Природа на предсказването

Как интерпретираме транзитите и прогресиите от гледна точка на психологията? Макар че характера на нашето изследване е обърнат към вътрешните обстоятелства, а това е ясно за всеки, който изучава астрология, сведена към задачите на психологията, аз в никакъв случай не отричам ценността и многовековната традиция в методите за прогнозиране в астрологията. Но тези два подход изобщо не се явяват взаимно изключващи се. “Психологически” не означава само “вътрешен”. Много от нас са имали опит в точните предсказания на определен и конкретен вид, а ние сме уверени, че планетите са свързани с външните събития, както и с вътрешния свят, и че предсказването на конкретни събития в конкретни ситуации не се явява невъзможно.

Преди много години, водех семинар за Wrekin Trust, който беше записан, а после отредактиран и се превърна в книга с название “Външните планети и техните цикли”. В процеса на изследване картата на възникването на СССР направих предсказание за възможното бъдеще на тази страна. Правех това не на сериозно, доколкото в това време нямах достатъчно познания за тънкостите на монданната астрология. Моето доста наивно предсказание се основаваше на факта, че Плутон в течение на следващите 7 години периодически ще образува съвпад с наталното Слънце на Съветския съюз. Виждах, че всеки път, когато мощния транзит поразяваше наталното Слънце в Скорпион, съветското ръководство се сменяше. В подхода на монданната астрология това е доста очевидно и просто заключение, понеже Слънцето в националната карта управлява, освен всичко останало, ръководството на нацията.

Причината да очаквам крах, а не още един етап от борба за лидерство се състоеше в това, че Плутон има доста по-тотално влияние, отколкото другите външни планети. Той създава тенденция към напълно изчистване на всичко, и под неговото въздействие от първоначалната форма или структура нищо не остава. Имаше и други транзити – например, съвпад Сатурн-Нептун-Уран в първата декада на Козирог, близо до Венера на СССР в 4 дом – въз основа на което може можеше да се предположи, че този малък крах ще прилича на проблемите в брака, могат да доведат до разрив. Това може да бъде разпад отвътре, а не иницииран отвън, и многочислените сателити ще поискат развод. Тогава аз така казах, и нямаше и най-малък признак, че така и ще бъде, а това беше през 1982г. Новият лидер се виждаше, разбира се, в картата, но пълен крах беше невероятен. Затова следващите 7 години аз забравих за това и нито веднъж не си спомних. И ето, че всичко стана така, както го казах. Съществуват много ситуации, както монданни, така и личностни, в които астролозите могат да правят точни прогнози.

Обаче, да се обръща внимание само на прогнозната страна на астрологията – значи да приличаш на лекар, който разглежда само физическите симптоми, вместо да вземе под внимание особеностите на индивида в цялост и взаимодействието на тялото с психиката. С годините стигнах до извода, че много от това, което приемаме за фатално от гледна точка на транзитите и прогресиите, на практика не се явява такова – просто нашите комплекси, неосъзнати от нас в достатъчна степен, ни водят. Като индивиди и като членове на колективи, ние неволно усилваме, създаваме, или се оказваме въвлечени в ситуации, които са продиктувани от нашите вътрешни проблеми – понеже или прекалено сме избягвали тези проблеми в миналото или са се образували, сформирали, и моментът на истината е настъпил.

Глупаво е да си въобразим, че всички ситуации в живота са породени само от индивида, защото много от тях не са. Не може да се каже, че всичките 6 милиона евреи са имали всеки индивидуален специфичен транзит или прогресивен аспект, който е сочел, че ще ги заточат в концлагери. Трябва да сме явно луди, да предположим такова нещо, както и наличието на някакъв неосъзнат заговор, когато акт на такова зверство става толкова масово. Явно, има колективни движения и водовъртежи, така, както има “естествени” бедствия като наводнения и земетресения, които могат да преодоляват, да подтискат индивидуалния избор, комплекси, и воля. Тук могат да бъдат също и други, много по-дълбоки духовни фактори, чиито коментар излиза извън рамките на дадената статия.

Много астролози вярват в кармата. Аз не съм невярваща. Но чувствам, че това е много по-сложно от опростените теории за това, че сме се държали или добре, или лошо в предишен живот затова ще бъдем или наградени, или наказани в този. Доколкото етичните норми са доста субективно и относително нещо, не виждам значителна ценност в такива опростени подходи към царството на духа. Но допускам, че съществува нещо, което минава през отделно крайно въплъщение и излиза от неговите рамки, че това нещо събира някаква “субстанция” според решенията и изборите, направени във всеки отделен живот, и че тези натрупвания действат като магнит по отношение на качествата и особеностите на опита, който ние привличаме. Този фактор, навярно, лежи по-високо и зад границите на усилията на един съзнателен живот. Също има семейни наследствени фактори, върху които ние също имаме много малко влияние. Колкото и несправедлив да изглежда този факт, ние сме наследници на семейните конфликти и комплекси, които са изкристализирали от много поколения, и които често встъпват като фактори на съдбата и предопределеността. Ако такива конфликти са останали нерешени в своята същност, ние може да изпитваме значителни ограничения в свободата на избор или да избегнем някои определени събития, и всеки от нас притежава по-голяма свобода на избор, ако няма тежък товар от психологическо наследство.

