„Животът е Огледало и отразява към мислещия онова, което той мисли.”

Ърнест Нолмс (1887-1960)

„Царството е вътре във вас и извън вас… Няма нищо тайно, което да не стане явно. .”

Думи на Иисус, разчетени в свитъци от Библиотеката на Хамади

Освен че е Контейнер на нашите преживявания, Божествената матрица е квантово Огледало, което ни показва света, който сме създали със своите вярвания. Чрез нашите връзки с другите ни се дава ясен пример за онова, което представляват тези вярвания. Понякога нашите огледала отразяват нещата очевидно, при което ние казваме: „Значи така. Ето как работели нещата.” Друг път ни изненадват, като отразяват реалност, много по-различна от онова, в което сме мислели, че вярваме.

Независимо от това, на което Огледалата ни учат, когато сме с другите, те служат като катализатор за задействане на емоциите и чувствата в точния момент така, че да ни помогнат да излекуваме своите най-големи рани и наранявания. Нашата връзка ни показва нашата радост и любов, както и нашите страхове. Но тъй като рядко оставаме „заседнали” в радост, приятните връзки обикновено не активират дълбоките уроци на живота.

Нашите връзки са нашите възможности да видим себе си по всякакъв начин. От най-големите предателства на нашето доверие – до нашите най-отчаяни опити да запълним своята празнота, всеки – включително нашите колеги, съученици и приятели в живота – ни показва нещо за нас самите. Ако притежаваме достатъчно мъдрост, за да разпознаем посланията, които са отразявани за нас, откриваме вярванията, които предизвикват страдания в живота ни.

Хора са ми казвали, че не искат да имат друга връзка, защото такива връзки са твърде болезнени. Истината обаче е, че ние винаги имаме връзка с нещо или някого. Даже да живеем сами в планината, все пак трябва да взаимодействаме със себе си и планината. При тези взаимодействия ни се показват нашите основни вярвания. Причината? Отразяването на света никога не спира – този процес винаги функционира. При това Огледалата никога не лъжат.

Ключ 19: Нашите истински вярвания се отразяват в най-интимните ни връзки. Божествената матрица ни дава неутрална повърхност, която просто отразява проектираното върху нея. Въпросът е – дали искаме да разберем езика или не. Може би по-добре е да се запитаме: разпознаваме ли посланията, които изпращаме до себе си, като Божествената матрица?

През XX век основателят на „Наука за ума” Ърнест Холмес заяви: „Животът е Огледало и отразява към мислещия онова, което той мисли”. Множество древни традиции признават тази връзка и ценят отраженията на връзките като път към цялостността и единство с Божественото. В древните книги ни се показва поредица от огледала, които ще се изправят пред всеки в даден момент от живота му. Макар да ги има винаги, изглежда, че има определен ред, в който ще ги разпознаем. В тези духовни традиции се вярва, че докато изцеляваме своите чувства, ние създаваме Шаблоните, които позволяват на нараняването да съществува. С други думи, за да преодолеем страха, който може да съществува в живота ни днес, първо трябва да създадем Шаблоните, които му позволяват да съществува.

ПЕТТЕ ДРЕВНИ ОГЛЕДАЛА НА ЕДНА ВРЪЗКА

Първото Огледало: Отражение на момента.

Второто Огледало: Отражение на онова, което осъждаме в момента.

Третото Огледало: Отражение на онова, което сме изгубили, отдали или което сме взели със себе си.

Четвъртото Огледало: Отражения на тъмната нощ на душата ни.

Петото Огледало: Отражения на нашия най-велик акт на състрадание.

Огледалата на нашата връзка са изредени в реда, в който обикновено ги заучаваме. Като правило най-очевидните Огледала се разпознават първи, като позволяват на по-дълбоките и по-недоловимите да се появят и изяснят.

Ще разгледаме петте Огледала на една връзка – от най-очевидното до най-недоловимото. Разгадаването на всяко от тях в последователност е кодираното равенство, което позволява най- голямо изцеление за най-кратък период от време. Научните изследвания показаха, че като променим начина, по който се чувстваме относно онова, което ни се е случило в миналото, ние променяме химията на своето тяло в настоящето. Да живеем във Вселена, където начинът, по който се чувстваме, се отразява чрез света край нас, означава, че е по-важно от всякога да разпознаем какво ни казват нашите връзки и да се научим да разчитаме посланията на Божествената матрица.

ПЪРВОТО ОГЛЕДАЛО: ОТРАЖЕНИЕ НА МОМЕНТА

„Вие изследвате лицето на небето и Земята, но не познахте онзи, който е пред вас, и не знаете как да изследвате този момент. ”

Евангелие на Тома

Животните са огледала, активиращи неуловимите емоции. Със своята невинност те могат да разпалят мощни чувства за контрол и осъждане за начина, по който нещата трябва или не трябва да бъдат. Котките са идеален пример за това.

Първото ми преживяване с котките започна през зимата на 1980 г. Работех за петролна компания като компютърен геолог и живеех в малък апартамент в Денвър. Прекарвах голяма част от времето си в учене и прилагане на наученото към традиционните концепции на петролната геология. Не бях мислил да си вземам домашен любимец, защото не прекарвах достатъчно време вкъщи, за да мога да се грижа за него.

Един уикенд мой приятел ми донесе неочакван подарък – котенце в жълто и бяло, на около 5 седмици. Нарекохме го Тигър. Макар да нямах право да гледам животно в апартамента, реших да го оставя и временно да наруша правилата. И така, с Тигър станахме семейство.

Научих го кои зони в апартамента са забранени и котенцето спазваше стриктно правилата, които бях въвел. Всичко в тайната ни връзка вървеше добре.

Но един ден се върнах от работа малко по-рано и заварих котенцето в кухнята, която определено беше една от забранените зони. То също се изненада, като ме видя, скочи долу и бързо се върна на мястото си и зачака да види какво ще направя. Загложди ме любопитство – дали то беше отишло там случайно, или правеше това всеки път, когато ме нямаше? Нима познаваше графика ми толкова добре, че винаги да се оказва на точното място в точния момент, когато се прибирах?

Същия ден отидох на балкона и се скрих зад едни завеси, преструвайки се, че отивам на работа. След минути котенцето скочи от леглото и отиде право в кухнята и вярвайки, че ме няма, отново се качи на мястото си – до тостера и машината за сокове. Чувстваше се толкова добре на това място, че скоро започна да дреме – там, където никога не би легнало, ако знаеше, че съм вкъщи.

Едва след като разговарях с други познати, които имаха котки разбрах, че котките не подлежат на дресировка и правят каквото си знаят. Те обичат да лягат на най-високото място и макар че в наше присъствие зачитат правилата, оставени сами, управляват своя собствен свят.

