Идеята на композитната карта или композита се състои в това, че тя представя отношенията като самостоятелен трети фактор. Двама души създават нещо трето, съществуващо между тях. Композитът прилича на енергийно поле, което въздейства на двамата партньори и активизира определени неща у всеки от тях, като едновременно налага върху отношенията им собствена динамика.

Изглежда, композитът не описва онова, което чувства един човек към друг. По това той се отличава от синастрията, която описва химията на отношенията с термините на взаимодействието им. Когато изследваме синастрията, казваме: “Твоята Венера попада върху моя Марс. Ти активираш моя Марс и получаваш отговора му от моя страна, а аз активизирам Венера и получавам отговора й от теб. И по този начин чувстваме известна връзка между нас.”

Когато разглеждаме композита, не засягаме това, което партньорите активират един в друг, а наблюдаваме енергийното поле, което те създават помежду си. Композитът прилича на дете, трета самостоятелна същност, която носи наследствените признаци на двамата родители, а ги комбинира по съвършено различен начин и съществува напълно независимо от тях. Тъй като композитът притежава същите особености като наталната карта, практически можем да го интерпретираме по същия начин.

Композитът притежава ядро на идентичност, която се сигнифицира от нейния “целеви фактор” – Слънцето, и характерен набор от емоционални отговори и потребности, описван от Луната. Той има фактор, описващ начините за комуникация – Меркурий, специфичен набор от ценности и идеали – Венера. Има специфичен начин за проява на енергията и волята – Марс, свой собствен способ за растеж и разширяване – Юпитер, и фактор за вродени ограничения и способи за защита – Сатурн.

Той притежава специфична подчиненост на колективното заради възприeмчивостта към колективните патерни на поведение – Хирон. Отразява някои колективни идеали, проявяващи се чрез изискването за промяна и прогрес – Уран. Има вродени стремежи, отразяващи някои колективни фантазии – Нептун. У него е налице базов инстинкт за оцеляване, който се явява поддържащ, но може и да бъде деструктивен, ако има заплаха за съществуването – Плутон.

Има основна роля, която той играе в обществото – МС, и има “личност”, която се изявява по някакъв определен начин във външния свят – АСЦ. В композита знаците описват основния материал или “характера”, от който са изградени отношенията, планетите описват мотивационните подбуди и домовете описват сферите на живота, чрез които се проявяват планетите. Всичко това е основа на астрологията и е приложимо към композита по същия начин, както и към индивидуалната рождена карта.

Отношенията като самостоятелна същност

Обикновено не мислим за отношенията ни като за самостоятелни обекти. По-често обръщаме внимание на собствените чувства и емоции или на чувствата и отношението към нас на партньора ни. Всички отношения обаче създават собствена аура. Когато сме част от двойка, ние се държим абсолютно различно, не така, както постъпваме, ако сме сами.

Има собствени характерни особености на поведение, разбира се, но в момента, когато сме с нашия партньор, някакъв вид енергия започва да се движи и почваме да постъпваме съвършено другояче, което е особено забележимо за околните. Двама души, които имат отношения един с друг, създават около себе си особена атмосфера и това не зависи от съзнателните им усилия, а просто става.

Околните го забелязват. “Вие двамата изглеждате такава жива, привлекателна двойка” – казва ви ваш приятел, или пък: “Вие двамата водите такъв интересен живот!” И в същото време всеки от двамата си мисли: «За какво говорят? Изобщо не е това, което чувствам.» Може да се види нещо като изгряващ в Стрелеца Юпитер в композитната карта и Везни на МС на композита и околните чувстват отношенията като възбуждаща и очарователна същност с енергиите на Юпитер и Венера.

Но Сатурн на единия партньор може при това да се намира в съединение с Луната на другия партньор и в опозиция към Слънцето му и чувствата, възникващи в синастрията повече приличат на чувствата на Сизиф, отколкото на чувствата на щастлив герой-любовник. Обратното също е възможно. Композитът може да има изгряващ Сатурн и кулминиращ Хирон и околните виждат нещо тежко и трудно, когато партньорите са заедно.

