Само година след откриването на Плутон, Чарлз Картър е публикувал описание на основното му астрологическо значение – към което малко е можело да се добави в светлината на последвалия опит.

Как можем да постигнем този подвиг? Той е обяснил, че неговите изводи са “базирани върху внимателно изследване на собствените ми посоки.” Като за митологическите асоциации на името Плутон той е казал, че се е опитал да пропъди всякакви предубеждения, вкоренени в ума му във връзка с името.

Емпиричната натура на тази процедура е модел за всякакъв вид астрологическо вложение. Картър е признал, че на планетите генерално са дадени значими имена, но вместо да спекулира върху тази база, той е потърсил по-дълбоките корени.

Жалко е, че в случая с Хирон, последното допълнение към планетарната популация, отправната точка са митологическите асоциации. До такава степен, че ако означите Хирон в астрологическото събиране, първата мисъл на всеки от аудиторията ще бъде “А, да, нараненият лечител”. Резултатът е много мъгляво възприемане на това обаятелно влияние, което се е превърнало в “дива карта”, способна да означава почти всичко, което ви хрумне.

Друг фактор е обожествяването на значението на това тяло / в началото наречено астероид, след това разглеждано като комета, но то ще бъде с нас хиляди години/, нежеланието му да бъде причислено към някоя от установените категории. Така думата “отцепник” го определя най-добре. Отцепник значи / съгласно моя речник/ “ човек с независими или неортодоксални възгледи “, което звучи по-типично за Уран, макар че упованието на себе си и силата да видиш къде не са другите, е наистина част от същността на Хирон.

Веднага след наличието на ефемеридите на Хирон, последвах метода на Картър, изчислявайки дирекциите му, прогресиите и транзитите за собствения ми живот. По-рано в астрологическата ми кариера – следвайки съвета на Картър към всички астролози – започнах да си водя записки на събитията като начин да се тестват новите теории и изследвания / Изчервявайки се, признавам, че това обхваща период от около четиридесет години./

От значението на всяка планета, разглеждана поединично, може да се разгърне цялата перспектива на човешкото състояние. Можем да спорим, че доминиращият фактор в живота ни е нашата генетична природа и състояние / Луната/, или способността ни да се адаптираме и приспособяваме към новите условия /Венера/, или всичко е триумф на причината / Меркурий/, или можем да се съгласим с гръцките философи, че “Битката е родителят на всички неща” /Марс/ и т.н.

Възгледът на Хирон за живота изглежда е ехо на темата в много фолклорни приказки и легенди: хазартно пътуване, в което изпитанията трябва да бъдат посрещнати лице в лице, за да достигнеш наградата в края.

Това може да звучи надуто и церемониално, но фактически когато Хирон ни въвлече в приключенията си, шапката му е килната под жизнерадостен ъгъл и той ни подсвирква весело. За него има нотка на напереност и хвалба, изпитанията му и мъченията му могат да бъдат само временно избегнати. Той е и големият убиец на дракони, отказващ да бъде преборен от съмнения и трудности.

Винаги виждам в окото на Хирон палаво намигване. Стилът му е закачлив, провокативен, дразнещ, безочлив, разточителен, непочтителен, понякога скандален.

От моите автобиографични бележки забелязах тази непростима склонност у себе си по време на висока Хиронова активност, да си виря носа пред властта, предложение да се бия с по-големите момчета, да задавам въпроси, които никога преди това не са били задавани и генерално да поемам рискове. Това беше преди да реализирам колко спретнато това потвърждава една част от Хироновата митология – но не в ролята му на наранен лечител.

Като най-мъдрият от кентаврите Хирон е открил училище за герои, където са преминавали изпитания не за слаби сърца. Планетарното представителство, което носи името му изглежда предизвиква човеците да покажат смелост, нерви, хладнокръвие, да изпитат онова, което е отвъд обичайния им обхват.

Смелостта може да бъде предимство в много дейности и задължения и не бях изненадан да я видя сред желаните качества в сериозна книга по индустриален мениджмънт.Видях също и случаи, където Нептун в комбинация с Хирон е предизвиквал смелост, която изглежда очевиден блъф!