По такъв начин има много други фактори, освен индивидуалното съзнание, които определят как конкретно се проявяват транзитите и прогресиите. Нещо повече, много от тези, които ние считаме предсказуеми, може да се окажат съвършено непредсказуеми, по причина само на една промяна в качеството на функциониране на съзнанието – неговият преход на по-високо, по-широко, осъзнаващо реалността ниво. Поради тази причина предполагам, че сме длъжни да опитаме да организираме живота си така, сякаш имаме пълна свобода да правим всичко, което е в съгласие с нашите транзити и прогресии – на психологично ниво. Тогава може да постигнем запас за преобразуване или изменение на бъдещите събития, или да подходим към нещата по-творчески, особено, ако става дума за нашите собствени рожби – последствия от дейността на неосъзнати комплекси. Колкото до тези ситуации, в които наистина нямаме никакъв избор, то тук ние достатъчно бързо ще се научим да живеем, приемайки техните ограничения с надежда и в по-спокойно състояние на духа.
Една от главните ми цели при изследването на тази тема е да потвърдя следната теза:»Можем да имаме повече свобода, отколкото си мислим, но на нива, за които ние предварително не знаем” . Ако успеем да се научим да работим с планетарните движения, с голямо количество собствено разбиране и малко количество буквални цитати от типа “Уран минава през това и това и затова ще се случи ето това”, тогава ще разберем, какво е имал предвид Пико Дела Мирандола, когато е казвал, че хората са сътворци на Бог. Формалната буквалност не ни прави чест, като астролози. Нещо повече, това води към директно саморазрушение, по силата на известното свойство на предсказването към самоизпълнение. Доколкото нашето възприемане винаги е изкривено от индивидуалните ни комплекси, ние сме склонни да интерпретираме транзитите и прогресиите в зависимост от това, което ни подсказват нашите комплекси по повод на това, което може да се случи. Даже най-ортодоксалния , “традиционен” астролог не е способен да бъде напълно обективен, когато работата стигне до реално предсказване на събитията. Не можем даже да бъдем сигурни в това, какво събитие ще настъпи в действителност, защото много зависи кога и как човек отбелязва със съзнанието си какво се е случило. Нашите предположения за бъдещето са също толкова силно оцветени от нашата собствена психика, както и нашите представи за настоящето.

Нива на проявление

1. Смисъл или телеология

Ще преминем към разглеждане на това, какви нива на разбиране на транзитите и прогресиите могат да бъдат отделени. Грубо могат да се отделят три нива. Макар, че, разбира се, може да се въведе по-голямо количество подразделения. Но лично аз намирам тази класификация, която ще изложа по-долу, достатъчно полезна. Първото ниво е това, върху което е фокусирано вниманието на духовно ориентирания астролог – то включва най-дълбокото значение на транзита или прогресивния аспект, смисъла. Използвайки термина “смисъл на аспекта” аз ще се съотнеса с неговата телеологията – цел в термините на посоката на развитие на индивидуалността и психиката. Тези от нас, които имат духовни или религиозни наклонности, считат, че Космосът има определена цел, и достигането на тази цел се явява смисъла на този опит, който ние получаваме в течение на живота. Затова всички събития имат някакъв скрит смисъл, принадлежащ на някакъв глобален план и имат своя цел да ни обучат, и ето – чрез това обучение ние и растем, изпълнявайки някаква духовна или еволюционна задача…

Съществува ли такава космическа свръхзадача (Цел) в действителност, е въпрос на достойна дискусия. Вярваме ли в обективното съществуване на такъв План или не, всъщност въпросът е в това съществува ли Бог или други богове – нямаме начин да го докажем достоверно. Фактически напълно възможно е ние да проектираме нашите личностни възприятия за смисъла върху, в известна степен, произволната и хаотична Вселена. И даже това да е така, все пак жизненият опит на голям брой хора показва наличие на вътрешен смисъл и цел, и затова независимо дали това е проекция или не – наличието на вътрешен смисъл в нашия живот се явява фактор. Все пак, това положение се явява в духовен и творчески смисъл изключително продуктивно, даже ако то не е “истина” в научен смисъл на тази дума.

Ако транзитите и прогресиите се разглеждат в такава перспектива, възниква въпроса:”Какво трябва да науча, какво подразбира в този смисъл съвпада на транзитния Сатурн с моето Слънце? На какво ме учи квадрата на прогресивната Венера с наталния Плутон? Какви открития ми носи опозицията на транзитния Уран към наталната Луна? Какъв е положителния потенциал на секстила между прогресивния Марс и Хирон? “ Такъв подход дава много важно измерение в разбирането на всеки транзит или прогресивен аспект. Говорейки за “духовният” смисъл, всъщност това е психологически въпрос, в смисъл на изследване на наследствените комплекси, доколкото разглеждаме планетарното развитие, приложено към еволюцията на психиката. Очевидно е, че такава гледна точка се отнася по-скоро към тренсперсоналната или архетипната психология, отколкото към редуктивната психология Но извън всякакво съмнение тя е психологична. Без отчитането на такава перспектива ние подхождаме към астрологията и към себе си напълно механически.

