“Свещената традиция в древен Египет”, Роузмари Кларк

Свещената наука започва от онази мистериозна, но с доказано съществуване реалност, която разкрива един енергетичен (духовен) свят, предшестващ материалния, количествен свят.
Р.А. Швалер Де Любич, “Свещената наука”

Херметическа философия

Мъдростта на древен Египет е жива традиция. В наши дни съществува неизброимо количество преводи на египетски сакрални текстове, най-многобройни от които са версиите на “Книгата на мъртвите”, наричана от египтяните “Книга на Излизащите (денем)”. Друг ценен извор на египетската мъдрост е Corpus Hermeticum, събрал в себе си писмени документи от прочутите Александрийски школи, които функционирали по време на Гръцко-римския период. По това време херметическата литература, акумулирана в Александрийските библиотеки, единодушно била приписвана на Хермес – гръцката интерпретация на египетското божество Джехути, покровител на науката, езика и образованието. Твърдяло се, че Хермес неколкократно се е въплъщавал като учител на отбран кръг мъдреци, а последното му проявлене било в образа на Хермес Трисмегист, “трижди великият”, наречен така, защото владеел трите свещени дисциплини – медицината, архитектурата и астрономията.
Египтяните почитали Джехути като пръв учител по въпросите на свещеното, като божествен книжник и му приписвали авторството на тайните книги  и владеенето на магическите слова, използвани в храмовите ритуали. Гърците, живеещи в Египет, го наричали Тот-Хермес. Тази фигура от своя страна била асоциирана с легендарния Имхотеп, мъдрец от Старото царство, обявен за нещо като светец-покровител на мистичните учения. Така се появило преданието за Тот/Хермес Трисмегист с всичките придружаващи го херметически асоциации и исторически познания, извлечени от гръцко-римската култура.
Въпреки, че Corpus Hermeticum се приписва на Хермес, изследователите са единодушни, че материалът несъмнено е сбор от произведенията на няколко човека, една школа от философи-мъдреци, вероятно посветили се на божествения книжник, който според тях говорел чрез писанията им. Корпусът обхваща поредица от диалози между учители и ученици, изпълнени с описания на космическия живот, на ролята на човечеството във Вселената и на възхождането на душата от земното й съществуване към небесните измерения. Паралелно с тези философски дискурси в корпуса са включени трактати по астрология, магия, алхимия и няколко религиозни творби. Всички те представят Хермес като велик извор на духовно откровение:
Хермес виждал всички неща, и разбирал видяното, и бил способен да обясни на другите разбраното… откритията си той описвал върху плочки, и скривал дълбоко написаното, оставяйки голяма част неизречена, за да я търсят всички бъдни поколения.
Фрагмент ХХІІІ (Kore Kosmu) : 5

Херметическата философия е може би единственият витален остатък от древния свят, устоял на драматичните смени на политическата и религиозна власт в Близкия изток и Европа, състояли се през вековете след неговата компилация. До арабското нашествие през 640г. Египет бил смятан за върховен пазител на духовните традиции.
“Херметическият корпус” останал в обращение през Средновековието, когато учени от всички вероизповедания издирвали и възпроизвеждали древните текстове за собствена употреба или за колекциите на своите покровители. Съществуват християнски, юдейски и ислямски преводи, чието съдържание е сходно, макар и обагрено от субективността на различните преводачи. Те били комбинирани с еклектични фрагменти от нисшата магия, гръко-римската религия и античния фолклор, устояли на изпитанията на времето успоредно с автентичния корпус. Така се получило смесване на езотеричната мъдрост с остатъците на една отиваща си култура, отдавна лишена от някогашното си духовно и морално върховенство.
В по-голямата си част “Херметическият корпус” е под формата на диалог между Хермес Трисмегист и учениците му Тат и Асклепий, касаещ произхода на естествения и божествения живот. И макар Херметическите текстове да отразяват фундаменталния светоглед на древните египтяни, те могат да доведат случайния читател до погрешно разбиране на духовните учения. На първо място, откровението в херметизма е процес, в който не учителят съзнателно влива познания в главата на кандидата, а кандидатът сам стига до мъдростта, изучавайки подредбата на Вселената и съзерцавайки я: една схема, съдържаща се в диалозите.
В гръцките мистерии първият етап е допускането на неофита до дадена религиозна традиция, нещо като предварителна проверка на годността му за духовен живот. Следва етапът на интензивно обучение на адепта в програмите на мистичната школа. В завършващата фаза посветеният бива издигнат до позицията на свободно практикуващ мистериозните учения учител, но само след изживяване на символична херметическа “смърт”, чиято цел е излизане от Майя.
Философски погледнато, в херметическите текстове могат да бъдат открити няколко мисловни спектъра от други, съществуващи паралелно на гръко-римския свят, култури. Тези различни системи на мислене налагат собствените си идеи и създават противоречия. В някои от частите на корпуса се говори за триединството на живота от физическите до космическите нива и това съответства на египетската космология. Други текстове обаче насочват вниманието към седем свята и десет сфери на проявление във Вселената, а това отразява гръцки и кабалистични концепции.
Няма съмнение, че някои елементи от Corpus Hermeticum са извлечени от египетската езотерична традиция. Едновременно с това обаче съществени негови компоненти произхождат от гръко-римската мисловност – например духовното цел на херметизма, осъществявана предимно чрез актове на посвещаване, в които външни сили – учители, текстове и изпитания – тласкат процеса на духовна трансформация напред. В противовес египетските мистерии призовават към вътрешно преживяване на инициацията, към пробуждане на духовните сили чрез прогресивно общуване с естествения живот, постигано не толкова по външни начини, колкото посредством упражняване на вътрешните сетива и способности. Обръща се внимание и ан самоинициацията в съответствие с природните цикли, определяни от свещената астрономия. Това е идеята зад древното название на Джехути – “Самосъздаденият” – изричано в многобройни химни и заклинания от религиозната литература. Дори за божествените същества се е вярвало, че навлизат в света на явленията след няколко етапа на самопознание.
Най-значителното несъответствие е, че в традицията на гръко-римските мистерии мъдростта се постига с помощта на “майстор” или йерархия от майстори, които удостояват кандидата с достъп до космическите измерения, докато за египтяните духовното пробуждане надарява търсещия с постигане на индивидуално майсторство, със силата да бъде “господар на тайните”, както се казва в животоописанията на жреците, жриците и царските особи, откривани в храмовете и гробниците. В египетската система, овладявайки себе си, посветеният не поставя началото, а вече е изпълнил едно от свещените предписания. Този процес е изключително личен, защото в истински херметическата Вселена духовните сили лежат вътре в самите нас.
Така е и в астрологията – едни считат, че за да постигнат “озарение” им е нужен учител/гуру, който да ги въведе в тайните на познанието, други успяват сами, извървявайки бавно и постепенно пътя на индивидуално самопознание, пътя към себе си, а оттам – и пътя към тайните на Вселената, на микро- и макрокосмоса.

Египетският начин на мислене

Египетската мислене изтъква три качества, способстващи събуждането на вродената интелигентност. Те могат да бъдат използвани и от нас, за да ес върнем към необятния извор на мъдрост, който ни предлага Свещената наука.

Едновременност (ритъм, синхроничност)
Египтяните възприемали хода на природата като естествения курс на човешкия живот. Всички физически явления били разглеждани в контекста на природните цикли, например покарването, разцветът и зимуването на растенията и разливите и спадовете на Нил. Цикличността не била линеен процес с начало и край. Тя била възприемана като поредица от естествени трансформации, в които събитията възниквали едновременно на няколко нива на проявлението.
В съвременната епоха идеята за едновременността е изразена в понятието за синхронност – не-причинна свързваща сила, предложена от психолога Карл Юнг. Според тази концепция едновременните събития със смислова връзка помежду си не възникват случайно, а произхождат от един обосноваващ ги принцип.
Метафората за едновременността е изразена чрез великия мит за Озирис. Традицията възпирема Асар като пръв владетел на Египет и го почита като прародител на египетската раса. Според мита той е убит от ръката на покварения си брат Сет, а след това тялото му е върнато към живот и въздигнато като суверен на свръхестествените светове чрез серия от магически действия, пресъздадени в египетските мистерии.
Тази история изобилства от символически елементи, които описват природните процеси като непрекъснат поток от живот и смърт. Асар е нетерът, представящ активния и пасивен принцип на зачеването във всички земеделски дейности – цикличния растеж, както и непроявената, латентна фаза на органичните форми. В този смисъл, Озирис-съзнанието е продължително участие в цялостния природен цикъл, преминаващ през живота, смъртта и всяко трансформативно преживяване.

Двойнственост (полярност, дуализъм)
Древните египтяни възприемали всеки принцип заедно с неговия обратен или допълващ аспект. Понятието за “сдвояване” се прилага към всички идеи и по начина, по който в изкуството се търси баланс и симетрия. Това не означава, че идеите били конфронтирани със своите противоположности – модел, изследван от философски религии като Дзен-будизма. По-скоро всяка концепция била разбирана заедно с нейната противоположност. Този възглед е изразен в свещени образи, като например, двамата пазители на царската корона – лешоядът Нехебет и кобрата Уаджет. Той присътства и в географията, в категориите за червените (пустинни) и черните (култивирани) земи, в хералдическите растения лотос и папирус и в регионите на Нил (Долината и Делтата).
Метафората за двойнствеността е изразена най-добре във великия мит за Херу-Сет. Двата нетера – Херу и Сет – на пръв поглед предстовят определени противоположности във физическата вселена: възход и падение, или движение към небето и движение към земята. В мита двете божества са в постоянен конфликт и антагонизъм.
Но според египетската подредба на света в противоположните сили е заложено и разрешението. Това намира израз при много божества, които смесват или комбинират природата си с други. Едно от тях, познато като Нубти, въплъщава Херу и Сет като двуглав образ с едно тяло. Тази представа е метафора за хорическо съзнание – обединяването на противоборстващите сили и импулси в съюз.

Асоциация (съответствие)
Египетската мислене не възприема нищо като отделно или извън контекста на всичко останало. Винаги съществува съответствие между всяко нещо и останалите, във всички възможни сфери на проявлението в природата.
Според традиционната херметическа философия “Каквото е горе, такова е и долу”. Тази максима се обуславя от асоциативното мислене на египтяните и представлява фундамента на магическата технология, позволяваща трансформацията както на енергията, така и на материята. Според нея висшите принципи са въплътени и в най-нисшите си еквиваленти, без значение каква е специфичната каузална сила. В подобно мислене не могат да съществуват абсолютно добри и абсолютно зло, защото всички неща в нашия свят са огледални отражения на по-фините светове. Могат да съществуват само градации на божествените сили, които се проявяват в небесата, на земята, в растителния, животинския и човешкия живот.
Метафората за асоциацията е изразена в действията на Джехути, египетския нетер, който свързва физическия и нефизическия свят. Той е преводачът par excellence, приносителят на силата на първичния звук. Неговата функция е да осигури предаването на божествения модел на земята, където с него си служат езикът, архитектурата и свещеният ритуал. Той прави възможна асоциацията с божествените принципи. Джехути подбужда култивирането на херметическо съзнание, разбиращо света на явленията в контекста на неговия божествен произход и на многобройните сфери на съществуване.