ОГЛЕДАЛАТА СА НАВСЯКЪДЕ

Причината, поради която споделям тази история, е заради това, което поведението на Тигър ми причини. Поради факта, че котенцето беше каквото си е, аз бях объркан и разгневен. То ме гледаше в очите и знаех, че му е добре известно точно къде са границите за него. Въпреки това то си правеше каквото и когато си беше избрало.

По същото време забелязах и безпокойствата, които паралелно с това съществуваха в моята работа. Изглеждаше, че хората ми правят същото, което и Тигър – те пренебрегваха моите инструкции за проектите. След един много напрегнат следобед една колежка ме попита защо просто не я оставя да си гледа работата. Същата вечер, като се прибрах, Тигър отново беше в забранената зона, но този път дори не си направи труда да се помръдне, като ме видя. Ядосах се!

Когато седнах на дивана, за да помисля за смисъла на онова, което ми беше показвано, забелязах паралелите между „неуважението” на Тигър към моите правила и същото поведение от страна на колегите ми. Явно и Тигър, и колегите ми се опитваха да ми покажат нещо важно за мен самия и до момента аз не си бях давал сметка за това. Това щеше да се превърне в Първото от огледалата, които щях да разпозная в себе си, преди да изцеля по-мощните и силните в другите ми взаимоотношения.

През 60-те и 70-те години беше станало нещо обичайно да се казва, че ако не ни харесва света край нас, най-добре да търсим причината в себе си. Учеха ни, че всичко – от гнева на колегите ни до предаването на доверието ни – е отражение на най-дълбоките ни вярвания. Това, с което най-силно се идентифицираме, е онова, което не забелязваме в живота си. Именно този сценарий се разиграваше в отношенията с Тигър и в работата ми.

Нямам предвид, че колегите ми осъзнаваха как отразяват нещата за мен – вероятно не го осъзнаваха. Просто чрез динамиката между нас аз видях нещо за себе си, което те ми бяха донесли. В този момент от живота ми това беше Огледалото на контрола. Тъй като отражението стана по-скоро за момент вместо за часове или даже дни, аз можах да видя връзката между своето поведение и техните реакции. Незабавната обратна връзка беше ключът към моя урок.

ОГЛЕДАЛОТО НА МОМЕНТА

Виждаме колко важно е да разпознаваме във връзката си онова, което правим, и нещата, които се случват в нашия свят – да видим антропологичните проучвания на неизвестни племена в Азия. Когато изследователите открили едно от „изгубените” племена – изгубени за нас, разбира се, тъй като знаели точно къде се намират и кои са, те с изненада установили, че членовете на племето не правят разлика между сексуално общуване и бременност. Времето, изминало между сексуалния акт и раждането, било толкова много, че те не правели никаква връзка между двете събития. Ето в това именно е функцията на Огледалата – тяхната незабавност ни помага да разберем реалните основни връзки между привидно различаващите се събития.

Ако виждаме своите вярвания в Огледалата, значи те стават сега. Всеки момент, който виждаме, ни предоставя ценна възможност. Щом бъде разпознат, даден негативен Шаблон може да бъде изцелен. Първата причина, поради която той съществува, е именно, за да бъде разпознат. Най-често негативните шаблони се оказват вкоренени в трите Универсални страхове, които разгледахме в последната глава.

Когато виждаме своите вярвания, отразени в реално време в нашите връзки с другите, ние преживяваме първото от нашите Огледала и то е именно това: Огледало на момента. Но понякога отражението на момента може да ни показва нещо по-неуловимо – то отразява онова, което осъждаме в живота си. Тогава преживяваме Второто Огледало на нашата връзка.

ВТОРОТО ОГЛЕДАЛО: ОТРАЖЕНИЕТО НА ОНОВА, КОЕТО ОСЪЖДАМЕ В МОМЕНТА

„Познай онова, каквото е пред теб, и скритото за теб ще ти се открие. ”

Евангелието на Тома

През 1970 г. един от моите треньори по военно изкуство сподели една тайна: „Всеки в дадено състезание е отражение на теб. Като твое лично Огледало твоят опонент ти показва кой си в момента. Наблюдавайки как се приближава към теб, виждаш неговата реакция спрямо това, което възприема в теб.” Често съм си мислил за тези думи. По-късно започнах да прилагам това, което той ми каза за състезанията, към начина, по който се държаха хората в живота. През 1992 г. се оказах в положение, при което отразеното в Огледалото нямаше никакъв смисъл. Именно тогава открих неуловимостта на Второто Огледало на взаимоотношенията.

През есента за кратък период в живота ми се появиха три нови лица. Чрез тях щях да преживея трите си най-мощни и болезнени, връзки като възрастен. Всеки от тях се превърна в мой главен учител. Макар че всяка връзка служеше като Огледало за мен, всеки от тях ме научи на определен урок и направиха така, че животът ми вече никога да не бъде същият. Но макар че всяка от тези връзки определено служеше като Огледало за мен, в началото не можах да разпозная на какво ме учеха.

Първата връзка беше с жена, която беше навлязла в живота ми с намерения и цели, сходни с моите, затова решихме да живеем и работим заедно. Втората беше ново професионално партньорство, което трябваше да осигури необходимата подкрепа за организиране на семинари из страната. Третата връзка беше комбинация от приятелство и бизнес връзка с един мъж, който се грижеше за моето имущество, докато пътувах, в замяна на това, че живееше в една от моите неизползвани сгради, която ремонтирахме.

Фактът, че и трите връзки възникнаха едновременно, не ме накара да се досетя, че нещо предстои. Почти незабавно и трите се превърнаха в изпитание на моето търпение. Имах чувството, че тези хора ме влудяват! Тъй като пътувах много, имах навика да си спестявам напреженията и да не търся решение. Всеки път минавах на варианта „Ще изчакаме и ще видим”, докато се върнех от следващото пътуване. А при завръщането ми – всичко си стоеше както съм го оставил, ако не и по-зле.

По това време имах навик, който спазвах при завръщането си на летището след всеки семинар. Вземах си багажа, изтеглях достатъчно пари в брой за гориво и храна и започвах 5-часовото каране до вкъщи. Но на това конкретно пътуване се случи нещо, което събра във фокус тези три връзки. След като си взех багажа, отидох да изтегля пари. За мой ужас машината ми върна разписка, че парите не ми стигат дори за двадесетдоларов талон за гориво!

Още по-ужасното беше, че се бях уговорил да се започнат ремонт и възстановяване на една 100-годишна сграда, разположена в имота ми, и току-що им бях платил с чекове, написани въз основа на същата тази сметка. В допълнение към ипотеката, офиса, пътуванията и семейните разходи машината ми казваше, че няма нищо – абсолютно нищо, което да покрие останалите ми задължения. Знаех, че това трябва да е някаква грешка. Знаех и това, че в 5:30 следобед в събота в Ню Мексико не можеше да се направи нищо. Всичко беше затворено до понеделник. След като уверих охраната, че ще платя паркинга по електронен път, започнах дългото пътуване до вкъщи, като мислех за случилото се.

