. Обикновено успявах да заобиколя този тип противопоставяне, но явно тук цензурата беше строга.
Д: Всичко е наред. Можеш ли да ми кажеш как изглежда корабът майка7
Ф: Корабите майки са телата с форма на пура, които мнозина на Земята твърдят, че са виждали. Това не са единствените кораби майки, защо има още по-големи кораби, към които се прикач­ват корабите майки. Представи си един самоле­тоносач, заобиколен от изтребители, които на свой ред са прикачени и ще можеш да разбереш.
Подсъзнанието на Фил използваше опита му от флота в търсенето на аналогия.
Д: Корабът майка също ли се приземява7
Ф: Не. Корабът майка не прониква в атмосферата. В нея се изпращат разузнавателните кораби
Д: Можеш ли по някакъв начин да ми опишеш откъде идват тези кораби?
Ф: Ще ви кажем, че те идват от съзвездие, което е видимо и с невъоръжено око – Андромеда. Ще кажем също, че някои посещения, които се осъ­ществяват на тази планета в този момент са от същата звездна система.
Д: Когато казваш “в този момент“, периодът, за който разговаряме, ли имаш предвид?
Ф: Настоящето, 1984 година.
Д: Защо продължават да идват на планетата?
Ф: Те се завърнаха след дълго отсъствие. Дошло е времето тази планета да реализира своята съдба и е необходимо голямо количество информация, за да асимилираме и разберем докъде е стигнала планетата в момента по отношение на замърся­ването на въздуха, почвата, енергийните нива и т.н.
Д: Корабът, който е осъществил засяването, той от същата планета ли е дошъл?
Ф: Не, защото този детайл беше от изследовател­ска или разузнавателна мисия. Засяването беше осъществено от отделна и упълномощена за това група кораби, чиято единствена цел бе тази – да засеят планетата. Така че вече можем да кажем, че човешкият живот и много други форми на живот на тази планета са били засети преднаме­рено и са били отгледани от парниково състояние. Вече разбираш, че вашите братя все още са в небето, докато вие вървите или по-скоро пълзите по Земята. Наближава моментът, в който ще по­летите с вашите братя.
Д: Откъде идват семената?
Ф: Защо е нужно да питаш? Ако посочим едно място, ще си помислиш: “То сигурно е по-добро от другите места, иначе нямаше да ни донесат оттам.” Бихме искали да останете с широки възг­леди по този въпрос, тъй като семената са доне­сени от много места, а не от конкретно място.
Д: Просто се питах дали са дошли от планета, или са получени в лабораторни условия, така да се каже.
Ф: Прихванати са от изпитани и доказани раси, които са били определени за подходящи за тази планета. Било е необходимо да се вземат много решения. Ако бе направен друг избор, нямаше да изглеждате така, както изглеждате в момента. Ще­ше да ви е забавно да видите как бихте могли да изглеждате. (Бурен смях сред групата.)
Д: Мислех си за термина клониране, който става все по-популярен в наши дни. Затова и се чудех как сме се развили.
Ф: Няма да разговаряме за това, защото инфор­мацията, която изнасям, се контролира.
Когато обектът не желае да отговори на някой въпрос, винаги мога да сменя темата. Отговорите често могат да бъдат получени чрез смяна на терминологията.
Д: Добре. Ами животните? Кои са били засети най-напред на планетата?
Ф: Каруцата или коня, кое е първо? Има ли зна­чение?
Д: Любопитството ми е ненаситно.
Ф: Забелязахме и отговорите на някои въпроси доста ни затрудняват, защото сме получили стро­ги указания за онова, на което ни е позволено да отговаряме. А ти често достигаш границите на онова, на което може да се отговори. Ето ни отново на границата и няма да отговорим, защото не ни е позволено.
Д: Просто се питах дали животните са били тук преди идването на хората.
Ф: Хората са животни.
Д: Така е.
Ф: Ако искаш да погледнеш нещата от този ъгъл, вие сте братя на животните на тази планета точно толкова, колкото сте братя и на онези, които са в корабите и светлините в небето. Имате двойнст­вена природа, на светлината и на мрака, тази на безплътното и тази на материалното, физичното.
Д: Опитвам се да разбера. Искаш да кажеш, че сме се развили от животните в процеса на еволюция? (Фил въздъхна дълбоко.) Ако не искаш да отговаряш, всичко е наред.
Ф: Опитваме се да постигнем съгласие в отговора на този въпрос, така че да не пресечем забранена­та зона и въпреки това да ви дадем разбираем отговор, ще кажем следното. Осъществило се е постепенно и внимателно култивиране на даден вид, който е бил подхранван и наглеждан старателно, за да се осигури резултатът, който предс­тавляваме днес – казано от гледна точка на тялото, което обитавам. Физическите тела, които хо­рата обитават днес, не случайно са такива, каквито са. Внимателно е планирано те да бъдат точно такива.
Д: Винаги съм си мислила, че може би онези ранни дни са били дни на експериментиране.
Ф: Точно така, експерименти винаги е имало на тази и на друга планети. Защото никога не може да се достигне точката, в която си казваме: “Това е добре, ще го оставим така”. Всяка планета има свои индивидуални изисквания и затова няма съ­вършен отговор за всички. Всяка планета има индивидуални изисквания.
Д: Винаги съм се питала дали нещо подобно не е обяснението на различните легенди за полу-човеци, полу-зверове,. предавани през времето.
Ф: Повечето легенди се дължат на въображение­то.
Д: Когато планетата е била засята, корабите просто така ли са я оставили или се е случило нещо друго?
Ф: Както вече споменах, провело се е грижливо и внимателно отглеждане, което да осигури пра­вилното протичане на нещата. Понякога външен натрапник… (Той спря и сякаш се заслуша.) Пове­че няма да говорим за това, защото се доближа­ваме до границите. Но е имало нарушаване на плана и поради тази намеса човешкият живот е бил изпълнен с много терзания.
Д: Случило се е нещо неочаквано?
Ф: Точно така. Дори със знанията, с които разпо­лагаме, не можем да контролираме всички нива. Или по-точно и най-добре построените планове често се провалят, независимо от своя произход. Дори на ангелските и свръхангелските равнища се съставят планове и те могат да бъдат наруша­вани. Затова съществува евентуално планиране от най-високите нива на интелигентно съществува­не, дори до човешкото равнище.
Д: Бих искала да ми подскажете какво се е случило, без да престъпвате вашите граници.
Ф: Бих искал да можем да го направим, защото историята е много интересна, ще кажем обаче, че моментът просто не е подходящ.
Д: Добре. Но по друго време в съвместната ни работа ще настъпи подходящ момент?
Ф: Точно така.
Поне изглеждаше, че няма да ми бъде отказан достъпа до историята. Тя просто изискваше по-голя­мо усамотение.
Д: Добре, в такъв случай засега ще оставя това на заден план. Значи може да се каже, че от време на време те се връщат, за да наглеждат своята градина.
Ф: (Развеселен.) Те все още се грижат за нея, защото навсякъде са поникнали плевели, които трябва да бъдат изкоренени.
В тон с неговото настроение попитах през смях: „Питам се какво ли си мислят за нас в момента.”
Ф: (Усмихва се хитро.) не бихме искали да говорим на това, защото виждаме… (Бурен смях сред групата.)
Д: Имам смътна представа. (Смях.)
Ф: Възприятията ти са правилни. Погледни какъв хаос цари тук. Този коментар е достатъчен. (Смях)
Те явно имаха чувство за хумор и обичаха от време на време да се шегуват с нас. Това беше добре, защото освободи разговора от неговата сериозност. Групата също беше доволна, защото имаше и такива, които бяха дошли просто от любопитство и забавление. Това може би обясняваше нежеланието да отговарят на някои въпроси – те усещаха настроението на присъстващите.
Д: Има ли някаква връзка между онова, за кое говорим, и това, което наричаме НЛО и летящи чинии, виждани през годините?
Ф: Искаш да кажеш, че не си разбрала, че именно за това говорим?
Д: Само исках да съм сигурна. Предполагам, има повече от един вид космически кораби, и че те идват от различни места или…
Ф: Точно така. Можете да се вгледате в собстве­ното си общество и ще видите отражение на обществото на вашите вселенски братя. Само по­мисли за разликите във френските автомобили – сравни едно Порше с Пежо и ще разбереш, че превозното средство е отражение на създателя, който го е изградил. Затова, като се имат предвид различните общества в звездните нива, естествено съществуват и различия в космическите кора­би, тъй като те отразяват обществата, които са ги създали.
Д: Каква е целта на другия кораб, който посе­щава тази планета?
Имах предвид целта на кораба от другите плане­ти, но той интерпретира въпроса ми по свой начин.
Ф: Корабът на въздушна възглавница е експеди­ционно превозно средство. Корабът майка е сервизно средство, което обслужва кораба на възду­шна възглавница. Главният или централният кораб е транспортното средство между отделните местоназначения. Припомни си аналогията с военноморските кораби. Самолетоносачът е цент­ралният кораб, на който е и щабът на главнокомандващия; оттам идват нарежданията, решени­ята и централните комуникации. Снабдителните кораби и изтребителите са поддържащи и свърз­ват централния кораб и капсулите или корабът на въздушна възглавница. Защото една капсула трудно би могла да се издигне до палубата на самолетоносача.
Д: Добре. Но аз исках да попитам каква е целта на другите кораби, които идват на Земята?
Ф: Съществуват много различни мисии и цели и всеки кораб е изпратен със своя конкретна мисия. Извършвало се е засяване, изследване, издаване на хартата, картографиране и т.н. Има много ра­бота при подобно начинание; това не е като да хвърлиш семената на вятъра и оттам нататък да става каквото ще. Това е много добре планирана и организирана дейност. Говорим за действително физическо засяване, представляващо внос на клетки в благоприятна среда, например водата в някое езеро, блато или горската почва. След това позволяваме на семената да покълнат и да израснат.
Д: Това изглежда много сложно. Необходимо е дълго предварително планиране.
Ф: Точно така. Вече се опитах да го опиша. Защото нищо, надяваме се, не е оставено на случайността.
Д: Но трябва да признаеш, че това е радикална идея.
Ф: Това не е идея. Бихме искали да го подчертаем, това не е просто идея, а история. Не свързваме някакви големи планове с предоставянето на тази информация. Просто я предоставяме. Можем да ви дадем още много информация, стига да продължите да търсите. Тя е толкова точна, колкото може да бъде на това равнище на възприятията. Защото има информация, която е толкова над онова, което може да бъде разбрано от човешкия интелект, че би било напълно безполезно да включваме. Защото в човешкия език няма концеп­ции, чрез които да я преведем. Затова я описваме с термини, познати на човека, те се основават на фактите и са верни. Възможно е обаче да бъдат представени по начин, който да звучи парадок­сално, а всъщност случаят съвсем да не е такъв. Това е само въпрос на превод.
Д: Вероятно съществува информация, която никога няма да получим, поради тези затруднения при превода.
Ф: Да, защото човешкият език има много празно­ти и слабости в способността си да разкрива идеи. Ако тази информация бъде предадена по телепа­тичен път, историята би била много по-различна и по-богата.
Д: Оценявам факта, че се опитваш да ми предадеш историята.
Ф: Ти боравиш с английския език и имаш високи умения, затова си избрана да осъществиш това начинание. Защото информацията трябва да бъде предоставена. Време е. Часът настъпи. Сега сме в активната част на планирането, което да доведе тази планета до етапа на самостоятелно засяване. Затова трябва да работим с онези, които прите­жават умения при разпространяването на факти и идеи на това концептуално равнище.
Д: Имаш предвид онова, което ми каза преди за наближаването на етапа, в които и ние ще засяваме други планети?
Ф: Точно така, защото концепцията за засяването често бива разбирана погрешно. Бихме искали да изясним това. Засяването ще е не толкова физи­ческо, колкото духовно. Защото душите, които сега населяват тази планета, ще отпътуват към други планети и ще отнесат със себе си опита, натрупан през хилядолетията живот на тази пла­нета. Така съзнанието на друга паднала или нис­ша планета, или… Бихме искали да наблегнем на думата “нисша”, защото тя не е съвсем точна. Имаме предвид, че съзнанието на друга планета би могло да бъде издигнато от прилива на души от тази планета, след като тя достигне етап на засяване. Виждате, че това е непрекъснат процес. Във Вселената винаги ще има планети, готови да бъдат засети и приобщени.
Д: Можеш ли да ми кажеш повече за прераж­дането на Земята, за което спомена. Точно какво имаше предвид?
Ф: Това е концепцията за засяваща планета. Пред­стави си развитието на слънчогледа. В ранните фази той просто съществува. Когато разцъфти обаче, всички могат да го видят. Постепенно той отделя части от себе си, за да може да разпрост­рани вида си. Земята е на прага на разцъфването, при което нейният цвят ще се разтвори и разкрие пред Вселената.
Д: Ще бъдем ли ние семената на слънчогледа?
Ф: Да, някои от вас.
Д: Къде ще отидем?
Ф: Това зависи от всеки индивид и не се направлява еднолично. Всеки трябва да вземе своето собствено решение. Мнозина ще изберат да оста­нат. Историята на Земята далеч не е завършена. Тук все още има да се прави много. Има обаче и мнозина, които ще изберат да отнесат семената на земния опит на други нива и планети и да подпомогнат тяхното разцъфване и последващо разпръскване. Това може да се осъществи само на духовно или на физическо ниво. То може да се реализира като прераждане на друга планета, при което да се ползва натрупаният тук опит. Важното тук е разпространяването на волева енергия, за­щото земната енергия е специфична и уникална. Затова тя може да бъде разпространена към други планети, които се нуждаят от външен прилив на свежа, нова психична енергия.
Д: Защо земната енергия е уникална?
Ф: Тя е уникална за Земята. Енергията на друга планета също е уникална сама по себе си. Дори всяка личност сама по себе си е уникална.
Д: Това повдига интересен въпрос. След като животът е бил засят на планетата, кога се осъществило засяването на духа?
Ф: Това е бил постепенен процес, осъществен след като човешкото тяло е достигнало точката на обитаемост. Защото е изминало известно вре­ме, преди семената на физическото животинско царство да се развият чрез еволюцията до човеш­кото тяло и момента, в който то е можело да бъде населено от душите.
Д: Съществувал ли е някога този тип духов­ност у животните?
Ф: На този етап няма да разговаряме за това, защото все още между самите нас има разногла­сия относно това колко да бъде дадено и как да бъде дадено. По-късно ще бъде изнесена някаква информация, по която е постигнато съгласие. Се­га обаче няма да говорим за това.
Д:Добре. Въпреки всичко ще ти напомням за това! (Смях.)
Ф: Няма да забравим…
Д: И аз няма да забравя. Помня като слон. (Смях.)
Ф: А нашата памет обхваща цели хилядолетия. (Бурен смях сред групата.)
Д: Оставям тези неща на заден план до момен­та, в който останем насаме.
Ф: Точно така. Защото бихме искали да се спрем на няколко теми, които не са били обсъждани или засягани, ще стигнем до тях обаче в подходящ момент. Няма да ти дадем повече от онова, което можеш да използваш. От теб зависи обаче каква информация ще използващ и как ще я използваш. Тук ще оставиш личния си отпечатък. Разбира се, има информация, която ще си остане лично наша. Ще ти предоставим обаче онази, която ви принад­лежи.
Д: Добре, оценявам това. Значи според това, което каза. излиза, че душите са се появили с възникването на човека в процеса на еволюция­та.
Ф: Точно така. Беше планирано човешкото тяло да населява духа. Надявам се, че забелязваш тън­ката разлика тук. Общоприето е схващането, че духът населява тялото. Това не е вярно. Тялото населява духа, защото той е изначалната форма. Това е по-точната формулировка.
Д: Това е обрат. Мога ли да запитам откъде идват духовете?
Ф: Духовете идват от много различни места. Няма духове, които да са истински жители на тази пла­нета, защото всички изначално са дошли от други планети. Много обаче са прекарали на тази планета относително дълго време и се приемат за нейни жители.
Д: Може ли да попитам как тази информация би могла да се съвмести или хармонизира с историята за Сътворението в Библията?
Ф: Приканваме те да отчетеш и еволюционната теория на Дарвин и ще видиш, че и двете съдържат в себе си частица истина. Защото действител­но е имало еволюция на тялото и все пак на хората наистина с бил даден божествения дар на живота; това е духът. Затова всяко от тези схващания е вярно за част от цялото.
Д: Вече бях стигнала до извода, че те много си приличат.
Ф: Те не толкова си приличат, колкото се допъл­ват, защото във всяко от тях се крие частица истина, те не си противоречат. Човек трябва да прегърне и двете схващания, за да се доближи по-пълно до цялото.
Д: Значи вярваш, че онова, което ни разказваш, не противоречи на библейската история за Сътворението?
Ф: Би ли ни казала по какъв начин противоречи?
Д: Аз не мисля, че има противоречие, но ще се намерят и такива, които ще са на друго мне­ние.
Ф: Ще ги оставим да помислят по въпроса, защо­то такава е идеята. (Смях.)
Д: Аз винаги съм по средата.
Ф: Точно така. Ти си само посредникът.
В този момент изпитах облекчение, защото някой отгрупата на слушателите имаше въпрос: “Повече от една форма на живот ли е била заселена на Земята първоначално?”
Ф: Бяха въведени много различни форми на живот, които в крайна сметка щяха да еволюират до онова, което сега наричаме човек. Те бяха наблюдавани внимателно, за да се установи кои се адаптират най-добре към средата, в която са поставени. Решихме, че формата, използвана в момента е най-подходяща с оглед на онова, което може да бъде постигнато с нея, когато достигне пълното си развитие. Както вече казах, имаше много варианти за физиката на човека. Това обаче беше и издръжливият и най… да кажем само, че бе най-издръжливият (Смях.) и затова беше избран да продължи развитието си.
Д: Най-приспособените оцеляват.
Ф: Точно така. Съществуваше план и единиците или човешките тела трябваше да отговарят на изискванията на плана. Този конкретен модел отговаряше най-точно на всички изисквания.
Д: Представям си проекти на чертожни дъски в лаборатория. (Смях.)
Ф: Използваме тази терминология, защото тяло я познава и може да я визуализира най-лесно. Процесът на контактуване включва онези идеи и концепции, които могат най-лесно да бъдат разкрити на аудиторията чрез канала. Този индивид най-добре е запознат с тези концепции и това естествено е видно. Защото ако използвахме проповед­ник, лекар или градинар, интерпретацията щеше да е друга.
Д: Понякога, когато се затрудняваш при превода, правиш аналогии и това ни улеснява.
Ф: Можем да постъпим така само в случаите, при които този индивид познава концепция, която да използва като база за сравнение. Аналогията е подходяща само когато използваме символика или информация, за която той е в състояние да извлече адекватен аналог от собствения си опит. Успяваме да направим това, благодарение на не­говите аналогии. Защото той само приема нашата информация и след това я сравнява със собстве­ния си опит и знания и извлича онова, което ще му позволи да направи сравнение или аналогия. Защото без човешкия опит нямаше да има база за сравнение и разговорът ни дори нямаше да е възможен.
Исках да се откъсна от сложните концепции и да се върна към историята.
Д: Когато са били съставяни плановете, пома­гал ли е някой на Бог или Той е направил всичко сам? Уместни ли са тези въпроси?
Мислех си за историите на Елорим или многото богове, помогнали за Сътворението.
Ф: За нас тези въпроси са донякъде смешни. За­щото излиза, че цялата ни дискусия е била напразна. (Бурен смях.)
По-късно разбрах какво имаше предвид той. Цяла вечер той ми бе разказвал за задачите, изпълнявани от различните кораби и екипажи, за да подпомогнат за­сяването. Но аз имах предвид онези, които стояха на по-високо стъпало, като боговете.
Д: С други думи ти не смяташ, че Той се е съветвал с някого по тези въпроси?
Ф: Бихме те помолили да поясниш въпроса си, защото разбираме, че ти възприемаш Бог като индивидуално Същество, простряло ръце през небесата, за да пръсне семена по тези малки пла­нети. След това Той се оттегля, гледа ги как растат, усмихва се доволно и вероятно смазва елно-две, ако излязат извън контрол. (Смях.)
Д: Да, някои хора си представят нещата така. (Смях.)
Ф: Разбрахме това, ще ви помолим обаче да въз­приемете един по-широк светоглед и да разглеж­дате Бог просто като наблюдател на Неговите деца при изпълнението на техните задачи. Децата изпълняват задачите. Бог просто е. Бог е, точка. Децата действат. Бог е.
Д: Опитвам се да си представя нещата. Просто бях любопитна дали Той някога е пожелал да поиска нечие чуждо мнение или предпочита да прави всичко сам.
Ф: Ние се обръщаме към Бог за мнение, а не обратното. С вас се учим на търпение също толкова, колкото и вие се учите на търпение с нас. (Смях.) Бихме искали да разберете, че тези сеанси са ни приятни, защото вникването в човешката природа е много комично. (Смях.)
Д: Досега трябва да сте разбрали, че имам милион въпроси.
Ф: Разбрали сме го. Ще продължим обаче да ги разглеждаме един по един. Ще се постараем да сме ви от полза, доколкото е възможно. Благода­рим ви и бихме искали да се върнем, защото това ни е приятно също толкова, колкото и на вас, дори повече. Защото тук присъстват още 12 от нас, които се смеят заедно с вас. (Смях)
Бях малко загрижена, когато силите (или каквото представляваха те) започнаха да се шегуват с нас. Попитах дали информацията, която ни изпращат, е точна или просто си играят с нас. Тонът на силите незабавно стана по-сериозен.
Ф: Информацията, която ви изпращаме, е толкова точна, колкото позволява изказът. В този момент бихме искали да ви кажем, че не бихме ви предос­тавили преднамерено фалшива информация. Ми­сията ни не допуска подобно нещо. Тя е сериозна по природа и не се изпълнява веселяшки. Ние ви предоставяме информация, а вие можете да я приемете и комично. Моментите на лекомислие и веселие са ни приятни, защото те разведряват сериозността на ситуацията. Но ние не си играем. Няма да повдигаме отново въпроса за сериоз­ността, защото ни е толкова неприятно да казваме това, колкото и на вас да го чувате. Бихме искали да подчертаем, че мисията ни далеч не е комична. Няма и частица от тази мисия, която да не е сериозна и важна.
Д: (Наистина се почувствах смъмрена.) Но вие разбирате, че трябва да бъда внимателна.
Ф: Разбираме, че и ние трябва да бъдем внимател­ни, защото възприемането и реакциите към получения материал трябва да бъдат внимателно изложени.
Д: Наистина не исках да обидя никого.
Ф:Ние не сме обидени. Само искаме да наблегнем на факта и в пълна степен да разясним сериоз­ността на мисията, в която участва Земята.
След този сеанс успях да си обясня неохотата да отговарят на определени въпроси. Някои от присъстващите бяха новодошли в групата и очевидно се бяха присъединили по-скоро от желание за забавления, отколкото за познания. Групата от единици, както те започнаха да се наричат “съветът”, изключително много държаха информацията да бъде интерпретирана правилно. Не искаха нищо да бъде възприето в погрешна светлина. Именно затова много внимателно търсеха правилните думи за изразяване на концепциите, които се опитваха да разкрият. Този стремеж към точност щеше да продължи да се проявява при следващите ни сеанси.
Вече бяхме поели в нова посока в търсенето на знания, защото те бяха запалили искрата на моето любопитство и знаех, че ще се опитам да разкрия всичко възможно за засяването на планетата Земя.

Плевели в градината

През следващата седмица, когато се срещнахме за сеанс насаме, първата ми цел беше да се опитам да получа отговори на въпросите, на които Фил бе отка­зал да отговори пред групата. Тъй като методът с асансьора предишния път ни бе отвел на друго място, когато той изпадна в транс, най-напред го попитах дали “те” биха искали да продължат с този метод, защото това явно бе процедурата, при която Фил се чувстваше най-комфортно.
Ф: Можеш да промениш метода по всяко време, защото няма правило, което да определя какъв метод да използваш. Съществува единствено пра­вилото на консенсуса. Бихме искали обаче да те помолим да си готова за възможността в един момент да пожелаем или да почувстваме необхо­димост да кажем нещо на теб, на това тяло, на групата или на някого в частност, ще те помолим да имаш предвид тази вероятност и да не се придържаш прекалено стриктно към процедура­та. Допускай гъвкавост и това ще е изключително полезно, защото ситуациите се променят дори при нас. Като използваш метода с асансьора, ти водиш обекта във фондовия материал на отмина­лите животи, откъдето той може да извлича ин­формация. Ние бихме могли да направим същото, като извличаме информация от Акашовите запи­си. На този етап обаче, това ще е информация от втора ръка за обекта. А при регресия информацията е от първа ръка. Затова по време на сеанс е налице стремежът към асансьора, защото той поставя обекта в ситуация на първо лице. Той вижда и изживява материала по-добре, на момен­ти той пак ще препредава преводите на онова, което вижда, защото има много преживявания, които нямат земен аналог. Затова обясненията и преводите често се препредават. Защото разби­раш, че винаги следва да се съобразяваме не само с твоята и нашата воля, но и с тази на обекта, който предава информацията. Бихме искали да го знаеш, за да разбереш, че тук е налице тристранно сътрудничество – участваме обектът, ти и ние. Ние, които сме колективното подсъзнателно на обекта.
Това беше интересно описание, защото те често изглеждаха като отделна група или съвет с идентичност и цел, нямащи нищо общо с Фил. Въпреки че “специалистите” дават многобройни обяснения на този тип явления, процесът и причините за него остават загадка. Тъй като и аз не мога да я обясня, ще продъл­жа с надеждата да получа повече информация.
Д: Основното нещо, което исках да направя тази вечер, е да запълня празнотите от мина­лата седмица – информацията, която не по­желахте да предоставите пред по-голямата група. Ще можем ли да я открием?
Ф: Ще те приканим да разговаряш с нас този път, защото ако пожелаеш, ще ти помогнем. Все още обаче сме обвързани от правилата, които гласят: Няма да ни бъде позволено да предаваме инфор­мация, която би могла да препрограмира, изпла­ши или нарани човек, който се стреми към духов­но просветление чрез този материал. Това е същ­ността на нашите правомощия. Затова има огра­ничения във връзка с този материал, които не можем да прекрачим.
Д: Да, разбирам това. Никога не съм карала някой от обектите си да прави нещо, което го кара да се чувства неудобно.
Ф: Не само обектът се чувства неудобно. Много от онова, което може да бъде предадено, ще е напълно приемливо за него. Съществува обаче вероятността един материал, който не е застрашителен за него, да е застрашителен за слушате­лите. Затова за доброто на всички сме избрали материал, който е относително безвреден.
Д: Затова ли пропуснахте известно количество информация миналия път?
Ф: Точно така. Предупреждаваме те обаче, че може би не всички празноти ще бъдат запълнени. Защото голяма част от информацията просто е недостъпна, независимо дали сме насаме, или не. Има информация, която не трябва да бъде предавана до този или който и да е друг обект. Просто съществува забранено познание, не само на това ниво. но и на много други. Защото има информация, която е толкова радикална за конвенционал­ната човешка гледна точка или перспектива, че тя би се оказала по-скоро отрова, отколкото лекар­ство.
Не е възможно да кажеш нещо подобно на човеш­ко същество, без да изостриш любопитството му. Но знаех, че ако не спазвам техните правила на играта, няма да получа нищо. Притокът на информация веро­ятно щеше да бъде напълно пресечен.
Д: Тогава ще се подчиня на вашата преценка.
Ф: Молим те да постъпиш така и те молим също да разбереш, че нашите методи не следват конвенционалната човешка мъдрост, ако можем така да се изразим.
Д: Добре. Миналата седмица той наблюдаваше трима души от екипажа, които бяха взели проби от почвата и се отправяха към кораба. Тези проби трябваше да бъдат отнесени обратно и анализирани, за да стане ясно какъв тип хора или какъв тип животински свят трябва да бъде даден на Земята, когато тя получи своята харта на живота. Спомняте ли си какво обсъждахме?
Ф: Да, спомняме си.
Д: Един от първите въпроси, на който той успя да отговори, беше въпросът за описанието на тези същества.
Ф: Този път ще го дадем. Създанията или същест­вата бяха ниски на ръст, облечени в бляскави среб­ристи костюми, които покриваха целите им тела, поради ултравиолетовите лъчи, проникващи през земната атмосфера. По онова време атмосферата не беше стабилизирана и затова излъчването беше по-интензивно, затова тези същества бяха облечени в сребристи на вид костюми, които да ги предпазват.
Д: А физическите им характеристики?
Ф: Няма да говорим за това.
Д: Има ли причина?
Ф: Не и такава, която да ги посочим, освен че на този етап това не е допустимо.
Д: Мислех, че външният им вид е твърде шоки­ращ или нещо подобно. Споменахте, че тези същества все още посещават планетата.
Ф: Повече няма да разговаряме за това.
По-късно, когато Фил се събуди, каза, че си спом­ня единствено, че съществата изглеждали сиви, не успял да различи никакви физически черти, следова­телно и на него не му бе позволено да ги види. Явно трябваше да се откажа от темата.
Д: Добре, те споменаха, че тук вече е имало дървета, минерали и растителен живот. От­къде са дошли те?
Ф: Това са естествено възникнали основни форми на живот, които са се развили от аминокиселини­те и протеините в “супата” на праисторическите океани. Тези форми на живот са продукт изцяло на процеса на еволюция.
Д: Нямаше ли постепенно да се развият и животинският, и човешкият свят? Според еволюционната теория всичко произхожда от те­зи първи клетки.
Ф: Това е само хипотеза. Планетата вече беше готова за засяване и беше засята. Тази планета имаше своя цел и предназначение и затова бе използвана като средство за осъществяване на тези цели. В същия дух би могъл да кажеш за една градина, че си я разорал, наторил, а предстоят и дъждове. Ще те запитаме, би ли седнал в този случай да чакаш посевите да поникнат? Очакваш ли в тази бразда да покълнат домати, а в друга – картофи, само като застанеш отстрани и им предоставиш свобода с надеждата, че те ще го направят? Би ли могъл да отглеждаш градина по този начин? Разбира се, че не, защото трябва да има насока. Трябва, ако щеш, да има манипулация, за да постигнеш желания резултат. Защото твоите посеви със сигурност няма спонтанно да изникнат точно такива, каквито си ги искал. Съ­щото важи и тук. Тази планета е била градина, която е станала готова за засяване, за да храни и даде желаната реколта. Точно тази цел осъщест­вява засяването на градината.
Д: Но мислите ли, че на някоя друга планета животът може да се развие от само себе си?
Ф: За това можем да кажем много малко, защото тази информация също би довела до препрограмиране, ще кажем обаче, че има случаи, в които животът се е развил сам. Можеш да си спомниш наш предишен разговор за живот на друга плане­та, където съществата в сребристите сгради жи­вееха съвместно със същества с по-нисш статут. Вторите произхождаха от планетата и бяха продукт изцяло на еволюцията. Това е пример за туземна животинска форма на живот, тоест, такава, която произхожда от планетата.
Д: Разбирам. Питам се дали това нямаше в крайна сметка да се случи и тук?
Ф: Това е хипотеза, а ние нямаме време да се отдръпнем и да гледаме отстрани, за да видим дали животът би се развил. Трябва да бъде свър­шена много работа.
Д: Това е аргумент, който ще бъде изказан, затова исках да получа отговор.
Ф: Нека онези, които искат да спорят по въпроса, спорят. Защото всички те ще стигнат до едно и също заключение, а то е, че отговор няма, не знаем. Никога не сме изчаквали достатъчно дъл­го, за да видим какво ще се случи. Както вече казахме, трябва да бъде свършена много работа и ние работим, а не стоим бездейно отстрани.
Д: Добре. Има една тема, която остана недо­вършена миналата седмица. Говорехте за градината и за живота, който е започнал да се развива. И че те от време на време се завръщат, за да наблюдават как върви “експеримента“.
Ф: Бихме казали, че той никога не е бил изоставян. Винаги е било налице постоянно внимание от духовна гледна точка. Още от времето на първия живот на Земята около тази планета съществува духовна цивилизация с много функции и форми – на правителствено ниво например, в различните правителствени йерархии, които са така присъщи на духовния, както и на физичния свят.
Д: Бяха ли оставени някои от съществата, извършили засяването тук, за да се грижат за градината, така да се каже?
Ф: Идват от време на време. Защото, както вече споменах, тази планета е далеч от отъпканата пътека. Затова няма защо да остават тук. Проце­сът на развитие е твърде бавен, за да изисква непрекъснато внимание.
Д: Миналата седмица споменахте, че с течение навремето се е случило нещо, някаква грешка в експеримента. Имало е някакъв тип намеса.
Ф: Точно така, ще го илюстрираме по следния начин. Метеор от друга част на Вселената се разби в Земята, сблъска се с нея. Той донесе със себе си обезобразяващ, разграждащ вирус и жив органи­зъм, които започнаха да се развиват в тази така благоприятна среда. Външните, или намесващи се форми на живот, намериха удобно място, къ­дето да се развиват, и се смесиха с другите форми на живот, които по онова време вече се бяха развили. Това може да бъде оприличено на довяването на семена от плевели в градината, които се вкореняват дълбоко и фермерът никога не може да ги изкорени напълно. Такова е положението, и до днес. И вече няма да говорим за това с подробности, защото на този етап не ни е позво­лено.
Не мисля, че беше особено честно да размахват нещо вкусно или сочен къс информация пред мен, а след това внезапно да го скриват. Те бяха разпалили любопитството ми, а когато това се случи, се опитвам ако е възможно, да преодолея цензурата.
Д: Просто се питах какъв тип промени са възникнали.
Ф: Не ни е позволено да говорим за това, защото то би причинило много конфликти и объркване. Това е единственото, което ще кажем за него, освен признанието, че има плевели в градината.
Д: И те малко или много са се смесили с добрите семена и са създали нов хибриден сорт – можем ли да се изразим така?
Ф: Ще те помолим да не разглеждаш това с тер­минологията на човешките същества, а именно има добри хора и лоши хора, защото това не е концепцията, която се опитваме да изразим. Ис­каме да кажем, че в генетичния фонд, който на тази планета се ползва от много различни форми на живот, има плевели. И не в една категория хора по отношение на друга категория хора. Това не е вярно. Плевелите просто са в “супата”, от която произлиза животът на всички същества на тази планета.
Д: Това имах предвид с думата хибриди. Хиб­ридът обикновено е тип растение, което се видоизменя по някакъв начин, като се отклоня­ва от първоначалния си вид.
Ф: Концепцията за хибридите на тази планета визира съзнателното видоизменяне. Това предполага непрекъснати грижи за постигане на желания резултат. В случая тази концепция не е подходя­ща. Правилната концепция за това е плевели в градината.
Д: Какво са си помислили съществата, когато се е случило това?
Ф: Имаше много тъга и объркване, защото тази възможност не беше предвидена и първоначално им бе трудно да я възприемат. Когато обаче си­туацията се изясни, настана мъка и отчаяние. За­щото, когато една високо ценена градина е опро­пастена, можеш да си представиш как се отразява това на градинаря.
Д: С други думи генетичният фонд е бил вече променен.
Ф:Точно така. Защото до този момент градината бе девствена и в отлично състояние По онова време тя беше точно такава, каквато… Обектът са затруднява в превода на концепцията, защото имамного едва доловими разлики в разнообразните начини, по които може да бъде изразена тя. Концепцията е, че градината беше чиста и неопетнена и се очакваше да остане такава. Очакванията бяха високи, защото условията в градината бяха многоблагоприятни. Тогава се случи вмешателството, а естествено големите надежди бяха сведени доизползване на даденостите.
Д:И нямаше никакъв начин, по който те да можеха да предотвратят или спрат това?
Ф: Точно така, беше необратимо.
Д:Мислех си за генетичните експерименти на съвременните учени.
Ф: Отново ти повтаряме, че не това имаме пред­вид, когато ти говорим за намеса. (Пауза.) Бихме искали да се посъветваме по точи въпрос, защото имаме чувството, че тази информация въобще не трябваше да ви бъде предоставяна, за да не бъдеконцепцията предадена в погрешна форма.
В мислите си почти ги виждам как се скупчват, за да го обсъдят.
Д: Именно такава е моята роля, да се постарая всичко да бъде разбрано правилно.
Ф: Точно така. Ще те помолим да го разглеждаш по следния начин…
Промяна в практиката. След като преди бяха от­казали да се задълбочават в темата, сега очевидно бяха решили да я изяснят.
Ф. Посевите не са плевелите. Плевелът е в почва­та. Плевелите не са растения, подобно на посеви­те, а са просто лоша почва. Затова бихме искали да разглеждаш тази намеса не като плевел, а като лоша почва, изхвърлена от външен източник и това ще изясни по-добре ситуацията. Защото когато казваме “плевели”, се създава впечатление­то, че определени живи същества на планетата по някакъв начин са белязани и зловредни. Това би програмирало хората да се вглеждат в другите хора, раси, религии, във всичко, към което са предубедени. Те ще ги смятат за плевели и така ще стимулират точно онова, което искаме да из­кореним. Затова трябва да променим концепция­та от плевели в лоша почва.
Д: Този предубеден светоглед не беше начинът, по който аз виждах нещата, но разбирам, че някой друг би могъл да ги интерпретира и така.
Ф: Затова следва да бъдем толкова внимателни, защото трябва да предвиждаме не само начинът, по който бихте превели и интерпретирали тези неща – ти, обектът и хората около вас – но и цялото общество. Защото ако ще включваме тези теми в материала, трябва да имаме предвид интерпретациите на хората като цяло. Затова голя­мо количество информация не е допустима, защо­то лесно може да бъде възприета погрешно.
Д: Тогава те се завърнаха и видяха, че видовете са малко или много заразени. Това ли е точната дума?
Ф: Не видовете.
Д: Формите на живот?
Ф: Неправилно. Самата почва беше заразена. Случайно на планетата се беше появил набор от… (Търси правилната дума.) гени, генетичен мате­риал, който доведе до срив на физическите функции. Така планетата бе сполетяна от болест.
Д: Значи преди заразяването не е имало болест?
Ф: Точно така. Всъщност това е коренът или източникът на болестта. Беше необходимо да стигнем до консенсус относно подходящата тер­минология. Защото често ни се налага да се допитваме до своите “експерти”, които са запознати с човешкото възприятие. Затова сега можем да ти говорим за източника на онова, което ти наричаш “болест”. Това е източникът на болестта на наша­та планета. Защото изначално, ако планът не беше нарушен, нямаше да има болест. Щеше да има естествена смърт. На тази планета обаче нямаше да има болест, която да причинява болки и страдания.
Д: Добре, така ми е по-лесно да го разбера. Значи това са плевелите, за които говорехте.
Ф: Точно така. Затова се тревожехме как да пред­ставим нещата и как ще бъдат приети. Защото можеш ли да си представиш стоварването на отговорността за предразсъдъците върху болест­та? Бояхме се да не оставим впечатлението, че “нисшите” раси, и тук говорим единствено от човешка гледна точка, могат да бъдат смятани за плевели.
Д: Както вече казах, аз не виждах нещата по този начин, но други биха могли. Останах с впечатлението, че може би заразяването е причинило някакъв тип физически деформации у човешките същества.
Ф: Бихме искали да кажем, че болестта може да причинява деформации. Няма съмнение в това отношение. Това обаче не е единственият източ­ник на деформации.
Д: Оттам ли произтичат всички човешки бо­лести, от този единствен метеор, заразил почвата?
Ф: В по-голямата си част това е вярно, но се колебаем при използването на думата “всички”, защото някои болести са създадени от човека. Те се дължат на невежество при използването на природните елементи и затова са създадени от човека. Но е вярно, че повечето болести произти­чат от този метеор. Затрудняваме се при превода, защото изразяваме концепцията погрешно. Мо­лим ви да разберете, че на планетата или систе­мата, от която произхожда метеора, не е имало еквивалент на болестта. Той просто е донесъл нещо, което вече е присъствало в неговата систе­ма и там не е било считано за болест. Но онази система не е била съвместима с вашата.
Д: Да и когато е дошъл тук, условията са били различни. Разбирам концепцията. Но ако нещата са се объркали, ако са излезли извън релси, защо те не са унищожили всичко и не са започнали отначало?
Ф: Ще запитаме защо да изхвърляме бебето заед­но с мръсната вода от къпането? Защото вече бе постигнато много. Както можеш да съдиш по собствената си цивилизация в момента, болестта не е превзела цивилизацията, а е просто трън петата.
Д: Беше ли животът на Земята силно развит, когато се откри това?
Ф: Както вече споменахме, беше още в състояние на разсад. Разсад. Бихме искали да наблегнем това. Процесът на засяване бе завършен и семената покълваха. Така те бяха податливи на болестта, спрямо която по онова време нямаха съпротивителни сили.
Д: И на този етап съществата се върнаха и откриха това?
Ф: Точно така. Те се завърнаха и откриха плевелите в градината. Сега можеш да разбереш аналогията по-добре.
Те изглежда изпитваха облекчение, че най-накрая успяха да предадат информацията правилно. Разби­рах трудностите им, като се има предвид очевидна им незапознатост със спецификите на човешкия свят. Явно друга част от задълженията им предполага търсене, докато не открият точните фрази и терминология, с която да илюстрират съответния въпрос. Тези детайли не биха се сторили важни на един човек. Това, вярвам беше поредното указание, че не контактувах с обикновена съзнателна сила или личност.
Д: Добре. Мислех, че може би вече сме били достигнали етапа на човешкото развитие.
Ф: Това не е вярно, защото човекът се е развил заедно с болестта. Когато тя бе открита, се проведоха срещи в регионалната… губернаторска резиденция, така да се каже, или планета. Управляващият местната вселена, ако можем така да се изразим, свика събрание, за да определи степента на проникване, вероятния изход и наличните въз­можности. Беше очевидно, че заразата е с разме­ри, които не допускат използването на извънред­ни мерки за подобряване на това състояние. Това би убило зародилия се на планетата живот. Затова беше решено да оставим нещата такива, каквито са, но да внесем нещо ново, което да компенсира промените. Затова въведохме сортове плазма и генетична информация, които водят до дълголе­тие и свръхустойчивост към тази… болест.
Д: Бих искала да задам един въпрос, който изникна в главата ми, още когато ми разказа това. Възможно ли е това да е произхода на историята за райската градина? Има ли ня­каква връзка с нашата библейска история? Предполага се, че райската градина е била съвършеното място.
Ф: Разбираме. Просто се съвещаваме. (Нова пауза при новото им скупчване.) На този етап ще се въздържим от коментар. Защото не сме стигнали до консенсус относно осъществяването на връз­ката. Защото в някои аспекти връзка може да бъде направена, в други обаче, между двете неща няма нищо общо. Така че, ако някога представим тази информация, това ще се осъществи по такъв на­чин, че да изясним както материала, който има връзка, така и оня, който няма. Тя (библейската история) е точна в някои отношения, а именно в това, че действително е съществувало място, ко­ето е можело да се сравни с райската градина, и ние бихме искали да наблегнем на това. Но в по-голямата си част онова, което е стигнало до вас, е легенда, а не факт, като същевременно има много слаба основа за събития, които действително са произтекли.
Д: Вярвам, че всички легенди донякъде се основават на някакъв факт.
Ф: Да, независимо колко крехки са тези основи, те много често са спомен от някое действително събитие
Д: Говорехте за определено място. Това място­то, където е започнало засяването ли е?
Ф: Не. Засяването се е осъществило на много места по Земята. Няма централно място на засяване на планетата.
Д: Значи животът се е разпространил от тези места? Това се различава от библейската интерпретация.
Ф: Точно така. Бихме искали да разбереш и наша­та предпазливост при представянето на тези идеи, които противоречат на общоприетите вярвания на планетата. Не бихме искали да пораждаме разногласия или конфликти и борби сред опони­ращите си групи – онези, които вярват в новата ера на мислене, и онези, които вярват в Библията. Защото нямаме намерение да подклаждаме кон­фликти и разногласия. Желаем единствено посте­пенно пробуждане. Цялото знание би могло да ви бъде стоварено и изведнъж, но това не би ви било от полза. Затова информацията трябва да бъде предоставяна постепенно, за да се осъществи просвещението.
Д: Знам, че има хора, които ще възразят. Само ми се стори, че твоята версия би могла да е свързана с библейската легенда.
Ф: Тя е точно това – легенда, и не е разбирана особено правилно от гледна точка на връзката й с фактите. Това е много интересна история. Но вече отбелязахме, че тя има нищожна връзка с изключително откъслечни факти. Може да бъде направена слаба асоциация единствено с неясни общи впечатления.
Д: Бихте ли искали да продължим с разглеж­дането на тази тема?
Ф: Не в момента, защото както казахме не сме стигнали до консенсус, а той трябва да е налице, преди да започнем да предаваме информация. Това е част от задълженията ни. Защото ние сме дванадесет и всеки един е експерт в своята област. Така ние можем да представим балансирана съвкупност от различните области на познанието от гледна точка както на човешкото битие, така и на по-висшите сфери на съществуване. Този съвет се състои от личности, които могат точно да изразят многобройните и разнообразни интереси. Затова когато има консенсус, никой не губи, а всички печелят. Ако имаше разногласия, една част от съвета можеше да се счита за загубила, защото тяхната гледна точка нямаше да е точно предста­вена и разгледана.
Д: Значи дори при вас е трудно дванадесет души да постигнат съгласие.
Ф: Тук съществува много по-голяма готовност за постигане на съгласие. Няма я упоритостта, която се среща често на вашата планета. Съществуват само различия в гледните точки. Затова тези раз­лични гледни точки изискват да се стигне до изложение, което е резултат на консенсус. Въз­можно е да възникнат ситуации, в които консенсус не може да бъде постигнат, и тогава съответната тема ще бъде изоставена напълно.