Трите пътя на трансформацията
Изключителността на египетската мислене и възприемане на живота, както свидетелстват много от древните хроники, без съмнение произлиза от схемите на двойнствеността, едновременността и асоциацията. Ако опишем тази извисена мисловност накратко, нейната главна характеристика е подчертаването на взаимосвързаността на всички физически и нефизически неща във Вселената.
Трите образа на Асар, Херу-Сет и Джехути, въплъщаващи трите модуса на египетската мисловност, представят също така и една уникална духовна парадигма. Тя различава три пътя за трансформацията на душата, дефинирани ясно от египтяните. Трите пътя са споменавани периодично в египетската история, с появата на определени религиозин образи, храмови и погребални ритуали, царска иконография, които били различни от тези в другите периоди, макар да не били нови.
Най-ранинте езотерични идеи в египет почти изключително използват звезден символизъм. Според него нетерите въплъщавали небесни явления, за покойниците се вярвало, че се връщат в небесата, а магическите концепции приемали формата на небесни сили, обитаващи звездите и появяващи се и изчезващи периодично. След това възниква слънчевият символизъм: нетерите участвали в пътешествията на Слънцето през деня и нощта, а човешките същества били подвластни на проявленията на светлината и тъминната както в настоящия, така и в следващия живот. В късния период от египетската история се заражда лунният символизъм, като път на трансформация, в който фазите на растеж и хибернация се превръщат в метафори на духовния опит.
Звездният път е въплътен от нетера Джехути, източник на асоциативното мислене и пробуждането чрез познанието му за космическия резонанс. Слънчевият път е представен от Херу (и тъмния му противник Сет), нетера на преродената светлина. Той изтъква принципа на двойнствеността и обединява небесния и земния (светлия и тъмния) принципи, събуждайки вътрешното съзнание. Лунният път е преставен от Асар, който въплъщава принципа на едновременността в природата и пробуждането чрез циклите на органичния опит.

Херметическата традиция

Херметическата философия, която изучаваме днес, е до голяма степен непълна, но това, с което все пак разполагаме, са ценни останки от Свещената наука. Повечето от тях се основават на третия компонент в египетската мислене – Асоциацията.
Известно е, че философията на херметизма, макар и египетска по произход, е силно повлияна от платоническите идеи (за които пък се твърди, че са извлечени от египетската космология). Подобно на вроденото съзнание в Свещената наука, платонизмът счита първоначалното състояние на душата за състояние на мъдрост, която може да бъде постигнато чрез хармонизиране на разума и страстта. Платоническата философия излага също и “учението за идеите” – концепция, която обрисува света на явленията като произхождащ от света на идеалните, непознаваеми принципи.
Философията на Платон е доразвита от неоплатониците и интерпретирана красноречиво от Плотин – мъдрец, роден в Ликопол, Египет, от римски произход. Неговите познания за гръко-римската магия и метафизика оформили доктрината, която той представил в “Енеади”: когато душата си припомни своето първоначално единство с идеалните принципи, тя може да се завърне към този източник, ако познае нивата или еманациите на нематериалните сфери, които Плотин изложил в комплексна демонологична система, отразяваща популярните образи от религиозните вярвания по онова време. Идеята за душата, припомняща си своя произход, кореспондира с египетското разбиране за първичната природа. Египетското мислене е ориентирано по-скоро към небето, отколкото към земята. А доколкото  небесните явления се асоциират с Джехути, който според мита в крайна сметка става владетел на божествените цикли, разпространението на херметическата мъдрост се дължи на култа към него. Затова разбирането на херметизма за духовните процеси следва древната традиция, в която овладяването на Свещената астрономия – появите и движенията на звездите и планетите – е необходимо условие за постигането на Знанието.

Според принципно троичния египетски символизъм космическите същества произхождат от многобройни триади, състоящи се от противоположни двойки фигури, които се обединяват като трето в една функция. Херметическите учения обаче поддържат седморната структура на всички нива на естествения живот. В тази система великият ред на космическото проявление се символизира от класическите седем планети (от септенера), чиито “лъчения” изразяват седем равнища на вибрация във Вселената. Според вярванията херметическата скала съдържа ключа към целия органичен живот.

Седем са звездите, обикалящи пред прага на Олимп и сред тях завинаги кръжи несвършващото Време. Седемте звезди са следните: сияещата през нощта Луна, вечно мрачният Сатурн, веселото Слънце, плодородната Венера, дръзкият Марс, бързокрилият Меркурий и родоначалникът на всичко Юпитер. От същите тези звезди нашата човешка раса е предопределена, защото имаме в себе си Луната, Юпитер, Марс, Венера, Сатурн, Слънцето и Меркурий. Сълзите ни Сатурн са, рождението е Юпитер, речта ни е Меркурий, гневът е Марс, Луната е сънят, Венера е желание, а Слънцето е смях…
Фрагмент ХХІХ

Божествената функция на тройката също е част от свещената астрономия. Джехути установява циклите на завъртане около оста, движение по орбита и движение напред на небесните тела, които на Земята определят деня, годината и епохата. Съвременната астрономия разпознава в тези три небесни движения трите основни характеристики на цикличното време, а в древността те са били критерии, определящи степента на влияние на дадена жизнена система върху друга. На органично ниво, например, завъртането съответства на енергията, движението по орбита – на вибрацията, а движението напред – на съзнанието. Според тези три цикъла и чрез седемте планетни лъчения, Джехути изразява архетипните сили, влияещи на физическия свят.

От седемте планети, участващи в света на явленията, или “сферата на привидното”, Луната стои в началото на херметическата скала, благодарение на краткия си период на завъртане – 27.33 дни. Следват Меркурий (87.9 дни) и Венера (224.7 дни). Слънцето е в центъра на скалата (365.5 дни), а след него се подреждат Марс (1.8 години), Юпитер (11.8 години) и накрая Сатурн (29.4 години). Таблиците на планетните движения от древността свидетелстват, че свещената астрономия със сигурност е познавала както продължителността на циклите на тези небесни тела, така и регулярните интервали, през които те съвпадали.
Херметическата скала оказва влияние върху астрономическите модели на множество култури: можем да я открием при халдейските оракули, в хармонията на сферите при питагорейците и в законите на Кеплер. Но като ситема от символи тя изразява много повече от относителните скорости на въртене на традиционните седем планети. Циклите и ритмите, съдържащи се в нея, представят природните процеси във всяка възможна сфера. В наши дни обаче, символизмът на херметическата скала бива разбиран погрешно като свидетелство за неспособността на древните астрономи да идентифицират нещо повече от тези седем небесни тела.
В херметическата ситема седемте планетни “ритъма” се асоциират с целия спектър на живота. Сред тях от съществено значение са седемте органични функции, тъй като изобразяват въплътената в човешка форма алхимия. Древните считали тези функции за човешкия еквивалент на трансформативните сили на нетерите, за микрокосмос, който отразява макрокосмоса.
В един уникален коментар върху тази система, Швалер Де Любич посочва, че всяка от седемте органически функции се излъчва от четири органа. Цялостният процес включва двадесет и осем активности, което е виталното число на органичния живот, а освен това и броят на дните в един лунен цикъл.
Тези асоциации на пръв поглед нямат нищо общо с духовното развитие. Но именно те, като физически механизми, като проявления на плътта, посредством практиките на Свещената наука могат да бъдат “настроени” на по-висока честота и с това да дадат възможност на кандидата да усвоява, генерира и трансформира фината космическа енергия в духовна сила – и да “обожестви” смъртната си форма.

Херметическата таблица на съответствията ни позволява да вникнем в окултното развитие на човешките сетива, както и във възрастовите цикли, с влиянието върху които се асоциират различните планетни лъчения. Луната, например, се свързва с паметта, която е най-активна по време на ранното детство – период, в който лунната енергия владее голяма част от преживяванията. Съществуването в тази фаза е съсредоточено в инстинктивното ниво, в оцеляването чрез постигане на биологично съответствие с природните ритми.
Таблицата включва освен това и традиционните нива в херметическата инициация, както и естествения процес на духовно съзряване, изразен в изкуствата, науките и окултните практики. Овладяването на духовните равнища също е изобразено в съответствие с планетните лъчения. В лунната сфера, например, физическата форма се развива до най-високата си степен, следващата сфера – тази на Меркурий – обозначава усъвършенстването на етеричната форма и т.н. нагоре по скалата.

Херметическа таблица на съответствията

Планета:  Луна – Меркурий – Венера – Слънце – Марс – Юпитер – Сатурн

Органична функция:
Луна – храносмилане
Меркурий – селекция
Венера – отделяне
Слънце – индивидуализация
Марс – размножаване
Юпитер – кръвообращение
Сатурн – растеж

Органи:
Луна – уста, стомах, тънко и дебело черво
Меркурий – тънко и дебело черво, черен дроб, бъбреци
Венера – дебело черво, бели дробове, пикочен мехур, кожа
Слънце – тънко черво, черен дроб, бели дробове, бъбреци
Марс – тънко черво, бъбреци, далак, гениталии
Юпитер – черен дроб, далак, бели дробове, костен мозък
Сатурн – костен мозък, хипофизна жлеза, щетовидна жлеза, надбъбречна жлеза

Сетиво:
Луна – памет
Меркурий – зрение
Венера – вкус
Слънце – осезание
Марс – обоняние
Юпитер – ясновидство
Сатурн – ясночуване

Възрастов период:
Луна – ранно детство
Меркурий – детство
Венера – съзряване
Слънце – зрелост
Марс – средна възраст
Юпитер – напреднала възраст
Сатурн – старост

Ниво:
Луна – инстинктивно
Меркурий – интуитивно
Венера – емоционално
Слънце – съзнателно
Марс – свръхсъзнателно
Юпитер – творческо
Сатурн – духовно

Наука:
Луна – музика
Меркурий – математика
Венера – естетика
Слънце – астрономия
Марс – геодезия
Юпитер – философия
Сатурн – алхимия

Магия:
Луна – теургична
Меркурий – теомантична
Венера – симпатическа
Слънце – тавматургична
Марс – церемониална
Юпитер – гоетична
Сатурн – алхимична

Практика:
Луна – лекуване
Меркурий – препредаване
Венера – възстановяване
Слънце – общение
Марс – проявление
Юпитер – пророкуване
Сатурн – трансформация

Сфера:
Луна – физическа
Меркурий – етерна
Венера – астрална
Слънце – ментална
Марс – архетипна
Юпитер – божествена
Сатурн – космическа

Нервен възел, сплит:
Луна – кръстен
Меркурий – простатен
Венера- надкоремен
Слънце – сърдечен
Марс – белодробен
Юпитер – гърлен
Сатурн – кавернозен

Ендокринна система:
Луна – яйчник/тестис
Меркурий – надбъбречна жлеза
Венера – далак
Слънце – тимус
Марс – щитодивна жлеза
Юпитер – хипофиза
Сатурн – епифиза

Херметически закон:
Луна – съответствие
Меркурий – полярност
Венера – пораждане
Слънце – единство
Марс – ритъм
Юпитер – вибрация
Сатурн – карма

Херметическо действие:
Луна – синтез
Меркурий – разединение
Венера – привличане
Слънце – светлина
Марс – движение
Юпитер – еволюция
Сатурн – инволюция

Херметическо лъчение:
Луна – различаване
Меркурий – интелект
Венера – хармония
Слънце – воля
Марс – магия
Юпитер – идеализъм
Сатурн – ред

Херметически принцип:
Луна – периодичност
Меркурий – ментализъм
Венера – свързаност
Слънце – индивидуалност
Марс – ритъм
Юпитер – движение
Сатурн – трайност

