Хирон е открит от астронома Чарлз Ковал между Сатурн, последната от видимите планети и Уран, първата от невидимите планети, на 1 ноември 1977г на деня на Вси Светии или Хелоуин. Съгласно келтския календар това се разглежда като “времето между два свята “, между физическия и духовния свят. Интересно, че това новооткрито тяло след това ще бъде наречено Хирон, който е бил човек и животно, човек и бог.

Син на бог и на човек, получовек полукон, Хирон е бил кентавър. Другите кентаври са били диви, необуздани, движели са се на стада и са притежавали цялата грубост и първичност на инстинкта. Гърците са се чувствали дискомфортно с всичко, което е било хаотично и не може да бъде обяснено и контролирано логически, сведено до низшите инстинкти или тъмните пещери на цивилизования живот. Неочакваните изблици на тази неконтролируема група в пиянски оргии и разврат символизират страха от хаотичните женствени сили, които не могат да бъдат разбрани и контролирани. /Интересното е, че кентаврите са били мъже, носещи тази проекция./ В границите на гръцката поляризация на Природата и Културата кентаврите попадат на страната на Природата и са идентифицирани с конската част от уеднаквяването.

Хирон от друга страна представя Културата и по тази причина не е типичен кентавър. Издигнат от мъжки бог, той е идентифициран с “мъжествените” стойности на образованието, развитието, постижението, причината и силата на ума. Макар и частично кон, частично човек / включително половите му органи/ подчертано е идентифициран с човека. Уменията му, включително пророчество и лечение са усвоени умения и така виждаме у Хирон подтискане на силно инстинктивната, животинска страна на природата му и идентификацията с образованото, цивилизованото.

Но природата не може да бъде отхвърлена и Хирон е открил съдбата си не в контрола над нея, а в изразяването на неопознатата, подтиснатата част от аз-а. Инцидентно той е бил ранен в крака от отровно копие от Херкулес. Отровата е идвала от кръвта на Хидра, многоглаво чудовище – убито от Херкулес като част от неговите Подвизи, в които е доказвал мъжествеността си. Това е била смъртоносна рана, но тъй като Хирон е бил безсмъртен, той не е можел да умре и да постави край на страданието си. Кръвта на чудовището, подтиснатата женственост, му е причинявала непоносима болка, но въпреки лечителските си умения, не е могъл да излекува сам себе си. Познанието само по себе си не е достатъчно да се справя с такива рани. Изисква се баланс между мъжествената и женствена мъдрост.

Интересно е да се отбележи точката в западното съзнание, маркирана от откриването на Хирон през 1977. Късните 60-тте и 70-тте са забележителни за развитието на Движението за Мир – насилствено отхвърляне на мъжествената стойност на доминацията чрез принуда – и последвалия изгрев на култа Хипи, излишествата на който може да бъде свързано с недисциплинираната разхайтеност на кентаврите. Освобождението на Жената е излязло на преден план, горчиво отхвърлящо всичко възприемано като мъжко. Подтиснатата женственост е избухнала със сила и тотално отхвърляща мъжкото, ляво-мозъчната култура на западното общество. През 1977г, когато Хирон е видян за пръв път, обществото прави първите си стъпки към балансирането на двата принципа. По много начини Хирон изглежда носи енергията на Дева, Везни и Стрелец и посланието е, че има някои рани, които не могат да бъдат излекувани – можете само да се надявате да постигнете баланс и това е процесът на постигане на този баланс , който развива Хироновата мъдрост. За да се постигне баланса, трябва да разберете раната в контекста на вашия живот. С Хирон е по-важен е самият процес / женственият път/, отколкото целта /мъжественият път/. Това е валидно както за отделния човек, така и за цяла цивилизация.

Оттук: къде са раните, които носи нашето общество? Жените като група са наранени в границите на тяхната сила, техния избор, в признаването на техния принос към обществото. Светът носи дълбоки рани в границите на несправедливостта към местните хора и в частност Австралия носи раните на своите аборигени. Нараняването на земята, разрушаването на околната среда от западната цивилизация се превръщат във важни цели. Носим отворени рани свързани с хората, маргинализирани чрез своята сексуалност, инвалидност, бедност или раса. Тясната клинична ляво-мозъчна проява на медицината е поставена под въпрос и проявата да се правят неща, противоположни на потребностите на нашето тяло. Мнозина са възприели главна религия, която не посреща човешките нужди , която е патерналистична, жестока и авторитарна, и са въвлечени в личен духовен сблъсък. Признато е, че трябва да видим цялостната картина и да се опитаме да намерим баланс.

За да видим цялостната картина е по някакъв начин женствено, в границите на разпознаване на циклите на живота, циклите на земята, изригванията и помръкванията, също както жените живеят на цикли. От 1977г се е получил пробив в съзнанието във връзка с темите на Хирон, ще разгледам как те са се изявили в собствената ми страна Австралия, която е, след всичко, микрокосмос на западното общество.

