Втория образ, който виждам във връзка със Стрелец, е Хирон. За съжаление с това име е наречена малката планета, която наскоро бе открита между Сатурн и Уран; но не вярвам, че заради това митологичният образ е по-малко релевантен за Стрелец. Хирон е един кентавър, същевременно обаче и божество. Той е брат на Зевс, на Хадес и на Посейдон. Наполовина този олимпиец е животно, той е господар на билките, на лечението и на алхимията, той познава магията и мъдростта на природата. Според един от разказите той бива ранен на едната страна от животинското си тяло от стрела, напоена с кръвта на Хидра. Тъй като кръвта на Хидра е отровна, раната не заздравява. Той не може да бъде избавен нито от смъртта, защото е безсмъртен, нито да бъде излекуван или спасен чрез своите способности. Така той страда непрестанно от раната си. Той е мъдрец, учител, знанията нарастват със страданието му. Накрая той заема мястото на един осъден на смърт, за да бъде освободен от мъките си.

Психотерапевтите обичат този образ на ранения лечител; това е познато обяснение за това, защо толкова много аналитици и психиатри не са в състояние да решат собствените си проблеми. Но изглежда, че митът за Хирон иска да покаже, че тази нелечима рана е необходима. Без тази рана, без това страдание не би имало разбиране за страданията на другите, не би имало съчувствие. Значимо е също, че Хирон не е бил ранен в човешката си част, а в животинската. Аз мога да си представя, че страданието на Стрелеца е свързано с инстинктите му, с връзката му със земното. Раната не принадлежи към безукорното му светогледство. Тя е безгранична. Едно такова нараняване не пасва в картината. В смъртната, животинска, инстинктивно-свързана природна част на личността му е положена трайна болка. Тя се усилва най-вече, когато той е стигнал най-далеч в спиритуалния си полет. Често съм забелязвала, че зад почти маниакалното веселие на Стрелеца се крие дълбока депресия. Тя е свързана с болката от граничността на живота, с трагедията на животното, което страдащо сляпо и незнаещо, бива пожертвано.

На едно животно не може да се обясни защо трябва да бъде пожертвано. Ако едно куче трябва да се умъртви, не може да му се обясни, защо е смъртно, защо не може да се остави да живее. Това може да се обясни на човек; той може да се опита да cxване съзнателно смисъла на живота си, ако нещо в живота му се провали или ако той загуби нещо, което му е било по сърце. Ако той е религиозен човек или ако има интуитивното усещане, че всички неща имат смисъл, то той може да научи нещо от преживяното. Но когато тялото изпитва болки, не можеш да му обясниш, че болката има смисъл. То просто боли. И за животинското у нас не съществуват обяснения, защото животното няма възможността да разбира. При Стрелеца раната никога не може да заздравее, защото той иска да вижда живота като изпълнен и смислен. Даже и остаряването приндлежи за него към тази рана, защото духът на Стрелеца остава винаги млад. И въпреки това точно тази рана е тази, от която Стрелецът добива мъдрост, една мъдрост, която той се опитва да предаде по практичен начин и чрез която той остава във връзка с нормалния живот.

Лиз Грийн