Когато на следващата сутрин се обадих в моята банка, ми сервираха още по-голяма изненада. Нулевият баланс не беше грешка – в сметката наистина нямаше нищо. Всъщност имаше по-малко от нищо – жената, на която се бях доверил в моя бизнес, беше опразнила сметката ми чрез неоторизирано от мен теглене. На всичко отгоре заради таксите, които се заплащаха за всеки от чековете без покритие, внезапно се оказах и с негативен баланс от стотици долари.

Бях шокиран и не можех да повярвам. Емоциите ми бързо се смениха с гняв, а след това гневът премина в ярост. Мислех си трескаво за всички, на които бях написал чекове, и за това как ще погася задълженията си. Нарушаването на оказаното от мен доверие и незачитането, проявено към мен и ангажиментите ми, бяха по-болезнени, отколкото бях очаквал.

И за да станат нещата още по-лоши, по-късно моето бизнес партньорство достигна точката на кипене. Когато си отворих електронната пощенска кутия и видях отчетите за семинарите, които вече бях провел, открих неточности в разходите и скоро започнах телефонен разговор, в който се борех за своя дял ред по ред. През същата седмица открих, че наемателят ми преследваше интереси, които не само противоречаха на моите, а и на изискванията на щата Ню Мексико. Вече не можех да пренебрегвам онова, което ставаше във връзките ми.

ИМА ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНО ОГЛЕДАЛО

На следващата сутрин вървях по мръсния път, който водеше от моя имот до голяма планина, разположена зад него. Безмълвно молейки се, стъпвах внимателно по големите кални буци и натрошен чакъл и молех за мъдрост, чрез която да разпозная Шаблона, който ми се показваше толкова явно, въпреки че не успявах да го видя. Коя беше общата нишка, която свързваше тези три връзки? Какво беше общото отражение, което тези трима ми показваха чрез своите действия?

Внезапно думите започнаха да нахлуват в главата ми – някои ясно, други неуловимо: честност, цялостност, истина и доверие. Запитах се: ако тези хора отразяват онова, което съм в момента, не се ли опитват да ми покажат, че съм нечестен? Дали по някакъв начин съм нарушил цялостността, доверието и истината в своята работа?

Вътре в мен един глас крещеше: Не! Разбира, че съм честен! Разбира се, че имам цялостност! Разбира се, че съм честен и заслужавам доверие! Та тези неща са основата на работата, която споделям с другите хора.

В следващия момент ме връхлетя друго чувство. Огледалото внезапно стана кристално ясно: Тези хора не ми показваха какво съм в момента, те ми показваха онова, което осъждах! Показваха ми качествата, които отприщваха огромен заряд в мен – именно качествата, които бяха нарушили.

РАЗПОЗНАВАТЕ ЛИ СВОИТЕ ОГЛЕДАЛА?

Приканвам ви да разгледате своите връзки с най-близките ви хора. След това да признаете следите и характеристиките, които ви дразнят безкрайно и които направо ви влудяват. Запитайте се: Дали тези хора ме показват в този момент?

Може и да е така. Ако е така, ще познаете незабавно по чувството в стомаха си. Но ако отговорът е отрицателен, те може би ви разкриват нещо по-дълбоко и мощно от отразяването на онова, което сте. Щом разпознаете и признаете съществуването на това Огледало, веднага започва изцелението на навика ви да осъждате.

ИЗЦЕЛЯВАНЕ С ЕФЕКТА НА ДОМИНОТО

В деня, в който разпознах Огледалото на онова, което осъждах, посетих един приятел, който живееше наблизо в Таос Пуебло. Мястото е населено от поне 1500 години. Моят приятел Робърт (това не е истинското му име) имаше магазин в самото Пуебло и беше много талантлив художник и занаятчия. В магазина му бяха изложени неговите скулптури, дискове с музика и бижута, които са били част от тези традиции векове преди да се появи Америка.

Когато влязох, той работеше по една скулптура, висока седем фута. Попитах го как са семейството и работата му и си поприказвахме. Разказах му за събитията от изминалата седмица, за тримата в живота ми, за липсващите пари. Той се замисли за момент, а след това ми разказа една история.

– Моят прапрадядо ловеше бизони в равнините на Северно Ню Мексико. Преди да умре, ми даде най-ценното си притежание: главата на първия бизон, който е застрелял като малко момче.

Тази глава станала съкровище и за самия него и била една от най-големите реликви, които го свързвали с наследството от неговото минало. Един ден собственичката на галерия дошла от близкия град да посети Робърт. Като видяла колко е красива главата, помолила да я изложи в галерията си и той се съгласил. След няколко седмици отишъл да я види, но когато пристигнал в галерията, там нямало нищо. Вратите били заключени, а прозорците – покрити. Собственичката си била заминала.

– И какво направи ти? – попитах аз, като очаквах да чуя, че си е върнал притежанието.

– Не направих нищо, защото тя ще живее с онова, което е направила – каза той.

По-късно същата седмица започнах да проучвам правните възможности да си върна поне част от парите, източени от сметката ми. Щях да спечеля, но процесът срещу жената щеше да е продължителен, изтощителен и скъп. Щеше да е нужно да се води като криминално, а не като гражданско дело. Нещата нямаше да зависят от мен и ако я осъдеха, тя щеше да лежи в затвора. Така щях да имам продължителна връзка с човек, с когото вече не чувствах връзка.

Спомних си своя разговор с моя приятел и за урока, който беше научил, и реших да не предприемам нищо. И почти незабавно започна да става нещо неочаквано – всеки от тях започна да изчезва от живота ми. Вече не им бях ядосан. Започнах да чувствам странно чувство за празнота по отношение на всеки от тях. Не правех опити да ги разкарам. След като разпознах какво е станало между нас и какви бяха преживяванията, не остана нищо, поради което тези хора да продължат да са в живота ми. Просто всеки от тях започна да избледнява от ежедневната ми дейност. Внезапно започнаха да ми пишат и да се обаждат по-рядко и заедно с това – намаляха и мислите ми за тях през деня. Моят навик да осъждам беше магнитът, който беше привлякъл тези връзки в живота ми.

След няколко дни започна да става нещо още по- интригуващо и любопитно. Други хора, които бяха отдавна в живота ми, също започнаха да изчезват. Отново от моя страна нямаше съзнателно усилие да прекъсна тези взаимоотношения. Рядко говорех с тях напрегнато и изкуствено. Там, където преди беше имало нещо общо, сега съществуваше неудобство.

Щом забелязах промяната в тези взаимоотношения, осъзнах едно ново за мен явление. Всеки път когато връзките в живота ми се разпадаха, това беше ставало на същия принцип – чрез осъждането. Именно склонността ми да осъждам беше „лепилото”, което ги задържаше. В негово отсъствие възникваше ефектът на доминото. Щом разпознаех Шаблона на едно място и в една връзка, нейното ехо се отразяваше и в други.

