Взимам с удоволствие отношение по тази тема, особено във връзка с астрологията, с която се занимавам от 77 години. Много съм загрижена за старото звездно учение заради фаталните модни увлечения, на чиито опасности е изложено. Прогнозите ми изглеждат много съмнителни и в крайна сметка съм против да се правят. При мен отново и отново идват хора, които са абсолютно объркани точно от такива прогнози и съвети, направени с добри намерения, но често – несполучливи.

Естествено, човек би могъл да надникне в бъдещето, нуждае се само от медиална предразположеност. Психичното (или наречете го както желаете) изглежда е действителност, която не се съобразява нито с времето, нито с пространството. Това можете да видите най-добре сънищата, където душата ни може да бъде и в миналото, и в бъдещето. Затова е и възможно да бъдат възприети и усетени неща, които ще се случат в бъдещето. Но винаги ли е необходимо и правилно да се казва това всеки път, когато сме надникнали в бъдещето на друг човек?

За прогнозите и отчаянието

Мисля си за един млад баща, на когото преди години (40!), един астролог казал: “След две години сте мъртъв.” Разбира се, той беше отчаян (между другото и днес още е жив). Не открих в хороскопа му нищо: нито в прогресиите, нито в дирекциите, още по-малко в транзитите, което би дало основание за подобно изказване. Но дори и да бе съществувала ясна индикация за смърт, би ли било целесъобразно и правилно да се каже нещо подобно на един млад баща на семейство? Не вярвам, защото тогава той не би могъл да изживее истински краткия си живот. Но как, питам се аз, е стигнал този астролог до подобно заключение?

Позволих си да проследя донякъде историята. Този астролог се намираше под силното влияние на източни идеи, които просто бе прекопирал. Той напълно бе пренебрегнал това, че западният човек има съвсем различни представи от източния. А именно, че на Запад се е изградил един много по-силен съзнателен Аз, обуславящ една много силна сянка (т.е. Азът избира какво от своята цялост иска да види и какво не).

Под сянка разбирам онази част от личността, която може дори и осъзната, да бъде потисната. Обратно на това, на Изток винаги е бил поставян силен акцент върху вътрешния живот. Там човекът не се е отдалечил толкова със своя Аз от центъра си. Поради това на пътя му не стои толкова голяма сянка и медитативните йога-практики са достатъчни, за да бъде установена хармонията с най-съкровената същност, в контакт със самия себе си. Пътят ни минава винаги през реализирането на нашата сянка, която просто бива заобиколена, когато стъпим на източния път, И така, този астролог живееше в един източен духовен свят и мислеше, че най-добре е да пребиваваш постоянно в Нирвана. Последствието от това бе, че той живееше встрани от живота и сякаш бе мъртъв за този свят. Той самият имаше проблем със смъртта и тъй като не бе осъзнал и реализирал тази сянка, наивно я проектираше върху клиентите си и причиняваше съответна вреда.

Астрологията – “инструмент” на етичната съвест или на потребността от власт

Мисля, че е дошло времето, когато астролозите, както и всички, които искат да кажат нещо за бъдещето или изобщо да работят с хора, да се подложат на един дълбок психологически анализ (по Юнг), иначе се стига до катастрофални последици. Аз знам добре, че чрез сънищата си биваме коригирани, когато си позволяваме да казваме на хората неща, които са вредни за тях. Спомням си една астроложка, която вдъхновена от работата си, изпълнена с добра воля да помага, искаше да осветли бъдещето на младите хора. Един сън й каза, че полива млади растения с толкова силна струя вода, че те се пречупват. За щастие, тя разбра този знак и успя да спре струята навреме, преди да се случи нещастие. Тази е причината, поради която не обичам да правя хороскопи на млади хора. Моят опит показва, че животът рядко се движи по права линия, че ние се учим главно от заобиколните пътища, дори бих казала, нуждаем се от тях.

