Едно от многобройните направления в Астрологията като наука е Часовата Астрология, често срещана и под наименованието Хорарна /от англ. hour – час/.

Какво всыцност представлява Часовата Астрология?

Всеки човек, всяко събитие, откритие, природно явление и всяко нещо, което се намира на планетата Земя се свързва с определен момент от времето, който отбелязва неговото раждане.

Часовата астрология работи с хороскопа построен за момента на зараждане на дадена идея, на настъпване на някакво събитие, на задаване на някакъв въпрос.

Всеки един такъв момент съответства на определена космична ситуация, която е уникална, неповторима и присъща единствено и само на този момент.

Описвайки космичната ситуация за момента на зараждане на даден проблем, във вид на хороскоп, построен за мястото, датата и часа на задаване на въпроса, Хорарната астрология с помощта на определени закономерности и правила установява взаимодействието между космичните елементи /знаците на зодиака, небесните домове, светила, планети, лунни възли, затъмнения, жребии, фиктивни планети, неподвижни звезди, важни градуси/ и установява асоциативните връзки между тях..

На базата на този анализ се дава отговор на поставения въпрос или прогноза за развитие на дадено събитие или ситуация.

В този смисъл Хорарната астрология може да се счита за една от прогностичните техники в Астрологията.

Предмет на Хорарната астрология

Предмет на изследване на Хорарната астрология е всяка една от многобройните плоскости на човешкото битие – финансов, социален и физически статус, манталитет, чувственост, психични състояния, морално-етични проблеми, възможността за адаптация към заобикалящата среда.

Любовта, работата, професионална кариера, брак, пари, дългове, наследства, здравето – своето собствено, на семейството и на близки хора, пътешествия, пътуване, деца, търсене на изчезнали хора и вещи, природни явления, нещастни случаи и произшествия и много други теми могат да бъдат изследвани с методите на Хорарната астрология.

Например може да се даде отговор на следните въпроси: Ще си взема ли изпита? Ще сключа ли брак с него /нея/? Ще си купя ли нова кола /къща/? Успешно ли ще протече съдебното дело, което водя? Ще си намеря ли работа? Ще замина ли за чужбина? Ще успея ли да завърша новата си книга /дисертация/? Да напусна ли старата си работа, заради ново бизнес предложение?

Сами виждате колко голямо е практическото приложение на Хорарната астрология в нашето ежедневие.

Традиционна задача при анализа и синтеза на хорарния хороскоп е намирането на еднозначен и изчерпателен отговор на поставения въпрос.

Малко история

Хорарната астрология и нейната най-близка родственица Елективната астрология / чрез нея се прави избор на най-подходящото време за започване на нещо ново – пътуване, покупко-продажба, сключване на брак и др. / са най-древните използвани астрологични техники.

Хорарната астрология е най-древната форма на астрология. Тя се е формирала във време, когато живота е бил много труден и хората са вярвали, че всичко което става с тях е плод на благоволението на боговете и природата. И естествено са търсели отговор на всички въпроси касаещи конкретни житейски обстоятелства.

Затова Хорарната интерпретация на дадена астрологична карта, за разлика от наталната такава се характеризира със строги ограничения и най-вече явна едноплановост и простота на тълкуванието

Най-ранните фрагменти от хорарна и елективна астрология, преведени от халдейски, египетски и древногръцки датират от III в. пр. Хр. Толкова древни материали по натална астрология не са открити.

Гигантския трактат на Гвидо Бонати ‘Liber Astronomie”/ 1570 г./ практически представя всички техники както в контекста на наталната, така и на Хорарната астрология.

Най-голямата и най-добрата от трите книги на Уилям Лили /1602-1681/ “Християнска астрология”, практически се явява втория значим труд по хорарна астрология. Също така Доротей Сидонски в неговия труд от 5 книги – Carmen Astrologicum, посвещава петата книга на хорарната астрология.

Съвременност

Към настоящия момент все повече съвременни астролози започват да работят върху проблемите на Хорарната астрология. Защо става това?