Твърда форма/брой стени:
Луна – хексаедър/6
Меркурий – пирамида/5
Венера – икосиедър/20
Слънце – сфера/0
Марс – тетраедър/4
Юпитер – додекаедър/12
Сатурн – октаедър/8

Природно царство:
Луна – растително
Меркурий – елементално
Венера – животинско
Слънце – човешко
Марс – минерално
Юпитер – планетарно
Сатурн – ангелско

Символ:
Луна – триъгълник
Меркурий – петоъгълник
Венера – преплетено “V”
Слънце – кръг
Марс – свастика
Юпитер – шестоъгълник
Сатурн – кръст

Нетери:
Луна – Тиванска триада
Меркурий – Есненска триада
Венера- Дендерска триада
Слънце – Ре
Марс – Триада на посвещаването
Юпитер – Мемфиска триада
Сатурн – Циклична триада

Цвят:
Луна – зелен
Меркурий – жълт
Венера – оранжев
Слънце – бял
Марс – червен
Юпитер – син
Сатурн – виолетов

Метал:
Луна – сребро
Меркурий – живак
Венера – мед
Слънце – злато
Марс – желязо
Юпитер – калай
Сатурн – олово

Цвете:
Луна – лотос
Меркурий – папирус
Венера – жасмин
Слънце – слънчоглед
Марс – роза
Юпитер – карамфил
Сатурн – куче грозде

Инструмент:
Луна – арфа
Меркурий – флейта
Венера – систрум
Слънце – цимбал
Марс – тромпет
Юпитер – лира
Сатурн – барабан

Зодиакални знаци:
Луна – Рак
Меркурий – Близнаци/Дева
Венера – Телец/Везни
Слънце – Лъв
Марс – Овен/Скорпион
Юпитер – Стрелец/Риби
Сатурн – Козирог/Водолей

Форма:
Луна – променлива
Меркурий – въздух
Венера – вода
Слънце – основна
Марс – земя
Юпитер – огън
Сатурн – постоянна

Ден от седмицата:
Луна – понеделник
Меркурий – сряда
Венера – петък
Слънце – неделя
Марс – вторник
Юпитер – четвъртък
Сатурн – събота

Музикалан нота:
Луна – Си
Меркурий – Ла
Венера – Сол
Слънце – Фа
Марс – Ми
Юпитер – Ре
Сатурн – До

Гръцка буква:
Луна – епсилон
Меркурий – йота
Венера – ипсилон
Слънце – алфа
Марс – ита
Юпитер – омикрон
Сатурн – омега

Гръцко божество:
Луна – Селена/Хеката
Меркурий – Хермес
Венера – Афродита/Ерос
Слънце – Аполон/Дионис
Марс – Арес/Палада
Юпитер – Зевс
Сатурн – Кронос/Деметра

Цивилизация:
Луна – Келтска
Меркурий – Атлантида
Венера – Лемурийска
Слънце – Египетска
Марс – Римска/Маянска
Юпитер – Гръцка/Китайска
Сатурн – Индуистка

Древен център:
Луна – Диана в Ефес
Меркурий – Пирамидите, Сфинксът
Венера – Зикуратите в Ур
Слънце – Храмът на Соломон
Марс – Родоският колос
Юпитер – Зевс в Олимпия
Сатурн – Мавзолеят в Халикарнас

Учение:
Луна – земеделие
Меркурий – език
Венера – изкуство
Слънце – астрономия
Марс – медицина
Юпитер – теология
Сатурн – алхимия

Магическа функция:
Луна – хранител
Меркурий – учител
Венера – миротворец
Слънце – монарх
Марс – лечител
Юпитер – съветник
Сатурн – маг

Архангел:
Луна – Рафаил
Меркурий – Уриел
Венера – Аниел/Луцифер
Слънце – Гавраил
Марс – Михаил
Юпитер – Задкиел
Сатурн – Сандалфон

Дух:
Луна – Асмодал
Меркурий – Тафтурат
Венера- Кедемел
Слънце – Сорат
Марс – Безабел
Юпитер – Исмаел
Сатурн – Зазел

Сефира:
Луна – Малкут
Меркурий – Йесод
Венера – Ход
Слънце – Тифарет
Марс – Нецах
Юпитер – Хесед
Сатурн – Гебура

Тайнство:
Луна – кръщение
Меркурий – миропомазване (конфирмация)
Венера – бракосъчетание
Слънце – причастие
Марс – изповед (покаяние)
Юпитер – свещенство
Сатурн – елеосвещение

Животни:
Луна – котка, риба, вълк
Меркурий – куче, павиан
Венера – гълъб, делфин
Слънце – пчела, ястреб, лъв
Марс – леопард, тигър, овен
Юпитер – кон, орел
Сатурн – слон, гарван

Чакра:
Луна – Муладхара
Меркурий – Свадхиштхана
Венера – Манипура
Слънце – Анахата
Марс – Вишудха
Юпитер – Аджна
Сатурн – Сахасрара

Йога:
Луна – Хата
Меркурий – Джнана
Венера – Бхакти
Слънце – Раджа
Марс – Карма
Юпитер – Мантра/Мудра
Сатурн – Лая/Тантра

Мантра:
Луна – Лам
Меркурий – Вам
Венера – Рам
Слънце – Ям
Марс – Хам
Юпитер – Ом
Сатурн – Ом Мани Падме Хум.

Свещена Астрономия

“Богът на светлината ме дари със сила и аз изгрявам като Сах (Орион), появявам се от небесата и прекосявам небосвода, поддържайки любящи отношения с боговете.”
Книга на отиващите по-нататък: глава 74

Повечето хора днес вярват, че древните богове са мъртви. Единствената сфера, в която детронираните божествени образи продължават да се радват на признание и да бъдат почитани като пазители на човешките съдби, е така осмиваната астрология. Избухващите периодични полемики относно това дали тя е наука, изкуство или комплекс от суеверия, устоял на изпитанията на времето, са безплодни.
За египтяните космическият живот представлявал сфера на съзнателни, витални сили, които съществували в хармония и синхрон със смъртния живот и които били разделени от него само посредством булото на материалните форми. Астрономията и астрологията не били изолирани една от друга дисциплини, както е сега, а си взаимодействали в единна система, поддържаща концепцията за вътрешно свързаните сили, както видими, така и невидими. Това е ключовата идея зад херметическата аксиома “Каквото горе, такова и долу” и фундаменталната предпоставка на астрологическата мисъл.
Нетерите съвсем не били отдалечени от личния опит на древните египтяни. Те вярвали, че след като премине през измеренията на вътрешния живот, човек може да се присъедини към боговете в техните небесни простори и да сподели тяхното изобилие и щастие. Не само това било възможно, но и участие във вечното пътешествие със слънчевата ладия на Ре. И накрая, просветлената душа можела да сподели божествения живот, трансформирайки се в звездно тяло, както са направили това нетерите в началото на времето. Според Текстовете на пирамидите, най-ранните космологически творби на египтяните, този статус бил автоматично постиган от царската особа, превръщана в небесно същество след възнесението си.
Възвисяването над смъртния живот и навлизането в сферите на нетерите било възможно. Според канона на египетските ритуали, за да се осъществи това, трябвало да бъде изпълнено специално действие, което обединява индивидуалната Ка с тези от космическото същество. В тази концепция откриваме може би първия образ на идеята, че човек може да постигне божественото съзнание. Едно от изискванията за това било задълбоченото познаване на небесната география, както буквално, така и символично.
Египетската философия представя вечното съществуване като привилегия на нетерите и като върховна цел на човека. В същото време обаче, цикълът на раждането и смъртта е необходим, неизбежен развой в съдбата на всички усещащи същества; дори съществуването на боговете е циклично. Това явно противоречие може да бъде разрешено чрез изучаване на египетската Свещена астрономия – дисциплина, пронизваща всички храмови учения и съставляваща най-ранните фундаменти на религията, философията и митологията. Предпоставката на Свещената астрономия е проста, но поразяващо съществена спрямо всичко, което знаем за египетската цивилизация. Според нея всички астрономически явления – движенията и циклите на светилата, планетите и звездите – представляват видими измерения на божествените сили. Със своите изгреви, кулминации и залези, те демонстрират възходите и спадовете на тези енергии, както и неизбежното им завръщане през големи периоди от време.
Така противоречието между вечното съществуване и човешката смъртност  се разрешава в принципите на Свещената астрономия. Една от метафорите за тези две теми може да бъде открита в класификацията на небесните тела: Ahemu Urtchu (“неспирните звезди”) е името на планетите, обикалящи през зодиакалните съзвездия, изгряващи и залязващи ежедневно от източния към западния хоризонт, докато Ahemu Seku (“вечните звезди”) са неизменните полярни звезди, които никога не изгряват или залязват, а са установени като че ли завинаги в най-високата точка на небето. В тази схема планетите са циклични, а звездите вечни – в смъртната рамка се съдържа безсмъртната същност на нещата.
Астрологията вероятно е дошла естествено при жителите на Египет; твърди се, че изолацията на страната и уникалната география на Нилската долина са причините за дългия живот на тази цивилизация. В Египет хоризонтите са ясно очертани и движението на звездите и планетите е смайващо очевидно: климатичните условия никога не се променят, с което се осигурява повторяемостта на сезонния цикъл. Небето е безоблачно, освен в много редки случаи, а географските ширини, в които е разположена страната, разкриват гледка към най-гъсто населените области от звездното небе.
Практикуващите Свещената астрономия произлизали основно от жреческото съсловие. Почитани едновременно като жреци и като учени, тяхната роля била да поддържат присътствието на боговете в храмовете, като превеждат техните физически еманации – видими във всички небесни явления – на човешки език. Това се постигало чрез наблюдаване, записване и тълкуване на появите на звездите, планетите и светилата като събития, пасващи в церемониалния дневен ред на храма.
Измерването на времето между изгрева и залеза било важна храмова дейност. То включвало отбелязването както на дневните и нощните часове, така и на сезоните, съвпадащи с естествените цикли на Нил. От началото на Старото царство се водят подробни астрономически записки. Списъци с точните времена, в които небесните тела се появяват през различните сезони на годината, били съставяни и използвани в храмовете. Тъй като се вярвало, че небесните тела съдържат Ка на нетерите и че техните появи възвестяват духовни събития, тези записи служели за измерване и на космическото време.
В египетските документи откриваме различни календари, три от които са използвани от всички династии. Слънчевата година била измервана от едно лятно слънцестоене до следващото, а лунната – от новолуние до новолуние за тринадесет последователни цикъла. Звездната година се базирала на наблюдения върху годишния Сотически цикъл – периодичното движение на звездата, наричана от египтяните Сопдет, от гърците Сотис, а от римляните – Сириус.