Огледалата на осъждането са много неуловими и вероятно няма да покажат смисъл за всеки, който ги осъзнае. Когато моите приятели чуха за решението ми да не предприемам нищо, казаха: „Тя ти взе парите! Предаде доверието ти! Взе ти всичко!” Това беше вярно, но ако бях започнал да си разчистим сметките, щях да подхраня още такива преживявания. С това обаче, че всеки от тях беше такъв, какъвто е, те ми показаха нещо за мен самия, което щеше да се превърне в ключа при бизнес решенията, които щях да вземам в бъдеще. Това нещо беше мощен урок в разпознаването на доверието.

Преди това исках да вярвам, че това доверие е взаимно. Тоест, че или вярваме на някого, или не, и ако му вярваме, можем да вярваме безрезервно. Не ми харесваше да мисля, че нещата не стоят точно така. Бях научил от тези връзки, че има нива на доверие, които трябва да бъдат отличавани едно от друго. Често вярваме на другите в по-голяма степен и с отговорност, отколкото те самите си вярват. И именно това бях преживял аз. Разпознаването на онова, което осъждам, отразено в една връзка, е мощно откритие, отразило се и докоснало всеки аспект от живота ми. На хората, които ми помогнаха в моите уроци, изказвам благодарност. А на онези, които ми показаха моята човечност, изразявам своето най-дълбоко уважение и благодарност за това, че държаха въпросното Огледало пред мен.

(Забележка: В предишната история не описах изцяло как се извършва това помиряване във връзка със заряда на осъждането. Това е направено подробно в книгата ми от 2006 г, издадена от „Хей Хаус”, наречена „Тайните на изгубения начин да се молим”, като „Третата тайна: Благословията е освобождаване”.) Това е мощен ключ за трансформиране на нашите присъди и древната тайна, която ни освобождава от страданията на живота за толкова време, че да успеем да го подменим с друго чувство. Когато благославяме хора или неща, които ни нараняват, ние временно отлагаме цикъла на болката. Дали това отлагане трае секунда или ден, няма разлика. Какъвто и да е периодът от време, по време на благославянето се отваря врата, за да започнем своето изцеление от нараняването и да продължим напред в живота си. Ключът е в това, че за известен интервал сме освободени от своето нараняване и това ни позволява да пуснем нещо друго в сърцата и умовете си: силата на „красотата”.

ТРЕТОТО ОГЛЕДАЛО: ОТРАЗЯВА ОНОВА, КОЕТО СМЕ ИЗГУБИЛИ, ОТДАЛИ ИЛИ ВЗЕЛИ СЪС СЕБЕ СИ

„Царството на Отца е като жената, която носила [делва], пълна с брашно. Докато вървяла по [един] път, Дръжката на делвата се счупила и брашното се разпиляло зад нея [по] пътя. Тя не разбрала за това, не забелязала бедата. Когато стигнала у дома си, сложила делвата на земята и открила, че е празна. ”

Евангелие ма Тома

Вашата любов, състрадание и загриженост са като брашното в делвата. В живота ви те са части от вас, които успокояват, възпитават и подкрепят другите (както и вас) в трудните времена. Когато губим хората, местата и нещата, които са ни скъпи, нашата обичлива и състрадателна природа ни позволява да оцелеем и да преминем през тези преживявания.

Понеже ги споделяме охотно, любовта, състраданието и загрижеността са и части от нас, които са най-застрашени от изгубване, невинно отдадени или отнети ни от онези, които имат власт над нас. Всеки път когато се доверяваме достатъчно, за да обичаме или да сме загрижени за някого другиго, и това доверие бъде нарушено, ние губим по малко от себе си в това преживяване. Нашето нежелание да открием себе си за подобна уязвимост е нашата защита – начинът, по който оцеляваме след най-дълбоките си наранявания и предателства. И всеки път когато затваряме достъпа до своята най-истинска природа на състрадание и загриженост, ние бавно изтичаме от делвата, която жената носела.

Когато достигнем до момент в живота си, когато наистина искаме да се отворим и да споделим себе си с друг, ние се протягаме навътре за своята любов само за да открием, че тя си е отишла и сме оставени с празен съд. Откриваме, че сме губили себе си малко по малко, до самите преживявания, на които сме се доверили достатъчно, за да ги допуснем в живота си.

Добрата новина е, че онези части от нас, които изглеждат липсващи, всъщност никога не са си отивали. Те са част от нашата най-истинска същност, част от душата ни. И както душата не може да бъде разрушена, така и сърцевината на истинската ни природа не може да бъде изгубена. Тя е само маскирана и скрита. Да разберем как осъществяваме прикриването, означава да застанем на скоростната лента на изцелението. Прибирането обратно на онези части от нас, които сме изгубили, може да бъде най-великото изражение на нашето лично майсторство.

В началото на моята кариера в отбранителната промишленост бях част от екип, който разработваше софтуер за оръжейни системи. Колегите ми и аз работехме в тясно пространство, изпълнено с бюра, столове и обща спалня и прекарвахме много време заедно в непосредствена близост. Дори телефонните разговори се чуваха навсякъде, така че се опознахме много добре. Толкова добре, че бързо започнахме да си даваме взаимно съвети за всичко – от избора на кариера и на момиче за излизане до семейни въпроси и личния живот.

По няколко пъти всяка седмица се хранехме заедно и си разменяхме чекове и бързи обедни поръчки. Така един ден можах да видя Огледалото на едно преживяване, което създаде „ад” в живота на един мой колега, който ми беше станал приятел.

Всеки ден моят приятел се „влюбваше” в жена, която беше срещнал в хода на работата си. Това можеше да е сервитьорката, която ни вземаше поръчките, или касиерката в магазина. Просто всеки, който пресечеше пътя му през деня (под „всеки” имам предвид жена, разбира се). Той просто поглеждаше в очите съответната жена и изпитваше „онова чувство”, което не можеше да обясни. Без да може да разбере какво става, той чувстваше, че се е влюбил. А се влюбваше по много пъти на ден.

Проблемът беше в това, че той беше женен. Имаше красива съпруга, която много го обичаше, и красив син и ги обичаше и двамата. Последното, което би поискал, беше да ги нарани или да разруши онова, което бяха създали заедно. Но същевременно чувствата към другите жени бяха непреодолими за него и той просто не ги разбираше.

Този път той попадна в беда в банката. На гишето, където депозирахме чековете си, работеше красива жена. Когато се върнахме в офиса, той говореше и мислеше само за нея. Не можеше да се съсредоточи в работата си и да я отстрани от ума си. „Какво ли си мисли сега за мен? Ами ако тя е истинската?” Накрая вдигна слушалката, обади се в банката, намери я и я покани на кафе след работа. Тя прие. Но когато сервирали питиетата в кафенето, той срещнал погледа на жената, която сервирала, и се влюбил в нея. Какво ставаше с него?