Работата е там, че ако Хорарната астрология работи, то става много трудно да се даде такова обяснение на Астрологията като цяло, което макар и в малка степен да бъде съвместимо със съвременната научна гледна точка. Материалистичните възгледи биха загубили своята сила, при положение, че в една астрологична карта, построена за даден момент, в който някой задава въпрос на астролога, се съдържат всички причинно-следствени връзки, водещи към разрешаването на дадената ситуация.

Хорарната астрология – това е най-мощното и неоспоримо доказателство за това, че Астрологията като наука има с какво да допринесе за обясняванего на необяснимите неща от света на хората и че този свят е построен по закони, съвсем различни от тези, които хората си представят и че на практика действат съвсем различии причинно-следствени връзки.

Много често хората в стремежа си да опознаят това, което е около тях, да опознаят себе си и в търсене на истината за света приличат на тримата слепци, които срещнали един слон. Първият слепец хванал опашката му и казал-това е въже, вторият хванал крака му и казал-това е дърво, третият хванал хобота му и казал – това е змия.

Спокойно би могло да се каже, че в днешно време астрологията като наука е поставена горе-долу в сыцата ситуация, в която и въпросния слон.

В процеса на мойте контакти и срещи с различии хора един от най-често задаваните въпроси към мен бе – “3ащо всыцност работи Хорарната астрология?” Така аз съзрях огромната необходимост от един кратък, ясен и систематизиран отговор на този въпрос и стигнах до идеята да напиша тези редове.

Когато хората стоят очи в очи срещу теб, те очакват да получат сега и веднага отговор, който да съдържа поне най-необходимата, макар и не достатъчно изчерпателна информация.Не можех просто да им кажа – ще ви дам заглавията на десетина книги и когато ги намерите и прочетете ще разберете това което ви интересува.

И тъй каго причината, поради която работи Хорарната астрология е сыцата, поради която “сработва” Астрологията въобще, налага се да направя едно на пръв поглед отклонение от Хорарната област.

Предлагам ви един опит с малко думи и в ограничен обем да кажа колкото се може повече, навлизайки в една така дълбока и многопластова проблематика.

Всяка една от древните култури познати до сега е включвала в себе си някаква форма на астрология.И това не е било в резултат на липсата на съвременните възгледи за света, а поради факта, че тогава хората са притежавали чувството за своето непосредствено единение със заобикалящия ги Космос.

В днешното време на технократи човекът прекомерно се е отдалечил от Природата и е загубил виждането за своята тъждественост с Вселената.

Това е и причината,поради която Астрологията трябва да бъде доказвана, преди болшинството хора да могат да я признаят и видят в нейно лице наука, притежаваща необходимата сила да заеме подобаващо място в хода на човешката еволюция.Обект на астрологията е следната енергийна система Космос-Слънчева система-Земя-Човек, както и процеса на енергиен обмен между нейните елементи, който е двупосочен.

Тук обаче възникват два основни въпроса:

1/ Защо системата е точно енергийна и кой е първоизточникът, който я захранва?

2/ Наисгина ли съществува връзка между отделните членове на системата. Каква е тя по сыцност и двупосочна ли е?

Отговор на първият въпрос

Този отговор можем да получим само, ако разберем кои са формиращите принципи на вселената и вникнем в тях.

Днес съвременната наука най-после стигна до заключението, че всеки вид материя е само една външна форма, в чиято основа стоят вибрации и енергии. Основната градивна частица на материалното – атома, отдавна вече се разглежда като енергийно поле. Ясно е, че енергията стои в основата на всяка материя, а материята е тази, която придава форма на различните видове енергия.

Ако се върнем назад във времето, ще видим, че “формата”, това е една от най-старите концепции на човечеството. Още древните гърци са имали много такива теории – от вечните форми на Платон, до количествените взаимовръзки в пространството на Евклид и изследванията на числата и геометрията на Питагор.

В средните векове са смятали, че всяко нещо има своя същност, която не е била нещо статично, а напротив източник на активност. Тя е била основата, първопричината за сыцествуването на всяко нещо и го е правила, такова каквото то е. За средновековните философи формите наблюдаеми в природата са били не статични същности, а олицетворение на идеите в смисъла на идеите на Платон. За източник на тези вечни идеи, се е считал “универсалния разум” царство и хранилище на сыцностите на всички форми, които са съществували някъде и на всички идеи, които са били измислени някога.