Първо има становище към самите жени, приемане на приноса им към работното място и правото им на равноправно третиране, еднаква заплата за една и съща работа. Проблемите за равноправието са били адресирани чрез фондове за грижата на децата и подпомагане на майките. Откриват се приюти и подслон за тези, претърпяли насилие. Ситуацията може би не е перфектна, но целите са признати за легитимни и са били адресирани към обществото. Законодателството прокарва инициативи и закони против женската дискриминация. За много жени сега предизвикателството е да намерят личен баланс между семейство и кариера, цел посочена на картата на откриването на Хирон, където виждаме Хирон в 4-ти дом в Телец, самотна фигура в по-долната хемисфера, и Плутон, Венера и Северният Възел всички подчертаващи 10-ти дом на кариерата и общественото признание. Все още има несправедливости и никога не можем да очакваме перфектното решение, но се научаваме да разбираме целите в ход на самия процес.

Някои от първите важни стъпки в адресирането на раните на аборигените са направени през късните 70. Правото на земя / Хирон в 4-ти дом/ се е превърнало във важна цел и през 1977г Northern Territory Aboriginal Land Rights Act е дал земя на 20% от аборигените като неотчуждаема и безвъзмездна. През 1978г Южна Австралия е била първата страна, предприела позитивни действия когато Дон Дънстън е обявил, че земята ще бъде върната като собственост на племето Pitjantjarra през 1978г. Земята е раздадена легално през 1981г. През 1978г Galarrwuy Yunupingu, лидер за правото на аборигените върху земята , е избран за Австралиец на годината. През 1981г Pat O’Shane / аборигенка и жена/ е станала първият абориген начело на правителството на тази част на държавата. През 1983г аборигените са придобили право на собственост върху повече от 500,000 кв.км. от земята на Австралия. По време на нарастващото влияние от Хироновия цикъл са положени много усилия и средства , с добри намерения, но често не особено мъдри. Раната не може да бъде изцелена, откраднатите деца да бъдат върнати, изгубената култура –възстановена, но процесът на помирение, на намиране на баланс, е започнал и е станал част от нашето съзнание.

Анулирането на Бялата Австралийска Полиция в 70-тте и пристигането на хората от корабите, както и последвалата легална миграция от Югоизточна Азия през 80-тте е поставило предизвикателства пред австралийците да помогнат в изцеляването на раната, която са нанесли във Виетнам. Предизвикателството да приемат други раси и култури като равноправни е отворило много Хиронови рани. Подобно, излизането на бял свят на Гей и Лесбийското общество, придобило публичност с първия Гей и Лесбийски Mardi-Gras през 1978г е предложило възможност за австралийците да признаят, че всяко общество е наранено, ако не признава и уважава всичките си членове. Сега е незаконно да се дискриминират хора на базата на техния пол, раса, вероизповедание, сексуалност или инвалидност. Има и винаги ще има лични предразсъдъци и дискриминация, но идеалите артикулират сред обществото.

Късните 1970 и ранните 1980 маркират важен момент в развитието на съзнанието към околната среда. В Австралия Националният парк и Wildlife Sevice са установени, обществата Грийнпийс и Wilderness Society са отворили центрове в Австралия. Интензивно лобиране и протестни акции са създали много връзки и са намерили широк отзвук срещу ядрената индустрия, законодателството за природните гори и дърварската индустрия, провъзгласяването на Barrier Reef за световно природно наследство, и, в частност, предотвратяването на разрушаването на река Гордън в Тазмания –дело спечелено във Върховния Съд срещу присъда от федералния. Сега е невъзможно за който и да е голям проект да бъде прокаран без проучване за вредите върху околната среда; нуждата да я спасим е станала част от нашето съзнание. Вредите, които сме й нанесли не могат да бъдат излекувани напълно, но съзнанието е повишено и са предприети мерки да се коригира каквото е възможно от разрушеното.

Откриването на Хирон също маркира важен момент в отношението ни спрямо нашите тела, повишен е интересът към алтернативните начини на лечение. Отбелязва се интерес към холистичната медицина, лекуването на цялото тяло, като се търси причината, а не само симптома. Ляво-мозъчното презрение спрямо не-научните методи е заменено от по-основно възприемане на хомеопатията, хиропрактиката, акупунктурата и цялата поредица от терапии, които разглеждат човека, а не само болестта. Дори медицинската застрахователна индустрия ги признава! Интересно, хиропрактиката е развита от Даниел Палмър, когато е бил на 51 години – т.е. по време на неговото Хироново завръщане. Смъртта сега е разглеждана като част от цикъла на живота и са направени гигантски крачки напред. Елизабет Кублър-Рос, която е отворила съзнанието си в тази област, е написала книгата си “За смъртта и умирането” по време на своето Хироново завръщане. В допълнение към палиативните мерки се е появило и нарастващо движение, призоваващо към правото да умреш по собствен избор – евтаназия. Хирон, разбира се, е практикувал евтаназия когато е избрал да се откаже от безсмъртието си и да умре.

Също се наблюдава и преминаването от традиционна религия към лични духовни търсения, Ню Ейдж и това, разбира се, е част от движението което търси разбиране към цялостния човек, душата и тялото и включващо също и методите на астрологията. В търсенето на смисъла на нашия живот ние сме принудени да застанем с лице към раните си, да ги отворим на въздух , без което не може да започне и този лечебен процес.

