Ако тук се занимаваме по-подробно с астроло­гията, то причините за това са следните:

1. От езотеричните дисциплини астрологията е най-известна на широката публика. Споровете между привържениците и противниците на астрологията периодично се разгарят с нова сила.

2. Повечето представи, които лаиците имат за астрологи­ята, са по принцип грешни и това пречи за разбирането както на аргументите на привържениците, така и на ар­гументите на противниците й.

3. Следвайки духа на времето, все повече астролози се опитват да отделят астрологията от първоначалния й езотеричен произход и постепенно да я напаснат към функционалния начин на мислене на науката. Те се надя­ват, че по този начин ще бъдат признати от официал­ната наука. Заради този процес първоначалната астроло­гия започва да деградира до чиста техника.

4. По вътрешната си структура и начин на мислене първо­началната астрология е типична езотерична дисциплина. Тъкмо затова ще се занимаем с нея, вземайки я за при­мер вместо всички останали техники за предсказване. По-нататъшните си разсъждения по темата съдба и бо­лести ще разбием с помощта на философията, залегнала в основите на астрологията.

Преди да се впуснем в абстрактни разсъждения по те­мата, ще помоля читателя да се опита да реши следните две задачи.

Открийте общия признак (видовото понятие) на след­ните понятия:

А) куче, скорец, мравка, крокодил, мечка, слон, пъстърва.

Отговор: …

Б) олово, Козирог, зъби, бръшлян, манастирска килия, черно, миньор.

Отговор:…

Решаването на първата задача със сигурност не предс­тавлява никаква трудност. Всеки веднага би се сетил за ви­довото понятие „животно”. Значително по-големи пробле­ми създава втората задача, защото посочените понятия изглеждат напълно нееднородни. Смисълът и обяснението на двете задачи постепенно ще станат ясни по-нататък.

Когато човек е изправен пред многообразието от фор­ми на проявление, той има нуждата да подреди това мно­гообразие. Всички философии и науки възникват поради та­зи фундаментална човешка потребност. Но винаги има два коренно противоположни начина да се подреди изглеждащото отначало необозримо разнообразие:

1. Като се създаде видово понятие за различни индивидуал­ности, които притежават общи характерни признаци (например растения, животни, камъни). Така възниква де­лението на действителността на отделни области (све­та на животните, света на растенията, света на мине­ралите и т. н.).

2. Търсят се съставните единици, породили многообразие­то, благодарение на различните отношения, в които вли­зат помежду си. Както учението за елементите, така и атомния модел на предсократовата философия се градят върху този мисловен модел. Най-впечатляващият документ на този ред, създаден в наше време, е периодична­та таблица на елементите. Подобна система прави възможно редуцирането на многообразието от форми на проявление до няколко първични качества. Различните съставки и отношенията между тях създават разнооб­разната действителност, чиято структура така става по-разбираема.

 

Първични принципи на действителността

Нека пренесем върху цялата действителност втория метод, който в примера с периодичната таблица на елемен­тите е валиден само на ниво материя. При това отново изхождаме от съждението, че в основата на многообразие­то има само ограничен брой съставни единици. И понеже с нашата система трябва да обхванем цялата действителност, ще трябва да потърсим елементи, които са валидни на всички нива – независимо дали в животинския свят, в света на растенията, на материално или на психическо ни­во. Още в началната глава говорихме, че за да бъде оформе­на, материята винаги се нуждае от информация. Оттук ид­ва и идеята за по-първичното и по-реалното.

За съжаление в нашата материалистична епоха се е наложил противоположният възглед. Според него първо е камъкът и после човек, наблюдавайки камъка, е изнамерил ду­ма и е развил понятието си за него. В действителност не­щата стоят по точно обратния начин. Без идеята за камък, нито един конкретен камък не би могъл да се прояви. Идеята и езикът винаги съществуват много преди техни­те материални представители („В началото бе словото…”)

Ако един художник иска да нарисува картина, той има нужда първо от идея. Едва след като намери идеята си, той може и да я материализира. Не картината създава идеята, а идеята се кондензира в картина. И така, ако искаме да създадем „периодична таблица на действителност-та”, зна­чи нашите хипотетични елементи трябва да са архетипови идеи.

Със сигурност съществуват подобни праобрази като първичен строителен материал на действителността, но достъпът до света на чистата идея е много труден за човека. Затова на първо време ще формулираме съвсем хипо­тетични елементи и ще ги означим с абстрактни символи.

Какви символи ще изберем, отначало няма никакво значение. Възможни, а и подхождащи за нашето време символи биха били х, у, z и така нататък. Тогава нека означим с х опре­делена първична идея от областта на идейния свят. Но тъй като този идеен свят е праобразът на действителността, която виждаме и възприемаме, значи първичната идея х би трябвало да се намира и в проявяващия се за нас свят.

Или още по-точно казано, това означава, че на всяко ни­во на действителността може да се открие определен пред­ставител на х, който отговаря на нашата първична идея х. Така че и в света на животните, и при растенията, и в све­та на минералите, така както и на ниво човек, ще намерим нещо конкретно, което представя първичната идея х на съ­ответното ниво действителност. Ако не можем да открием х на всяко едно ниво, за което се сетим, значи нашият х не заслужва името „първична идея”. Всички тези разсъждения ни водят до една таблица, със­тояща се от различни нива, по чиито вертикали са означени различни първични идеи или първични принципи.

В таблицата откриваме някои представители на х и у на различни нива на действителност, чийто смисъл или основа­ние в момента трудно можем да проследим. На първо вре­ме е достатъчно просто да приемем това деление – в мо­мента неговата правилност не е предмет на вниманието ни.

Много по-важно е да стане ясно, че даден първичен принцип прорязва Вертикално всички нива на формите на проявление. Броят на нивата е неограничен. Посочените тук като пример са нищожна част и техният брой може да бъде разширен с всякакви други, произволно взети нива (например сортове зеленчуци, акции в пивоварни, музикални инструменти, архитектурни стилове и т.н.). Под х някой може да е открил поставената в началото задача Б. Тук вече става ясно каква е разликата между задача А и за­дача Б.

Задача А съдържа различни понятия от едно-единствено ниво, а именно от света на животните. Всички сме школувани да откриваме това. Задача Б обаче съдържа понятия от вертикална поредица принципи, чиито общи характеристики се съдържат в недефинирания досега първичен прин­цип, който временно нарекохме х. От конкретния опит да решим задача Б, установихме, че не сме свикнали да мислим вертикално и затова не открихме нищо общо между поня­тията, макар че то съществува – както постепенно ще стане ясно.

 

Първичен принцип Идея х у
Дефиниция на принципа структура, препятствие, съпротива, време Енергия, импулс
небе (?) (?)
минерал олово, варовик желязо
растение бръшлян, хвощ, магарешки трън, самодивски чемшир коприва
животно гарван, козирог хищници, гризачи
тяло скелет, зъби мускули, артерийна кръв
болести дегенерация, камъни, склероза възпаления, наранявания
място затвор, манастир, старчески дом, гробище ковачница, бойно поле
местност планина, студена пустиня вулканична област
социалност миньор, стари хора войник
цвят черно, тъмносиньо червено

Важното е да разберем, че има както хоризонтално деле­ние на действителността на нива, така и вертикално деле­ние на серии принципи. Първата се използва почти без изк­лючения в науката, втората, горе-долу със също толкова малко изключения, в езотериката. Защото принципът „Каквото горе, такова и долу” задължително води до вертикално мислене. Така че външно научната и езотеричната система на мислене са обърнати точно на деветдесет градуса една спрямо друга, затова познатото ни до гуша вече „разминава­не” между двете партии няма защо повече да ни учудва.

Таблицата, която нахвърляхме, позволява да направим и други заключения. Например: Ако по някакви, каквито и да е причини, първичната идея се промени, тази промяна трябва да стане видима едновременно във всички представите­ли на идеята на всички нива на действителност. По същия начин всички взаимоотношения и взаимни влияния на първичните принципи аналогично въздействат на всички нива на видимия свят. Тази взаимосвързаност обаче ни дава въз­можност и за обратното – от наблюдението на предста­вителите на конкретно, произволно избрано ниво да си ва­дим заключения за недостъпните ни иначе праидеи.

Още по-точно, това означава: На ниво животински свят на всеки първичен принцип трябва да отговаря определено животно. Ако познавам това съответствие, мога да взема за всеки принцип по едно животно и да ги събера заедно в един зоопарк. От наблюденията на поведението на живот­ните едно спрямо друго, би трябвало да могат да се напра­вят заключения както на ниво първични принципи, така и на всички останали конкретни нива, т. е. в аналогията от наб­людението на едно ниво се правят изводи за друго ниво.