Удивително е как съвременната физика се врыца кьм тези отдавна отхвърлени идеи. Как тя заедно с философията и болшинството религии, търси онази Една Абсолютна Първопричина, онази безименна сыцност, която се явява основа на всичко, но самата тя няма основа.

И така в края на XX век западната наука се доближава до източните религии, чието виждане за създаването на света, съответства на всичко, което днес ние знаем за Енергията. Както и концепцията за прераждането напълно хармонизира с “енергията” като бъдеща среда за съществуване, а не с пространството, времето и материята, които са приоритет на западните религии.

Енергията има много по-голяма значимост и сила от Материята що се отнася до създаването на Вселената.

Идеята за това, че материята, от която е създадена цялата Вселена, е нещо, което ние наричаме Сила или Енергия, е може би най-важната концепция сформирана от ума на човечеството.

И така отговора на първия въпрос е, че първоизточникът захранващ системата по своята същност е Енергия и за това системата Космос-Слънчева система-Земя-Човек е преди всичко и най-вече енергийна.

Все още обаче не разбрани неуловимите същности на Вселената. Не е ясно как точно безформената енергия се организира и структурира във функционално цяло. Това обаче предстои. Все повече съвременни учени и философи признават духовния и ментален аспект на Космоса. Различните знания на човечеството /философия, религия, фундаменталните науки, Астрология/, разчупвайки оковите на материализма, ще се интегрират в едно космично знание, в един нов светоглед и Астрологията има своето огромно и неизменно място в този процес на формиране на едно ново съзнание на XXI век.

Отговор на вторият въпрос

Астрологията се явява едно практическо приложение на холистичния философски подход кьм живота /астролозите и философите на средновековието са използвали концепцията Макрокосмос-Микрокосмос/. Съгласно тази философия всяко съществуващо цяло се съдържа в по-голямо цяло, което на свой ред представлява малко цяло съдържащо се в още по-голямо цяло. И така всяка една съществуваща организирана и активна система се явява едновременно включена в по-голяма система и съдържаща в себе си по-малка система.

Така разглеждаме вселената като единна цялостна система /вселена значи всеобщ/, в която структурата и функциите на по-малките части съответстват на структурата и функциите на по-големите части.

Пример за това можем да видим, разглеждайки атома като миниатюрно подобие на макрокосмическата слънчева система.

Важна особеност на този подход е, че изучавайки циклите и ритмите на голямото цяло /космос, слънчева система, планети/, ние можем да разберем циклите и ритмите на отделния човек.

Астрологията по сыцество работи с циклите на движение и космическите или биокосмическите ритми, като не става дума за пряко външно влияние /в буквалния смисъл на думата/ на дадено небесно тяло върху определена земна сыцност. Планетите са проводници на космическия порядък и като такива представляват ключ към разбирането на този порядък.

Един поглед към холистичния подход от малко по различен ъгъл представлява древния закон за съответствията между частите на цялото. Карл Густав Юнг използва примера за дегустаторите на вино, които само по вкусовите качества на това питие, могат да определят сорта, областта в която е отгледано и годината на гроздобера.

По отношение на астрологията този закон показва това, че всяко нещо което се е родило или е било направено в даден момент от времето, носи неизбежно в себе си отпечатъка на този момент, в който дадена същност започва своя собствен индивидуален ритъм в хармония със вселената.

Астрологията е език на универсалните вселенски принципи.

Нейната най-голяма ценност и основно предназначение е използването на знанията за тези универсални закони в индивидуалния човешки живот.

Съвременната астрология не гледа на човека като прост сумарен сбор на тези универсални сили, представляващи неговата психофизическа структура. За съвременната астрология всеки един човек е уникална форма, изразяваща уникалната взаимовръзка на универсалните фактори.

И така бихме могли да кажем, че доколкото Вселената се явява единен цялостен процес /вселена значи всеобщ/ и се състои от безчислени взаимопроникващи се енергийни полета, то енергийното поле на всеки един човек е тясно свързано с енергийното поле на неговото космично обкръжение.

Съвременната наука смята за полезни и използва отпечатъците на пръстите, електрокардиограмата, електроенцефалограмата – всички те са относително уникално проявление на човешките ритми и енергии.