Случвало ли ви се е нещо подобно? Оказвали ли сте се напълно щастлив в дадена връзка и изведнъж да се случи, „това”? Или да нямате връзка и дори да не търсите такава и изведнъж това да ви се случи внезапно и без предупреждение. Някой, когото никога не сте виждали, минава край вас в магазина или на летището, погледите ви се срещат и – хоп, появява се това чувство. Може да е чувство за близост или за нещо възможно, или непреодолим импулс да си близо до този човек, или да го опознаеш, или дори да го заговориш. Задавал съм често пъти този въпрос на семинарите, които организирам. Ако сме честни със себе си, това не е толкова необичайна ситуация.

Когато се случи, обикновено става така, че макар погледите да са се срещнали и чувството да е изпитано, един от тях пренебрегва момента. Но за кратка част от секундата се случва нещо неоспоримо – попадате в променено състояние на съзнанието и ви обхваща чувство за нереалност. В този момент очите си предават послание. В този миг всеки казва на другия нещо, което до този момент не е осъзнавал.

След това рационалният ум отвлича вниманието им – прекъсва неловкостта на контакта. Това може да бъде предизвикано от клаксона на кола или от някой друг минувач. Може да е просто носено от вятъра листо или кихване. Дори дъвката, която сте настъпили на тротоара. Важното е, че използвайки нещо като извинение, единият от двамата измества своето внимание и моментът отлита просто така. Какво се е случило, когато имаме подобно преживяване?

ОТКРИВАМЕ КАКВО СМЕ ИЗГУБИЛИ В ДРУГИТЕ ХОРА

Когато се окажем в тези ситуации, сме изправени пред мощната възможност да опознаем себе си по един много специален начин – тоест, ако разпознаем за какво става въпрос в този момент. В противен случай, както установи моят приятел, този вид връзка може да стане объркваща и дори плашеща. Тайната на всеки подобен сблъсък е в мистерията на Третото Огледало.

За да оцелеем, ние пренебрегваме или жертваме огромни части от онова, което сме. Всеки път когато правим това, губим нещо в себе си по начини, които са социално приемливи, но въпреки това болезнени. Приемайки ролите на възрастни и пропускането на детството поради семейни сътресения; изгубване на расова идентичност, като културите насила се обединяват заедно; оцеляването след ранна травма чрез емоции на нараняване, гняв и ярост – са все примери за изгубени части от нас самите.

Защо правим такива неща? Защо да предаваме своите вярвания, любов, доверие и състрадание, знаейки, че те са самата същност на това, което сме? Отговорът е прост: Оцеляване. Като деца, може да сме открили, че е по-лесно да замълчим, вместо да изразим гласно мнение с риска да бъдем осмени от родители, братя, сестри и приятели, вместо да се противопоставим на онези, които имат власт над нас. Като общество приемаме убиването на други хора по време на война например и го оправдаваме като „специално обстоятелство”. Всички ние сме били принуждавани да предаваме себе си – пред лицето на конфликт, болест и преобладаваща емоция, по начин, който едва сега започваме да разбираме. Във всеки случай имаме шанса да видим мощна възможност, а не осъждане на това кое е правилно и кое – погрешно.

След всяка отдадена от нас част е останала празнота, очакваща да бъде напълнена. Ние непрекъснато търсим какво е това, което изпълва съответната ни празнина. Когато открием някого, който има онова, което сме отдали, ние се чувстваме добре, докато сме край него. Той запълва тази празнота в нас и ни кара да се чувстваме отново цялостни. Така разбрах какво се случва с моя приятел и колега.

Когато откриваме липсващите парченца в другите, ние ще бъдем привлечени към тях. Може даже да повярваме, че имаме нужда от тях в живота си, докато си спомним, че сме толкова привлечени от тях заради нещо, което имаме в себе си и което е в спящо състояние.

Когато осъзнаем, че притежаваме тези характеристики, ще можем да ги открием и да ги внесем отново в живота си. И когато го направим, внезапно откриваме, че вече не сме привличани към човека, който първоначално е отразил тези характерни черти за нас.

Да разпознаем чувствата си към другите като това, което са, а не като това, което нашето влияние ги е накарало да изглеждат, е ключът към Третото Огледало в една връзка. Неподлежащите на обяснение чувства, които имаме, когато сме с някой друг, този магнетизъм и огън, който ни прави толкова живи – е наистина нас! Това е същността на онези части от нас, които сме изгубили, и нашето признание, че ги искаме обратно в живота си. И като имаме предвид това, нека се върнем към историята на моя приятел.

Определено съществува възможността, без да го знае съзнателно, моят приятел да е виждал в много жени части от себе си, които е бил изгубил, отдал или които са му били отнети през живота му.

Съществува голяма вероятност той да ги е срещал в мъже, но не си е позволил да изпита същите чувства поради своето възпитание. Нещата, които бил изгубил, той откривал в почти всеки, когото срещал.

Без да разбира с какво са свързани чувствата му обаче, той е бил изкушаван да ги следва по единствения начин, който му е бил известен. Той честно вярваше, че всяка среща е възможност за щастие, защото, докато беше с жените, се чувстваше толкова добре. Продължаваше много да обича своята жена и сина си – когато го попитах дали смята да ги напусне, той изглеждаше шокиран. Нямаше желание да прекратява своя брак, но следваше силата на онова, което чувстваше в тези ситуации, докато опасността от загуба на семейството му стана съвсем реална.

КАК ДА ОТКРИЕМ КАКВО ВИ КАЗВАТ ВАШИТЕ ЧУВСТВА НА ПРИВЛИЧАНЕ

Всеки от нас майсторски е отдал частите от себе си, които според нас са били необходими в даден момент за нашето физическо или емоционално оцеляване. Когато го правим, е лесно да видим себе си като „по-малко от” и да бъдем уловени в своите вярвания относно онова, което остава. При някои хора това става дори преди да го осъзнаем, и ние не си даваме сметка какво се е случило; при други – това е съзнателен избор.

Докато работех още с моите колеги, един ден на бюрото ми се появи неочаквана покана. Тя беше за неофициална презентация, която трябваше да се направи в Белия дом и военните за новооснованата оръжейна система, наречена „Инициатива за стратегическа защита”, обикновено по-известна под името„Междузвездни войни”. По време на приема след събитието имах възможността да чуя един разговор между представител на военните и човек от нашата служба. Представителят на военните попита: „Какви жертви трябваше да направите, за да стигнете дотам, докъдето сте днес? ” Опонентът му честно описа как се е издигал постепенно по стълбицата на голяма многонационална корпорация.

„За да стигна докъдето съм, трябваше да се отдам на системата. Всеки път когато се издигах в ранг, губех друга част от себе си. Един ден си дадох сметка, че съм най-горе, и погледнах назад към живота си. Открих, че съм отдал толкова много от себе си, че не беше останало нищо. Корпорацията и военните ме притежаваха. Бях оставил съпругата си, децата си, приятелите си и здравето си. Изтъргувал бях тези неща за власт, богатство и контрол.”