Предпоставка за подобен метод е точното познаване на вертикалните съответствия и способността конкрет­ните наблюдения от едно ниво да се пренасят по аналогия към ситуацията на друго ниво. Така, чисто теоретично, от наблюдението на животните могат да се вадят заключения за растенията, да се правят паралели със социалния живот на хората или с поведението на борсата на пивоварските акции. Подобно мислене се нарича аналогично и то няма ни­що общо с причинността.

Подкрепено с един банален пример, това би изглеждало горе-долу така: Ако от опит знам, че всяка неделя се ходи на църква и че всяка неделя за обяд има свинско печено, то от факта, че днес отивам на църква, мога да направя заключението, че на обед ще ям свинско печено. Заключението е вярно, макар че воденето на църква няма нищо общо с „обяда” и между двете няма никаква причинна връзка. Пра­вилността на направеното заключение се дължи на трета обща характеристика, а именно, че и двете събития се случват винаги в неделя. Когато се прави заключението обаче, общата трета характеристика може да бъде напъл­но пренебрегната.

Да се върнем към нашата „таблица на действителност­та”. По принцип е напълно все едно, кое ниво използвам ка­то изходна точка за наблюдение и на кои нива правя заключенията по аналогия. На практика обаче не всички нива са еднакво подходящи. Така например, не бих посъветвал никого да използва във всекидневието скицираният като пример „зоопарк на първичните принципи”. И въпреки това, по-къс­но ще видим, че в историята почти не остава ниво, което да не е използвано с подобни цели.

В търсенето на идеално ниво за наблюдение небосводът се оказва особено благодатен. Равнището на небето не се смесва с други равнища и поддаващото се на математическо изчисление движение на небесните тела дава възможност за интерполация на миналото и бъдещето, без да са необ­ходими непрекъснати наблюдения. И понеже небето със сво­ите небесни тела е също такова ниво на действителност, каквото е и всяко друго, значи и в него могат да се наме­рят представители на всички първични принципи.

Затова отделните небесни тела са кръстени на отдел­ните принципи, които те представят на небето. По тази причина и ние най-после трябва да обърнем внимание на наименованията на тези първични принципи, защото в исто­рията на човечеството те не са били означавани с х, у или z, както ние приехме временно. За символи са приети други знаци, които не са избрани произволно, а вече са били чет­ливи йероглифи на принципите.

Спомняте си обсъжданото в началото твърдение, че всичко, което се проявява в природата, се състои от три-единството тяло, душа и дух.

В древни времена духът е бил символизирай с кръг, кой­то изразява единството и съвършенството на духовния принцип. Душата се символизира с полукръг или чаша, кои­то изразяват чувствителността, способността за възпри­емане, впечатлителността, характерни за душевния прин­цип. И накрая, за тялото – символът на кръста, който по аналогия с цифрата 4 изразява същността на материята. От съчетаването на тези три основни символа О – + се получават означенията на отделните първични принципи.

Определени съображения са накарали древните мъдреци да приемат седем първични принципа. Но ако сега се спрем на основанията за всеки от тези седем принципа, това би ни отклонило прекалено много от потока на мисълта ни. Само ще напомним, че и дъгата има седем цвята, седмица­та седем дена, в „Отче наш” молим за седем неща и така нататък. В древността са познавали седем небесни тела. В днешно време планетите са се увеличили с три и са стана­ли десет, но това не обезсилва класическото седем.

Слънцето е представител на духовния принцип и симво­лът му е кръг с център в него: . Луната е представител на душевното и възприемчивото: . Кръстът (+) като символ на материята не се среща самостоятелно, защото без някой от двата други принципа материята не е способ­на на живот. Символът на Меркурий ни показва, че три­те принципа са обединени в хармонично равновесие. Симво­лът на Марс (Това е оригиналният начин на изписване. За да се избегне опасността от объркване, днес кръстът често се замества със стрела: ♂.) ни показва, че материята доминира над духа, но и че духът задвижва материята отдолу. Противоположният полюс е Венера ♀, при който духът съвсем недвусмислено доминира над материята. В принципа на Юпитер душевното доминира над матери­алното. Но Сатурновият принцип ясно показва, как ма­терията тежи на душата.

И така, вече знаем, че в древността са означавали се­демте първични принципа със Слънце, Луна, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер и Сатурн. Към тези седем първич­ни принципа се прибавя по една планета, която получава съ­щото име. Освен това те биват персонифицирани и озна­чавани като богове. Според казаното дотук трябва да до­пълним нашата таблица както следва:

Първичен принцип Идея (х) (y)
Дефиниция на принципа структура, задръжка, съпротива, време Енергия, импулс
Небе Сатурн Марс

 

Небесните тела като представители

Системата, която се основава на седемте първични принципа и изследва влиянието им върху различните нива на действителността, се нарича астрология. Когато астроло­гията говори за Сатурн, всъщност тя има предвид първич­ния принцип Сатурн. Едва в чисто практическата си рабо­та астрологията използва небесното тяло Сатурн, за да наблюдава неговите представители. Астрологията е и ще си остане учение за първичните принципи, а не за звездите. Планетите са практично, но заменимо ниво. Който наис­тина владее астрологията, с времето почти престава да използва това ниво, защото се е научил да разпознава прин­ципите на всички нива.

Сега нека разчистим най-разпространените недоразуме­ния и заблуди относно астрологията. Нейните противници най-често отричат възможността за конкретно влияние на небесните тела върху хората. Този упрек изобщо не засяга астрологията, защото тя самата също не приема, че звез­дите имат влияние върху хората.

Объркването идва от това, че все още има астролози, които вярват в подобно влияние. Някои от тях дори смя­тат себе си за особено прогресивни и верни на науката и се позовават на изследвания, които констатират корелации между местоположението на планетите, слънчевите изригвания и електромагнитните полета на дадена жива клетка. Никой не се съмнява в тези корелации. Но те не казват ни­що за въздействието на космическите фактори върху зем­ните клетки. Те само потвърждават описания феномен на аналогично поведение на различни нива. Всичко може да се съотнася, но с това далеч не се доказват причинни зависи­мости.

Резултатите от подобни изследвания не бива да налагат мнението, че астрологията се занимава с проучване на вли­янието на небесните тела върху живота ни. Всеки астро­лог прави хороскопи за създаване на държави, за сключване на договори, за поставяне на основен камък и така нататък. Какво общо тук имат умните приказки за електромагнитни влияния върху клетките ни? В мнозинството от хороскопите астролозите правят изчисления според местоположението на планетите, които реално изобщо не се нами­рат на това място във времето, за което се отнася тълкуването (транзити, дирекции, солари и така нататък).

Да обобщим:

1. Астрологията се занимава с архетиповите първични принципи, представляващи на нивото на идеите първичния градивен материал, от който е съставена действи­телността във всички нейни форми на проявление.

2. Тези първични принципи пронизват вертикално всички нива на формите на проявление. Така се създават анало­гични вериги, чиито отделни брънки принадлежат наис­тина към различни нива, но всички представят един общ принцип.

3. Наблюдението на което и да е произволно избрано ниво с помощта на аналогията може да бъде пренесено на всяко друго ниво.

4. В астрологията първичните принципи се наричат Слън­це, Луна, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер и Сатурн. Не­бесните тела, които носят същите имена, са само пред­ставители на тези принципи.

5. Няма причинни взаимозависимости между планетите и различните нива на действителност.

6. Астрологията се превръща в измервателен уред на дейс­твителността, който с избрана по желание точност показва нещо, без да го създава. Термометърът също мери температурата, но не предизвиква температура.

7. Астрологията по принцип мисли вертикално, според аксиомата на езотериката: каквото горе, такова и долу.

Вертикалното мислене е типично за всички езотерични системи. То е и основната причина езотериката да изглежда толкова безсмислена в очите на външните хора. Извън езотериката са познати изключително само хоризонтални системи на мислене. Едва с вертикалните аналогични вери­ги непонятни иначе зависимости изведнъж стават разбира­еми. Няколко примера:

Дизайнерите по интериора обичат да се забавляват, решавайки жилищните помещения изцяло в черно, комбинирано с хром. Разгърнете няколко списания за вътрешно обзавеждане и се вгледайте в подобни идеи. Ще установите, че без изключение във всички такива помещения за украса ка­то растение е избран самодивският чемшир. Причината, естествено, е в точния стилистичен инстинкт на дизайне­рите. Те несъзнателно са се придържали към символната ве­рига на Сатурновия принцип. Черното помещение изразява принципа на Сатурн и като подходящо за него те усещат само едно растение, което също представя този принцип.