Някои астролози напълно съсредоточават вниманието си на това ниво, предполагайки, че другите нива са прекалено материалистични и негативни. При разглеждането на транзита на Плутон през наталния Хирон или прогресивния квадрат между Венера и Сатурн ще говорят предимно за това какво означават те в термините на развитие. Да предположим, че транзитния Сатурн формира опозиция към наталното Слънце в 5 дом. Ако разгледаме този транзит от гледна точка на телеологическото значение, то можем да говорим за това, че той води до засилване на усещането от родения на собствената индивидуалност. Този транзит ще даде по-силно чувство на самоидентичност, по-ясен смисъл на собствената цел, и реализация на творческите планове. Материалните обстоятелства на дадения аспект биха могли да бъдат негативни, но в крайна сметка те могат да доведат до по-дълбоко разбиране на собствените задължения пред света във връзка с главната насока на линията на собственото развитие. Произволно събитие, което настъпи по времето на този транзит, колкото и трудно да е, “има смисъл” да направи индивида много по-осъзнаващ себе си…

Телеологическият подход често сам по себе си е успешен при разглеждането и на благоприятните транзити и прогресии., такива като тригон на Юпитер и Луна, или секстил между прогресивното Слънце и наталния Уран. Когато ни влияят хармонични планетни конфигурации, ние неволно “се включваме” към висше ниво на битието, започваме да изпитваме усещане за съвършенство и присъствие на космическа цел, и телеологическите интерпретации, както чувстваме в същото време, най-подхождат за описание на нашето състояние. Смисълът и емоционалните реакции в такова време се намират в съгласие помежду си. Когато се натрупват по-неблагоприятни планетарни конфигурации, още повече можем да ги тълкуваме с термини на висшия смисъл и еволюционната задача. Често такъв подход може чудесно да изцели душата сред суматохата, напрежението и болката. Когато видим приближаваща се планетарна конфигурация, предизвикваща в нас ужас, трябва да се попитаме, какви възможности за растеж са скрити в нея – може би, под покривката на разочарованията и стреса. Много е важно да се помни това и да се размишлява него. Длъжни сме също да не забравяме, че независимо от наличието на дълбок позитивен смисъл, възприемането на трудните аспекти от хората е често такова, че не им позволява да видят тези еволюционни възможности. За повечето хора, особено за тези, които са свикнали да разглеждат действителността като чисто материална или от екстравертна гледна точка, по-дълбокия смисъл и възможности на трудния транзит могат да бъдат недостъпни в течение на доста дълго време от момента на неговото уточнение. По време на неговото настъпване те може да възприемат само това, което е съзвучно с тяхната болка и вътрешен конфликт.

2. Емоционално ниво

Транзитите и прогресиите се изразяват също и на емоционално ниво. Тази тяхна проява се отнася към психологията също, но в по-голяма степен е свързано с реакциите на индивида, както на нивото на чувственото възприемане, така и на нивото на неосъзнатите комплекси. В преживяването се включва както миналото, така и настоящето. Нашите емоционални реакции по време на транзита или на прогресивния аспект са изключително сложни, и много зависи от това, колко дълбоко разбираме сами себе си, доколко силно е нашето его, какъв вид механизъм на сдържаност прилагаме към нашите активиращи се емоции, и доколко сме информирани за нашите родителски комплекси.

Миналият опит практически винаги се активира от всеки важен транзит или прогресия, особено ако подобен транзит или прогресия вече е имало в миналото, и е необходимо да се видят какви спомени и асоциации са натрупани по време на последователните планетни аспекти към положенията в конкретната карта. Също, полученият опит, бидейки по своята същност творчески и позитивен, може да включи страданието като своя неотменна част. Всичко това става точно в сферата на емоциите и затова, емоционалния отговор на транзита може рязко да се отличава от неговото телеологическо значение.

Може да изглежда, че няма абсолютно никаква връзка между смисъла и целта на транзита и това, което фактически чувстваме и как постъпва индивида по време на действие на транзита. Това обстоятелство може да смущава не само клиента, но и астролога. Виждала съм как минават забележителните транзити на Юпитер, без да допринасят нищо, освен благо настроение. Ние сме прекалено склонни да седим и да чакаме с надежда транзита на Юпитер, мислейки примерно в така:”О, колко хубав ще бъде моя живот, когато Юпитер стигне в съвпад с моето Слънце.” Нещо хубаво, произтичащо от телеологическия смисъл, разбира се, при такова преминаване ще настъпи, но като цяло, живота може да се обърне и на друга страна – изцяло до най-неприятните емоции.