Динозаврите

Тази тема се разви в история с продължения. В идващите глави ви представям казаното на сеансите през следващите седмици.
Д: Ще ми кажете ли нещо повече за посоката, в която пое животът в началото на своето развитие?
Ф: Животът на планетата се разви от едноклетъч­ните от типа на амебата, които вследствие на мутации започнаха да се разделят и възпроизвеж­дат в многоклетъчни същества. Те на свой ред се развиха в организми и същества от по-висок по­рядък, които от своя страна еволюираха в амфи­бии, влечуги и т.н.
Д: Имаха ли съществата от космоса нещо общо с формите, които прие животът?
Ф: В по-голямата си част той беше направляван много внимателно още от самото начало, за да напредне и да се развие до точката, в която да може да бъде оставен на собствения си потен­циал. След развитието на по-висшите форми на живот, вече не беше необходима помощ, за да се достигне до желания етап. В този момент беше оттеглена направляващата помощ и тя премина в помощ, която беше единствено подхранваща по характер.
Д: Какво имате предвид под “висши” форми наживот – животинския или човешкия етап?
Ф: Имало е много етапи на развитие преди човека, в които животът бавно, но сигурно се е движил към човешката форма Помощта целеше да гарантира, че предварителните етапи ще бъдат от такова естество, че еволюцията да доведе до появата на човека. В ранните етапи беше изключително важно еволюцията да бъде насочена по такъв начин, че резултатът да бъде човешката, не някаква друга форма.
Д: С други думи стремежът е бил да се предотвратят генетични промени ли?
Ф: Полагаха се грижи за предотвратяване на външна намеса в тяхната еволюция и им се предоставяха енергии, молекули и формули, които гарантираха подхранване на определени аспекти на индивидите. Така например оцеляването на най-силните направляваше фактическото оцеляване на желаните индивиди и развитието им до желаната форма. Нежеланите не бяха подхранвани и изчезваха, завръщаха се към енергията и преминаваха към по-хармонични форми. (Това звучеше като процес на плевене; вж. предишната глава.)
Д: Значи през този период от време е имало непрекъснат надзор?
Ф: Точно така. В началните етапи на еволюцията беше необходимо нейното направляване, точно както малкото дете или бебе се нуждае от непрекъснат надзор от момента на раждането докато постепенно и бавно израсне до степен, в която се нуждае от все по-малко и все по-малко надзор. Това продължава до момента, в който надзор вече не е необходим и то се превръща в самостоятелен индивид.
Д: Има учени, които вярват в еволюцията, но твърдят, че в нея има една загадка. Те търсят онова, което наричаме “липсващото звено” между животното и човека.
Ф: Такова звено няма да бъде намерено, защото то не съществува. Много пъти е била налице не постепенна еволюция, а внезапно и радикално отделяне от предишната форма. Можем да го наречем мутация. Тези скокове в еволюцията са дълбоки и радикални, но често се осъществяват мигновено в рамките на едно поколение.
Д: Любопитна съм по отношение на ерата на динозаврите. Дали те не са били от онези видове, чието изчезване или измиране е било допуснато? Тази форма на живот е присъства­ла па Земята, а вече не съществува. Предвидено ли е било тяхното съществуване?
Ф: То е част от еволюцията. Тяхната приспособимост отмря и се е прояви реалността, довела до унищожението им. Всичко е въпрос на приспособимост и в нейното следване е верният път. Така с края на тяхната приспособимост настъпи и краят на тяхното съществуване. Целият животински свят произхожда от посевите. Динозаврите просто изживяха своето време и си отидоха. Причината за изчез­ването им е естественият процес на накланяне на земната ос, който предизвика внезапна промяна в сезоните. Онези, които можеха да се приспособят към внезапната промяна, се приспособиха. Онези, които не можеха, не го направиха.
Д: Хората винаги са се питали какво е причи­нило изчезването им, защото са открити останки от динозаври, в чиито тела все още има храна.
Ф:Промяната беше толкова бърза, защото земна­та ос се наклони. Така топлите и слънчеви места за броени минути станала студени и полярни. Климатът се промени, защото Земята е неспокойна старица, която се мята и гневи. Това беше естествено явление, което се случва отново в нас­тоящето. Има много физически промени, които протичат в момента и ще протичат през следващите 18 хронологически години на тази планета. Най-общо тези промени могат да се обобщят с термина катаклизъм. Но той не трябва да се смята за крупно събитие. Това е бавен, постепенен процес до момента на обрат, който е изключително бърз и може да се каже, почти мигновен. Действителното приспособяване може да се осъществи в рамките на броени минути. Това е приспособя­ване, естествен еволюционен процес, при който земните магнитни полета се изравняват с различ­ни звездни точки в космоса. Тези точки се движат по предначертан път, точно както съзвездията се движат около вашата планета, те обаче не влияят на планетата толкова, колкото някои по-далечни звезди.
Д: Далечните звезди са по-силни?
Ф: Да. Не всички далечни звезди са по-силни. Точките, към които се изравнява вашата планета обаче, са разположени подобно на съзвездията в тях, те се движат по предначертан път.
Д: Чувала съм, че тази промяна в земята причинява пробуждането на вулканите, земетресенията, промените в климата и други по­добни неща.
Ф: Точно така, защото Земята се подготвя за изравняване с друга точка на произход. Това предизвиква пробуждането на Огнения пръстен и вулканите в другите части на света. Това причинява и климатичните смущения. Процесът започ­ва постепенно, но изместващите се гравитацион­ни сили ще ускорят накланянето. През последни­те 40 години полюсите са се отклонили… вероятно с три градуса. Но разберете, че ако избухне война и в нея се използват ядрени оръжия, това ще предизвика по-сериозни колебания в земната ос и ще ускори окончателното й накланяне. Помнете, че процесът е естествен, само докато го оставяте да се развива по естествен път. Човечеството може да се приспособи и подготви. Опасността се крие в ускоряването на накланянето, защото тогава промените на Земята ще произтекат по-бързо ипо-бурно.
Д: Знаете ли колко време остава до драматич­ния обрат?
Ф: Това зависи от Земята и от Небесния Баща иние не знаем нищо повече.
Тези новини бяха меко казано смущаващи и обез­покоителни. Но тъй като той не желаеше да се раз­простира повече върху тях и да даде някакъв времеви ориентир, реших да се върна към темата за динозав­рите.
Д: Всички ли динозаври бяха унищожени миг­новено или някои останаха живи в различни части на света?
Ф:Останаха някои форми на живот, защото това не беше пълно унищожение. Вярно е, че най-голе­мите динозаври загинаха, защото не можеха да се приспособят. Телата им бяха пригодени за опре­делен тип климат и не можеха да понесат никаква промяна, затова загинаха. Просто бяха твърде големи, за да се приспособят бързо. Нямаше къде да отидат. По-малките животни можеха да избя­гат и да се скрият под различни предмети, напри­мер, да съберат трева и листа около себе си и така да си създадат по-топла среда. По-големите жи­вотни обаче не можеха да постъпят така, бяха оставени на произвола на природните стихии и загинаха.
Д: Чела съм, че хората са открили рисунки и гравюри в някои древни страни, които изобразяват едновременно хора и динозаври.
Ф: Точно така, защото по онова време съществу­ваха хора. Те бяха на примитивен етап на развитие, но вече бяха населени от духа.
Д: Питах се кога духовете са започнали да идват на Земята и да населяват телата?
Ф: Още тогава.
Д: Учените винаги са твърдели, че хората са се появили много по-късно от динозаврите.
Ф: Учените винаги са твърдели нещо и продължа­ват да го правят. Те обаче нямат неограничен достъп до познанието и затова правят заключени­ята си въз основа на знанията, с които разполагат на този етап. Така че истината на този етап се основава единствено на даденостите.
Д: Вярвам, че учените са стигнали до тези заключения, защото не са открили човешки кости по време на разкопките.
Ф: Това е вярно, защото те вече откриха човешки останки заедно с останки от динозавър, но това още не е станало обществено достояние. Защото това би била радикална гледна точка, която се противопоставя на възглед, установен от години. Разбираш ли, научната общност бавно се променя и е устойчива към промените, защото тогава ис­тината трябва да бъде пренаписана. Тази черта е вродена, защото е присъща на цялото човечество. Онова, което наричате истина, се приема за свято и не трябва да бъде променяно. Това води до съпротива, защото са застрашени основите, на които се основават общите вярвания.
Д: Да, онова, което е истина за един, не е истина за друг. Има и теория, според която скокът от животно към човек е бил причинен от физическото кръстосване на същества от космоса с животните.
Ф: Това е правилен подход, защото именно по този начин се развива генетичния вид и това отново е помощ. Но тя има по-скоро характер на подхранване, тъй като генетичният вид бе достиг­нал до точката, от която не можеше да стигне по-надалеч без нова генетична информация и та­кава му бе предоставена.
Д: Това ли имахте предвид под подхранване?
Ф: Да. Това същевременно е и помощ. Ако товане се бе случило, човешкото развитие щеше спре някъде около неандерталеца.
Д: Значи мислещият човек, който съществува сега и чийто мозък е способен на интелектуална дейност, нямаше да възникне от естествената еволюция?
Ф: Точно така. Или ако беше възникнал, щяха да са необходими милиони години. Съмнително е обаче, че това щеше да се случи по естествен път, тъй като еволюцията бе достигнала точката, от която естественото й развитие не можеше да продължи.
Съществуват две философски учения по този въп­рос. Според креационизма животът е възникнал вне­запно под действието на някаква свръхестествена вис­ша сила, обикновено наричана “Бог”. Спорел еволюционизма животът се е развил вследствие на естествен еволюционен процес от единствен жизнен източник. Аргументите против еволюцията се основават отчас­ти на контролираните експерименти, които демонст­рират, че видът достига точка или граница, отвъд която не може да се развива сам. След тази точка мутациите могат да възникнат чрез генетични манипулации. Може би съветът беше прав в твърденията си, че както легендата за Сътворението, така и еволю­ционната теория на Дарвин носеха в себе си частица истина.
Д: В Библията е казано: “Нека сътворим човека по свой образ” Това ли имаш предвид?
Ф: Това е алегория на факта, че човекът се проя­вява физически във форма, подобна на други човешки форми по Вселената. Това твърдение е правдиво.
Д: Винаги съм се питала дали изразът „по свой образ” не се отнася до душата на човека.
Ф: “Образ” се отнася до визуалното представяне и затова човешката форма е представена по цяла­та вселена в много различни райони. Това важи и за другите Вселени, в които има много предста­вители на една и съща форма
Д: В тази Вселена хората, хуманоидите ли преобладават?
Ф: Не може да се каже, че преобладават, защото съществуват форми, които не са човешки в нито едно отношение. По-точно е да се каже, че човеш­ката форма е просто една от многото. Има много различни форми и много различни планети с раз­лични форми. Има планети, на които съществуват множество форми, които живеят съвместно и в хармония. На планетата Земя обаче има само една форма. Да кажем, че формата, в която сте сега, е подобна на други човешки форми във Вселената. Мнозина имат коси, лица и структура на тялото, подобни на това, което откриваме на тази планета. Но разлики има и произходът на много от тях трудно може да бъде определен. Просто казваме, че това не е единствената форма във Вселената. Това обаче не е единственото мяс­то във Вселената, където присъства тази форма.
Когато животът достигнал до човешкия етап на развитие, съществата от космоса престанали да идват толкова често. Поисках да знам защо.
Ф: Не беше необходимо. Помощта в ранните ета­пи се изразяваше в подхранване и внимателни грижи за осъществяваното тогава дело. Със завършването на тази работа вече нямаше нужда от такова внимание, те просто се завърнаха в онези системи, откъдето бяха дошли.
Д: Останаха ли тук наблюдатели?
Ф: По онова време имаше няколко комисии индивиди, които останаха на планетата в постоянни форми, реални физически форми, за да осъществяват всекидневно наблюдение на условията. Тези мисии обаче не бяха така мащабни или сложни както преди.
Д: Споменахте, че тези същества са били три­измерни?
Ф: В триизмерна реална форма, както бихте се изразили на вашето ниво. Тези същества имаха физическа форма, но принадлежаха на раса от чужда планета.
Д: В тяло ли бяха родени те или формулираха тяло?
Ф: Бяха формулирани, както бихте се изразили вие. Техните тела не бяха “портретирани”, защото по онова време нямаше вид или население, чието тяло да бъде населено.
Интересно е да се отбележи, че няма дума “порт­ретиран”. Това е някакъв опит да се направи глагол от съществителното “портрет”. Обикновено бяха толко­ва точни в избора си на думи, че не считам това за грешка. Може би така се доближаваха най-много до идеята, която искаха да разкрият.
Ф: Физическите обитатели на планетата не бяха достигнали до това равнище на този етап от раз­витието на човешкия вид. Нямаше тела, удобни или налични за подобна употреба. Времето, за което говорим, обхваща няколко милиона земни години. Затова естествено в началото въобще не можеше да се говори за човешки вид. В един по-късен период от отрязъка от време, за който говорим сега имаше предварително развитие и еволюция, довели до появата на първобитния чо­век, както го разбирате вие.
Д: Според библейската история по Земята са скитали гиганти.
Ф: Това твърдение е правилно. Защото средният ръст на човешкият вид от онази раса беше над два метра. Имаше много други раси, но тази беше първата. Много хора носят тези гени и до днес и затова понякога има такива, които достигат висо­чина над два метра. Това са просто генетични проявления на онзи вид.
Д: Опитвам се да направя връзка с казаното в Библията. Библията е като история, въпреки че фактите са изкривени.
Ф: Има факти, които говорят ясно дори през вековете. До голяма степен съдържанието й се основава на възприятия и затова естествено има някакво изкривяване. Основната идея обаче се запазва.
Д: В Библията е казано нещо и за синовете на Бог, които се вгледали в човешките дъщери и ги намерили за красиви.
Ф: Може да се каже, че това отпраща към кръс­тосването между дошлите от небето и принадлежащите към Земята. В него бе заложено намере­нието за развиване на генетичния материал, тъй като видът беше достигнал до точката граници на самостоятелната му еволюция. Затова бе необходимо издигането на генетичния материал на по-високо равнище за стимулиране еволюцията на физическото тяло.
Д: Значи без намесата расата щеше да остане на животинския етап на развитие?
Ф: Нямаше да развие достатъчен мозъчен капацитет, за да превежда правилно и точно идеите, които в определен момент в бъдещето щяха да необходими за разбиране на концепциите, за които говорим днес… за вселенското настойничество, Бог и т.н. Това бе постигнато чрез физическо кръстосване на расите. В дните на създаването на Библията имаше хора, които чувстваха, че тя може да помогне на населението като цяло да оцени в пълна степен случилото се. Защото в приобщаването си към тези доктрини хората щяха да изгубят вярата си. Затова библейските истории бяха внимателно прекроени, за да се впише в манталитета на своето съвремие. В тази прекрасна форма те стигнаха и до вас, грижливо записани с възможно най-голяма точност.
Д: Хората, които са ги написали, са знаели истината, но са я интерпретирали по разбираем за околните начин.
Ф: До известна степен това е вярно. Това не беше мащабен заговор, насочен към изкривяването н фактите. При разказването на тези “истории” случайно се даваше някое невинно обяснение, ко­ето на свой ред се интерпретираше по леко раз­личен начин. Така информацията преминаваше поколение на поколение донякъде видоизменена, за да достигне формата, в която я познаваме днес.
Д: Днес има хора, които биха били доста шо­кирани, ако чуят тези обяснения.
Ф: Точно така, защото до този момент не е бил изнасян материал, предоставящ възможността за едно по-цялостно и точно обяснение на онова, което наистина се е случило. Ще кажем, че зася­ването се осъществява отново на много места в тази, както я наричаме “местна” вселена. Това в никакъв случай не е необичайно събитие от все­ленска гледна точка. Това е така обичайно, както засяването и грижите за нечия собствена градина.
Знаех, че не е възможно същите хора да участват в целия този проект, поради огромният период от време, който бе изминал, но се питах дали това не е същата раса.
Ф: По-точно е да се каже, че те притежават еднак­ва същност. Защото съществуват такива, които носят отговорността за подобен тип мисия.
Д: Ще ми разкажеш ли за следващите истори­чески епохи при новата ни среща?
Ф: Да. Това би бил подходящ познавателен въп­рос. Любопитството ти или човешкото съзнание са доста ограничени във възприятията си.
Когато се събуди, Фил каза, че информацията за засяването е била съпроводена с чувства на гордост и великодушие по повод на очаквания успех на експеримента, с големи надежди за развитието на видовете на тази планета. При провала той изпитал горчиво разо­чарование.
Поради факта, че не беше абсолютен сомнамбул, той не можеше да блокира емоциите, които често съпровождаха сцените и това намираше отражение в отговорите на въпросите. Той спомена три причини, поради които чувствал, че не може да отговори на зададен въпрос:
1.Предоставянето на информацията не било допустимо. Дори той не бил в състояние да преодолее това.
2. Информацията просто не била в наличност. Втози случай бил напълно неспособен да я предостави.
3. Когато чувствал, че емоционалният характер на въпроса би довел до смущаващи чувства или сцени. В този случай подсъзнанието му действало като цензор и ни молело да сменим темата.

Кръстосването

В началото на следващия сеанс Фил слезе от асансьора и се оказа изправен пред редица гигантски кристали. Той помоли да остане там за малко и извлече невероятна енергия, която се завихри около него. Той почувства, че тя ще прочисти каналите му. След катого оставих да направи това, започнах да задавам въпросите си.
Д: Имахме история с продължения. Това е историята, която вие от другата страна, които и да сте, искахте да разкажа. Историята за засяването на планетата Земя. Знаете ли за какво говоря?
Ф: Ще кажем, че ние не сме изцяло отговорни за това, тъй като това е нещо, с което ти самата се зае, а ние се съгласихме да ти помогнем. В момен­та това е твой проект или творческо начинание.
Това беше странна идея. Със сигурност не бях молила съзнателно за подобна задача. Но това само подчертава идеята, че ние не винаги съзнаваме какво правят многобройните съставни части на Аза. Тази друга част от нас очевидно не се нуждае от съзнател­ното ни разрешение. Но тъй като ми е приятно да пиша за тези необикновени теми, идеята не ме притес­ни.
Д: В последния ни сеанс ти говореше за засява­нето на планетата и каза, че по онова време съществата са имали бази тук и са направлявали развитието и подхранването на посеви. Когато достигнали определен етап, при кой вече не можели да се развиват сами, съществата се кръстосали с тези животни, за да предадат генетична информация, която да развие до хора, способни на интелектуално мислене. Правилно ли съм разбрала?
Ф:Да.
Д: Добре. Тогава нека продължим. Това физическо кръстосване ли е било или се е осъществило изкуствено в лабораторни условия?
Ф: Това беше действително физическо смесване на генетичен материал. Да кажем, че първоначално бе осъществено изкуствено осеменяване Защото семената бяха внесени чрез хирургически процедури. Това беше необходимо, тъй като страхът щеше да подлуди животните или видовете по онова време.
Д: Върху определен тип животни ли са съсредоточили или са опитали с няколко различни вида?
Ф: Използвани бяха само онези, които в потомството си щяха да дадат желания резултат. Според изискванията за подобни индивиди, това бяха онези, които най-точно отговаряха на изискванията и затова бяха избрани за размножаването.
Д: Това в големи мащаби ли се осъществи или в началото бе в малки мащаби?
Ф: Този въпрос изисква прозрения и баланс на интереси, които в момента не можем да осигурим.
Д: Имах предвид по цялата планета ли се осъществи това или започна в определен район с няколко индивида.
Ф: Може да се каже, че в началото бяха няколко, а после мнозина.
Д: Опитвам се да си представя как се е случило всичко. Бяха ли държани на определено място, където да могат да бъдат наблюдавани през този период от време?
Ф: Определено не им хареса да бъдат наблюдава­ни. Това е вярно.
Д; Бяха ли затворени по някакъв начин?
Ф: Не.
Очевидно след осъществяване на кръстосването за имплантиране на интелекта експерименталните индивиди са били наблюдавани и по време на развитието ирастежа им за тях са били полагани грижи. Било е необходимо невероятно много време, такова каквото гопознаваме ние, за да могат животните да се развият дори до състоянието на първобитния човек. Изглежда задачата или мисията на тази група същества е била да наблюдават и вероятно да защитават видоизменя­щите се видове. Необходимото време явно е било без значение за тях. Ако продължителността на живота им е можела да се идентифицира с нашата, вероятно се е наложило поколения от тяхната раса да “дежурят” на планетата. Той каза, че непрекъснато са поддържали връзка с районите, от които произхождат. Бих казала, че за тях това е било просто работа. Изходът е бил твърде отдалечен във времето, за да има някакво значение.
Д: Тези същества поддържали ли са контакти, живели ли са с местните жители?
Ф:Имаше посещения, които от гледна точка на първобитния човек бяха толкова разтърсващи, създаваха впечатлението за среща с бог. Бяха предоставяни онези концепции, които можеха да бъдат разбрани по онова време и да накарат първобитния човек да се замисли и то за неща, които при обикновени обстоятелства не биха могли да му хрумнат. Може да се каже, че те му даваха храна за мисълта по отношение на мястото му във Вселената и неговата роля в големия план. Няма записани доказателства за подобни събития, които да изглеждат правдоподобно.
До нас са достигнали много легенди на древни хора, които се отнасят до необикновени същества като Озирис и Кетсалкоатл1, които били богове и посещавали племената, за да им помагат. Някои от тях считани за божества. Попитах за тях.
Ф: Имахме предвид събития, които са се случили много преди тези, за които говориш. Лицата, които спомена, не бяха богове, а индивиди, просветлени чрез контакта си с “боговете”. По онова време, когато някой приемеше ролята на учител на това ниво на познание, бе общоприето той да бъде считан за пророк или някой, който е в пряк контакт с Бога. Така този човек се издигаше до роля, твърде сходна с тази на самия бог, ще кажем, че това бяха индивиди, добре настроени на вълната на собствените си енергии и на енер­гиите на Вселената. А който е настроен към тази енергия, може да изглежда доста издигнат в срав­нение с околните, ще кажем, че това бяха просто индивиди, които предаваха енергия.
Д: Според легендите те (Озирис и Кетсал­коатл) са били считани за хора от космоса, дошли, за да живеят сред племената и да ги обучават.
Ф:Не твърдим, че това не се е случило, но не сме съгласни, че тези индивиди са били такива. Те бяха посланици или доставчици на истината и енергиите. Има много случаи, при които индивиди от други светове са живели, макар и за кратко, сред хората, помагали са им и са ги и просвещавали по подходя­щите за онова време начини. Мнозина са узнавали истинската идентичност на тези личности, но и често мнозина не са. Някои действително били по­сетители от други планети. Други просто идвали от различни нива на съществуване, а не непременно от други планети от физическа гледна точка. Защото има много други сфери на съществуване, които не са физически по своята природа. Затова е възможно да идваш от някъде другаде, без всъщност да можеш да опишеш откъде. В другите измерения посоката е невъзможна защото тази концепция не съществува. Това е триизмерна концепция, която се обезсмисля, когато бива съотнесена към четвъртото или по-високи измерения. Затова ще е точно да се каже, че много посетители бяха от други нива на съществу­ване и слязоха до това ниво, за да оказват помощ и да дават информация.
Д: В такъв случай подобните на Кетсалкоатл физически хора, родени в племето ли са били или хора от друго ниво?
Ф: Някои индивиди и лидери наистина бяха от друг свят. Няма да разкриваме тяхната идентичност, не е възможно да го направим на този етап, защото не ни е позволено. Няма да е редно да откроим някоя личност като посланик или човек, който не принадлежи на Земята, и така да насочим вниманието към личността, а не към информацията. Да кажем, че беше необходимо това даслучи, за да бъде разпространена информацията. Защото ако някой предприеме такова начинание в ролята на продавач, например, влиянието му ще бъде доста ограничено в сравнение с влиянието на един управник.
Д: Не е ли имало случаи, при които вкрайна сметка тези същества са били обожествявани?
Ф: Наистина имаше посещения от напреднали същества. Но тяхната роля бе единствено да оказ­ват помощ, да полагат грижи. Паметта на такива същества е била почитана многократно през човешката история, те са били почитани и възпява­ни така, сякаш са божествени по природа. В примитивните култури има много примери за посе­щения натакива извънземни при водачите на отбрани племена, които са били способни в най-голяма степен да разберат случващото се. Онези, за които е било най-малко вероятно да сведат посещението до божествено или ангелско равни­ще и които са били в състояние да признаят това за посещение, а не за божие благоволение. Те се явявали в човешка форма, въпреки че били енер­гийни форми, които можели да наподобяват вън­шния вид на човешко същества, за да не будят страх.
Д: Какъв тип информация са предоставяли на хората?
Ф: По онова време много се обсъждаше колко информация да предават тези индивиди. Беше решено, че бавното, но постоянно издигане на съзнанието е по-подходящо от простото бомбар­диране или засипване на първобитните същества със знания от звездите. Затова предоставяната информация беше донякъде ограничена до прак­тични и полезни области като събиране на фураж и градинарство. Това бяха някои от първите поз­нания. С развитието на обществата се установи, че има хора, които са пазители на знанията, отб­рано малцинство, което напълно съзнаваше зна­чението на посещенията. Тогава чрез постепенно­то издигане на съзнанието на тези личности, стана възможно бавното разширяване на темите по вре­ме на посещенията и постепенното включване на познания за местоположението на небесните тела спрямо планетата Земя. Така постепенно стана възможно обучаването на първобитните общест­ва в напредналата астрономия, например.
Д: Защо е било така необходимо те да са запознати с разположението на звездите?
Ф: Мнозина осъзнават влиянието на звездите върху събитията в живота на човека. Това познание се нарича астрология. Но то беше развито в много по-голяма степен, отколкото сега и се използваше много по-точно. Разположението на планетите и звездите се изчисляваше от нищото. Природата на енергиите, протичащи към Земята, позволяваше да се предсказват предстоящите събития.
Д: Имаше ли други знания и умения, които бяха предадени на тези хора?
Ф: Предоставени им бяха познания в много paзлични области. Днес бихте се изненадали oт многобройните области, в които биха вещи древните хора. Бяха им предадени умения за зъболечение и изваждането на зъби ставаше при минимална болка. След това извадените зъби се заменяха след подготовка и поправка на увредените. Така беше възможна замяната на тези зъби и продължаване на жизнените им функции. В момента това се усвоява отново на тази планета.
Д: (Това ме изненада ) Искате да кажете, че се поставяли не изкуствени, а истински зъби? Как са свеждали болката до минимум?
Ф: Съществуваха както и сега много естествени билки и съставки, които при поемане умъртвяваха болката, например листа от кока2 и много други билки, за които и днес е известно, че имат подобен ефект. Това знание бе предадено на отбрано малцин­ство, което след това трябваше да го предаде на своя народ след подходящо обучение в тези об­ласти. Може би ще се изненадаш да научиш, че сърдечната хирургия се срещаше на много места по онова време. Форма на това беше – в момента търсим подходящата дума – трудно ни е да пре­ведем тази концепция. Първоначалното намере­ние бе лекуването и възстановяването, но по къс­но тази практика бе превърната в човешки жерт­воприношения. Те не си спомняха техническите причини, които стояха зад това и така с времето дейността бе сведена до жертвоприношение. Из­ползваха го, за да умилостивят боговете, които бяха създали, и да се спасят от съдба, по-страшна от смъртта. Затова смъртта бе незначителна цена.
Д: Когато осъществяваха сърдечна хирургия, как овладяваха кървенето? Това е проблем дори днес.
Ф: Същите естествени вещества, които се изпол­зват дори днес, се използваха и тогава. Използва­ха се стрити на прах билки, които улесняваха съсирването. Контролирането на кървенето се осъществяваше чрез натиск, упражняван върху специфични точки в тялото, който ограничаваше притока на кръв до определена област.
Д: Можеха ли по този начин да контролират и инфекциите?
Ф: Не и чрез натиск.
Д: Имам предвид с помощта на билки.
Ф: Инфекциите се лекуваха чрез енергия. Чрез предаването на човешка енергия, което днес се преоткрива в онова, което в терминологията на обекта се нарича “метафизични групи”.
Спомних си за предположението, че ацтеките са практикували този тип жертвоприношения, като са разрязвали човешки сърца.
Д: Този ритуал от същите хора, които са построили пирамидите в Мексико ли бе извършван?
Ф: За съжаление, да, защото те едновременно бяха доста напреднали и въпреки това доста неразвити. Дегенерацията на цивилизацията до човешкото жертвоприношение и дори канибализма като цяло се осъществи след построяването на пирамидите. Използването на пирамидите, а не тяхното построяване, съвпадаше по време с човешките жертвоприношения.
Мога да си представя, че със смъртта на някой мъдрец или някоя подобна случка знанието не е било предавано в своята цялост. И с всяко следващо поколение практиката се нарушавала и изкривявала във форма на култ. С времето тя се превърнала в действително изрязване на сърцето като дар за “богове такива, каквито ги възприемали те.
Д: Добре, ако съществата са наблюдавали това и са видели, че знанието се изкривява с неговото предаване, не са ли могли да се върнат и да предадат отново?
Ф: Не беше възможно по причини, които са отвъд обхвата на човешкото възприятие, защото са непреводими.
Д: Смятах, че ако са дошли веднъж, биха могли да дойдат и втори път.
Ф: Това е опростенческо човешко възприятие. Във вселенския план действа много по-сложен меха­низъм, който не позволява използването на вън­шно влияние за манипулиране на местните жители.
Д: Смятах, че може би те са могли да дойдат и да кажат: “Не го правите правилно. Това не е начинът, който ви разкрихме“.
Ф: Това би представлявало манипулация, а те са недопустими.
Д: Но веднъж вече те са го правили. Това не се ли е считало за манипулация?
Ф: Веднъж това е било дадено като дар. Поправянето би означавало манипулация. Има разлика между предоставянето на знание като дар и нап­равляването на вътрешните отношения в едно общество.
Д: Разбирам. Значи след като го предоставят, те не могат да контролират начина на използването му.
Ф: Това е донякъде точно. Манипулацията на тези общества би противоречала на общоприетата по­литика. От обществото зависи да изгради собст­вената си съдба, ако използваме земните терми­ни.
Д: Тоест от обществата се очаква да бранят тази информация и да осигурят правилното й предаване.
Ф: Това изявление отново е донякъде вярно.
Изглежда имаше лека разлика, но тя очевидно беше важна за тях. Позволено им беше да предоставят знания за благото на своите творения, но насочването на последващата употреба на тези знания се разглеж­даше като намеса и не бе допустимо. Той продължи с още примери.
Ф: Земеделието бе усъвършенствано до висока степен в селекцията на онези сортове, които бяха най-подходящи за съответния регион и начин на хранене. Защото това не беше въпрос само на климат и климатични (срещна трудности с тази дума) условия, а и на питателни съображения, които определяха съдържанието на храната. Защото наистина съществуваха, както и днес, разлики в хранителните потребности на различните среди.
Д: Обяснява ли това хранителните закони в Стария завет на Библията? А онези, които са били предадени от Мойсей на хората? Било име наредено да не ядат свинско и други такива неща. Забранили са и пиенето на кръв. Възможно ли е mова да е причината затези неща?
Ф: Точно така. Смята се, че изискванията са с религиозна природа, но те се основават на много реалистични хранителни изисквания, те трябва­ше да подтикнат хората към най-подходящия из­бор на храна, за да получават онези хранителни вещества и витамини, които са най-важни за функционирането на организма им, докато пътуват, намират се в период на преход и след това.
Д: Значи са били запознати с различните кате­гории храна, които по-лесно ще се развиват при техния климат.
Ф: Точно така.
Д: Знаете ли какво се е случило с маите? Предполага се, че те просто са изчезнали вне­запно.
Ф: ще кажем само, че отговорът на този въпрос е свързан с отношения на високо ниво, ако използ­ваме вашата аналогия. Не разполагаме с пълна информация за историята или по-скоро за нейния край. Достатъчно е да се каже обаче, че те не измряха, а бяха транспортирани.
Д: От космически кораби?
Ф: Няма да се задълбочаваме в темата на този етап. Те обаче бяха транспортирани
Д:Знаете ли защо?
Ф: Самите те избраха да избягат от унищожение­то, което виждаха, че предстои на техните събратя по време на испанското завоевание.
Д: Често ли се е случвало това на цивилизации в историята?
Ф: Това не е прецедент, но не се случва често. Ако възникне ситуация, при която цивилизацията като цяло е достигнала ниво, на което за оцеляването си пожелае такова транспортиране, това би могло да се случи. Няма обаче закон, според който това трябва да се случи. Но ако самите индивиди по­желаят да защитят своето ниво на съзнание и постиженията си,да усъвършенстват своето възприятие и израстване и да предпазят обществото си, тази възможност ще им бъде предоставена. Това ще се стане, ако то отговаря в най-голяма степен на интересите им и на интересите на окол­ните.
Д: (Продължих с въпросите) Има ли по-ско­рошни примери за извънземна помощ при развитието на цивилизацията?
Ф: На този етап в човешката еволюция няма об­ласти, които са резултат от пряк контакт. Въпреки че е идентично по природа, днес развитието в тези области е продукт на психични процеси или кон­такт, ако предпочитате. Много идеи се предават, въпреки че изобретателят ги приема за оригинални. Това са идеи, пренесени от вътрешното ниво към външното ниво на съзнание.
Д; Значи вместо действително да се появяват пред хората, както са постъпвали в миналото, сега те осъществяват психична комуникация.
Ф: Това донякъде е точно. В no-голямата си част обаче, информацията се извлича от вътрешното ниво на съзнание на индивидите, което прекратява необходимостта от подобен тип взаимодействие.
Д: Обяснява ли това защо много хора работят едновременно по едни и същи открития?
Ф: Да.
Д: Какво правят те тогава? Бомбардират планетата с определена идея?
Ф: Към планетата се насочват енергии и тя се оказва залята от тях. Тогава онези, които откликват на тези енергии, са – няма да използвам думата привлечени, защото това би създало погрешно впечатление, те обаче са…
Д: Вдъхновени?
Ф: Това е подходящ термин, те са вдъхновени да създадат проявленията, основани на енергиите, извлечени от тях.
Д: Съществата не считат това за влияние?
Ф: Хората не биха го възприели като такова, за­щото повечето от тях не осъзнават произхода му, освен ако не са духовно извисени по природа и не съзнават съществуването на концепции като вътрешни нива и вътрешно ниво на съзнание.
Д: Значи планетата е залята от идеята или възприятието за откритието, или онова, кое­то й е потребно, към съответния момент. Те просто са захвърлени към всеки, който ги улови. Така не се упражнява сила или влияние, защото никой не е принуден да приеме идеята.
Ф: Точно така. Има открития, които предстои да бъдат направени, които в момента са залели пла­нетата и трябва да бъдат извлечени от вътрешно­то ниво на съзнание и да намерят проявление във физическата реалност.
Може би онова, което наричаме “въображение”, е друго име за вътрешното ниво на съзнание или част от него.
Д: Значи те приемат, че някой ще улови вибра­циите или идеите, че някой на Земята ще се настрои на тази вълна, така да се каже.
Ф: Те са на разположение, не е задължително това да се случи, те просто се предоставят свободно, за да бъдат използвани по начин, който индивидът избере. Защото трябва да помниш, че това е планетата на свободния избор.
Д: Да, това е правдоподобно. И един ден някой човек ще каже: “О, осени ме една страхотна идея“. И ще започне да мисли как да я формулира. Защото в противен случай би изглеждало така, сякаш нищо не е негово дело, сякаш няма собствен принос към него. Но ако добави и собствената си изобретателност и творчески усет, то идеята ще стане негова след запалването на малката искра. Така той не би се чувствал като марионетка или нещо, което просто поема идеи и изпълнява чужди повели.
Ф: Точно така. И чрез човешкия творчески процес тези енергии могат да се проявят в много различ­ни форми в зависимост от творческата насоче­ност на изобретателя. Концепциите са дадени. От индивида зависи как да ги използва или какво приложение да им намери. Сондирането напри­мер се използва в много различни форми. От пробиването на дупки до сондирането за петрол концепцията е една и съща. Благодарение на изобретателността на личността обаче, концепцията може да бъде използвана в много различни фор­ми. Концепцията или семето ще е “сондиране”.
Д: Следователно човекът измисля различните методи, апаратури или нещата, които ще са необходими. Идеите, които стигат до нас, са насочвани от извънземните същества?
Ф: Най – напред трябва да разберете какво обхваща понятието извънземно същество. Защото те често се възприемат като физически същества от друга планета, което е вярно. Съществуват обаче и мно­го други форми на извънземни същества. Някои са в духовна форма и определено са от други планети, но не са физически, въпреки че също са извънземни по природа. Има енергии от други вселени, галактики и планети, които са с толкова разнообразна природа, колкото и човешките енергии. Всичко това е извънземно по своята същ­ност, защото принадлежи на Вселената. Като та­кова или всичко е извънземно, или нищо не е извънземно. Всъщност те нямат конкретни очер­тания. Съществуват, както и при хората, много различни форми на енергия. В човешка форма битуват енергии, които се радват много и имат лекомислена и жизнерадостна нагласа. Съществ­уват и човешки енергии, които са сериозни и мрачни. Те просто избират да изразят своята енергия в различна форма. Така че всички енергии във Вселената донякъде си приличат в това отно­шение. Има много различни видове енергии във всички части на Вселената и във всички вселени.
Д: Имах предвид главно онези, които са помогнали при засяването и са ни наблюдавали през цялото време. Затова се питах дали идеите и вдъхнове­нията са свързани по някакъв начин с тях.
Ф: Би било донякъде точно да отговоря да, в смисъл че различните енергии са насочени към една и съща цел, а именно издигане съзнанието на планетата. Към тази цел обаче са насочени много разнообразни енергии, точно както същес­твуват и много различни земни енергии. Има тол­кова различни видове енергии, колкото са различ­ни и хората. Нямам предвид броя им, но въпреки това разнообразието е твърде подобно, независи­мо дали се проявява в енергийна, или във физи­ческа форма.
Д: Добре, но какво насочва всичко това, за да го поддържа в ред и да им нарежда какво да правят, ако те са така разнообразни по вид?
Ф: Цялостната схема или план на Вселената, ръ­ководният план, гигантският космически часовников механизъм, концепцията за Бога, която е популярна човешка представа – това поддържа реда.
Д: Те знаят какво да правят, в кой именно момент от нашата история да го направят и т.н.
Ф: Точно така. Лакмусовият тест за преценката, дали да се извърши нещо винаги е неговата уместност.