Един път при мен дойде за консултация четиридесет и пет годишен резбар, чужденец. Въпреки успехите си, той не беше истински удовлетворен от своята работа. Останах много изненадана, когато погледнах хороскопа му, тъй като от него не личеше по никакъв начин, че той би трябвало да стане човек на изкуството. Всъщност, останах с впечатлението, че това е хороскоп на един учител, което му и казах. Той много се зарадва на това насочване и реши да започне да дава уроци. Разбира се, аз се чудех защо изобщо е тръгнал по пътя на изкуството. Неговият баща загинал при нещастен случай, малко преди той да се роди; вероятно шокът се е пренесъл от майката и върху детето. Той ми разказа един свой детски сън, за който още си спомняше: трябвало да изрязва от дърво ръце и крака, за да се освободи от един лош магьосник.

И тъй, погрешно е, когато един астролог казва: “Не, не, не трябва да правите това, няма го в хороскопа ви!”. Така можем да отнемем на човека най-доброто, което има, а именно способността му за себеизцеление. Това бива силно подценявано от много астролози, както и от психолозите. Те желаят да бъдат помощници и лечители, много често от несъзнателна потребност за власт, вместо по този начин да подкрепят себеизцелителните тенденции у клиентите. Тъй като творческата работа лекува, този мъж е станал човек за изкуството, макар че това не стоеше в хороскопа му. Между другото, астролозите биха направили добре, ако се вгледат и изпитат собствените си мотиви, възгледи за света и етичната си съвест. Повечето изобщо не знаят, що за инструмент държат в ръцете си. Инструментът, за който трябва да бъдат благодарни, но от който не бива да правят капитал – нито финансово, нито за да удовлетворят потребността си от власт.

Много астролози изобщо не осъзнават отговорността си. Понякога почти ти се иска да кажеш: “Господи, прости им, те не знаят какво вършат.” Един такъв астролог ми предрече по хороскопа ми, че на 34 години ще се разведа. Самата аз виждах, че моята констелация предразполага към такава прогноза. Разбира се, от този момент постоянно се страхувах, че може да се държа толкова лошо, че съпругът ми да ме изостави. При всички случаи, това предсказание тегнеше над мен. Какво обаче се случи, когато бях на 34 години? Тогава живеехме в Париж. През лятото на 1939 г. бях с децата във ваканция в Швейцария. Избухна войната, затвориха границите и ние останахме за 3 години разделени от съпруга ми.

Всъщност досега не съм видяла нито един човек, който е напълно доволен от прогнозата за бъдещето или да я възприема като нещо, което му е помогнало. А най-често предсказанията са съвсем погрешни.

Ясновидските послания – опити на душата да ни вкара в правия път.

Когато един човек получи послание по медиален, телепатичен или интуитивен път, би трябвало да се запита: защо получавам посланието? Душата ни, която не осъзнаваме, изглежда е много загрижена да ни вкара в правия път. Затова често представя необходимите образи и картини в случки, които още не са се случили или се случват с друг човек. По-рано имах много ясновидски сънища, в тях узнавах неща, които хората изобщо не желаеха да казват. Беше наистина потискащо. По най-глупав начин дълго време си мислех, че тези сънища не ме касаят. Чак много по-късно забелязах, че те са искали да ми кажат нещо лично и че сънят си е взел необходимата му картина просто оттам, където я е имало в момента. Ние знаем все още твърде малко за психичното и за връзките и взаимозависимостите му с другите души и със световната душа.

Ясносънуването ми престана в момента, в който започнах да обсъждам с други хора техните проблеми и хороскопи. По мое време, преди 77 години, беше трудно да се намери учител по астрология и бях принудена да изучавам астрологията в по-голямата си част, самообразовайки се и по пътя на опита. Чак през 1942 г. открих един астролог, при когото можех да отида на курс. Неговите тълкувания на отделни констелации бяха брилянтни, но той никога не правеше синтез. Това беше толкова непоносимо, че някои от малкото ученици в курса бяха принудени да напуснат, заради връхлетелите ги депресии. За щастие, аз имах един сън – предупреждение в нощта преди първия ден на курса и знаех, че трябва да се пазя и защитя душевно. Цялостното тълкуване на хороскопите при него беше винаги катастрофално. До такава степен, че започнах да се питам защо изобщо идват някои хора на земята, след като не са в състояние да живеят.
Веднъж този астролог разказа един свой сън. Часовникът му паднал през прозореца в едно мазе и се разлетял на хиляди парчета. Било невъзможно да се достигне през решетките до отделните парченца. Толкова от съня. Тогава, разбира се, ми стана ясно защо всичките му тълкувания бяха толкова катастрофални и безнадеждни. Върху него самия беше връхлетяла катастрофа: един много важен душевен орган, а именно онзи, който показва вътрешното време, Тао, беше счупен.

