Като астролог и лечител съм работил с новооткритата планета Хирон до средата на 1992г. Хирон ме изведе на лично пътешествие към лечение и възстановяване на връзката с мен самия, като ми даде и поглед върху пътуванията на други хора. Това пътуване и разбирането ми за него премина през много състояния на unfoldment. От първоначалното разпознаване на “раните” и “блокировките”, които ме спъваха в реализирането на смисъла на живота ми, през търсене на детайлите на тези “рани” и “блокировки” към откриването на психологията зад тях, към развитието на “терапия” за опознаване и лечение на тези “рани” и “блокировки”, към откриване на “Дарбата в Раната”, и накрая към реализация на това, което наистина означава лечението и какво неизбежно представлява лечебния процес…пътуването само по себе си беше чудо за мен.

Виждам как в целия ми живот не е имало нито едно незначително нещо, нито едно обстоятелство, нито един човек, който неизбежно да не ми Послужи за пробуждането към призива на живота ми: лечение, астрология и музика. Всички неща послужиха да ми посочат собственото ми опознаване и накрая, любовта към Божествения план за мен.Тези неща, които преди наричах “рани” и “блокировки”и за които смятах, че ми пречат да бъда такъв, какъвто съм, бяха действителна част от моето пътуване. Нямаше да съм човека, който съм днес, с разбирането и съзнанието, които имам днес, ако не беше всяка една от тези “рани” и “блокировки”. Всеки има Служба на Любов. Моят живот беше перфектно съставен Божествен план, пред който заставам в благовение, благодарност и любов. Смирявам се пред великолепието на универсалната интелигентност, която води всеки един от нас към неговия призив.

УРОЦИТЕ НА ЛЮБОВТА

Сега установявам, че всеки урок в живота ни е урок на любов. Всички се научаваме да обичаме всичко за нас в нашия живот. Това, което все още не обичаме у нас и в живота си, ни ръководи. На това, което обичаме , ставаме господари. Когато се научим да обичаме дадена проблем от живота си, се придвижваме към следващия. Прекараното време в усвояване на любовта на всеки даден проблем/цел варира от минути до цял живот. Единственият ни избор е колко дълго бихме искали да останем потънали в даден проблем.

Тайната да се обича всеки проблем, цел, събитие, обстоятелство или човек в живота ни е благодарност. Когато започнем да виждаме как те са ни послужили, помогнали са ни да станем това, което сме, научили са ни, ни остава да изпитаме само благодарност. Тайната е: всичко е било, е и ще бъде ПЕРФЕКТНО. Нашите възприятия за тези проблеми, цели, събития, обстоятелства или хора са тези, които ги осъждат като добри или лоши, черни или бели. Ние се научаваме да обичаме себе си и живота – да опознаем божествения план зад всяка част. Тайната на лечението е, че няма нищо фиксирано, нищо установено, нищо за изкупване, нищо за прощаване и нищо, което трябва да приемем! Нашето възприятие е това, което спира лечебния процес! Когато се научим да обичаме проблема, който ни е даден като безусловна любов – ние сме излекувани. Това е, което означава безусловната любов…да няма условия, присъди, очаквания и т.н. прикрепени към нашата любов. Ние просто обичаме хората и нещата такива, каквито са!

Лечение е пре-балансирането на нашите възприятия – възприятията ни за грешно направено, несправедливост, чувството, че сме жертви, причинено или получено зло, загуба, отхвърляне, обида, пренебрегване и т.н. Това е лечението на вината и страха. Вината и страха са индикатори на липсващите ни възприятия за минали събития и последващи проекции върху бъдещи събития. Най-мощното лечение идва от пре-балансиране на възприятията ни за тези минали проблеми, събития, обстоятелства и хора в живота ни. Когато видим как всеки/всяко ни е послужило като акт на любов, ние се изпълваме с благодарност.