Мястото на сановниците

Често при отварянето на вратата на асансьора Филневиждаше Трите кули. Вместо това пред него се разкриваха други сцени. Не можехме да предскажем какво ще се случи. Следващият сеанс е пример именно затова.
Ф: Това е район, запазен за сановниците на други­те планети, които пристигат на планетата, на ко­ято сме в момента. Това е платформата за заминаванията и пристиганията от и за планетата. Виждаме пред себе си символа на единението такъв, какъвто го познаваме и признаваме в тази част на Вселената.
Попитах го дали ще може да нарисува символа, като се събуди. Той каза, че ще му е много трудно, тъй като не става дума за двуизмерна картина или дизайн. Той се възприемал в четири измерения.
Д: Значи символът прилича по-скоро на вибра­ция?
Ф: Това е много проницателно наблюдение от твоя страна, защото става дума именно за това. Както бихте се изразили на тази планета, това е обет за вярност – преведено на този език – към федерацията на напредналите цивилизации – оне­зи раси, които са се обединили и са създали съюз, за да подпомогнат духовното и морално просве­щение на бъдещите раси.
Д: Защо пристигнахме тук?
Ф: При работа с енергии като тези често липсва конкретен мотив или причина. Просто се иска пример и такъв се предоставя. В този случай няма единичен фактор, който да предопределя, че ще е дадения пример.
С други думи никога не можем да сме сигурни къде ще се озовем, когато асансьорът спре.
Д: Спомена, че те пристигат и заминават. Представям си гара, депо или летище. Нещо подобно ли е това?
Ф: Това е една гостоприемна платформа, където пристигащите членове на кралските семейства се приветстват и им се оказват почестите, дължими на личности от такъв ранг. След пристигането те се отправят към съответния район, който са дошли да посетят. Например след това могат бъдат приети от търговските, правителствен или научните кръгове за осъществяване на предварително набелязаните цели. За да илюстрираме разликата тук, ще отбележим, че посещаващият вашата столица Вашингтон висш сановник не е пристигнал с метрото. Президентът не би приветствал пристигащия сановник в метрото или таксито. Хората с висок ранг, например президентът на чужда държава, се посрещат с много церемонии и условности. Това е аналогично на топовните салюти, с които се приветстват високите гости и церемониите, които съпровождат тяхното пристигане. Това е районът, който е най-удобен за пристигането на големи групи сановници с достатъчно място за подобни пристигания и за­минавания.
Д; Тази платформа на определена планета ли е разположена?
Ф: Да, тя е разположена на планета. На определе­но място на тази планета. Много от съображени­ята, които предопределят разполагането на при­емащите пунктове на тази планета важат и в други части на Вселената.
Д: Непрекъснато казвате “тази” планета. Ни­ма имате предвид планетата Земя?
Ф: Точно така. В случая имаме проблем с формули­ровката, защото говорим едновременно от две ре­алности, в които присъстваме по едно и също време. Затова вече ще очертаваме нещата по-ясно.
Д: Знаете ли къде е разположена планетата, за която говорим?
Ф: Представи си, ако можеш, че гледаш Млечния път отгоре. Спиралният ръкав, в който е разполо­жена вашата Слънчева система, се намира под, леко напред и наляво от гледната ти точка. Тогава тази планета ще се падне зад и над дясното ти рамо в това направление, което води право към вашата галактика, ако движението по спиралата е по посока на часовниковата стрелка.
Трудно ми беше да следвам това описание, но изследванията разкриват, че Млечният път наистина е спираловидна галактика, състояща се от няколко ръкава. Очевидно тази друга планета беше разполо­жена в противоположната част на нашата галактика, ведин от другите ръкави.
Д: Има ли нещо специално в тази планета, поради което е била избрана за платформа?
Ф: Тази планета е само една от многото. Всяка планета има такова място, оформено като платформа или място за пристигания и заминавания. Това не е централна планета в този регион. То е една от многото платформи, разположени на различни планети.
Д: Тогава всички планети, които принадлежат към тачи – как да го наречем, федерация и нещо подобно, имат същия символ на единението?
Ф: Това е възможно най-близкият превод.
Д: Значи сановниците пътуват до всяка планетите, които принадлежат към този съюз или федерация?
Ф: Точно така. Те съжителстват във взаимна подкрепа и доверие и не приличат на вас, защото те са изключително миролюбиви цивилизации, които не живеят в страх от нападения от страна на съседите им. Те са се развили и еволюирали далеч отвъд това ниво, на което може да се среща насилието, международното насилие.
Д: Затова ли Земята все още не е включена този съюз?
Ф: Съюзът е донякъде регионален. Той е сформиран от съседи. Земята не може да бъде считана за техен съсед, тъй като е твърде отдалечена от този район.
Д: Това малко или много наподобява Обединените нации, нали?
Ф: Аналогията е много точна на планетарно рав­нище.
Д: Какво правят тези сановници, когато прис­тигнат на различните места?
Ф: Осъществява се търговия в много области, например в научните общности, където е налице свободен обмен на информация. Така например учените пътуват от една планета до друга, за да споделят своите научни открития. Тези раси се управляват и имат правителствени структури, подобно на правителствата на вашата планета. Те обаче приличат повече на племенните водачества, отколкото на вашите демократични правителст­ва.
Д: Помислих си, че те ми напомнят за посла­ниците. Отнасят информация или други неща на своя народ. Но като учени те притежават повече знания от обикновените посланици. И всички споделят тези открития?
Ф: Точно така. Работят съвместно в много облас­ти и начинания, които биха подпомогнали напре­дъка на техните цивилизации.
Д: Това е нещо, което бихме искали да имаме и на Земята, но по отношение на откритията се проявява много себичност. Лидерите искат те да принадлежат само на техните страни.
Ф: На планетата Земя съществува мотивът за печалбата, който е непознат в системата, за която говорим. Там потребността от издигане над оста­налите просто не съществува и затова всички открития се разглеждат като общо достояние. При реализирането им липсва идеята за личен принос в работата, защото там тя не съществува. Затова и няма нужда от поверителност, омаловажаване или професионална завист, които се сре­щат тук на Земята.
Д: Това е нашият проблем. Винаги всичко се пази като поверителна информация, особено като се има предвид факта, че знанието обикновено се проявява под формата на развитие на оръжията и отбраната. Искаш да кажеш, това не е нужно на тези хора?
Ф: Точно така. Няма отбранителна индустрия. Няма съревнование. В тази цивилизация липсва идеята за съревнованието.
Д: Значи те мислят само за цялото, за това как всеки би могъл да извлече полза от откритието им?
Ф: Точно така. По тези открития се работи с мисълта или за целта на споделянето им с околните.
Д: Тази идея е чужда за нашата планета, защото хората твърде много се страхуват от другите правителства и другите планети.
Ф: И въпреки това прилагането на подобна идея би било лесно, ако хората мислеха за другите така, както мислят за себе си.
Д: Все пак смятам, че сме далеч от постигане­то й.
Ф:Не толкова далеч, колкото би могъл да си помисли някой, защото на вашата планета в момента мнозина работят за открояването на съща­та тази идея и нейното прилагане, за да могат другите да я видят, разберат и внесат в живота си.
Д: Смятах, че извънземните се опитват да сближат хората с тези идеи. Това ли имате предвид?
Ф: Произходът на тази концепция е не толкова извънземен, колкото земен. Защото хората и звез­дните същества, които са се преродили с целта да издигнат съзнанието на планетата Земя, разкриват тези концепции чрез собствения си пример. За да бъдат предоставени те, не е нужно да бъдат обяснявани, а само разкрити и демонстрирани.
Д: Струва ми се, че когато дойдат на Земята, и те ще бъдат увлечени в така наречената “житейска надпревара” – съревнованията, из­карването на прехраната и всичко, свързано с това. Защото те трябва да имат пари и храна, трябва да се включат в съревнованията, неза­висимо дали го искат, или не, просто за да оцелеят.
Ф: Да, това е много смущаващо за мнозина, които са се преродили и са се оказали в тази ситуация. Това обаче е изпитание, което може да съдейства за затвърждаване на тази концепция у онези, кои­то са дошли тук, за да я предадат на своите братя. Тогава се получава смесване на концепциите, при което дадената концепция се оформя или проме­ня според нуждите, за да съжителства приемливо с преобладаващите концепции. Защото не е въз­можно да се опитваме да унищожим или заменим съществуващите на Земята концепции. Много по-добре е да трансформираме новите, като им поз­волим да въздействат върху старите и постепенно да ги заменят. Много хора са така унесени в съревнования, че губят представа за отговорността си към ближните. Те са концентрирали цялата си енергия върху представата за успеха. Това е много преобладаваща и много силна концепция, особено в американското общество.
Д: Всъщност няма нищо лошо в това да работиш, да печелиш пари и да си изкарваш прехраната честно, стига да не допуснеш това да е единствената ти движеща цел и да си готов да прегазиш всеки, за да я постигнеш?
Ф: Точно така. Както често се казва, нищо прека­лено не е добро. Това е и пример за този индивид (Фил), който да му помогне да разбере защо често се оказва в подобни ситуации. Това ще му помог­не да си обясни чуждите концепции, които по необходимост трябва да приеме и прегърне в някаква форма.
Д: Много е трудно да останеш встрани от това в смъртния живот.
Ф: Можем да направим сравнение между реалността на съществуванията на планетата Земя инякои реалности на други планети във Вселената. Има концепции, които не се споделят на много планети. Посочихме например, че представата за личната изгода и придружаващите я проявни фор­ми в реалността, например алчността, не се сре­щат у всички раси и общества във Вселената, не твърдим обаче, че това е единствената планета, където съществува подобна представа.
Д: Питах се дали сме единствената черна овца, ако разбираш какво искам да кажа. Тогава не сме единствените, които сме се развили до това ниво?
Ф: Точно така. Има много планети като вашата. Някои са в много по-лошо състояние от гледна точка на онова, което наричате “права на човека”. Защото на много планети все още има робство, варварство и тирания. Земята в никакъв случай не е изоставащото дете на небесните жители.
Д: Опитват ли се извънземните да помогнат и на онези планети?
Ф: В някои случаи не е възможно да им се помогне, тъй като те са деградирали до такава степен, че всяко усилие и помощ ще се приеме за намеса и ще се посрещне враждебно. Затова в тези случаи най-добре е просто да ги оставим да се развиват самостоятелно, докато настъпи моментът, в кой­то ще е подходящо да започнем да ги подхранваме с допълнително съзнание, както постъпваме в момента с вас.
Д: Значи в крайна сметка те ще еволюират?
Ф: Надяваме се. Аналите на галактическата исто­рия познават и случаи, при които планети са дос­тигали до пълно самоунищожение. Те се заличават до такава степен, че физическа планета буквално не остава. В случая със Земята, ако пред­вижданият понякога ядрен холокост се осъщест­ви, планетата вероятно няма да се разпадне, а само ще бъде обезобразена. Случвало се е обаче и това. Не са непознати случаи, при които планети се самоунищожават до такава степен, че цялата планета се разпада и късовете й се разпиляват изкосмоса, не остава нищо, което да напомня съществуването на тази раса, тъй като унищожението е абсолютно и тотално.
Д: Разбира се, духовете на тези същества ще оцелеят, нали? Защото дори подобно унищожение не би могло да заличи душата или духа.
Ф: Точно така. Ще липсват обаче физически следи от съществуването на такава цивилизация. Нищо няма да напомня за тях.
Д: Цивилизациите, които са били в такова лошо състояние, също ли са засети, подобно на нас?
Ф: Може да се каже, че от самото начало до края на времето всеки живот е бил засят, в една форма или друга.
Д: Спомена, че обикновено на живота не сепозволява да се развива сам и да поема в собс­твена посока. Затова съществата засявали планетите и ги направлявали; вярно ли е това?
Ф: Това не е напълно вярно във всички случаи, тъй като някои форми на живот или цивилизации, началото на които е било дадено, се нуждаят от много по-малко надзор, отколкото някои други. Много форми са местни за определена планета. Въпрос на – търсим подходящата дума – относи­телност е какво може да бъде определено като местно.
Д: предположим, че са били засети по същия начин, както и ние, и в началото са имали същите високи идеали. Как са стигнали до такъв етап на негативизъм?
Ф: С много от грешките, допускани и на тази за планета. Тази планета не е толкова уникална, тъй като тя се е развила до сегашното си състояние след много от същите грешки и пропуски, които са сполетели другите планети, не бихме казали, че това са често срещани, обикновени събития. Това не е правило, но не е и рядкост. На повечето планети не им се налага да понесат тази форма на еволюция.
Д: Струва ми се, че планетите еволюират, подобно на човешкия дух. В миналото си сме изживели и други животи, в които сме били първични и себични и е трябвало да преодолеем това в развитието си. Изглежда същото се случва и с планетите, но в по-големи мащаби. Правилна ли е тази аналогия?
Ф: Планетите еволюират благодарение на духове­те и планетарната еволюция е отражение на ду­ховната. Защото духовното е истинската реал­ност, а физическото е негов огледален образ.
Д: И онова, което произтича във физическото, духовете, които обитават физическите индивиди на тази планета, води до издигането на планетарното съзнание?
Ф: Точно така.

Други видове същества

В началото на този сеанс Фил отбеляза, че Трите кули изглеждат различно.
Ф: Асансьорът е облян от ярка бяла светлина. Този път Трите кули изглежда са разположени поспецифичен начин, който никога не съм виждал. Преди бяха подредени по височина, но в момента изглежда най-късата е в средата, а двете в края с почти еднакви размери. Струва ми се, че сега и светлината им е различна. Онези преди излъчваха равномерна, ярка бяла светлина, а тези сякаш блещукат. Светлината им е много по-ярка и въпреки това блещука. Струва ми се, че са по-широки в основата си и имат различна форма.
Изглежда, че представите се променяха заедно с интерпретациите на индивида и затова и онова, което се виждаше тук също се бе променило в своята интерпретация. Не ставаше въпрос за промяна в местопо­ложението, а само за промяна в интерпретацията.
Д: Ще можете ли да говорите за различиш планети и да изследвате космоса?
Ф: Ще сме щастливи да го сторим. Защото сега с голяма любов и грижа ще ви предоставим информация, която пазехме до този момент.
Д: Бяхте споменали, че формите на живот в нашата вселена са главно с човешки или хуманоидни характеристики.
Ф: В тази част на Вселената това е вярно. Има много хуманоидни форми, разпръснати из Вселената.
Д: Бях изненадана, че малко или много си при­личаме.
Ф: Изглежда, че общото с вашите извънземни братя е повече от разликите.
Д: Веднъж споменахте, че ще ми дадете повече информация за други видове същества и техния начин на живот, не непременно животите, които е изживял този индивид, а тези които въобще съществуват. Интересувам се от триизмерните физически планети и хората, които живеят на тях. Можете ли да ми предоста­вите подобна информация?
Ф: Съществуват много реалности. Реалност е твърде двусмислен термин, който покрива онова, което можем да наречем “истина”, ще кажем, че реалностите, които можем да ти разкрием, пок­риват физическото и духовното в многобройните им аспекти. Но при това положение ще говорим за онези нива на съществуване на други планети, които би нарекла “физически”, ще кажем, че съ­ществуват приблизително 10 000 разновидности във физическите форми на живот в този сектор на Вселената. Едната представлява, както бихте се изразили вие, материя на въглеродна основа. Тя може да бъде възприета от вашите сетива при допир и т.н. Това е, което бихте нарекли физическа форма, нали? След това нека ти кажем, че има форми, които… Нека се изразим по друг начин, защото тук има явно несъответствие при превода.. ще кажем, че онова, което бихте определили като физическо, притежава такива свойства, които излизат отвъд вашата способност за възприятие, с други думи съществуват физически сетива, които не са предоставени на хората на тази планета, за да изградим правдива и пълна картина на реалностите, които ви заобикалят, задължително е да включим и тези свойства. Разбираш ли?
Д: Да, всичко е наред. Бих искала да разширякръгозора си по отношение на неща, които не съм изследвала. Защото дори да не мога разбера, привлича ме предизвикателството да опитам. Да разглеждаме физическите единици или хората, или както бихте искали да наричаме, означава да променим начина си мислене.
Ф: Точно така. Защото, както вече казахме, ще опитаме да ограничим тази дискусия до онези физически свойства, с които сте запознати. Но в пак ще има случаи, когато няма да е правдиво да се ограничаваме само до тези свойства.
Д: Всичко е наред. Не е необходимо да се ограничавате. Нека просто да видим колко може да се опитаме да разберем.
Ф:Така да бъде. Съществуват много области във вашата вселена, на които можем да се забавляваме. Както се изразявате вие, сега всички ние ще се качим на борда на нашия космически кораб за пътешествие към една от другите части на вашата вселена. За начало ще отпътуваме към една много, много далечна звезда. Тя е разположена на място, което можете да възприемете като самия ръб на познатата ви вселена. Това обаче е просто въпрос на възприятие, ограничено от равнището на технологично развитие. Наистина съществува много, много повече от онова, което сте в състо­яние да си представите. Всъщност много повече може да се изследва отвъд границите на онова, което се описа като физически същества. Това е погранична земя, затънтен край или както бихте се изразили вие пустош във Вселената. Стигаме до самата граница на познатата ви вселена. Най-накрая стигаме до звездна група, която според вашата терминология е от средна величина. Ако този индивид беше по-образован в астрономичес­ките величини и познания, можехме да ви дадем по-пълно описание. Тук обаче е налице недостиг на терминология, с която да работим. Затова ще кажем, че тя е с размер, по-голям от вашето слънце, но не и гигант. Около това слънце обикаля планета, която излъчва много бледа, светлозелена светлина. Това е петата от планетите около това слънце. Населявана е от онова, което вие бихте нарекли физически същества. Ако обаче се опита­те да ги възприемете с вашите сетива, ще видите само сенки. Защото за вашите сетивни възмож­ности пред нас ще липсва материя. Благодарение обаче на остротата на зрението ви или нашите възприятия, а именно чувствителността на очите ви към светлината, ще видите пред себе си тъм­нина, сянка на същество. Това се дължи на факта, че тези тела излъчват светлина, която е в ултра­виолетовия спектър и се дължи на енергията на обитаващите ги души. Затова ще видите сянка. Но ако се протегнете и я докоснете, няма да усетите нито студ, нито топлина, а натиск. Доколкото можем да преведем това, ще имате чувството, че някой щипе или бута пръстите ви и това ще се дължи на физическите свойства на вашата чувствителност към допир.
Д: Те нямат твърдо тяло?
Ф: Не такова, каквото вие бихте възприели като твърдо, но всъщност то е триизмерно и съвсем материално, физическо. Разбира се, няма истински начин, по който можете да общувате с тези същества. Концептуалните основи, на които се основават техният и вашият език, са абсолютно различни и доколкото знаем, липсват каквито да е общи знаменатели. Концепциите за любов, съзнание и т.н. могат да бъдат предадени телепатично.
Д: Мислех си, че може би те са невидими за очите ни, но при допир имат твърди тела. Не е ли така?
Ф: Колкото по-ярка светлина ги огрява, толкова по-тъмни изглеждат те.
Д: А интелигентни ли са?
Ф: Те са високо развити същества и обществото им е донякъде индустриално, но са ориентирани по-скоро към телепатична конструкция на реалността.
Д: А институциите им? Можем ли да ги видим? Някоя сграда, например?
Ф: Възможно е да се видят някои системи, защото на планетата съществуват много хранителни вещества, които се извличат от нейните ресурси и се разкриват във физически огромни транспортни конструкции. Може да се каже, че бихте видели сграда с непокътната водопроводна и електри­ческа инсталация, но нищо друго. Сякаш тръбите и жиците си стоят сами и не водят до никъде.
Д: Но ако човек се приближи до сградата, няма ли да почувства, че е там?
Ф: Ако жителите на тази планета възприемат сградата, тя би била завършена. Точно е да се каже обаче, че там сякаш няма да има нищо, защото вие няма как да възприемете реалните измерения на такава сграда.
Д: Дори при допир?
Ф: Точно така. Защото това е телепатична форма на конструкция. Тя е реална за сетива с по-висша настройка. Невидима е, освен за онези, чиито сетива са с такава настройка. Ако тези същества пребиваваха в близост до Земята, те биха възпри­емали хората от своя гледна точка като скали и камъни, защото вибрациите ви са твърде плътни. Толкова плътни изглеждате и вие за тях. Земните хора имат напълно различни вибрации. За тях това би било удивително. Ще виждат как трябва да ви се казват неща, които те узнават мигновено по телепатичен път. Трябва да имате мигачи на колите си, за да указвате, че завивате. Трябва да имате пътни знаци и светофари, които да ви показват кога да потеглите, за да не налетите един върху друг. Вие приемате всички тези неща за даденост, но за тях те никога не са били необхо­дими, поради високото им ниво на съзнание. Всичко е автоматично. Всичко се знае. Те пътуват по телепатичен път. Когато си мислят да отидат някъде, те просто го правят. Те са почти напълно телепатични, защото не притежават гласни струни или органи.
Д: Изглежда нямат и тела.
Ф: Имат действителни физически тела, но те са много разредени. Консистенцията или плътността им не е по-голяма от тази на облаче дим. Техните тела са много деликатни, но са много високо развити в телепатично отношение.
Д: Мислех си за духовни същества.
Ф: Да, те са духове, но имат много разредени тела. Вие сте духове, но имате плътни тела.
Д: Това е много интересно, но можете ли да ми опишете друг тип същества, които са по – … да, споменахте, че всички са физически, – но можете ли да опишете нещо, което бих могла да видя?
Ф: Можем да опишем много такива, които бихте нарекли “зверове”. Тези животни могат да упла­шат мнозина от онези, които ги възприемат. За­щото те ще бъдат, както бихте се изразили вие, истински непознати за човешките представи. Съ­ществата биха изглеждали отвратително грозни през вашите очи, но за онези, които са привикнали към тях, са така обикновени, както са за вас папа­галът или котката.
Д: Да, но предполагам, че те не притежават интелекта, който търся.
Ф: Точно така. Тук говорим за животни.
Д: Мисля, че съм любопитна по отношение на същества с интелект, които не са хуманоиди. Споменахте, че има много разновидности.
Ф: Във вселената, за която говорим, има много, чиито физически тела са подобни на вашите. Всъщност, ако се приземите на някои планети, ще откриете, че техните жители изглеждат почти идентично. В действителност не може да се каже, че това не са хора, защото те всъщност са точно такива. Човешкият вид не е специфичен за тази планета. Напротив, това е модел на физическо тяло, който е използван с голям успех по цялата Вселена, на планети, чиято околна среда е подоб­на на вашата. Защото човешкото тяло е доста подходящо за този тип среда. Но има много фи­зически тела, подобни на вашите, които не биха могли да оцелеят на тази планета.
Д: Мисля, че това са онези, за които вече говорихме.
Ф: Точно така. Те обаче не са непознати за вашата планета. Защото в много случаи на същества от по-висш порядък е било позволено да се матери­ализират на тази планета и да се движат незабелязани сред вашите хора, да разпространяват словото, учението и просветлението сред онези, които се вслушват. Въпреки това мнозина от оне­зи, с които са влезли в контакт и са разговаряли, не са били впечатлени и не са се вслушвали, и така това дело е било изгубено за тях.
Д: (Смях.) Това да не се вслушваме е човешка черта, но мисля, че всъщност ме интересуваха онези, които не са хуманоиди. Мисля, че се стремя да докажа идеята, че не е необходимо някой да изглежда като нас, за да бъде… човек по дух. Разбирате ли? Само защото нещо изг­лежда или се държи различно, не е задължи­телно то да е чуждо или плашещо. Мисля, че това е идеята, към която се стремя.
Ф: Бихме казали, че има много, много форми на така наречените нехуманоидни същества, които притежават интелект, далеч надвишаващ потен­циала на човешката раса. Защото структурата на мозъка, който е транслатор на душевната енергия във физическа на тази планета, би била съвсем недостатъчна дори да поддържа този живот. Жиз­нените концепции, произтичащи от душевната енергия не могат да бъдат преведени. Затова фи­зическото тяло просто би умряло от липса на храна. Има много тела, които притежават високо развита степен на настройка към чистата енергия, така че нямат нужда от подхранване, към което може да се причисли храната на тази планета. Те извличат своята храна директно от така нарече­ната астрална или космическа енергия. Молеку­лярната клетъчна структура на тези тела е с високозарядна етерна природа, която непрекъснато се попълва чрез психичните процеси в душата. Жизнената сила, която поддържа вашите човеш­ки тела, се извлича от факта, че тази сила е в месото и зеленчуците, от които се състои храната ви, не че тя не може да бъде извлечена и по други начини. Просто такъв е обичаят на тази планета. Затова разбираш, че при правилна настройка чо­век на тази планета и с това физическо тяло лесно може да поддържа жизнените си сили чрез изцяло психични процеси. Вие сте привикнали да живеете благодарение на жизнените сили в храната. Раз­бираш ли? Просто клетките и организмите във вашите тела се нуждаят от това подхранване с жизнена сила. Затова вашите органи са се прис­пособили да я подновяват чрез храносмилателни­те процеси.
Д: Защото в противен случай тялото би умряло от глад. Разбира се, най-вероятно преди това би умряло от жажда.
Ф: От гледна точка на естествените процеси това е вярно. Освен ако подхранването не се осъщест­вява по други начини.
Д: Преди ми бяхте казали, че има души или нещо подобно, които са еволюирали до състоянието, в което не се нуждаят от тяло и представляват чиста енергия. Но предполагам, че аз търся по-скоро нещо, което не е хуманоид и въпреки това има физическа форма, но от друг тип. Бих искала да се върнем към тази идея.
Бях решена да продължавам да задавам въпроси, докато получех онова, което исках. Бях твърдо убеде­на, че някъде в огромната Вселена трябва да има същества, които не са хуманоиди. Разбира се, винаги съществуваше вероятността подсъзнанието на Фил да осъществява цензура и да не му позволява да види нещо, което се приема за неприятно.
Ф: Ще ти опишем една форма на много развито и интелигентно същество, високо социално по сво­ята природа, със социална структура, която може би ще ви напомни за пчелните колонии на вашата планета. Социалната концепция тук е толкова високо развита, че прави чест на пчелните колонии.
Д: Как изглеждат те.
Ф: Може да се каже, че по вашите измерения височината им е около един метър. Те обаче имат форма на лукова глава, ако можеш да си представиш тяло с такава форма, по-широката част от което е обърната към земята в среда, основана на принципите на гравитацията. Но тези тела не се движат чрез тласъци, подобно на вашите. Тъй като не притежават онова, което наричате крака,а пипала които са разположени в долната част тялото.
Д: Нещо като октопод или хидра?
Ф: Точно така. Тези същества са високо телепатични и нямат зрение, аналогично на това на вашата планета. Вместо това те могат да общуват единствено чрез телепатични средства.
Д: Каза,че живеят в колонии. Как тогава…
Ф: (Той разбра следващия ми въпрос още преди да съм го изрекла.) Храната се поема през пипалата от хранителните вещества на земята и течностите на тази планета. Тя се поема директно през това, което бихте нарекли “пори” на кожата. В еквивалентната си терминология те биха назовали “прорези”.
Д: С какъв цвят са?
Ф: Цветът им е сивкав, както бихте го превели вие, защото, както казахме, те нямат очи. Но ако възприемате чрез енергиен превод, те биха изглеждали донякъде сивкави на цвят с много грапава кожа вследствие на излъчванията на най-близката звезда. Кожата им се е приспособила към тези излъчвания, като е станала доста грапава и плътна във външните си слоеве. Така излъчва­нията в по-голямата си част се абсорбират в тези външни слоеве, което позволява на енергията им да се разсее в атмосферата, без да причинява вреда.
Д: Мисля, че октоподът има малки смукачи или пори на пипалата си. Има ли нещо общо с това?
Ф: Не, защото нямат нужда от захващане. Тези прорези или пори са много по-малки на вид, те са подобни на кореновата система на дърветата и тревите на вашата планета.
Д: Като изключим факта, че в този случай те могат, така да се каже, да изтеглят корените си и да се преместят другаде.
Ф: По природа не водят заседнал живот, а непре­къснато се движат из средата. Гравитацията дори не се доближава до тази на вашата планета. Така че те се носят с леки движения на израстъците си, които са седем на брой и излизат в концентрични кръгове от “излишните прорези” в долната част на тялото. (Той изглежда трудно намираше под­ходящите думи, с които да ги опише.)
Д: Как се възпроизвеждат тези същества и имат ли въобще потребност от това?
Ф: Това са безполови същества и просто се раз­делят при процеса на възпроизвеждане. Разцепват се, подобно на амебата на нашата планета. Това е много естествен процес, който не е еквива­лентен на седем земни години, но във вашите измерения за време би продължил толкова.
Д: Споменахте, че живеят в колония или общност. В какъв тип пространствена структура живеят?
Ф: Структурата, в която живеят, трудно може се опише така. Те нямат нужда да се крият природните стихии. Степента на приспособяването им към средата е толкова висока, че нямат нужда да строят структури и всичко е навън, открито. Липсва собственическото чувство, което поражда необходимостта от сгради, както е във вашето общество. Тук не съществува концепцията за еднолична собственост, защото всичко се споделя както в пчелния кошер.
Д: Но съществува необходимостта от съвместно съжителство.
Ф: Точно така, защото по всяко време е налице тотална комуникация. Всички са едно.
Д: Имат ли тези същества някакви естествен врагове? Или живеят в хармония със средата.
Ф: Липсва онова, което на тази планета се описва като хищници, които винаги да се опитват да се нахранят с тези същества. Това го няма. Обществото е много миролюбиво. Техническото му развитие не е толкова високо, за сметка на психичното. Именно тази област, психичните форми и реализация и комуникация, отличават планетата. Както може да се очаква, там съществуват много форми на онова, което наричате смърт. Защото отново природните закони повеляват да се поддържа постоянен броя на индивидите.
 