За съжаление, тогава все още не осъзнавах достатъчно колко нездраво може да се отрази душевната ситуация на един астролог върху неговите тълкувания, прогнози и съвети. Също не ми достигна смелост да обърна вниманието на учителя си към собствените му грешки. И така, той продължи бодро да проектира своята катастрофа върху рождените карти на търсещите помощ жертви и така да нанася опустошителни щети. Човек никога не би могъл достатъчно много да предупреждава за опасността, защото никога не знае доколко са в течение хората на това, което става в тях на други нива и дали го проектират.

Бих искала, обаче, да препоръчам на всеки да разбира, колкото може повече от астрология, защото тя дава изключителна, безценна помощ в процеса на себепознание. Така човек не е зависим от това да търси хора, чиито изказвания са замъглени от проекции или се използват като оръжие на властта и източник на пари. Разбира се, човек би могъл да предвиди някои неща. Нужно е само да е малко медиално предразположен. Та ние носим своето бъдеще в себе си и се развиваме по определен начин, също както от една слънчогледова семка израства слънчоглед, а не картоф. Или както един снаряд, изстрелян по определена траектория (т.е. констелация), най-вероятно пада на определено място от земята. Също така, бъдещето обикновено е логично следствие от това, което е днес. Поради това е толкова важно да живеем изцяло сега и като цялостни хора. Така и бъдещето ще бъде едно цяло. Когато се оставим на спекулациите с бъдещето, ние вече не живеем сега, а покрай битието си, покрай истинския живот, който иска да бъде изживян, а не само измислен или изспекулиран.

Според моя опит, определени неща и събития не настъпват, ако се уповаваме на вътрешните си звезди и се съобразяваме с техните потребности.
Та, нали, те са старите богове, които искат нещо определено от нас:

Защото жертва
иска небесното от всекиго.
Но пропуснеш ли го,
никога не носи добро…
(Както казва Хьолдерлин)

Послания от вътрешните звезди

Тези вътрешни звезди, а именно архетипите, изглежда се намират в известна комуникация с външните планети. Един пример. Жена сънува, че от края на гората се показва един елен и пак изчезва. Този елен ни е познат от алхимията като cervus fugitivus и е една от формите на появяване на Меркурий, духът, който действа в природата.

Сънувалата го жена живееше изцяло в ролята си на майка. От разговора за съня и от това, което бе се случило преди съня, се разкри вътрешната потребност от определена духовна дейност. Този сън се бе появил в деня, когато Уран транзитираше върху Меркурий от рожденната карта. Ако някой астролог бе насочил вниманието й преди това върху тази констелация, истинското за нея не би се изявило – в такъв случай човек гледа някъде в кръга на съзнанието. А така, правилното хрумване идва напълно неочаквано, т.е. по урановски, от подсъзнанието. С желанието да знае предварително, човек зазижда пред себе си именно вратите, през които идеите идват към него. Също много е важно това преживяване, хрумване, да е лично, а не да е прозрение на астролога, което винаги носи едно субективно, съответстващо на собствената му структура оцветяване и поради това би могло да обърка другите, та дори и да ги отклони от техния път.

До каква степен нашата душа си кореспондира с Космоса, показва и следният сън на една жена. Тя изравя от земята направен от дърво знак на Юпитер. В хороскопа на тази жена Юпитер е владетел и стои в земен знак. Сънят се появява в деня, когато Юпитер транзитира през радикалната си позиция. И този сън е предхождан от дългогодишна аналитична работа. Ако някой й бе предсказал: “тогава и тогава ще намерите себе си”, тя не би извършила цялата тази работа върху себе си или най-малкото не би я взела толкова насериозно и просто пасивно би чакала предсказаното да се сбъдне.

