Предполагам, че всички тук вече сме наясно колко фрапираща е разликата между тропическия и сидералния Зодиак, т.е. без или с отчитане на прецесията на земната ос, предизвикала отклонение в кардиналните точки. Това е тъй наречената Ayanamsa, която, измерена в зодиакална дължина, понастоящем възлиза на повече от 23 градуса (по Лахири).
Някой сигурно ще пита “защо пък 23 градуса?”.
Логиката е следната: кардиналните точки се движат около еклиптиката със скорост по 1 градус на всеки 72 (*) години, т.е. реално в наши дни точката на пролетното равноденствие се намира не в 0* Овен, а в 5* Риби! А Ерата на Водолея формално ще настъпи тогава, когато точката на пролетното равноденствие (VP) се премести в 0* Водолей, т.е. след около 360 години (5* x 360 год.).

(*) В случая не става ясно защо отместването с по 1 градус е на интервали от по 72 години. Дали има нещо общо със Свещената Геометрия и евклидовите числа? А може би с принципа на Златното сечение?

В отношение към сферата числото 72 представлява 360/72 = 5, т.е. нейна 1/5. Петицата е едно от свещените числа в Евклидовата геометрия и едно от числата на Фибоначи,  представена е посредством фигурата “пентаграм”. Намира манифестация и в календара на маите. Те изчислявали прецесионния цикъл (всеки по 25 920 години, наречен “Голямата Голяма година”), разделяйки го на 5 равни цикъла от по 5 125.36 години, всеки от които наричали “Голямата година”. Вероятно древните жреци са използвали свещените числа 72 и 5, изчислявайки продължителността на календарната година (72 х 5 = 360). Възможно е тогавашната година да е включвала 360 дни, с оглед лунния календар, като “излишните” 5 дни още в Горния и Долен Египет се приемат за празнична седмица. Древните маи също са имали “добавъчни” 5 дни в свещения си календар, но много по-късно от египтяните. Свещеното число 360 се среща още в шумерски времена – най-древната известна на науката цивилизация, населявала Земята.

Дванадесет пентаграма образуват фигурата “додекахедрон”. Според модерните научни теории Вселената е ограничена и “затворена” в додекахедрон. Исторически додекахедронът символизира концепцията за петия елемент – етер (Ether/Aether) или Вселената. Той е перфектното въплъщение на идеята за безкрайност и завършеност, сферата и куба, аналогично на окръжността и квадрата.
Пентаграмът представя идеята за хармонично разделение чрез диференциация. В исторически план корелира с черната магия и с окултизма, и затова се свързва с “тайното”, “забранено” и “древно” знание. В Свещената геометрия се свързва със Златното сечение и величината “пи”. Полихедронът, или т.нар. додекахедрон е съставен от 30 разностранни триъгълника с различна големина, които в своята цялост представят астрологичната Мандала, т.е. по 30 градуса от всеки от 12-те зодиакални дома, или по 30 дни в рамките на всеки от 12-те месеца.

Но да се върнем към прецесията на земната ос. Визуално тя е представена така:

Друг, не по-малко важен и заслужаващ внимание въпрос е, че освен отклонението на земната ос факт е и очевидното несъответствие между астрологичните зодиакални знаци, разделени на равни отрязъци от по 30 градуса всеки, и астрономическите съзвездия “в небето”.
По този начин се открояват три различни зодиака: първият без прецесия (тропически), вторият с прецесия (сидерален), а третият – това е реалният (астрономически), отчитащ зодиакалната дължина на отделните съзвездия. И ето какво се получава:

Прецесия на земната ос и прецесия на равноденствията

Цялостната концепция за Голямата Година се базира на истински астрономически феномен. Земната ос не е фиксирана, неподвижна и включва леки колебания, които е прието да се наричат “нутация”.

Вследствие на това колебание на земната ос полюсите начертават окръжност, и Северният полюс не винаги съвпада с една и съща неподвижна звезда или изобщо звезда. Понастоящем Поларис, или Полярната звезда, се вижда много близо до небесния Северен полюс, но преди около четири хиляди години неподвижната звезда Тубан от съзвездието Дракон е била най-близо, а в течение на останалите 12 хиляди години в най-голяма близост до полюса се вижда Вега от съзвездието Лира.