Целта на тази планета изглежда е да ни размърда и да разгърнем неизползваните си досега потенциали. И няма нищо / независимо дали вътрешно като качества на ума и емоцията или външно в действие/, което да не може да се превърне в тренировъчен обект към по-високото ниво на умение и господство. Намерението да се създаде суперчовек вън от средните характеристики на хората изглежда е Хироново дело, но това е същият импулс, който увещава детето ако то може да стои, да ходи и да тича – да прави неща, които досега са били невъзможни.

При по-комплексни постижения като свирене на Моцарт, управляване на свръхреактивен двигател, изкачване на Еверест, детето ще бъде обезкуражено от самото начало, че реализацията на това, в което е замесено е възможна. Но разбира се, тайната лежи в изпитанията, едно след друго, всяко леко по-предизвикателно от предишното. Всички тези неща сме предизвикани да опитаме! Начинът да кажеш “да” на поканите на живота и да се тревожиш евентуално след това. При всички случаи е по-добре, отколкото просто да седим и да мечтаем за тях.

Следователно Хирон наистина извършва обучение в най-широк смисъл – развитието на цялостния човек. Това е по-голяма тренировка за живота от коя да е тясна академична дисциплина. Стилът на Хирон е повече като на футболен треньор, отколкото като на университетски професор.

Също както откриването на Плутон е фокусирало внимание върху дълбочинната психология, Хирон се асоциира с това което се нарича висока психология, където ударението е върху постигането на върховите точки и изживявания. Съгласно тази перспектива светът е училище и животът е учебен процес без фиксирани тавани, които да бъдат достигнати. Идеята, че човекът е незавършена същност, ембрион, преходна форма на път да се превърне в нещо друго, е много присърце на Хирон.

Това е разтеглива философия: да се приеме всичко, което животът ти предлага като тренировка. По-популярната институция в древна Гърция е била гимназиум. Това не е било просто място за физически упражнения, макар че са били добре застъпени, а и място за упражняване на ума чрез лекции и дискусии. Дори днес в някои европейски страни “гимназия” е училище, подготвящо младежите за университета. Това, което не е толкова известно е, че за гърците гимназиумът е бил символ за самия живот. Техните богове са сътворили земята като гимназиум за усъвършенстване и развитие на човешкото съществувание и всички изживявания се приветстват като практика, след която човекът става по-силен. Вероятно сме твърде ангажирани с това дали ще спечелим или ще загубим, защото не винаги осъзнаваме какво сме спечелили от самите усилия без оглед на изхода. Епиктетус го описва така:

“Има само едно нещо, за което Бог ме е изпратил в света и това е да усъвършенствам собствената си природа с всеки вид сила, и няма нищо на света, което да не мога да използвам за тази цел.”

Често се посочва, че ние смятаме, че това духовно развитие ще се случи без упражнения или трудни изпитания, където в случая с физическите тренировки се приема, че те са ценни сами по себе си. Бегачите тичат до точката на изтощение, отслабващите страдат в усилията си да възстановят най-доброто си тегло – но къде са духовните атлети?

Съвпадащо с откриването на Хирон са дошли много доказателства за новата тенденция да се тласкат хората към върховата си граница. Успехът на трите филма за Супермен вероятно е защото те изразяват идея, чийто час е ударил! Наистина замесените в създаването на филмите изглежда са съзнавали това измерение и са знаели, че не предлагат просто забавление. На пазара са се появили поредица книги за самоусъвършенстване, с показателни заглавия – Супермен, Супержена, Суперум, Суперпсихика, Суперзнание.

Хирон приветства философията, че всеки може да направи всичко. Или най-малкото, че всеки може да направи повече от това, на което си мисли, че е способен. Голяма област от мозъка изглежда е скрита, спяща в очакване да бъде използвана. Познавам човек, богат и могъщ, роден когато Венера е била е била в близка асоциация с Хирон. С тези, които харесва – децата му, приятелите и някои подчинени – той се е наслаждавал да им поставя различни нови предизвикателства за да види какво ще направят от тях. Никога не е играл на сигурно с подчинените си, а ги е подтиквал да постигнат горната граница на възможностите си.