Сега, когато Хирон е “роден” на Деня на Вси Светии, през 1997г кометата е била на 3 градуса от Телец. Тя е образувала първата си опозиция на 3 градуса от Скорпион през Октомври 1997г / Тъй като орбитата е еклиптична, това не е половината точка на времето/ . Дали не е дошло времето на противоборствата? Разбира се, тогава Полин Хенсън ни е объркала с нашите сенки, разделила е страната и е отворила отново старите рани на предразсъдъци; хироничния свят на отхвърляне тъй като изглеждате и се държите различно. Вероятно г-жа Хенсън е тук да ни напомни, че под цивилизованото ни лустро всички ние сме кентаври, не е нужно да се рови много дълбоко, за да открием инстинктивното, самосъхранението, себе-принизяването и ние всички сме щастливи да намерим изкупителна жертва на нашите неизразени страхове и чувство на безпомощност , независимо от това дали изкупителната жертва е самата Полин Хенсън или наранените групи, които тя е защитавала.

Добавете към това отказа на Джон Хауърд да се извини за изгубените генерации и разделението наречено от Уилк законодателство. Наистина живеем във време, когато усилията към помирение са с крехък баланс и когато е важно да признаем бога и човека у всеки.

Правителствата универсално следват идеологии на икономически рационализъм и целта става по-важна от процеса. Нашето правителство също спори с емисионния контрол от Япония върху околната среда, има открита уранова мина в Какаду и на местна територия корабостроителница. Грижата за детето и грижата за долара се смаляват. Различните учебни методи за момичетата в училище са идентифицирани и прилагани толкова успешно, че момчетата изглеждат тези, които са дискриминирани. Махалото се люлее!

Циклите започват с много енергия и ентусиазъм, но малко мъдрост. Това се постига по време на нарастващата част от цикъла. Намаляващата част ни дава възможността и, смело мога да кажа, отговорността да използваме познанието и разбирането, което сме спечелили. Първият Хиронов цикъл в нашето съзнание сега е в намаляващ период. Нашето общество, както и Хирон, има рани, които не могат да бъдат излекувани, но можем да застанем с лице към тях, да подходим внимателно и да постигнем баланс. Предизвикателството ни към следващите 30 години е да изведем Хирон от пещерата, да извадим раните на светло и тогава лечебния процес ще бъде ефективен.

Наблюдават се много промени в обществото ни по време на Хироновия цикъл, който откликва на нуждата за лечение на света и мнозина са се обърнали към промяна в законодателството. Макар че всичко все още действа в главата. За да стигне до сърцето, ще трябват цели генерации. Вярвам, че най-силният потенциал за развиването на това “сърце” е в разбирането на влиянието на движението Ню Ейдж, което се фокусира върху цялостта. Докато най-доброто, което можем да направим е да разберем себе си, докато развиваме мъдрост базирана върху персоналното, никога няма да поемем отговорност за другите и винаги ще използваме по-различните от нас като изкупителни жертви. Докато се фокусираме върху лечението повече отколкото да търсим лекове, докато не признаваме, че не сме по-различни от нуждите на планетата и че сме отговорни за нея и другите, както и за околната среда- винаги ще бъдем жертви и светът ще е разделен.

Нашето общество крещи за лидери с визия, идеи и състрадание. Изминали сме дълъг път 20 години, но той едва сега започва. Можем само да се надяваме, че по време на намаляващата част от този първи Хиронов цикъл, като деца родени по време на цикъла ще достигнем зрялост, познанието ще прерастне в мъдрост и сърцето ще балансира главата.

ХИРОН

Хирон е тук, за да ни помогне да развием и разперим криле , да ни накара да осъзнаем, че сме част от цялото, както и индивидуалният аз има суверенност и автономия. Ние сме на точката на нашата еволюция, където трябва да схванем човечеството като океан от духовни индивидуалности без да губим своята идентичност. Идеята не е нова, макар че не сме могли да я осъзнаем преди. Духът е неосезаемо пространство, чиято веществена форма е съгласно способността му да употребява съзнанието. Сатурн иска идентичността да бъде достижима и управлявана от хоризонти, докато Уран търси разрушаване на тези стени, за да освободи и разшири универса. Хирон обхваща и двамата, показвайки, че ние не губим идентичността си и свободата има по-широк контекст. Той дава достъп до начини вън и отвъд телесното ни въплъщение. Той разширява възможностите ви, чрез посочване на дирекции, които не сте бил в състояние да разграничите без да се откъснете изцяло от мястото, където сте и от сигурността, която е гарантирала вашето оцеляване.

Това може да варира при различните човеци и различните времена. Свързано е с време и начини, които правят времето неуместно, когато се опитаме да го ограничим. Той разширява способността ни да упражняваме някакъв контрол върху сили, излизащи извън научното познание и скритата мощ, която е останала незабелязана и неизявена. Хирон е тук, за да ни накара да осъзнаем онази част, която “другият” играе в нашия живот.

Cate Whelan