Небесните полюси са проекция на земните полюси върху небесното пространство. Близоста на дадена неподвижна звезда до полюсите зависи от нутацията на земната ос: понастоящем Поларис е северна Полярна звезда и няма звезди близо до Южния полюс. Окръжностите, начертани от земните и небесни полюси, са разположени върху еклиптичните полюси, Северният се проектира върху съзвездието Дракон, а Южният върху Дорадус.

Наред с този полярен феномен съществува и друг, екваториален, наречен “прецесия на равноденствията”, за пръв път отбелязан от Хипарх (прибл. 190-125 г. пр. Хр.).
Равноденствията са повлияни от видимото движение на Слънцето над екватора (свързано с момента, когато земната ос пресича елипсата на орбитата) и това се случва, когато системата Земя-Слънце се намира в същата точка на своя цикъл. Затова изглежда, че всяка година Слънцето се намира на същата позиция съотнесено към звездното пространство. Въпреки това то постепенно променя позицията си, по 50.26″ на година или приблизително с по 1° на всеки седем години. Хипарх, въз основа на собствени наблюдения и тези от последните 150 години, определя продължителността на тропическата или соларната година на  365.242 дни (съвременните изчисления определят средната й продължителност на 365.242199 дни; това са данните, представени в Encyclopaedia Britannica).

В качеството на референтна точка при определяне на прецесията обикновено се използва пролетното равноденствие, което се случва през месец март и се нарича “Точка на Овена” (AP, Aries Point); това е денят в календара, в който Слънцето прави ингрес в знака Овен. Тази точка не е случайно, произволно избрана и представлява една от двете точки, в които еклиптиката, видимата обиколка на Слънцето или равнината на земната обиколка около Слънцето пресича земния екватор. Точката на Овена маркира видимия път на Слънцето на север над екватора и неговата проекция, а точката на Везните (есенното равноденствие) бележи пътя на Слънцето на юг. Условното тук е, че тази точка астрономически се приема за нула от гледна точка на правото изкачване (Right Ascension: 1. (astronomy) the angular distance eastward along the celestial equator from the vernal equinox to the intersection of the hour circle that passes through the body; expressed in hours and minutes and second; used with declination to specify positions on the celestial sphere; “one hour of right ascension equals fifteen degrees”. 2. An arc of the celestial equator eastward from the vernal equinox).
Точката на Овена все пак не е фиксирана: през последните 2000 години след началото на християнската ера видимата позиция на Слънцето в момента на пролетното равноденствие е била в (проекция върху) съзвездието Овен; намира се на границата между Овен и Риби в началото на християнската ера и оттогава преминава през Риби и наближава Водолей (феноменът прецесия в контекста на Голямата Година, т.е. прецесия на равноденствията спрямо неподвижните звезди със смяна на полярните звезди, чийто пълен астрономически цикъл възлиза на около 26 000 години или, ако трябва да сме още по-точни, на 25,786 земни години).

За астрономите, за които съзвездията и Зодиакът са геоцентрична илюзия, този цикъл е просто един от многото и, дори ако трябва да се вземе под внимание, няма особена важност. За астролозите, за които съзвездията и, в частност, знаците на Зодиака имат важно значение и влияние, феноменът прецесия добива други измерения.

Поради наличието на прецесия понастоящем се използват два Зодиака, единият от които е свързан с позициите на по-важните неподвижни звезди, а другият се базира на земните сезони. Първият, наречен сидерален Зодиак (от латински: sidera – звезди), се използва в Индия и от астролозите, практикуващи Jyotish, и се свързва предимно с неподвижните звезди, макар че зодиакалните съзвездия условно са разделени на по 30° всяко; вторият, най-широко използваният на Запад зодиак се нарича тропически (от гръцки: tropoi – повратни точки на Слънцето), където зодиакалните знаци са определени според позицията на Слънцето по време на равноденствия и слънцестоения, които полагат началото на четирите кардинални знака – Овен, Рак, Везни и Козирог. Разликата между тези два Зодиака е в ефекта вследствие на прецесията, така че тропически Овен понастоящем попада в сидерални Риби, а по време на лятното слънцестоене, когато Слънцето преминава в тропически Рак, според сидералния Зодиак то се намира в началото на съзвездието Близнаци.

Lillie

http://astrosite.org