Хората, инжектирани с тази философия са хронично плахи, стеснителни, затворени и несигурни. В книгата си “Житейско ръководство на срамежливеца” Майкъл Бентайн посочва, че съгласно американския психолог д-р Чийк / cheek- буза/ – чудесно име за експерт по срамежливостта – интерес към изследване на срамежливостта е бил показан през 1978, точно след откриването на Хирон през 1977-а.

По-големият интерес към проблемите на стеснителността изглежда е част от новата психотерапия, която се е развила за да приветства Хироновата пристигане в човешкото съзнание. Професионалистите по умствено здраве са се придвижили към по-образован и умел модел на човешките проблеми и са се разграничили от старото “болест и лечение”. Новата проява казва: “ Този човек е в каша. Няма значение как е попаднал там, какво може да се направи, за да бъде изваден от нея?” Или както е казал Буда, задачата е да се изгаси огъня, а не да се разбере как е започнал. Идеята, че задачата на терапията е да преподава нови умения означава, че малка част от нас биха отказали да се възползват от Хироновия климат.

Глифът на Хирон е вид ключ, и ключът към тази съвременна терапия ни напомня много силно за стойностите на Стрелеца. /Ще трябва голямо увещаване, за да ме убедите, че зодиакалния афинитет на Хирон лежи навсякъде/. Стрелец се отнася към религиозните убеждения и ценностни системи, нашите възгледи, мненията, които добавяме към фактите. Новата терапия цели да промени убежденията, които водят до извращения. Американският психиатър Аарън Бек, който е работил с дълбоко депресирани хора е бил дълбоко убеден, че зад повечето неефективно поведение включително депресия, лежи чувство за вина или ирационални мисловни процеси. Вероятно най-известният пионер на тази когнитивна терапия е Албърт Елис.

Естествената напереност/ жизнерадост/ на Хирон е силно заложена в новата психотерапия, защото е открито, че добре адаптируемите хора следват за тях си убеждения, които са по-добри от реалността! При депресия ние губим способността си да се възприемаме през розови очила. Вероятно по това време или се затваряме в себе си, или изживяваме емоциите си външно. / Мухаммад Али – “Аз съм най-великият!” –е роден с Хирон в близка опозиция с Меркурий и Луната./

Може би е само съвпадение, че през 1976г.е публикувана биографията на дизайнера и илюстратора Едмънд Дилак, който дълги години е бил погълнат от темата за кентаврите. / Зародиша за това може би е бил мъжки модел, нарисуван от него в арт школата, чийто фалшив крак не е завършвал с обичайното ходило, а с копито, създавайки образа на мъж-кон./ Неговият биограф Колин Уайт отбелязва “ В Хирон Дилак е открил символа за собствената си личност.” Темата е получила най-публичната си изява в написаната от У.Б.Уйтс поема “На картината на Черния кентавър от Едмънд Дилак.”

Посочвам Дилак тъй като хороскопът му явно може да ни потвърди, че тази по-късна добавка към астрологичния речник е била коректно наименувана. Самият Дилак се е интересувал от астрология и книгата съдържа картата му, съставена собственоръчно, с асцендент Дева 13035. Датата 22 Oктомври 1882, 2.29 am, Tулуза. Хирон е в точен квадрат с Луната и в септил с неговия управител Меркурий. Дизайнер на етикети за книги, марки и карти за игра, Дилак е заимствал кентавъра при най-малко три от тях. В картата му Хирон е притиснат между Сатурн и Плутон в Телец – черният кентавър? Биографът му пише, че образът му е призовал Дилак от ехото на изгубения Рай и наистина Телец подкрепя този копнеж към някакво райско кътче, отнето ни от Скорпионовото падане.