Астрологичната карта на раждане – това е графичен образ, показващ как Космоса ни позволява да разберем човешките ритми и енергии и как действат те при всеки един човек.

Вече би трябвало да можете да си представите всичко това. Във вашето съзнание да изникне невероятната картина на Слънчевата система и Планетите в нея окьпани в космични енергии и как тези енергии взаимно смесващи се достигат да Земята, като поток, обгръщайки я изцяло и в процеса на това обгръщане се коренят причинните същности на всички земни проявления.

След това взаимно проникновение, този поток, обагрен с нашите земни нюанси, се връща към небесното, носейки му нашето послание.

Тук е много важно да се схване двупосочното протичане на енергията. Хората чрез своите мисли, чувства и действия генерират енергия, която на сцената на Зодиака се смесва с Вселенския импулс. Става дума не за Човека като част от Космоса, а за Космоса като част от Човека.

Ако не беше така нямаше да има свободна воля и живота щеше да протича по един предварително определен сценарии. Тогава всички понятия като етика, морал, духовни ценности и стремежи щяха да са без смисъл.

Естествено тази двупосочна връзка обуславя и огромната отговорност, която носи човешката раса.

А ето как изглежда същата картина описана чрез конкретни научни данни.

Слънчевата система се състои от Слънцето, нейното централно светило и обикалящите около него девет планети с техните спътници, множество малки планети-астероиди, комети и междупланетно вещество.

Слънчевата система представлява особено силово, електромагнитно поле, състоящо се от електромагнитните полета на нейните компоненти. Тези компоненти взаимодействат по между си чрез колебанията и вибрациите на своите магнитни полета, чиято сила и характер се намира в пряка зависимост от тяхното взаимоположение и от разстоянието им до Слънцето.

Слънцето е центърът на Слънчевата система и мощен източник излъчващ енергия, която се нарича “слънчев вятър”. Във физиката е установено взаимодействие между “слънчевия вятър” и магнитното поле на Земята.

Луната е спътник на Земята. Тя е най-бързото тяло в Слънчевата система и се намира най-близко до Земята. По данни от космичната физика, 3емята има магнитен шлейф, простиращ се до орбитата на Луната и с направление противоположно на това към Слънцето.

Планетите са тела, които приемат и отразяват енергията на Слънцето и за това не могат да бъдат сыцествен източник на енергия и светлина за Земята.

Сега да видим къде е мястото на Зодиака сред всичко това.

За земния наблюдател, видимия участък от небето се нарича небесна сфера. Тя се върти от изток на запад. Като в действителност Земята се върти около своята ос в посока от Запад на Изток.

Оста, около която се върти небесната сфера и оста, около която се върти Земята са паралелни, но поради малките размери на Земята спрямо мащабите на космоса, може да се счита, че те съвпадат.

Плоскостта, пресичаща небесната сфера, перпендикулярно на нейната ос, се нарича небесен екватор.

Слънцето заедно със звездите се върти около оста на небесната сфера. Но поради факта, че Земята се върти около Слънцето, у земния наблюдател, който вижда проекцията на Слънцето на различни участъци от небесната сфера, се създава илюзията, че Слънцето се движи относно звездите, като за едно денонощие изминава един градус и за една година прави едно пълно завъртане.

Видимия път на Слънцето по небесната сфера, който то изминава за една година се нарича Еклиптика. Тя пресича екватора под ъгьл приблизително равен на 23°27’.

Около двете страни на еклиптиката е разположена ивица от небесната сфера с ширина приблизително 18 градуса и в границите на тази ивица става движението на Планетите около Слънцето.

Тази ивица се нарича Зодиакален пояс на Земята.

Еклиптиката е разделена на 12 части от по 30°, които се наричат знаци на Зодиака.

Еклиптиката пресича небесния екватор в точката на пролетното и есенното равноденствие. През точката на есенното равноденствие минава Гринуичкия меридиан, към който е свързана координатната система на Земята и от тази точка започва деленето на знаците на зодиака по еклиптиката.

Знаците на Зодиака носят названия, аналогични на 12-те съзвездия, които се проектират върху еклиптиката и се наричат зодиакални. По древни традиции зодиакалното съзвездие Змиеносец, в което Слънцето преминава от края на ноември до средата на декември, не се причислява към знаците на Зодиака.