Слънчевият цикъл

Египетската слънчева (гражданска) година се базира на продължителността на тропическия цикъл, или на времето между две последователни равноденствия или слънцестоения. Слънчевият календар е използван основно за планиране и записване на събитията, определяни от царския дом и е създаден от елитна група храмови учени, наричани слънчеви жреци. Преподавайки и практикувайки уникална форма на астрономия, за която се вярвало, че е дарена на първите храмове от Джехути в “безвремевото време” (древният период, в който боговете управлявали Египет), слънчевите жреци съблюдавали протокола на религиозните и светските празници и синхронизирали ритуалите във времето.
По всяка вероятност, първоначално слънчевата година е била определяна чрез наблюдения на ежегодните разливи на Нил – явление, съвпадащо с лятното слънцестоене, което от своя страна се възвестява от достигането на Слънцето до най-северната му позиция в небето.
Слънчевите церемонии в Египет приличали на всички подобни, празнувани в древния свят. Те предстовлявали преминаването на Слънцето от най-северната точка на хоризонта по време на лятното слънцестоене (символизиращо раздвижването на жизнената сила) до най-южната точка по веме на зимното слънцестоене (символизиращо покоя на жизнената сила). Тъй като зимното слънцестоене е израз на намалялата слънчева светлина, церемониите от това време са свързани с обновяването на жизнената сила. Един от тези фестивали е ежегодното въздигане на колоната Джед на Асар в големия храм на божеството в Бусирис в Долен Египет. Церемонията символизира възстановяването на живота и е предшествана от ритуална възстановка на битката между Херу и Сет. Според древните документи тя се е провеждала на тридесетия ден от Хойах, който съвпада с края на прииждането на Нил. По нашия календар фестивалът започвал на 10 декември и кулминирал в зимното слънцестоене (22 декември). Колоната Джед олицетворява гръбнака на Асар – символ на стабилност и сила. С въздигането на този образ, връзката с плодовитата (макар и в латентно състояние) земна сила се възстановява между хората и нетера, създал условията за земеделието в Египет.
Също толкова важни били и равноденствията, определяни от равната продължителност на деня и нощта, както и от средното си положение във времето между двете слънцестоения. В Древен Египет с пролетното равноденствие Орион се е появявал отново на небето призори – събитие, възвестяващо завръщането на Асар (Озирис), който бил асоцииран с това съзвездие. Есенното равноденствие също било свещено време: то съвпадало с изгрева на звездата Спика преди разсъмване. Тя е асоциирана с Аусет (Изида) и в този смисъл двете равноденствия се отъждествяват с божествената двойка, въплъщаваща небесната генеалогия на земята.
Слънчевият календар се състои от дванадесет месеца с по тридесет дни. Всеки от тези дни е асоцииран със събитие от митичния живот на нетерите; 27 Атис например (нашият 7 ноември) е денят, в който Херу и Сет се помиряват след битката си. Към тези 360 дни се добавят пет епагоменални, или “вмъкнати дни”, определени като “рождени” дати на петте земни божества в слънчевата космология: Асар, Сет, Възрастният Херу, Аусет и Небт-Хет.
Годината е разделена на три сезона, наричани от гърците “тетрамени”. Те се състоят от по четири месеца и се определят съответно от прииждането на Нил, сеитбата и жътвата. Всеки 30-дневен период е управляван от определно божество. “Седмиците” представляват тридесет и шест 10-дневни периода и също имат управляващи божества: тридесет и шестте декана. Последователната поява на деканите на източния небосвод по здрач през 10-дневни интервали възвестява началото на всяка нова седмица.
Деканите били изолзвани и за отбелязване на часовете. Всяко денонощие Земята се завърта около оста си и следователно през небосклона преминава пълният кръг от звезди. Времето се измервало с появата, кулминацията и залеза на боговете на деканите, всеки от които представлявал 1/36 от небето (36 х 10 = 360*). Както свидетелстват множество папируси и надписи от храмовете, наблюдението на деканите се извършвало постоянно.

Атрибути на деканите, номите и нетерите

Познанието за обитателите на свещените области – както небесните, така и земните – било задължително изискване за посвещаването в древни времена. Духовете на деканите посочвали пътя към боговете в небето, а духовете на номите служели като посредници на божествените сили на земята.
“Силата, която действа във всички събития, сполетяващи човека, идва от Деканите; например разрушаването на царства, метежите в градовете, гладът, епидемиите, наводненията, земетресенията – всички тези събития, синко, се случват под въздействието на Деканите. ”
Hermetica, Фрагмент VІ:8

Според древните египтяни всички периоди на времето – от частите на часа до огромните космически цикли – се определяли от боговете. Часовете, дните, месеците и годините били дефинирани чрез разнообразни методи, всеки от които имал религиозно значение.
Измерването на времето започнало с наблюдаването на съзвездията и тяхното движение в нощното небе. Египтяните открили, че определени групи звезди се появяват по различно време на вечерния хоризонт в зависимост от времето на годината. Следвали други звезди, които прекосявали небето по невидими траектории. Внимателните наблюдения разкрили модела на появяване на тези звезди с течение на времето и по този начин всичко било инкорпорирано в една измервателна система.
Системата включвала тридесет и шест звездни групи, лежащи южно от еклиптиката. Всяка от тях притежавала име и била свързана с определен дух-пазител. С течение на времето броят им остава непроменен и тъй като 36 фигури разделят 360-градусовата еклиптика на десетградусови сегменти, те са наречени с гръцкото име “декани”. Периодът между появяването на два декана на хоризонта – по време на равноденствията, когато денят и нощта са равни – е равен на четиридесет съвременни минути. По този начин деканите служели на египтяните за отбелязване на нощните часове.
Тъй като дневната светлина скрива звездите за половината от денонощието, ясно е, че не всичките 36 декана могат да бъдат видени едновременно. Но всеки от тях в определен момент от годината се появявал на нощния хоризонт и бил наблюдаван и свързван със започването или свършването на даден сезон. По този начин египтяните използвали деканите като маркери и за месеците от годината, като всеки от тях имал определено време, в което се появявал пръв на хоризонта по здрач.
Всеки декан е асоцииран с дух, характеризиращ неговото действие, както и с определен нетер. Нетерът обикновено е някое от главните небесни или земни божества от Хелиополския ритъм или един от четирите добри духа. Асоциациите с последните вероятно изразяват първичния характер на всяко съзвездие, тъй като според египтяните деканите притежават уникалната способност да предизвикват определени събития и резултати при появата си в небето. Този възглед въплъщава същността на египетската свещена астрономия, която по-късно се разпространява в Гърция и Рим като астрологична магия. Великията храм в Дендера и храмът на Хнум в Есна описват духовете на деканите чрез множество задиакални схеми, както линейни, така и кръгови.
Други списъци на деканите могат да бъдат открити в надписите от гробниците на аристократите и благородниците, като някои от най-прекрасните примери са кенотафът на Сети І и таванът на недовършената гробница на Сенмут в Деир ел Бахри.
Духовете на деканите в гробниците подкрепят починалите по време на пътуването им през небесната сфера – след като преминат през Дуат – така че да стигнат до слънчевата ладия на Ре. В този контекст те олицетворяват сегментите от небесния пейзаж, които управляват и в които осигуряват на покойните закрила от злите сили.
Най-старите списъци на деканите поставят в началото звездата Сириус, която египтяните наричали Сопдет. Списъкът започва с положението на Сириус в еклиптиката по време на Сотическия цикъл през 2780 г. пр.н.е. и продължава с десетградусови нараствания. В наши дни позицията на Сириус е в 12*59′ от Рак според Тропическия зодиак или в 19*15′ от Близнаци според Звездния (сидеричен) зодиак.
Древните египтяни измервали звездите според техните движения и променящи се позиции по еклиптиката, а не в тропически (статични) схеми, както правят това повечето съвременни астролози. Според египетската легенда, тъй като “в началото на времето” Сириус изгрява едновременно със Слънцето в лятното слънцестоене, тропическото подреждане на деканите трябва да започва със Сириус на 0* от Рак.

Духовете на номите

Географията е играела водеща роля в космологията на древните култури. Съответствие между физическата география и небето на древен Египет със сигурност е съществувало, макар да се пренебрегва очевидният паралел между четиридесет и двата нетера и често споменаваните четиридесет и два номически духа. Тези свещени групи от фигури неслучайно отразяват една друга по брой и функции, защото като символни системи и двете произлизат от една религиозна традиция, подчертаваща взаимозависимостта между небесните и земните сфери.
Египетската георгафска концепция съответства на идеята, споделяна от повечето местни хора, че обликът и енергиите на дадена местност комуникират с тези на нейните обитатели и като резултат географията отразява вроденото съзнание. Местният “дух” е свързан с природните явления в областта и може да развие специфична религиозна традиция. На много места езерата, реките и планините имат божествени имена и образи. Силата на дадено място се обособява културно до такава степен, че се различава от общия образ на езеро, река или планина.
Всеки ном в древен Египет – двадесет в областта на Делтата и двадесет и два в Долината – притежавал столица, в която се намирало светилището на съответния дух. Градът бил считан за център или “пъп” на нома, където се осъществявала връзката с небесните региони. “Флагът” или тотемът на нома бил постоянно съхраняван в светилището, освен по време на кризи или нашествия, когато бил ваден и носен на бойното поле, за да разгърне специфичната си сила. Вярвало се, че тотемът олицетворява номическия дух и може да осъществи връзка с даден нетер в съответния храм, както и да излъчи подкрепа за армията на фараона. Флагът на нома приемал формата на символите, изразяващи свещената сила на съответния дух. Изображения на номичеките духове, представляващи техните специфични характеристики в растителния и животинския свят, са почти винаги разположени в основния камък на храма, символизирайки факта, че макар номът да поддържа физическата основа на светилището, силата му е еманация на небесен принцип. Присътствието на номическите духове в големите храмове олицетворява още една концепция от египетската езотерична традиция – неизкривеното небесно (нетерите) отражение на земята (номите). Земната сфера била считана за огледален образ на божествените региони. Така, освен всичко друго, номите служели като посредници, като материална връзка между нетерите и физическата среда. Те били местните духове, обединяващи земята със свещените сфери.
Езотеричната функция на номите в тялото на Египет се разкрива чрез образа на номическия дух. Например, в осмия дом на Горен Египет, духът е Хентиаменти – фигура, която охранява и посочва пътя към “скритата земя” Аментет на покойните души. Древните египтяни вярвали, че входът към Аментет се управлява от Асар и се намира в областта между Тинис и Абидос, “между двата хълма”, което е отпратка към раменете на Хентиаменти. Тинис, най-старото известно царско гробище, по-късно било присъединено към града Абидос и приело символа, наречен “олтарът на главата”, идентичен с тленните останки на Озирис в релефните изображения от храма в Абидос, където според легендата е положена главата на Асар. А Хентиаменти, земният владетел на областта, приел формата на Асар като сенчест, огледален образ на небесната сила, с която е асоцииран.

Принципи и функции на нетерите

Нетерите могат да бъдат разбирани едновременно като общи и като индивидуални принципи. В хилядите химни и молитви, съставляващи великото наследство на египетската литература, изброяването на качествата на даден нетер демонстрира сферите, в които той се проявява, понякога в на пръв поглед нямащи връзка помежду си контексти. Аусет, например, увековечена в многобройните си образи на жена и богиня, е приветствана в молитвата към нея като “Господарка на заклинанията, тъкачка и перачка, дъщеря на Геб, дете на вселенския владетел, дъщеря на Нут, първа царска жена, чийто син е Господарят на земята, чийто съпруг е разливането на Нил.”.
Тези изброявания представляват нещо повече от религиозни хвалебствия. Всяко прозвище е метафора за силата на нетера в определена сфера – човешката, космическата, в храма и в природата. Изследвайки детайлно техните индивидуални аспекти, както и местата им в космологическата схема, можем да вникнем по-дълбоко във възможностите на човешкото съзнание, които древните осмисляли и разбирали именно с помощта на този символически инструментариум.