Да допуснем, че в картата на някой е проявена земята, например много планети в Телец, силен Сатурн, той има силна нужда от стабилност и структурираност на живота, да предположим, че той е бил искрено предан на своя брак в течение на 23 години, има три деца, два автомобила, стабилна работа, голям дом на кредит и ето – прогресивната Венера минава в съвпад с рождения му Юпитер в 5 дом и от това абсолютно не следва нещо забележително на физическо и емоционално ниво. Ние, като астролози, знаем, че откриването на сърцето, до което такава прогресия, ще го доведе до това, което му е нужно на практика. Но в това време, той какво смята да каже на жена си? И може ли той да си позволи тези загуби, които ще понесе при съдебно разглеждане по повод на развод?
Много зависи от това, как всеки е изживял живота си, и доколко са асимилирани едни или други конфигурации в наталната карта.Не евъзможно някой от нас да твърди, че напълно е асимилирал своето съдържание, защото на практика това е въпрос на степен на неосъзнатост на нашето поведение.

Ако човекът се е оженил рано, в търсене на безопасност или по други социално обусловени причини, и потенциалните възможности на Юпитер в 5 дом са били безжалостно подтиснати, то такъв прогресивен аспект може да провокира конфликт и следващите след него страдания. Човекът може да влезе в любовна връзка навън и неизбежно да се сблъска с негативните последствия. Макар че понякога това може да бъде и неговата съпруга, която все пак ще открие подтиснатия Юпитер. Такива неща са доста обичайни и ние ги виждаме и в картите на клиентите, и в собствените си карти. Някой седи и чака очарователната Принц или Принцеса , който трябва да се появи, когато транзитния Уран мине през наталната Венера, а вместо това си заминава партньора, който е бил редом. Защото толкова се съпротивляваме да разберем колко силно влияе несъзнателната част от психиката върху начина, по който ще се прояви транзита или прогресията?

Може да се изпита дълбока депресия и по време на очевидно благоприятен транзит. Доста често съм наблюдавала това, когато в планетарната конфигурация са въвлечени така наречените Благодетелни планети. Юпитер съвпада с наталното Слънце, или прогресивното Слънце съвпада с Венера и астрологът предполага, че започва период на лично щастие и постижения. Вместо това, човекът потъва в черна дупка. Такъв конфликт може да бъде активиран даже и с благоприятен опит, в случай, че той засяга затвърдено чувство за вина, свързано с родителите. Или Юпитерни показва нашите нереализирани потенциали, което засилва усещането за безполезни изживените години. Ако толкова сме притиснати от нашите собствени житейски структури, че сме отрязали всички пътища към нашите възможности, то в такава ситуация се питаме:”В какво е смисъла???” Юпитер може да бъде свързан с дълбоката депресия, защото разликата между нашия потенциал и реалното ни положение става изведнъж явна в момент на болезнено осъзнаване на реалното положение на нещата, и това ни кара да се чувстваме виновни, че сме похабили живота си напразно.
По такъв начин емоционалният отговор на транзит или прогресия може силно да се различава от неговот значение. Трябва да умеем да намираме контакт с нашия клиент, който се намира в клопката на емоционалното състояние, което има малко общо с това как ние разбираме даден транзит телеологически. Може би сме толкова изпълнени от значението, което има една или друга планетарна конфигурация, че забравяме за това, че човекът може въобще да не чувства този път. Клиентът може да бъде много силно наплашен от това, което става, макар и на телеологическо ниво то напълно да се поддава на промяна. Ние знаем, че резултата трябва да е позитивен, но клиентът може да не чувства това. И ако не успеем да се съобразим с непосредствената емоционална ситуация на клиента, и да използваме тези психологически инструменти, които да му помогнат да намери свой път към по-дълбоко разбиране на проблема, всичките ни умения за интерпретация ще бъдат за него празен звук.

Нито едно ниво не се явява пълно без другото. Много е важно да се помни, какво точно чувстват хората по време на трудните транзити. Много транзити за доста болезнени и трябва да бъдем или не много умни, или късогледи, за да мислим, че те не са такива, или да твърдим, че “трябва” да бъдем оптимисти. Ако у някой прогресивната Венера формира квадрат с наталния Хирон и обръщайки се към нас той казва:”О, Колко съм нещастен!”, няма да бъде много умно да му се отговори:”Глупости, длъжен си да чувстваш подем и увереност в себе си, т.к. това е време на изцеление на твоята душа.” Разбира се, ние трябва да говорим за изцеление, но сме длъжни също така и да съчувстваме на неговото усещане за изолация, страданието поради подчиненото положение, или несправедливото държане, което вероятно човек изпитва, за правото му на интелектуални коментарии към това защо се чувства по такъв начин. Необходимо е също така да се говори за миналото и особено за тези времена, когато Хирон е бил активиран от други важни транзити или прогресии.. емоциите, които съпровождат дълбоките вътрешни промени често са доста некомфортни.