Може би за непосветения в езотериката човек, ще са още по-ясни някои езикови навици. В разговорния немски вместо думата „късмет” или „щастие” се употребява думата „прасе”: Някой е имал „прасе”, т.е. късмет. Обясне­нието на този немски израз доста би ни затруднило, ако не познаваме вертикалната аналогична верига. За школувания в астрологията обаче връзката е ясна. На ниво живот­ни прасето представя принципа на Юпитер, който най-чес­то се означава като „голямото щастие”, защото това е принципът на изобилието и разширението. Понятието „щастие” е заменено с друго понятие от същата вертикал­на верига.

Същото се отнася и за друг немски фразеологизъм: „Влязла му е птица в главата”, т.е. .не е съвсем с акъла си. Птицата идва от символната верига на Урановия принцип, който представя всички прекъсвания на последователност­та, заедно с изрази като „излизам от строя”, „излизам от нормата”, „нещо съм мръднал”.

Като последен прост пример ще споменем суеверието три пъти да се чука на дърво, за да не се развали щастие­то. Като материал дървото също е подчинено на Юпитеровия принцип. С трикратното докосване на дървото ние се стремим чрез материалния представител да установим връзка с принципа на щастието.

Като начало тези прости указания може би са доста­тъчни, за да се създаде бегла представа за основанията и ползата от вертикална система на мислене.

 

Качеството на времето

За да се научим още по-добре да разбираме същността на измервателната единица по астрология, трябва да се спрем на друго, по-слабо познато понятие. Когато говорим за време, обикновено под това разбираме количествено из­мерение. Питаме, колко време е продължило, преди колко време се е случило, колко време е изминало? Обръщаме вни­мание най-вече на количеството на времето. Според зако­на за полярността, количественият аспект на времето (на гръцки: Сhronos) трябва да има своя противоположен полюс и него ние наричаме качествен аспект (на гръцки: Каiros).

Времето притежава не само количество, но и качество. Но днес едва ли някой може да си представи нещо под ка­чество на времето. В по-раншни времена е било тъкмо об­ратното. Тогава са наблюдавали преди всичко качеството на времето и за сметка на това са пренебрегвали количес­твото му. Времевото качество няма нищо общо с продъл­жителността и означава само, че всеки момент или отря­зък от време (това може да е един час, една секунда или ед­но десетилетие) притежава определено качество, което позволява да се проявяват само такива явления, които са адекватни на това качество.

Или, казано по друг начин, в определено време могат да се осъществят само неща, чието качествено съдържание отговаря на съответното времево качество. Следовател­но времето трябва да предостави отвор за дадена латентност, за да може тази латентност да стане реалност и да се изяви. Един самолет, например, не може да падне прос­то „някога”, а само, когато преобладаващото времево ка­чество позволява това. Понеже времето е също само ниво на действителността, то и времевите качества не са ни­що друго, освен съответствия на нашите първични принци­пи. Така, в определено време „цари” определен принцип или, още по-точно, смесица от принципи.

В древността са познавали още един закон, който днес, за съжаление, е забравен: „Всяко начало носи в себе си и края.” Този закон постановява, че в момента на началото на нещо вече са определени цялото му развитие и краят му. Ние живеем с представата, че е възможно да се намесим в протичащо събитие и да му повлияем. Обаче всяко начало съдържа края си, така, както във всяко семе се съдържа ця­лото растение, заедно с новите семена. Винаги всичко е във всичко. В семето е плодът и в плода е семето.

Изхождайки от това знание, в предишните епохи са от­давали голямо значение на започването на някакво начина­ние в „подходящия час”. Защото всяко начинание се развива според качеството на времето, в което е започнато. И ако за определено начинание искаме да осигурим определен раз­вой и благоприятен край, трябва първо да потърсим подхо­дящо времево качество за началото му. В древността жреците са имали задачата да установяват качеството на времето. Когато им е бил поставян въпрос, жреците са поглеждали „в часа”, за да научат качеството му. Оттук идва думата „хороскоп”, която означава „гледам в часа”. Хороскопът не е нищо дру­го освен моментна снимка на небето в определен час.

Първоначално хороскопи са съставяни преди всичко за събития и важни начинания: начало на война, сключване на договор и т.н. Така наречените рождени хороскопи – съставяне на хороскоп по минутата на раждането на човек, са сравнително по-ново явление и в никакъв случай не са най-интересната част от астрологията.

Трябва да напомним обаче, че погледът към небето съв­сем не е бил единственият метод, използван от жреците за установяване на времевото качество. Знаем за гадаене по вътрешности, за гадаене по полета на птиците и по на­чина, по който са се хранели свещените кокошки. В тези примери, познати ни от древния Рим, за изходна точка на наблюденията е използвано нивото на животните, вместо небесното ниво и така също са били откривани водещите принципи на някакъв определен час.

В историята на предсказанията много нива вече са из­ползвани като отправна система. Те всички се подчиняват на закона за аналогията. Затова хвърлянето на картите на Таро с цел предсказване не е „по-ненаучно” или „по-суевер­но” от съставянето на хороскоп. От факта, че при съста­вянето на хороскопи е необходимо да се отварят справоч­ници с математически таблици, някои астролози се мъчат да изведат „научността” на астрологията и да се дистан­цират от практики като Таро, „И Дзин” и други подобни. Това е глупост. Всички предсказателни и гадателски систе­ми работят по един и същи принцип. Отправните нива са взаимозаменяеми.

Единственото важно за сериозността на дадена практика е възможността практикуващият да пренася по ана­логия изразните средства от неговото ниво на наблюдение върху други нива. Голямата трудност на всички системи е преносът, който в астрологията се нарича „тълкуване”. За­това несериозните винаги превишават по численост сери­озните, независимо дали става дума за гледане на карти или за астрология.

Да се върнем обратно към астрологията. Хороскопът е графичното представяне на дадено съзвездие на небето в определено време, отнесено към определено място. С това всеки хороскоп е приравняване според местното време. Хо­роскопът винаги се отнася до мястото, където се проявя­ва разглежданото явление, и наблюдава небето именно от тази перспектива.

В това се съдържа и отговорът на честия упрек, че ас­трологията продължава да работи с геоцентрична предста­ва за света. Това е така, понеже човекът се ползва само от геоцентричния светоглед. От негова гледна точка хелиоцентричният светоглед е погрешен. Това е така, защото, не­зависимо от изчисленията на астрономите, всеки човек ден след ден преживява например изгрева на слънцето сутрин и неговия залез вечер. За човешката психика това преживяване е много по-истинско от същностното знание, че Земята се върти около Слънцето. Човек не може да съпреживее психически това въртене и затова за него то няма абсо­лютно никакво значение.

Така че, хелиоцентричният светоглед е верен за наука­та и за астронавтите. За хората като цяло и за астроло­зите в частност единствено Земята е мислима като отправна точка. Защото човешкият живот се разиграва тук. Бон е столица на Германия. Това е вярно, но за мен, като жител на Мюнхен, това не е никакво основание да напиша на визитната си картичка бонски адрес. Човек може да изживее единствено себе си като център и да съотнесе све­та само към себе си. Ако не го направи, той ще загуби „местонахождението” си и душата му няма да има корен. Това е и по-дълбокото основание за дългата съпротива на църк­вата да приеме хелиоцентричния светоглед.

 

Хороскопът като измервателен инструмент

Астрологията не е вяра във влиянието на небесните те­ла върху човека. Астрологията е по-скоро система за отражение на действителността. Физиката също се опитва да отразява действителността с помощта на символи (числа и букви), но за нея това не е причина да вярва, че формули­те й влияят върху земното притегляне.

Хороскопът е инструмент за измерване, настроен да показва качеството на времето; работи с каквато поиска­ме точност. Точността му зависи от технически величини, но границите й не засягат измеримостта. Така, както и ко­личеството време може да се измери с точност, каквато ние пожелаем. Само че на практика тази точност зависи от техническите възможности. Докато хората са познава­ли само слънчевия часовник, те не са могли да мерят вре­мето толкова точно, колкото това е възможно с механичния часовник. Днес вече можем да измерим една хилядна и дори една милионна част от секундата.

По същия начин стоят нещата и в астрологията. В практическото приложение астрологическата точност чес­то пъти е много приблизителна и от нея има какво да се желае. Подобряването на точността зависи от техническото умение на астролозите и от по-нататъшното разви­тие на измервателния уред. Неговите граници се определят от човешките способности.