Оста на Земята при своето движение описва фигура във вид на конус и извършва пълен оборот за 25 920 години. Това явление се нарича прецесия. В резултат на прецесията, проекцията на зодиакалните съзвездия не съвпада с едноименните знаци от Небесния Зодиак. Но преместването на зодиакалните съзвездия не означава преместване и изменение на свойствата на небесния зодиак.

Небесния зодиак запазва своето положение около Земята и съхранява своята изначална информация – качества, свойства и енергетика на едноименните зодиакални съзвездия.

А влиянието на преместващите се зодиакални съзвездия се предава на Земята чрез проекцията на неподвижните звезди.

Съвременното развитие на космичната физика откри сыцествуването на гигантска магнитосфера около Земята. А откритието на информационното поле на Земята доказа, че електромагнитните полета около Земята се явяват носители на информация.

В светлината на тези открития, небесния зодиак представлява определено силово, електромагнитно, информационно поле, разделено на 12 сектора по 30°, които представляват знаците на Зодиака. Всеки един зодиакален знак се явява източник на информация и притежава определени свойства и качества, с които обагря излъчването на всяко космично тяло, което се проектира на Земята в сектора на този знак.

Но как точно космичната енергия достига до Земята? По какъв начин?

1. Космичната жизнена сила от по-високото ниво на битието – Слънцето, се спуска към Планетите, създавайки отношения между всяка една планета и Слънцето и между всяка една планета и останалите планети.

2. Така се получават множество видове космична енергия, всяка една обагрена от индивидуалността на съответната планета.

3. Тези така получени компоненти, въздействат на Земята чрез нейната електромагнитна обвивка.

4. Тази земна електромагнитна обвивка, представлява Аурата на Земята и в нея е отразено всичко, което касае Земята в миналото, настоящето и бъдещето.

5. Тази аура и знаците на зодиака влизат в тясна взаимовръзка.

б. Зодиака е посредническото съединително звено между Човека и Космоса.

7. Всяко едно космично влияние достига до нас и Земята чрез Зодиака, който модифицира и асимилира всичко, което попада в него.

8. Всеки един знак на зодиака, като резултантна величина от различни вибрации и енергии, представлява:

– особено състояние на материята

– характерна форма на движение

– съответстващ тип съзнание

От където и следва, че измененията в състоянието на съзнанието обуславят изменение във формата и обратно.

9. Така жизнената енергийна сила чрез всяко едно от телата в Слънчевата система се спуска на Земята, след което се издига отново натам откъдето е дошла.

10. Като тази енергия се приспособява към съответната същност, в зависимост от нивото на развитие до което е достигнала въпросната същност в процеса на своята еволюция.

Това е един преобразователен процес, в който става развитието на всяко нещо.

Един от най-разпространените опити да се обясни астрологията в причинните рамки на космичната обусловеност и обясняващ много от научните данни събрани досега за небесно-земните съответствия, принадлежи на Глин, написал докторска дисертация по-електромагнитно вълнова теория. Той дава следната диаграма:

1/ Планетни позиции

2/ Изменение на гравитационното поле вътре в Слънцето

3/ Ефект на приливната вълна вътре в Слънцето

4/ Слънчеви изригвания

5/ Слънчев вятър

6/ Гравитационно поле на Лунатa

7/ Йоносферни измеения

8/ Алфа вълни на повърхността на земятa

9/ Емоционални изменения у хората чувствителни към конкретните планетарни позиции /транзитен ефект/

10/ Ускоряване раждането на децатa /натален ефект/

По отношение на точка 8 – за алфа-вълните ще кажа следното. Ако пространството между земята и йоносферата се разглежда като резонансна система, то тя има характеристичен период 1/8 секунда – времето, което трябва на светлината, за да обиколи един път земята. И така резонансната честота е равна примерно на 8 херца, което приблизително съответства на алфа -ритъма на човешкия мозък.

Геомагнитното поле на земята представлява тънък надстроечен механизъм за тази характеристична честота. Ако измененията на тази честота въздействат на поведението, тогава положението на планетите може да играе много по-голяма роля в човешките дела, отколкото би могло да се предположи. В тази теория нервната система на човека се смята за реагираща на настъпващите промени в космичната ситуация.

