АКО СЪЩЕСТВУВА човек като Дон Хуан, той трябва да е просветлен, трябва да е като Буда или като Лаодзъ -но човек като Дон Хуан не съществува. Книгите на Карлос Кастанеда в деветдесет и девет процента са фантастика -красива, хубава, но фантастика. Както съществува научна фантастика, така съществува и духовна фантастика. Съществува третостепенна духовна фантастика и първокачествена духовна фантастика: ако желаеш третостепенната, чети Лобсанг Рампа, ако искаш първокачествена, тогава чети Карлос Кастанеда. Той е голям майстор – на фантастиката.
Ала аз казвам деветдесет и девет процента. В него има един процент истина скрита тук-там; ще трябва да я откриеш. Струва си да се чете дори и като фантастика. Не се занимавай с фантастиката на Рампа, защото това са глупости, създадени от един посредствен ум – и съвсем естествено – създадени за посредствени умове. Да се чете обаче Карлос Кастанеда си струва. Когато казвам фантастика, нямам предвид да не го четеш, имам предвид да го четеш по-внимателно, защото в него има един процент истина. Ще трябва да го четеш много внимателно, но не му вярвай сляпо, защото той е деветдесет и девет процента фантастика.
Той може да ти помогне да се развиеш – може да създаде у теб желание да се развиваш. Затова казвам, че е хубав. Но може и да спъне твоето развитие, ако го приемеш буквално.
Този мъж Карлос наистина е много интелигентен, много способен. Много рядко се среща такава интелигентност – защото е много лесно да напишеш научна фантастика, не се изисква кой знае какво въображение, но да се създаде духовна фантастика е много, много трудно; човек се нуждае от един много артистичен и пълен с въображение ум. Понеже как можеш изобщо да си представиш нещата, които не познаваш? Затова казвам, че там съществува един процент истина. Върху този един процент истина той е успял да издигне голяма постройка. Върху този един процент истина е успял да проецира много въображение. Върху тази йота истина е изградил цялата къща, красив дворец – приказка. Но този процент истина съществува, иначе това нямаше да е възможно.
Така че един процент от Дон Хуан трябва да е тук или там. Той трябва да е срещнал някого; може би името му е Дон Хуан, може би не е, това не е важно, не е от значение. Карлос се е срещнал с някой, който е по-висш, с някой, който е знаел известни тайни. Може би той не ги е разбрал, може би ги е откраднал, може би просто ги е заимствал от някой друг. Но се е срещнал с някой, който по някакъв начин е притежавал някои факти от духовния живот и този човек е бил способен да създаде една фантазия около тях. И фантазията става възможна, когато използваш наркотиците като помощ – много е лесно, защото наркотиците не са нищо друго, освен помощ за фантазията.
Този човек трябва да се е срещнал със същество, което е знаело нещо и след това с помощта на наркотиците, ЛСД и разни други , той е проектирал тази малка истина във въображаеми светове. След това създава цялата си фантастика. Това е наркотично пътешествие, но само по себе си е един добър експеримент. И когато говоря всички тези неща, по никакъв начин не осъждам Карлос. Всъщност, аз обичам този мъж. Това е необикновен полет на въображението и ако това е сто процента фантастика, тогава самият Карлос е необикновен човек. Ако не се е срещал изобщо с никого, той трябва да притежава този един процент от реалността в себе си. Защото в противен случай е невъзможно можеш да построиш къща, само върху някаква основа, дори и измислената къща се нуждае най-малкото от основа в реалността. Можеш да построиш къща от карти за игра, но ти трябва поне опора, твърда опора. Поне това е истина.
Затова чети, защото ще трябва да четеш. Всяка епоха има свои фантастики, романи; човек трябва да премине през тях. Ще трябва да четеш. Не можеш да избягаш от Карлос Кастанеда. Но помни, че само един процент е истина – и ти трябва да я откриеш.
Ако си чел книгите на Гюрджиев, в частност “Всичко и всяко”, тогава можеш да добиеш необходимото умение, за откриването на истината, как да отделиш плявата от зърното. Ако не си чел “Всичко и всяко”, тя (т.е. книгата) ще е добро начало. Най-напред трябва да прочетеш “Всичко и всяко” на Георгий Гюрджиев, и след това можеш да четеш книгите на Карлос Кастанеда. Да се чете Гюрджиев е много трудно обучение; всъщност, в света съществуват не повече от няколко дузини хора, които са изчели изцяло неговата книга “Всичко и всяко”. Много е трудно. Тя е хиляда страници, а Гюрджиев е майстор в скриването на нещата. Непрекъснато пише за маловажни неща, безполезни неща, приказка след приказка – стотици страници и след това един ред истина, но търсенето си заслужава, то е диамант. Сто страници боклук, но след това се появява диаманта – струва си.
Ако можеш да откриеш диамантите в Гюрджиев, за теб това ще е голямо обучение. След това ще можеш да откриеш какво е истина и какво не е истина в Карлос Кастанеда. В противен случай можеш да се превърнеш в жертва на измислицата. И си мисля, че много американци са се втурнали в Мексико, за да търсят Дон Хуан. Глупаво!
Ошо,
ДАО. Трите Съкровища

clubs.dir.bg