Деканите от Сети І

Декан – Звездна позиция 2000 г. пр.н.е. – Звездна позиция 2000 от н.е. – Дух – Метали и скъпоценни камъни
1 – 24*08′ Близнаци – 19*15′ Близнаци – Тепи и Сопдет – злато, абанос
2 – 4*08′ Рак – 29*15′ Близнаци – Сопдет – злато
3 – 14*08′ Рак – 9*15′ Рак – Анхер Маат Чаи – злато, лапис лазули
4 – 24*08′ Рак – 19*15′ Близнаци – Шету – злато, червен халцедон
5 – 4*08′ Лъв – 29*15′ Близнаци – Черуи Хепти Кенмут – злато, стъкло
6 – 14*08′ Лъв – 9*15′ Лъв – Ха Джат – злато, стъкло
6 – 24*08′ Дева – 19*15′ ъв – Пехуи Джат – злато, стъкло
8 – 4*08′ Дева 29*15′ Лъв – Тхемат Херт – злато, мед
9 – 14*08′ Дева – 9*15′ ева – Уашати Бекати – тюркоаз
10 – 24*08′ Дева – 19*15′ Дева – Ипсет – злато, желязо
11 – 4*08′ Везни – 29*15′ Дева – Себшешен – зелен яспис
12 – 14*08′ Везни – 9*15′ Везни – Тепа Хент – хематит
13 – 24*08′ Везни – 19*15′ Везни – Хент Херт – злато, тъмен кварц
14 – 4*08′ Скорпион – 29*15′ Везни – Имсети ем Ибу – електрон, червен халцедон
15 – 14*08′ Скорпион – 9*15′ Скорпион – Темес ен Хент – злато, стъкло
16 – 24*08′ Скорпион – 19*15′ Скорпион – Сапети Хенуи – кремък
17 – 4*08′ Стрелец – 29*15′ Скорпион – Хери Иб Уиа – злато, стъкло, лапис
18 – 14*08′ Стрелец – 9*15′ Стрелец – Шешму – злато, стъкло
19 – 24*08′ Стрелец – 19*15′ Стрелец – Кенму – злато, червен халцедон
20 – 4*08′ Козирог – 29*15′ Стрелец – Тепи Асмад – злато
21 – 14*08′ Козирог – 9*15′ Козирог – Смад – злато, мед
22 – 24*08′ Козирог – 19*15′ Козирог – Серт – злато, тъмен кремък
23 – 4*08′ Водолей – 29*15′ Козирог – Са Серт – злато, червен халцедон
24 – 14*08′ Водолей – 9*15′ Водолей – Смад – злато, мед
25 – 24*08′ Водолей – 19*15′ Водолей – Тепи Аахуи – злато, гранат
26 – 4*08′ Риби – 29*15′ Водолей – Ахуи – злато, червен халцедон
27 – 14*08′ Риби – 9*15′ Риби – Тепи а Бауи – злато
28 – 24*08′ Риби – 19*15′ Риби – Бауи – злато
29 – 4*08′ Овен – 29*15′ Риби – Хенту Херу – злато
30 – 14*08′ Овен – 9*15′ Овен – Хенту Черу – злато, червен яспис
31 – 24*08′ Овен – 19*15′ Овен – Сауи Хед – злато, стъкло
32 – 4*08′ Телец – 29*15′ Овен – Хау – злато, стъкло
33 – 14*08′ Телец – 9*15′ Телец – Айрет – злато, гранит
34 – 24*08′ Телец – 19*15′ Телец – Ремен Хери – злато, кварц
35 – 4*08 Близнаци – 29*15′ Телец – Чес Айрек – злато, кварц
36 – 14*08′ Близнаци – 9*15′ Близнаци – Уайрет – злато.

Принципи и функции на четиридесет и двата нетера

Нетер – Принцип – Функция – Астросинтез – Номически дух(ове)
Нун – пораждане – движение – Млечният път – Уадж Уер
Наунет – субстанция – материя – Галактическият център – Мехет Уерет
Хух – разширяване – пространство – Дубхе (Голяма мечка) – Татенен
Хаухет – свиване – време – Мерак (Голяма мечка) – Хекет
Кук – покой – мрак – Факт (Голяма мечка) – Мехен
Каукет – мутация – светлина – Мегрец (Голяма мечка) – Уаджет
Джехути – резонанс – общуване – Близнаци – Аах
Маат – ред – структура – Водолей – Сешат, Херет Кау
Сопдет – предчувствие – прецесия – Сириус – Сопду
Ре – циркулация – ротация – Слънце – Бакха
Хепри – метаморфоза – кръгообразно движение – Плутон – Хех
Птах – одушевяване – изработване – Меркурий, Вулкан – Херибакеф
Сехмет – изчистване – прочистване – Стрелец – Пакет
Нефертум – утаяване – желание – Арктур – Херишеф
Хнум – дестилация – въплъщение – Сатурн – Бенебджедет
Неит – сливане – лечение – Хирон – Хатмехит
Хека – трансформация – ритуал – Бунгула – Нехебукау
Атум – единство – съзнание – Слънчевият зенит – Юсаас
Шу – вдишване – дихание – Уран – Уенег
Тефнут – дифузия – усещане – Нептун – Сатет
Нут – растеж – бременност – Риби – Хесат
Геб – сътворение – прорастване – Дева – Акер
Асар – обновление – поникване – Овен, Орион – Анхер
Аусет – разцвет – раждане – Везни – Мешхенет, Селкит
Сет – фиксация – разруха – Козирог – Аш
Небт-Хет – секреция – подхранване – Рак – Ренетет
Хет-Хер – плодородие – зачатие – Телец, Плеяди – Бат
Младият Херу – възвисяване – властване – Лъв – Монт
Ихи – засяване – пораждане – Марс – Аахес
Възрастният Херу – възбуда – инициация – Полярната звезда – Хенти Ирти
Анпу – превръщане – разтваряне – Скорпион – Ап Уат
Сокар – латентност – инерция – Земя – Анджети
Амун – цялостност – узряване – Юпитер – Каумутеф
Мут – инкубация – закрила – Венера – Нехебет
Хонс – изброяване – периодичност – Луна – Мин
Имсет – коагулация – черен дроб – Кохаб (Малка мечка) – Рес Нати
Хаапи – циркулация – бели дробове – Фекда (Малка мечка) – Кесефемтеп
Даумутеф – разлагане – стомах – Йилдун (Малка мечка) – Имют, Немти
Кебсенуф – асимилация – черва – Алифа (Малка мецка) – Баба
Таурт – размножаване – раждане – Дракон – Ипи
Хапи – непрекъснатост – разливане – Алдебаран – Непри
Апеп – повторение – метемпсихоза – Голяма мечка – Собек.

Лунният цикъл

В египетския светоглед Слънцето и Луната не били отделни небесни тела. Считало се, че те са очите на Херу (Хор), или “двете небесни очи”. Слънцето било дясното око, а Луната – лявото; заедно те били почитани като Херу Мерти и носени като предпазни амулети, подчиняващи силите на мрака.
Египтолозите вярват, че лунният (плаващият) календар е първият метод за измерване на времето, използван в долината на Нил и че през всички династии неговите канони се отличават от тези на слънчевия календар. Имената на тринадесетте месеца на лунната година със съответните им управляващи божества също се различават от тези в слънчевата година, макар да се твърди, че някои от вторите са заимствани от първите. Повечето храмови церемонии в египетската история се определяли посредством лунния календар, а някои от християнските празници продължават да следват този древен метод: Великден, например, се фиксира в първата неделя след пълнолунието, следващо пролетното равноденствие.
Всеки отделен лунен месец има специфична стойност за египтяните. Началото на месеца било отбелязвано с първата поява на новата луна, а след това настъпвало Шестдневното празненство (първа четвърт), по време на което гробниците били отрупвани с дарена храна за мъртвите, носена от техните семейства или от погребалните жреци. Пълнолунието било свещено време за Асар, а фазата на намаляването на Луната се асоциирала с разчленяването на тялото му от Сет, принципът на мрака. Четиринадесетте дни от намаляващия полупериод символизирали четиринадесетте части от тялото на нетера, които били разпръснати по Нил и по-късно събрани и възкресени от Аусет. Лунните затъмнения се приемали за особено зловредни събития, тъй като се вярвало, че помраченото лице на Луната олицетворява надмощието на Сет над Асар. В подобни моменти всички държавни и храмови дейности били временно прекратявани.
Лунният календар се използвал и в земеделието за определяне на събития като сеитбата и жътвата. Тъй като между фазите на Луната и циклите на растежа съществува очевидна връзка, лунната година била приемана като органичен ритъм от небесната активност. Синхронът между Луната и земеделието имал своята кулминация във Великата церемония на приношенията, изпълнявана в края на лунната година, когато се организирало пиршество в чест на мъртвите и тяхното блаженство. Не можем да не направим асоциация с еврейската Пасха и с мюсюлманския Рамадан, които са в тясна връзка с целта на оригиналното празненство, тъй като и тяхното провеждане се базира на лунния календар.

Звездният цикъл

Египтяните знаели, че със започването на разливите всяка година настъпват и определени небесни събития. Още в древни времена те открили, че истинската дължина на годината се маркира от повторната поява на някои звезди в специфични точки от небосклона. Звездният цикъл е най-точната мярка на едногодишния период и за египтяните той определя специалните церемонии на Царския дом, от документирането на общественозначимите събития до анексирането на нови земи и построяването на величествени монументи. Първоначалната дата и годишнините от възкачването на престола на даден владетел, както и датите на основаване на важните храмови центрове, се документирали по същия начин. Генерално погледнато, Сотическият (фиксираният) календар предстовя “свещените, вечните” в най-голяма степен събития.
Изследователите не знаят защо египтяните са смятали Сириус (Алфа от Голямо куче, “кучешката звезда”) за най-свещената звезда и са я почитали като символ на началото в небесната сфера. Според някои историци появата на тона небесно тяло отбелязвала пролетното равноденствие в началото на египетската цивилизация – небесно събитие от около 7000 г. пр.н.е.  Сириус е най-ярката звезда в еклиптиката и следва на близко разстояние съзвездието Орион, на което строителите на пирамидите придавали дълбоко религиозно значение. Според някои метафизици, древните египтяни разбирали, че звездата е първоизвор на земните жизнени потоци, защото познавали нейната двойнствена природа и цикличността в явленията.
Първоначално Сотическата година се определяла от появата на Сириус призори, точно преди слънчевата корона да обгърне източния хоризонт. Както е описано в множество храмови надписи, това настъпващо веднъж годишно космическо събитие е метафора за съюза между Сопдет и Ре. То символизира небесната зора, началото на “свещената година на боговете”. Според вярванията родоначалник на цикъла е Джехути, нетерът на свещените мерки.
Истинската продължителност на слънчевата година е 365,25 дни, като на всеки четири години се получава допълнителен ден (в съвременния Грегориански календар това е отразено чрез високосната година). Несъответствието трябва да е било очевидно за древните египтяни, наблюдаващи ежегодно едновременната поява на Слънцето и Сириус. След четири години събитието би настъпило един ден по-рано, а след 1460 години трябва да е преминало през всеки един денот 365-дневния слънчев календар. Така се определя астрономически Сотическият цикъл.
Римският историк Цензорин свидетелства, че едновременното изгряване ан Слънцето и Сириус съвпадало с началото на слънчевата година (първият ден от Джехут) през 139 г. от.н.е. Ако наложим Сотическия период от 1460 години назад във времето, можем да определим другите дати, в които това събитие е настъпвало: 1322, 2782 и 4242 г. пр.н.е. (няма нулева година). Де Любич счита последната от тези години за началото ан Сотическия календар, но някои астрономи, изучавали древната египетска хронология и митове, го поставят в някой дори още по-ранен цикъл.
Плаващият, гражданският и фиксираният календар представят една комплексна и задълбочена астрономическа система за измерване на времето. Концепцията за времето на древните египтяни признавала както линейните, така и неговите циклични измерения – възглед, уникален за древността. Използването на лунната, слънчевата и звездната времева рамка спомага за разбирането на ограниченията, наложени върху физическия живот, но и на продължаването му в други сфери, показано в големите природни цикли на небето.