Кентаврите са били много буйни, необуздани и неуправляеми и вместо търпеливо придумващия Хирон, взаимстват повече метода на тласкането ни в дълбокия край. Той иска от нас да отхвърлим правилата и ограниченията, които толкова често ни принуждават да възприемем интериорната форма от аз-а си. И той потрива ръце в особено приятно очакване всеки път, когато хората кажат, че това или онова нещо не може да бъде направено. Той иска да предизвикаме живота с гръм и трясък! Това качество е наречено “мислене на имигрант”. Когато сте нов на сцената, не съзнавате кое е изпълнимо и кое-не, и какво сте опитвали преди и сте се провалили. Докато някои пишат доклади и държат речи, спорейки с вашите цели и намерения, Хирон просто казва “Хайде да го направим!”

Разбира се, както всички планетарни представителства /Изпитвам нежелание да ги принизя до “енергии”/ базисният принцип е разводнен в реалния свят. Също докато Хирон може да се похвали с висок процент успеваемост / “Който се осмелява, печели”/ заслужаващата си цел не означава, че автоматически ще избегнете неприятностите.На което вероятно Хирон ще се подсмихне и ще каже “Е?” След всичко да нямате куража да опитате, би било катастрофа. И ако битките с гигантите не винаги се печелят от първия път, а може би и на втория, борбата сама по себе си развива силата и нервите ви.

Политически Хирон е приятел на “шилата”, на разногласията и агитацията. По време на важните Козирожки затъмнения /ингресии/ през 1988, 1989 и 1990г откриваме близка опозиция на тази планета със Сатурн в Козирог, изразяващ стария ред. Безпрецедентни промени са заели място, но те имат различен аромат от революциите и разместванията на пластовете, асоциирани с другите планети. Тук е неприкосновеният стар ред в хватката на гериатриците и ветровитият Хирон идващ гръмотевично. Тази планета дръзко поставя под въпрос всичко като дете, видяло, че царят е гол. Фактически по много начини той е преждевременно развит и една спънка от Хироновото внимание е, че развитието може да настъпи твърде скоро, преди събитията да са достатъчно узрели за това.

Хирон просто отказва да види, че пречките не могат да бъдат премахнати. Същият месец, когато откриването му е било обявено, видяхме изненадващата инициатива на президента на Египет Саддат за мир в Средния Изток. Фактически когато той е отпътувал за Израел, в сивия си бизнес костюм и вратовръзка на точки, Хирон е бил в МС. Самият Саддат е роден под квадрат Слънце-Хирон. Навлизаме в епоха, когато промените ще се въртят не около големите сили, а малките нации ще убиват драконите. Силният човек, който опитва невъзможното, ще упражни магическо въздействие. Отказът на Хирон да се съобрази с мъчните за преодоляване препятствия е добър, но какво ще стане когато безскрупулните политици и генерали открият, че могат да сграбчат най-висшите точки на властта и могъществото?

Хирон ще играе съществена роля в нашия вътрешен театър. Той е дяволчето, което всички ние носим в себе си. Макар че всички се опитваме да го заглушим, едно тънко гласче винаги ще се обажда срещу претенциите и помпозността на фалшивия ни аз. Палячото – мъдрият глупак, с неговите гримаси и безочливи коментари е Хироновата фигура и у всеки от нас има един такъв вътрешен шут. Някои клерикали биха го нарекли “ ангелът на абсурда”, който се шегува с нас, когато умовете ни станат прекалено тежки и тромави. Благодарени на него сме предпазени да се възприемаме твърде насериозно. Но това идва от дяволчето , което показва нашето безочие, способността – като герой от фолклорните приказки – да среже и приземи надутостта и лицемерието. Така дяволчето може да бъде използвано да ни накара да мислим немислимото и да правим невъзможното. Би било чудесно, ако световното “дяволче” действаше по същия начин, но уви!

Макар че Хирон е големият откъсвач на носове и усуквач на опашки, провокацията може да бъде конструктивна. Никой не е разбрал това така добре, както Едуард де Боно, който е дал понятието “латерално / странично/ мислене” на речниците и който е роден под съвпад Хирон-Слънце. За една техника той пише:

“Процесът е една от провокациите. Ние поставяме напред идеята като провокаци, за да я извадим от фиксираните идеи и да можем да мислим за нови…Ние решаваме да погледнем на нещо по нов начин, за да видим къде ще ни отведе.”