Благодарността ни довежда до състояние на безусловна любов към проблема, събитието, обстоятелството или човека. Когато изпитваме благодарност и когато тя ни довежда до безусловна любов, ние лекуваме – ние се придвижваме във висшата концентрична сфера на съзнанието …ние се развиваме. Тогава отиваме към следващата цел или проблем. Сега имаме точни научни процеси да ни доведат до състояние на благодарност , безусловна любов и лечение. Това ще бъде най-големия триумф на Хирон в историята на това време. Благодарността е ключът. Символ на Хирон е ключът. Единственият въпрос, който ни остава е: “Готов ли сте да лекувате?” Въпросът вече не е как, а дали го искаме.

АКТОВЕ НА ЛЮБОВ

Бих искал да свържа някои от аспектите на собственото ми лечебно пътуване. Така се надявам да дам прозрение за природата на това, за което говорим.

Сега разбирам, че целта ми в живота е обвързана с три вида изяви: музика, лечение, астрология. Всяка една от тези три части от моя Божествен План е била пробудена, отгледана и тласната от различни неща и понякога – едни и същи неща. Нека да навляза в разбирането си за процеса на събуждане на всяка от тях и как моите възприети “рани” и “блокировки” са послужили да ме изведат на този път – как наистина са били акт на любов.

ДАРБАТА НА МУЗИКАТА

Винаги съм мислил, че като дете баща ми не беше при мен. Чувствах как вниманието му беше върху други неща и хора. Извън дисциплинарните наказания ми се обръщаше малко физическо внимание. Не беше човек, който открито изразяваше любовта си. По мои възприятия, той прекарваше много повече време и обръщаше внимание на по-големия ми брат – изпитвах ревност. Спомням си, че когато бях на 3 ½ – 4 години, брат ми стоеше на стола пред часовника на дядо. Баща ми го учеше да познава времето. Сега знам как оттогава започна и ревността.

От гледна точка на традиционната терапия имах нужда да излекувам “раната” от получаването на малко внимание и любов от баща ми – “раната” , че той не беше с мен. Макар че нека първо да задам няколко въпроса. Какво ме накара да направя моето възприятие за липсата на обич и внимание на баща ми към мен? Какво ме накара да направя ревността към брат ми? За да отговоря, трябва да отбележа, че баща ми беше любител на класическата, джаз и кънтри музика. Моцарт беше неговата страст. Харесваше също много и цигулката. Какво прави дете, което иска да привлече вниманието на баща си? Когато станах на 8 години, имах възможността да взимам безплатни уроци по музика в училище. Избрах цигулката, въпреки смеха и подигравките на останалите момчета. Не знам защо избрах именно нея и до ден днешен.

Когато започнах, по време на лечебния процес, започнах да осъзнавам връзката. Започнах така по чудо да си спомням неща, които бях подтиснал – неща, които не подкрепяха предишното ми възприятие, че баща ми никога не е бил с мен. До този момент възприятието ми за липсата на любов и внимание ме подтикнаха да се опитам да ги привлека чрез музиката и свиренето на цигулка…нещата, които той най-много обичаше.

Когато си спомних това, по време на ранните ми уроци по цигулка, баща ми ме окуражи да продължа, когато му се оплаках за подигравките на съучениците ми. Той ми каза колко специален съм аз. Каза ми,че съм имал специална дарба. Водеше ме на концерти, купуваше ми плочи и подхранваше интереса ми към музиката. Откровението за мен беше, че бях забравил тези събития и обстоятелства и бях потънал в усещането, че го няма за мен. Вълнуващата част беше, че това ми изкривено възприятие ме изведе до все по-високи и по-високи музикални отличия. Имах нуждата да угодя на баща си, да потърся любовта и вниманието му, а това ми даде музиката и това, което съм сега. Аз също му дадох подарък, че може да ме слуша, да се наслаждава, да отвори сърцето си.

От една страна липсата му на внимание, любов и одобрение беше акт на любов, който ми даде дарбата ми в музиката. От друга гледна точка, никога не е имало липса на внимание, любов и одобрение. Неговата видима липса на такива всъщност е била неговия начин да ме обича. Какъв по-голям дар на любов би могъл да ми даде от това да ме подтикне към опознаване на част от моя Божествен План- да ме подтикне да направя, това което най-много обичам в живота си?