Тетрамените – трите свещени сезона на египетската година

Ахет: Разлив
Прииждането на Нил, 13 август – 10 декември

Месец – Божество – Период – Коптско име
Тот – Техи – 13.08/11.09 – Тут
Фаопи – Птах – 12.09/11.10 – Беба
Атис – Хет-Хер – 12.10/10.11 – Хатур
Хойах – Кехек – 11.11/10.12 – Кейах

Перт: Зима
Възникване, Сеитба, 11 декември – 9 април

Месец – Божество – Период – Коптско име
Тиби – Мин, Сетбут – 11.12/09.01 – Туба
Менхир – Рех Ур – 10.01/08.02 – Амшеер
Фаменот – Рех Нечес – 09.02/09.03 – Барамхат
Пармути – Ренути – 10.03/09.04 – Баона

Шемут: Лято
Жътва, 10 април – 7 август

Месец – Божество – Период – Коптско име
Пахонс – Хоншу – 10.04/09.05 – Башанз
Паони – Хер хент Хати – 10.05/08.06 – Барамода
Епипи – Апет – 09.06/08.07 – Апееб
Месоре – Хер Ре ем Хут – 09.07/07.08 – Махри

Епагоменални дни
Коптски месец Ниси

Божество – Период
Асар – 8 август
Сет – 9 август
Херу-ур – 10 август
Аусет – 11 август
Небт-Хет – 12 август.

Прецесията на равноденствията

Хронологичният ритъм на планетата Земя се основава на три от нейните движения: околоосното, което определя дължината на деня, орбиталното, което съответства на годината, и постъпателното, което определя периода на движение около полярната звезда и в резултат от което пролетното равноденствие настъпва в леко различни точки от еклиптиката всяка година, бавно измествайки се на запад пред дванадесетте зодиакални съзвездия.
Това явление поражда цикъла, познат като “Голямата година” и състоящ се от 25 800 слънчеви години: времето, за което равноденствието преминава през целия зодиак. Голямата година е разделена на дванадесет по-малки периода от по 2 150 години – приблизителното време, за което равноденствието преминава през всяко от дванадесетте съзвездия.
Откриването на това изместване дълго време било приписвано на гръцкия математик Хипарх (190-120 г. пр.н.е.), основателят на западната изследователска астрономия. Въпреки това доказателствата, че египтяните са били добре запознати с явлението, са повече от достатъчни. Промените в позицията на равноденствието са ясно описани в кръговия зодиак в храма на Хет-Хер в Дендера, което говори за вероятността египтяните не само да са наблюдавали изместването, но и да са го използвали като небесен маркер в своята религиозна архитектура.

Въпреки противоречивия математически символизъм на Великата пирамида в Гиза, от съществено значение е фактът, че изместването на равноденствието е използвано в няколко от нейните архитектурни мерки. Използвайки тъй наречения “пирамидален инч” (предполагаема мярка за дължина, малко по-къса от съвременния инч, производна от свещения кубит на древните), английският инженер Дейвид Дейвидсън показва, че сборът от диагоналите на основата на Великата пирамида е равен на точната мярка на изместването (25826,6 години). Освен това той открил, че радиусът на т.нар. Царска камера при връхния камък на пирамидата е еквивалентен на същата фигура.
Тъй като няма ясно установени граници между дванадесетте съзвездия, времето на излизането на равноденствието от едното и влизането му в следващото не може да бъде определено със сигурност. Някои от изчисленията варират със стотици години, но таблицата по-долу представя общоприетата хронология на астрологическите епохи:

Епоха – Начало – Край
Лъв – 10960 г. пр.н.е. – 8800 г. пр.н.е.
Рак – 8800 г. пр.н.е. – 6640 г. пр.н.е.
Близнаци – 6640 г. пр.н.е. – 4480 г. пр.н.е.
Телец – 4480 г. пр.н.е. – 2320 г. пр.н.е.
Овен – 2320 г. пр.е. – 160 г. пр.н.е.
Риби – 160 г. пр.н.е. – 2150 г. от н.е.
Водолей – 2150 г. от н.е. – 4310 г. от н.е.

Според езотеризма дванадесетте подпериода, наречени астрологически епохи, служат като механизми за изразяване на “духа” на времето. В допълнение, всяка епоха има своя “сянка”, представена от противоположния зодиакален знак. Така например, тъй като в наши дни порлетното равноденствие преминава през съзвездието Риби, ние сме в “Епохата на Рибите”, а сянката се символизира от срещуположния знак Дева.
Твърди се, че обединението на Горен и Долен Египет – “Двете земи” – е настъпило преди около 7000 години, по време на Епохата на Близнаците (6640-4480 г. пр.н.е.). Според египетските легенди преди това северната и южната част на страната били независими, всяка със своите светоглед и култура.
Както свидетелстват археологическите открития, религиозната иконография от този период отразява преобладаващо дуалистични божества. Появяват се двете древни покровителки на Египет – Нехебет (змията) на юг и Уаджет (кобрата) на север. Оттук нататък този символизъм на Двойнствеността се установява толкова твърдо, че се запазва в емблемите на Царския дом и служи като емблема на националната идентичност. Змията и кобрата били “пазителки на престола”, а при коронацията си фараонът приемал “Името на двете дами”.
По време на Епохата на Телеца (4480-2320 г. пр.н.е.) общоприетият тематичен израз на религията, изкуството и архитектурата бил този на свещения бик. В митологията Асар е наричан “Бикът на своята майка”, а Нут в ролята си на небесна майка е почитана като “божествената крава в небесата”. В Царския дом законността на фараона като живо божество била отбелязвана чрез празнична “сватба” с Хет-Хер, телицата-покровителка на земното плодородие.
Овен е знакът, който управлява главата и мозъчните функции, символизирани от рогата, представя новата епохална тема след като равноденствието навлезе в това зодиакално съзвездие (2320-160 г. пр.н.е.). Рогата на овена и газелата в близкоизточните култури са израз на жизнената сила в нейната активна форма. В този период името на Асар е “от двете пера”, загатване за короната на Царския дом, състояща се от рога, закичени с две пера и символизираща върховните функции в тази епоха – мозъчните. Овнеглавият Хнум от Горен Египет става покровител на царската особа, а мистериите на овнеглавия Амун се застъпват с тези на свещения бик Асар.
Противоположният знак Везни, който управлява свещените съюзи, символизира духовното развитие, отдавано на кръвното родство в царските сватби. Храмовите надписи от това време представят раждания вследствие на свещения съюз между Царицата и Амун, божественият баща, с което се подчертава теократичната повеля на Царския дом.
Подобни промени в тематиката маркират изместванията в звездния пейзаж, настъпващи с времето. Ако се вгледаме в религиозните и културните метаморфози в древен Египет, ще се убедим, че вариациите във върховенството на определени нетери, включително символиката и мистериите им, съвпадат с астрологическите епохи и техния символизъм.

Небесните карти

Най-старите небесни диаграми са открити в гробницата на Сенмут от ХVІІІ Династия. В гробниците на Сети І и Рамзес ІV от ХІХ Династия откриваме детайлни изображения на съзвездията от еклиптиката и полярните области. Предназначението на тези звездни карти било да напътстват Ка в пътешествието й през небесните региони.
Храмовете на Хнум в Есна и на Хет-Хер в Дендера също притежават звездни карти, които обаче са от различен тип и изобразяват позициите на светилата в еклиптиката по време на тяхното освещаване. Компютърните анализи подтвърждават прецизната изработка на тези диаграми. Знаменитият кръгов зодиак в Дендера – единственият по рода си, открит в Египет, представя планетите, изгряващи на 17 април в 17 г. от н.е., както и звездните позиции на боговете на деканите на други места от храма в 700 г. пр.н.е.
Освен тези, зодиакът разкрива и други любопитни факти. На него е отбелязано пролетното равноденствие по време на последното освещаване на храма в 700 г. пр.н.е. и са поставени ориентири към по-стари такива точки. Оригиналната източна ос на Дендерския зодиак, надписана с йероглифа за “изток”, пресича съзвездието Орион, лежащо между Близнаци и Телец. Ако това положение отразява пролетното равноденствие по време на основаването на храма, получаваме интересния период 6640-4480 г. пр.н.е.
Изглежда, измерването на астрологическите епохи е било съществен елемент от съставянето на небесните карти; твърде вероятно е също предсказанията, свързани с храмовете, да произлизат от тях.

Астрологията

Древните египтяни придавали голямо значение на своя легендарен корпус от астрологическо познание, твърдят класическите пътешественици от по-късни времена. Днес разполагаме с конкретни примери само за две чисто египетски форми на астрология, тъй като гръко-римските практики често се смесват и представят за египетски.
Съществувала политическа астрология, която касаела груповите дела и управлението. Генеалогичната (натална) астрология, свързана с индивидуалните съдби, също била практикувана, макар и в твърде различна форма от съвременната. Подчертавало се небесното влияние на планетите и звездите по време на раждане, а не положението им спрямо знаците на зодиака.
Първоначално светската астрология се ограничавала до предсказване на добрите и лошите дни в годишния слънчев цикъл, които в митовете за нетерите били асоциирани със събития от божествения живот. 14 Тиби, например (нашият 20 декември) е неблагоприятен, защото се свързва традиционно с оплакването на Асар от Аусет и Небт-Хет. На този ден в древен Египет музиката и пеенето не били желателни.
Изглежда, в по-ранни времена рождената астрология, практикувана от слънчевите жреци в Хелиопол, е била запазена единствено за обитателите на Царския дом. Съществуват хороскопи от ХІІІ Династия, издълбани в дръжките на жезли от слонова кост и изобразяващи положенията на планетите и съзвездията по време на раждането. През гръко-римския период вече всеки можел да си поръча хороскоп – подобен на съвременните, но правоъгълен или квадратен по форма. Интерес представляват звездните таблици, открити в множество ковчези. Освен че осигурявали на посветения водачество през небесните региони, те често изобразявали неговия рожден хороскоп, представляващ прецизна карта на небето по време на раждането. Сравнявайки тези древни свидетелства с компютърно-генерирани хороскопи за същите моменти, можем да се убедим във вещината, с която египетските астролози изчислявали планетарните позиции.
Хороскопът бил наричан Ами Уннут, “запис на блуждаещите звезди”. Популярните хороскопи от Късния период показват гръцки влияния, каквото е например приемането на дванадесетзнаковия зодиак. Повечето от оцелелите материали, свързани с това изкуство, идват от гръко-римски времена и съдържат много малко от ранната Свещена астрономия. Разполагаме с ограничено количество документи, отнасящи се до древната астрология, въпреки че Corpus Hermeticum отразява някаква част от оригиналната мъдрост и с това допълва остатъците от тази необятна традиция.
Свидетелствата за часовата (предсказателната) астрология представляват таблици на “лошите” и “добрите” части от деня. В тази практика денят бил разделен на три: времето от изгрев до обяд било под владичеството на Хепри, възроденото Слънце; времето от обяд до залез било посветено на Ре, зрялото Слънце; а времето от залез до полунощ било отдадено на Атум, скритото Слънце. Според религиозните канони обаче денят бил разделен на четири и наблюденията на Слънцето били извършвани призори, по обяд, по здрач и в полунощ. Така в практическия си аспект астрологията се свеждала до прост, полезен метод за определяне на благоприятните моменти.