Доказателство за сыцествуване на точка 9 от диаграмата на Глин е и Часовата астрология, защото тя е корелация между обикновени житейски проблеми и ситуации и реалното космично положение на небесните тела. Когато космичните енергии застанат в резонанс с енергиите на даден човек, то дремещите в него мисли, чувства и насъбран потенциал за действие се събуждат, излизат на преден план и… въпроса е зададен. Ето защо даден въпрос възниква в точно определен момент от времето в ума на точно определен човек. Това е точно поради корелацията Човек-Космос. Когато такава няма /т.е. въпроса не вълнува човека/ небето нищо не може да ни каже.

Относно последния пункт в схемата на Глин – ускоряване на раждането – това е една идея предложена от д-р Ежен Йонас от Чехословакия. Той открива,че по време на раждането детето се намира в максималната точка на своя метаболитен цикъл и практически предизвиква своето раждане,впръсквайки адреналин в кръвоносната система на майката. Неговите наблюдения са показали,че този пик настъпва при един и същи Слънчево-Лунен ъгьл при всеки индивид.Най-логичното обяснение на този факт е, че всеки ембрион има вродена индивидуалност.Времето на раждане може да се ускори от тези планетни конфигурации, които влияят най-силно на детето.

Затова и наистина картата на раждане на всеки човек показва онези планетни конфигурации, кьм които той е най-много чувствителен.

Точно тази последна 10та точка е и сред най-често критикуваните. На пръв поглед тя изглежда логична, но – “Какво става, когато имаме изкуствено предизвикано раждане?”, ще запита някой скептик и ще има право да зададе този въпрос.

Ще ви изложа мойте възгледи относно това.

Би трябвало да се подходи по два начина в зависимост от това дали разглеждаме времето от античността до днес /първи период/ или времето от XX век към бъдещето /втори период/.

През първия период ражданията са ставали изключително и само по естествен път. И въпреки, че още в древен Египет са познавали техниките, чрез които едно дете да се появи на бял свят в избран от човешкия ум момент, тези които са били привилегировани да се родят по този начин са един нищожно малък процент.

Точка 10 от схемата представлява една закономерност, която ако не съществуваше изобщо, нямаше да съществува и Астрологията. Т.е. тази закономерност е експериментално потвърдена, но не е разгадан и описан изцяло причинно-следствения апарат, който я поражда.

И щом хороскопите на хората, родени чрез изкуствено предизвикано раждане /както между впрочем и мойте две деца/, изцяло хармонизират с техния характер и съдба /което е лесно доказуемо, защото в миналото по такъв начин са се раждали най-вече известни хора напр. фараоните в Египет/, то виждаме, че изключението потвърждава правилото.

Как стоят нещата през втория период (в съвременността)

В днешно време предизвиканите раждания са все по-често срещано явление и мястото, което заемат в бита на хората постоянно се увеличава. Тенденция, която най-вероятно ще се запази и в бъдеще.

В древността хората са разглеждали само взаимоотношението Космос-Земя. Човека е намерил своето място в тези взаимоотношения едва когато е получил силен тласък процеса на развитие на човешката индивидуализация /което значи стъпване на човешкото съзнание на качествено ново еволюционно стъпало/ и са започнали да се появяват индивидуални личности, които вече са били разглеждани като Микрокосмос.

Нова степен на развитие на човешкото съзнание, обуславя и факта, че интерпретацията на личния хороскоп на Астрологията като цяло днес е много пo-различна от тази през средновековието и не би могло да бъде другояче.

Аналогично и увеличаването на предизвиканите раждания има своето обяснение и своята връзка с напредването на човешката еволюция. Явно степента на свобода на човешката воля се увеличава. Всички знаем, че хора с високо развити души не са сляпо подвластни на хороскопа си и използват неговите енергии, за да творят активно.

Настъпването на тази промяна е база и предизвикателство за много нови бъдещи изследвания. Но това са промени в причинно-следствените връзки пораждащи едно явление, които връзки са намерили нов път, за да стигнат от началната /космична обусловеност/ до крайната /човешка индивидуалност/ точка. А тези две точки остават неизменни и всеки астролог, чрез своята практика ежедневно се убеждава в това.