 
Д: В противен случаи те непрекъснато ще се умножават.
Ф: Точно така. Те са надарени със способността да се проектират на по-висше ниво, когато това е необходимо. Тогава физическото тяло престава да функционира като жизнена единица и се разгражда до елементите, от които е изградено. Съществува болест, периодичен проблем, чиято проявя варира съобразно фазите на слънчевата им система. Защото при определено разположе­ние на слънцата им, могат да се появят свръхинтензивни излъчвания, които да не могат да се усвоят. Така онези, чиито тела вече са слаби, могат да се разболеят от еквивалент на вашата лъчева болест и да умрат.
Д: Употреби думата слънца в множествено число. Там има повече от едно слънце ли?
Ф: Да, има три слънца, които оказват различно влияние върху планетата. Тези три слънца в известен смисъл са сестри, защото обикалят едно около друго. В определени фази на взаимното им разположение излъчването е толкова интензивно, че може да причини смъртта на много от тези същества. Това събитие обаче се почита на пла­нетата, защото то представлява кулминацията на един и началото на нов цикъл. Защото в този тип съществуване уроците на хармонията и циклична­та природа се усвояват изключително добре.
Д: Това единствената интелигентна форма на живот на планетата ли е?
Ф: Точно така. Защото те не биха имали съпроти­вителни сили срещу никоя друга форма на жизнена сила, ако такава се появи.
Д:Съществуват ли други подобни форми на живот в слънчевата система около тези три слънца?
Ф: Да. Има много други форми на живот, които вие бихте приравнили с насекомите и нисшите видове. Те обаче не са проблем за тази планета. Другите планети са изградени изцяло от така наречените нисши форми на живот и липсват вся­какви висши видове. Както и на вашата планета, те се различават по размери и съществуват в уникално разнообразие. Между тях обаче същес­твува постоянно равновесие, тъй като това отново е учебен полигон за много цивилизации, които, както бихте се изразили вие, са под вашето ниво на развитие. Защото хората имат склонността да смятат, че са единствената цивилизация, което не е вярно. Има много цивилизации, както по-висо­ко, така и по-ниско развити от вашата.
Д: Мисля си, че това е планета, която се състои изцяло от насекоми.
Ф: Това е точна аналогия.
Д:Ще еволюират ли те някога до по-висши форми на живот?
Ф: Разбира се. Това е целта. С придобиването на знания и опит на тези планети ще им бъде дадена възможността да еволюират до по-високо ниво на някоя друга планета.
Д: Имах предвид формата на живот – ще еволюира ли тя в друга форма на живот?
Ф: Вероятно не на тази планета.
Д; Значи единственият вид, който ще оцелее на тази планета, ще са насекомите.
Ф: Конкретно на тази планета, да. Има планети, на които е възможно цялата еволюция от много низши, до много висши форма на живот да се осъществи на конкретната планета. Комбинациите са безкрайни, тъй като разновидностите на живота са повече отколкото би могъл да си представи човек.
Д: Но има планети, на които еволюцията се е развивала до някакъв момент, след което спряла.
Ф: Било им е предоставено това равнище на еволюция, което е подходящо за уроците, които трябва да бъдат научени на тази планета.
Намерих този тип психично пътуване за вълнуващо и знаех, че вероятно има много повече различни възможности и вариации от онези, които бяхме разгледали. Помолих за разрешение да се върна отново към тези неща.
Ф: Да. Винаги ни е приятно да споделяме възгледите си за вселената с теб. С удоволствие ще те поведем на друго такова пътешествие из вселената.
Д: Да, защото на нашия етап на развитие това не може да се осъществи с космически кораби. Това е единственият начин за извършване на изследователска дейност.
Ф: Точно така. Мисловният кораб превъзхожда всичко, което физически може да бъде изградено. Трябва само да позволиш на нещата да се случват.
Д: Да, защото човешкият вид е много любопи­тен по отношение на нещата в природата и особено в космоса. А ще са ни необходими тол­кова много земни години, за да стигнем дотам, дори да разполагахме с космически кораб.
Ф: Точно така. Също така е много тъжно да виж­даш как толкова много хора, които биха пътували в космоса, никога не напускат тази планета, само защото вярват, че това е невъзможно. На тази планета съществуват и такива, които наистина пътуват до много други планети и се завръщат с прозрения за реалността на други нива. Затова в онова, което наричате произведения на “научната фантастика”, можете да откриете много реални факти.
Д: Да, чрез забавните истории и идеи хората, без да го осъзнават, получават бисерите на мъдростта.
Ф: Точно така. Подобно на захарната глазура върху бонбоните. Защото именно това искаме да споделим тук – истина и мъдрост.
Когато се събуди, Фил нарисува по памет същес­твата, които приличаха на лукови глави. В картината той включи и прорезите, които мислеше, че не е спо­менал. Това пътешествие много му хареса. Каза, че го е завладяла много сладка, почти женствена енергия. Помислих си, че това може би е била друга енергия, защото тя повтаряше информация за същества, които вече бяха разгледани. Разбира се, ако това беше друга енергия, а не съвета, той нямаше да знае онова, което вече бяхме обсъдили.

Извънземните са тук

Д: Бихте ли искали да разгледате някой въпрос, който не съм повдигнала.
Ф: Ще кажем, че много от тези същества от космоса са били виждани или регистрирани няколко пъти на тази планета. Дошли са тук с космически кораби. Идват непрекъснато от началото на живота на тази планета.
Д: Това съществата, които са помогнали при първоначалното засяване на планетата ли са?
Ф: Не са от същата раса. Ще с по-точно да се каже обаче, че онези, които са засели планетата, са имали подобна природа. Тези, за които говорим сега, идват относително отскоро.
Д: Защо продължават да идват?
Ф: Има много причини – за изследвания, проуч­вания или само за да видят как вървят нещата. Някои имат постоянни бази тук. Въпреки че са неизвестни за населението като цяло, определени индивиди на тази планета, които са със статус на помагачи, са наясно с тяхното присъствие.
Изненадах се, че имат бази на Земята.
Д: Смятат, че е по-лесно да имат база тук, отколкото непрекъснато да си отиват и да се връщат?
Ф: Да, точно така.
Д: Можеш ли да ми кажеш къде е базата?
Ф: Това не е позволено.
Д: Но на Земята или на Луната е разположена тя?
Ф: На планетата е. Както мнозина вярват, на няколко места на тази планета има бази или колонии от извънземни. Те са тук, въпреки че пове­чето хора не го съзнават.
Д: Но тяхната база… Мисля за нещо, което да е толкова извънземно, че да се откроява. Или това е нещо, което ще видим, без дори да разберем какво е?
Ф: Всички бази са добре скрити. Не са явни. За­щото откриването им по невнимание, преди да му е дошло времето, не е в ничий интерес. Затова са били взети предпазни мерки за изключително сек­ретното им прикриване.
Д: В момента гадая, но мисля, че трябва да става дума за изолиран район в провинцията.
Ф: Това наистина са изолирани райони на тази планета, но не непременно в Съединените щати. Вярно е, че има посещения в тази страна, но не е задължително те да живеят само тук. Базите им наистина са отдалечени от големите населени места.
Д: Посещават ли тези същества населените места?
Ф: Да. По-скоро градовете с малко население и гъстота, отколкото така наречените големи метрополиси. Защото посещенията често са бързи, незабелязани, необявени. Идват най-често нощем, когато могат най-лесно да се придвижват незабелязано.
Д: Щом изглеждат толкова различни, те със сигурност ще се открояват, ако дойдат в населено място.
Ф: Точно така. Но характера на тези посещения такъв, че само онези, които имат настройка към това ниво на съществуване, ще са в състояние да ги възприемат. Тези, които не осъзнават съществуването на подобни същества, няма да открият или видят нищо. Мнозина са виждали тези същества и са запазили мълчание, защото са се страху­вали от насмешка, загуба на разсъдъка или репресии. Разбира се, не от страна на тези същества.
Д: Защо посещават населените места?
Ф: За да наблюдават, да помагат, да взимат проби, да разберат. Причините са много.
Д: Ако идват от други планети, как живеят внашата атмосфера?
Ф: Това се дължи на сходството и на гостоприем­ството на тази атмосфера към техните системи. Тези същества притежават вродена приспособимост. Те могат да променят собствените си сис­теми, за да се настроят най-добре към атмосферата, в която се озоват. Така че не става въпрос за същество, което е в състояние да се справи един­ствено с тази атмосфера.
Д: Добре, в началото на нашата работа ти описваше живота на други планети и разказваше за хора, които не биха могли да живеят на нашата Земя.
Ф: Това е вярно, защото няма универсална поносимост към нашата атмосфера от страна на всич­ки същества. Някои атмосфери, дори в тази слън­чева система, имат естеството на киселинен дъжд. Затова физическите тела не биха били съв­местими с тях. Тези, които намират планетата за негостоприемна, естествено не биха дошли тук.
Д: Спомена, че някои от тях имат изследова­телски и колонизаторски маршрути, но никога не са стигали толкова далеч.
Ф: Вие стоите извън техния път, тъй като тази част на Вселената е не много населена. Просто в този район няма дейност, която да го доближава до търговските маршрути.
Д; Описа също същества от четвъртото изме­рение. Оттам ли идват онези, които наричаме “хората от летящите чинии”?
Ф: Това се случва често. Така е. Защото това са не толкова физически, колкото духовни или енергий­ни форми, често с формулирани тела. Съществу­ват обаче и физически индивиди. Те имат физи­ческите, триизмерни основи на земно ниво.
Д; Някои твърдят, че вътрешността па Земя­та е куха и някои НЛО идват оттам. Вярно ли е?
Ф: Погрешно е да се твърди, че вашата планета е куха. Тя има твърдо ядро с течна мантия, а не е изцяло твърда. Бихме казали обаче, че районите под повърхността на вашата планета наистина са обитавани. Всъщност има цивилизация, която жи­вее под повърхността на планетата. На този етап обаче не можем да се задълбочим повече върху тази тема, поради неустановеността на енергии в непосредствена близост.
Д: Какво имаш предвид?
Ф: В географската област, в която сте разположени вие, всъщност има контингент от тези, да наречем същества, които си проправят път към повърхността. Провежда се подготовка за издигането на тези единици на повърхността. Но приготовленията все още не са съвсем определени. Съществуват разногласия на много различни равнища относно това доколко е уместно излизане на повърхността, кога и дали трябва да се осъществи то. Ще е по-точно да се каже, че е има експериментални и предварителни набези, опипване на почвата, така да се каже.
Д: Това духовни или физически същества са?
Ф: Те, подобно на вас, са и двете.
Д: Враждебно или дружелюбно са настроени към нас?
Ф: По природа са миролюбиви. В социално отношение са по-високо развити от вас. Притежават обаче съпротивителни сили и ако бъдат нападнати, биха се защитили. Към настоящия момент вероятността от насилие при среща на вашите две социални структури е твърде висока.
Д: Когато започнат да излизат на повърхността, ще ги разпознаем ли като различни същества или ще изглеждат като всички останали?
Ф: Няма да има съмнение, че не принадлежат вас, ще се различават физически. Ще е достатъчно само да ги погледнете, за да видите, че са различни.
Д: С какво?
Ф: В случая точните описания биха довели до отрицателни резултати. Най-общо обаче, те са високи и слаби. Малко по-високи са от нормал­ното и много бели или бледи.
Д: Случвало ли се е обратното? Отивал ли е някой от повърхността при тях?
Ф: Да. Има случаи, при които изследователи са минавали оттам през така наречените тунели. Имали са случайни срещи с тези същества. Кога­то са се завръщали на повърхността са били подигравани и смятани за луди, заради историите, които са разказвали. Знанията за тази цивилиза­ция идват не толкова от случайните срещи, а по-скоро от онези, които са пазители на истината, и онези, които търсят истината. Хората от вашата метафизична група могат да бъдат описани като търсачи на истината. Във вашите библиотеки има тонове литература, които казват истината, произ­ведения, които разказват за тези цивилизации. Затова знанието се споделя не чрез прякото пре­живяване, а чрез желанието да узнаеш това, което е. Има такива, които знаят и съдействат не само за просветлението на хората на повърхността по отношение на тези същества, но и за подготовката на бъдещите срещи с тях.
Д: Как е слязла тяхната цивилизация под земята?
Ф: По време на разместването на пластовете на Атлантида мнозина са навлезли във вътрешност­та на планетата през пропастите, разкрити от разкъсването на земната кора. Някои от тях са отнесли със себе си знанията на Атлантида, което им е помагало в подземните кухини, те не са животни по природа, а са вашите предци, които по онова време само са се преселили в по-високо развита в социално отношение област.
Д: Защо не са се завърнали на повърхността след утихването на трусовете?
Ф: Не са имали нужда от дисхармонията и обър­кването на повърхността. Под земята те са научили уроците за усъвършенстване на човешкия интелект и общество до по-висока степен.
Д: Можеш ли да ни кажеш къде под земята е разположена тази цивилизация?
Ф: В географско отношение това е район, кой отчасти попада под Мексиканския залив. В този момент тези територии се обитават от наследниците на жителите на Атлантида. Има и район някъде под вашия Антарктически кръг, обитаван от същества с междуизмерна природа. Има и други. Наследниците на Атлантида обаче са основните, в смисъл, че на този етап те играят по-важна роля в предстоящото разместване на пластовете.
Д: Представлява ли Бермудският триъгълник вход към този район?
Ф: Не толкова вход, колкото проявление на онова, което е отдолу. Явленията, които се наблюдават в този район, са вторични продукти от дейността, осъществявана под земята.
Д: Значи те по-скоро са свързани с онова, което става под повърхността на земята, отколкото над нея или в космоса.
Ф: Точно така.
Д: Защо сега се завръщат?
Ф: При предстоящото разместване на пластовете ще получите знанието, което си е отишло с тях предишния път. Това знание, което те са усъвър­шенствали в последвалите хилядолетия, ще бъде изнесено на повърхността, за да бъде използвано от онези, които ще останат, за да построят всичко отначало. Много от тези същества ще загинат в бедствията и разрушенията на предстоящия катаклизъм, но изборът ще е изцяло техен.
Д: Ще можем ли да общуваме с тях?
Ф: Това е възможно дори сега, ако се настроите на тяхното ниво.
Д: Чела съм, че има членове на нашето прави­телство, които са съвсем наясно със съществуването па тези цивилизации. Вярно ли е?
Ф: Да. Някои близки до правителството кръгове имат известно влияние. Няма обаче администра­ция или агенция, която да се занимава с тези въпроси. Има обаче уважавани хора, чиято дума тежи пред правителството, които разпространя­ват тези знания.
Д: Продължавам да си представям огромна цивилизация под нас. Има ли във вътрешност­та на планетата области, подходящи за оби­таване от голяма цивилизация?
Ф. Да, но не и в мащабите на целия земен обем. Районите не са обширни в сравнение с вашите пространствени измерения, но са достатъчно об­ширни, за да поддържат цивилизация. Всъщност има цели езера.
Д: Да се върнем към НЛО. Каза. че понякога хората ги виждат, но имало ли е някога физически контакт между тези извънземни същества и земните хора?
Ф: Както вече казах, има такива, които са пазители на вярата, пазители на светлината. По ваши разбирания те са идентични по природа с есеите, които са пазители на истината. Те са работили с Исус тайно и под охрана, докато настъпи времето на светлината или за запознаване с посланието.
Бях добре запозната с есеите, тъй като дълго време бях събирала информация за моята книга “Исус и есеите”. В тази книга предпазливо се признаваше, чеКумран в Израел е бил посещаван от извънземни докато Исус се е обучавал там. Така наречените “наблюдатели” били много доволни от факта, че есеите са опитали да запазят древното знание.
Ф: Отново има и местни жители, които оказват помощ в начинанието. Те вършат своята работа тихо, незабележимо и неподозирано от съседите си. Това са физически човешки същества, които осъществяват контакт с тези извънземни, Тоест съществуват самите извънземни и техните помагачи – хора, които им оказват съдействие в начи­нанието.
Д: Чуваме толкова много истории за спиране наколи по пътищата и за отвличане на хора на борда на космически кораби за изследвания. Тези същества биха ли постъпили така?
Ф: Да. Има поне една много добра причина за разпространяването на тази информация, а именно по един много внимателен и деликатен начин да отворим очите на хората на тази планета за факта, че тук присъстват и други същества, не би било безопасно, ако това се осъществи изведнъж, защото то ще доведе до световна паника.
Д: Чувала съм, че когато отвличат хора на корабите, те по някакъв начин ги привеждат в безпомощно състояние, за да не се стигне до буйства, истерии или нещо подобно. Хората мислят, че това има нещо общо със съзнанието.
Ф: Точно така. Просто вниманието на човека се отклонява от физическото и се съсредоточава върху психическото ниво, а не върху човешкото тяло.
Д: Някои от отвлечените твърдят, че не са имали спомени за случилото се, докато този тип техника (хипнозата) не била използвана за извикване на спомените.
Ф: Точно така. По този начин преживяването просто е могло да бъде обработено или асимилирано на подсъзнателно ниво, преди да се върне към съзнателното.
Д: Някои хора, които са изживявали това, казват, че са се страхували. Смятали са, че са в някакъв вид опасност.
Ф: Точно така. Въпреки че това е било възприятие, различно от действителността. Това илюстрира необходимостта от внасяне на това изживяване на едва доловимо равнище.
Д: Защо са ги отвеждали на корабите и са ги изследвали?
Ф: Проявяват интерес към влиянието на средата върху човешкото тяло. И към проникването на химикалите и другите елементи на средата в човешката система.
Какво можеше да е по-естествено? Защо все още да не са загрижени за нашия прогрес? Нима не се бяха грижили за нас от самото начало на живота на Земята? Напълно рационална ми изглеждаше идеята те все още да продължават от време на време да вземат образци на корабите, за да видят какви телесни промени настъпват под въздействието на средата и замърсяването. Тези промени вероятно се докладват в главната база, където се пазят постоянните архиви на цивилизацията. Най-сетне беше посочена разумна причина за проявленията на НЛО, разказвани от хората.
Д: Какво мислят съществата за повишенатарадиация в нашата атмосфера? Води ли това до мутации на физическото тяло при приспособяваието му?
Ф: Не смятаме, че промените във физическия метаболизъм се проявяват директно. Една от причините е ракът, който виждаме да нараства със застрашителна скорост. Не бихме искали обаче да твърдим, че ракът се дължи единствено на радиацията. Защото той се причинява и от притока на много различни химикали в човешката система. Този рак е форма на протест и означава, че човешкото тяло не може да асимилира всички различни химикали, с които е обстрелвано. Това е форма на изразяване на човешкото тяло, което казва: “Не мога да поема целия този боклук.”
Д: Смяташ ли, че тялото в крайна сметка ще си изгради поносимост към тези явления в следващите поколения?
Ф: Ще кажем, че целият този “боклук” ще бъде контролиран до степен, в която изразяване няма да е необходимо.
Д: Това е много хубаво. Разбирам, че тези същества се грижат за нашето добруване. Но има ли в така наречените “летящи чинии” и други същества, които могат да представля­ват опасност или заплаха? Хората винаги мис­лят, че ако нещо е извънземно, то непременно е лошо. Страхуват се от всичко различно.
Ф: Човешко възприятие. Ние не възприемаме ни­кой, който би ви наранил умишлено, защото това не е в природата на светлинните същества.
Д: Някои хора казват, че корабите са излъчвали снопове светлина, които са ги поразявали. Не знам дали това е вярно, или не. Хората са мислели корабите за опасни именно заради тези снопове светлина.
Ф: Това е вярно. Поради енергията в тези лъчи лицата на хората често са получавали обриви и зачервявания и това е физическо доказателство за срещата. Защото ако някой разкаже за такава среща и няма с какво да я докаже, преживяването ще загуби голяма част от своята значимост. Но налице е погрешно тълкуване на фактите, защото обривите и червенината изчезват бързо и не са по-вредни от прекалено дългото излагане на слънце.
Д: Значи смятате, че това се прави умишлено?
Ф:В някои случаи да, в други – хората случайно се озовават на пътя на тази енергия.
Д: Чувала съм също, че тези кораби са били забелязвани около радарните станции или електроцентралите, сякаш по някакъв начин са нуждаят от тези места. Според една теория те може би използват енергията им.
Ф: Те се нуждаят от вода. Нямат нужда да остават край радарните станции или електроцентралите. Тази теория създава явното впечатление, че тези същества са зависими от нещо, подобно на хората. Така техният статус се принизява от всесилност до зависимост. Но те нямат такива потребност, тъй като техният енергиен източник е далеч над и отвъд всичко, на което човекът е способен на тозиетап. Тези индивиди изучават вашите съоръжения. Това е също и демонстрация, начин да позволят на околните да видят кораба, без да се изплашат.
Д: Те искат да бъдат видени?
Ф: Точно така. Това е целта на тези явявания – издигане на съзнанието до глобално ниво и в крайна сметка приемане и разбиране на тези същества. Тогава няма да има нужда от такива тайни срещи и работа. Всичко ще може да се върша открито.
Д: Имам силното чувство, че там някъде има армада от универсални планетарни същества, която ни наблюдава, готова да осъществи контакт, когато почувства, че това би било безо­пасно.
Ф: Всъщност има армада, както се изразявате вие. Ние не бихме избрали да използваме точно тази дума, защото във вашия контекст, тоест в тънкос­тите на вашата лингвистична практика, “армада” напомня за армия, която има военен характер. А както можете да си представите, ние наистина сме най-миролюбивите същества, които бихте могли да срещнете. При нас идеята за нараняване липс­ва. Няма дисхармония, или нужда, или потреб­ност от болка. Ще кажем само, че сме част от една общност, изпратена от далечните кътчета на тази вселена или средата на друга, защото вселените се припокриват. Ние сме делегация от същества, изградили общност около вашата планета, за да ви наситят с информацията и енергията, които се предоставят на онези, които са я поискали – всич­ки онези от вас, които гладуват и жадуват за това познание. Ние сме тук, за да предоставим тази енергия на вашата планета. Идваме с пълна лю­бов и абсолютна всеотдайност. Защото потреб­ността от доминиране ни е присъща толкова, колкото и на самия Исус.
Д: Много хора се питат защо те просто не се приземят във Вашингтон, точно на моравата пред Белия дом, за да може правителството да осъществи контакт с тях.
Ф: Това ще доведе до такава паника, че резултатът ще бъде обратен. Това трябва да бъде направено много внимателно и деликатно. Защото човешка­та психика притежава много малко толерантност към онова, което не разбира.
Д: Следователно те просто позволяват на хо­рата да ги видят в различни изолирани местности?
Ф: Да, за да изграждат вярата им постепенно. Така населението може да си позволи да избира дали да вярва, или не.
Д: Ще настъпи ли някога времето, когато те ще излязат на открито и ще позволят на всекида ги види?
Ф: Да. Това вече е предопределено. То е част oт делото. Моментът не трябва да ви бъде известен, нито е напълно определен на този етап. Неизбежно е обаче това да се случи, защото то е етап oт еволюционния процес на издигане на тази плане­та до вселенското съзнание.
Д: Мислите ли, че те някога ще се намесят в земните ни дела?
Ф: Терминът намеса не е подходящ, защото целтае да ви се окаже помощ.
Питах се дали някога ще има някакво специфично събитие или случай, който ще доведе до това, ще го направи належащо, така да се каже. Заплахата от ядрена война беше една от възможностите, които си представях.
Ф: Това ще бъде определено от развитието на нещата, водещо до подобно събитие, както и от това дали ще има такава необходимост, или не.
Вярвах, че щом се бяха грижили за нас в продъл­жение на толкова невероятно дълго време, те нямаха намерение да ни позволят да взривим планетата си. Мисля, че щяха да намерят някакъв начин да ни спрат, ако се стигне до там.
Ф: Ако човешката раса избере да постъпи така, тогава това е тяхната съдба. Но ще ви бъдат предоставени всякакви възможности да избегнете това. Енергиите на вашата планета се влияят от мислите, с които ги подхранвате. Енергията на вашата планета е мислите, с които я подхранвате. Така тези отрицателни, деструктивни мисловни модели, с които е била захранена енергията на вашата планета са предизвикани от енергиите с градивен характер. Вследствие на това ще надде­лее доминиращата енергия.
Д: Какъв е източникът на тези положителни сили?
Ф: Източник са тези, които работят с енергията, например вашата група, които медитират и захранват тази положителна енергия в енергийната банка, както и онези, които се трудят на духовно ниво.
Д: Следователно в момента не е предопределено коя страна ще спечели, така да се каже?
Ф: Точно така. Все още не е достигнат моментът на крайното решение. Затова енергиите могат да се променят между този и онзи хронологичен момент. Дори много слабо колебание в енергиите може да доведе до драматична разлика в крайния резултат от това решение.
Д: Преминавали ли са и други планети през този процес на развитие?
Ф: Да.
Д: Как да разберем накъде отиваме в този момент?
Ф: Ще ви бъде предоставена информация относно курса на действие, който трябва да бъде поет чрез групи като вашата. Дори докато разговаряме cегa, на много равнища се вземат решения за плана и за действие при определени събития, да го наречен планиране на случайностите. На този етап няма твърдо установени правила, а много случайности. Когато се проведе окончателното гласуване и са определи вашата съдба, тогава може да бъде посочен подходящият курс на действие.
Д: Щом веднъж съдбата ни бъде предопределена, няма ли как да я променим?
Ф: Не в смисъл, че определеното е окончателно определено. По него е било постигнато взаимно съгласие. Самата ти винаги можеш да промениш съдбата си. Не можеш да промениш обаче своята световна съдба. Но ако тази съдба бъде всеобщо отхвърлена, тя естествено ще се промени.
Д: За онова, което хората наричат Армагедон ли говорим в момента?
Ф: Не в смисъла на единично катастрофално съ­битие или поредица от такива. Разбира се, целият сценарий, който представлява последните дни на старите нрави, е както бихте се изразили вие Армагедон. Терминът “Армагедон” се използва са­мо за да опише този процес на смърт и раждане, смяната на старото с ново. Отрицателните аспек­ти на този процес се описват като Армагедон. Няма обаче еквивалентен термин за положител­ните аспекти, които са също толкова значими. Новата ера се описва в многобройни вариации като времето, в което всичко ще е ново.
Д: Искате да кажете, че Армагедон е символ? Това не е действително събитие?
Ф: То отразява по-скоро онази поредица от съби­тия, която ще произтече във времето на промяна­та, а не някое единично събитие.
Д: Някои хора са ми казвали, че тези същества могат да се намесят и да ни помогнат да го предотвратим, ако ножът опре до кокала, та­ка да се каже. Биха могли да се опитат да го спрат по някакъв начин.
Ф: Тези посредници ще кажат – и това е частно мнение на тези посредници, – че е възможно човешката раса да се самоунищожи, ако реши така, защото има този избор.
Д: Мисля си за аналогия. Не знам дали ще е правилна, или не. Според мен може да се нап­рави следното сравнение: Все едно си отгледал децата си, грижил си се за тях и си бдял над тях. Но когато достигнат до определена въз­раст, всъщност вече не можеш да им влияеш или да ги накараш да направят нещо. Правилна ли е тази аналогия?
Ф: Подходяща е. В много аспекти и отношения, които не осъзнавате, тази концепция е най-подхо­дящата. Аналогия, която може да бъде използвана в този контекст.
Д: Защото няма значение колко много ги оби­чаш, колко искаш да им помогнеш и да ги предпазиш от нараняване, след определен мо­мент вече нямаш контрол над тях.
Ф: Разбираш ли, възможно е да ги ограничиш физически. Възможно е родителят да наложи физически своите разбирания, въпреки че тези деца вече ще са възрастни. Няма обаче особена вероятност това да се случи.
Д: Значи независимо колко силно тези същества искат да направят това, те са ограничени от нашата свободна воля?
Бях горда, че най-сетне успях да си изясня концепцията и да я подкрепя с моя аналогия. Сякаш лъчсветлина се провря през облаците.
Ф: Точно така. Свободната воля се приема сериозно. Това е много важна концепция, предоставена на тази планета още при създаването на нашата реалност.
Д: Значи концепцията за свободната воля преодолява и измества всичко друго.
Ф: Да, защото това е основното учебно пособие в тази сфера на съществуване.
Д: Мисля, че си го представям. Искам да съм сигурна, че съм разбрала правилно. Въпреки че те могат да се опитат да ни изпратят идеи и информация за начините, по които можем да си помогнем, не могат да ни накарат да прие­мем тези неща.
Ф: Точно така. Индивидите сами решават своята колективна съдба.
Д: Защото бих си помислила, че ако те дойдат със своите кораби и се приземят на определени места, биха могли да предотвратят някои от тези събития.
Ф: Това е спорно, защото със същия успех може да се каже, че това би стимулирало събитията, които се опитват да предотвратят.
Д: Защо мислите така?
Ф: На първо място срещу завоевателите – както те биха били възприети от човешка гледна точка – могат да бъдат насочени същите онези оръжия, които те се опитват да спрат. И това би довело до експлозии – макар и насочени срещу другиго, – същите онези експлозии, които са се опитвали да предотвратят от самото начало.
Д: Но разбира се, вярвам, че ако се стигне до това извънземните същества ще могат да се защитят доста успешно.
Ф: Няма да е необходима защита. Съществата просто няма да бъдат там. Те ще се дематериализират в друга сфера на съществуване. Възможно е да се спори, че оръжията могат да бъдат обезв­редени и т.н., но на този етап разсъжденията са безкрайни и безрезултатни.
Д: Тогава природата им е така миролюбива, че те дори не биха се поставили при такова положение?
Ф: Не биха се поставили в положение, което би ускорило подобно стечение на обстоятелствата.
Д: Какво могат да научат земните хора от тези същества, ако се вслушат в тях?
Ф: Освен любовта и разбирателството има още много уроци, които на този етап са извън рамките на човешките разбирания, защото вселенското съзнание все още не се е установило на тази планета. С неговото установяване ще бъдат въве­дени много нови концепции, които ще се отнасят до политиката, политическата принадлежност и т.н. Ще бъдат въведени много концепции за хората като личности, например представата за личността в обществото.
Д: Ако тези същества поискат да навлязат политиката ни, няма ли хората да възприема това като намеса?
Ф: Няма да има политика такава, каквато я познавате на тази планета в този момент, защото то не е вселенската политика. Тя ще бъде приета с готовност, защото всички стари нрави ще бъдат заличени и ще се започне на чисто. Всичко ще бъде пренаписано.
Д: Те ще ни помогнат ли да си изградим друг тип правителство или както го наричаш?
Ф: Да. Те ще ви окажат съдействие в това начинание. Това ще е един вид световно правителство.
Д: Някои хора биха нарекли това намеса, про­мяната в установения порядък на нещата.
Ф: Това изявление е вярно от гледна точка на старите нрави. Онези, които се съпротивляват на промяната, ще възприемат това като намеса. Ста­рите нрави обаче са дали многобройни доказател­ства за своята погрешимост в течение на човеш­ката история. Достатъчно е да погледнем назад не през вековете, а дори в рамките на няколко часа, за да съзрем доказателствата за погрешимостта на старите нрави. Потребността от нови нрави би трябвало да е съвсем очевидна. И на човечеството и неговата планета ще бъдат пре­доставени онези нови нрави, които са най-подхо­дящи. Това ще стане след като бъдат заличени старите нрави.
Д: Мисля, че ще е много трудно да се създаде световно правителство при наличието на толкова много различни мнения.
Ф: Както вече беше казано, старите нрави ще бъдат заличени и тогава ще се появят новите. В този момент стари нрави няма да съществуват.
Д: Но хората са се опитвали да постигнат това чрез Обединените нации и Обществото на народите и винаги са срещали препятствия.
Ф: Точно така, ще ви посъветваме да бъдете вни­мателни, да сте нащрек и съзнанието ви винаги да е открито. Защото онези, които ще вървят към светлината, трябва да са в състояние да се откъс­нат от старите нрави, за да прегърнат новите. Така колкото по-лесно е за някого да се откъсне от старите нрави, толкова по-лесно ще му е да приеме и новите.
Д: Има обаче и такива, които ще се противо­поставят. Те ще мислят, че промяната в на­чина им на живот ще е равносилна на окупация или превземане от вражеска сила.
Ф: Това ще е злополучно за тях, защото те севкопчват в старите нрави, а историята на планетата не допуска подхранването на подобни идеи. Тези хора ще срещнат много повече трудности от онези, чиято природа не е така упорита. Истори­ята на наследството на тази планета няма да бъде опазена от тези хора.
Д: Според мен затова хората вярват, че извън­земните са… лоши, така да се каже, защото те биха искали да променят нравите ни.
Ф: Това е съдбата на тази планета, на която и извънземните оказват помощ. Затова тези, които отказват да участват, ще се окажат изправени пред много повече трудности от тези, които саприели.
Д: Какво ще се случи, ако голям брой хора неискат да се съгласят с тази идея?
Ф: Тогава голям брой хора ще срещнат много трудности. Както вече казахме, съдбата не може да бъде променена точно както бременна жена, която не иска да роди детето си, не може да промени това, дори на единадесетия или дванадесетия час. Въпреки възраженията й, детето ще се роди. Затова ще й е много по-лесно да помогне в раждането, вместо да се противопоставя.
Д; Ще окажат ли извънземните противодействие, ако някои хора не се съгласят?
Ф: Не. Причината да са тук е най-вече да помагат, да напътстват, да станат едни вид акушери в това начинание.
Д: Мислех си, че ако много хора откажат да се променят, е възможно да избухне война. Тогава ще има насилие.
Ф: Не е вярно. Защото ролята на извънземните няма да се изрази в налагане на промяната в големи мащаби, каквито трябва да са налице, за да избухне война. Усилията ще са много деликатни и задкулисни. Всичко ще се случи бавно. То е еволюция, а не революция.
Д: Това ми изясни нещата. Мислех, че ще опитат да променят всичко изведнъж. Много хора биха се противопоставили на това,
Ф: Промяната няма да бъде стоварена върху хо­рата, защото това не би им позволило да решат да се променят.
Д: Ще повлияят ли тези същества на светов­ните лидери?
Ф: Те им влияят и в момента.
Д: Смяташ ли, че могат да им повлияят да не използват ядрени оръжия?
Ф: Насърчават ги да не прибягват до употребата им. Това е вярно. Влиянието се осъществява чрез телепатични внушения в посока на неизползването на тези оръжия.
Д: Значи няма нужда да се появяват. Могат да осъществят всичко това по психичен път…
Ф: Точно така. Това е нещо, което може да напра­ви и всеки човек, а не само извънземните.
Д: Имаш ли нещо против да използвам информацията, която ми даваш, и да се опитам да я предам на други хора?
Ф: Разбира се, че не, но с една уговорка. Ако някой не иска да повярва в това, не заявявай, че то е “реалната” истина, защото истината е онова, ко­ето сами направим. Ако са готови да го приемат, нека го сторят. Не се опитвай да променяш убеж­денията им против тяхната воля. Разбирам, че не би се опитала да повлияеш на някого. Просто бих искал да подчертая, че това е предназначено за онези, които го желаят. Останалите са в правото си да не го приемат, те още не са готови за това.
Д: Вероятно така или иначе не биха го разбрали.
Ф: Ако бяха готови да го приемат, щяха да го разберат. Нека сами преценят. Мнозина могат да разберат и много повече ще могат да разберат. Нека сами го открият, когато му дойде времето, защото когато са готови, те ще го потърсят и ще го намерят. Всичко е част от вашата цел.
Д: Тогава ще го напиша и ще ги оставя да преценят дали да го приемат. Има ли още нещо, което би искал да ни кажеш?
Ф: Единствено, че доколкото разбирам, най-важното нещо на тази планета в момента е издигането на човешкото съзнание. Войните в Близкия изток са класически пример за състоянието на нещата на планетата в момента. И не е само Близкия изток. В Южна Америка и дори във ва­шата страна, във вашите градове виждаме безраз­личието и апатията на хората едни към други. Това е най-важното, което трябва да осъзнаете. Ако използвам едно старо клише, достатъчно е направиш първата стъпка, за да започнеш пътешествието. Но ако тази стъпка бъде направена от всеки, останалото ще дойде само. Понякога е необходимо само да покажеш първата стъпка, за да те последват и останалите.
Ако Фил е истинско звездно дете, истински извънземен, бих казала, че е необходимо повече от тях навлязат в нашия свят. Защото имаме нужда от тяхна­та нежна природа. Ако достатъчно количество от тази нова кръв може да проникне в човешкия род, може би насилието ще спре и нашият свят най-сетне ще свободен да живее в мир и хармония.