Бях удивен от неговата честност. Макар че човекът беше изгубил себе си в този процес, той осъзнаваше какво е направил. Беше натъжен, но за него това беше част от цената за неговата позиция. Макар и вероятно не по същите причини, всеки от нас прави нещо подобно в хода на живота ни. Но за мнозина от нас целта е нещо по-малко от силата и нещо повече от оцеляването.

Когато се натъкнете на някого, който разпалва чувството ви за близост, призовавам ви да се потопите в момента. Нещо рядко и ценно се случва и за двама ви: вие току-що сте намерили някого, който е запазил именно тези парченца от вас, които търсите. Често това е двупосочно преживяване, като другият е привличан към вас поради същата причина! Използвайки силата си да правите разлика, ако имате чувството, че това е уместно, започнете разговор. За каквото и да е – за да поддържате контакт с очите. Докато разговаряте, запитайте се: „Какво виждам в този човек от онова, което съм изгубил, отдал, или от онова, което са ми отнели? ”

Почти незабавно ще ви хрумне отговор – може да е нещо като чувство или осъзнаване, или ясен глас отвътре, който разпознавате и който е бил с вас от детството ви. Отговорите често са отделни думи или кратки фрази и тялото ви знае какво е от значение за вас. Може би вие просто забелязвате красотата в този човек, която чувствате, че липсва във вас за момента, или грациозността, или доверието, докато се изпълнява дадена задача, или просто излъчването на красота.

Вашата среща трябва да трае секунди или най-много – минути. Тези кратки моменти са вашата възможност да почувствате радост и екзалтация от момента. Това е намирането на част от себе си в друг човек – нещо, което вече имате, както и чувството за това какво е да се събуди това нещо.

За онези от нас, които се осмеляват да признаят чувството за близост при такива моментни срещи, Огледалото на изгубеното вероятно е нещо, което е пред нас всеки ден. Намираме цялостност в себе си, докато другите отразяват за нас нашата най-истинска природа. Гледаме своята цялостност и индивидуално създаваме ситуациите, които ни отвеждат там, където можем да ги намерим. Млади и стари, родители и деца, учители и другите са катализатори на чувствата.

В тези чувства откриваме неща, за които копнеем в другите, нещата, които са все още с нас и въпреки това са скрити в нашите маски на онези, които вярваме, че сме. Това е нормално и човешко. Разбирането на онова, което казват нашите чувства за нас, може да се превърне в нашия най-мощен инструмент в откриването на нашата най-голяма сила.

ЧЕТВЪРТОТО ОГЛЕДАЛО: ОТРАЖЕНИЕТО НА НАШАТА ТЪМНА НОЩ НА ДУШАТА

„Това, което имаш, ще те спаси, ако го изявиш от себе си. ”

Евангелие на Тома

По време на високотехнологичния бум през 1990 г. Джералд (това не е истинското му име) беше инженер в Силиконовата долина, Калифорния. Имаше две млади дъщери и беше женен за красива съпруга. Бяха заедно от 15 години. Той беше от пет години във фирмата, в която работеше, и беше награден като отстраняващ повредите в софтуера. Той представляваше ценен актив за компанията и за да отговори на търсенето на неговите умения, той започна да работи до късно вечер и да пътува по изложения извън града със своя софтуер. Скоро започна да прекарва повече време с колегите, отколкото със семейството си. Виждах колко го боли, когато ми описваше как постепенно са се отдалечили един от друг. Той знаеше повече за семействата на колегите си, отколкото за своето. Ето кога животът му рязко се промени. Веднъж дойде с мен на среща, организирана във връзка с книгата ми „Между световете: Науката за състраданието”, на която описвах как Огледалата влияеха на връзките ни.

Преди повече от 2200 години авторите на свитъците от Мъртво море посочват Седем специфични Шаблона, които можем да очакваме да видим при своето взаимодействие с други хора. Джералд описваше едно от Огледалата на нашия най-голям страх, известно като „Тъмната нощ на душата ни”.

Сред инженерите в офиса му имаше млада програмистка, приблизително на неговата възраст. Той беше принуден да прекарва с тази жена понякога по няколко дни в различни градове на страната. Познаваше я по-добре, отколкото собствената си съпруга. Подозирах, че ми е ясно как ще свърши всичко.

Скоро той повярва, че е влюбен в колежката си, и избра да напусне жена си и децата си и да заживее с нея. Това решение имаше перфектен смисъл тогава, тъй като те имаха много общи неща. Но след няколко кратки седмици новата му партньорка беше прехвърлена към друг проект в Лос Анджелис.

Незабавно нещата се влошиха и Джералд откри, че всички охладняха към него. Колегите му се чудеха как изоставякариерата, която беше градил толкова време. Дори родителите му се ядосаха, че се беше отделил от семейството си. Макар че беше наранен, Джералд смяташе, че това просто е цената на промяната. Какво повече можеше да иска?

Ето къде се намеси Огледалото на баланса и на Тъмната нощ на душата. Точно когато изглеждаше, че всичко си отива на мястото, Джералд откри, че всъщност всичко се разпадаше. След седмици новата му приятелка обяви, че връзката им не е онова, което беше очаквала. Тя внезапно я прекрати и го изгони. Изведнъж той се оказа сам и опустошен. „Как можа да направи това след всичко, което направих заради нея? – оплакваше се той. Беше оставил всичко, което обичаше – жена си, децата си, приятелите си и работата си.

Скоро след това той започна да работи зле. След няколко предупреждения неговият отдел го отстрани от работа. Стана ясно какво е станало. От върха беше паднал в калта. Въпросът, който ми задаваше, беше: „Как е възможно нещата да изглеждат толкова добре и да свършат толкова зле?”

НАШАТА ТЪМНА НОЩ НА ДУШАТА: РАЗПОЗНАВАНЕ НА СПУСЪКА

Когато го срещнах, Джералд беше изгубил всичко, което беше обичал. Ключът в тази история е причината „Защо”. Вместо да пусне нещата, които обича, понеже е цялостен и се развива, той правеше своя избор само когато вярваше, че нещо по-добро ще заеме мястото им. С други думи играеше на сигурно. Поради неговия страх, че няма да намери нещо по-добро, той беше поддържал брака си дълго след като го беше приключил на емоционално ниво. Съществува фина и неуловима разлика между това да напуснем работата си, приятелите си и връзките си, защото сме цялостни, и, оставаме с тях поради страха, че за нас няма нищо друго.

В множество връзки хората остават, докато дойде нещо по-добро. Тази преданост може да идва от това, че не осъзнаваме какво правим, или защото се изправяме пред несигурността на това, че не знаем какво следва. Макар че това може да представлява Шаблон, за който не сме осъзнати, то все пак е Шаблон. Дали става дума за работа, любов или начин на живот, може да се окаже, че задържаме Шаблон, при който не сме истински щастливи и при все това – никога не сме казвали това на хората в нашия живот. Затова даже когато светът вярва, че нашият живот е бизнес, вътрешно можем да крещим за промяна и да се чувстваме объркани, защото не знаем как да споделим тази нужда с онези, които са ни близки.