Пълна нелепица обаче са астрологични сентенции, кои­то поколения наред щателно се отпечатват във всеки нов учебник по астрология. Например: „Звездите предполагат, но никога не принуждават”. Подобна фраза, която повече­то астролози смятат за признак на собствената им скромност и сериозност, съдържа редица грешки. Първата, която бихме посочили е, че звездите нищо не правят – ни­то „предполагат”, нито „принуждават”. За термометъра също не може да се каже, че ако живакът му показва трий­сет градуса, той дава възможност на температурата на въздуха да се загрее, но не я принуждава непременно да го стори.

Звездите не принуждават, а само показват как е сглобе­на действителността в даден момент от време. Това оба­че, с респектираща точност. Ако цитираната по-горе сентенция беше вярна, тогава и пет минути занимание с астрологията щяха да са загубено време. Подтекстът на подобно мото е, че астрологическата прогноза се сбъдва с петдесет процента вероятност, т.е. тя може да се окаже вярна, може да се окаже и невярна. За да получим подобен резултат, по-лесно е да хвърлим ези-тура с една монета.

Друго подобно твърдение гласи: Съдбата на човека се определя от наследствеността, възпитанието, влиянието на обкръжаващата среда и космическите фактори. В това твърдение не само се носи вода от сто кладенци. Първият ни въпрос би бил насочен към природата на тези „космически фактори”. Що е космически фактор и как може да изпитаме влиянието му? За коя част от съдбата ни отговаря той? Той би трябвало да е намесен в събития, при които обкръжава-щата среда изобщо не участва, защото иначе нейната категория щеше да е отговорната.

Зад подобни изречения се крие не толкова дълбока мисъл, колкото желанието да се приемат теориите на естестве­ните науки и между тях контрабандно да се вкара и аст­рологията. Възпитанието и обкръжението са само конкретни нива, върху които се проявяват първичните принци­пи. Обкръжението е изпълнителният орган. Защото, как иначе човек да преживее „Космически фактор” (в смисъл на праидея), ако не чрез медиума обкръжение? Как можеш да бъдеш сгазен, ако няма кола; да се разболееш, ако няма ви­руси; да бъдеш убит, ако няма убиец? Само че всички тези фактори на обкръжаващата среда никога не са причина, а само „изпълнителни органи” на Съдбата.

Наследствените фактори пък са друго ниво на действи­телност, където също могат да се открият представите­ли на всички първични принципи. На ниво клетъчна информа­ция можем да четем действителността също толкова доб­ре, колкото и по небесната сфера. По тази логика генети­ците се оказват колеги на астролозите. Ако на астролози­те се случва да вярват в каузалното въздействие на звездите, защо да се сърдим на генетиците за твърдото им убеждение, че генната структура е „причината” за т.нар. наслед­ствени белези. Човек носи хороскопа си във всяка своя клетка, защото цялото може да бъде открито във всеки негов детайл. Както растението може да се открие в семето.

Съвсем нагледен пример за това е акупунктурата, коя­то отначало се е отнасяла за цялото тяло, после е открила целия човек в ухото, после и в носа, на дланта на ръката, върху стъпалото и така нататък. По същия начин човек носи своя хороскоп в окото, в ухото, в ръката, върху стъпалото, във всяка клетка. Символните езици са различ­ни, съдържанието е винаги едно и също. Защото всичко об­разува само една-единствена действителност.

Не без основание в древността са наричали астрология­та „царска наука”. Защото тя обхваща цялата действител­ност и може да бъде приложена с еднакъв успех на всички нива; защото е универсална. Не без основание Кеплер е на­писал книга с многозначителното заглавие „Предупреждение към противниците на астрологията”. Не без основание Парацелз нарича шарлатани и самозванци лекарите, които не са познавали астрологията. Тези почетни титли обаче се отнасят единствено до астрологията, която е запазила здравите си корени в езотеричния светоглед и все още е истинска мъдрост, а не до срещаните днес под път и над път изопачавания, които се подвизават под същото име.

Истинската астрология е била и си остава път на пос­вещението, който води от самопознанието и познанието на природата до познанието на Бога. Затова истинската аст­рология накрая прави сама себе си излишна. Истинската ас­трология е философия – затова и Шулт говори за „астрософия”, а не е ровене из бъдещето на хората около нас. Човек сам трябва да изучи астрологията, за да я разбере. Истин­ската астрология учи човек да разбира света и хората, изхождайки от тяхната собствена ситуация и по този начин вътрешно да се сдобрява с всички. как можем да се сърдим на някого, когото разбираме? Истинската астрология ни учи да виждаме едно ново измерение на действителността.

В рождената астрология хороскопът се отнася до мо­мента на раждането и по-точно до първото поемане на въздух. Както и при събитието, и при начинанието тук съ­що нещо започва. Наричаме го житейски път на човека. Хо­роскопът измерва в какво времево качество е започнал то­зи житейски път, и по това прави заключение как ще изглежда той по-нататък. Такъв рожден хороскоп, наричан още основен или радиксов хороскоп, важи за три различни области:

1.Той показва това, което психолозите биха нарекли структура на характера или личността.

2. Ако към тази структура на характера, която сама по се­бе си е нещо статично, прибавим фактора Време, неизбежно се получава пътят на съдбата. Времевият фактор да­ва информация, кога човек ще изживее проблемен период.

3. Основният хороскоп е същевременно и събитийният хороскоп на самия процес на раждането.

Тази трета област досега очевидно се е пренебрегвала, макар че именно тя има дългосрочни теоретични последи­ци. За живота на даден човек, както и за самия акт на раждането му, е валиден един и същи хороскоп. С други думи: животът на човек е само уголемена картина на раждането му. Съдбовните случки, които настъпват в живота, със сигурност са се проявили още при раждането в аналогични, значително по-умалени събития.

В началото вече говорихме за проблема с измеренията и казахме, че човек винаги разчита на една средна величи­на, за да може да отличи „образ”. Ако някой си подсвирква с привично темпо позната мелодия и ние ще я познаем. Ако обаче я раздели на отделни тонове и удължи времето между тях толкова, че всеки ден да чуваме само по един тон, ние няма да различим песента като цяло (като образ). Същото ще се случи и ако пуснем песента на магнетофон с прекалено голяма скорост. В астрологията прекалено бър­зото развитие е раждането, чиято вътрешна структура може да се разпознае едва във времевото разгръщане, на­ричащо се живот.

Обратно погледнато, това ни учи, че в живота на човек никога нищо (независимо дали болест, положителни или отрицателни събития и т.н.) не може да се прояви, ако то не е присъствало в умален вид още при раждането му. Са­мо че подобно твърдение противоречи на всички теории, които търсят „причините” за болестите и събитията в биографията на хората. Всъщност чрез съответните ме­тоди (реинкарнационна терапия) може да се докаже, че все­ки проблем на даден човек е проследим обратно чак до процеса на раждането на този човек. Защото във всяко начало е заложен и краят.

 

Хороскопът като учебен план за живота

Хороскопът показва качеството на времето в симво­лична форма, показва едно специфично степенуване и отно­шенията между първичните принципи, които властват над човека през земното му съществуване. Хороскопът е него­вата задача, съответно неговият учебен план, който тряб­ва да изпълни през живота си. Всеки така наречен аспект (астролозите разбират под това групиране на принципи) символизира определена задача, проблем.

Тук трябва да ми позволите няколко бележки към поня­тието проблем. В действителност проблеми няма. Опре­делена ситуация става проблем за даден човек, само кога­то той не може да интегрира тази ситуация в съзнание­то си. За шестгодишно дете умножението е голям проб­лем, за трийсетгодишен човек обаче едва ли – за тези го­дини той е успял да се научи да умножава. Всеки учебен процес е и разширяване на съзнанието, което ни позволява да решим дадена задача. С решаването на задачата ние я освобождаваме от нейната „проблемност”. Последствие­то от подобен процес на освобождение е, че освободената ситуация обикновено никога повече не пада до ниво проб­лем.

Важно е човек никога да не забравя, че проблемът озна­чава само индивидуалната разлика в нивата между дадена ситуация и състоянието на съзнанието и по този начин предизвиква човека да го освободи, като научи някакъв урок. В ежедневието повечето хора се държат така, сякаш проб­лемите съществуват „сами по себе си” и затова изискват от обкръжаващата ги среда да ги отстрани.