В някои от книгите си де Боно използва думата, която е открил, “по”, идваща от думи като възможно, хипотетично, предполагам, поезия и положително. Тя е въведена, за да обяви, че в тази област ние просто опитваме идея, пускаме хвърчило, изпробваме възможност, нищо все още не е конкретно, но с нещо се експериментира. “Имаме нужда от езиков индикатор”, казва той, “да покаже, че се държим по този безотговорен маниер.” Той ни казва, че чрез очевидния шанс силабическото “по” има символ в линеарното B, древния миноански език. Символът се свързва със звука за кон и е оформен като глава на кон! На време, казва той, трябва да бъде представен като нов пунктуационен знак в началото на изречението, за да покажем че то е провокативно. Как старият Хирон може да бъде аплодиран за напрягането на ума по такъв начин!

Както може да се очаква, много познати натални карти печелят от вмъкването на Хирон. Картата на Адолф Хитлер е имала съвпад Луна-Юпитер в 3-и дом. Хирон е в близка опозиция на съвпада. Разбира се, това е била смелостта в становищата на тази Чаплинова фигура, както и присвояване на власт и територия.

Хитлер е имал собствена визия за супермен, Северната чиста раса на господарите. Неговият непримирим враг Уинстън Чърчил е роден под близка опозиция Марс-Хирон. Стилът на Чърчил е бил провокативен и е хвърлял обиди и нападки към Хитлер / “този кръвожаден уличник”/ пресичайки Канала дори когато Англия не е била добре въоръжена да го защити. Инцидентно, Чърчил е бил един от малкото политици подкрепили брака на крал Едуард VIII с госпожа Симсън и е написал речта на краля за абдикация. Едуард е имал Хирон в 7-и дом /немислим брак/ квадратиращ съвпад Юпитер-Нептун. Госпожа Симсън, по-късно Дукеса на Уиндзор е имала Хирон във Везни /аналогичен на 7-и дом/ в точна опозиция с Марс.

Не можем да забравим, че кентавърът показва растежа на човек извън животното. Животните са осъдени на вечно приемане на едно и също, докато хората могат да се изкачат нагоре. Всъщност бих казал, че Хирон е замесен с извисяване на хората до ново плато на постижение или прозрение чрез преминаване на изпитания, за които се нуждаем от истинска смелост на убежденията и разгръщане напълно на възможностите ни.

Думата “mettle” се приближава до това. Тя означава кураж, дух, но също и вроден характер. Да бъде някой “’on one’s mettle’ значи да положи всички усилия и да даде най-доброто от себе си.

В школата на Хирон обикновените хора се превръщат в супермени. Идеалът за супермен / надявам се, че читателките феминистки ще позволят терминологичната свободата и няма да се засегнат, всъщност имам предвид “суперчовек”/ е траен и здрав образ. В книгата си “Новият модел на универса” П.Д.Успенски е посветил глава на супермена. Той пише:

“Идеята за супермена е стара като света…Преданията и легендите на всички древни хора са пълни с образи на супермена. Герои от митовете, Титани, полу-богове, Прометей, който е донесъл огъня от небето, пророци, месии и светци от всички религии, герои от приказки и епични песни, рицари, освобождаващи красиви принцеси, убиващи дракони, гиганти и чудовища – всички те са образи на супермен. ”

От тази точка смятам, че чрез представителството на Хирон ние, хората можем да изпитаме всички преживявания, засенчени от нашето минало. За Рудолф Щайнер легендите и митовете са мъгляво припомняне на по-ранно време, когато хората в съзнание подобно на сън, са били в контакт с божествените съществувания. В тази връзка Щайнер говори в една лекция за реалността на Героите- съществуването на суперчовеците , които застават над обикновените хора в еволюцията, и които вече са развили онова, което хората сега трябва да развиват. Щайнер казва:

“Героят не може директно да се превъплъти във физическо тяло под земни условия, може да го направи само като слезе долу на земята и така почне да действа като човек сред човеците. В ранни времена сме били създания от такъв вид.”

Подготвен съм да вярвам, че в Хирон и силите, които генерират тези космически цели, може би виждаме пресичането на човешката дейност с дейността на Героя.

Dennis Elwell