В известен смисъл това ниво е най-сложно от трите нива на проявление, доколкото се сблъскваме с тайните на индивидуалното съзнание. Емоционалната действителност – това е лепилото, свързващо нивото на значение с нивото на проява и тук имаме няколко възможности за реализиране на индивидуална свобода на избора. С времето психологическите изменения кристализират и приемат конкретна форма, а сега ние можем само да планираме бъдещето, но не можем да отменим това, което вече е вплетено в реалността на настоящия момент. Това е нашето основание, което Юнг и Хилман са назовали душа, и което се явява посредник между духа и материята.

Човек, чието натално Слънце е аспектирано от опозицията на транзитния Сатурн, има в телеологичен смисъл прекрасни възможности да осъзнае по-дълбоко собствената си личност. Но той може да се намира в дълбоко угнетено състояние и неговия живот може да не бъде безопасен. Той се чувства неудачник и всички минали достижения му се струват безсмислени. Родителските комплекси се надигат към повърхността на съзнанието, особено свързаните с комплекса на бащата. Проблемите на такъв транзит не са предизвикателство, което трябва да се приеме, а по-скоро някакви очистителни процедури. Нужно е да се прегледат всички основи на самоидентичността, множество предположения за живота и отношението към живота трябва да бъдат изяснени преди да може новия, по-здравословен поглед върху нещата да възникне на тяхното място. Мъжкият образец за поведение – и по отношение на самия себе си и в контекста на отношение с другите мъже, вероятно ще се подложи на пълна преоценка. Хората под въздействие на опозицията на Сатурн към Слънцето чувстват доста много неприятни неща, и когато им е зле, те искат да бъдат уверени, че астрологът е способен да разбере техните беди и да им помогне да разберат причините за това. Астрологът с духовни наклонности, може би, има нужда от известен опит в психотерапевтичното въздействие на това ниво.

3. Материално ниво

Третото ниво на транзитите и прогресиите е нивото на материализация. Именно на това ниво са съсредоточени много, макар и не всички, традиционни астрологически подходи. Работейки на това ниво, астрологът се интересува преди всичко от това, което може да стане в материалния свят под въздействието на транзитния и прогресивния аспект.този подход може да изглежда прост, но на практика тази работа е изключително сложна. Има множество фактори, както вътрешни, така и външни, които влияят върху това, как конкретно и по какъв начин се реализира планетарната конфигурация. Първият важен фактор са комплексите на индивида, които имат тенденция да се осъществят, ако са силно заредени емоционално и дисоцирани от его-съзнанието. Ако съществува такова нещо, като карма, това може да се явява фактор, влияещ върху събитията, и освен това важна роля играят наследствените семейни, генетически и психологически особености. Не бива да пренебрегваме влиянието на външното обкръжение, особено преобладаващите социални отношения и мироглед, доколкото поведението на индивида винаги, в по-голяма или по-малка степен, се определя от колектива, част, от който той се явява.

Съществува също понятието индивидуална съдба – в смисъл, че има някакви цели, които душата се стреми да реализира в дадения конкретно живот. Гръцката философска мисъл разделя два вида съдба, влияеща върху човека – erinyes и daimon. Първата, грубо казано, е свързана с наследството, втората – с душата и нейната специфична цел. Също може да се разглежда колективната съдба – цели нации и народи могат да имат определена съдба в смисъл на еволюционното развитие на човечеството, и отново – определени наследства от предшествениците. Като индивидуалности ние често сме водени от процеси, които са повече от нас, доколкото ние се явяваме част от човечеството, което само по себе си също е свързано с планетарните цикли. Затова ние споделяме всички превратности на нашата принадлежност към човечеството като цяло, и ни се налага да се справяме още и с този психологически товар, който получаваме от нашия расов, религиозен, социален и национален фон.

Всичко това са философски въпроси, за които всеки от вас си има собствени разсъждения. Напомням ги, защото могат да се явят важен фактор в реализацията на транзитите и прогресиите на материално ниво. От всички тези области бихотдели само една, където ние бихме могли да действаме наистина резултатно – това е сферата на действие на нашите неосъзнати комплекси.Нашата способност да ги познаваме, да ги притежаваме, да работим над тях и да ги трансформираме в края на краищата може да влияе върху колектива, част, от който ние се явяваме. Това може даже да промени “кармата”.Зад всички предсказания стоят хора или група от хора. И в края на краищата ние се връщаме в собствената си градина, за да разгледаме по-добре какво пониква там – ако искаме по-добре да разберем, какви събития могат да ни се случат.

Кога настъпват събитията?

Тук има още един важен проблем – връзката между момента на реализация на транзитите и прогресиите, и предсказването на събитията.

Щом започнем да говорим за “събитията”, ние влизаме в доста объркана и пълна с опасности област на разбиране на това какво се явява “събитие”. Ще се опитам да демонстрирам, доколко сложно може да бъде това.