Дендерският зодиак

В храмовия комплекс на Хет-Хер в Дендера откриваме общо шест зодиака, означени от египтолозие в съответствие с разположението им.
Дендера “А” е продълговат, линеен зодиак, разположен в странично помещение на приземното ниво, наречено “Сребърната стая”. Дендера “В” е прочутият кръгов зодиак на източния таван на храма. Дендера “С” е правоъгълен и се разпростира върху източната и западната половина от западното таванско помещение, познато като “Параклисът ан Асар”. Дендера “D” е лентообразен и е изобразен на тавана на Външната колонна зала в приземното ниво. Дендера “Е” е също на ивици и се намира на същото място. Дендера “F” е разположен в южния коридор на западната стена, в “Родилния дом на Аусет”.

На илюстрацията виждаме Дендера “В”, единственият кръгов зодиак в храма на Хет-Хер. Той е разположен на вътрешния покрив в източната капела над главния храм, в западната половина от тавана и датира от Птолемеевия период, в годините преди 30 г. пр.н.е.  Зодиакът представя дванадесет нетери (осем в образа на Херу и четири в образа на Хет-Хер), които поддържат тавана, по един за всеки месец от тетрамените. В най-външния кръг са перставени тридесет и шестте декана. Те са подредени по часовниковата стрелка и започват с Кенмут, изобразен под крава, която лежи в ладия (еквивалент на съзвездието Кораб). Отдясон на тази фигура виждаме колона, увенчана от сокол, която маркира оста север-юг и равнината на Млечния път. Тя представя древните основатели на храма, Херу Шемсу.
Следващият кръг по посока към центъра показва дванадесетте съзвездия от еклиптиката, зодиакалните “знаци”. Нетерите на планетите, изобразени със звезди над главите си, са разположени до астрологическите знаци, в които традиционно биват “въздигани”, т.е. в местата на своето най-голямо могъщество, наречени хипсомати. Юпитер е в Рак, Меркурий е в Дева, Сатурн във Везни, Марс е в Козирог, а Венера – в Риби.
Енигматичното око Уаджет, поставено в кръг, е разположено между Овен и Риби и най-вероятно служи като индикатор за позицията на равноденствието по време на последната реконструкция на храма (700 г. пр.н.е.).
Най-вътрешният кръг в центъра представя следните полярни звезди:

Име – Фигура – Съзвездие – Общоприето име
Хем – Чакал – Малка мечка – Малка мечка, Малък черпак
Мештиу – Волски крак – Голяма мечка – Голяма мечка, Голям черпак
Хесамут – Хипопотам – Дракон – Дракон

Главната ос на зодиака е ориентирана към Гама от Дракон
(Етамин), полярна звезда през 5000 г. пр. н.е.

Пресечните точки с равноденствието очевидно са добавяни по време на последващите реконструкции на храма. Върху релефа те са изобразени в съзвездията Овен, Телец и Близнаци, като между последните две е разположена точката на равноденствието по време на основаването на храма. Йероглифът за “изток” там се пресича със съзвездието Орион, изгряващо по време на пролетното равноденствие през 10500 г. пр.н.е.
В наши дни не съществува завършен метод, който да определя прецизно началата на астрологическите епохи, тъй като астролозите не могат да постигнат съгласие относно точните граници на съзвездията.

Свещена Астрономия

Традицията на Свещената астрономия произлиза от Хелиопол, древния “град на Слънцето”; в историческите свидетелства тя присътства от времето на Старото Царство насам. Градът бил почитан като свещената могила, от която Слънчевият бог, в аспекта си на птицата бену (фениксът), периодично възхожда, за да обнови Египет. Във великия Слънчев храм в Хелиопол се намира свещеният камък Бен Бен – къс, отсечен обелиск, съдържащ Ка на Слънцето и отбелязващ местоположението на свещената могила. Смятало се, че всички обелиски са превъплъщения на оригиналния Бен Бен и маркират храмовете, в които са поставени, като “резиденция” на Ре. Обикновено обелискът бил разположен на място, от което можело да бъде наблюдавано достигането на слънцето до зенита в определен сезон, свещен за съответния нетер.
Според Свещената астрономия всяко небесно тяло съдържа Ка (духовната същност) на определен нетер и е еквивалент на неговата естествена форма. Въпреки това Ка се нуждае от “приемник”, в който нематериалната сила да се влее и след това да се разпръсне в подходящото време сред смъртните. По тази причина светилището на нетера било по всички астрономически критерии хармонично напасвано с небесното тяло, представящо неговата Ка, така че същността й да може да бъде прехвърлена към приемника в храма. Главната ос на сградата била ориентирана към изгрева или залеза на съответстващата на нетера звезда, чиято поява едновременно с Ре обикновено отбелязвала свещения ден или празник на храма. Забележителни примери на тази звездна ориентация са открити на места като Карнак, Дендера, Едфу и Омбос и документирани в изумителното дело на кралския астроном сър Норман Локиър. Посветил живота си на изучаване на египетските монументи, на прага между двете столетия британският учен превръща комплексните си изследвания в доказателства, че всички оцелели религиозно-архитектурни паметници имат внимателно обмислена връзка с небесните явления.
Изследванията на Локиър показват например, че главната ос на храма на Собек-Херу в Омбос е ориентирана към Алфа от Кентавър, двойната звезда, намираща се в най-голяма близост до нашата слънчева система. Според тропическия зодиак тя е разположена в 28-ия градус на Скорпион, което в астрологията символизира двойнствения процес на упадък и трансформация. В храма се намират две светилища, установени като обители на двата нетера – крокодилът Собек, принципът на физическата разруха, и соколът Херу, принципът на духовното възнесение. Локиър открива също така, че храмът на Хонс в Карнак – нетерът на цикличната Луна в тиванската триада – е ориентиран към Канопус от съзвездието Кораб. Египтяните наричали тази звезда Кахи Нуб, “ладията на Асар”. Според преданията, небесната ладия е форма на полумесеца, в която той прекосява небосвода в цикъла на непрекъснатото си обновление.
Освен звездните съответствия в храмовата архитектура откриваме и други теми, касаещи ориентацията на свещеното пространство, обикновено спрямо денонощното движение на слънцето. Локиър предполага, че ориентирането на египетските храмове може да бъде разделено на два класа: по слънцестоенията и по равноденствията. Първият тип храмове са насочени към изгряващото слънце през лятното (21 юни) или зимното (21 декември) слънцестоене, когато денят е съответно най-дълъг или най-къс. Равноденствените храмове са ориентирани към изгряващото слънце през пролетното (20 март) или есенното (20 септември) равноденствие, когато денят и нощта са с равна продължителност.
Локиър стига до извода, че планът на повечето от храмовете в Горен Египет е съобразен със слънцестоенията, като оста север-юг е ориентирана към Слънцето в максималната му деклинация на север (през лятото) или на юг (през зимата). Входовете на тези паметници се осветяват по изгрев или по залез и лъчите на слънцето проникват във вътрешността – често чак до светилището – съвсем точно. По подобен начин са ориентирани и някои от монументалните статуи.
Прочутите Мемнонски колоси на западния бряг на Нил при Тива също илюстрират това явление. Двете седнали статуи на Аменхотеп ІІІ, някога разположени от двете страни на входа на погребалния храм на фараона, посрещат изгрева по време на зимното слънцестоене. Според легендата в този момент статуите издавали мистериозен звук, който сега не може да бъде чут поради тяхната ерозия. Великият храм на Амун в Карнак е ориентиран с югозападния си вход според лятното слънцестоене, а със североизточния си вход – към зимното слънцестоене. Друг такъв монумент е старателно изследваният в съвременността храм на Амун-Ре, издигнат от Рамзес ІІ в Абу Симбел, на южната граница на Египет. През 70-те години бе осъществена международна кампания по обновяването и консервирането на паметника. Днес, също както в древността, той продължава да посреща изгрева по време на зимното слънцестоене.
Освен по специфични звезди и по Слънцето (а може би и по други светила), някои от великите храмови центрове са ориентирани и по полярните звезди – региона на вечността според древните египтяни. Низходящият коридор на Великата пирамида сочи полярната звезда и по-специално Гама от Дракон, която се е намирала точно на полюса през 5000 г. пр.н.е. Прецизността на тази ориентация се тълкува от някои като свидетелство, че пирамидата е конструирана като небесна обсерватория, но по този начин се пренебрегва фактът, че всички древноегипетски монументи имат някаква космическа асоциация, обикновено разкрита в релефите на самите храмове. Символизмът в разположението на пирамидата спрямо полярната звезда говори за въплъщението на един вечен, нетленен принцип, както внушава едно от древните имена на монумента, Та Хут Ахет, “светлина на хоризонта”.
Визуалното въздействие на съзвездията от еклиптиката в южното небе е може би една от причините храмовете в Горен Египет, разположени в най-южните области на страната, да изразяват слънчевата тема в космологията. В Долен Египет – на север – преобладаващото число монументи са ориентирани към северния полюс; там откриваме звездната космологическа тема, подчертавана религиозно и архитектурно. Този феномен свидетелства за паралелното съществуване на поне две религиозни традиции в древните центрове, едната от които обслужвала дневния ред на Царския дом, а другата поддържала езотеричната практика, запазена за останалите. За втората се говори като за “мистичните школи” от Делтата, най-вече от Хелиопол и Мемфис, в историите на много гръцки пътешественици и по-специално в биографията на Питагор, изтъкнатият познавач на тази традиция.
Храмовите жреци тълкували небесните събития както в научен, така и в религиозен контекст. В дома на бога познаването на космическия резонанс се превръщало в инструмент за поддържане на постоянното взаимодействие между небето и земята. В този смисъл Свещената астрономия е върховна метафора за египетския светоглед, най-добрата илюстрация за разбирането на египтяните относно мястото на човека в природата. Небесата установяват времето, сезоните и циклите на явяване на даден нетер, а храмовете на земята стават вместилища на неговата космическа сила при появата му и я въплъщават във форма, отразяваща небесния й произход. Това е моделът, от който възникват древните канони в изкуството, архитектурата, математиката, йероглифната писменост, медицината и магията, това е ключът към разбирането на Свещената наука.