Установих, че тази интерпретация излиза от рамките на традиционната терапия. Традиционната терапия мисли, че нещо се нуждае да бъде фиксирано – че баща ми е постъпил грешно с мен. Сега мисля различно. Когато се върна към баща си, се изпълвам с любов и благодарност от факта, че е бил това, което е бил спрямо мен. Универсът е предвидил перфектен план за мен да се събудя за собствените си дарби.

ДАРБАТА НА АСТРОЛОГИЯТА

Когато бях в университета, имах учител по цигулка. Прекарах 6 години с него. Възприятието спрямо него беше, че никога не ми е дал нещо конструктивно в границите на свиренето на цигулка. Фактически го смятах за деструктивен като учител, защото винаги беше казвал, че съм цигулар втора ръка. Мислех също, че ме използва за морско свинче, за да се учи върху мен как да преподава. В края на шестте години можех много малко да покажа в областта на развитието си като цигулар. Накрая се чувствах “наранен”, “обиден” и “използван” от него.

За лечението на “раните” е задължително да пре-балансираме възприятията си чрез задаване на няколко уместни въпроси. Главният от тях беше “ Какво ми е дал той?” В резултат от този и други въпроси, дойдох до различни интерпретации за този човек през годините.

Първо, ако той беше добър учител по цигулка, технически казано, нямаше да остана в Австралия, нямаше да срещна съпругата си и да разширя хоризонтите си в много различни посоки. Вероятно щях да замина за Европа, да стана класически концертен цигулар, с тясно специализирана кариера. Второ, той ме приземяваше и ме караше да си задавам въпроса в какво съм добър – да разширя възприятията си кой бях аз. Той ме научи също на смирение…едно от задължителните качества за големия артист. По това време започнах да композирам музика и получавах много похвали за нея. Усещането ми беше, че той не ме подкрепя. Това ме накара да спечеля подкрепа в много други области от живота му – други области, които бяха част от моя Божествен План.

Това са индиректни резултати от неговия метод на преподаване. И така, какво ми даде той по пряк начин? Как той ми послужи пряко да стана човека, който съм сега? Чрез взиране дълбоко в душата ми за отговори , започнах да си спомням неща, които преди бях забравил. В уроците по цигулка, които никога не пропусках, ние прекарвахме малко време в музика. За какво тогава разговаряхме? За всичко друго. Открих, че нашите беседи са били инструментални в разширяване на ума ми латерално по много други начини. Първичното нещо, за което разговаряхме основно, беше астрологията. Бях “забравил” това досега. Възприятието ми беше осакатено в мисленето, че той никога не ми е дал друго освен болка. В действителност, той вдъхнови интереса ми към астрологията и много други неща.

Той беше човек, установявам сега, който не би следвал тълпата – беше свободомислещ и разкрепостен. Почувствах съществена точка в лечебния си процес с уважение към този мъж, който не ласкаеше егото ми и не ми показа техническите тънкости на цигулката – което биха направили други учители, – а говореше на останалата част от мен…на моето сърце…на моята душа…на моето съществувание. Той пробуди у мен благовение и любов към великолепието на универса – което астрологията търси да разбере.

Когато видях нещата в тази светлина, изпитах благодарност и обич към него, който се бе превърнал в инструмент в пробуждането на голяма част от мен извън егото. Този човек ми даде първата стъпка да стана астролога, който съм сега.

Втората стъпка в астрологическото пътешествие дойде в средата на 80-тте. По това време аз, жена ми и близък наш приятел бяхме ядрото на пътуващ музикален оркестър за около 4 години. По това време бях се отплеснал, бях започнал да се мразя за слабостта си да бъда пионка на другите в моята кариера. Търсех утеха в духовните търсения. В тези духовни търсения пренебрегвах, проклинах, съдех и отхвърлях предишния си живот. Пренебрегвах жена си, децата си, тялото си, сексуалността си и моята кариера. Водех самоубийствен живот, особено спрямо работата си, мислейки че призванието ми не е това, а да бъда духовен аскет.