Скоро се срещнах с клиентка, която беше при мен за първи път преди няколко години и повече не се бях срещала с нея и нищо не бях чувала за нея. Забелязах, че транзитния Плутон се приближава към нейния Хирон в 4 дом на 50 Стрелец. Стана ясно, че преди няколко години е умрял баща й. Клиентката твърдеше, че неговата смърт нищо не означаваше за нея. Очевидно, че в този случай даденото събитие не се явяваше “събитие” за нея. Тя никога не е била в близки отношения с него. Тя предполагаше, че няма абсолютно никакви чувства по отношение на него и затова неговата смърт не означавала нищо за нея, доколкото щом нищо не е съществувало в смисъл на отношение към него, няма какво да умира заедно с него. Тя така обясни своето отношение. Ние обсъждахме нейните отношения с баща й по време на нашата първа сесия и нейните възприятие не се бяха променили от тогава. Аз не третирам местоположението на Хирон като област, където индивида е безчувствен. Но клиентката ми беше убедена, че това е така, и в този момент дискусията за нейния баща беше приключена.причината за второто идване се състоеше в това, че тя доста се безпокоеше за своя зет, който беше болен. При него се развила неголяма злокачествена подутина и макар лекарите да са я махнали, появили се метастази и тя се боеше, че той ще умре. Какво я тревожеше – ами това, че макар да не е била много близка с него, мисълта за неговата възможна смърт я изпълвала с безумен ужас. В същото време разглеждането за възможна смърт на някой друг, включително и на новия й мъж (тя се омъжила в интервала между нашите две срещи) не предизвикваше в нея такава реакция.

Съдейки по всичко, ролята, която този човек е играл в нейния живот е била много по-голяма, отколкото тя е мислела. Тя го е познавала доста повърхностно. Те са имали приятелски отношения, но тя не е била близка със сестра си, която се е омъжила за него, тя никога не е имала еротични фантазии за него.И тя не можеше да разбере, защо сега мисълта за това, че той може да си отиде от живота й носела толкова безпокойствие. Тя нарече това състояние “Натрапчиво и ирационално” и то беше такова. За разбиране на това трябва да обърнем внимание на това, че наред със съвпада на транзитния Плутон с наталния Хирон, транзитния Нептун минаваше с право и възвратно движение през нейното натално Слънце.

Постепенно стана очевидно, че реалният случай, който поначало поражда нейното безпокойство, се явява смъртта на баща й. Това може да звучи странно, защото той вече е умрял, но работата беше там, че на вътрешно ниво той за нея не е умрял изобщо. Не е имало никаква скръб, никакво емоционално преживяно отделяне, и никакво чувство за загуба по време на фактическата смърт. И присъствието на Хирон в 4 дом, наред с наличието на тригона Юпитер-Слънце, ми позволиха да предположа, че в нея имаше доста двойнствени чувства по отношение на баща й – както доста позитивни, така и в достатъчна степен негативни и при това – напълно изтикани. Тя имала навик да подтиска чувството. Бидейки в достатъчна степен интелектуална, тя демонстрираше доста любопитен пропуск- сякаш там, където трябваше да има нещо, нямаше нищо.

Сякаш реалната смърт съвпаднала с транзита на Плутон през наталния Хирон, след 4 или 5 години след физическата смърт на баща й. Зетя на моята клиентка изпълнил ролята на баща за нея. Неговия Сатурн, на 220 Рак, беше точно срещу нейното натално Слънце в 220 Козирог. Може би той е чувствал значителна отговорност за нея, макар че малко я е виждал, и тя е отговаряла на неговите качества на Сатурн, така както това би правила дъщеря. Тя е считала неговото присъствие като нещо подразбиращо се от само себе си, той я изпълвал с чувство на безопасност. Той винаги присъствал някъде на заден план, бил е изключително устойчив. Тя разбирала, че ако някога изпадне в трудно положение, ще може да дойде при него за помощ – както материална, така и емоционална. И макар, че тази възможност тя никога не се е опитвала да реализира, подсъзнателно е знаела, че той ще бъде на място, ако се наложи. Тя свързвала с него своите незсъзнателни чувства на дъщеря, които са били също така свързани с нейния реален баща, с когото в действителност тя е имала доста болезнени и противоречиви отношения, наличието на които тя е отричала практически в течение на целия си възрастен живот.

Ако искахме да предскажем събитие, свързано с транзита на Плутон през Хирон в 4 дом, ние трябваше да кажем “Възможно е човекът да смени местоживеенето си или да емигрира. Или, възможно е да се разведе”. Или, ако имаме достатъчна смелост, може да предположим, “Това може да е смърт на родител и такова събитие ще предизвика към живот доста сложни и противоречиви чувства”. Смъртта на бащата е достатъчно вероятна реализация на такъв транзит, особено, ако се отчете съвпада на транзитния Нептун и наталното Слънце. Но как може бащата да умре, щом той вече е мъртъв?