Астрологически съответствия

Херметическите учения изразяват идеята, че нетерите се свързват с физическата среда по необходимост, тъй като одухотворяват природата и едновременно с това са носители на жизнените сили, които взаимодействат с човешкия свят. По-конкретно, твърде си, че нетерите имат три цели при общуването си с хората.
Първата може да бъде наречена теургична необходимост. В този сценарий една от функциите на нетера е да разкрие, чрез видение или поява, своето съществуване. Това увеличава силата му и разширява неговите сфери на проявление.
Втората цел е магическата необходимост. Нетерите се въплъщават в материални носители и с това техните естествени сили все повече се асоциират с физическия свят, вместо да се отделят от него. В този сценарий божеството съществува в постоянно единство с природата.
Третата цел на взаимодействието на нетера с човешкия свят е гоетичната необходимост. Божествената сила, одухотворила мотериалната форма, оставя в нея своя отпечатък и я модифицира – и с това я възвисява. Като страничен резултат от този процес модифицираната материална форма може да бъде “разчетена” или “тълкувана” от човешките същества и да служи като посредник в гадателството, пророчеството и лечението. В третия сценарий божественият отпечатък продължава да усъвършенства материята, която е одухотворил.
Като резултат от проявата на своите сили всеки нетер притежава атрибути като свещени дни, животни, цветове, аромати, талисмани във формата на камъни и метали. В храма на Хет-Хер в Дендера например, в един от вертикалните зодиаци откриваме пълен списък на магическите съответствия. Съществено значение в тях се придава на дърветата и металите, асоциирани с всеки декан, или десетградусов сегмент от египетския зодиак, като по този начин, освен всичко друго, се разкрива материалът, от който магическият образ на съответното божество трябва да бъде оформен. Някои от съогветствията са достигнали до нас чрез херметическата традиция и все още се използват, макар и непълноценно, в магическите системи и в образите от съвременните карти Таро.
Един от примерите за значението, което египтяните придавали на съответствията, е магическата функция на скъпоценните камъни. Малахитът е свещеният камък на Асар. Според вярванията той представлява мумифицираната кръв на нетера, протекла в земята и достигнала до пещерите в източната пустиня – по посока на изгряващото слънце – след убийството, извършено от Сет. Впоследствие тя се въздигнала до нивото на живата почва и била регенерирана. Затова се смятало, че ако бъде използван магически, малахитът дарява живот както на този, който го носи, така и на самия нетер. Образът на Асар, оформен от този материал, осигурявал на притежателя си директна връзка със сферата на обновлението.

Астрологически календар на нетерите

В астрологичната философия всеки зодиакален знак символизира действието на определен космически принцип, изразен в съответната фаза от човешкия опит и от годишния цикъл на Слънцето.
Знакът Везни например, олицетворява принципа на присъединяването и баланса, изразен в социалната институция на брака и в еднаквата продължителност на деня и нощта по време на есенното равноденствие, което отбелязва началото на този знак. Египтяните считали, че по подобен начин всеки нетер въплъщава определена фаза от природните процеси и човешкия опит, функционираща в добре подредената схема на жизнения цикъл. В по-късни времена нетерите били асоциирани със зодиакалните знаци като израз на дълбоката метафора за духовното разгръщане, символизирано от преминаването на Слънцето през съзвездията и сезоните на годината.

Овен съответства на възхода на Слънцето и на началото на пролетта и земеделската година в северното полукълбо. Тази фаза представя обновяването на живота чрез засяването и покълването на семената, раждането на новия жизнен цикъл след дългия латентен период.

Телец съответства на възхода на Луната, по време на който физическите процеси се активират и задвижват в ритъм. Фазата представя подхранването на новия живот чрез приготвянето и приемането на храната. В земеделския цикъл това е осигуряването на питателни вещества за земята чрез напояване и наторяване, с цел да се стимулира пускането на корени от нововъзникналия живот.

Близнаци е фазата на сетивното развитие, разгръщането на тялото в сетивния свят посредством наблюдение и участие. Тя представя също така покълването на мъдростта чрез възприемане на естествения ред. В растителния цикъл Близнаци олицетворява прорастването на корените през почвата и появата на новия кълн над земята.

Рак изразява връхната точка във физическия растеж, узряването на земната форма и проявяването на нейните вътрешни, фини способности. Тази фаза символизира завършека в развитието на растението с оформянето на листата и пъпката, която по-късно ще се превърне в плод.

Лъв е появата и укрепването на индивидуалността чрез правилната употреба на волята и личната сила. Индивидът приема духовен ранг и божествена тежест, представлявайки общността, към която принадлежи; всичко това е обобщено в образа на царя на животните, лъва. В тази фаза растението произвежда своето цветно семе с оглед на бъдещото пресъздаване на въплътената от него форма.

Дева е въздигането на физическата форма до нейния краен, прототипен модел. В сезона на жътвата всичко узряло бива преработено и сведено до семенна форма, която бива запазена за следващия цикъл на сеитбата.

Везни е обединението на душата с нейния дух или небесен партньор, космическият брачен съюз. Тази фаза символизира също така навлизането в колективното измерение на опита чрез участие в обществените процеси. При нея остатъците от растението биват разпръснати, за да се осигури прехраната и на други форми на живот.

Скорпион е началото на пътешествието към вътрешния свят, в което жизнената енергия започва да се оттегля в земята и да се подготвя за зимуване. С това се символизира началото на мистериите на посвещаването, напускането на външната форма в името на трансформацията в по-висша субстанция. Непосредствено преди зимата растителната материя залинява и се разгражда до първичните форми на латентния живот.

Стрелец е фазата на прочистването, в която слънчевият принцип разпалва духовния огън, за да изгори напълно шлаката, останала от земната форма. Жизнената сила бива консервирана в най-тъмните кътчета на земята и поддържана от свещения пламък, който я е породил. В растителния живот това е началото на хибернацията.

Козирог е постигането на власт над материята след напускането на физическия живот в името на духовното съществуване. Това е цикълът на въздигането, на избавянето на тялото от мрачната зима и прославата на душата с обещанието за нов живот. В растителния свят Козирог е най-дълбоката фаза на латентност.

Водолей е възприемането на универсалността, която дарява със съвършен разсъдък и с визията за идеалното съществуване. То се изразява чрез духовните практики, увековечени от учителите в храма. В тази фаза започва зимното затопляне, което прочиства почвата и я подготвя за новия жизнен цикъл.

Риби е завръщането на душата към нейния първоизточник, присъединяването към духовния свят. Пътуващият получава достъп до космическия поток и до всички очакващи реализация възможности. В тази фаза семената биват разпръснати за пореден път.

Зодиакалното семейство

Не можем да кажем дали атрибутите на съвременния зодиак, вземайки предвид прецесията на равноденствията, поставяща знака Риби понастоящем в пролетното равноденствие, са приложими към древния възглед за нетерите и техните космически съответствия. Но ако тълкуваме Дендерския зодиак метафорично, някои от асоциациите могат да ни помогнат да вникнем в принципите на Свещената астрономия. В този смисъл връзката на нетерите със зодиакалните знаци не е произволна, а се базира на символизма, който двете дисциплини споделят. Астрологията представлява език с мистичен произход, който обслужвал Свещената наука, въпреки че в съвременната си употреба той е далеч под нивото на древната си функция като инструмент на посвещаването. Съвременната астрология е извлечена от базисния древноегипетски код, но поне половината от нея е с месопотамски произход, особено в използвания символизъм.
Именно поради тази причина трябва да се пазим от буквални интерпретации на древните символни системи. Съвременният човек често тривиализира мъдростта на Египет поради ограничената си връзка с естествения свят. Да вземем за пример лъвицата Сехмет. Тя въплъщава принципа на очистването в природата, както в земната, така и в небесната сфера. Тематиката в целия символизъм и във всички митологически образи на тази богиня съответства на астрологическия период на Стрелеца, прочистващият огън, който предшества посвещаването във фазата на Козирога. На Стрелеца се приписва и образът на лекаря (обикновено в тази роля влиза Хирон, кентавърът от гръцката митология, обучил лечителя Асклепий). В древен Египет Сехмет е покровителка на лечителите и унищожителка на злите сили и по тази причина е изобразявана като лъвица, но това не означава, че съответства на зодиакалния знак Лъв. Лъвът е съвсем различна фигура и произхожда от Месопотамската култура. В Египет фазата на Лъва се управлява от Хорус, златният сокол (младото Слънце), защото той представя проявите на “интелигентността на сърцето” и “овладяната воля”, въплътени от царя. Всички тези символи – златото, слънцето, сърцето, волята и властта – са дошли до нас през епохите като характеристики на периода на Лъва в развитието. Сехмет, която управлява друга сфера в Свещената астрономия, въпреки лъвските си атрибути не трябва да се свързва точно с тези символи.
Тук бяха представени онези от четиридесет и двата нетера, които илюстрират дванадесетте принципни функции на зодиака. По време на Късния период в Египет, когато персийските, гръцките и римските влияния доминират в културната среда, подобни концептуални асоциации създават корпуса на Херметичната философия, който изучаваме днес. Всички тези култури използвали изключително дванадесетзнаковия зодиак, адаптиран и от египтяните към тяхната космическа схема.
Основната причина да се асоциират точно тези дванадесет нетера с дванадесетте зодиакални знака е образността на Слънцето (Ре), прекосяващо небесния свод (тялото на Нут). Децата на Нут (Асар, Аусет, Сет и Небт-Хет) и тяхното потомство (Херу и Анпу) със сигурност ще имат близка връзка с това явление, както и партньорът на Нут, Геб. Останалите четири зодиакални знака са отдадени, както следва: на Хет-Хер, защото тя се свързва с Херу като партньор; на Джехути и Маат, защото те са единствените небесни нетери, които общуват с всички светове и покровителстват кръговратите и циклите; и на Сехмет, поради близката й асоциация със Слънцето като негова дъщеря/съпруга. Нут е последният знак от зодиака, тъй като представлява началото и края на слънчевия път; по подобен начин знакът Риби се състои от две риби (или двете смоковници на Нут), обърнати към двете посоки на небето. Цялата схема представя слънчевия път на Хор, изразяващ трансформацията чрез разрешаването на дисонанса между светлите и тъмните сили, или преминаването на Слънцето през дневните и нощните часове.

Разделянето на зодиака по начини на действие (Качества) и изразяване (Елементи) се съотнася по любопитен начин с нетерите, асоциирани със зодиакалните фази. Тази схема може да улесни разбирането на комплексните функции на нетерите в контекста на езотеричната астрология.
Качествата разделят задиакалните знаци на Кардинални (активни, линейни), Фиксирани (пасивни, циклични) и Променливи (адаптивни, разсейващи) начини на действие, както следва:

Кардинални – Овен, Рак, Везни, Козирог – Земни нетери – Асар, Небт-Хет, Аусет, Сет
Фиксирани – Телец, Лъв, Скорпион, Водолей – Нетери от Дуат – Хет-Хер, Херу, Анпу, Маат
Променливи – Близнаци, Дева, Стрелец, Риби – Небесни нетери – Джехути, Геб, Сехмет, Нут

В контекста на елементалните фази нетерите се проявяват по четири начина: огън, земя, въздух и вода. Нетерите на Сътворението (Огън) вдъхват жизнената сила, тези на Пораждането (Земя) я приютяват, тези на Общуването (Въздух) я препредават, а теза на Разтварянето (Вода) я видоизменят, както следва:

Огън – Овен, Лъв, Стрелец – Нетери на Сътворението – Асар, Херу, Сехмет
Земя – Телец, Дева, Козирог – Нетери на Пораждането – Хет-Хер, Геб, Сет
Въздух – Близнаци, Везни, Водолей – Нетери на Общуването – Джехути, Аусет, Маат
Вода – Рак, Скорпион, Риби – Нетери на Разтварянето – Небт-Хет, Анпу, Нут

Нетерите се спускат на земята чрез посредничеството на звездите, но поддържането на тяхната сила в земната сфера според египтяните е едновременно отговорност и привилегия на човешката раса. Средище на тази дейност бил Божественият дом, мястото, в което духовните сили се въплъщавали периодично, за да се разкрият на живите и да привнесат енергията си в състоянието на нещата.

Lillie

www.http://astrosite.org