Следващият сън също ясно говори за общуването на душата ни с космичните събития. Сънуващата репетира песни за освещаването на една статуя на Веста, чиято глава е закачена над вратата, а отляво и отдясно е обрамчена от по една весталка. Тежката глава пада на земята със счупена шия и се пръска на парчета. Посвещаването не може да се извърши. Толкова за съня. Заради необходимата дискретност, не мога да ви кажа в кой психологически важен момент се появи този сън, нито как бе отработен, но мога да ви кажа, че жената нямаше представа коя е Веста. Разбира се, и мен ме учуди езикът на съня. Тъй като има един астероид Веста, погледнах къде стои той в хороскопа й – на 5* в Овен. В деня на съня Марс стоеше на 5* в Рак в точен квадрат с Веста. Сатурн и Юпитер бяха в съвпад на 5* във Везни в точна опозиция на астероида.

Сънят съобщава за психическа злополука. Такива вътрешни нещастия и катастрофи се случват често, без съзнанието да забележи много от тях. Когато не можем да ги издигнем до съзнанието, остава едно подмолно чувство за катастрофа. Последствието от това е, че поради тази неосъзнатост и незнание, започваме навсякъде да предусещаме катастрофа. Когато се занимаваме с астрология, започваме безсрамно да проектираме това върху хороскопите на другите хора и върху събитията в света. И така се появяват пророчествата за гибелта на света. Ето защо, е изключително важно астролозите и психолозите да са, колкото е възможно повече, в течение на това, което се случва в самите тях.
Борбата с катастрофите започва първо от нас самите. Истина е, че човек има достатъчно работа с това да привежда в ред самия себе си.

Сигурна съм, че ако държавниците или изобщо повечето хора, се интересуваха от вътрешния си Космос и полагаха усилия да осъзнаят какво искат вътрешните звезди от тях, всяка тяхна дума би имала по-голяма тежест. Докато отказваме да видим терориста или наркомана в себе си, ще продължаваме да принуждаваме хората към тази роля. И докато отказваме да видим колко много измъчваме и замърсяваме душата си, няма да можем да направим нищо ефективно срещу замърсяването на околната среда. Мнозина постоянно се тровят с негативни мисли, неусвояеми четива и т.н. Колкото по-малко осъзнаваме това, толкова повече се вълнуваме и дразним от количеството отровена храна, предлагана навън.

Щом искаме светът да се оправи и подреди, трябва да започнем първо и само от себе си. Дори когато само един човек е в състояние да подобри душевната си ситуация, това има голямо влияние в широк кръг около него. А сега да се върнем към въпроса за астрологичните прогнози. Астролози са ми казвали: “На четири години сте била болна.” Когато отричах, казваха: “Тогава е било нещастен случай. “ Но това също трябваше да отрека. Затова пък на четири години имах сън, в който изстрадах една злополука. От това виждате, че никога не можем да знаем дали идващите събития ще се отнесат до външния или до вътрешния човек.

Ако кажем на някого, и за съжаление, това се случва често, : “На 40 години ще преживеете нещастен случай или болест”, този човек години наред ще се занимава с това да си представя какво би могло да се случи, вместо да внимава за естественото развитие на живота си и за пътеводните знаци, които му се дават отвътре и навреме го предупреждават. Дълбоко в нас лежи знанието за собствения ни път, знание, което съвсем сме изгубили, защото съзнанието ни се е залутало далеч от него.

В първата половина от живота си трябва да изградим един устойчив Аз, което става при конфронтацията ни със света. Един Аз, който е в състояние да взема решения и да действа. За съжаление, решенията ни често са в разрез с това дълбоко знание. Така загубваме контакта със себе си или казано религиозно, с божествената искра (Екхарт) в нас (Атма, Христос) и животът ни става скучен и безсмислен. Със започването на втората половина от живота ставаме недоволни от него, защото по принуда сме го изживели едностранчиво.

Интервю от швейцарското списание “Водолей”, взето началото на 90-те години
превод: Таня Благоева

Грет Бауман-Юнг – дъщеря на световноизвестния психолог Карл Юнг, родена през 1905г. От ранна възраст се е занимава с астрология, като умело съчетава учението на баща си с астро-знанията.