За моята клиентка смъртта на бащата настъпва сега. Това е нейната действителност, макар за мен и за вас реалността да изглежда по друг начин. Тази смърт и всички свързани с нея болезнени чувства нямат никакво отношение към бащата в плът и кръв, отишъл вече в гроба. Именно сега за първи път тя се сблъсква със скръбта и паниката, която е отричала в момента на физическото заминаване на бащата. И тя съсредоточила тези чувства върху човека, към който не е изпитвала реални чувства. Нейният зет е заместител, котва за нейния неосъзнат комплекс на бащата. Извод за това, действително ли ще умре зет й, не може ясно да се направи от дадения транзит. В някакъв смисъл на думата, тези два факта реално не са свързани. Такава мощна реакция е предизвикала само възможността за неговата смърт. Можем да говорим, че възможността за неговата смърт е съвпаднала по време с съзряване на комплекса на бащата, който сега започнал да пробива в съзнанието.

Такъв тип смущения на вътрешни и външни събития преобръща нашите представи за това, което ние разбираме под действителност. Събитието, в този смисъл, доколкото отразява транзитния или прогресивния аспект, може да бъде не такова, каквото мислим за него, защото времето, когато нещо се случи, може да се различава от времето, когато събитието действително се отразява във вътрешния живот на човека. Това, което прави събитието реално за нас – това е нашия емоционален отговор на него и нашето емоционално въвличане. Ние запомняме това, което въздейства върху нас, но това въздействие може да не съвпада по време с момента на физическото възникване на събитието. Този кратък пример, който приведох, не се явява от тези, които излизат навън. Времето, когато събитията се случват, не винаги е същото време, когато те физически се извършват. Затова материалните събития могат да настъпят при трудно обясним недостатък от подходящи транзити и прогресии, даже ако като цяло в картата назрява нещо важно.

В качеството на още един пример, нека разгледаме, да кажем, скъсване на отношения. Кога става тава? Кога два човека фактически се разделят? Очевидно това не е точно така, дори и в случай на смърт, действително разделяща хората. За много хора отношения продължават да живеят и живеят години след реалната физическа раздяла, и партньорът продължава да е сърдит на другия, да скърби, и да неосъзнава реалността от загубата дълго време след неговото заминаване. Това е особено трагично и остро тогава, когато родител губи дете и не може да преживее загубата. Стаята на детето може да се пази като своего рода музей, където нищо не се променя и не се мести, сякаш се очаква, че ето ето то ще се върне. Същото може да се случи и при развод. Снимката на бившия партньор през цялото време се намира на видно място, и никой, даже на новия възлюбен не се позволява да седи в любимото кресло на старата любов.

Често хората изместват своите чувства относно това в несъзнателното и биват буквално потресени от своите силни реакции, когато след много години тяхната бивша жена или бивш мъж отново се омъжат. Целият ад се освобождава, сякаш заминалия отдавна партньор през цялото време е пазен в тайно ъгълче на душата. Даже тогава, когато той или тя е заминала физически, любовта въпреки това присъства вътре, и когато партньора влиза в отношения на друго място, цялата мъка и болка оживяват и се преживяват, сякаш раздялата се случва именно сега. Фактически, за човека това става точно сега, макар на конкретното ниво би могло да се случи преди няколко години. И това може да се случи, когато видим прогресивната Венера в съвпад с Плутон, или транзитното Слънце в съвпад с наталната Венера, или транзитният Уран е в опозиция с наталната Луна в 7 дом.

Когато завършват отношенията, те може да свършват за един от двамата човека. Също те понякога се прекратяват физически преди реалната раздяла. Двамата могат да живеят цял живот, но техните реални отношения са завършили преди 2 или 10 или 30 години. На това също може да съответства подходящ транзит или прогресия, даже ако на физическо ниво нищо не се случи. Планетарните движения в картата могат да маркират край на нещо, но конкретни събития може да не съответстват на това. Или подобен транзит може да означава край на нещо, а човек да каже:”О, това свърши преди една година”. Завършването, както и началото е много лична работа. На различните хора им е нужно различно време за осъзнаване на събитията. Някои събития не означават нищо за даден човека и твърде много за друг. Самата смърт означава нещо различно за различните хора, и някой може да бъде пълен с мъка и ужас и да отрича неговата или нейната смъртна болест до самата развръзка, в същото време друг спокойно се прощава с близкия човек няколко години преди неговото физическо напускане. Възприемането на събитието – неговото време, неговото значение, неговата интерпретация от нас – се описват от синхронни на събитието транзит или прогресия, и по такъв начин са реални тези събития, които са предизвикани от транзитите и прогресиите в нашата душа. Самото външно събитие може да съвпадне, а може и да не съвпадне със състоянието на човека. Ако има мощен транзит или прогресия, събитието може да има огромно значение и напълно ще промени живота на човека, но случвайки се в друго време, същото събитие, ако няма поддръжката на аспектите, ще се преживее напълно по друг начин и не се усеща като “съдбоносно”. Самото събитие не е толкова важно, колкото неговият субективен смисъл. Но това, което човекът преживява в себе си, придава смисъл на събитието, в съответствие с транзитите и прогресиите.