И въпреки всичко казано до тук и до ден днешен няма теория, която по безспорен начин да докаже причинните обусловености, поради които астрологията работи? Защо? Защо Земята се върти около Слънцето? Защо има раждане и смърт? “Даже милиони езотерични факти ще са недостатъчни, за да се даде отговор на тези въпроси.” Какви са причините пораждащи тази невъзможност? Можем да ги обобщим по следния начин:

1/ феномена интуиция

2/ несъвършенството на човешкото съзнание на този етап от земната еволюция.

Относно първата причина (феномена интуиция)

Съществуват два подхода към познанието, които ще наречем условно

1/ рационално мислене

и

2/ интуиция.

Рационалното мислене се основава на данните получени от наблюдението на външния свят и действа чрез систематична класификация и разбор на фактите, които се разполагат в определен вид в зависимост от използваната логика /без коментар ще оставим това, че логиката може да бъде коренно различна, в зависимост от хората/.

Този аналитичен подход използва количествения език на математиката, за да опише своите открития. Негов обект е материалното.

Но даже когато статистическите изследвания разкриват много важни взаимовръзки, те все пак не могат да обяснят самото явление.

Много емпирични закони в науката са потвърдени експериментално, но и до ден днешен не е намерено никакво рационално обяснение за тяхното съществуване.Например закона на Боде.Той се отнася за отдалечеността на планетите от Слънцето.Ако напишем последователно цифрите: 0,3,6,12,24,48,96 и прибавим цифрата 4 към всеки един член от редицата ще получим нова редица: 4,7,10,16,28,52,100.3акона на Боде показва,че отдалечеността на планетите от Слънцето е пропорционална на тези цифри.Т.е. ако разстоянието на Меркурий от Слънцето се вземе за четири единици, то разстоянието на Венера от Слънцето представлява 7 единици,.на Земята -10 единици, на Марс- 16 единици, на Юпитер – 52 единици, на Сатурн – 100 единици.Цифрата 28 първоначално не е имала свой аналог, докато не са били открити астероидите.Разпростирайки действието на закона на Боде извън пределите на цифрата 100, астрономите са могли да предскажат съществуването на Уран,Нептун и Плутон. Появата на тези трансуранови планети в математично определена точка на пространството и времето, отваря една от най-важните страници в историята на научните открития.

Това достижение в значителна степен е обусловено от интуитивното възприятие на Боде, за което до сега не е намерена аналитична основа, която да го обясни.

Интуицията е способност за пряко възприемане и мигновено разбиране, която способност отива извън пределите на ограничената логика на интелекта.

Интуитивното възприятие на света, изразено в невербална форма, обхваща много по-широк диапазон от човешкия опит, отколкото биха могли да опишат вербалните и алгебрични символи на езика на математиката. Субективния интуитивен опит на човека по своята природа е качествен, а не количествен.

Твърде много неща от нашия свят не могат да се опишат с количествени измерения – характера на човека, любовта, красотата, нежността, поривите на духа, полета на въображението, вдъхновението и т.н.

Това е така, защото човека е индивидуална личност, а не компютър и Вселената не е просто една машина, а активна организирана и самоконтролираща се система.

А качествения подход към живота излиза извън пределите на сферата на статистическите изследвания.

Знанията натрупани чрез интуицията са субективни, персонални и не могат да бъдат доказани, или обективно потвърдени. Поради това съвременната наука изобщо не разглежда интуитивните способности на човека (въпреки, че самата тя се ползва от интуицията в своята откривателска практика). Астрологията обаче е комбинирала в себе си не само рационалния количествен език на математиката, но и качествения интуитивен подход. И затова почти невъзможно е Астрологията да се вкара в рамки, които биха позволили на съвременните научни среди да я оценят със способите, с които работят и признават за валидни. Както и всеки един такъв опит би означавал да се принесе в жертва много от уникалното и наистина значимото в Астрологията.

Статистическите методи показват фактите чрез идеалните средни величини, но не могат да дадат картината на тяхната емпирична реалност. Отличителна черта на реалните факти – това е тяхната индивидуалност.

Човешкият свят е личностен и индивидуален. Едно събитие може да е прекрасно за мен, а за вас да значи нещо съвсем различно.

Безличното обективно е нещо, от което никой не се интересува.