Ужас в нощта

По всяка логика тази книга трябваше да завърши. Всъщност тя беше завършена. Бях я оформила в окон­чателния й вид и я бях предала на няколко издателст­ва. Според правилата на писането, когато една исто­рия е стигнала до своя извод, тя трябва да завърши. Допълнителното й удължаване е безсмислено и често има обратен ефект. Но през 1987 година се случи нещо, което ме накара да отворя отново досието на Фил. Материалът в тази книга за засяването на планетата Земя бе предаден през 1984 и 1985 година. След това Фил продължи живота си и изглежда се приспособи към странните спомени, които бяхме пробудили. Пос­тави ги на мястото им и повече не мислеше за тях. Аз продължих да работя с други обекти и да пиша други книги, докато търсех вечно изплъзващите се издатели.
Бях израснала за тези две години. Работата ми се бе разраснала до точката, в която странното, макар все още да разбуждаше любопитството ми, вече не ме стряскаше. Приемах всяко от разкритията си с откри­то съзнание. Заедно с терапевтичната си работа върху миналите животи през 1987 година започнах да работя и с MUFON (“Съвместна НЛО мрежа”) по случаи на съмнения за отвличания от НЛО. Това внесе нова перспектива в работата ми. Вече не се концентрирах единствено върху травмата, нанесена от събития, про­изтекли преди стотици години в друга животи и върху опитите си да помогна на хората да приложат науче­ното в тези животи за разрешаване на настоящите проблеми. Сега трябваше да се занимавам със тия, които се бяха случили на обекта в този живот. Това означаваше, че трябваше да променя техниката си и да прилагам друг вид терапия, защото обектът често се справяше трудно със странните случки, които защитното му подсъзнание бе избрало да скрие от него. Обобщавах информация, която идваше от някол­ко човека, и отбелязвах някои сходства между техните преживявания. Вършех тази работа заедно с обичай­ните си занимания с прераждането. Моите заключе­ния и теории ще бъдат представени в една предстояща книга “Настойниците”, която се занимава със случая на отвличания от НЛО.
През това време (1987 г.) Бъд Хопкинс и Уитла Стрибър написаха завладяващите си книги за отвли­чания от НЛО и приковаха вниманието на нацията в тази област. През следващите години разбрах, че те в известен смисъл са отворили кутията на Пандора. След прочитането на тези книги в съзнанието на хората, чиито преживявания бяха лежали в забрава през по-голямата част от живота им, се промъкваха спомени. Може би това бе една от скритите им цели. Може би най-сетне бе дошло времето тези спомени масово да излязат на повърхността сред населението, защото ми предстоеше да открия, че именно това се случва. Може би спомените винаги бяха близо до ръба на съзнанието и се нуждаеха единствено от този стимул, за да си пробият път. Но това можеше да е част от изкусен и сложен план, по-умен, отколкото можехме да си представим.
Предполагам, че не трябваше да се изненадвам, когато това се случи на Фил. В крайна сметка кой беше най-вероятният кандидат за извънземен контакт в този живот, ако не оня, който сам имаше спомени за живота си като извънземен. В една нощ през 1987 година Фил ми телефонира и аз веднага разбрах, че нещо го безпокои. Той каза, че току-що е прочел книгата “Общуване”. Сторила му се интересна, но две неща в нея го глождели. Те изглежда съживявали някакви скрити спомени и той не знаел какво да мисли за тях. В книгата Уитли Стрибър споменава, че е видял бухал, който сякаш бил параван за истинския извънзе­мен. При работата си с НЛО съм срещала такива случаи и ги наричам “прикрития”. Както и да изберем да ги наречем, това изглежда са защитни паравани, които подсъзнанието издига, за да прикрие онова, което всъщност е там. Възможно е и самите извънзем­ни да използват някакъв вид прикриващо устройство, за да предпазят индивидите от шок или нещо подобно. Ако това е вярно, значи те са много вещи в манипули­рането на нашите съзнания. Но фактът, че тези споме­ни започват да излизат на повърхността, доказва, че техниката им не е непогрешима. Освен, разбира се, ако не са вградили времеви ограничения или срокове на годност.
Стрибър споменава също и за нещо като странно насекомо, наподобяващо богомолка. Останалата част от книгата не притесняваше Фил и не предизвикваше никакви спомени. Но тези два момента от книгата бяха пробудили спомени за ужасяваш сън, който Фил имал преди няколко години, докато живеел в Канзас. Той се питаше дали това наистина е било сън, или не. Любопитството му се бе пробудило и той искаше да проведем сеанс, за да видим дали ще открием нещо.
Определихме си среща и Фил незабавно започна да ми разказва онова, което си спомняше за сънищата, които имат през 1977 година, докато живеел в Лорънс Канзас. По онова време бил на около 21 години. Това се случило, преди да се премести в Сан Франциско, за да живее при сестра си, където бе направил и опит за самоубийство. Може би най-сетне щеше да успее да свърже тези странни случки, ако в тях имаше някаква логическа последователност. Той си спомняше два отделни случая и дори не беше сигурен дали са се случили в една и съща нощ, но знаеше, че това с станало, докато е бил в Канзас.
Шофирал от Лорънс към Отава след като бил на кино. Вечерта била спокойна. Филмът бил комедия, в него нямало нищо страшно; определено нищо, което можело да предизвика последвалия инцидент. Шосето представлявало тясна асфалтова настилка от две ленти, не особено оживено по това време на нощта. Koгато огромната птица излязла от тъмнината, Фил се стреснал толкова много, че се свил в колата. Предположил, че това е огромен бухал, който обикаля шосето в търсене на плъхове и мърша. Летял много ниско точно над средата на шосето. Внезапно се озовал в светлината на фаровете и Фил си помислил, че ще го блъсне челно. Решил, че случката е много необичайна и се уплашил, защото всичко било съвсем внезапно. Това беше споменът, пробуден от споменаването на бухала в “Общуване”. След това Фил се прибрал в къщи и легнал да спи. Мислеше, че следващият инцидент се е случил още през същата нощ, но споменът бе така смътен, че не беше сигурен.
Спомняше си, че в около 4 часа през нощта внезапно се събудил, облян в пот и обзет от първичен ужас. Каза, че през целия си живот не се страхувал толкова. Сънувал и сънят все още бил ясен и реален в съзнанието му. Опита се да ми разкаже и разбрах, че той все още му въздейства, дори 10 години по-късно.
“Най-напред в съня аз, или моята душа, прилича­ше на топче живак или капка вода… капка от нещо. И сякаш един гигантски палец се надвеси над мен от… някъде и притисна топката или капката, която бях аз. Всъщност не видях никакъв палец, но изпитах много силно чувство на натиск, сякаш моята душа или дух бяха изтласкани от физическото ми тяло. Сякаш бях топка от съзнание и се поддадох под натиска на пале­ца. Той бавно слезе, притисна ме и отново се издигна.”
Той знаеше, че в съня е станало много повече, но не можеше да си спомни нищо освен странното съ­щество. То му напомняло богомолка с човешки ръст. Изплашило го това, че от областта около устата на съществото излизал нещо като хобот и потъвал в гърба му. В този момент почувствал, че се парализира. “Чувствах, че не мога да помръдна дори и да исках, но и знаех, че не трябва да се движа. Борех се с това, защото макар да знаех, че няма да бъда наранен, в съня си бях ужасен.”
Винаги съм мислела за богомолката като за съ­щество с големи изразителни очи, малко лице и дълги сгънати ръце. Но той каза, че е била много повече от това. “Всъщност видях не толкова лице, колкото общи очертания. Това беше нещо като пръчка с глава на върха. Изглежда имаше някакъв вид ръце или израс­тъци, които се издигаха нагоре. В съня беше много лесно да го идентифицирам като богомолка.”
Имало някакво усещане, когато хоботът навлязъл в гърба му, но това не било болка. “Беше много реално, физическо усещане, че нещо навлиза в гърба ми, но всъщност не болеше. Сякаш ме насилваха, въпреки че чувството беше по-скоро психологично, отколкото физическо. Беше ми така чуждо. Чувството ми за Аз го нямаше, а те – това, каквото и да е – бяха. Нямах някакви морални възражения към това. Просто не се чувствах комфортно в ситуацията. Трудно ми е да го опиша. Както вече казах, изминаха 10 години оттогава, а всъщност не съм го записвал или нещо подобно. Не съм мислил много за това, докато тази книга не съживи спомените ми ”
После Фил описа реакциите си след съня. “Събу­дих се и си помислих, че съм имал кошмар. Никога не съм изпитвал такъв ужас в чист вид. Знам, че се бях уплашил до смърт. Станах и включих всички лампи в апартамента. Не исках да е тъмно. Включих дори лампите в килера. И се молих. Бях убеден, че на следващата сутрин ще се срещна със свещеника в града и ще се върна в католическата църква, не съм религиозен, но само това можах да измисля. Единст­вената ми мисъл беше, че в съня имаше нещо зло, което ме бе ужасило. Предполагам, че просто съм му придал такъв облик, защото в съня не чувствах нещата по този начин. Но вероятно това беше начина да се справя с това – като кажа, че е зло. Това беше ужася­ваш кошмар, най-лошият сън, който някога съм сън­увал. Никога не съм изживявал нещо, което да ме уплаши толкова много. Говорил съм за този сън през годините, но никога не съм го свързвал с някакъв тип реално преживяване или отвличане, докато книгата не ми загатна за подобна връзка. Вероятно всичко беше точно това – лош сън, но все пак бих искал да се вгледаме в него.”
Фил спомена също, че в края на книгата група от хора разговарят за своите преживявания. Оказало се, че някои от тях смятали, че не е трябвало да си ги спомнят за определен период от време. Сякаш били програмирани да не си ги спомнят. Струваше му се, че може би това се бе случило и на него. Според неговия анализ, ако сънят е бил истинска среща, може би той не би трябвало да си го спомня, защото това би повлияло на целият му живот оттогава нататък. Той нямаше да може да подреди последвалите съби­тия в перспектива, те щяха да са извън контекста. На онзи етап щяло да е много смущаващо да се опитва да асимилира подобно преживяване. Чувстваше съ­що, че ако това е истина, бе настъпил моментът да си го припомни.
Групата на Стрибър също разказва, че някои от тях изглежда са развили повишени психични способ­ности след срещата. Фил съзнаваше, че това се е случило и с него. Психичната му чувствителност бе нараснала драстично след опита му за самоубийство в Калифорния.
Ако тези отвличания са били скрити в нашите подсъзнания под формата на сънища, това показва колко ефикасно извънземните могат да замаскират действителните преживявания. То демонстрира колко добре разбират те нашата психика – много по-добре, отколкото я разбираме ние самите. Но очевидно из­вънземните не разбират в пълна степен, че ние можем да получим информацията чрез хипноза. Според ня­кои от книгите, които съм чела, те са били изненадани, че ние притежаваме способността да откриваме ин­формация, ако знаем, че тя съществува, и какво да търсим. Те не осъзнавали, че можем да я разкриваме по този начин и това ги безпокояло. Чувала съм, че в някои случаи, когато хората са имали видения или срещи, извънземните са използвали други методи, за да гарантират, че това няма да се разкрие чрез хипно­за. Можем само да гадаем колко ефикасни са тези методи.
Включих касетофона и се приготвихме за сеанса. Щях да се концентрирам в опитите си да върна Фил към онова време и да видя дали има нещо скрито зад тревожния спомен от кошмара.
Въпреки че не бяхме работили заедно и не бяхме провеждали сеанси от две години, ключовата дума подейства перфектно, сякаш никога не бяхме прекъсвали. Той незабавно изпадна в дълбок транс и отново се озовахме на познатата територия, като се изключи факта, че този път той щеше да изследва събитие от настоящия, а не от миналия живот на Фил. Това може да е много рисковано. Ако пристъпехме в онова, което подсъзнанието считаше за опасна почва, то просто щеше да откаже достъпа и нямаше да позволи на Фил да си спомни. В крайна сметка това му е работата, да брани индивида от информацията, която намира за вредна. Моята работа като изследовател е да го убедя, че това е безопасно и че е допустимо да се освободи информацията. Това не е никак лесно, но работата на психичния изследовател винаги е такава.
Помолих Фил да се върне към онова време през 1977 година, когато бе живял в Канзас. Той незабавно ми посочи адреса и започна да описва едностайния апартамент в една стара къща Припомни си името на хазяйката и ми разказа за работата си в областта на електрониката, при която поправял самолетни ради­останции.
Придвижих го във времето до нощта, когато се бе връщал вкъщи от киното и бе имал странното прежи­вяване. Веднага започна да ми описва как шофират по шосето през една хладна октомврийска нощ, когато внезапно от мрака изникнал огромен бухал, който летял ниско точно пред колата по средата на пъти. Стреснал се, защото си помислил, че ще го блъсне.
Д: Случиха ли се и други странни неща през онази нощ?
Ф: Мисля, че имаше още, но… сякаш някой ми е казал, че не е имало. (Внезапно откровение.) Не съм видял бухала! Било ми е казанода го видя.
Д: Искаш да кажеш, че всъщност там не е имало бухал?
Ф: Не. Беше ми казано да го видя или ми беше внушено, че го виждам.
Д: Какво искаш да кажеш? Кой ти каза?
Ф: Виждам светлини. Просто отблясъци. Те са на земята, встрани от шосето.
Д: Мислиш ли, че това са светлините на къща?
Ф: Не, не. Разноцветни са. Изглеждат като неоно­ви светлини, сини и червени, богати, богати цве­тове.
Д: Като цветовете на коледна елха?
Ф: Още по-богати. Изглежда са вдясно… в някакви дървета или… Не виждам много ясно. Това са отблясъци. Но изглежда има светлини и движе­ние. (Сериозно.) Чувствам, че е време да узная. Време е да си спомня.
Д: Какво се случи?
Ф: Имам чувството, че нещо ми подсказа да отбия от шосето… вдясно. Имаше малък черен път или пътека, която навлизаше сред дърветата. Имам чувството, че някой ми казва да отбия. (Тихо.) Това не е редно. Не е редно да се отбивам от пътя.
Д: Какво имаш предвид?
Ф: не знам какво имам предвид. Не мисля, че искам да го правя. Мисля, че от мен се очаква да отбия от пътя, но аз не искам.
Д: Отби ли?
Ф: Не. Спрях по средата на пътя… защото там имаше светлина. Има светлина. (Развълнувано.) Те… ме спряха. (Разпалено.) Не исках да го правя. И те въпреки това го направиха.
Д: Кой те спря?
Ф: Те. Те го направиха.
Д: Кои са те?
Ф: Не знам. Не знам кои са. На шосето има свет­лина. И трябваше да спра по средата на шосето.
Д: Мислеше ли, че е друг шофьор?
Ф: Не, знаех, че не е. Но не исках да изживявам това. Не се чувствах готов. Мислех, че съм… Ис­ках, но не бях готов.
Д: Какво искаш да кажеш? Имал ли си и друг път такова преживяване?
Ф: (Пауза, после тихо.) Да.
Д: И си мислел, че искаш да го изживееш отново?
Ф: Аз… (Дълбока въздишка.) не знам. Не разби­рам.
Д; Но ти видя светлината и тя те разгневи. Какво се случи след това?
Ф: Те се доближиха до колата… Тяхното присъс­твие не ми харесва, но знам, че няма да ме наранят. Чувствам се като… вцепенен. Това не съм аз. Не знам кой съм. Не знам къде съм попаднал.
Д: Можеш ли да видиш как изглеждат?
Ф: Не съм сигурен. Ниски са. Не знам дори дали мога да ги погледна. Не искам да ги виждам. И чувствам ръцете им… върху себе си. Те са студе­ни… влажни. Не разбирам защо ме искат. Защо аз? Защо аз? Искат ме за нещо. Но те са друже­любни. Чувствам тяхната… любов. Не разбирам. Те са дребни, кожата им е сива и изглеждат… като плешиви, с големи глави и малки пръстчета.
Д; А лицата им?
Ф: (Пауза.) Виждам само големи очи. Но те са като деца, дребни деца, малки деца. Всички те прегръ­щат… докосват… Докосването им с успокояващо.
Д: Много ли са?
Ф: (Пауза.) Не съм сигурен. Мисля, че са прибли­зително четирима или петима.
Д: Какво се случи след това?
Ф: Не мога да оставя колата по средата на шосето. Казвам им, че не мога. А те казват, че всичко е наред. Това е странно, защото не искам да оставя колата по средата на шосето. Но те казват, че всичко ще бъде наред. Затова го правя.
По-късно тази дребна случка пробуди размисли. Обикновено в такива случаи хората разказват, че не­забавно са се отклонили от главното шосе и са нав­лезли в пусти райони, където са се случили неочаква­ните събития. В този случай Фил е отказал да тръгне по пустия път и колата била оставена по средата на шосето. Какво се е случило с колата по време на тази среща? Не е ли предизвикала опасности на пътя или поне вниманието на полицията? Малките същества казали, че няма да има проблеми. Дали те са имали начини да направят превозното средство невидимо или, едно забавно предположение, колата е била вдиг­ната във въздуха и изнесена извън полезрението на минаващите коли? Или по време на случката времето по някакъв начин е спряло и не е имало значение дали колата е на шосето или извън пътя. Това откриваше всевъзможни хипотези. Какво са щели да видят мина­ващите шофьори и можели ли са въобще да видят нещо? Ще се спра по-подробно върху тази хипотеза в моята книга “Настойниците”, която разглежда опита ми с други отвличания от НЛО.
Фил ми разказа как е излязъл от колата и с нежно внимание е бил поведен по селска пътека от същест­вата.
Ф: Отидохме при кораба. Оставиха ме да вървя. Но те… ме държаха, докосваха ме, докато вървях. Успокояваха ме с докосването си. Изглежда не искаха просто да ме оставят да вървя. Някак ме направляваха. И аз вървях. Те се държаха добре.
Имало е някаква странна фамилиарност у тези малки същества. Те са се държали с него, сякаш го познават отнякъде. Това заличило всякакъв страх от съзнанието на Фил. Той имал странното чувство, че е между приятели. По-късно това го объркваше и той се опита да го анализира.
Д: С думи ли говореха?
Ф: Не, не толкова с думи, колкото с… чувства. Емоции. Просто знаех. Бях убеден. Имаше… врата с люк, който беше отворен. И ние влязохме в люка.
Д: По стълби?
Ф: Не, по рампа без стъпала. А отвътре корабът сякаш бе изпълнен със светлина. Има коридор. Той изглежда опасва кораба. Стените се заоблят към тавана. Заоблят се по очертанията на кораба. Светлината е навсякъде. Но… тя идва, просто е там. Изглежда чакат някого или търсят някого. Спираме в горната част на рампата. Има нещо надолу по коридора… отдясно. Изглежда подгот­вят нещо. Има зала за управление… отляво на рампата. Виждам прозорците, но не… не разбирам командното табло.
Д: Какво виждаш, но не можеш да опишеш?
Ф: Бутони, това изглежда са бутони по командно­то табло.
Д: Можеш ли да различиш още нещо?
Ф: (Пауза, сякаш гледа.) Не съм сигурен. Дори не съм сигурен, че това е истина.
Д: Всичко е наред. При всички случаи можем да говорим за това.
Ф: Изглежда има звездна карта. След това те сякаш ми показват звездна карта.
Д: По-късно отведоха ли те от тази стая?
Ф: Това беше не толкова стая, колкото част от коридора. В тази част коридорът се разширяваше.
Д: Добре, нека се върнем… Каза, че сте чакали някого? Нека видим какво се случва най-напред.
Ф: (Дълбока въздишка.) Страхувам се, защото знам какво ще се случи. И не го искам.
Д: Какво искаш да кажеш с това, че знаеш какво ще се случи?
Ф: Знам какво ще направят. Просто знам. Това не ми харесва. Страхувам се от… (Пауза.)
Фил видимо се страхуваше и не желаеше да приз­нае какво предстои. Tъй като това очевидно го при­тесняваше, го инструктирах, че не е необходимо да участва в сцената. Можеше просто да гледа като страничен наблюдател и да не се ангажира емоцио­нално. Имаше избора да постъпи и по този начин.
Д: Кого чакат?
Ф: (Пауза.) Мисля, че чакат мен. (Въздишка.) Предполагам, че съм решил да го понеса. Някак чувствам, че не искам да ги предавам, да ги разо­чаровам. Май ги харесвам. Те са… добри хора. Това чувство ми харесва. А и те казаха, че всичко ще е наред, така че… предполагам, че мога да го направя.
Д: Мислиш ли, че си имал избор?
Ф: Не знам. Не искам да знам.
Д: Добре, нека продължим и да разберем какво се е случило. Къде отидохте след това?
Ф:По коридора и вляво. Втората врата вляво. Тя е бяла. Всичко вътре е бяло.
Д: Виждаш ли нещо?
Ф: Да. (Пауза, а после емоционално.) Това е! Виж­дам го. Не го харесвам.
Д: Какво е това?
Ф: Не знам. Не знам какво е. Не знам дали е живо, или е машина. Но не го харесвам.
Д: Можеш ли да ми кажеш как изглежда? Може би ще успеем да разберем какво е.
Ф: Изглежда като нещо, което баща ми имаше в кабинета си. (Бащата на Фил е бил зъболекар) Той имаше стоматологичен стол с педал и лекуваше зъби в армията. От едната страна на стоматологичния стол имаше въртяща се ръчка. Напомня на това нещо. И то има въртяща се ръчка. Но е по-сложно. (Със безпокойство.) Не знам дали е живо, или е машина. Мисля, че е живо.
Д: Защо мислиш, че е живо?
Ф: Не знам, но не ми харесва как изглежда. Не знам какво е. Не ми е приятно да го гледам. Не искам да гледам!
Д: Не е нужно да го правиш, ако не искаш. Можеш само да ми казваш какво се случва.
Ф: Не знам. Не гледам. Лежа на масата. Тя е бяла… студена е. И те ми казват да легна или ми нареж­дат, те просто… Знам, че трябва да легна на масата. Лежа по корем и това нещо навлиза в гърба ми.
Д: Усещаш ли го?
Ф: Да. Знам, че затова съм там – за да вземат проби.
Д: Какви проби?
Ф: Не съм сигурен. Нещо вътрешно. То навлиза в дясната страна на гърба ми.
Д: Изпитваш ли болка?
Ф: Не, не боли. Но знам, че е там. Чувствам го. Не знам какво искат. Защо?
Д: Какво е чувството?
Ф: Чувствам го… но не боли. Просто не е приятно. Не ми харесва.
Д: Казва ли ти някой какво правят?
Ф: Казаха, че всичко ще е наред. Няма проблем. Да не се тревожа. Трябва да вземат проби. Само това казаха.
Д: Питам се от какво вземат проби?
Ф: Не знам. Не искам да знам… Не искам да го правя. Но го правя. Защото те имат нужда от това.
Д: И не ти казват, защо се нуждаят от него?
Ф: Не съм питал. Не искам да знам.
Д: Все още ли си облечен?
Ф: Не. Съблякоха ме в коридора. Пред стаята.
Д: Как се почувства?
Ф: Това не ме притесни. Нещо в дрехите… Те бяха мръсни, заразени, не трябваше да се внасят в стаята. В кораба да, но не и в стаята.
Д: Какво се случи след това?
Ф: Много любов. (Пауза.) Направиха нещо с гла­вата ми, не си спомням какво. Някакъв уред, който упражняваше натиск или някакъв… стиму­латор, не знам. Някаква енергия. (Невярващо.) Те отстраниха съзнанието ми! По някакъв начин го отстраниха. Показват ми как могат да отделят съзнанието ни от тялото и все едно да го поставят в буркан. За да могат да работят върху тялото… да го изследват без риск за съзнанието. Няма причини за безпокойство. Не знам как го правят. (Това трябва да е било чувството от съня, че гигантски палец го изтласква от тялото, което Фил описа.) Сякаш казват: “Ето те. Тук си. Не си там.” Все още чувствам натиск… в буркана.
Д: Чувстваше ли се, сякаш си в буркан?
Ф: Да, бях в буркан, не знам как.
Д: Виждаше ли тялото си?
Ф: Да… на масата. Нещото поставя дълга среб­риста игла в гърба ми, а аз не го чувствам, не съм сигурен как го правят. Сякаш тялото има чувства, но не и съзнанието. Тялото си спомня чувството, но не и съзнанието. Те ги разделиха.
Д: Направиха ли още нещо с тялото ти?
Ф: След като извадиха иглата, направиха и други неща. Почистиха тялото с някакъв вид светлина. Облъчиха го с виолетова светлина. Почти ултра­виолетова. За да отстранят микробите. След това още тестове. Очи. Език. Уши. Много проби, ин­тервенции, процедури. Търсят нещо. Не знам какво. ДНК? Използват… за да използват… за да използват ДНК.
Д: Защо имат нужда от толкова много интер­венции, за да го направят?
Гласът на Фил вече не беше глас на развълнуван, уплашен младеж, а стана механичен. Очевидно в този момент той прибягваше до контакт, за да разграничи и локализира информацията. Така можеше да се отде­ли и да не се ангажира емоционално. Тъй като беше по-удобно, остана в това състояние за известно време. Бях свикнала да го виждам такъв, затова разбрах какво се случва. Той продължи с описанието на прегледа.
Ф: За да проверят за дефекти. За да проверят за анормалност. Искат най-добрите екземпляри, ко­ито могат да открият. Ще ги използват за възпроизводство. За второто пришествие.
Д: Какво имаш предвид?
Ф: Второто пришествие. Втората райска градина. Второто заселване. Новото начало.
Д: На Земята?
Ф: Не, на друго място. Друга земя. Различно мяс­то. Нуждаят се от генетичен материал, за да засе­лят друга планета. За да проправят път за онези, които ще изберат да се преселят след обрата. Така средата ще бъде по-позната за тях и те ще имат друго тяло, твърде подобно на онова, което са изоставили след промяната.
Д:Някой казва ли ти това или просто го разбираш?
Ф: Това е знание – безплатно и на разположение на всеки, който проявява интерес. Върху него ня­ма права на собственост. То просто е на разполо­жение на всеки, който избере да го приеме.
Д: Мислех, че може би го вземаш от умовете им?
Ф: Да, защото те съзнават своята мисия. Те вземат генетични отпечатъци за нови индивиди, с които да заселят друга планета, за да осигурят тела-приемници за онези, които изберат да се преродят там в среда, свободна и чиста от пороците, пре­обладаващи на тази планета в момента.
Д: Има ли нещо друго, което можеш да ми разкажеш?
Ф: (Пауза.) Някакъв вид преглед. Остъргване.
Д: Какво стържат? Имаш предвид различни части от тялото ти ли?
Ф: Да. Отвътре. Различни части. По различни причини. Вземат проби.
Д: Какво правят с тези проби?
Ф: Отглеждат култури. Нуждаят се от проби от формите на живот, които живеят в телата ни, защото не искат те да съществуват на другата планета. Изучават ги и решават кои ще останат и кои не.
Д: Бактериите ли имаш предвид или микроско­пичните форми на живот, които съществуват в тялото?
Ф: Да. Някои са добри, други – не.
Д; Хм, не бях мислила за това. Значи искат, когато възпроизведат тялото, то да е възмож­но най-съвършено?
Ф: Да. Тестове. Проби. Проверки. Измервания.
Д: Можеш ли да разбереш кой им нарежда да го правят? Получават ли някакви заповеди?
Ф: Групов ум. Телепатично съзнание. Всичко е един и един е всичко.
Д: Но ти каза, че имаш чувството, че си в буркан, някакъв вид контейнер?
Ф: Точно така. Съзнанието беше отстранено и отделено от физическото тяло, за да се намали травмата.
Д: Значи, когато са извършвали всички тези интервенции и проби, ти не си го осъзнавал?
Ф: Точно така. Не толкова не го осъзнавах, колкото не го усещах.
Д: Това истински контейнер ли е? Не бях допускала, че съзнанието може да бъде държано в нещо. Смятах, че подобно на духа не може да бъде затворено. Би ли обяснил?
Ф: Това е вярно. Съзнанието е форма на енергия и затова може да бъде задържано в енергийно поле, тоест контейнер, изграден от подходящите измерения или елементи на енергията. Тук е на­лице и поддържаща функция, която подхранва жизнената сила и до известна степен я упоява по отношение на травмата на преживяването. Това не е обикновен триизмерен стъклен контейнер, но може да се направи аналогията с него.
Д: Сега, когато си, така да се каже, отделен и това не те притеснява толкова много, можеш ли да разгледаш тези малки хора по-подробно?
Ф: Да.
Д: Можеш ли да ми ги опишеш?
Сега той беше отделен и съвсем неангажиран емоционално, затова беше в състояние да разказва обективно.
Ф: Те имат големи очи с бадемова форма, леко извити нагоре. Кожата им е сива, изглежда някак твърда и грапава, макар че ръцете им са много меки. Докосването им е нежно и успокояващо, не хладно и влажно, както го почувствах в нача­лото. Това възприятие ми бе внушено по-скоро от външния им вид, отколкото от реални осезания.
Д: А другите им черти?
Ф: Имат леко издигнати скули. Лицата им леко стесняват към брадичката, въпреки че това не е ясно изразено. Като цяло лицето им има донякъде триъгълна форма.
Д: Имат ли уста и нос?
Ф: Слаби очертания на уста. Почти без устни. Устните са едва загатнати. И въпреки това са изпълнени със съчувствие и любов. Чертите са някак вяли и въпреки това излъчват любов и доб­рота.
Д: Имат ли уши?
Ф: не повече от… дупки.
Д: Носят ли някакъв вид дрехи?
Ф: Да, определено носят тъмносини униформи… комбинезони с някакъв вид емблема. Не съм си­гурен какво изобразява.
Д: Къде с разположена?
Ф: Отляво на гърдите.
Д: Голяма ли е в сравнение с униформата?
Ф: Не. Симетрична според нашите стандарти.
Д: Можеш ли да я възпроизведеш по-късно?
Ф: Не съм сигурен. Шарката не може да се опише лесно. Много е абстрактна. Възможно е все пак да бъде направено. Трудно е, но е възможно.
Дадох му инструкции да запомни как е изглежда­ла, за да се опита да я нарисува, когато се събуди. Без това постхипнотично внушение тази подробност би се изпарила в момента, в който Фил се върне в съзнание. Но по-късно, когато се събуди, той установи, че му е трудно да нарисува емблемата, защото тя беше много абстрактна. Не беше напълно доволен от опитите си и каза, че в дизайна присъствал някакъв порив към издигане. Когато разгледа рисунките, той беше пора­зен от приликата на дизайна със стилизиран ембрион. Питам се дали има някаква връзка?
Д: Всички еднакви униформи и емблеми ли имат?
Ф: (Пауза, сякаш гледа.) Всички, които съм видял. Въпреки че някак знам, че има и други. Нещата са различни. Не са еднакви.
Д: След като се отдалечи достатъчно, за да го разгледаш обективно, какво мислиш за онова нещо?
Ф: Не знам. Никога, никога дори във въображението си не съм се доближавал до нещо подобно. Не знам на какво да го оприлича. (Вече спокойно.) Изглежда е жива машина. Машина, притежаваща живот. Това е то. Живо е… но е машина Не знам какво е.
Д: Има ли съзнание?
Ф: Няма съзнание като нашето. Нито воля като нашата. Не е личност. Но е живо. Приема запове­ди. Знае какво да прави и го прави. Знае къде да отиде. Знае какво търси. И знае къде да го намери.
Д: Може ли да се придвижва?
X: Да, прави го самостоятелно. Затова знам, че е живо. (Отново се появява отвращение.) Не го ха­ресвам.
Д: Има ли други израстъци освен онези, които вече видя?
Ф: Не знам, не искам да го гледам отблизо.
Д: Всичко е наред. Не е необходимо. Вече ми разказа много.
Ф: По-скоро го усещам, отколкото го виждам, защото не искам да го гледам.
Д: Всичко е наред. Не е нужно да го правиш. Мислиш ли, че подобно нещо ти се е случвало и преди или това е първият път?
Ф: (Въздишка.) Други пъти, в други животи. За първи път в този живот.
Контактът отшумяваше и в момента разговарях с подсъзнанието на Фил. Беше ми лесно да разпозная разликата, защото в другия случай имаше дистанция и достъп до повече информация, докато това, с което разговарях сега, беше по-емоционално и много чо­вешко.
Д: Запитах се, защото ти изглежда знаеше какво ти предстои и не искаше да отидеш в кораба.
Ф: Съзнавах кои са те, какво са те и защо са идвали преди.
Д: Какво се случи тогава? Дълго ли продължи?
Ф: Не толкова дълго. Трудно ми е да кажа. Няма мерило за време. Казано ми е да помня, а по-къс­но да забравя. Върви си у дома, забрави. Не си спомняй.
Д: Казаха ти, че трябва да си го спомниш в по-късен момент?
Ф: Не, казаха ми да забравя.
Д: Да забравиш всичко за това? Беше ли съзна­нието ти все още отделено?
Ф: Не знам, не знам къде съм, не знам.
Д: Не спомена ли, че те са ти показали нещо в командната зала?
Ф: Звездни карти. Показаха ми къде е новата пла­нета. Къде ще отидем. Ще отидем.
Д: Какво имаш предвид? Къде ще отидеш в крайна сметка ли, искаш да кажеш?
Ф: Да. Във физическия живот. Триизмерен. Това тяло. Ще пътуваме по-късно. С много други. Пре­селваме се. Отиваме в нов дом. (Звучи доволно.) Нов дом.
Д: На стената ли беше тази карта или някъде другаде?
Ф: Не. Генерирана. Триизмерна. Холограма. Не знам къде е. Някакво място. Виждам го. Ново слънце. Различно слънце… не ново, различно. Раз­лични форми на живот.
Д: Мислиш ли, че можеш да ми нарисуваш част от картата?
Ф: Не, не знам най-важното за нея. Не знам къде е мястото. Къде ще отидем. Защо? Кога? Не знам.
Д: Как изглежда картата?
Ф: Планетите са… малки топки. Светлини. Не много ясни. Никога преди не съм бил в космоса, не мога да го разпозная.
Д: Значи няма модел или характерна черта, които да можеш да нарисуваш?
Ф: Те знаят. Те знаят. Посочват разни неща. Ето го това и това, а там е онова. Не знам най-важното. Чувствам се невежа. Наистина. Бих искал да знам. Това ми е било казано отдавна. Много пъти. А сега аз… не знам, не знам онова, което се предполага, че знам. Защо трябва да го знам?
Д: Значи те просто са посочвали тези различни неща в нещо като холограма. Това ди каза?
Ф: Триизмерна картина. Би трябвало да е плоска и въпреки това се вижда повече. Всъщност еднов­ременно е и плоска и обемна. Странно. Посочват неща. За тях това са знаци, не знам какво предс­тавляват.
Д: Земята вижда ли се на картината, посочват ли ти я?
Ф: Издигаме се от земята… движи се напред. Но е далеч. Голямо разстояние. За да не бъде засег­ната от… боклука.
Д: Боклук?
Ф: (Любопитно.) Боклукът на Земята.
Д: Какво искаш да кажеш?
Ф: Концепцията не ми харесва. Мнозина няма да оцелеят. Земята ще претърпи огромни промени. Знаел съм. Идеята не ми харесва.
Д: Спомена, че са ти казали, че един ден ще те отведат?
Ф: Мнозина. Мнозина ще бъдат подходящи. Оне­зи, които няма да бъдат взети, ще останат. Просто ще се изпарят… ще издъхнат. Ще се изпарят. В процеса на духовна ревитализация. Други ще бъ­дат транспортирани към нови светове. Ще родят нов живот. Ще създадат нов свят.
Интересно е сравнението между значението на изпарявам се и издъхвам. Да издъхна означава: да издишам последния си дъх; да умра. Да стигна до своя край; да свърша. Да се изпаря означава: (за пара, влага и т.н.) преминаването в друго агрегатно състояние. Нима това щеше да се случи по този начин? Ако е така, то напомня за случилото се с жертвите на Хирошима чиито тела се изпарили. Може би съществуват и други подходящи значения?
Д: Защо извършват тези разнообразни тестове?
Ф: Тестове. Проби. За да населят телата. Ще дой­дат други. Нуждаят се от нови тела. Някои няма да оцелеят, необходими са нови тела.
Д: Мислиш ли, че всеки, с когото са сторили това, ще тръгне?
Ф: Не. Някои не искат.
Това беше странна концепция, но започна да ми се струва,че извънземните знаеха нещо, което щеше да се случи на нашата Земя. В очакването си те подгот­вяха друга планета за преселение. Някои хора щяха да бъдат отведени в техните земни физически тела, за да населят този нов свят. Други очевидно щяха да умрат тук, но духовете им можеха да отпътуват към новия свят, ако пожелаеха, и да се преродят във физически тела, подобни на онези, които бяха оставили на Земята и затова познати. Странна и вдъхваща страхопочита­ние концепция. Можеше ли това да е един от мотивите за експериментите, извършвани от извънземните? Не само анализирането и наблюдаването на еволюцията на нашия вид и реакциите му към болестите и влияни­ята на средата, но и непрекъснат стремеж към усъвър­шенстване на вида. Това беше първоначалният план, провален от “плевелите”, които се бяха появили в градината по време на сблъсъка с метеора. В онзи момент това бе сринало техните надежди за създаване на съвършен свят, свободен от болести и пороци. Въпреки че е трябвало да се примирят с по-ниската степен на развитие, докато видът ни се е приспособя­вал към околната среда, те изглежда не се бяха отка­зали от своята мечта за създаването на Утопия, втора райска градина за човечеството. Това беше странна концепция, но от друга страна, всичко, свързано с този проект, беше странно и оригинално за мен.
Д: Виждаш ли още нещо в стаята с холограма­та?
Ф: (Изненадан.) Послание! Послание от… някой. Някой. За мен! Послание за мен!
Д: Какво имаш предвид?
Ф: Не знам. (За него това бе емоционално и въл­нуващо.) Там има послание за мен. От някой… някой, когото познавам. (Гласът му трепереше.) Малка, някак квадратна кутия… Някой от отдавна. Напомня ми. (Развълнувано.) Послание от мен много отдавна. За мен, спомням си. За да помня целта (Тихо.) Това е. От мен за мен. Но от много, много отдавна. Други светове. Други животи. От тона на гласа му на магнетофонната лента ме побиха тръпки. Очевидно по време на сеанса не съм била толкова стресната, защото гласът му заучеше спокойно.
Д: Писмено ли е посланието, което гледаш?
Ф: То е много повече, отколкото мога да възпри­ема в тази форма. Но се там. Разпознавам го. Спомням си го. (В гласа му определено имаше тъга.) Аз го построих. (Пауза.) Те са приятели.
Д: Каза, че чувстваш присъствието на повече хора на борда.
Ф: Да. Други. В други части на кораба.
Д: Просто съм любопитна дали можеш да видиш как се управлява кораба?
Ф: Нямам представа. Нямам абсолютно никаква представа. Това е много далеч от мен. Не искам да знам.
Д: Има ли в стаята нещо друго, което можеш да опишеш?
Ф: Прозорци. Бутони. Светлини. Някакъв вид ци­ферблати. Никога не съм виждал нищо подобно. Не знам какво е. Не знам дори дали е истинско. Кълна се в Бога, никога преди не съм виждал подобно нещо, не знам какво е.
Д: Тази стая като другите ли е осветена?
Ф: Да. Цялата. Но светлината не идва от никъде. Просто е там.
Д: Ами подът? От какво е направен?
Ф: Твърд е. Сив. Хм, изглежда има пори. Госпо­ди!… Надявам се, че корабът не е жив. (Гласът му се изпълни със страх.) Не знам. Така ли е?
Д: Не знам. Какво имаш предвид?
Ф: Жив ли е? Може би проклетият кораб е жив? Не знам. Онова нещо беше. Може би машините им са живи. (Сега определено беше уплашен.)
Д: Може би това просто е някакъв материал, който не разбираме.
Ф: (Ставаше все по-развълнуван.) Не знам. Не искам да знам. Не искам да знам.
Д: (Опитах се да го успокоя.) Всичко е наред. Не е нужно да узнаваш, ако не искаш.
Ф: Не искам да знам.
Д: Добре. (Опитах се да отклоня вниманието му като смених темата.) Показаха ли ти нещо друго?
Ф: (Дълбока въздишка.) Толкова много въпроси. Не знам. Искам да знам, но не искам да знам.
Д: Разбирам. Идва ти в повече.
Ф: Страхувам се да разбера. Има неща, които не искам да знам, защото знам, че не искам да ги знам.
Д: Всичко е наред. Не е нужно да го правиш. Можеш да се заемеш само с онова, с което можеш да се справиш и единствено това е нужно да узнаваш. Напусна ли кораба накрая?
Ф: Не си спомням. Не знам как. Не знам кога. “Време е да си вървиш” – каза някой. Последното, което си спомням. Искра или светкавица – пос­ледното, което си спомням.
Д: Какво имаш предвид с искра или светкавица?
Ф: Не знам. Някакъв вид искра или светкавица. “Време е да си вървиш.” Светкавица. Не знам.
Д: Къде се озова след това?
Ф: Не знам. Не си спомням. Не искам да знам.
Д: Какво имаш предвид?
Ф: Помня. Предстои още. Още. Още.
Д: Информация или какво?
Ф: Забавление.
Д: Още забавление? Това ли каза?
Ф: Това казаха те. Не съм го казал аз.
Д: (Смях.) Какво мислиш, че са имали предвид?
Ф: (Дълбока въздишка, след това тихо.) Знам. Предстои още.
Д: Добре. Мисля, че се справи наистина добре И наистина оценявам факта, че сподели това с мен.
Внуших му, че се чувства добре, за да не се тревожи от това, и го изведох от транса. Той седна на леглото и започна да обсъжда фрагменти от образи, които бяха останали в паметта му. Винаги насърчавам обектите си да правят това, защото знам, че образите ще избледнеят много бързо като откъслеци от сънища при събуждане.
Д: Значи не мислиш, че бухалът е бил истински?
Ф: Не знам защо мисля така. Ти ме попита и чувствам, че не е бил.
Д: Но именно това предизвика цялото прежи­вяване, нали?
Ф: Не, това беше паравана. Той покриваше всичко. Не знам защо е толкова важен, но нещо в него позволява на съзнанието да се съсредоточи върху това, вместо върху празнотата. Дава му възмож­ност да се съсредоточи върху нещо неутрално.
Д: Добре. Всичко е наред. Върна ли се в колатаси?
Ф: Не знам. Не знам къде. Не си спомням, събудих се. Следващото, което си спомням, е как се събудих. Лош сън. Лош сън. Лош сън. Наистина лош сън!
Д: И не си спомняш как си се прибрал вкъщи?
Ф: Не, не искам да знам. Не искам да знам.
Д: Добре. Значи след това си си спомнял единс­твено, че си имал лош сън.
Ф: Лош сън.
Д: Добре. Помислиш ли, че това е единственото подобно преживяване, което си имал?
Ф: Не искам да знам, не искам, не искам да знам.
Д: Добре. Всичко е наред. Не е нужно. Справи се много добре.
Бях готова да го върна в съзнание, но имаше още нещо. Той ме прекъсна.
Ф: Послание. Спомням си.
Д: Какво е това, което би трябвало да си спомняш?
Ф: Помня. Послания. Помня. Помня. Това е сле­дата. Помня.
Д: Какво имаш предвид?
Ф: Не знам.
Д: Мислиш ли, че те за искали да запомниш това послание и да забравиш всичко останало?
Ф: Предстои още. Помня. Предстои още. Помня? Нещо безвредно н безобидно.
Д: Нещо обикновено в рамките на твоя свят, така да се каже. Въпреки че е странно бухал да се хвърля пред кола.
Ф: Той не се хвърли. Той летеше над шосето. Изплаши ме до смърт.
Д: Значи това ти е позволило да се съсредото­чиш върху него, вместо върху онова, което се е случило после. Спомняш ли си как си се прибрал у дома през онази нощ?
Ф: Не знам дали съм си го спомнял, или не. Днес не го помня.
Д: Разбира се, това се е случило преди 10 години. Но освен странния сън не си помнел нищо друго.
Ф: Не. Сега си спомних. Струва ми се някак поз­нато. Сега е като спомен, а не като ново преживя­ване.
Д. Това е най-добрият начин да се отнасяш към него, като към спомен, за да не те тревожи. Не знам дали си имал и други такива прежи­вявания, или това е било единственото.
Ф: Не знам. Не мисля, че искам да знам повече точно сега. Поне за известно време.
Д: В един момент беше ядосан. Изглежда се чувстваше така. защото знаеше какво ще направят.
Ф: Знаех.
Д: Откъде знаеше?
Ф: Не знам. Просто знаех. Предполагам, че съм бил ядосан, защото не съм искал малката ми реалност да се променя. Бяха ми необходими 21 години, за да разбера каква реалност имам, а всичко щеше да се промени. А не исках това да става.
Д: Значи на това се е дължал гневът ти?
Ф: Да, не исках реалността ми да се променя.
Д: Но ти някак знаеше, че ще направят нещо.
Ф: Предполагам, че съм знаел. Не знам дали съм го знаел преди или… може би те са го подсказали на съзнанието ми. Но интуитивно знаех какво става. Почти имах чувството: “Не сега, твърде рано е. Не искам да правите това сега.” Сякаш почти съзнавах на някакво равнище какво ще се случи, но не се чувствах готов. Бях ядосан, защото реалността ми беше определена. Бях си изяснил доста добре онова, което си мислех, че представ­лява животът, и не исках да го променям. Спом­ням си още нещо след богомолката, след опера­цията или каквото и да беше това. Качих се в командната зала. Те сякаш ми казваха: “Е, рабо­тата свърши. Сега можеш да се забавляваш извес­тно време.” Не бях сигурен дори дали целият проклет кораб не е жив. Нямаше разлика между машини и живи хора. По някакъв начин бях изгу­бил тази реалност и не можех да възприема раз­ликата. Как може да съществува жива машина? А след това си мислех: “Хей, може би целият кораб е жив.” И това ме изнервяше. Плашех се. Мислех си, че може би нещото… корабът знаеше, че стоя в него. Може би той знаеше, че стоя в него.
Д: Разбирам какво имаш предвид. Това трябва да е много ужасяващо.
Ф: Чувството беше неприятно, не знаех дали е жив. Но знаех, че за миг тази мисъл наистина ме смути.
Сеансът изглежда разстройваше и смущаваше Фил. Дори след час обсъждане, той все още изглежда­ше развълнуван, когато се разделихме. Не беше лесно да се приеме подобна концепция и той очевидно сре­щаше трудности при анализирането й на много рав­нища. Не мислех, че някога ще пожелае да опита нещо подобно отново. Информацията го бе разтревожила повече, отколкото който и да е път, когато бяхме работили заедно. Почти ми се щеше да не бяхме разкривали това, но идеята беше негова. Чувствах, че искаше да я остави настрана и да не се доближава отново до темата. Но грешах. Любопитството беше по-силно от отвращението му.