Ала в синастрията може да има много връзки Юпитер-Венера-Уран, предизвикващи ярки и вълнуващи емоции, които партньорите чувстват един към друг, но които са невидими за околните. Можем много да разберем за ъглите на композита на някакви важни отношения, питайки околните как те възприемат ставащото. Понякога може дори да се шокираме доколко онова, което чувстваме за другия човек, се различава от това, което те казват.

Композитът подобно на наталната карта се проявява в света съобразно своя АСЦ и МС. Той има управител, който ще съсредоточи изразяването на отношенията на двойката в някой дом или пък в сфера на живота. Домовете на композита работят по същия начин, както и в наталната карта, отразявайки чрез кои области на живота се проявяват движещите сили на отношенията.

Когато планетите на композита акцентират някакъв дом на композитната карта, тази област от живота ще бъде изключително важна за отношенията и двамата ще усещат подтик да се съсредоточат върху нея, дори ако този дом е празен в двете им натални карти. Отношенията могат да ни накарат да се противопоставим на някои житейски течения, дори да не сме предразположени натално към това и да не сме достатъчно въоръжени, за да постигнем успех в това отношение.

Композитите имат свои собствени закони и енергии и те изобщо не се интересуват доколко ние “съвпадаме” с някого. Композитът сам по себе това е необходима синастрия. Композитът няма да покаже добри или лоши са отношенията между двама души в термините на химията на отношенията им. Композитът ни казва: “Ако влезете в тези отношения, ето ви значението им и примерния план за развитието им.

Ето от какво са направени и за какво са нужни.” Ако искаме да разберем ще ни направят ли по-щастливи тези отношения, смисълът им и предопределеността, заложена в тях, трябва да съпоставим картата на композита и нашата собствена натална карта. Ако разгледаме “синастрията” между композита и картите на всеки от участващите в отношенията, ще узнаем много за това как отношенията формират чувствата на всеки. Можем също така да вземем картата на някой трети и да я сравним с композита.

Това е удивително упражнение. Да предположим, че съм омъжена, но имам и любовник. Мога да взема картата на това трето лице и да видя как тя ще засегне композита между мен и партньора ми. Ще получа и доста ясна картина за това как моя любовник влияе на отношенията. Можем също така да разгледаме картата на дете спрямо композита между родителите. Това е много полезно за разбирането динамиката на семейството.

Някои деца имат влияние, което реално руши родителските отношения, докато същевременно други помагат на родителите си да бъдат заедно. Можем да видим това, разглеждайки картата на детето спрямо композита на родителите. Не бихме успели да видим цялата тази динамика, ако просто разгледаме синастрията между детето и всеки от родителите..

Свобода и предопределеност в отношенията

Работата с композитите ни кара да мислим за нещо по-голямо, отколкото представляваме непосредствено като индивиди. Където и да се намираме, създаваме отношения с другите хора и нямаме онази свобода на избор при взаимодействието в рамките на такива отношения в сравнени със свободата, която притежаваме, бидейки самите себе си.

Ако имаме квадрат Сатурн-Слънце в наталната карта, с това може да се направи нещо позитивно. Никой не е длъжен да бъде жертва само на този аспект или да живее изключително според негативните свойства на този аспект. В младостта това може да бъде труден аспект, отразяващ възникващите достатъчно дълбоко усещания за несъответствие или несигурност. Но можем да кажем: “Зная, че много от съмненията ми в себе си са свързани с баща ми и детството ми.

Възпирам се, защото понякога се опасявам да си поставя твърде високи цели. Често се отнасям със себе много твърдо и очаквам прекалено много. Но се опитвам да работя с тези проблеми. Ще правя усилия, за да разбера какво представляват те. Възможно е да се нуждая от някаква психотерапия, за да се науча да вярвам в самия себе си.