Точно това е и причината в Астрологията приоритетно да се работи с Геоцентричната система, заради което и е много критикувана. Но е факт това, че за хорага живеещи на планетата Земя, Земята се явява център на техния свят, какго и индивидуалността на всеки един от нас се явява центьр на неговия личен свят.

Относно втората причина (несъвършенството на човешкото съзнание)

Когато искаме да изразим мисли и идеи излизащи извън рамките на материалното, ние сме принудени да използваме езика и термините на физическия свят. Всеки, които се е интересувал дори повърхностно от духовното и трансцендентното се е сблъсквал с това ограничение. И не един и двама мислители и философи с ужас са забелязвали, че предават на своите слушатели съвършено различни и следователно не правдиви идеи.

Винаги когато се занимаваме с велики и всемирни идеи, с много абстрактни мисли и чувства, ще остане нещо недоизказано, недоизяснено, което не може да се опише с никакви думи, а може да се разбере само чрез личния опит на всеки един от нас.

Когато имаме проблем на дадено ниво, той не може да бъде решен докато съзнанието не се издигне на по-високо ниво.

Например проблемите на астралното ниво, могат да бъдат решени само чрез помощта на интуицията, която принадлежи на следващото ниво.

Проблемите на личностга – истината за нейното възникване, за нейната съдба в различните светове, в които би могла да се намира тя, може да се разбере само, ако съзнанието излезе от рамките на личността въобще.

Тайните на Слънчевата система ще бъдат разгадани само, ако човечеството достигне космическо съзнание. А докато това все още не е реалност, хиляди въпроси и светове ще бъдат забулени за нас от покривалото на Изида.

Така в горните редове ви представих един опит да опиша накратко причинните същности на системата Космос-Слънчева система-Земя-Човек, да обясня връзките действащи в тази система, тяхната енергийна природа и да покажа важното място, което заема Астрологията сред всичко това.

Естествено като част от Астрологията и Хорарната астрология има своето отредено стъпалце. Но защо всыцност тя е толкова значима?

Астрологията като цяло се занимава със световните цикли на развитие на Земята, с човешкия характер, психика и съдба. Едва в последно време психологическото направление в Астрологията заема своето подобаващо място и това без съмнение са бъдещите перспективи на развитие. Но векове наред тя се е занимавала преди всичко с предсказване съдбата на хората.

Очевидно е, че възможността за предсказуемост на дадено нещо зависи от неговата степен на сложност. Например най-простата клетка или химично съединение обикновено са напълно предсказуеми, защото тяхната природа е проста, има само няколко възможни начини на промяна, тъй като няма съзнание и възможносг за алтернативни начини на реакция.

Прогнозирането на времето /метеорологично/, например е малко no-трудно, най-вече поради множеството неизвестни фактори, но в повечето случаи то все пак може да бъде предсказано, основавайки се на разбирането на определени закономерности.

Човекът е най-малко предсказуем, защото той има разум и воля, притежава правото на свободен избор и следователно е способен да проявява неограничен диапазон от реакции, а с развитието на съзнанието си той ще става все по-непредсказуем. Човек с развито съзнание може само по един намек за възможно събитие или преживяване, да усвои определен урок или да придобие нужното разбиране, докато друг с по-малко развито съзнание ще му бъде необходимо да преживее конкретни външни обстоятелства, за да стигне до същото разбиране.

Може да се каже, че предсказуемостта на всеки индивид е обратно пропорционална на нивото на развитие на неговото съзнание.

Хорарната астрология, за разлика от астрологията като цяло, използва за свой предмет конкретни отрязъци във времето, които представляват малките късчета, от които се изгражда големия пъзел на човешкия живот. И понеже нейния обект е неизмеримо пo-прост от този на астрологията въобще, той може да бъде описан и разбран чрез неговите причинно-следствени връзки в детайли, дори и до най-малки подробности.

Оттук идва и значимостта на Хорарната астрология, която може просто и нагледно да демонстрира в действие всички основни принципи на астрологията като наука, по един начин, които е достатъчно практичен и безспорен, за да убеди и най-заклетите противници на астрологията в нейната стойност и бъдещи перспективи

‘Хорарна астрология в примери’, Цветемира Борисова