Откриване на предишни контакти

Фил беше обезпокоен от последния сеанс, затова очаквах той да се свърже с мене, ако пожелае да изследва по-задълбочено темата за НЛО. Но когато ми се обади седмица по-късно, той каза, че сънува някакви странни сънища. Чудеше се дали те имат някаква връзка с последния сеанс. Вероятно по няка­къв начин бяхме пробудили нещо в подсъзнанието му.
Направихме сеанс, за да го изследваме. Включих касетофона, когато той започна да разказва сънищата си. Фил намираше за странен факта, че беше сънувал всички тях приблизително по едно и също време. Събуждал се към три часа сутринта със спомен за съня, запечатан дълбоко в паметта му. “Понякога се събуждам без причина след някой от тези важни съ­нища – спомняше си той – и когато погледна часов­ника, винаги е три часът. Изглежда по някаква причи­на това е важен момент от сутринта.” Едни от съни­щата се отнасял до майка му и всичките й пет деца. Той видял себе си, брат си и сестрите си като деца, вместо като възрастни. Возели се в трамвай през някакъв град. (През този период от юношеските му години майка му и баща му били разделени.) В след­ващата сцена той седял на някакъв вид количка или легло в нещо, подобно на лекарски кабинет. Остана­лите членове на семейството му лежали на колички в стаята и всички били в безсъзнание.
Ф:Разговарях с една жена. Чувствах, че онова, което правят е опасно за мен и въпреки това не се страхувах от тях. Чувството беше твърде сложно, за да го опиша. Сякаш на едно равнище чувствах, че съм в много реална опасност, а от друга страна, не се страхувах от тях, защото знаех, че няма да ни наранят. Това звучи парадоксално, но знаеш, че насън е лесно да изпитваш подобни чувства. Тази жена каза, че събират яйца – или дочух това от разговора, – че вземат яйца от моите сестри. И някак от разговора знаех, че са взели нещо и от мен и че то е било половината от онова, което съм имал. Тя каза, че няма да ме заболи. А аз попитах какво ще стане no-късно, когато пожелая да имам деца. Тя не отговори. Следващото, което си спом­ням от съня беше, че отново видях онова нещо, което приличаше на богомолка.
Това беше всичко, което той си спомняше от съня. След това разказа още три, които бяха странни, но не смятам, че предполагаха реални срещи с НЛО или извънземни. Съгласих се да разгледаме всички по време на сеанса. Той мислеше, че тези сънища са важни, защото бяха започнали след първия сеанс и не приличаха на обикновените му сънища. Често, когато започва подобно изследване и вратата към миналото се отвори, през бариерата се промъкват спомени под формата на сънища.
Бях работила със случаи на отвличания от НЛО и съзрях една обща черта. Въпреки че различните обек­ти бяха имали изолирани инциденти, при хипнотични­те изследвания често се установяваше, че преживява­нията ги връщат в детството им. По някаква причина възрастта около пубертета беше важна и много хора разказваха за случаи, станали тогава, и които бяха блокирани от паметта им. Докато се подготвях за този сеанс, се надявах да открия и други среши, които Фил е имал в ранна възраст. Може би те щяха да се свържат със сънищата след последния ни сеанс. Но се надявах също, че няма да срещнем нищо, което би го смутило толкова, колкото преди, когато за първи път отворих­ме вратата към скритата част от живота му.
Използвах ключовата дума и обичайната ни про­цедура. Никога не знаех какво ще види Фил, когато вратата се отвореше, но винаги можех да продължа, независимо от началната сцена. Този път вместо да се озове при Трите кули или на друго познато място, той видя сцена от своето детство. Без да го насочвам, той се бе върнал към по-раншен контакт. Сякаш подсъз­нанието му смяташе, че е време да си спомни, и бе избрало да разгледа този инцидент.
Това се случило през 1965, когато Фил бил на 10 години. Стоял на поляната зад къщата през деня и наблюдавал един странен обект. Между къщата и магистралата имало дървета, затова никой друг не можел да го види. Разказа, че е приличал на камбана, заоблен към върха и по-широк в основата си, по тумбест от камбана. Диаметърът му бил метър, метър и нещо. Бил изправен на някакви крака и искрял с бял блясък.
Д: Какво правиш там?
Ф: Говоря… говоря с тях.
Гласът му беше детски. Той очевидно изживяваше случая отново. Когато това се случи, трябва да разговарям и да се отнасям с обекта като с дете.
Д: С кого?
Ф: С хората вътре. Те ми казват разни неща. Стоят на рампата. Аз съм на земята.
Д: Как изглеждат?
Ф: Ниски са, с големи глави и сива кожа. Но наистина са мили. Всъщност са много обичливи. Изпълнени са с любов.
Д: Каза, че ти казват разни неща?
Ф: Да, неща за мен. Неща, които ще направя. Неща, които трябва да направя. Неща, които ще направя, и защо. Неща, които са в бъдещето ми.
Д: Говорят ли ти?
Ф: Не, но знам какво казват. Мислите им са насо­чени към мен. Казват, че съм тук поради някаква важна причина, че имам значима мисия. И нещата, които се случват в моя живот, ми помагат в тази мисия, в осъществяването на целта ми. Никога да не го забравям и да не се предавам.
Д: Казаха ли ти каква е твоята мисия?
Ф: Да. Да помагам на хората, защото хората ще се страхуват. Те имат нужда от някой, който знае какво става, някой, от когото могат да вземат пример и да не се страхуват. Някой, който да ги направлява и води, когато се страхуват.
Д: Как отиде там?
Ф: Излязох от къщи.
Д: Откъде знаеше, че трябва да отидеш там?
Ф: Почувствах го. Просто знаех.
Д: Ако е ден, чудя се дали други хора не могат да го видят.
Ф: Не знам. Аз го виждам. Някак знам кои са те. Сякаш съм ги виждал преди. Познати са ми. Ня­как знам, че са ми приятели, въпреки че не знам защо. (Тъжно.) Съжалявах, когато си тръгнаха, защото не исках да оставам тук. Исках да тръгна с тях. Плаках. След това се прибрах вкъщи, поспах и забравих за тях.
Д: Не се ли качи на кораба?
Ф: Не. Те ми казаха да остана там, не искаха да се качвам. Не трябваше.
Д: Но ти не се страхуваше от тях. Забрави ли ги след това?
Ф: Да. Трябваше да го направя. Казаха ми, че трябва.
Д: И те общуваха с теб по психичен път?
Ф: Да, насочиха мислите си към мен.
Д: Видя ли как корабът си отива?
Ф: Не, обърнах се. А когато погледнах назад, те си бяха отишли. Просто вече ги нямаше. Те… ме познаваха. Харесвах ги.
Д; Тогава за първи път ли ги видя?
Ф: Не, защото ги познавах. Но не си спомням… откъде или кога.
Тъй като този ранен инцидент се изчерпваше с това, реших да продължа. Попитах подсъзнанието му дали сънят за семейството е действително преживя­ване или само сън. Той каза, че е сън за спомен, затова го инструктирах да се върне към времето, когато се е случило това. Той незабавно започна да описва вакан­ция, в която той и семейството му заминали за Мемфис, за да са на фестивала на памука по реката. През почудата на детските очи той ми разказа за различни случки и за вълнението, което изпитвал, докато наб­людавал фойерверките над водата. Когато го запитах дали се е случило нещо необичайно, той каза, че в Мемфис не се е случило нищо, но прехвърли вниманието си върху нощното пътуване обратно.
Ф: Не знам къде беше това. Трябва да е било сън.
Д: Мислиш ли, че е било сън?
Ф: Не, не беше. Беше истинско. Беше там. Само аз бях буден. Другите се страхуваха, затова заспа­ха. Но аз не се страхувах. Оставиха ме буден. Знаех кои са. Те бяха моите приятели… от небето. Мили хора. Но бяха страшни.
Д: Къде бяхте, когато се случи това?
Ф: В кораба. Някъде встрани от пътя. По пътя на връщане от Мемфис. Те казаха, че имат нужда нещо. Някакви неща. Съгласих се.
Д: Как изглеждаха?
Ф: Ами… не много зле. Някак сиви. Нямаше много цвятв тях.
Д: Всички ли си приличаха?
Ф: Не, единият беше различен. Не ми хареса. (Детски глас.) Изглежда гадно. Малко като… насекомо, не знам. Не съм сигурен дали е жив или не. Движи се. Изглежда като машина, но се държи като жив, не ми харесва.
Д: Какво направиха те? Каза, че са искали нещо.
Ф: Да, проби. Искаха единствено проби.
Д: Ами останалите членове на семейството ти? Направиха ли им нещо?
Ф: Не. Всъщност не. Нищо лошо. Не искаха да нараняват никого. Просто искаха проби. Те са добри.
Д: Взеха ли проби и от братята и сестрите ти?
Ф: От двете ми по-големи сестри – Линда и Гейл, не взеха нищо от Кати или от брат ми.
Д: А майка ти?
Ф: Не и от нея не взеха нищо. Искаха да вземат нещо от мен, образец, но казаха, че не съм доста­тъчно голям.
Д: Знаеш ли какви проби взеха от сестрите ти?
Ф: Като яйца.
Д: Как го направиха?
Ф: Онова нещо. То пъхна игла в тях. В стомасите им. И я издърпа.
Д: Това притесни ли ги?
Ф: Не. Те спяха.
Д: Какво се случи след това?
Ф: Върнаха ни в колата. (Дълга пауза.)
Д: И след това всички се събудихте?
Ф: (Поема си дълбоко дъх, а после гласът му става много тих и сънлив.) Не знам. Заспах. И забравих.
Д: И не им разказа за онова, което се случи?
Ф: Не. Бях го забравил. Трябваше да го забравя.
Д: Питам се дали това е било сън или е свързано с нещо, което се е случило в действителност.
Ф: Да, така беше.
Интересно е да се отбележи, че когато по-късно го попитах за сънищата, за които бе споменал, под­съзнанието му заяви, че това са били обикновени сънища, въпреки символичната им природа и посла­нията към съзнанието му, които са съдържали. Вяр­вам, че ако си измисляше, той щеше да включи всички сънища (особено като се има предвид, че един от тях определено беше по-вълнуващ) в разказа си и нямаше да съсредоточи вниманието си върху един от тях. Смятам, че това придава достоверност на вероятност­та този сън да е спомен от реално събитие.
Когато се придвижихме напред във времето, той разказа второ, много подобно събитие, което се е случило няколко години по-късно, когато бил 14-годишен. То отново се бе случило при едно пътуване до Мемфис. Тъй като баба му живеела там, семейството му редовно пътувало до този град.
Още щом фокусира сцената, той се озова седнал зад сива маса. Инстинктивно знаеше, че останалите членове на семейството му лежаха на масите около него. Когато започна да говори, гласът му беше с младежко звучене. Речта му не беше така усложнена, както на възрастен. Виждаше света по-просто. Опита се да опише съществото.
Ф: Това е… жена. Един вид жена. Тя не е истинска жена. Вид жена.
Д: Какво имаш предвид?
Ф: Не прилича на обикновена жена. Различен тип жена е.
Д: Какво е различното у нея?
Ф: Мила е, но лицето й е сбръчкано.
Д: Но понякога жените са сбръчкани.
Ф: Това е различно. Лицето й е като слонска кожа, сиво, с много бръчки. Сякаш говори с очите си. Всъщност не говори, но когато ме погледне, очите й ми казват разни неща.
Д: Много ли е висока?
Ф: Трудно е да се каже. На нивото на очите ми е, а аз съм седнал.
Д: Какви са другите й черти?
Ф: Виждам главно очите й. Имат формата на бадем. Различават се от нашите очи. Те… са дълбоки. Тя сякаш те чувства, когато те погледне.
Д: Има ли коса?
Ф: Не съм сигурен. Всъщност забелязвам само очите й.
Д: Откъде знаеш, че е жена?
Ф: Така я чувствам. Просто изглежда като жена.
Д: Какво ти казва тя с очите си?
Ф: Да не се страхувам.
Д: Защо останалите членове на семейството ти спят?
Ф: Те заспаха, защото бяха уплашени. Тя каза, че съм свикнал с това и то няма да ме притесни. Затова съм буден. Ако това щеше да ме притесни, щях да съм заспал.
Д: Как попаднахте там?
Ф: Пътувахме към Мемфис и видяхме светлина, не си спомням много. Сякаш беше на шосето, те изглежда тръгнаха към колата. Не знам.
Д: Кои бяха те?
Ф: Не знам. Някакви хора… или нещо, не съм сигурен какво представляваха. Страхувах се. Затворих очи. Но те ни изведоха от колата. И по някакъв начин ни отнесоха… някъде, не знам къде.
Д: Другите страхуваха ли се?
Ф: Не знам. Не си спомням. Не мисля, че някой е казал нещо. Сякаш беше истински тихо.
Д: Но сега те спят, а ти си буден. Какво се случи след това?
Ф: Тя ми говори. Не си спомням всичко, което каза. Уплаши ме. Нещо ме уплаши.
Д: Нещо, което тя е казала?
Ф: Да. Мислех, че ще боли. Но тя каза, че всичко ще бъде наред. Щяха да ме… бодат.
Д: С какво щяха да те бодат?
Ф: Не знам. С нещо като игла.
Д: Къде щяха да те бодат? С тази игла?
Ф: (Дълга пауза.) Някъде. (Имах чувството, че всъщност знаеше, но не искаше да го обсъжда.) Не болеше. Тя каза, че всичко ще бъде наред.
Д: Какво друго се случи?
Ф: Срещнах се с един от мъжете, който беше нещо като пилот. Беше наистина мил. Смееше се… ня­как на мен, да, всъщност на мен, защото се страх­увах. А той знаеше, че няма от какво да се страхувам. Смяхме се заедно и се почувствах малко глупаво. Добре ми беше да се смея.
Д: Той издаваше ли звуци, докато се смееше?
Ф: Не гласно. Но в съзнанията ни… или в очите ни. Не знам. Говорехме, но не си спомням да сме го правили наистина
Д: Как изглеждаше пилотът?
Ф: Беше по-нормален от другите. Повече прили­чаше на нас, но очите му бяха различни. Бяха хубави, но бяха различни.
Д: По-близо ли беше до нас на ръст?
Ф: Да. Имаше коса, със светъл цвят. Сребриста или руса, нещо такова. Имаше дрехи… нещо като жилетка или жакет и панталони, не знам дали носеше обувки, или не, не погледнах надолу. Харесвах го. Беше весел. Дружелюбен. Изглеждаше важен.
Д: Каза “другите”. Всички други като жената ли изглеждаха?
Ф: Не. Те също бяха различни. Не си спомням много за тях. Бях затворил очи. Но те ме отнесоха в стаята, а след това влезе тя и започна да говори. Когато тя ми заговори се успокоих, затова отво­рих очи.
Д: А те искаха да се срещнеш с пилота ли?
Ф: Да. По някакъв начин беше важно. Май всичко изглеждаше важно. Стори ми се наистина любез­но, че ми позволиха да го сторя.
Д: Къде беше пилотът?
Ф: Беше отпред… при командните табла. Показа ми някои от уредите и обясни предназначението им. Но аз всъщност не го разбрах. Показа ми как с едно махване над бутона може да включи освет­лението. (Усмихва се.) Направих го и то се вклю­чи. От командното табло изникваше копче и пло­та му се осветяваше.
Д: Каза ли ти той какво е предназначението му?
Ф: Каза нещо, но просто не го разбрах, не знам как действаше. Мога само да кажа, че когато махнеш с ръка над него, осветлението се включ­ваше. Не знам какво означаваше това, не разби­рам.
Д: Ако си спомниш някаква част от думите, може би ще успеем да си го изясним.
Ф: Просто не разбрах какво казва. Транслукстор… нещо такова. (Фонетично.) Транслукстор, не знам какво означава това. Каза различни думи. (Фил срещна трудности при опита си да повтори думи­те. Фонетично.) Зербок. Зербоки или Зербай (Зер-бер?), или нещо подобно. Думи, чието значение не знам. Зербиране (Зербириране?) или Зербокиране, или нещо подобно. Наистина не знам какво е това. Импулс. Може би импулсен порив или нещо подобно. Думите всъщност не означаваха нищо за мен. Той знаеше за какво говори и обяс­няваше как работят тези неща – от какво или как се задвижваха. Не разбирам какво казва.
Д: Каза ли нещо за захранването на кораба?
Ф: Енергия. Каза, че той канализира някакъв вид енергия. Насочва я. Това каза.
Д: Каза ли откъде идва енергията?
Ф: Спорел мен каза, че е навсякъде. Това просто е енергия в суров вид.
Д: Но трябва да знаете как да я използвате. Показа ли ти още нещо в командната зала?
Ф: Някакви други неща. Доста подредено е. Има някакъв вид силово поле, те биха могли… Не знам, това ме плаши, не бих искал да говоря за това.
Д: Защо? Какво те плаши в него?
Ф: Не знам. Просто не искам да говоря за това. Плаши ме. Нещо не е наред, не ми харесва онова, което той ми казва, че могат да направят. Могат да нараняват хората. Да задържат хората… като животни. Това не ми харесва.
Д: Защо биха постъпили така?
Ф: Не знам. Това не ми харесва. Не знам дали той ми е приятел, или не. Не ми харесва онова, което казва и… може би всъщност не ми е приятел.
Д: Но ти се чувстваше добре с него.
Ф: Не ми харесва онова, което казва, че причиня­ват на хората. Правят го оттук, от командната зала. Това беше една част от командното табло. Постъпват така с хората. Донякъде ме е страх, че могат да постъпят така и с мен. Казва, че могат да въздействат на хората с шокове. Да ги… заше­метяват, като с остен за добитък. Както ние пос­тъпваме понякога с животните. Както ние ги нараняваме, когато ги бодем с остена и ги караме да вършат онова, което искаме И всъщност не ни интересува как се чувстват. Така постъпват и те с нас. Не знаех, че могат да го правят. Това не ми харесва. (Подозрително) не мисля, че той е при­ятел. Мисля, че може би съм в беда.
Д: О, не мисля. Можеш ли да го попиташ защо постъпват така с хората?
Ф: Той казва, че понякога им се налага, защото хората започват да буйстват или изпадат в истерия и трябва да бъдат успокоени. Така твърди той.
Д: Каза ли ти защо си на кораба?
Ф: Не. Не сме говорили за това. Той говори само за нещата в командната зала. Електрически при­бори. Казва, че по-късно ще разбера. Вдига няка­къв капак. Има светлини… в малки редици от нещо като… изглеждат като течна светлина. Някак като в тръба или нещо подобно, като контейнер, но пълен с течност. Движи се. Нещо като съеди­нение. Вид връзка или нещо подобно. Това отчас­ти е начинът, по който функционира прибора.
Д: Много ли са тези течни светлини?
Ф: Четири… пет. Пет! Пет, разположени са в ре­дица, една до друга. Приличат на малки тръби, през които… тече течност. Навлизат навътре, ня­къде към останалата част на командното табло, в него.
Д: Приличат ли на неонови светлини?
Ф: Да, донякъде, като се изключи това, че не са прозрачни. Приличат на твърда светлина.
Д: Каза ли ти той за какво ги използват?
Ф:Теса като кръвта за нашето тяло. Те означават същото за приборите на… каквото и да е това.
Д: Имаш предвид като гориво или нещо подоб­но?
Ф:Не. Не като гориво, а по-скоро като кръв. Те един вид поддържат кръвообращението. Според мен той има предвид, че те пренасят енергията.
Д: Искаш да кажеш, че те преминават и през останалите части на кораба?
Ф:(Набляга.) Минават през кораба. Това се осъ­ществява чрез циркулация. Циркулират. Така каза той.
Д: В стените или в пода?
Ф: Да. В уредите. Като машинно масло, предпо­лагам. Циркулират, но не са гориво, а пренасят горивото. Енергията. Това е! Пренасят енергията. Циркулират я през кораба, през останалите уреди или каквото и да са те. Това не са точно уреди. През останалите функциониращи единици, какви­то и да са те.
Д: Важна ли е тази част?
Ф: Това е само една от частите. Не е главната част или нещо подобно. Той просто ми я показва и обяснява как работи системата.
Д: Можеш ли да видиш другите места, в които се извършва циркулацията, или те са скрити?
Ф: Не ги виждам с очите си, но пътят им е очертан в главата ми. Навлизат в кораба и стигат до цен­търа му. Приборите са много, не знам какво представляват. Те са част от онова, което кара кораба да се движи.
Д: Зад стените ли са скрити?
Ф: В известен смисъл. Просто в различните части има различни области, покрити с различни неща. Там има много неща. Зад това малко табло. От­там могат да се извършват наблюдения и предпо­лагам корекции и проверки. Не знам. Но оттам всичко се вижда.
Д: Това е странно. Има ли някакъв определен цвят?
Ф: Бяло е. Ярка светлина. Изглежда като течност, но е енергия, така казва той.
Фил изкарва прехраната си с електроника. Човек би си помислил, че би трябвало да може да разпознае нещо от видяното в онази стая. Но той беше напълно навлязъл в мозъка на онова 15-годишно момче и за него всичко беше странно, загадъчно н необяснимо.
Д: Показа ли ти той нещо друго?
Ф: Малка черна кутия. Каза, че е моя. Каза, че не мога да я задържа, но нека да ми я покаже.
Това напомняше за същата черна кутия, която Фил бе видял след срещата си с бухала. Очевидно тя му е била показана при няколко различни случая, сякаш те са очаквали да я разпознае.
Д: Как изглеждаше тя?
Ф: Малка е… не е квадратна, а издължена. Черна… и блестяща. Гладка. Мисля, че се отваря, но не ми е ясно как. В нея има нещо, но не ми е ясно какво. Каза, че е моя… но не мога да я взема.
Д: Какво иска да каже той с това, че е твоя?
Ф: Каза, че съм я направил много отдавна.
Д: Какво си помисли ти за това?
Ф: Повярвах на думите му. Нямах намерение да споря. Изглеждаше правдоподобно. Помислих си, че е изкусно направена. Но някак се отваряше. В нея имаше нещо. Мисля, че той ми го каза, но аз го знаех и сам.
Д: Откъде взе той кутията?
Ф: Не знам. Мисля, че някой му я подаде. Той каза: “Ето! Погледни това.” Аз казах: “Какво е това?” Той каза: “Това е твое. Ти си го създал… много отдавна когато си бил част от друга раса. Това трябва да ти напомня за произхода ти.” Аз казах: “Какво е това?” Не знам какво ми отговори. Не­що. Някаква дума. Каза… (Трудно му беше да намери точния звук.) Обе… обеннит или обе-не-що. Това каза. Нещо такова. Мисля, че имаше предвид материала, от който беше направена кутията. Каза, че тя трябва да ми напомня за произхода ми. Това, че съм част от друга раса. Беше тежка. Лъскава и черна, и някак блестяща. Мисля, че имаше нещо в нея. Страхувах се да я отворя. Мислех, че той ще се разгневи. Прилича­ше на малък ковчег. Беше издуто и заоблено от­горе.
Д: Щеше ли да я отвориш, ако се бе опитал?
Ф: Да. Мисля, че знаех как, но се страхувах. Смя­там, че съзнанието знае тези неща. Мисля, че в него има психична ключалка. Ако не знаеш как действа, няма да се отвори. Но ако в съзнанието си виждаш как да го направиш, тя се отваря и капакът може да бъде свален.
Д: Може ли някой друг да я отвори?
Ф: Мисля, че аз съм единственият. Защото, както каза той, аз съм я направил.
Д: Значи той не е любопитен да разбере какво има в нея.
Ф: Изглежда не е важно за него. Просто сякаш може би аз желая да го видя. Сякаш е важно за мен.
Д: Какво се случи с черната кутия?
Ф: Върнах му я. Той се усмихна, сякаш знаеше нещо. По някакъв начин се смееше с мен и същев­ременно на мен. Точно както понякога, когато някой знае нещо и не казва какво е то. Но от начина, по който те гледа, можеш да разбереш, че знае нещо.
Д: Показа ли ти той нещо друго след това?
Ф: Имаше толкова много. Случваха се много не­ща. Там имаше и други хора. Малки хора, които работеха.
Д: Как изглеждаха те?
Ф: Бяха ниски, грозни, сиви. Имаха големи пле­шиви глави.
Д: Но ти спомена, че онзи, който според теб бил жена, не приличал на тях?
Ф: Не. Тя беше някак различна, но мила, друже­любна. Имаше наистина сбръчкана кожа. Имаше нещо в очите й. Просто не беше възможно да се откъснеш от тях. Сякаш ме държаха, не можех да се отделя, но се чувствах добре. Просто беше различно. Беше мила.
Д: Онези, за които каза, че са грозни, общуваха ли с теб по някакъв начин?
Ф: Не, те просто бяха там. Нямах вземане-даване с тях. Вършеха нещо друго. Движеха се наоколо. Докосваха разни неща. Носеха неща, просто не­ща. Не знам какви бяха. Изглеждаха заети. Всъщ­ност не ми обръщаха никакво внимание.
Д: Значи другият, който общуваше с теб най-много, беше пилотът?
Ф: Не съм сигурен. Мисля, че общувах с двамата (пилотът и жената), но не знам с кого повече.
Д: Видя ли някой друг, който изглеждаше като пилота?
Ф: Видях още един. Някой, който вървеше в дру­гия край на коридора. Той не ме погледна… не каза нищо. Само мина оттам. Донякъде приличаше на пилота. Повече приличаше на нас. Само това видях. Мисля, че вероятно е имало и още нещо. но не съм сигурен. Не видях.
Д: Какво се случи след това? (Дълга пауза.)
Ф: Не съм сигурен. След това. Изглежда е нощ и отново сме в колата. Брат ми и аз сме на задната седалка. Линда е отпред с мама. Гейл и Кати са в средата, те спят, а мама шофира. Изглежда пъ­туваме към Мемфис.
Д: Знаеш ли как сте се върнали в колата?
Ф: Не съм сигурен.
Д: Каза ли майка ти нещо?
Ф: Тревожи се дали ще стигнем до Мемфис нав­реме. После не каза нищо. Известно време… мъл­чеше. Вслушвам се в звучите по пътя.
Д: Късно ли е?
Ф: Рано сутринта е.
Д: И тя не каза нищо за онова, което се еслучило?
Ф: Никой не каза нищо, те не знаят.
Д: А ти спомняш ли си какво се е случило?
Ф: Нс, тогава не, не си спомнях. Сега си спомням.
Д; По онова време само си помнел как сте потеглили, но не и какво се е случило всъщност. Това ли имаш предвид?
Ф: Предполагам, че сега си спомням повече.
Д: Мислиш ли, че това преживяване е било сън.
Ф: Не знам. Не беше зле. Всичко беше наред. Малко страшно. Не болеше. Не мисля, че бих искал да ми се случи отново. Беше твърде различ­но или странно, или нещо подобно. Не ми хареса.
Д: Но всъщност те не ви причиниха нищо, нали?
Ф: Напротив. Взеха нещо. Някакви проби.
Д: Знаеш ли какви бяха тези проби?
Ф: От кожата.
Д: Нещо друго?
Ф: (Пауза.) Само това си спомням.
Казах му, че може да разглежда това преживяване като посещение при лекар. Много хора не обичат да го правят, защото често се извършват процедури, които не са приятни. Те се чувстват и безсилни, защото не могат да спрат онова, което се извършва с тях в клиниките и болниците. Помислих си, че ако мога да убедя подсъзнанието му да постави нещата в този тип контекст, това не би го притеснявало на съзнателно равнище.
Д: Нека се придвижим напред във времето, за да видим дали някога след това си имал друга среща с тях. Ще броя до три и ако такъв момент съществува, ще се озовем в него. 1, 2, 3. Придвижихме се напред във времето. Какво правиш сега? Какво виждаш?
Бях забелязала, че гласът на Фил по време на случката, когато беше 14-годишен, беше много сън­лив, бавен и малко незрял, не беше детски, но малко незрял. Когато се пренесе към следващата сцена, гла­сът му се върна към нормалното си състояние. Каза, че наблюдава много дълбока, отворена рана и тя го обърква.
Ф: Не знам защо е там. Не помня нищо. Не съм сигурен какво виждам.
Д: Кърви ли?
Ф: Не, но виждам в нея. Представлява нещо като зееща дупка, но без неравности.
Д: Виждаш ли къде е?
Ф: Мисля, че е на мен… отдясно. Дължината й с само няколко инча, а ширината може би е инч или два1, но дупката е чиста. Не кърви, но е дълбока и много тъмночервена.
Д: Как се е появила?
Ф: Беше отворена… за да се отстрани нещо. Не знам какво е било то. Нещо, което е било поставено там. Нещо, което е било там известно време, а след това беше отстранено.
Д: Как беше отстранено?
Ф: Хирургически. Кожата беше разрязана, раз­творена… и горният слой беше изрязан.
Д: Кой го направи?
Ф: Те го направиха. Те. Наблюдателите. Прияте­лите.
Д: Къде беше ти, докато се случваше това?
Ф: Бях в кораба на една от масите. На масата. Единствената маса в стаята.
Д: Знаеш ли през коя година се случи това?
Ф: (Пауза.) Не съм сигурен. Нямам никакво усе­щане за време.
Д: Можеш ли да видиш какво е било отстране­но?
Ф: Някакъв вид буца, която причиняваше пробле­ми. Трябваше да бъде отстранена, защото беше… вредна.
Д: Това е било нещо, което спомена, че те са поставили вътре?
Ф: Беше вторичен продукт от онова, което те са поставили вътре. Следствие или резултат от нещо, което е било поставено вътре. Блестящо ме­тално топче. И около него се е оформила бучка. Те са искали да създадат именно тази бучка. Има­ли са нужда от тъкан. Тумор. Щяло е да бъде вредно за мен, но им е било необходимо. Извадиха го, така че то няма да ме нарани.
Д: Извадиха ли и малкото блестящо топче?
Ф: Да, то беше в бучката. Туморът се бе оформил около него. Приличаше по-скоро на сачма. Тумо­рът трябваше да проучи моята система. Някаква система, която… не е имунна, но има далечна връзка с нея, не разбирам точно какво представ­лява, но е някаква система за регенерация. Бучка­та е била реакция по отношение на сачмата, която е щяла да причини проблеми, ако е била оставена там. Но те са се нуждаели от бучката, за да изучат моята реакция към сачмата.
Д: Нещо като защитните системи на организма?
Ф: Повече от защита. По-сложно от това. Асими­лация. Растеж, генериран от сачмата, който цели проучване и разбиране на различните системи в тялото, включително и имунната, те са поставили сачмата, за да проучат растежа около нея.
Д: Беше ли сачмата много голяма?
Ф: Беше много малка. Приблизително колкото главичката на молив (7/40 от 1 инч).
Д: И това не ти е създавало проблеми, докато е било в тялото ти?
Ф: Донякъде ми създаваше. Но въпреки това ня­маше нищо сериозно. Представляваше по-скоро дискомфорт, отколкото опасност. Нищо, с което да не съм могъл да живея.
Д: Какъв тип дискомфорт?
Ф: Гадене, умора. Загуба на равновесие. Понякога говорни смущения. Сякаш енергията на тялото по някакъв начин се източваше и се концентрираше в тази сачма, тази бучка.
Д: Имаш ли представа колко дълго е била в теб?
Ф: Все още е там.
Д: (Това беше изненадващо твърдение.) Все още е там? Смятах, че са я извадили.
Ф: Все още не.
Д: Искаш да кажеш, че в момента я изваждат?
Ф: Не, в момента все още е там.
Д: (Не разбрах.) не са ли извадили и сачмата заедно с тъканта?
Ф: Това все още не се е случило. Предполагам, че в момента гледам напред в бъдещето от позици­ята на миналото.
Д: Ти каза, че дупката е в теб и те вадят буцата от тялото ти?
Ф: Ще го направят. Но още не са. Това е важно за тях, за мен, за останалите предстоящи неща.
Д: Какво имаш предвид?
Ф: Не знам. Просто е така. Предстоят и други неща. Само това знам.
Д: Но не каза ли, че оставането на буцата е опасно за теб?
Ф: Да, ако бъде оставена. Но това няма да се случи. Все още не е извадена, не е настъпил моментът. Тя беше поставена. Инжектирана.
Д: Защо тогава са направили разреза?
Ф: Това е картина на нейното изваждане. Визуа­лизация.
Д: Добре. Значи за това си говорил. (Той бе зърнал сцена от бъдещето.) Тоест тя трябва да остане за известен период от време и след това да се извади и изследва. Какво ще се случи, ако не я извадят?
Ф: Ще се превърне в тумор и ще доведе до проб­леми с бъбреците, ще предизвика запушване на бъбрека. Разрастването и размерите й ще доведат до блокирането му.
Д: Значи тя е разположена в бъбречната об­ласт.
Очевидно този предмет беше поставен у Фил по време на срещата му с бухала.
Когато се събуди, разгледахме гърба му и там нямаше белег. Ако нещо е било извършено, то очевид­но е зараснало, без да остави следа. Той си спомни някои подробности за сачмата. Предположи, че веро­ятно е била поставена от странната машина с вид на богомолка. Сачмата изглеждала сребриста и била ми­ниатюрна, no-малка от върха на молив. Но той смя­таше, че вероятно не е от метал, а по-скоро от някакъв вид минерал, който не би се разкрил от рентген.
Д: Изглежда ти ще се срещнеш с тях отново, защото те трябва да го извадят в определен момент в бъдещето. (Смях.)
Ф: Няма проблеми. Когато поглеждам назад, чув­ствам, че са добри. Мога да кажа, че са дружелюбни.
Д: Да. Дори на 10 години не си се страхувал от тях.
Ф: Да, имах чувството, че ги познавам. Не знам дали лично тях, или техния вид като цяло.
Първото нещо, което той искаше да обсъдим, беше случилото се в стаята със сбръчканата жена. Бе станало много повече от онова, което ми беше разка­зал. Очевидно на 14-годишна възраст е имало неща, които не е можел да обсъжда. Дори сега беше притеснен. Докато говореше за това, той гледаше стената, избягваше очите ми. Така или иначе, това не е нещо, което хората обикновено обсъждат.
Ф: Не исках да го кажа, докато бях в транс. но… вкараха игла в един от тестисите ми. И извадиха – о, не знам какво беше това. Течност, клетки нещо подобно.
Д: Затова ли се страхуваше, че ще те заболи? Каза, че ще те бодат с нещо.
Ф: Беше малка, тънка сребърна тръбичка. Имаш нещо на върха. Видях тръбичката и затворих очи, не исках да гледам повече. Знаех, че правят нещо, но не болеше. Предполагам, че са взели пробни екземпляри.
Д: Мисля, че е интересно, че си помислил съществото за жена.
Ф: От енергията й човек можеше да отгатне, че личността й беше много женствена. Можеше да се определи като старша сестра или нещо подоб­но. Кожата й наистина беше набръчкана. Не мо­жех да гледам нищо друго освен очите й. Когато тя те погледнеше, сякаш те заключваше в очите си, без да можеш да си тръгнеш. Но с периферно­то си зрение я виждах цялата. Наистина не си спомням много освен бръчките, не помня дали имаше коса, или не.
Д: Може би това е била целта. Приковала е вниманието ти, за да не чувстваш нищо.
Ф: Предполагам. Когато сестрата вземаше про­бите… съзнавах, че ме докосва, но наистина се бях съсредоточил върху комуникацията, върху очите. Предполагах, че нещо се случва и с останалата част от семейството мн. Тя не ми каза. Но пред­полагам, че е било така.
Д: Но другият мъж, пилотът, изглеждаше доста по-различно, нали?
Ф: Да, повече приличаше на човек, въпреки че и в него имаше нещо различно, не беше плашещо, различно. Очите му бяха някак азиатски или ин­дийски. Нещо подобно, но вместо да приличат на процепи имаха бадемова форма. Трудно ми е да ги опиша. Не бяха черни, имаха зеници като на­шите. Самите очи изглеждаха съвсем нормално. Основната разлика беше във формата им. Бяха закръглени в средата, но в края се издължаваха в процепи. Имаше светла коса – руса, сива или нещо подобно. И отново гледах не толкова тях или около тях, колкото лицата, очите им. Вниманието ми някак беше приковано върху това. А другите незначителни подробности сякаш се про­цеждат отстрани. Нашите очи сякаш са магнити, които се приковават в техните. Това е почти при­нудително. И когато те погледнат, се получава това магнетично привличане. Не можеш да се откъснеш от него.
Д: Може би така се предава информацията.
Ф: Да. Сякаш има физическа връзка и комуника­цията преминава през нея, през магнетичното привличане или каквото и да е това. Той беше наистина дружелюбен и сякаш знаеше нещо, кое­то аз не знаех, но това беше нещо хубаво. В ника­къв случай не беше лошо. В очите му сякаш имаше искрици.
Д: Единственото, което те притесни, беше това, че въздействат на хората чрез шок.
Ф: Да, притесних се, когато той ми разказа как могат да спрат и вцепенят хората. Могат да ги контролират чрез лъч, който насочват от коман­дното табло. Както ние водим добитъка на паза­ра. Водим ги по специални коридори, използваме остен и ги удряме, за да ги накараме да направят онова, което искаме. Това ми напомни. Предпо­лагам, че излезе от кораба. Той ми каза, че изпол­зват лъча, за да контролират хората, когато се налага. За тях сякаш сме добитък. Тогава не ми изглеждаха толкова дружелюбни.
Д: Сега какво чувстваш по отношение на това?
Ф: Хм, неутрален съм. На този етап не знам дали вярвам, или не, но дори да не вярвам, това не ме притеснява. Бих искал да мога. Бих искал да по­вярвам. Да кажем, че бих искал да има нещо, закоето да се заловя и да заявя, че наистина вярвам втова, но то липсва. Мисля, че това е по-скоро плод на въображението ми или нещо подобно. Може би съм малко разочарован, че не съм изжи­вял нещо, в което наистина да мога да повярвам.
Д: Чувстваш ли, че искаш да повярваш в това?
Ф: (Бавно и колебливо.) Мисля, че това е нещо, което… ни дава надежда, че животът е нещо пове­че от скучното ежедневие. Просто ни показва, че има по-велика реалност. Че някъде там има и нещо друго. По-вълнуващо е от всекидневието ни. Но това не е нещо, за което можем да кажем: “Да, това е реално.” То е или продукт на будно въоб­ражение или… Не знам какво е.
Удивително е, че всички тези събития (и кой знае колко още) бяха дрямали цял живот в подсъзнанието на Фил. Нямаше абсолютно никаква следа от тяхното съществуване. Нямаше да ги изследваме, защото не подозирахме за съществуването им. Щяха да останат заспали, ако сънищата не бяха пробудили спомени.
Този сеанс не ме остави с впечатлението, че за в бъдеще той ще се безпокои от тези преживявания, поради дружелюбното му отношение към същества­та. Но не бях права. През следващия месец той щеше да изживее голяма травма, докато се опитваше да намери мястото на тези събития в живота си, не ми се обади, за да ми го каже, затова не подозирах за вътрешните проблеми, с които се е борил.