И ще се опитам да развия своя знак на Сатурн така, че да си имам повече доверие.” С времето такъв квадрат може да се трансформира в нещо силно и творческо, стига само да се положат достатъчно волеви усилия. Но когато квадратът Сатурн-Слънце се появява в композит, психотерапията е трудно да бъде използвана в отношенията. Отношенията не могат да си нищо не ни казва за съвместимостта.

За вземат волево решение: “Възнамерявам да поработя над тези чувства на неувереност и ограничение.” Отношенията не “чувстват” неувереност в себе си. Двамата индивиди могат да въздействат на собствените си Сатурни. Но тъй като никой от тях няма квадрат Слънце-Сатурн, така никой от тях не може реално да разбере защо, когато са заедно, нещо в отношенията им възпрепятства постигането на съвместните им цели. Външните ограничения, които често съпровождат композитната двойка Сатурн-Слънце, могат да изглеждат странно обезличени и да се намират извън контрол.

Обезличените чувства, продуцирани от композита, могат да ни създават значителен дискомфорт, особено ако сме склонни към анализ на психологическите си подбуди, защото астропсихологията предполага индивидуална отговорност и вяра, че можем да променим много неща в живота си, ако сме готови да извършим определена вътрешна работа. Доколкото разглеждаме наталната карта предимно като вътрешна картина, можем да поемем отговорността по какъв именно начин я проявяваме и нашите съзнателни усилия могат да предизвикат големи промени.

Психологическият подход в астрологията ни позволява да преобразуваме много неща, ако предприемаме достатъчно усилия. Но някои неща са извън възможностите на индивида и да се мисли, че те могат да бъдат променени, означава да се изпадне в опасна заблуда. Не твърдя, че композитът не е “психологически” или че трябва да изоставим този подход при интерпретацията му.

Но “психологически” невинаги означава свободен и промяната може да означава изменение в отношението на двамата към това, което става между тях, а не локално изменение само във възприятието на един от партньорите. Ние не можем да променим фундаменталните патерни в композитната карта. Разбира се, същото може да се каже за индивидуалната карта. Но в случая с наталната карта имаме повече място за маневриране.

Това ни дава вътрешното усещане – правилно ли е то или не, не е толкова важно, – че имаме възможност да участваме активно в съдбата си или дори да създаваме собственото си бъдеще. Възможно е и да го правим, поне в някои области на живота. Но композитът ни сблъсква със съвършено други неща, дори и да не се различават фундаментално. Можем да променим реакциите си към патерните на композита и можем да направим усилие, за да даваме творчески изход на енергиите му.

Но даже при максимално сътрудничество с партньора патерните на композита все едно се усещат като “външни” спрямо сферата на личната отговорност. Композитът не ви казва: “Това са лоши отношения, прекъсни ги по-бързо.” А ни съветва: “Тези отношения имат присъщи им ограничения, които никой не може да промени.” Ако искате да влезете в такива отношения, приемате тези ограничения. ”

Ако композитната карта има квадрат Сатурн-Слънце или съединение Хирон-Слънце, те съдържат в себе си известни граници, често с доста твърд характер. Тези ограничения могат да се изявят като позитивни и творчески фактори за единия или двамата партньори. Нопартньорите все пак ще чувстват, че трудностите сякаш са им “наложени” отвън. Квадратът Слънце-Сатурн или съединението Хирон- Слънце в наталната карта също създават вътрешни ограничения, но ние ги чувстваме другояче.

Да разгледаме аспектите на Хирон и Слънцето в композитите. Виждала съм ги много пъти, когато в отношенията са включени някакви неизбежни ограничения от миналото. Това може да е предишен партньор, изискващ голяма издръжка по една или друга законна причина, или пък могат да бъдат деца от предишен брак. Тези ситуации могат да причинят много болка, особено там, където са въвлечени деца, защото независимо доколко двамата партньори са зрели и съзнателни, все едно ще има конфликти, раздели и привързаности, раздразнение и може би финансови ограничения.