Това е Шаблон, който изгражда негативност. Нашите истински чувства са маскирани като напрежение, враждебност или понякога просто липсват от връзката ни. Всеки ден работим или споделяме живота си и дома си с друг човек, докато сме емоционално отдалечени и в друг свят. Дали проблемът ни е с нашия началник, с любовник или дори със самите нас, ние правим компромиси, размишляваме и чакаме. Като че ли от никъде самите неща, които сме чакали и за които сме жадували в живота си, се появяват внезапно.

В случая с Джералд, когато се премести в нов град с приятелката си, той остави зад себе си нерешена празнота, в която неговият свят се срина. Сега, след като изгуби всичко, което обичаше, той седеше пред мен и сълзите се стичаха от очите му.

– Как да си върна работата и семейството. Кажи ми какво мога да направя? – питаше той.

Казах му нещо, което го свари напълно неподготвен.

– Това време в живота ти не е свързано с връщането на това, което си изгубил, макар да е станало точно това. Онова, което си сътворил за себе си, отива много по-дълбоко от твоята работа исемейство. Ти просто си събудил в себе си сила, която може да се превърне в твой най-мощен съветник. След като си преминал през това преживяване, ти притежаваш непоклатимо доверие. Навлязъл си във време, което древните разпознавали и наричали „Тъмната страна на Душата”. Това е време в живота ти, когато ще бъдеш въвлечен в ситуация, която представлява най-големите ти страхове. Подобно време настъпва, когато най-малко го очакваш, и идва обикновено без предупреждение. Но всичко става само когато си готов. И когато всичко изглежда така, сякаш животът е перфектен, постигнатият баланс е сигналът, че си готов за промяна. Изкушението да създадеш промяната ще бъде нещо, за което обикновено копнееш цял живот и на което просто не можеш да устоиш. Иначе никога няма да направиш скока.

– Под „изкушение” нова връзка ли имаш предвид?

– Връзката е катализатор, който обещава, че ще се придвижим напред в живота.

Обясних му как дори да знаем, че сме напълно способни да оцелеем, независимо от това какво ни подхвърли животът, не е в нашата природа да станем на другата сутрин и да кажем: „Днес ще отдам всичко, което обичам и което ми е скъпо, за да навляза в Тъмната нощ на моята душа.” Нещата просто не стават така. По-често се случва така, че най-големите изпитания на нашата Тъмна нощ като че ли идват тогава, когато най-малко ги очакваме.

Вероятността животът да ни поднася точно това, от което имаме нужда, точно когато се нуждаем от него, има перфектен смисъл. Както не можем да напълним чашата с вода, преди да отворим крана, така и препълнената ни емоционална кутия сигнализира на живота да ни изпрати промяна. Докато не задействаме потока, нищо не може да се случи. Но работата е там, че когато попаднеш на такова място в живота си, е много успокояващо да знаеш, че тук можеш да се озовеш единствено когато самият ти си задействал ключа. Съзнателно или не, ние винаги сме готови за онова, което животът ни поднася.

НАШИТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ СТРАХОВЕ

Предназначението на Тъмната нощ на душата е да преживеем и излекуваме своите най-големи страхове. Интересното е, че понеже страховете на всеки са различни, онова, което изглежда като плашещо преживяване за някого, може да не е кой знае какво за друг. Например Джералд признаваше, че най-големият му страх е да бъде сам, а една жена сподели, че да я оставят сама е най-голямата й радост.

Не е необичайно за някой, който се страхува да бъде сам, да стане участник във връзка, в която ще преживее най-големия си страх. Джералд например описа връзки, приятелства и работа в своето минало, които не биха могли да са трайни. При разпадането на всяка от тях той е бил сигурен, че връзката се е „провалила”. Те в действителност били толкова успешни, че всяка му позволявала да види как отминава своя най-голям страх – страха от това да остане сам. Тъй като не беше лекувал или забелязвал тези Шаблони в живота си преди това, той се оказа в ситуации, където страхът му ставаше все по-лесно доловим. Накрая животът го беше довел до точка, където неговата емоция беше толкова явна, че той трябваше да се обърне към нея, за да може да продължи.

Може да изпадаме в такива състояния много пъти в живота си, но първият път обикновено е най-трудният. Често той е и най-мощният стимул за промяна. Щом разберем защо ни боли толкова много, преживяването започва да придобива нов смисъл. Щом разпознаем знаците на Тъмната нощ, можем да кажем: „Аха, познавам този Шаблон! Това е Тъмната нощ на душата. Какво се иска да усъвършенствам сега? ”

Познавам хора, които са толкова заредени със сила след изцеляването на своите Тъмни нощи, че почти предизвикват Вселената да им представи поредната! Правят това, защото знаят, че щом са оцелели след първата, могат да преживеят всичко. Само когато имаме такива преживявания, без да разбираме какво представляват те или защо ги имаме, можем да се окажем заключени с години или дори цял живот в Шаблон, който може да открадне от нас всичко онова, което ни е толкова скъпо – например самия живот.

ПЕТОТО ОГЛЕДАЛО: ОТРАЖЕНИЕ НА НАШИЯ НАЙ-ВЕЛИК АКТ НА СЪСТРАДАНИЕ

„Покажете ми камъка, който зидарите отхвърлиха: това е крайъгълният камък. ”

Евангелие на Тома

В края на 1980 г. моят офис беше в една многоетажна сграда в Денвър. Сградата беше огромна, но претъпкана. Делях офиса с една жена, която в отдела изпълняваше функции, много различни от моите. Нямаше състезание или споделени отговорности между нас – ние бързо станахме добри приятели и си говорехме за своите семейни уикенди, приятели и за радостите и скърбите на живота извън компанията.

Един ден, тъкмо се бяхме върнали от обяд, тя откри някакви съобщения в гласовата си поща, получени, докато ни нямаше. Видях, че е много притеснена, и я попитах какво е станало. Тя ми разказа една тъжна, но зареждаща със сила история.

Нейна близка приятелка имала красива дъщеря, атлетична и с артистични умения. Започнала да работи като модел. Имала много ангажименти, но с течение на времето нейният ентусиазъм се превърнал в загриженост. Модните агенции търсели по-различна от нейната красота и тя решила да си направи пластична операция, за да отговори на тези искания. Това я приближило към целта й, но не съвсем. Последвали още процедури. Коригирала си обратната захапка, а за тази цел трябвало да се направи счупване на челюстта. Устата й била зашита за известно време, докато костта зарасне и я хранели със сламка. Като гледах снимката на бюрото й в офиса, аз не виждах съществена разлика във външния й вид, но тя била доволна.