Говорим, че всеки аспект е символната форма на даден проблем и че хороскопът е сравним с учебен план за живо­та. Всички тези аспекти трябва да бъдат претворени в живота и освободени чрез усвояване на уроци, чрез активно осъществяване. Наистина, в момента на раждането разположенията са все още „проблеми”, но в края на живота, колкото е възможно повече от тях, трябва да са освободени от тяхната „проблемност”. Защото животът е учебен процес. За съжаление, за много хора това изречение не е нещо, разбиращо се от само себе си, каквото всъщност тряб­ва да бъде.

Ако в природата потърсим някаква обща характеристика, ще установим, че всичко се развива. И за науката, и за езотериката еволюцията в еднаква степен е цел за всич­ко живо. Ако науката е склонна да разглежда еволюцията като продукт на „случайни” генни мутации, то езотериката вижда в еволюцията завършено развитие, вървяло към предварително определена цел. Но по въпроса, че всичко, ко­ето живее, се развива, царува единство. Как става това? Единствено чрез учебни процеси. Отнася се и за червея, и за човека.

Виждаме обаче, че учебните процеси се осъществяват само с решаването на проблемите. И понеже решаването на проблемите винаги е свързано с усилие, обикновено живи­те същества не си търсят сами проблемите, а трябва да се сблъскат с тях. Така проблемите се оказват фактическите двигатели на еволюцията.

Човек нарича съдба инстанцията, която се грижи той никога да не престава да учи. Тя непрекъснато го сблъсква с нови и нови проблеми. Тъй като в хороскопа предварител­но е начертан целият учебен план за едно прераждане, хо­рата твърдят, че по хороскопа може да се разбере съдбата на даден човек. Взето изолирано, това твърдение звучи ка­то някаква фаталност, която застига всеки. Ако говорим обаче за учебен план или разпределение на задачите, ще открием малко повече от смисъла, който се крие в него.

 

Полярността на ученето

Сред вас сигурно отдавна витае въпросът доколко съд­бата е предопределена и има ли човек свобода да промени нещо в нея. Това е и си остава един от най-трудните въп­роси, но стъпка по стъпка бихме могли да се приближим към евентуален отговор.

Що се отнася до учебния план, той със сигурност е твърдо определен и трябва да се изпълни. Но дори вътре в тази предопределеност законът за полярността продължава да действа. Той ни поставя пред избора, как да изпълним учебния план, по какъв път да усвоим отделните уроци и как да разрешим проблемите. Значи, разграничаваме самите проблеми, които трябва да се решават и които са напълно предопределени, и начинът, по който изминаваме пътя към решаването им. Полярността предоставя два възможни на­чина:

1. Съзнателно учене. Тази възможност изисква от човека постоянна готовност да се изправя пред предизвикател­ствата на съдбата и доброволно да освобождава с активна дейност всеки появяващ се проблем.

2. Несъзнателно учене. То автоматически влиза в сила, ко­гато човек е пропуснал съзнателно да освободи даден проблем.

Мнозинството от хората обикновено се ограничават с втората възможност, т.е. с несъзна-телното учене. Но не­съзнателното учене е винаги учене чрез страдание. Докато човек е готов да поставя под съмнение стари позиции и мнения, да усвоява нови, да рискува да трупа нов жизнен опит, да разширява съзнанието си, така че да се справя със всички поставени му от съдбата задачи, дотогава той ня­ма защо да се страхува от твърде тежки удари на съдба­та или от болести.

В момента обаче, в който човек започне да отлага проб­лемите и да се опитва да ги избегне или пък да ги отрича (психолозите наричат това „изтласкване”), съдбата насила го принуждава да се върне към учебния процес, който е за­немарил. Човекът става жертва на ситуация, в която ще не ще освобождава поне част от проблема чрез преживяното от него. В подобни насилени ситуации учебният процес най-често е непълен, понеже съпротивата на пострадалия е твърде силна. Едва когато човек се примири с дадена ситу­ация, той може напълно да проумее смисъла й. Иначе неосвободеният остатък от проблема се превръща в зародиш за нов насилствен урок. Например:

От хороскопа на един човек вземаме аспекта, който на професионален език се нарича „Сатурн- квадрат- Марс”. Чисто технически това означава, че когато този човек се е раждал, планетата Сатурн е отстояла на ъгъл от 90 гра­дуса спрямо планетата Марс. Констелацията Сатурн-Марс обаче е само символ за определен урок, който трябва да се усвои. Вече се запознахме накратко със Сатурновия прин­цип, изразен в ключови думи като съпротива, структура, задръжка. Към Марсовия принцип причисляваме понятията енергия и импулс. Когато тези два първични принципа се срещнат в даден хороскоп в отношение, което се нарича квадрат, това означава, че у човека енергията и съпроти­вата са свързани една с друга и не могат да бъдат разделени. За краткост го наричаме „енергийно-съпротивителна проблематика”. Винаги, когато този човек поиска да разгър­не енергията си, ще среща съпротива.

Такъв човек много ще се оплаква от външния свят и ще смята, че постоянно злоумишлено му залагат капани. Колкото повече той проектира „вината” върху външния свят, толкова по-малко ще освобождава проблема си. Вярно е на­истина, че околният свят е изпълнителният орган на та­зи съпротива, но самият проблем се намира у човека, кой­то чрез афинитета си закономерно влиза в съприкоснове­ние точно с такива хора от външния свят. Може да се каже също, че той несъзнателно ги търси. В действител­ност човекът дори се нуждае от тази съпротива, защото без нея не би могъл да разгърне енергията си. Подобни хо­ра израстват от съпротивата, което лесно може да дове­де до така наречената „ескалация на търсенето на съпро­тива”.

Изявяването на аспекта е задача за човека. Тя не е ни­то добра, нито лоша, нито положителна, нито отрица­телна. Тя само изисква от човека да бъде претворена в действител-ността, защото само така може да бъде осво­бодена.

След това приемаме, че същият човек е изтласкал проб­лема. Когато го срещне, той го проектира върху околния свят и стоварва отговорността върху него; сам обаче не предприема нищо, за да реши проблема. Той изобщо не го счита за „свой проблем”.

В астрологията съществуват технически методи, с които може да се определи кога даден аспект става осо­бено актуален за един човек – така нареченото задейст­ване. Мнозинството астролози са склонни да определят подобни взаимозависимости като лоши или опасни, и, ако човек потърси съвет от тях, ще му кажат да бъде особе­но предпазлив във времето, за което е изчислено, че те ще се задействат. Общо взето, независимо дали ще последва или не този (напълно безсмислен) съвет, в предвиденото време нашият човек ще попадне в ситуация, в която ще се почувства като жертва на избягвания от него проблем „енергия-съпротива”. Вероятна, аналогична на първичните принципи възможност е, например, да се блъсне с колата си в някое дърво, карайки със 180 километра в час. Сега ве­че той е научил какво е енергия (180 километра в час) и какво е съпротива (дървото). Разбрал е тези два първични принципа.

От подобни събития винаги се учи, макар и не пълноцен­но. На пръв поглед това събитие като че ли дава право на астролога да говори за опасна и отрицателна планетна връзка. Всъщност обаче една напълно неутрална планетна връзка става опасна за даден човек в точно определен слу­чай – когато човекът съзнателно е отказал да изпълни за­дачата.

Как би изглеждало едно съзнателно разрешение? Чове­кът би трябвало да се огледа за някаква дейност или рабо­та, при която постоянно да може да осъществява описани­те принципи (енергия/съпротива) на произволно избрано ниво от действителността. В нашия пример подходящ е спортът карате. В каратето се учи да се изпълняват уда­ри с огромна интензивност и те да се спират с точност до милиметри пред целта. Иначе ударите биха били смър­тоносни за партньора, с който се тренира. Невероятната сила на подобни удари с ръце и крака често пъти се демон­стрира, като с гола ръка се чупят тухли или дъски.

Двата най-характерни признака на този спорт са високоенергетичните удари и голямата точност, с която те се контролират. Така че, каратето напълно отговаря на връз­ката „Марс-Сатурн”. В него безцелната сама по себе си енергия на Марс среща структурата на Сатурн. Ако чове­кът от нашия пример изучи този спорт, чрез ежедневните тренировки той непрекъснато я реализира. Чрез собствения си опит и занимания ще започне все по-добре да разбира проблема-тиката, а това разбиране от само себе си ще се пренесе и на другите нива на съществуване.