По това време жена ми и този мъж станаха много близки приятели, търсейки утеха един в друг. Не е нужно да добавям, че изпитвах огромна ревност! По това време разглеждах ревността като проклятие и доказателство за липсата ми на духовна воля. Борех се с нея две години.

Така в лечебния процес въпросът се появи:” Каква беше ползата от ревноста и приятелството между жена ми и този приятел?” На повърхността някой би казал, че не е имало полза и това тяхно приятелство е подкопавало брачната ми територия. Отидох още по-далеч. Какво правех аз в резултат от моята ревност? Как се опитах да си възвърна вниманието на жена ми? Как се опитах да се състезавам с приятеля си за вниманието на жена ми? Какво правех през това време?

Когато се връщам към този период сега, установявам, че това беше точно, когато бях решил да си поставя астрологията сериозно за цел като потенциална професия. Ревността беше ръчката, която ме задейства да опозная собствените си дарби. Ревността идва в живота ни, когато сме отдалечени от целта в опит да ни събуди.

Още повече, имам приятел, на когото трябва да благодаря за връщането ми от самоунищожителните самоубийствени тенденции и за това, че разпознах и се насочих към неща у себе си, които преди това не бях забелязвал или бях отричал. Той ме върна обратно на пътя. Бях толкова отдалечен от целта, че се чувствах отдалечен от планетата. Той ме върна обратно на земята с една от най-земните емоции: ревността. Той ми показа какво не бях осъзнавал досега в живота си: жена ми, работата ми, децата ми, сексуалността ми, таланта ми и другите части от Божествения План – в този случай се обърнах към астрологията с голяма сила.

Как мога да изпитвам друго освен благодарност към този човек и обстоятелствата, които ме върнаха обратно на житейския ми път…давайки ми моята астрологична кариера и професия?

ДАРБАТА НА ЛЕЧЕНИЕТО

Последния проблем, който бих искал да споделя е как и защо станах лечител. Едно от първоначалните търсения в живота ми беше търсенето на контакт и любов. Възприятието през моя живот беше, че никога не съм получавал любов, никога не съм изпитвал близък контакт…бях отблъснато дете, особено от майка ми. Чувствах, че тя е студена и егоистична кучка, която никога не бе показвала обич към мен. “Раните” на “безлюбовното” ми детство се запазиха. Винаги си спомням историята, когато тя реагира с гордост и отсъди, че като бебе брат ми е болен и изрази недоволство,че не може да спи от неговия денонощен плач.Така тя реши да му даде урок и го остави да плаче сам в продължение на 5 часа. Накрая, когато той най-сетне заспа от изтощение, брат ми беше сгърчена топка в ъгъла на креватчето си. Мразех я за това. Знаех, че е правила същото и с мен.

Традиционната терапия би разгледала такова третиране като безпардонен акт и би се опитала да ми помогне чрез “прошка” на един по-късен етап. Сега знам, че не е имало какво да се прощава. Нека обясня.

Възприятието за отхвърляне и липса на любов ме накараха да търся контакт и любов. Това, което мислим, че ни липсва решава това, което търсим – това е универсален закон. Така че аз потърсих контакт и любов. В моето търсене се сблъсках с идеята за възстановената връзка с моето сърце – с моята чувстваща природа. Приписах моята прекъсната връзка от чувстващата ми природа на липсата на родителска обич. Идеята за възстановяване на връзката на тази отрязана част от мен беше това, което по-късно нарекох лечение. По пътя разкрих различни части от себе си, които бяха отрязани и започнах да разбирам лечението като процес на повторно свързване на фрагментите. Това беше процесът на “цялото”, на ставане “цял” отново, на интеграция. В процес на това лечение започнах да разбирам много дисциплини на различни нива. Търсенето ми на собствено лечение ме доведе до съзнание за Хирон в астрологията, “планета” на лечението. Търсенето ми на лечение ме подтикна да стана лечител – да изследвам всички полета за лечение за себе си и другите. Това е символът на наранения учител Хирон.

Така без първоначалното възприятие на отхвърленост и отсъствие на любов, нямаше да си поставя за цел лечението – никога нямаше да стана лечител.

