В някои изображения на Стрелец, стрелецът на този знак е представен като кентавър: получовек-полукон.

Кой е той? Има един кентавър,който стои здраво на краката си: Хирон, полубог, роден от Кронос /още наречен Сатурн/ и Филира , нимфа обладана от него. Жена му го е заварила по време на акта и Кронос го е превърнал в кон , в резултат Хирон е роден като полукон, получовек.

Но далеч от това да е чудовище, Хирон е бил любезна, добра и милостива душа, който е учел и преподавал широко разнообразие от предмети: стрелба, военно изкуство, музика, поезия, етика и медицина. Сам сред боговете в гръцката митология, той е описван като лишен от някои от общите негативни характеристики на гръцките божества: невярност, разрушение, отмъстителност. Неговият недостатък е бил как е роден, догадките са предизвиквали съчувствие у човеците и са го отчуждили от боговете, което му е позволило да учи и преподава.

Този мит за Хирон е бил почти забравен, докато не е била открита малка планета през 1977г и не е наречена с името му. Астрологът, водейки си бележки, е започнал да изследва историята и намесата й в съвремието.

В мита за Хирон , например, имаме спор дали човечеството е животинско и всъщност не управляват животинските инстинкти. Имаме цялостното значение на това какво означава и, че ние действително сме получовеци-полуживотни.

В астрологическото общество се е развихрила голяма дискусия дали първата кентавърска планета да се разглежда като управител на Дева или на Стрелец. /Някои астролози дори са предполагали Везни/ . Забележете, че всеки един от тези знаци вече е имал управител / астрологическият термин за планета, най-близко свързана с даден знак, което удостоверява сигурните й привилегии в играта на астрологията./ Каквито и да са мненията ни по въпроса, остава очевидно, че кентавърската планета има някаква интуитивна асоциация със знака на кентавъра.

И това връща към схващането, че Стрелец има много общо с търсещия дух на Хирон с неговата любов към познанието и учението, с неговата асоциация с много специфични цели и намерения в човешкия живот – по-малко към по-генерализираното експанзивно влияние на Юпитер / традиционният управител на Стрелеца/ и повече – към по-тясното на Хирон.

Откриването на тази малка планета е довело до боравене с информация, която досега не е била изровена, относно Хирон и другите кентаври , включително Pholus (1992) и Nessus (1993). Швейцарският астролог Дитер Кох лично е превел кентавърските митове от древна Гърция, коригирайки много от предположенията на академичната митология и астрологията. Други изтъкнати астролози, специал но дълбочинната психоложка Мелани Райнхардт са прекарали по-голямата част от живота си в проучване на намесата на мита за Хирон в модерни времена и в работа с хора на тези теми. Това е съвместимо с Хироновата тема на менторство.

Хирон е бил ментор на генерация от гръцки герои от елинската ера като Jason, Heracles и Ахил. Язон и Херакъл са били хора, които са се излагали на огромна опасност в полза на своите култури и чиито животи разказват историята на това, което в западната психика се нарича Развитие на егото. Като Ахил, един от великите герои на Троянската война, Язон и Херакъл са имали своите слабости и уязвими места / Язон е бил неверен към жената, която е помогнала в битката му, а Херакъл е бил нещо като масов убиец, който се е опитвал да се откупи./, но техните действия представят голяма част от историята на древните гърци каквато е разказана в легендите. И легендите, разбира се, са собствените ни истории. Как се е случило така, че Хирон, техният ментор, този, който ги е подготвил за техните предизвикателства и опасности е станал едва ли не някаква малка фигура на фона им, остава загадка.

Хирон също така е бил учител и на Asklepius, древният бог на лечението и медицината, един от най-важните сред не-олимпийските богове. В моя Речник на Класическата Митология дори тази му роля не е достоверна.

В нашата култура ние наистина сме забравили ролята на менторството. Често забравяме учителите си и тези, които са споделили знанието си с нас – ранните шефове, треньорите и старите приятели, които са ни ръководили или са ни научили да преценяваме. Докато има много хора, които ни разплакват, има и такива, които ни дават основание да вярваме в себе си, които ни срещат с истината и чиито чувства към нас не се променят с общественото мнение. Те са избрали да не са застрашени от нас / както често са родителите/.Това са менторите. Често приемаме себе си за “себе-направени” хора , когато се издигнем към сила и богатство. Но в действителност не сме – или ако сме – поемаме риска да бъдем отрязани от традицията и историята, от обществото и от самите себе си.

EricFrancis

www.planetwaves.net