Това не може да се поправи с промяна на отношенията, предишното семейство за всеки човек винаги ще бъде онзи фактор, който налага определени граници. А ако двойката не изпитва трудности при подобни обстоятелства, възможно е и да не видим аспект Слънце-Хирон в композита. Ние знаем, че Хирон е свързан с нанасящите рани събития в опита на човека, особено с тези, които ни изглеждат несправедливи и незаслужени и които са следствие от състоянието на колективите в дадения момент, а не грешка на някой конкретен човек или акт на престъпно намерение.

Контактите на Хирон и Слънцето в композита предполагат, че самите отношения носят неизлечима рана, обикновено идваща от миналото на двете страни, или възникваща от състоянието на света, в който двамата живеят. В същото време такива отношения могат да осигурят дълбоко излекуване на двамата партньори или пък на други хора, които влизат в контакт с двойката, защото тези генетично заложени в отношенията им ограничения предизвикват състрадание и последващо разбиране на причините за страданията на другите хора.

Понякога съм виждала Хирон-Слънце в композита тогава, когато двама души много искат да имат деца, но не могат да ги имат. Това е рана, която може да накара хората по-дълбоко да се замислят за това кои са те и каква е целта на живота им, тъй като в семейството им липсва общоприетата в обществото цел, способна да даде на живота им нужния смисъл и посока. Друг пример – партньорство, в което има голяма разлика във възрастта и по-младият партньор е принуден да наблюдава остаряването на другия. Никоя голяма любов и никакви задължения не могат да обърнат назад стрелките на часовника.

Или единият от партньорите може да има физически недъг, който може да бъде искрено и дълбоко разбран и приет от другия, но който ограничава подвижността и възможностите на двамата партньори. Още един пример: може да имаме смесен по раса брак или хомосексуални отношения. И двата случая предизвикват враждебност сред съседите, чийто мироглед е прекалено поразен от ксенофобия или разбиранията им за нормалност са твърде ограничени.

Расовата нетърпимост и ограничените възгледи са характерни за мнозина и никакви усилия не могат да променят този печален недостатък на човешката природа. Двамата партньори могат да получават психологически травми чрез отношенията си, но не защото това е “лошо”, а защото има нещо в съотнасянето на тези лични отношения и колективното, заради което възникват твърди ограничения. Не твърдя, че това е статична картина.

Изцелението е възможно, но дълбочината му естествено зависи от това, което вие разбирате под изцеление. Раните на Хирон не изчезват напълно. Така или иначе остават белези дори ако отровата е била обезвредена. Невъзможно е да се възстанови целостта, след като влиянието на Хирон е предизвикало разрушение. Но отношението към раната може да се промени, търпимостта, състраданието и мъдростта могат да дадат резултат. Може действително да се получи определен вид зарастване, но миналото не може да се унищожи.

Децата от предишния брак например няма да изчезнат като облак дим. Може да се опитаме да замразим раната, отдръпвайки се емоционално от децата и повече да не ги виждаме, но тогава ще се появи друга душевна рана, с която ще се наложи по-късно да се работи. Може обаче да се поеме много труден път и да се застане пред лицето на всички емоционални трудности и в края на краищата да се създаде необходимата структура на отношенията. Но все пак ще се наложи да се направи компромис и да се понесат загуби. Тези аспекти в композита не означават, че трудностите присъстват статично и в непроменим вид. Двамата партньори могат дълбоко и непрекъснато да се трансформират. Но миналото въпреки това не може да се промени.

Може да се разглеждат и прогресии за композитите, както и за наталните карти, и това също отразява промени в отношенията, както и в случая с натала – промени в индивида. Но композитът като самостоятелна същност няма онази широта на границите на волята си като личността и не може да взема решения да промени нещо или да се бори с нещо. Композитът не притежава съзнание. Партньорите могат да станат по-съзнателни и начинът за осъществяване на взаимоотношенията им може да се променя по съответния начин. Но базовите патерни на отношенията се развиват като семе, от което ще израсте дърво, притежаващо своята естествена неизбежна съдба, която може да изглежда чужда на нашето егоцентрично съзнание.

 

Лиз Грийн