Но докато била на течната диета, отслабнала много и външните очертания на тялото й се променили. Горната част на тялото й изгубило мускулния тонус, който преди й придавал формата на модел, която имала. Тя обаче решила, че проблемът може да се отстрани хирургически, и затова поискала да й премахнат двете най-долни двойки ребра.

Стресът от всички тези процедури предизвикал в тялото й паника. Тя вече не можела да контролира загубата или натрупването на тегло на определени места от тялото си. Тялото й преминало в режим „отслабване” и докато родителите й разберат какво става, за да я вкарат в болница, било твърде късно. Бяха съобщили на колежката ми, че е починала тази сутрин.

Може би познавате хора, тръгнали по този път. Дано при тях нещата да не са толкова крайни. Тази млада жена имала идеала на сравнение. Непрекъснато оставала в сянката на тази мярка за външен физически вид. Вярвала, че е някак несъвършена такава, каквато е, и че нейните несъвършенства могат да се отстранят чрез чудесата на съвременната технология.

Защо жената вярвала, че тези крайности са ключът към нейния успех? Защо близките й я подкрепяли в това? Защо, макар че вече била красива, започнала да се прави на нещо различно от онова, което била по рождение? Кой страх е станал толкова мощен в живота й, че да реши да промени своя външен вид, за да спечели одобрението на другите? Какво можем да научим от нейните преживявания? Каква мярка за сравнение използвате вие? Коя е отправната точка за сравнение, която използваме, когато измерваме нашите успехи и провали в живота?

„НЕСЪВЪРШЕНСТВАТА” ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЗАЩИТА

Често споделям тази история по семинарите. След това карам участниците да попълнят таблица, където оценяват себе си в областта на образованието, професионализма и спорта. Системата се състои от четири категории, които варират от „много добро” до „много зле”.

Ключът тук е, че им давам много малко време, за да попълнят формуляра. Правя това нарочно – действителният отговор, написан на хартията, е по-малко важен, отколкото вложеното в него мислене. Какъвто и да отговорът, реалността е, че всичко под „перфектното” показва как участникът осъжда себе си. Хората оценяват себе си като успешни или провалящи се, като се сравняват с нещо извън своя опит. Ние сме своите най-големи критици. Поради това Петото Огледало се нарича „нашият най-голям акт на състрадание”. Става дума за състрадание към самите себе си – какво сме и в какво сме се превърнали.

С това Огледало на самите себе си от нас се иска да допуснем със състрадание съвършенството, което вече съществува във всеки момент от живота. Това е вярно, независимо по какъв начин останалите виждат този момент или какво в действителност се оказва. Докато не придадем значение на своя принос към резултата, всяко преживяване е просто възможност да изразим себе си – ни повече, ни по-малко.

С какво би се различавал животът ви, ако оставехте всичко, което правите, да бъде перфектно по начина, по който е, независимо от това какво се окаже? Ако всичко, което правим, е максималното, на което сме способни, не го сравнявайте с нищо – нима то може да бъде нещо друго, а не страхотно? Ако даден проект, връзка или училищна задача не се реализират както сте очаквали, винаги можете да се научите от преживяванията и следващия път да направите нещата различно. В Божествената матрица това е начинът, по който се чувстваме – нашето представяне, външен вид и постижения, – това се отразява обратно към нас като реалността на нашия свят. Като се има това предвид, най-дълбокото изцеление на нашия живот може да се превърне в акт на състрадание. Това е любезността, която даваме на себе си.

ОТВЪД ОГЛЕДАЛАТА

Докато определено съществуват и други Огледала, които ни показват още неуловими тайни от нашата истинска природа, онези, които предлагам тук, са Петте Огледала, които позволяват нашето най-мащабно изцеление във връзките ни. В хода на този процес ние откриваме своята най-истинска сила като създатели в Божествената матрица. Всяко Огледало е стъпка към по-високо ниво на лично майсторство. Щом веднъж ги научите, вече не може да ги забравите. Всеки път, когато разпознавате някое Огледало на определено място в живота си, съществува вероятност да откриете същия Шаблон, разиграван и в други области.

Неща, които изваждат толкова емоции с вашето семейство вкъщи например, могат да излязат на повърхността с по-слаба интензивност, докато се пазарите за стара кола с непознат. Причината, поради която там това става по-умерено, е, че вие вероятно не сте толкова близки с другия човек, както сте със семейството си. Макар Шаблоните да са по-слабо интензивни, те все още са там. И в това е красотата на холографския Шаблон на съзнанието. Решението, което откривате в своята връзка с продавача на колата, касиерката в магазина или сервитьорката, която ви е донесла загоряла вечеря в любимия ви ресторант, вероятно ще се появи във взаимоотношенията ви вкъщи. Така трябва да бъде, защото в това е същността на холограмата.

Щом на едно място Шаблонът се промени, от това се облагодетелства всяка връзка, която го съдържа.

Понякога промените идват при нас на места, на които най-малко ги очакваме. Ако не беше така, нима бихме станали сутринта и да кажем: „Днес ще се захвана с връзките, които ми показват най-големите Огледала на моята склонност да осъждам. ”Нещата просто не стават така. Нашите възможности да се излекуваме чрез своите Огледала възникват, когато помпаме гумите на колата си или докато отиваме към пощенската кутия на двора.

Неотдавна срещнах приятел, който току-що беше изоставил кариерата си, своето семейство, приятели и връзка в друг щат, за да се премести в пустошта на Ню Мексико. Попитах го защо беше оставил толкова много неща зад себе си, за да живее в изолация в пустинята. Той ми каза, че е дошъл да намери своя „духовен път”, но не можел да започне, защото нищо не вървяло както трябва.

Имал проблеми със семейството си, с бизнес плановете си и даже с изпълнителите, с които се договорил да построят неговия ”духовен” дом. Объркването му беше очевидно.

От моя гледна точка ние не сме способни на друго освен на духовен живот. Иначе казано, като същества от дух ние можем да имаме само духовни преживявания. Независимо от това как може да изглежда животът, аз вярвам, че всички пътища ни водят до едно и също място. Така погледнато, дейностите от всекидневния живот не могат да бъдат отделени от нашата духовна еволюция – те са нашата духовна еволюция.

Обърнах се към моя приятел и му казах, че може би всички предизвикателства в живота му са неговият духовен път. Макар това да не беше отговорът, който очакваше, той беше любопитен да чуе какво имах предвид. Той смяташе, че неговата духовност ще се реализира чрез живота в усамотение и спокойните ежедневни размишления. Изясних своите вярвания, като предположих, че всички тези неща могат да се превърнат в част от неговия живот. Начинът, по който той решаваше всяко от предизвикателствата, пред които беше изправен, можеше да бъде точно пътят, който е дошъл да изследва. Когато ме погледна на сбогуване, той каза: „А може би наистина е така”

Божествената матрица, Грег Брейдън