Аз разбирам, че е трудно да се приеме това, доколкото нашият обикновен и общоприет метод на интерпретиране на събитиятасе състои в това, че под реален и обективен се разбира това, което се случва «отвън”. Физическото явление може да бъде обективно (макар, че на практика това е открит въпрос), а това, което ние чувстваме в себе си – никога. Да се изследва това как именно нашите възприятия оцветяват “външното” е много труден и вълнуващ път. Но нашето възприемане е това, което описва хороскопа, включвайки транзити и прогресии спрямо наталните положения. При преминаване на транзитния Сатурн през Луната ние сме настроени да възприемаме и реагираме на събитията по определен начин – възможно е по-реалистично и по-негативно, отколкото когато през Луната транзитира Нептун. Когато през наталния Меркурий минава транзита на Уран, ние възприемаме истини, които се отличават от истините, възприемани при транзита на Хирон през Меркурий. Когато през наталната Венера минава транзита на Юпитер, ние възприемаме хората по съвсем друг начин, отколкото, когато там транзитира Плутон. Какво се променя в действителност – хората, които ни заобикалят или ние самите? И ако на практика се променя нашето обкръжение, може ли според начина, по който възприемаме живота да привличаме определен тип хора и да ги караме да встъпват в определени отношения с нас?

Ако някой се разделя по време на тригон между Венера и Уран, то неговите чувства доста ще се отличават от тези, които би изпитвал, преживявайки раздялата при опозиция между Венера и Плутон. И в очите на другите, събитието може да изглежда така, както изглежда вза самия човек. Джо Блохс напуска жера си заради 17 годишна секретарка. Ако в това време жена му има тригон Венера-Уран, възможно е тя само да въздъхне с облекчение, ако по това време се беше оформила опозиция между Венера и Плутон, тя би възприела това като ужасно предателство. Ако прогресивната Венера е в опозиция с Нептун, тя може да възприеме всичко това като тайно отмъщение лично към нея. Ако транзитната Венера е в квадрат със Сатурн, на преден план ще излязат темите за влошаване на материалното положение и потиснатост от това, че са я оскърбили с такова напускане.

Не бива да не дооценяваме важността на субективното възприемане на събитията. Как се възприема събитието, как то е разбрано, когато се регистрира като реално протекло, всичко това може да варира в зависимост от “астрологическото” време, определяно от наталната карта, доколкото индивидите възприемат събитията индивидуално. То усложнява нашето разбиране за това, какво представлява събитието. Нивото, на което е съсредоточено вниманието може да се изменя много силно, и след него – времето на събитието. Събитието може да бъде свързано, а може и да не бъде свързано с физическа проява.

Всичко става още по-сложно, когато разглеждаме висшите планети. Те могат да се преместват в право и ретроградно движение, уточнявайки точен аспект в течение на две или три години, а в случая на Плутон – повече от това. В течение на това време могат да се случат ред различни събития, и даже ако не са свързани помежду си, всички те ще бъдат оцветени в специфичен “цвят” от дадения транзит. И по такъв начин, всички събития, които ще се случат в течение на този период, така или иначе ще имат еднакво значение в нещо и ще предизвикат, например, еднакво усещане. Ако се случат в друго време – тези събития биха се възприели иначе. Те биха изглеждали случайни и без връзка. Тогава ние не можем да кажем:”Да, действително, има връзка между смъртта на моя баща пред две години, тази борба с конкурентите, която преживях миналата година и моята нова любовна интрига, която започна миналия месец – всичко това са неща от един ред”. Тази паралелност се предизвиква от определен транзит, а не самите събития. Склонни сме да помним периоди от нашия живот, а не отделни събития, свързани помежду си. И това усещане за “епохата” – е възприемането на определен времеви отрязък, оцветен от определен транзит, оцветен особено субективно. Длъжни сме да бъдем много внимателни, когато определяме какво е това “събитие”, и нещо повече – колкото по-дълбоко се вглеждаме, толкова всичко по-субективно става наше съждение. Изследването на аспектите, които съответстват на нечия смърт – са пример за живия. При това, имам предвид не само аспектите в картата на умрелия, но и аспектите в картите на близките му хора. Ние мислим, че смъртта е достатъчно определен ужасен момент и за него може точно да се построи карта. Но нито един астролог до сега не е извадил типичните “признаци за смъртта” – във всяка карта тя изглежда различно. И за нея могат да бъдат отговорни, както тези аспекти, които се уточняват вече няколко години, така и тези, които се формират в дадения момент. Възможно е някои видове смърт да протичат действително на вътрешно ниво по-рано, отколкото реалната смърт, в момент, когато индивида “оставя” нещо важно.

Като се опитваме да разберем транзитите и прогресиите ние сме длъжни да имаме предвид всичките три вида ниво на тяхната проява – включвайки емоционалното и телеологическото. Последните две имат директно отношение към истинското значение на събитието. Трябва да се помни всичките три нива и да се разбира сложността на всеки от тях. Само тогава, когато имаме обща картина на случващото се, можем да говорим – “ще стане това и това”. Без такава картина ние приличаме на стрелящ с лък, с вързани очи. И поразявайки целта в този случай, може да поразим клиента си.

Превод: Нели Тотева