Такъв човек няма защо да се страхува от задействане­то на тази връзка. Той няма да се блъсне в дърво, дори да кара със 180 километра в час. Тя ще се прояви и при него, когато дойде моментът, но няма да го подложи на опас­ност. По това време той може, например, да спечели със­тезание по карате, да вземе нов дан или нещо подобно. Да­дохме този пример, за да изясним доколко решаването на задачата е детерминирано и как изглеждат възможностите за избор между съзнателния и несъзнателния път. Съдбата се интересува единствено от крайния резултат, не от пъ­тя. Важно е постигането на учебната цел, а не колко мъка ще си докара човек, тръгвайки по пътя на постоянния отказ да учи.

Между другото този пример трябва да хвърли светлина и върху въпроса за точността на астрологичната прогно­за. Астрологията работи точно на ниво принципи. Тези принципи обаче може да се осъществяват конкретно на безброй много нива. Определянето на нивото на осъщест­вяване е до голяма степен невъзможно за астрологията. „До голяма степен” в случая означава, че доминирането на определени нива е разпознаваемо и че евентуално могат да се подобрят техни-ческите възможности за отбиването им. Модерните астрологични системи вече могат отчасти да обхванат нивото, но диференцираността на подобни сис­теми прави практически невъзможно прогностичното им използване. Трябва да сме наясно, че това не се дължи на липсата на точност, а е следствие от системата на вертикалното мислене. Понеже съдбата не се интересува от контретното ниво на осъществяване, за нас то също не е от толкова голямо значение.

По-късно ще видим, че именно взаимозаменяемостта на нивата дава ценни възможности за терапия. На непосвете­ния може да прозвучи странно, че за астролога катастрофирането в дърво и каратето са „едно и също”, но, от дру­га страна, благодарение точно на този начин на мислене можем да откриваме съвсем нови взаимовръзки в действи­телността.

Ударите на съдбата и болестите почти винаги са само пасивният аспект на един неприет доброволно учебен про­цес. Кратката формула гласи: който не се учи, пати. Като цяло хората поставят много своеобразни изисквания към живота и към съдбата си. Държат се така, сякаш имат право да им е добре, да са богати, здрави и щастливи. Какво гротескно изкривяване на действителността! Откъде хората извеждат това право?

Човек не се преражда на този свят, за да се наслаждава лениво на светлината на слънцето, а за да се развива и да служи според възможностите си на света. Който прави то­ва съзнателно, ще намери щастието. В казаното няма не­навист към живота като подтекст; то само иска да раз­мести приоритетите.

Човек непрестанно търси щастието. Това не е само не­гово право, но и дълбоко скритата пружина на действията му. Само че в голямата си част поетите пътища са непод­ходящи, за да се увенчае търсенето с успех. Човекът търси нещо, което той нарича щастие, без да има точна предста­ва, какво всъщност е това щастие? Разни неща от външ­ния свят се идентифицират с лелеяното чувство за щастие и човек си мисли, че когато ги притежава, ще бъде щастлив.

Така започва едно безкрайно и безсмислено преследване. Защото винаги, когато човек стигне до носителя на щас­тието, за който е копнял, става ясно, че той не е в състояние да му даде исканото щастие. Гладният смята, че ще бъде най-щастливият човек на земята, ако може да се нахрани до насита. Когато му дадат бленуваната храна, той ще започне да си мисли, че щастието му ще е пълно, ако има и жилище. Когато получи и жилището, ще започне да копнее за собствена къща с градина. Като получи и тях, за да бъде щастлив, ще му трябват слава и признание. След като постигне и тях, за съжаление, някаква хронична болест ще започне да пречи на щастието му. Като се излекува от болестта, той ще се почувства самотен и ще са му нужни „само” хора, за да бъде щастлив. „За щастие” смъртта ще го освободи временно от това изнурително преследване на щастието.

Грешката се дължи на убеждението, че щастието зави­си от външни неща. Ние пропускаме да забележим, че неща­та въобще са привлекателни, само докато не ги притежа­ваме. Щастието не може нито да се преследва, нито да се притежава. Можем само да бъдем щастливи. Щастието е състояние на съзнанието, на душата. То е напълно независимо от външния свят. Щастието расте там, където човек е в хармония със света. Расте там, където човек осъзнава задачата си и разбира каква милост е да му бъде поз­волено да служи.

Страданието е противоположният полюс на щастието и затова в края на краищата е същото. „За щастие на човека” страданието има грижата той да не се лута вечно по грешни пътища. Страданието се грижи човек да не се отказва от търсенето, пречи на покоя. Страданието вина­ги е обиколен път, но това не го прави по-малко път.

 

Астрологията на полето на прераждането

Да се върнем към нашия рожден хороскоп. Видяхме, че той представлява учебен план за един живот и като такъв показва съдбата на човека. Житейският път на даден човек е определен още при раждането му. С биографията си човек само превръща латентността в действителност. В живота на човека няма случайности.

Изниква въпросът, дали той не би имал друг учебен план и с това друга съдба, ако „случайно” се е родил няколко ча­са по-късно или по-рано. Това наистина е така, защото дру­гото време има и друго качество и затова показва и друг житейски път.

Някой може да помисли, че хвърлихме толкова труд да отричаме случайността в живота на човека, само и само, за да я преоткрием в обвързаността й с момента на раждането. Случайният час на раждане ли решава съдбата? Ние оставаме верни на разбирането, че на този свят никога не може да има нищо случайно. Затова и събитието на ражда­нето трябва да е определено от някаква закономерност.

Всяко събитие е само формален израз на определено съдържание. Съдържание и форма трябва да си кореспонди­рат. По формата можем да разберем съдържанието и об­ратното. (Типична заблуда на младежите е да вярват, че като търсят ценни съдържания може да занемаряват фор­мата.) Раждането е формално събитие, което се проявява във време с определено качество и представя определено съдържание. В какво се състои това съдържание?

На това място сме принудени да се обърнем към тема­та за прераждането. Когато се ражда, човек не идва на бял свят като „празен лист хартия”, т.е. като чиста и девствена душа (както сме свикнали да мислим за децата), зави­сима само от благосклонността на минутата на раждане. Ако надникнем в биографията на една душа (по-късно ще се върнем на това), ще видим, че тя има зад себе си дълга ре­дица от земни животи. Във всеки живот тя е трябвало да се справи с различен учебен план, който е усвоила повече или по-малко добре.

Когато умира, човек само в много редки случаи напълно е разбрал и изпълнил всички изисквания и задачи на съдбата. Почти винаги остава нещо, което не е доизпълнил и не е доразбрал, подобно на годишния баланс на някой търговец, при който и под чертата остава някаква сума. Ако се из­разим образно, цифрите под чертата представляват кода на душата. Този код символизира нейната качествена зря­лост. Душата ще може да се прероди отново, едва когато качеството на времето отговаря на собственото й качес­тво.

Преди определихме качеството на времето като предпоставка за проявата на адекватно по съдържание събитие. И в този случай времевото качество е вратата към мате­риалната действителност, която се отваря, само когато „съдържателното качество” на душата си кореспондира с качеството на времето (Законът за резонанса!). Часът на прераждане би бил зачатието, но по горните закони зачати­ето се съотнася с раждането, така че можем да кажем: ка­чеството на времето при раждането говори донякъде за „естеството” на преродената душа.

Хороскопът е закономерният междинен резултат от досегашния път през земните животи. Затова той не е нито случаен, нито несправедлив. Хороскопът показва кармата на човека – той е станалият необходим учебен план за даденото прераждане.

Оттук става ясно колко фундаментално е свързана ас­трологията с учението за прераждането. Без връзка с прераждането астрологията би била пълна глупост, защото никой астролог, който отрича прераждането, не би могъл да даде задоволителен отговор на въпроса, защо хороско­път на един човек е такъв, а на друг онакъв. Тогава хорос­копът щеше да е резултат от случайност или от произво­ла на съдбата. Но ако аз работя със случайността или про­извола на съдбата, заниманието с астрологията ще се обезсмисли, защото с нея щяха да могат да се изчисляват само закономерностите на произвола.

Хороскопът е нещо, което всеки сам си е изработил и не може да се оплакваме от него. Няма добри и лоши хорос­копи, но без съмнение има задачи, чието претворяване в действителността е по-леко или по-трудно.

За съжаление, поради смесването на астрологичната техника с функционалния стил на мислене на нашето вре­ме, астрологическата мисъл поема във все по-погрешна по­сока и това води до опасността астрологията повече да навреди, отколкото да помогне на човека, дошъл за съвет. Най-вече когато на планетите се приписва влияние. Така не­бесните тела се превръщат в нови проекционни равнини на вината. Ако досега виновните са били търсени в обкръжаващата среда, семейството, професията, държавата, то изведнъж Сатурн се превръща в изкупителната жертва. Жертвите на подобен възглед търсят вината за всички трудности в живота си в „лошия хороскоп” и завиждат на успелите хора и на „хубавия им хороскоп”.