Изгубване на връзка с действителността

Не осъзнавах, че сеансът бе смутил Фил толкова дълбоко до следващата ни среща след няколко седми­ци. Той искаше да разгледаме онова, което ставаше в психиката му, затова включих касетофона. Мисля, че това описание на обърканите емоции, които се проя­виха след съживяването на спомените за отвличания­та, ще е от полза за други изследователи, които се опитват да разберат това необикновено явление.
Ф: Трябва да ги кажа. Тези сеанси… работата в тази област ме обезпокоиха. Ако чувствах, че мога просто да загърбя това, щях да го направя. То ме терзае, не искам да се разстройваш от това или да се притесняваш за мен, но понякога в дните след срещата ни по някаква причина ме завладява чувство на ужас. Не е паника, но ме кара да се чувствам съвсем зле. Известно време се съмнявах в здравия си разсъдък. Имах усещането, че съм изгубил връзка с действителността.
Д: Имаш предвид след първия сеанс ли?
Ф: След първия и втория сеанс. Особено след втория.
Д: Вторият? Първият беше плашещ, но не мисля, че във втория засегнахме нещо страшно.
Ф: Не знам. Мислих си какво би могло да бъде. Смятам, че няколко неща имат значение. Първото е фактът, че когато тези събития се случват за първи път, е наистина страшно. И тези чувства трябва да бъдат потиснати или успокоени. Това е начин те да се освободят след факта.
Д: Но почувства ли се по-добре, когато им даде израз?
Ф: Не. Почувствах се ужасно. Всъщност, както вече казах, аз се потиснах и уплаших от… нищо. Не бих могъл да посоча онова, от което се страх­увам. Имам чувството на някакъв неизказан ужас от… нещо. Губя равновесие, губя връзка с реалността. Необичайно е за мен да се чувствам по този начин.
Д: Дълго ли продължи това?
Ф: Може би ден, ден и половина. Всеки път беше различно. Случи се около три или четири пъти. Не е продължавало дълго. Обикновено се появява ден или два след като сме работили и изниква просто от нищото. Ужасното чувство, че съм изгубил контрол, връзка с действителността и страховитото чувство на ужас, не знам от какво се ужасявам. Искам да кажа, че няма нищо, което да мога да визуализирам или дори да си предста­вя. То няма конкретна насоченост. Това е само чувство на ужас, не знам дали другите хора биха го сметнали за ужасяващо. Може би са се чувства­ли и много по-зле. Но за мен е ново. Никога преди не съм се чувстват така. И както казах, ако усещах, че не е важно и мога да го загърбя, щях да го направя. Защото това наистина усложнява живота ми. А аз не искам усложнения в живота си.
Д: Мислех, че другите неща, с които работехме преди години, може също да са го усложнили. Имам предвид работата ни с миналите ти животи, когато започна да предаваш информация за засяването на Земята.
Ф: Не, това не доведе до никакви усложнения. Всъщност това беше нещо съвсем отделно. То сякаш беше добавка към живота ми. Но това навлезе директно в моя живот. То не е отделно. Може да се каже, че то идва през друг канал или нещо подобно.
Д: Да. Миналите животи, колкото и странни да са били, не те засягат пряко.
Ф: Това е друго.
Д: Да, то е свързано с този живот. Нещо, което ти се е случило сега. Тук е разликата, нали?
Ф: Да. Знаеш ли, първия път, когато работехме и видях малките същества на шосето, си спомням, че си казах: “Не искам да променям своята дейс­твителност. Не искам това да се случва.” Проти­вопоставях се, защото това променяше моята концепция за реалността и основите ми. Имам чувството, че в момента основите на реалността ми отново са изправени пред предизвикателство. Нещата, които съм приемал за даденост, от които съм извличал толкова много сила и на които съм основавал възприятията си за реално и нереално… честно казано, отидоха по дяволите.
Бях искрено загрижена и се боях, че ако Фил срещне нещо с такива мащаби, с което не може да се справи, склонността му към самоубийство би могла да се възроди. Той се бе приспособил и се справяше чудесно откакто бе взел решението си през 70-те го­дини, но какво щеше да се случи, ако тази новооткрита информация го надвиеше? Не исках да разкривам страховете си пред него. Това със сигурност щеше да усложни чувствата му в още по-голяма степен.
Д: Не искам да те наранявам по никакъв начин.
Ф: Знам, че не искаш. И както вече казах, ако това беше нещо маловажно, щях да предпочета да го загърбя, но не мога. В случая нося отговорност не само към себе си, но в още по-голяма степен към някой или нещо друго. Чувствам, че трябва да го направя. Това е нещо, което не мога да загърбя, не мога да забравя за него.
Д: Знаеш ли, след първия сеанс ти беше разст­роен. И аз си помислих, че може би ще поже­лаеш да се откажеш още тогава. Но след няколко дена ти каза: “Искам да продължим“. Мислех си, че ако това те притеснява толкова много, не е нужно да го изследваме.
Ф:Тези чувства не са нещо, с което да не мога да се справя, те усложняват живота ми и правят някои моменти неприятни, но дори при това по­ложение по някаква причина за мен е важно да им дам простор. Не ми е приятно да го правя, но имам силното усещане, че така трябва. Нямам ясна представа защо или какъв ще е резултатът. За мен е важно да продължа.
Д: Добре. Ако това те притеснява, винаги мо­жем да се откажем. Не е нужно да го правим.
Ф:Разбирам това и го оценявам. Просто исках да си наясно. Няколко пъти съм отлагал сеансите, защото съм чувствал, че трябва да се отдръпна от това за известно време.
Д: Затова те оставях да ги отлагаш. Никога не съм искала да те насилвам да вършиш нещо против волята си. Но има ли някакъв начин да изтласкаш това от мислите си и да си представиш, че е било сън, за да не се тревожиш?
Ф: Не. Важно е да дам простор на това. Става дума за някаква блокировка. В мен има някакъв смут, който трябва да намери отдушник и да бъде ос­вободен. Предполагам, че затова и лично за мен е важно да продължа.
Д: Може би, ако не го освободиш, той ще се прояви подсъзнателно по някакъв начин?
Ф: Точно така. Имам чувството, че съзнание и подсъзнание водят битка за това и се опитват да въздействат върху възприятията ми за реалност­та. Това е в подсъзнанието и трябва да бъде освободено чрез съзнанието. Това е като остърг­ване на изгаряне. Когато го правят е ужасно и болезнено, но то трябва да бъде направено, за да се осъществи лечението. Знаеш ли за какво гово­ря?
Д: Не знам много за това. Но имам представа.
Ф: Това е ужасна процедура при тежки изгаряния. Мъртвата кожа трябва да се остъргва периодич­но, за да се предотврати получаването на белези и други усложнения. Не съм съвсем сигурен какво правят, но е нещо в тази насока. Така разбирам и това, като вътрешен смут, който трябва да получи отдушник и да бъде освободен. Трябва да излезе на повърхността. Трябва да бъде изразен. Това е част от процеса. При освобождаването то ще предизвика такива чувства, но те винаги отмина­ват. Аз съм силен. Мога да се справя с това. Няма да причини трайни проблеми. Само исках да знаеш и ако кажа, че не се чувствам добре, разст­роен съм или нещо подобно, да ме разбереш. Трябваше да ти кажа, за да си наясно с онова, което се случва.
Д: Но така или иначе ти каза, че според теб сега можеш да се справиш с това по-добре, отколкото преди няколко години, когато за пръв път започнахме да работим с отминали­те животи. То можеше да излезе на бял свят и тогава.
Ф: Тогава дори нямаше да пожелая да се опитам да се занимавам с това. Трудно ми е да обясня, не знам защо това ме разстройва толкова много. Но узнаването на всичко от предишните сеанси, запознаването с други същества, извънземни и т.н. ми помага да се справя с зова. Имам подго­товка. Аз наистина имам силен характер, но съ­щевременно човешката психика е много крехка.
Д:О, да, затова трябва да си внимателен. Но обикновено подсъзнанието не би допуснало да извадиш на бял свят нещо, което би те наранило. То е много защитно. Вероятно затова е крило всичко това толкова дълго.
Ф: Да, точно така. Но съществува и факторът на растежа. Трябва да пораснеш. Трябва да се изле­куваш. Трябва да се постигне компромис между удобството и лечението. Не непременно всяко лечение е приятно, но то ще има приоритет пред относително минималния дискомфорт. Така че това е нещо, с което ще трябва да продължа, докато… Не знам, не знам до какво ще ме доведе.
Д: Да, мислех, че сме приключили миналата седмица, но очевидно има още какво да изслед­ваме.
Ф: Имам добър усет за това кога да спра или какво да изследвам. Не толкова съзнанието ми, колкото подсъзнанието или някой от другата страна ми подсказва кое трябва и кое не трябва да излезе на бял свят.
Д: Да, мисля, че подсъзнанието ти би изключи­ло онова, с което прецени, че не можеш да се справиш. То действа така. В противен случай най-малкото спомените не биха се пробудили.
Ф: Тук действа определен механизъм, който на­режда какво да се появи, кога, как и защо. Очевид­но времето е настъпило и затова сме тук. Пред­полагам, че правим именно онова, което трябва да правим.
Д: Но когато беше с тези същества, ти каза, че изпитваш любов към тях.
Ф: Точно така. Тук съществува противоречие, защо­то когато това се случва в спомените и сеансите, то не изглежда страшно. Няма го чувството на ужас. Сякаш преживяването отива директно в психиката. Ако интерпретацията ми е правилна, ако го разби­рам вярно, чувствата на ужас идват от съзнанието, когато то се опита да приеме това. Сякаш съзнани­ето е малко – не само малко, а много незряло. И затова трябва да бъде потиснато, за да може да го изживее. Срещата е изключително силно преживя­ване, не ми харесва термина “отвличане”.
Д: На мен също.
Ф: Значи съзнанието по някакъв начин е потъпка­но и преживяването се отправя директно в… не знам дали подсъзнание е точната дума или това е някакво друго равнище.
Д: Банка от спомени или нещо такова. Разби­рам. И тогава внезапно съзнанието го забелязва и казва: “Хей, тук наистина се е случило нещо.” И започва да се плаши.
Ф: Точно тук искам да поставя един въпрос. На­истина ли се е случило? Един от изразите на загубата на връзка с действителността е чувство­то: “Наистина ли се е случило това? Почакай, ще се побъркаш. Измисляш си.”
Д: Това ми звучи като гласа на съзнанието. Имаш усещането: “Ако тези неща се случват, защо не мога да ги контролирам? То не е могло да се справи с тях в онзи момент и сега вероятно се опитва да ги изтласка на заден план.
Ф: Мисля, че съзнанието се опитва да се справи с нещо, което за него е далеч отвъд границите на разбираемото. На съзнателно ниво това е така ново. Мисля, че затова е важно да продължим, защото съзнанието се учи от това и израства от самоусещания и осезания. Важното с да не позволяваме на съзнанието да го прокуди чрез рацио­нално мислене, а да го накараме действително да го приеме. Трябва да продължа с това, за да позволя на съзнанието наистина да възприеме ситуацията.
Д: Би могъл да го приемеш и да се отнесеш към него като към всяко травматизиращо и неприятно събитие в живота ти. Може би това е една от причините, поради които средностатистическият човек дори не се опитва да си спомня тези неща, защото не знае дали ще може да се справи с тях, или не.
Ф:Изненадващо е колко незряло е всъщност съз­нанието. То е инфантилно.
Фил сподели, че понякога, докато се опитва да мисли рационално върху събитията, непрекъснато присъства образът на взискателен или суров баща. И по някакъв начин, като разкрива тези неща, той рис­кува да бъде наказан или порицан от родителя. Той хранеше скритото чувство, че върши нещо нередно, в че баща му ще се разгневи, ако узнае за това. Малкото дете се противопоставяше да бащата.
Чувствах, че от терапевтична гледна точка за Фил е много полезно да анализира онова, което смяташе, че му се случва. Ако можеше да разговаря за това и да се опита да го разбере, може би щеше да намери начин да живее с него, без то да смущава нормалния му живот. В крайна сметка настоящият живот е най-важ­ният и обектът трябва да се научи да интегрира всяка получена информация в нормалното си всекидневие. Той трябва да се научи да се отнася към него като към любопитен факт и да го използва, но да не му позво­лява да вземе надмощие до степен, в която да смути живота му. Когато обектът иска да изследва миналия си живот или срещите си с НЛО, той в повечето случаи подсъзнателно е готов да приеме и разбере разкрити­ята, независимо колко странни биха могли да са те. Но има и такива, които срещат повече трудности. Може би Фил имаше такива проблеми, защото произхождаше от звездите. Той нямаше подсъзнателната основа на няколко земни живота, която да му помогне да разбере тези странни и объркващи земни емоции, които го терзаеха. Както сам каза, той трябваше да се справи е това и чувстваше, че ще е в състояние да го направи.
През изминалия месец Фил имаше още няколко странни сънища. Не си спомняше подробности за тях. Но беше видял инструмент, подобен на оръжие като дулото на пушка с тънка жичка, навита на върха му. Той знаеше, че по някакъв начин те са вмъкнали тази жичка в слъзния канал в ъгъла на дясното му око. Когато я отстранили, видял малко кръв на края на жичката. Имал същото усещане, което изпитал и ко­гато поставили нещо в гърба му.
В друг фрагмент от сън Фил отново бил в стая за прегледи, подобна на лекарски кабинет. Той си спом­няше много белота и знаеше, че всичко е стерилно. След това някой пъхнал дълга стоманена тръба отля­во на гърдите му. Тя навлязла в кожата, но той не си спомняше да е почувствал каквото и да е, не знаел дали поставят или изваждат нещо. След това Фил открил, че не е сам в стаята. Видял друг млад мъж на неговата възраст, който бил в почти истерично очак­ване на същата процедура. Мъжът мислел, че ще го боли и Фил наблюдавал лицето му, за да види реакци­ята при навлизането на тръбата в гръдния му кош. Младият мъж се успокоил и лицето му започнало да изразява по-скоро удоволствие, отколкото болка или страх. Фил си помислил, че те навярно са му внушили да се чувства добре, за да го успокоят. Този сън озадачи Фил.
След това Фил повдигна ризата си и разгледахме областта на гръдния кош. Отново нямаше белег или някакви следи от интервенция. Дали това бяха само сънища или части от истински спомени?
Очевидно по време на прегледите и вземането на пробите на кораба бяха извършени много физически процедури. Парадоксът беше, че макар подсъзнание­то му да освобождаваше късове и фрагменти чрез сънищата, то същевременно блокираше достъпа ни до по-обширна информация.