После се върнах обратно в мислите си, в лечебния процес, към годините на първото възприятие за отхвърляне. Бях бебе на по-малко от шест месеца. И от няколко седмици бях преминал от кърмене на хранене с биберон. Продължавах да плача и плача в креватчето си, а никой не идваше. Тогава си зададох най-важния лечебен въпрос: “ Каква беше дарбата от този инцидент?” Беше тази, че от този момент започнах своето лечебно пътешествие. Сега знам този факт. Започнах лечебното си пътешествие от отблъскващото отношение на моята майка. Това беше нейната служба на любов за мен.

Следващия въпрос беше: “ Универсалният закон посочва, че няма болка, която да няма еквивалентно удоволствие. Нашето възприятие е това, което претърпява “нараняване”. В действителност, болката и удоволствието са балансирани във всеки момент.Така по тази логика не бях отблъснат, а бях обичан. Отидох по-навътре. Установих, че това е бил същият момент по време, когато наистина съм узнал за първи път, че аз съм жив. Между пристъпите на плач и хлипанията съм изпитал съзнание за себе си и света около мен. Видял съм играта на светлината, звука и усещането…чудото на живота. Поел съм си въздух отново и отново. Почувствал съм кръвта да тече във вените ми. Бил съм в Божиите ръце. Никога не съм бил в опасност, никога не съм бил сам, винаги съм бил обичан от универса…и съм бил съзнателно жив.

Изкривеното възприятие за отблъскването се е случило в момент, когато низшият ум, търсещ удоволствието и избягващ болката, е направил осъждаща оценка за събитието. Лечебното пътуване е пътуване, когато висшият ум превъзмогва илюзиите на низшия ум- в този случай, илюзията за отхвърляне. И в този процес станах лечител.

Как бих могъл да не изпитвам благодарност и любов за чудото и великолепието на божествения план, който ме направи такъв, какъвто съм сега? Как мога да не се възхитя на това, което ми беше разкрито?

ЧУДОТО НА БЛАГОДАРНОСТТА

Лечението е за благодарността. Погледнах божествения план зад моето създаване и опознах ролята, играна от баща ми, майка ми, учителя ми по цигулка /и много други/. Обичам баща си за всичко, което беше и не беше. Обичам майка си за всичко, което беше и не беше. Обичам учителя си по цигулка за всичко, което беше и не беше. Ако тези хора не бяха такива, каквито са, нямаше да бъда човека, който съм сега. Благодаря им за това, благодаря на Бога за това, благодаря на себе си за това. Благодарен съм за живота си …това е смисъла на лечението. Съвършенството присъства навсякъде в универса. Колкото повече виждаме това съвършенство, толкова повече благодарност изпитваме. Колкото повече благодарност изпитваме, толкова повече сме излекувани. Колкото повече благодарност изпитваме, толкова повече обикваме изживяването. Колкото повече обикваме изживяването, толкова повече разширяваме съзнанието си и се развиваме.

Простичко казано, това, което сме се научили да обичаме в живота си определя хоризонта на нашата сфера на съзнание. Това, което още не сме се научили да обичаме лежи извън нашата сфера на съзнание. На това, което обичаме, сме господари. Това, което все още не обичаме, ни управлява. Виждайки вроденото съвършенство и баланс в тези изкривени възприятия, които ние наричаме “рани” и “блокировки” , ние изпитваме благодарност. Благодарността е тази левитационна сила, която ни довежда до любовта. Лечението е процеса на откриване, че истинската ни природа е любов.

Всеки ден сега, сутрин и вечер, записвам нещата в живота си, за които съм благодарен. Продължавам да записвам и да вниквам дълбоко, докато сърцето ми се отвори още повече и от мен се изтръгнат сълзи на вдъхновение. В този космос на благодарност и любов, можем да чуем посланията на душата по-ясно. Можем да чуем откъде идваме и кои сме, защо сме тук. Процесът сега е познат, научно доказан и повторяем. Нашият избор е сега.

 

Martin Lass