Щом астрологията пада до такова ниво, не е чудно, че не престават обвиненията в суеверие. Тази погрешна основ­на позиция почти автоматично води до може би най-разпространената заблуда на привържениците на астрологията – че астрологията е метод, с който може да се коригира съдбата. Почти навсякъде, където се занимават с астроло­гия, смятат, че могат да надхитрят поне малко съдбата и че от познанието за звездите могат да извлекат предимс­тва за себе си и за клиентите си.

Подобно отношение води до съвети, при които на някого настойчиво се препоръчва да бъде изключително предпаз­лив през следващите месеци, да не предприема нищо и най-добре в три определени дни изобщо да не става от легло­то, защото по това време ще действа лош и опасен аспект. Но човекът не бива да се отчайва напълно, защото след половин година ще стане по-добре – Юпитер ще се намира в тригон спрямо Слънцето. И тогава може да предп­риеме всичко замислено. Ще се случат щастливи събития, ще има печалби и така нататък.

По-добре никаква астрология, отколкото такива заблу­ди. Някои хора стигат дотам, че стават зависими от ас­трологията, като от наркотик и преди вземането на каквото и да било решение първо се съветват с астролог, за да разберат дали разположението на звездите е благоприят­но. Или пък преди всяко пътуване с кола хвърлят поглед в хороскопа. И така нататък. Така че, ако обичате, недейте да мерите астрологията с аршина на заблудите на хората, които я ползват. Иначе тя скоро ще трябва да бъде зачис­лена към наркотичните вещества.

Човечеството е очаровано от идеята да заблуждава съдбата. Всеки се опитва по свой начин – лекарите с ин­тензивните отделения, астролозите с хороскопите. Съща­та пропаст, която зее между нашата медицина и истинското лечителско изкуство, дели и астрологията на нашето време от истинското познание за звездите.

 

Осъществяването на съдбата

Астрологията не е средство да излъжеш съдбата, а е предназначена да помогне за осъществяването й. Още при древните гърци и римляните откриваме нашите планетни принципи, пресъздадени като богове. Първичните принципи са били персонифицирани и дефинициите им са били описва­ни като качества на боговете. Така че, античното съзвез­дие от богове е подобна на астрологията система за отра­зяване на действителността. Тук само ще споменем, че и Библията е строго изградена на тези седем планетни прин­ципа, но за това е необходимо специално изложение.

Дребните гърци са познавали една проста формула за безпроблемно общуване с боговете. Докато човек им прина­ся жертви, боговете не го закачат. Спре ли да им принася жертви, богът сам си взима жертвата със сила. Тази фор­мула и досега е валидна и е фактическият ключ към астро­логията. Пък и по-близо до действителността е да си пред­ставяме първичните принципи като „богове”, отколкото като мъртви небесни тела.

Понятието „жертвам” означава да отворим място за даден първичен принцип в собствената ни сфера на преживявания, да го интегрираме в съзнанието си. Различните принципи по различно време предявяват правата си към човека. Те изискват от него да се занимае с тях в точно оп­ределен момент. Който с готовност приеме това изискване и допусне в себе си божеството, за да го опознае, той принася жертва на това божество и няма защо да се стра­хува от него. Който обаче приеме „почукването” му като повод да заключи вратата си и да не го пусне вътре, кой­то не иска да го опознае, той може да е сигурен, че ще бъ­де насила принуден да принесе жертвата, която е отказал.

Житейският път на човешкото съществуване трябва да води към съвършенство. И най-малкият усвоен урок пра­ви човека по-съвършен. По-съвършен става той, когато до­бавя липсва-щото, когато интегрира непознатото. Така човекът закономерно бива сблъскван от съдбата с онези прин­ципи, които още не е осъществил, които са му още чужди, които му липсват.

Точно тук се крие опасността, която засяга толкова много хора. Те се затварят в себе си, изтласкват в съзна­нието си или оказват съпротива, само и само да не прине­сат исканата от тях жертва. Така започва борбата меж­ду съдбата и човека. Само че победата на съдбата е осигу­рена предварително. Човекът губи и се оплаква от лошата съдба, която го съсипва. Но не забелязва, че именно той е този, който не е приел поканата.

В това е смисълът на астрологията. Един съвет при ас­тролога трябва да запознае човека с учебния план, който му предстои да изпълни в сегашното си прераждане и да му ра­зясни отделните принципи, с които ще трябва да се спра­ви. Астрологът не бива да му предсказва бъдещето, за да не го лиши от собственото му развитие. Но той може да го информира, кога „кое божество ще почука на вратата му” и как трябва да постъпи с това божество, за да го опознае и обикне. За съжаление, твърде често се забравя, че когато наистина опознаем нещо, автоматично се научава­ме и да го обичаме. Омразата винаги означава непознаване на обекта.

Благодарение на вертикалното мислене, астрологът мо­же да назове пред потърсилия съвет от него възможности за осъществяване на новия принцип и за освобождаването на дадена планетна връзка на различни нива. Истинската астрологична консултация не съдържа предупреждение да се избягва даден принцип (аспект), а само съвети и окуражава­не човек да влезе в съприкосновение именно с този принцип.

В това се крият възможностите на истинската „астротерапия”. Астротерапията, която ние разработихме през последните години, използва като основа една „матри­ца на действителността”, по модела, който скицирахме в началото на настоящата глава. Тя дава съотнасянето на възможно най-голям брой нива към десетте първични принципа и на връзките между планетите. Проблемите или бо­лестните симптоми са винаги само задействането на даде­на констелация на определено ниво (например, ако е болест, физическо или психическо).

Задача на всяка болест е да запознае човека с конкретен принцип, който той очевидно не е задействал доброволно. С помощта на тази матрица на действителността е възможно да се направи излишна дадена болест, като се посо­чат начини на осъществяване на същия принцип, само че на други нива. Нивата се сменят във вертикална посока. Този метод не се бори срещу симптома, а фактически го прави излишен сам по себе си, защото сблъсъкът с принципа, кой­то трябва да се усвои, става на друго ниво. Това е съзна­телно изместване на симптома по вертикала.

Нека отново онагледим казаното с един прост пример:

Бихме могли да изчислим, че през следващите месеци да­ден човек влиза в „Сатурнова фаза”. Това значи, че му пред­стои да се справи със Сатурнов аспект. В примера си за по­реден път използваме Сатурновия принцип, първо, защото той се смята за особено „лош” и навсякъде всява страх, и, второ, защото вече се запознахме донякъде с този принцип и знаем аналогичните му съответствия на отделните ни­ва.

Има астролози, които биха предупредили клиентите си да се пазят от загуби, ограничения, катастрофи, болести и т.н. Но клиентите им няма да имат никаква полза от такова предупреждение. Те само ще се уплашат и ще се чувс­тват като жертви на една очевидно лоша планета. А в действителност, предстоящият Сатурнов аспект означава само, че е узряло времето човек да се запознае по-отблизо с принципа на Сатурн, да го интегрира в собствения си жи­вот, да приеме в себе си „бога Сатурн”, за да стане по-съ­вършен.

За да може този необходим процес да се извърши по-леко, ние първо бихме обяснили принципа, за да се разбере, че той има основание да съществува като градивен камък на действителността и така да премахнем съпротивата към него. После бихме дали на клиента си цяла поредица от съ­вети, как активно да осъществи този принцип в живота си. Отначало тези съвети могат да му се сторят малко странни, но таблицата ще ни помогне бързо да проследим смисъла им. Съветите биха звучали горе-долу така:

В близко време ще трябва да предотвратите всички усилия за експанзия, да избягвате компаниите и забавите, както и всичко, което има нещо общо с разсейването, развлечение­то и прекаляването. Започнете да се обличате по възможност само в черни дрехи и често се разхождайте на гроби­щата. Ако имате възможност, отделете стая, в която да можете да се оттегляте сам. Стаята трябва да е семпла, обзавеждането й да се свежда до най-необходимото. Да е боядисана цялата в бяло или черно; като украса на стена­та може да има евентуално тринайсетата карта от Таро (Смъртта). На работната си маса бихте могли да поста­вите череп или пясъчен часовник. Оттегляйте се колкото ви е възможно по-често в тази стая за медитация. Четете Тибетската книга на мъртвите и определени места от Библията. Избягвайте обилното ядене. Хранете се, напри­мер, макробиотично или, още по-добре, постете. Като напитка за предпочитане е чаят от хвощ. За лекарство са подходящи оловото или варта в хомеопатична форма, в го­ляма доза и еднократно. Слушайте класическа, сериозна музика. През този период внимавайте да има ред във всичко, което вършите. Опитайте се да структурирате по нов на­чин много области от живота си. Опознайте благодатта на тишината и самотата и ги обикнете.