Отказ за достъп

След разговора започнахме сеанса. Планирах да изследвам съня за вкарването на металната тръба вгръдния му кош. Исках също да проследя историята на черната кутия до момента, в който той очевидно я бе създал и оставил на кораба, за да я открие вбъде­щото си прераждане като Фил. Това бяха целите, но въпреки че Фил желаеше (или на пръв поглед мисле­ше, че желае) да изследва тези неща, този път подсъз­нанието му не гореше от нетърпение да ни съдейства.
Когато Фил навлезе в транс, той срещна някаква бариера. Единиците, или съществата, които контро­лираха сеансите, обявиха, че няма да допуснат Фил да изследва някое събитие от настоящия му живот. Те разбираха терзанията, през които преминаваше съзнанието му в опитите си да примири тези разкрития със своята версия за реалността; проблемите, които той срещаше в опитите си да интегрира информаци­ята във всекидневието си. Беше решено, че до разре­шаването на този конфликт няма да ни допуснат да изследваме съответните случаи. Така достъпът ни бе отказан. Но те се съгласиха да отговарят на въпроси, стига да не се доближават до тези лични преживява­ния.
Ф: Споделяме твоята загриженост за този инди­вид, защото той е един от нас. Не бихме допуснали да изживее нещо, което би било разрушително за избралия тази трудна мисия. Наблюдаваме събитията с голям интерес. Защото от наша гледна точка той избра вероятно най-рискованата мисия, която някой би могъл да избере, и въпреки това досега се справя доста добре. Той буквално рис­куваше пълна загуба на самоконтрол. Може да се каже, че в този момент той е сам. Отделен е от онова, което мнозина ще изживеят, за да ги води и закриля. Той обаче избра да измине този път сам, за да докаже всеотдайността и лоялността си към каузата, към целта. Така че ние сме много внимателни, за да не допуснем да се самонарани или да позволи на други да го наранят.
Д: Да, знаете, че и аз се стремя към същото.
Ф: Точно така. Затова ти съдействахме в това начинание, доколкото ти си тази, които работи с него, защото твоята загриженост е искрена и не­подправена.
Д: Има нещо, което не разбирам. Казахте, че той е сам. Смятах, че всички ние имаме своите настойници и водачи, които винаги са с нас, за да ни помагат. Че не идваме на Земята без тази помощ.
Ф: Има преживявания, които насочват живота на човека. Преживявания, които биха пренасочили индивида към неговата първоначална цел, внима­телно биха го обърнали към правилната посока, когато вероятно е изгубил пътя. На този етап индивидът преминава през подготовка за онова, което бихме определили като “обрат” в съзнани­ето. Той е насочен към по-високо, по-съвършено ниво на общуване с тези единици и енергии, с които е работил през вечността, за да помогне на тази планета. Осъществили са се много, много подготвителни действия, за да стане възможен този обмен на съзнание. Защото това не е просто едностранно вземане или даване. Това е двустра­нен обмен на съзнание и възприятия. Търговия, при която местата се разменят. Пътуването се осъществява както в преносен, така и в буквален смисъл на думата, защото ще има пространстве­на промяна за улесняване на тази промяна в съз­нанието. Духовното пътуване е разрастване на възможностите до сфера, недостижима до този момент. Разбира се, ще бъдат засегнати още мно­го измерения, които тук не споменаваме. Може да се каже обаче, че пътуването в известен смисъл е естествено продължение на цялата подготовка. И същевременното, разбира се, е ново начало. Нови глава.
Д: Ще засегне ли то живота на индивида?
Ф: Да. На емоционално ниво ще има промяна в съзнанието, не само в Аза, но и в околните.
Д: Питах се какво влияние ще има това върху всекидневния живот?
Ф: Ще има положителна промяна.
Д: В едно от неговите преживявания – всъщност в две – на Фил беше показана малка черна кутия на борда на един от тези кораби. Може­те ли да ми дадете някаква информация за тази черна кутия?
Ф: Вероятно. В тези моменти тя му беше показана като индикация не само за неговия произход, но и за посоката, в която трябва да поеме. Това беше един кръстопът, избор между няколко различни възможности в живота. Това преживяване му бе­ше предоставено, за да може да поеме и асимили­ра наличната информация във вътрешните си ни­ва. И така, благодарение на това по-висше съзна­ние, да избере онова, което би било най-подходя­що за избраното от него поприще и отговорнос­тите му в този живот. Това беше среща на постиг­натото с онова, което предстоеше да бъде постиг­нато. Преживяването с кутията беше само ката­лизатор за асимилация и самоопределение. То свързваше минало, настояще и бъдеще.
Д: Следователно моментите, в които му е била показвана кутията, са били кръстопътища в неговия живот?
Ф: Това е вярно от определена гледна точка, но не в буквалния смисъл.
Д: Той каза, че кутията му изглеждала позната.
Ф: Да, произходът на кутията е свързан с неговия произход.
Д: Съдържа ли кутията нещо?
Ф: Да, както в буквален, така и в преносен смисъл. Кутията пренася и предава информация, като съ­щевременно в буквалния смисъл на думата във и на нея е гравирана информация.
Д: Но той не успя да се досети как да я отвори.
Ф: Точно така. Това е вградена защита. Ключът е в неговото съзнание. Ключът е психичен и инфор­мацията в кутията не може да бъде достигната и внесена в съзнателната му реалност, докато той не достигне до подходяща степен на зрелост и духовно развитие.
Д: Ще може ли да отвори кутията в някакъв момент?
Ф: Да, такава е съдбата му. Или част от съдбата, която е избрал. В момента, когато житейският му опит достигне равнището, на което той ще може не само да разбира, но и да асимилира информацията в кутията, тя ще му бъде предоставена. Преживяването отново има характера на катали­затор, който трябва да потвърди онова, което се е случило, и да илюстрира онова, което може да се повтори.
Д: В един момент той отбеляза, че сам е създал кутията.
Ф: Точно така.
Д: Можете ли да се върнете във времето, когато е била направена кутията?
Ф: Тази информация не трябва да бъде предоста­вяна.
Д: Значи не ни е позволено да се върнем в онова време?
Ф: Точно така.
Д: Добре, приемам това. Бях любопитна, защо­то тази кутия е загадка за мен.
Ф: Тя наистина и в пълна степен е загадка и за самия него. В смисъл, че не е бил в състояние да я разбере, когато я е видял. Необходими са опре­делени указания и житейски опит, които да позво­лят пълно разбиране на онова, което е било и ще бъде.
Д: Когато се случи това, той ще бъде готов.
Ф: Точно така, ще кажем, че на външен вид това е малък обект с правоъгълна форма и почти черен на цвят. Направен е от естествен материал, вид камък, добиван в област, с която той е добре запознат.
Д: От Земята ли е?
Ф: Тази информация не трябва да бъде предоста­вяна. На този етап можем да ви кажем само това за кутията.
Беше сложена точка на темата. След като този път беше отрязан, реших да започна да задавам въпроси за други неща.
Д: Ще ми бъде ли позволено да получа обща информация за тези извънземни?
Ф: Да, стига да не нахлуваш в несигурната тери­тория на личните му преживявания. Време е тази информация да бъде по-цялостно предадена, раз­гледана и разбрана от хората.
Започнах да задавам въпроси в две области, които бяха интересни за мен и ми бяха подсказани от прежи­вяванията на Фил.
Д: Какъв е най-често срещаният тип същество, което посещава Земята в този момент – фи­зическо, извънземно същество?
Не исках да навлизам в дискусии за енергийни същества или духовни единици.
Ф: Ще кажем, че хуманоидната подгрупа на… не можем да намерим преводим еквивалент. Това обаче е подгрупа на общата категория хуманоиди. Много от тях имат физически тела, идентични на нашите. Такъв е бил характерът на засяването на вашата планета. Съществуват обаче и такива, с които имате далечна връзка, но въпреки това те са доста необичайни по вашите стандарти. Този тип, далечните братовчеди, преобладават при по­сещенията. Андроидите, както ги наричате, са работници, които са се явили доброволци за тази мисия, те са се отделили от територията, в която са били програмирани, за да предложат услугите си в това начинание. Колебаем се при използва­нето на думата “експеримент”, защото изходът е вече предопределен и известен, не искаме обаче да казваме “мисия”, защото по-голямата част от работата… Разбираме, че трябва да прекъснем тази насока на разговора, защото намеренията се оказват погрешно разбрани. Предоставената ин­формация е била изопачена като агресия, вместо като съдействие, не искаме да подхранваме иде­ята, че идваме като завоеватели, а не като пома­гачи.
Д: Споменахте, че изходът вече е известен. Какво имате предвид?
Ф: Крайният изход, а не индивидуалните и лични изходи, които всеки от вас трябва да съгради сам.
Д: Какъв е крайният изход?
Ф: Издигането на човешката раса до вселенско ниво на съзнание. Да се превърнете в братя на звездните хора, вместо да заемате подчинено по­ложение или да сте поданици.
Д: Как изглеждат тези същества – хуманоидите или андроидите?
Ф: Типични са онези, които описвате като сиви и ниски на ръст. Очите, разбира се, са най-ярката черта на лицето, защото те са комуникативни рецептори.
Д: Очите им като човешките очи ли функцио­нират?
Ф: В известен смисъл да, те виждат, но улавят много повече от онова, което вие бихте нарекли видим светлинен спектър – включително инфра­червените и ултравиолетовите зони.
Д: Имат ли техните очи зеници и функциони­рат ли по същия начин като нашите?
Ф: Не и в смисъла на фокусиране и улавяне на светлината. В този смисъл са различни, те възприемат, но начините на възприятие се основават на друг принцип.
Д: Имат ли очите им клепачи?
Ф: Не такива, които ги покриват, не като вашите.
Д: Имат ли подобни дихателни системи?
Ф: Подобни са само по това, че се използват за преработка, а не за храносмилане или вентилация.
Д: Поемат ли тези хора някакъв вид храна?
Ф: Нямат нужда от физическо подхранване за поддръжката си, те са енергийни същества, които могат да се поддържат с чиста психична енергия. Това е достатъчно.
Д: Следователно за разлика от хората те не консумират нищо?
Ф: Не и в грубия физически смисъл на думата.
Д: Могат ли да асимилират вещества чрез осмоза?
Ф: Има асимилация. Има преработка на веществата и вероятно пречистване на възможните аномални. За храна обаче те извличат енергия по-ско­ро от енергийни източници, отколкото от хранос­милателни или дихателни функции.
Д: От каква енергия живеят? От елементите в атмосферата ли?
Ф: Хранят се с психична енергия.
Д: Емоции?
Ф: Тук няма емоционално съдържание. Те се на­ричат андроиди и са лишени от емоции, макар че реагират на психична енергия.
Д: Имам предвид дали се хранят с емоциите, отделени от другите?
Ф: Могат да се повлияят от тях; въпреки това те не са тяхна храна.
Д: Как се създават тези същества?
Ф: Това е процес, осъществяван в централната част на планета, обитавана от тези енергии, която има самоуправляващ се статут. Може да се нап­рави аналогия с окръзите или щатите във вашата административна система. Процесът представ­лява смесване на енергии, които са както психич­ни, така и физични по природа, за да може физи­ческата конструкция да придобие и психична чув­ствителност, не става дума за психична идентич­ност, а за психична чувствителност, която позволява на това физическо творение да реагира на психична стимулация.
Д: Клонират ли се, произвеждат ли се по някакъв начин или се правят от друг индивид?
Ф: И двете неща са верни в смисъл, че психичната енергия се предоставя от жизнените сили. Но може да се каже, че се произвеждат, защото про­цесът е по-скоро сглобяване, отколкото отглеж­дане. Става дума за елементи или машинни части. Но това не означава, че в тези единици няма живот или жизнена сила. Андроидите реагират на ваша­та психична енергия, но въпреки това приемат заповеди или са подчинени на онези, които насоч­ват конкретната операция, в която те участват. Те са слуги.
Д: Осъществяват ли се генетични експеримен­ти за кръстоска между хора и андроиди?
Ф: Не. При андроидите няма възпроизводство. Те не са самосъхраняващи се по природа. Те са тво­рения, на които чрез процес на свързване е пре­доставена жизнена сила, взаимодействаща със и чувствителна към жизнените сили, с които влизат в контакт. Те обаче не се възпроизвеждат.
Д: Как общуват андроидите със съществата на планетата Земя?
Ф: Бихме искали да изясним, че те не общуват с вас, земните жители, а с ръководителите си.
Д: Кои са те?
Ф: Тези, отговарящи за конкретната мисия, в ко­ято се осъществява взаимодействието. Има обаче елементи на съзнание, които излизат далеч над и отвъд това. Може да се каже, че господарите на Вселената изпращат тези свои подчинени, които ще участват в съответната мисия и след това ще докладват за провеждането й. Това наподобява вашата военна структура.
Д: Значи андроидите не общуват с хората на Земята?
Ф: Не, в смисъл, че те имат зададени насоки. Тоест човекът не би могъл да насочва операцията. Ан­дроидите откликват на човешките емоции, но не до степен, в която да си взаимодействат с техния интелект.
Д: Разбират ли те човешките емоции?
Ф: Да, те са много чувствителни.
Д: Податливи ли са тези същества на някакви вредни въздействия, които да ограничат живота им?
Ф: Не са ни известни такива. Има обаче такива, които при съответни условия биха могли да ги омаломощят. Вие не бихте могли да ги създадете.
Д: Означава ли това, че те живеят вечно?
Ф: Не, защото телата им изчезват след изтичане на срока на годност.
Д: Има ли и някакви други същества на кора­бите с андроидите?
Ф: Разбира се, те са многобройни и с различни форми, не може да се каже обаче, че присъствието им е задължително.
Д: Те повече ли приличат на нас? Имат ли нужда от храна и т.н.?
Ф: Да.
Д: Как изглеждат най-често срещаните таки­ва същества, които придружават андроидите?
Ф: Те също са хуманоиди на външен вид и въпреки това често остават незабелязани,те виждат, но не могат да бъдат видени от хората, попаднали на кораба.
Д: Искате да кажете, че обикновено не се разкриват пред хората?
Ф: Точно така.
Д: Ако поемат храна, каква с тя?
Ф: Във вид на флуиди се поемат онези елементи и минерали, които са необходими за осъществяване на телесните им функции.
Д: Липсва ли храната в твърдо състояние, която ние познаваме?
Ф: Не в смисъла, че такава храна не им се предос­тавя. Тя не е от същия вид, с която се храните вие.
Д: Много ли са земните жители, които осъщес­твяват форми на контакт или общуване с тези същества?
Ф: Да, мнозина са пожелали да го правят.
Д: Защо тези същества отвеждат хора на борда на корабите? Каква е целта им?
Ф: Ще те помолим да разбереш, че вашето при­съствие на тази планета не е, както мнозина си мислят, случайно, не са прави и онези, които мислят, че то стриктно следва написаното във вашата Библия, а именно твърдението, че Бог създал човека по свой образ и подобие, така, както се разбира това от фундаментална гледна точка, ще те помолим да разбереш, че човешкото съ­ществуване на тази планета е било дарено от онези, които сега се завръщат, за да наглеждат плодовете на своя труд.
Д: Питах се защо посещенията продължават?
Ф: На онези, които изберат да започнат отначало на ново място и да не присъстват на последното разместване на пластовете на планетата Земя, ще бъде предоставена нова планета. Затова е необхо­димо да се проучи биологическото състояние на онези индивиди, които биха избрали да мигрират, за да не бъде пренесена на другата планета зара­зата, която вирее тук. Тези, които изберат да тръг­нат, ще бъдат отсети и прегледани внимателно, за да няма биологични и генетични дефекти в новото население. Желателно е да бъдат транс­портирани само най-подходящите, за да може новопоявилата се раса да е възможно най-чиста от дефекти. В човешкия род има много генетични дефекти, които вие трябва само да се огледате, за да ги разпознаете, като например психическите н физическите деформации. Те са нежелателни. Та­зи единица, Фил, бе избрана за включване в про­екта. В някакъв момент на друга планета самият той е бил експериментатор, а не експериментален обект. Сега той е избран да се постави в тази позиция, за да погледне преживяването от друг ъгъл.
Д: С други думи смяната на ролите е спортс­менска.
Ф: Точно така.
Д: Говори се. че ако използваме атомните си бомби, ще дойдат космически кораби, за да отведат оцелелите. Можете ли да ни кажете нещо за това?
Ф: Ще кажем, че ако сценарият, който описа, се реализира, на някои ще бъде предложена възмож­ността да се преселят на друга планета. Това ще бъде предложено и при предстоящото размества­не на земните пластове. На този етап новата пла­нета все още не е съвършено конструирана. Тя обаче ще може да поддържа живота на онези, които ще изберат да отидат там. Ще има и такива, които ще изберат да останат и да се погрижат за онова, което ще остане, ще се опитат да започнат отначало и да възстановят планетата. Възмож­ността ще им бъде предоставена и всеки индивид ще е напълно свободен в избора си. Точно както вашата планета е била засята, подхранвана и наблюдавана в продължение на векове, друга планета също е получила своята харта на живота и е готова за обитаване. Вашите телесни характерис­тики са съвместими с нея и са подготвени да поставят началото на нова раса. Историята прос­то се повтаря в непрекъснат процес. Докато ва­шата планета навлиза в предсмъртните си гърчо­ве и се подготвя за драстични травматизиращи промени, друга планета, млада, свежа и непокът­ната, се подготвя за онези, които ще пожелаят да предприемат това пътуване. Тя е такава, каквато е била някога и вашата планета – чиста и неопет­нена. При предстоящите размествания на пласто­вете мнозина няма да оцелеят, а други ще поже­лаят да се преселят. Да се надяваме, че в другия свят няма да бъдат допуснати същите грешки.
Д: В собствените си тела ли ще бъдат транс­портирани онези, които изберат да се преселят на другата планета, или ще бъдат променени?
Ф: Да. Това ще бъде физическо триизмерно тран­спортиране в съвкупност.
Д: Космически кораби ли ще се използват при транспортирането7
Ф: Да.
Д: Внашата слънчева система ли е разположе­на планетата, за която говорите?
Ф: Не в същата слънчева система, но в същата галактика.
Д: Прилича ли на Земята?
Ф: В някои отношения, да. В много отношения, не, ще е необходим известен период за аклиматиза­ция на човешките тела, които ще трябва да се приспособят към енергията на тази планета, да се хармонизират с нея, ще е налице чувство на дезо­риентация и период на меланхолия. Подхранващите енергии на планетата обаче, в крайна сметка ще излекуват дисбалансите, причинени от енерги­ите на тази планета. Онази планета ще е много по-благоприятна за човешката форма на живот в сравнение с тази.
Д: Населена ли е в момента онази планета?
Ф: Не и от представители на вашата раса. Но има настойници и конструктори, които все още работят, за да я подготвят за онези, които биха избрали да се заселят там. Тя не е населена, но е обитавана. Досега не е била мащабно заселвана, но това може да бъде осъществено във всеки един мо­мент.
Д: Споменахте, че има някои разлики. По какво се различава онази планета?
Ф: Там има енергии, които тук не съществуват. Свързани са с енергийните реки, които протичат през вселените. Онази планета е разположена в друга енергийна река.
Д: Има ли тя някакво име?
Ф: На този етап името й няма преводим еквива­лент. В духовните реалности обаче тя има своята вибрация. Самите вие, онези от вас, които изберат да населят тази планета, ще поемете отговорност­та да й изберете име, основаващо се на събития, предшестващи миграцията, както и на такива, протичащи на планетата в този момент, не бихме проявили самонадеяността да я кръстим преждевременно, тъй като онези, които са истинските наследници на планетата, не са пожелали това.
Д: Има ли физически топографски разлики между тази планета и нашата?
Ф: Да. Областите, които на този етап са най-бла­гоприятни за заселване, са подобни на вашите равнини в средния запад. Самата планета е доня­къде незавършена; не е приключил нейният рас­теж и тя в известен смисъл е незряла. Тя обаче е изключително благоприятна за поддържане на живота във формите, в които го познавате ние. И да, животните също могат да бъдат транспорти­рани. Тя може да поддържа и животинския свят.
Д: Ако изберем да отидем па онази планета, ще си спомняме ли, че сме напуснали Земята?
Ф: Разбира се. Няма да има загуба на съзнанието. Но само онези, които биха били най-продуктивни на онази планета, ще бъдат допуснати да мигрират. Няма да бъдат допуснати хора с криминална природа. Преселението ще е позволено само за извисени индивиди.
Д: Значи ще има определени ограничения?
Ф: Точно така.
Д: Ще се опитат ли онези, които останат и не пожелаят да се преселят на другата планета, да съберат развалините и да я възстановят, такава, каквато е била?
Ф: Ще има такива, които ще изберат да останат на планетата и един вид да почистят бъркотията и да започнат отначало. В много отношения те ще получат съдействие от извънземните. Същества­та на светлината ще са тук, за да помогнат на онези, които останат, да изградят по-съвършен съюз на съзнание, дух и тяло в новата среда. Оставането им тук ще ги научи на много уроци за силата на характера. Тези, които изберат да тръг­нат, ще поставят началото на нова цивилизация на друга планета. Те ще са братовчеди на онези, които останат.
Д: Има ли някакви изисквания за оставащите?
Ф: Индивидите сами ще вземат решението дати да останат, или не. Изискването е само физичес­ката възможност за оцеляване. Няма да има на­силствено изселване. Изборът ще принадлежи на индивида. Този период ще има характера на из­питание. То вероятно няма да бъде преминато от изнежените.
Д: Ще можем ли да се изселим на онази планета дори нищо да не се случи на Земята?
Ф: Да.
Д: В каква среда ще живеят хората там?
Ф: Ще им бъдат предоставени технологии, които ще им позволят да изградят градовете и общест­вата такива, каквито ги познавате тук, ще има и други технологии и концепции, които ще осигурят по-съвършена социална структура – свободна от предразсъдъците и ограниченията на вашето съв­ременно общество.
Чувствах у мен някаква неохота да се откажа напълно от този дом, този наш свят, дори да същест­вуваше такава съвършена планета.
Д: Възможно ли е в някакъв момент да създадем кораб, който да превозва хората между двете планети?
Ф: Няма смисъл технологията ви да се стреми към това, защото още не сте достигнали етап, който да го позволява. Такава възможност съществува, но тя не е във вашите възможности.
Д: Ще бъде ли позволено на хората, които са отишли там, да пътуват между двете плане­ти? Да се връщат на Земята, а после обратно?
Ф: Ще има совалки, те ще пренасят наученото на новата планета и ще го интегрират в старата, ще има обмен на знания.
Д: Ще има ли телепатично общуване с този нов свят?
Ф: Ще има общуване, но телепатичната му приро­да ще зависи изцяло от индивидите, които участ­ват в него. На онези, които изберат да усвоят тази способност, ще им бъдат предадени уроци за усъвършенстването и използването й. Постепенно цялото население ще се издигне до телепатич­ното ниво, защото то е вселенско.
Д: Можете ли да ни кажете нещо за онези, които ще помогнат на земните жители при транспортирането?
Ф: Както вече споменахме, това са помагачите, те притежават извисена духовна природа и дори в момента съдействат за енергийното пренасочване на вашата планета с надеждата да я предпазят от самоунищожение Те вземат проби и са отговорни за така наречените отвличания. В миналото си самите те са изживели унищожението на тяхната пла­нета по подобен начин и последвалото мигриране към друга планета. Подходящи са за оказване на съдействие, защото могат да черпят от личния си опит, натрупан при събитията, протекли на тяхната планета. Самите те доброволно пожелаха да участ­ват в това начинание, защото са наясно с изискванията при пренасянето на едно общество в съвкуп­ност от една планета на друга. Тук участват много различни видове помагачи, не всички са от една планета, но всички споделят в една или друга форма желанието да ви помогнат. Да ви помогнат да издигнете своето съзнание и да ви позволят да разбе­рете по-добре не само себе си, но и тези около вас. Да осъзнавате, да можете да се свързвате и ди споделяте любовта на онова което наричате Вселе­на – Христовия дух или Божествената енергия, от които е съградена Вселената, и които така често са отричани на тази планета.
Д: Имат ли Плеядите някаква специална зна­чимост при процеса на преселение, който обсъждахме?
Ф: Само доколкото онези, които ви помагат, са свързани с Плеядите. Мнозина идват от тази област или населяват системите на Плеядите. Пла­нетата, която ще е вашият нов дом обаче, не е в тази система.
Д: Това щеше да бъде следващият ми въпрос. Споменахте, че докато спят, някои от нас биват отвеждани на борда на космически кора­би и получават информация за предстоящите събития. Вярно ли е това?
Ф: Да. Защото винаги, когато една цивилизация е изправена пред подобна драматична промяна, се провеждат подготовка и практически упражне­ния. С това се цели замяната на чувството на тотална дезориентация по време на транспорти­рането със спокойствие, с усещането, че това е било практикувано многократно. Това цели да подготви онези, които ще пожелаят да се пресе­лят, да им осигури максимален комфорт при пре­хода. Така тази концепция няма да е нова, а ще е твърде позната. Това не се осъществява във фи­зически смисъл, а е изцяло в сферата на духовно­то; практическо упражнение, така да се каже, ще те помолим в този момент да визуализираш концепцията за бежанския лагер. Това е територия, на която да преселим онези, които биха били най-силно травматизирани от промяната, която в момента произтича на вашата планета.
Д: Отдавна ли протича тази промяна?
Ф: Не и във вашите хронологически години. На духовно ниво обаче тя се подготвя от цяла вечност.
Д: Изглежда като сезоните, които се проме­нят. Има ли нещо общо с това?
Ф: Това е проявление на промяната, а не причина за нея. Просто отражение на факта, че тази про­мяна действително се осъществява. Точно както много други промени се осъществяват на много различни равнища и са очевидни за онези, които са насочили вниманието си към тях.
Д: Права ли съм в преценката си, че има промяна в сезоните?
Ф: Да.
Д: Това следствие от промяната на Земята ли е?
Ф: Точно така.
Д: Земетресенията в Калифорния също ли са част от това?
Ф: Точно така. В момента на вашата планета има промяна в позицията на тектоничните пластове от по-твърдо към по-втечнено състояние. Наблю­дават се засилени движения в тектоничните плас­тове. Това се дължи на факта, че електромагнит­ното поле около вашата планета постоянно се променя. Вследствие на това желязото в земната кора непрекъснато се стреми да се изравни с новите електромагнитни характеристики. Плас­товете следват този процес.
Д: Следователно е свързан със съдържанието на желязо в земната кора.
Ф: Самата земна кора реагира на магнитните свойства на електромагнитното поле около планетата. Пластовете сякаш имат магнитна реакция по отношение на електромагнитните полета и се опитват да се изравнят с тях. Точно както топчета желязо следват магнит, поставен под хартия. Доколкото разбираме, на този етап теорията за тек­тоничните пластове се разглежда като динамика на промените, породена от въртенето на Земята. Това не е съвсем точно в смисъл, че земната кора се опитва да се изравни с тези магнитни полета. Промяната в тях, а не в земната ос, е причината за разместването на земните пластове.
Д: Дълги години многобройните случаи на мутации в породите бяха отдавани на дей­ността на НЛО, или извънземните. Ако това е вярно, защо се прави? По своята масовост то напомня по-скоро на селскостопанска дейност, отколкото на изследователска операция.
Ф: Ще кажем, че в много случаи това е резултат от дейността на индивиди, които вследствие на погрешно използване на енергията си са развили необходимостта да генерират някакви промени, а те не са нищо повече от демонстрации. Това обаче не означава, че всички мутации са с такава при­рода. В част от тях са замесени извънземните. В тези случаи мутациите са експериментални и са насочени към изследване на биологичната имун­на физиология на тези животни. Тук е налице изпитване на пригодността на определени живот­ни за мигриране или транспортиране с цел насе­ляване на планетата, която в момента се подготвя за засяване. Бяха необходими органи за генетични и биологични експерименти. Това обаче не е пре­обладаващият брой случаи.
(Забележете, че думата биологичен има малко по-различно значение от биологически. Тя означава биологически продукт.)
Д: Значи се подготвят не само хората, но и източниците на храна, от които ще имат нужда. Това ли имате предвид?
Ф: Подготвят се, не е точната дума. Целта е по-скоро да се определят най-подходящите видове. С други думи да се предизвикат такива мутации и източниците на вашата планета, които да ги издигнат на по-високо равнище и да подобрят съв­местимостта им с другата планета.
Д: На новата планета със сигурност няма да се консумира месо, нали?
Ф: Ще има такива, които ще се хранят главно с месо.
Д: Следователно няма напълно да променим навиците си. (Смях.) Интересно ми е да разбера дали извънземните извършват генетични про­цедури с нас. Използват ли се някакви техники за генетична акселерация?
Ф: Чувстваме, че в случая говориш от хуманоидна гледна точка, тоест, визираш физическите човеш­ки тела. Ще кажем, че има опити за създаване на по-съвършено човешко тяло от гледна точка на имунната реакция към болестта и изначалната резистентност към болестите. Така че ще има и такива индивиди от вашия вид, чиито човешки тела ще бъдат устойчиви към повечето болести, които съществуват в момента на планетата ни. Целта на това генно инженерство е създаването на по-съвършено физическо тяло, в което да може да се нанесе по-съвършено извисеният вече в сво­ята съзнателност дух.
Д: По този начин те повече ни помагат, откол­кото ни нараняват, нали?
Ф Наистина. Никое от тези действия не съдържа намерението да ви нарани. За да се усъвършенс­тва човешкият вид, тоест вашите физически чо­вешки тела, е необходимо проучване и вземане на проби. Тук се полагат усилия за създаване на съвършени човешки индивиди. Целта е елимини­рането на старческото омаломощаване, психи­ческото изоставане и всички форми на боледува­не. Необходимо е да се проучи човешката анато­мия в тази непосредствена среда, за да бъдат разбрани по-цялостно механизмите, които причи­няват проявите на омаломощаване. Полагат се усилия за създаване на съвършения човешки ин­дивид, за да могат онези, които ще населяват новата планета, да започнат да възпроизвеждат тези по-съвършени в генетично отношение тела.
Д: Какъв е смисълът на съвършеното тяло? Смятах, че основната ни цел е да извисим духа си.
Ф: Това е вярно. Но нима бихте предпочели по-низше пред по-съвършено тяло?
Д: Какво значение има това след като така или иначе духът го обитава само временно?
Ф: Способността да осъществите предписаните от вашия дух дела е пряко зависима от способността на вашето тяло да извърши определена работа.
Д: Работила съм и с други хора, които са имали срещи с НЛО. Ще срещна ли трудности при достъпа до информацията, с която разполагат те?
Ф:Трудно е да се достигне тази информация, поради неуловимата природа на личността. Информацията е скрита под силно смущаващия пох­лупак на емоционалната травма, причинена от крайното изкривяване на съзнателната реалност.
Д: Благодарение на подсъзнанието на личност­та ли се осъществява това погребване на информацията или съществата правят нещо, за да я накарат да избледнее?
Ф:Това е защитен механизъм, който цели да пре­дотврати манипулирането на информацията от подсъзнанието. Може би тук трябва да кажем, че подсъзнанието би променило информацията та­ка, че да я представи в по-смилаем вид. След това би ни се наложило да я преобразуваме, за да бъде по-точна.
Д: Мислиш ли, че когато подсъзнанието я ин­терпретира по различен начин, става дума за защитен механизъм?
Ф: Точно така. То я интерпретира рационално. Ще кажем, че погребването на информацията е необ­ходимо, за да не бъде преживяването смутено или подправено от съзнателни разсъждения или раци­онални мисли. Затова по необходимост тя трябва да бъде погребана на ниво, което би я отделило от съзнанието.
Д: Питах се дали съществата използват няка­къв вид хипноза, подобно на мен, за да прикрият информацията ?
Ф: Този термин може да се използва. Процесът обаче е по-сложен, защото той държи сметка и за много духовни функции, които все още не са открити от човешката съзнателност. Това са неизследвани области на съзнателността, които засега тънат в неизвестност.
Д: Тогава нещата са по-сложни, отколкото можем да си представим. Затова ли възстановяването на спомените е толкова трудно?
Ф: Точно така.
Д: Изглежда те могат да бъдат извикани само чрез хипноза. Има ли някаква причина за това7
Ф: То се дължи на факта, че информацията е погребана под пласта на съзнателното възприя­тие. Затова тя трябва да бъде достигната по на­чин, който би предотвратил редактирането или преобразуването на информацията от страна на съзнанието. Хипнозата е форма на пряка комуникация с онова, което често наричаме “подсъзнателно”.
Д: По този начин ли информацията ще бъде предадена точно?
Ф: Дотолкова, доколкото е възможно да бъде интерпретирана точно от възприятията на участващия индивид. Защото разказаното е само възс­тановяване на възприетото.
Д: Но мислите ли, че мога да бъда сравнително сигурна, че предадената по този начин информация е точна?
Ф: Предадената информация вероятно ще бъде оцветена от емоционалната травма, която подобно преживяване нанася.
Д: Но личността няма да е в състояние да я фалшифицира.
Ф: Това отново зависи от характера на индивида, защото ако неговите стандарти изискват инфор­мацията да бъде неподправена и да се представи възможно най-точно, той би ги последвал. Има обаче и хора, които не държат на тези високи стандарти.
Д: Тогава ако някой има склонност да преуве­личава или да си измисля истории, той би го направил и под хипноза.
Ф: Точно така.
Д: Цялата история ли биха променили или само някои от детайлите? Винаги съм се пи­тала как да ги разпознавам.
Ф: Вероятно няма абсолютен начин, по който да различиш пълната измислица от истинското пре­живяване. Патологията на индивида определя мо­ралните стандарти, които трябва да бъдат следвани. Затова непременно трябва да се разбира в пълна степен патологията на съответния индивид, за да се разграничат степените на оцветяване на информацията. Необходимостта от украсяване вероятно би доминирала у не дотам изтънчените хора. Това обаче не означава, че всички не дотам изтънчени личности биха украсили историята. (Пауза в търсене на подходящата дума.) У тях предразположението към украсяване вероятно би доминирало.
Д: Питах се дали има начин цялата история, която ми разказват, да е измислица?
Ф: Това е възможно, макар и необичайно.
Д: Значи е по-обичайно да съдържа истински факти, които просто да са украсени.
Ф: Точно така, те биха могли да се свържат по-скоро с погрешно възприятие, отколкото с преднамерена лъжа.
Д: В основни линии, когато ми разказват исто­рия, мога да приема, че тя се основава на някаква истина.
Ф: Основава се на действителен факт. Но отново възприемането на факта повелява какъв ще е не­говият превод или интерпретация.
Д: Това са неща, които ме тревожат. Как мога да съм сигурна, когато работя с подобен тип информация? Но ти спомена, че тези спомени са погребани дълбоко в подсъзнателното и психиката, за да бранят личността. Мога да се съглася с това. Някои хора, които са имали срещи с извънземни, започват да сънуват кош­мари. Има ли причина за това?
Последва дълга пауза, след това Фил неочаквано отвори очи и излезе от транса. Той просто каза: “Съ­жалявам. Буден съм.”
Очевидно неволно бях пристъпила в забранена зона. Те явно не бяха възприели другите ми въпроси като застрашителни, докато неволно не бях прекрачи­ла границата на онова, което според тях можеше да има връзка с преживяванията на Фил. Макар да не виждах връзка, те очевидно мислеха, че се отправям натам. Изглежда насоката, която вземаха въпросите ми, не им допадаше и затова си отидоха, като прекъс­наха транса. Бяха ме предупредили и за да предпазят Фил от допълнителна травма, се бяха намесили. Това се бе случвало само няколко пъти в миналото. В такива случаи Фил не е в състояние да продължи сам. Той няма съзнателни отговори. Затова със сигурност знаем, че информацията не идва от него, а по-скоро чрез него.

Загадъчната черна кутия

Изминаха няколко месеца и тъй като участвах в много други проекти, оставих преживяванията на Фил на заден план. Смятах, че сме стигнали толкова далеч, колкото беше възможно при тези обстоятелства. Фил очевидно се справяше и асимилираше странната ин­формация, свързана със събитията от настоящия му живот, защото отдавна не ми бе телефонирал. Въпро­сът за черната кутия продължаваше да ме терзае и да дразни любопитството ми. Исках да знам как може да бъде отворена и какво съдържа. Но трябваше да счи­там този проект за временно преустановен. Изглежда нямахме достъп до тази информация. При моя метод на работа благото на обекта винаги е на първо място. Никога не бих застрашила неговата психична или фи­зическа безопасност, само за да задоволя любопитст­вото си. Никоя история не го заслужава. Никога не бих тласната своите обекти към ситуация, която ги при­теснява. Така че ако отговорът излезеше на бял свят, това би станало, когато Фил вземе решението, че е готов да продължи да изследва това.
Така изминаха месеци, преди Фил неочаквано да ми телефонира. Бе сънувал странен сън, който навеж­даше на мисълта за нов извънземен контакт. Не се изненадах, че според него може би ставаше дума за черната кутия. Той искаше да проведем друг сеанс, защото си спомняше само откъси от съня и имаше силното усещане, че му е била предоставена много важна информация, която му убягваше на съзнателно ниво. Чувстваше, че тя лежи точно под повърхността и би трябвало да е леснодостъпна. Потребността да я узнае ставаше все по-остра. Той знаеше, че няма да намери покой, докато не разбере за какво става дума. Насрочихме сеанса за следващия ден, защото той чувстваше, че колкото повече чака, толкова по-неспокоен ще става.
Когато се срещнахме, той започна да ми разказва спомените от съня си. Отново се намирал на борда на кораба, заобиколен от малките сиви същества, а мал­ките им ръце нежно докосвали ръцете и тялото му. Пред него стоял русокосият пилот и държал черната кутия. Този път Фил останал с впечатлението, че съ­ществата са загрижени и нетърпеливи. Очите на пи­лота изразявали неотложност, сякаш бил настъпил важен момент за вземане на решение. Имал чувството, че го насърчават с надеждата да разгадае значимостта на кутията и най-сетне да успее да дешифрира посла­нието. Но знаел също, че ако това не е точният мо­мент, няма да може да го направи и кутията ще бъде върната на мястото си на борда на кораба, за да дочака подходящия момент.
Той си спомняше, че изпитал голяма надежда и вълнение, когато се приближил към кутията и я хванал в ръце. Оттук нататък сънят станал неразгадаем. Той си спомняше единствено заслепяващ блясък на бяла светлина. Всичко оттук нататък било заличено, освен чувството на огромна любов и задоволство, извиращо от съществата. Каквото и да се е случило, те били много щастливи за него. Събудил се с чувство на задоволство в съзнанието си, но и с разяждащото усещане, че нещо друго тлее под повърхността. След като ми разказа съня и двамата стигнахме до извода, че очевидно най-сетне е успял да получи достъп до загадъчната кутия. Информацията явно е била осво­бодена, но все още не бе достигнала съзнанието му. Това беше моята задача – да стигна до нея и да я изведа в съзнателните спомени на Фил, освен ако достъпът отново не ми бъде отказан.
Фил се изтегна удобно на леглото и сеансът за­почна. Когато вратите на асансьора се отвориха, той незабавно се озова в същата сцена, която бе описал. Съществата го бяха наобиколили и очите им изразя­ваха нетърпение и очакване. Пилотът му подаде кути­ята и те зачакаха реакцията му. Фил я разгледа и я описа като малка, черна, продълговата или с формата на ковчег. Той знаеше, че е направена от някакъв вид камък, който не съществува на Земята. Кутията може­ше да бъде отворена чрез точни психични вибрации на неговия мозък. В тези вибрации бе заложено усло­вието, че никаква концентрация не би могла да я отвори, преди достигането на подходящ етап на раз­витие. Това не можеше да бъде подправено и никой друг не би могъл да я отвори, защото самият той я бе програмирал. Внезапно го осени мисълта, че кутията съдържаше толкова много информация, че тя би била недостъпна за него, докато е във физическа форма. Нейната истинска пълнота бе толкова дълбока и об­ширна, че за човешкото съзнание бе невъзможно да я проумее. Той разбра това и осъзна, че може да дос­тигне само до малка част от нея, която да му помогне да проумее настоящия си живот. Засега това трябваше да е достатъчно.
Когато осъзна това, се случи нещо странно. Ся­каш бе натиснат спусък. Едно малко чекмедже се плъзна навън от широкия край на кутията. Той видя, че то съдържа продълговат заоблен камък с тюркоа­зен блясък. Най-сетне бе разбрал как да отвори кути­ята. Но какво общо имаше това с блестящия камък? Той получи психичното послание, че ако се взре в непрозрачната му повърхност, това ще отключи опре­делена част от подсъзнанието му. Паметта му щеше да се пробуди и информацията да изникне в съзнани­ето му.
Беше изпълнен с трепетно очакване. Щеше ли най-сетне да достигне до скритата информация и как­ва щеше да е тя? Любопитството ми беше голямо и се надявах, че най-сетне бариерата за достъп ще бъде вдигната. Докато той се взираше в дълбините на ка­мъка, сцената от кораба избледня и бе заменена от нещо друго.
Ф: Виждам много силна бяла светлина. Много чиста и ярка бяла светлина от високо разрядна величина и електрична по природа. Тази енергия обикновено се нарича “бялата светлина на закрилата”. Това е бялата светлина на закрилата. Тази енергия няма идентичност, тъй като идентичност­та е безсмислена на това ниво. Тя притежава онова, което на вашето ниво наричате “съзнание”, или определено възприятие. Тя принадлежи към висш разряд или величина на вселенските енер­гии.
Д: Наистина ли разговарям с онова, което се нарича “бялата светлина”?
Много добре съм запозната с концепцията за бялата светлина. Винаги поставям психически обекти­те си под нейната закрила по време на работа. По този начин отстранявам всякакви негативни влияния по време на сеансите.
Ф: По-точно е да се каже, че енергиите на бялата светлина осъществяват комуникация. Сега тази енергия щеше да проговори на Филип, защото е налице съвсем определено послание, което тряб­ва да му бъде предадено в този момент, ще пре­веждаме, защото разликата в енергиите между двете нива не благоприятства прекия превод. За­това ние ще превеждаме и ще подпомагаме комуникацията. Информацията е следната: Ти си научил урока си добре, синко. На този етап в твоята еволюция се отваря съзнателен канал, кой­то да ти позволи по-пряк достъп до онези облас­ти, от които изглеждаш най-силно изолиран. Имаше причина, поради която достъпът ти бе отказ­ван. Имаше известен период от време в предишен живот – ако приемаш тази терминология, – в който ти злоупотреби със своята привилегия. То­гава тази област от съзнанието ти бе затворена, за да изживееш липсата, съвсем определено чув­ство на отхвърляне. Това бе сторено, за да оцениш по-пълноценно използването на това съзнание и тази сила. Този факт ти причини много мъка и грижи в това прераждане. До такава степен, че често изпитваше желанието да се завърнеш към духа и отново да се влееш в енергиите. (Това очевидно се отнасяше до склонността му към самоубийство в по-раншните моменти от живота му.) През този период от предишния ти живот на друга планета ти изживя нещо, което доведе до дебалансиране на енергиите вследствие на злоу­потребата с тях. Това те накара да избереш начин, който според теб бе най-подходящ за възстановя­ване на баланса.
Д: По отрицателен начин ли е използвал той енергиите в другия си живот? Затова ли е останал затворен за него?
Ф: Точно така. Това може да се оприличи на падение.
Д: Непрекъснато ми повтаряте, че време не съществува, но се питах кога се е случило това.
Ф: Ще го преведем във вашата терминология… Грубо казано преди няколко милиона земни годи­ни, макар че аналогията е донякъде груба.
Д: И той е трябвало да чака толкова дълго, в продължение на много, много животи, за да спечели правото отново да използва енергиите?
Ф: Точно така. Сега можем да говорим свободно за това събитие, защото то е било необходимо за развитието на този… Колебаем се при използва­нето на термина “индивид”, защото не е съвсем точен. Съставните преживявания на тази енергия (Фил) могат да бъдат описани по-точно като “фа­за”. За тази фаза е било важно да изживее предиз­виканото от злоупотребата с енергиите и тяхното отстраняване. Това се е случило, защото той е разкрил онова, което не е трябвало да бъде предоставяно. През този период е имало ситуация, при която той е пожелал да подпомогне издигането на онези, за които е отговарял. Във Вселената има стриктни правила за онова, което може или не може да бъде предоставяно. Тези правила са абсолютни и не трябва да бъдат нарушавани. При опита му за оказване на съдействие правилата са били нарушени и в този процес му с било отнето правото да използва енергиите. Говорим за енер­гиите на знанието, информацията и интуицията. Наложило се е те да бъдат отстранени, за да може той да разбере защо правилата са необходими. Енергиите само са били затворени и е започнал дълъг процес на прераждания, чиято кулминация е настоящото прераждане на индивида. Сега тези енергии се завръщат и той отново се научава как да ги използва. Защото в течение на многоброй­ните прераждания, споменът за използването на тези енергии постепенно е избледнял. Затова сега е важно и необходимо неговото съзнание да бъде обучено за подходящото използване на енергиите. Това битие направи своята пълна обиколка и върна индивида към точката, в която той може да оползотвори енергиите по най-добрия начин.
Д: На друга планета ли се е случило това?
Ф: Това се е случило в друго измерение, не в тази вселена, а във физическата част на друга подобна вселена.
Д: Какво положение е заемал той по онова време? Споменахте, че е носел някакви отговорности.
Ф: Под неговата юрисдикция са били поставени милиони същества или преродени личности. По онова време той е бил нещо като суверен на системата.
Д: Опитвам се да разбера. Преди време споме­нахте, че има съвети, които ръководят различните вселени. За нещо такова ли става дума?
Ф: Не на вселенско, а на системно ниво. Система­та е подразделение на вселената.
Д: Като галактика или слънчева система?
Ф: Точно така. Съвкупност от обитаеми планети.
Д: Във физическа форма ли е бил той по онова време?
Ф: Не. Не е възможно един системен суверен да изпълнява задълженията си във физическа форма. Необходимо е той да покрива системата, да бъде навсякъде по едно и също време, така че да е наясно с всичко, което се случва в нея. Съзнанието тук е обширно и многопланово. То се простира през системата, за да може всичко в него да е в контакт със суверена.
Д: Това означава, че той трябва да е стигнал до много високо ниво в развитието си, нали?
Ф: Точно така.
Д: Опитвам се да разбера, затова въпросите ми изглеждат наивни. Начело на вселените стоят съвети, които от своя страна включват суве­рените на различните системи?
Ф: Има йерархии, които могат да се сравнят с правителствените равнища на вашето ниво. Може да се започне от възможно най-ниското равнище – главата на семейството. Той ще е отговорен пред главата на блока – ако такова нещо същест­вува, – който е налице при много аналогични съществувания. Начело на всеки блок би стояло лице, отговорно за безопасността и добруването на членовете на блока. То от своя страна ще отговаря пред кмета или общинския съвет на града. Той ще е отговорен прел областната управа или на управата на щатско или федерално равни­ще. Същото важи и за планетарното равнище, ако щете.
Д: И някой би бил начело на много планети или на една система?
Ф: Точно така.
Д: Директно ли ще е отговорен той пред съвета или ще има някой между тях?
Ф: Има много съвети на много различни нива. Системата е отговорна пред онези, които стоят на по-високото стъпало и т.н. А тези, които стоят под нея, ще отговарят пред самата система. Тя не е нито най-ниската, нито най-високата инстанция.
Д: С други думи по онова време той е имал много отговорности и знания. И при злоупотребата с тях е разкрил забранени неща. Права ли съм?
Ф: Дал е информация и енергия на раса, която се е опитвала да издигне съзнанието на своята пла­нета. Суверенът е чувствал, че при тази ситуация е най-правилно информацията да бъде предоставена. Ситуацията е била уникална и не е попадала напълно в рамките на правилата за такива случаи.
Д: Изглежда мотивите му са били добронаме­рени?
Ф: Точно така, отсъствала е зла умисъл. Правила­та обаче са били нарушени за огромно изумление на суверена. Информацията била използвана пог­решно и забавила прогреса, който той се опитвал да ускори.
Д: Значи той им е разкрил информация като смятал, че тя ще им помогне за прогреса, за еволюцията.
Ф: Да го наречем не толкова информация, колкото енергии. Били са им предоставени специфични енергии, които при правилна употреба са щели със сигурност да подпомогнат напредъка на вида. Те обаче не са били разбрани и са използвани погрешно. Това довело до изоставането на този народ.
Д: Можете ли да бъдете по-конкретни по от­ношение на вида на тази енергия?
Ф: Преводът е невъзможен, тъй като в тази сфера на битието еквиваленти липсват.
Д: Любопитно ми е как те са злоупотребили с енергията.
Ф: Както може да се злоупотреби с една енергия.
Д: Предполагам, че всяка енергия има две стра­ни, И те са използвали отрицателната?
Ф: Точно така.
Д: А когато им е предоставил енергията, той не им е дал съпътстващото я знание ли?
Ф: Еволюцията им не е била достатъчно напред­нала, за да позволи разбирането на тази енергия. Това е бил премерен риск.
Д: Не се ли е случвало това и на нашата планета? Понякога те поемат риска да ни разкрият някои неща, а от нашата свободна воля зависи как ще ги използваме?
Ф: Това с вярно, защото има правила, които оп­ределят какви енергии могат да бъдат предоставени на специфични индивиди в специфични мо­менти.
Д: Случаят тук е бил подобен, но тяхната свободна воля се е обърнала към нещо негатив­но.
Ф: Точно така.
Д: В такъв случай не разбирам каква вина има той.
Ф: Правилата са били нарушени, те гласят, че енергиите трябва да бъдат съхранявани, докато еволюцията на народите не обоснове тяхното из­ползване. Те не могат да бъдат давани, докато хората не бъдат в състояние да разберат пълния им потенциал. Случаят не беше такъв.
Д: Но те очевидно са щели така или иначе да им бъдат предоставени в някакъв бъдещ момент,
Ф: Най-вероятно.
Д: Но от историите, които ми разказахте, съдя, че това се е случвало и в земната история. Някои неща са били предоставяни в неподходящ момент.
Ф: Няма да оспорваме това, тъй като в цялата вселена е известно, че грешки се допускат.
Д: Но в този случай той е бил наказан като е бил отстранен от поста си.
Ф: Не бихме използвали думата наказание, защо­то не такъв е подходът при универсалните енер­гии. Било е необходимо индивидът да разбере на свой гръб защо съществуват правилата. Това се улеснява с поставянето на нарушителя на прави­лата под енергиите, за да може да изживее тяхната липса. Така чрез постепенното еволюиране до нивото, в което енергиите се връщат, той може да оцени в пълна степен предоставянето и отнема­нето на тези енергии.
Д: Разбирам. Нарекохте го падение. С други думи той е паднал до по-ниско положение.
Ф: Не бихме искали да даваме оценъчни преценки за това, защото във вашата фразеология думата “падение” носи отрицателен оттенък. От наша гледна точка това е урок на битието, съвсем неу­трална необходимост, която обогатява цялостния опит на личността. Грешки се допускат на много нива. А разбирането, което изцелява раните от грешките, се постига чрез онова, което бихте на­рекли “падение”.
Д: Трудно ми е да проумея, че дори когато някой е достигнал до тези нива, все още е възможно да допуска грешки и да се връща назад. След това ще са му необходими много, много, веро­ятно хиляди прераждания, за да достигне от­ново същото положение?
Ф: Не бихме се спрели върху този брой преражда­ния. Няколко стотин ще са достатъчни. Животите, които ви бяха разкрити и които обсъждахте, са само малка част от широтата на битието, от което се е учила тази енергия. Едва след дълги душевни търсения той взе решението да дойде на тази планета в земната си форма. Знаеше, че този живот ще е чужд, труден и самотен. Затова пожела да напусне земното си прераждане. Приспособя­ването е много по-трудно за по-висшите енергии, защото в основата си те са чисти и невинни. Привикнали са към светлата страна и не могат да проумеят или разгадаят тъмната страна на нашия свят. Необходима им е голяма смелост, за да напуснат светлината и да отпътуват с мисията си към тъмнината, а с това те печелят нашата любов и уважение.
Д: Следователно сега информацията му се пре­доставя и той ще се научи да използва енергията правилно, когато я получи?
Ф: Това се дължи на факта, че вече е време енер­гията да бъде върната и трябва да е налице осъзнаване на нейната цел. Защото ако тази енергия просто се появи, ще изглежда сякаш тя всъщност няма цел. Сякаш се е появила от нищото. Затова трябва да има съзнателни насоки по отношение на причината за предоставяне на енергията. Така личността ще осъзнава отговорността, която но­си за използването й.
Д: И ще може да я използва мъдро?
Ф: Точно така. Това се проявява във всеобхватна­та любов и вселенската хармония. Рядко някой на физическото ниво получава тази възможност. В еволюцията на тази планета обаче е съвсем уместно онези, които са я заслужили, да я получат и да я използват по такъв начин, че да съдействат за осъществяването на вселенските цели и потреб­ности.
Д: Има ли определен начин, по който той трябва да използва тази енергия?
Ф: Той ще стане доста вещ и запознат с енергията и ще знае кога и как да я използва. Тя ще му даде чувството за истинска стойност, което му липсва­ше в това прераждане.
Д: И когато дойде моментът, ще му бъде помогнато да узнае какво да прави с нея.
Ф: Точно така. Тази помощ му се оказва, дори докато разговаряме в момента, защото чрез сеансите той възвръща съзнанието си.
Д: Винаги съм мислела, че нашата „случайна“ среща има определена цел.
Ф: Това е вярно. Тя има цел по отношение на всеки от вас. Във Вселената не съществува онова, което наричате “случайност“. Съвпадения няма. Сега ти казваме, синко, че ти си изминал пълна обиколка в своето начинание и си стигнал до точката, от­където е започнала твоята ера на личен мрак. Ти вече заслужи пълното възстановяване на истинс­ката си същност, което желаеше така силно. Сега имаш възможността да се завърнеш от тази страна, и да използваш силата по начина който мис­лиш за най-подходящ, или да останеш и да изпол­зваш тази сила на твоето ниво, където би се чув­ствал най-комфортно. В този момент изборът е изцяло твой. Ще те посъветваме да медитираш и да размишляваш върху това и да се завърнеш при нас по начина, който вече си научил. Съвсем скоро ти бе показан начин, чрез който можеш да се завърнеш към своята висша същност и да общуваш с вселенските енергии на съзнателно ниво. Дай ни своя отговор тогава, когато решението може да бъде взето на съзнателно ниво. Защо­то именно там трябва да се роди то. Ще кажем на Филип, че ако избереш да останеш на тази плане­та, в подходящ no-късен момент ще ти бъде пре­доставена о