Веднага се вижда, че всички по-горни препоръки идват от вертикалната аналогова верига на Сатурновия принцип: структура, олово, хвощ, черно, гробище, всички символи на смъртта и т.н. По-същия начин възможностите могат да се разширят на много други нива и да се съобразят с конкретния човек. Ако клиентът последва повечето от тези съвети, той неизбежно ще опознае и разбере принципа на Сатурн. Защото човек не може просто да извърши всичко това, без едновременно нещо да се случи в него.

Но понеже върши всичко доброволно, той няма да предизвика съпротива и така ще се научи да обича смисъла на принципа на ограничението, отказването и структурата (редукцията до най-необходимото). След този период той ще установи, че съприкосновението със старателно избяг­ваните преди проблеми на смъртта, самотата, тишината, го е направило по-зрял, че му е било позволено да опознае нови измерения на действителността. През периода той активно е вършил онова, което е трябвало да върши – учейки се е интегрирал нов за себе си аспект от действи­телността. Изпълнил е своя учебен план и е освободил проблема.

Ако въпросният клиент не последва препоръките, защо­то смята, че отказът, ограниченията и самотата „не са за него”, че не са му по вкуса и продьлжи да си живее по стария начин, Сатурновият аспект много скоро ще стане „лош” за него. Той принудително ще вземе „жертвата” си.

Така например някое пътно произшествие ще докара на­шия клиент до болницата. В нея той ще трябва да се откаже от толкова много неща – от събирания, компании, обилна храна, всякакви удоволствия, от всичко, от което го посъветвахме да се откаже доброволно! Обстановката в болничната му стая се свежда до най-необходимото – точ­но такава стая го посъветвахме да си обзаведе. На всеки няколко дни ще вижда как карат починали хора по коридо­рите и неизбежно ще го споходи мисълта, че самият той при катастрофата е бил много близо до смъртта. Ние съ­що го бяхме посъветвали да се замисли върху умирането и смъртта. Дълго ще стои сам и ще има достатъчно време за размисъл.

Както виждаме, крайният ефект е същият. Защото ве­че казахме, че учебната цел е предварително определена. Из­борът, който ни е даден, е в това „как” да учим – добро­волно или по принуда.

Болестта като информация

По същия начин дори вече проявени болести или пробле­ми могат да се приближат към своя край. Критерий за раз­бираната по този начин терапия е въпросът: На какво бо­лестта иска да научи пациента? Какво засегнатият не ис­ка да усвои? Целта на терапията е да замести учебния про­цес, предвиден с болестта. Иначе тя никога не би могла да лекува.

Подходът е хомеопатичен. (По-подробно за принципа на подобното в хомеопатията в следващата глава.) Няма кой знае колко голям смисъл да се опитваме да развеселим и ободрим някой склонен към депресия пациент. По-скоро той също ще трябва да се занимае с представителите на Са­турн – черния цвят, самотата, смъртта и т.н., ако иска да намери изцеление. В днешно време този основен закон се престъпва навсякъде. Болничните стаи са шарени и весели, приказките – окуражителни. Но в крайна сметка, всеки знае, че не можеш да разказваш вицове на човек в траур.

Във всичко работим против волята на съдбата, вместо да я подкрепяме. Някои терапевтични методи се подчиня­ват на закона за аналогиите, без обаче ползващите ги да имат и най-малка представа за това. Те си изграждат сложни теории, с които обясняват ефективността на метода, подчинен, всъщност, единствено на закона за аналогиите.

Така например принципът на Нептун отговаря на разграждането на неотложното и конкретното, на замъгляването, на несъзнателното. Аналогичната му верига, заедно с други неща, включва и понятия като алкохол, наркотици, отрова, измама, вода, тъмнозелен цвят (като на бутилки­те), крака, сънища, визии, мистика, езотерика. (Между дру­гото тази поредица обяснява, защо общественото мнение не прави разлика между измама, илюзия, езотерика, от една страна, а от друга, защо в областта на езотериката дейс­твително толкова често се срещат заблудата – самозаблудата и заблудата на другите, и измамата.)

Ако в живота на един човек актуален стане принципът на Нептун, значи той трябва да се сблъска със скрити жи­тейски основания и да получи достъп до несъзнателното. Но затова е необходимо, непосредствено предстоящото, съзнателното, логиката, интелектът временно да бъдат лишени от приоритета си и да станат „пропускливи”. Чо­векът ще загуби способност да се концентрира, ще стане „отнесен” и прочие.

Необичайният взлом на несъзнателното кара човека първо да иде на лекар. Той ще му изпише лекарства за ста­билизиране на психиката. Те ще му помогнат малко, защо­то са „отрова” и принадлежат към същата аналогова ве­рига. По-нататък човекът вероятно ще иде да се лекува при психотерапевт. Тук той действително ще може да извърши онова, към което го подтиква Нептун. Ще се сблъс­ка с несъзнателното, мечтателното, ирационалното. Но на него много повече ще му помогне самото занимание с тях, отколкото обясненията, изведени от теорията на психоанализата. Почивка на море и прочитането на някой езотеричен роман биха постигнали същото, както и бани­те на краката и цветовата терапия с тъмнозелена свет­лина.

Можем да продължим тези примери до безкрай. Важното беше само да представим значението на „матрицата на действителността”, която ни дава възможност да разберем закономерната структура на астрологичните и, в широкия смисъл на думата, езотерични отношения и твърдения.

 

Пътят към свободата

С примера на астрологията се опитахме да изясним по­нятието Съдба и правилния подход към нея. Астрологията ни послужи само като помощно средство, за да направим по-разбираема Съдбата. Резултатите са валидни и незави­симо от астрологията.

Накрая остава въпросът за предопределението и сво­бодната воля на човека. Отговорът на този въпрос много лесно може да стигне до задънена улица, ако не се съобра­зим с условията на закона за полярността. Детерминираност и свобода са два полюса, които взаимно се обуславят и принадлежат един към друг и които не се взаимоизключват, както често си мислим. Както и при всяка друга полярност, на нас ни е трудно, ако изобщо е възможно, с на­шия разум да схванем едновременността на двата полю­са. И все пак, свободата не може без детерминираност и обратното. Двете взаимно се обуславят, подобно на свет­лината и тъмнината, вдишването и издишването. Затова пътят към свободата води през изпълнението на закономерността.

Парадоксалната истина гласи: Само който се подчинява на закона, е свободен. Мнозинството хора обаче се опитват да постигнат свобода чрез произвол. Но този път во­ди към несвобода. Страданието е само триенето, което се получава между човека и световния закон. Да изпълняваме закона означава да не чувстваме повече триенето. Затова златните правила за постигане на абсолютна свобода са:

1. Опознай самия себе си (микрокосмоса)!

2. Опознай закономерностите на Вселената (макрокосмоса)!

3. Разбери, че закономерността е нещо добро (постигане на хармония)!

4. Подчини се доброволно и напълно на признатата за добра закономерност!

Който извърви докрай и четирите стъпки, от само себе си ще пожъне quintaessentia, която тук се нарича Свобода. Който доброволно се подчини на закона, става едно с него, сам става закон и вече няма нищо над него, което да му поп­речи. Кроули казва: „Всеки човек трябва да е като звезда и да следва орбитата си.” Звездата е свободна, докато следва орбитата си Несвободата започва с излизането извън орбита.

Така и всяко човешко същество си има своя орбита, ко­ято трябва да следва в Космоса. Човек трябва да познава тази орбита, иначе ще започне да усеща триенето от из­лизането извън нея. Ние не даваме предпочитание нито на активността, нито на пасивността – само двете заедно създават ритъм. Човек първо трябва да замълчи и да се ос­луша, за да разбере каква е неговата орбита. После обаче активно трябва да се придържа към нея. Но тази актив­ност идва от доверието, а не от доминирането на егото, което казва „Искам и правя.” Най-голямата си свобода човек е постигнал, когато е способен да каже: „Господи, да бъде твоята воля, а не моята”.

СЪДБАТА КАТО ШАНС,  Торвалд Детлефсен